Самолет 005

Така и предположих, че точно това казвате... че в изследователското твърдение има някаква съвременна логика. Затова добавих, че в твърдението Мария от Магдала да е жена на Исус от Назарет, което да не е изследователско твърдение, а да е просто едно твърдение извън обекта на желание (Мария жена на Исус) - все още не намирам логика. Не намирам логика (ако като изследовател не съм си поставил за цел да я намеря) в твърдението "Магдалена е жена на Христос" не защото ми звучи невероятно, а защото не мога да отговоря на поставените по-горе въпроси, които са всъщност препратки към разсъждения за порядките по онова време и за вижданията на хората от тогавашна перспектива... С две думи това, което най-общо искам да кажа е, че изследователите могат да имат своя логика, но обектът на изследването може да "произвежда" друга логика, която да не е равносмислена на първата...

В това, Мария от Магдала да е съпруга на Исус от Назарет, вероятно има логика, ако погледнем нещата с очите на съвременни хора, но дали това е логично в очите на съвременниците на Исус? Какво по онова време означава да си съпруга? На колко години тогава един мъж се жени? На колко години едно момиче тогава може да общува свободно с мъже? Една жена по какъв начин е общувала с мъжете тогава? Това са въпроси, които като че ли правят Исус и Мария от Магдала обществени аутсайдери. Дори и така да е, как впоследствие аутсайдерството се трансформира до религиозен култ? Къде в тази трансформация логично се вмества съпругата и къде по друга логика може да отпадне? Последният въпрос според мен поражда множество вариации в отговорите...

За мен единствената по-съществена роля на религията е нейната идеологическа роля. Най-важното, което религията прави, е обединяването и разединяването на огромни маси от хора. Всичкото останало са само части от пейзажа... В невероятно доброто си есе The Fixation of Belief американският прагматист Чарлс Пърс нарежда религиозния начин на мислене точно там, където му е мястото. Религиозното мислене не е мислене, чрез научния метод, макар религията да е наука в някои свои проявления. Религията се доближава и почти слива с науката само когато обектът на религията (който дебело подчертавам не е Бог!) бива разглеждан посредством научния метод. Разликата между религия и наука обаче си остава кардинална. Науката е разочароваща. Каквото и да открие науката, то е тотално разочароващо, защото чрез наука не се достига до смисъла на човешкия живот освен ако човек не е наднормено научен, за да преодолее егоцентричността си... Религията е онази, която дава утеха след разочарованието от науката. Затова винаги Дарвин ще е разочароващ, а Писанието очароващо за хората с религиозно мислене... Дарвин може да е очарователен, но за недоктринери. Религията е доктрина и идеология по своите функции. Оттам нататък, ако разсъждаваме по темата, трябва да се вписваме в тези нейни функции. КГ 125 вече го направи...

Креационизмът не може да бъде наука, защото не използва научвия метод! Това, което прави силен креационизма, както беше изтъкнато в съвсем първия постинг, е тържеството на посредствеността. А посредствеността е природно необходима, дори на клетъчно ниво... Креационизмът е патология, тоест болестно отклонение. Като такова обаче, то се основава на рутинно протичащи процеси (в случая мисловни), но със сгрешен код. Това, което креационистите отричат, без да си дават много зор да го проумеят, защото ако го проумеят, веднага ще се откажат от казаното, е , че те отричат безначалието и безкрая. Те например отричат еволюцията, но не отричат остаряването, което е пълна профанизация на процеса промяна - все едно да не отричаш ставането от стола, но да отречеш преместването, защото според такъв тип мислене само и единствено ставането от стола не е преместване по отношение на някаква граундна точка в пространството... Креационистът се нуждае от граунд и го намира в Писанието. Креационистите не се отказват да мислят, а само предпочитат да мислят в самоумъртвяващ се код. Ако вземем и картинките, които могат леко да ни заблудят за начина на мислене на креационистите, то ще видим, че дори извличането на съждение за фактите, предпоставили даден извод, е също много сериозно съждение. Въпросът е с каква цел се извършва такова обръщане на процеса - дали заради самото мислене и продължаването му или заради застопоряване на мисленето... и креационистите с радост го застопоряват, радвайки се на постигнатат цел. Човечеството винаги е имало нужда от профанизация, за да изпита конкретна радост... от постигането на някаква цел, а не просто от постигането на целта да можеш да мислиш... Защото да можеш да мислиш, означава да можеш да се съмняваш. Уви! Това съвсем не влиза в програмата на някои множества от хора. Симпатични и забавни са самоубийствените тенденции, заложени в човечеството, ако трябва да ги сровняваме със самоубийствените механизми на клетъчно ниво!

Тези учени вероятно са базирали своя експеримент върху твърденията на математика Чарлс Пърс, че човешкото мислене е от типа "отгатване" (хипотезиране или абдукция), поради което логично следва и извода, че няма знание, неопосредствано от предходно такова... Това схващане води до сериозен катаклизъм в досегашните философски представи за мисленето!

Погледнати нещата от тази гледна точка, намирам, че си напълно прав и ти благодаря за интересния нюанс, на който обръщаш внимание.

Ако само си стои там, то това ще е чудесно. Но винаги ще има дейни и идейни хора с пълна вяра в учебниците. Така вярвайки, че сме нация, някои ентусиати ще ме призоват да вървя към производните на една нация, каквото например е гражданското общество. И ще ми вменят вина, че не искам да го изградя! Когато се опитам да им обясня, че това е, като една жена бременна в 5-ти месец изведнъж да стане бременна в 8-ми месец, то тогава тези ентусиасти радостно ще ме обвинят в бездейно интелектуалничене и дървено философстване...

Западният тип цивилизация върви към пропаст от близо 200 години. На нас ни се струва, че сега сме ускорени, защото просто сме по-близо до пропастта и това се чувства осезаемо - все пак и икономическа криза си постигнахме. Но, ако се придържаме към темата, то целта ми беше да си изясня разликата между народност и нация, а също и дали българският народ, въпреки неизбежното твърдение на историците, че е достигнал до нация (просто историците дори от кумова срама не биха твърдяли обратното), наистина е достигнал до нация. Беше казано, че сме достигнали, но нещо сме се поразклатили. Защо е важно да сме нация, а не просто народност, също остана неизказано! Една нация би трябвало да реагира осъзнато на вредни за нея тенденции и феномени... Вероятно се смята, че народът е по-инертна маса от нацията. Ако това е така, то да ме извиняват историците, но твърдението им, че българите сме нация, е само номинативно и става единствено за учебниците.

Ние сме възпитани в патриотична култура, но и унгарците например са възпитавани в патриотична култура. Българите избраха за свой любим роман най-патриотичния роман "Под игото". Там умиращите произнасяха култовата реплика "Прощавайте, братя! Свободата е близо!", а също и "Варвари! България ще бъде свободна!" Нито едното, нито другото се сбъдва, поради което "Под игото" е все още любим роман на българите! Като малък, докато гледах "Под игото" ревах, та се съдрах от реване... Унгарците обаче, макар и да имат еквивалент на нашето под иго - "Звездите над Егер", си избраха за любим роман "Момчетата от улица Пал". Когато бях малък, докато гледах "Момчетата от улица Пал" ревах, та се съдрах от реване. Вероятно Унгария се е освободила и затова проблемът на унгарците е индивидуалната свобода, а не публичната... поради което и патриотичните тенденции там не са намерили израз във всеобщите въжделения на народа към свободата изобщо, а само към индивидуалната свобода...

Интересни данни! Вероятно те говорят за много неща на учените. На мен не ми говорят много, освен че тенденцията за осъвременяване на живота в България върви към някакво самоубийствено скупчване на много народ на едно място. Това е неестествен за природата на човека порив, което отново показва, че живеем бедно... тоест и демографските данни отчитат беднотията ни. Възможно ли е да живеете във видинското село Горно Пиперково и да имате стандарта на живот, който отговаря на изскванията ви за съвременен стандарт? Засега - не! Вероятно когато реализираме такава възможност, то и в Горно Пиперково ще се родят 228 бебета за годината 2036-та и десет години по-късно учителката от музикалното училище на Горно Пиперково ще води децата на неделно матине, за да гледат опера на Бородин във Видинския дворец на културата. Мисията абсурдна! Но какво е редно да реализираме? Явно, не можем да изискваме нещата да са като през 1936-та, когато във всяко българско семейство е имало поне по двама сина, които не са намирали за толкова непоносимо да са семейните орачи. Какво можем да изискваме сега?

... Не знаех, че в дървовидния режим някои постинги не излизат на дървото и дублирах свой отговор, като помислих, че не е възприет!

"Народностна общност" не е ли едно и също с нация... Днес се опитах да насоча темата към това, че за да има патриотизъм трябва да сме дораснали в съзнанието си до нивото на нация. Отговорите бяха, че ние сме нация, погледнато чисто историографски (в един от аргументите беше даден дори и пазарът като основен фактор и социално-икономически показател). Дотук всичко добре, но историографски не означава практически. Едно е историците да ни казват и дори да ни втълпяват, че сме нация. Друго е ние самите да имаме ответната (към различни феномени) реакция на една нация.

Във форума, от който идвам - един съвсем камерен форум съм пуснал тема, която може да ви хареса и да ви се стори интересна за обсъждане. С радост бих я обсъдил и с вас в този форум. Горещо съм препоръчал две книги - шедьоври.

Вероятно защото така е обучаван - в традицията на историческата наука, където понятието нация е основно за обясняването на някои исторически процеси, а не е обучаван в традицията на културологията, където понятието нация е просто една параферналия...

Не зная за изследователите, но аз говорих с един италианец и тъй като съм върл фен на италианската естрада - Мина, Милва, Орнела Ванони, Рики е Повери, Анна Окса и много други, го попитах защо италианците не са вече такива певци, като едно време. И италианецът точно като един съвременен българин каза: "О, всичко е размито от влиянието на американската култура!". Не му повярвах, защото съм гледал италиански рок концерт. И в този рок концерт италианското напълно доминира американското, въпреки че американското е основно. Според мен е важно не да се херметизираш, а на унаследяваш. Или както е казано по друг повод - там където е текло, пак ще тече... Ето ти и препратка към италиански рок, но изгледай клипа докрай, дори и да не разбираш италиански. Заслужава си!

Петер Юхас е на друго мнение. Той смята, че понятието "славянска култура" е твърде измислено от някои славяни и че всъщност културата е българска. Един унгарец се противопоставя на гръцки и съветски постановки в историографията... а българите - не. Така поне беше представен проблема на представянето на книгата му преди 3-4 години!

В крайна сметка обаче не изяснихме в днешно време на далавера ли сме, ако сме патриотична нация. Ако оставим настрана шегата в подобна постановка, то защо една нация е хубаво да има патриотични пориви. Патриотизмът вероятно е имунитетът на една нация? Имунитет срещу какво, при условие, че упорито се стремим да изграждаме у младите т. нар. "мол-култура", а също допускаме и други подобни глобализационни влияния. Пазарът се глобализира, а културата се патриотизира... Но в мола няма съвременна шкембеджийница, халваджийница, бозаджийница или мекичарница за мое огромно съжаление...

Не са ли логически противопоставени отговорите ви?

Изложението ви е интересно и с много любопитни примери. Беше увлекателно да го прочета. Въпросът ми е, защо е това стриктно придържане към дихотомия... към бинарно противостоене. Аз смятам, че прословутото американско "I'm proud of you!", казвано до побъркване в холивудските филми, има често грешен културологичен превод, макар и правилен лексикален. В контекста на англосаксонския прагматизъм "I'm proud of you!" означава не толкова "Горд съм с теб!", а "Доволен съм от теб! Браво! Добре се справи! Резултатът ми харесва!". На български да бъдеш горд с някой или нещо съвсем не означава американското внушение... Освен това често "I'm proud of you!" се казва в случай, когато се внушава "Не унивай! Не падай духом!". Дали не трябва да изоставим вече това теоретично бинарно дисециране на културните явления и те да се разглеждат в контекста на ефектите. Примерът със софийското състрадание също ми чуждее. Аз смятам, че в София не помагаме на сакатия, изпуснал си вестника, не защото сме по-малко състрадателни от американците, а защото сме друг тип обществена култура - не по отношение на бинарността "гордост-заличаване", а по отношение на ефекта "никой не ме гледа, какво правя и никой не ме познава!". Ако само леля Пенка беше на другия ъгъл и ни гледаше - веднага сме помогнали на сакатия! Мисля, че методологията на подобни култорологични изследвания трябва да се промени, ако не искаме изводите да лъхат на вехтост и да са леко демодирани...

Нямам дълбоки научни познания в тази много интересна област, но от гледна точка на съвременния човек, често от уважавани събеседници в публични дебати чувам твърдение, което е леко смущаващо. Твърди се, че българският народ не е успял да се консолидира до нация или поне е успял, но след това нещо се е разпаднало. Това дали сме нация или не, не зная дали е страшно. Не зная дали е страшно и да се твърди, че не сме нация. Друго нещо ме впечатлява... Казват, че българската нация не реагирала като нация. Тоест твърдението, че нямаме нация (без значение дали имането или нямането е обезспокоително или не!) идва от ефектите, които една нация произвежда. Казва се, че истински функционалната нация реагира единно при лошо управление. Българската нация не реагирала с единен рефлекс. На лошото управление ние сме реагирали както с непоносимост, така и доволство. Не зная доколко подобна постановка е научна. Само казвам чуто и видяно от публични дискусии... Можем ли да кажем, че нацията реагира единно? Ако можем да го кажем за всяка нация, то тогава българската нация има ли единен рефлекс? Ако българската нация няма единен рерлекс, то тогава накъде вървим?

В препратката, която давате, е казано: Само по себе си това твърдение е вярно, но включва недоумение, което произтича от там, че посочените фактори са ОБЩИ, а не специфично български. Вероятно всеки един народ стига до нация благодарение на социално-икономически, политически и културни фактори. Не прочетох съсредоточено темата от препратката, за да видя дали са посочени българските социално-икономически, българските политически и българските културни фактори, които трансформират българския народ до нация. Да продължавам ли да недоумявам или да чета по-сериозно препратката (посочени ли са там такива фактори?). В питането си съм съвсем добронамерен и не целя противопоставяне - просто гледам да си спестя време...

1. Ние, българите, в развитието си стигнахме ли вече до нация и такъв един въпрос предполага ли комплекси у задаващите го? 2. Винаги съм бил любопитен за целесъобразността и функциите на патриотизма. Всички сме единодушни, че не можем без патриотизъм, но като че ли не знаем кога и как да го употребяваме или поне винаги си мислим, че околните грешно го употребяват. Между другото мини-патриотизъм ли са виковете на футболния мач между отборите на Казичане и Мировяне? 3. С какво един патриотизъм прави общността по-устойчива и срещу какво тази общност е устойчива? 4. Във време на глобализация патриотизмът как се проявява? Моето лично мнение е, че в индивидуален аспект интелигентният човек е по-ефективен патриот от неинтелигентния. Но в темата патриотизмът е изведен на национално ниво... Това какво означава? Дали си задаваме въпроса, американците като силна нация по-ефективни патриоти ли са от арабите? Ако си задаваме такъв въпрос, то аз мисля, че отговорът е - да! Но все пак остава уточнението, че ефективен патриот и голям патриот са две различни неща!

Тази тема винаги ми е била интересна. Някак си всеки българин се интересува от това, какво сме дали на света и светът защо го е приел. Преди време ми попадна изключително интересна книга на един унгарски историк и българист - Петер Юхас. В книгата си за светите братя, той твърди, че има кардинална грешка във възприятието ни за великоморавската мисия и в прочита на старите документи. Проф. Юхас твърди, че братята са разпространявали тогава четмо и писмо в български земи. Това променя много историята и на братята, и на славянството, нали?