Самолет 005

Тази твоя тема какво изяснява? Питам добронамерено и като лаик, защото хал хабер си нямам от история. Само обаче четох наскоро, че султан Мурад ІІ си отвоювал Солун през 1430 година от Венеция и в града голяма част от населението е латиноезично... Не зная дали заради това сега в Гърция една от най-големите обиди е да те нарекат "влах"... Нещо като в България да те нарекат "циганин"...

Защото свещените книги са на всяка манджа... Защото имат претенцията, че дават отговори, че насочват. И когато това се окаже в полето на науката, то как свещените книги правят науката по-научна.

От цялата история лъха насилие, а мъченическата смърт е някакъв вид садо-мазо практика на хора с религиозна сексуалност. Дълбоко съм убеден, че между религиозността и сексуалността има не просто връзка, а че религиозността всъщност е вид сексуалност. Сексуалността има битие под формата на религия... Няма по-човеконенавистни религии обаче от тези в авраамитската традиция! Християнството например векове наред чопли да се отърве от тази ненавист и разбира се, донякъде успява... Слава Богу, че тук е форум "Наука", а не форум "Религиозност", защото за едно такова изказване, равнозначно на това на горкия Свети Ахмед, мога да бъда обезкостен!

Защо квартал "Хладилника" в София се нарича така, а не например "Бойлера" или "Пералнята" - това не можах да обясня на един американец?

Благодаря ти! Това ми звучи доста убедително!

Да-а-а! За Истанбул е написано в уикито и всъщност "Истамбул" е начинът, по който турците са чували как гърците изговарят фразата "εις την Πόλιν" (истеполис), когато турците са питали гърците за пътя "на към града"... Странно защо гърци и турци са се питали такива неща, а не са се клали или били, както вчера един таксиджия искаше да ме набие насред булевард "Дондуков"... Но за Бусманци не знаеш... Първите сведения за Бусманци датират от 1420 година. Като го прочетох това в една книга на БАН за "Селската къща в Софийско" ми се кръстосаха дзъркелите. Представяш ли си българско село по средата на една равнина, където минава татарски път и където няма живо дърво, а камо ли гора, за да можеш да се скриеш, когато турският главорез на път от Цариград за София дойде да те коли, преди да е преджапал Искъро... Бусманци, ако случайно не знаеш, е точно по средата между сегашния Терминал 2 на летище София "отлево на Канала" - както една стюардеса нарече река Искър (представяш ли си, че стюардесите учат география, в която река Искър е отбелязана като Канала!). Значи отиваш до Терминал 2. Автобусът те стоварва на едно шосе, което е покрив на пететажен паркинг. Слизаш по едни стълби, по които никой никога не слиза. Отдолу има диви зайци, които започват да бягат, когато ти слезнеш. Охраната на летището те наблюдава с интерес! От някогашните строители на нова България и в частност на новото летище, които строители са яли домати и са плюли семето са поникнали диви домати... Минаваш покрай дивите домати и покрай дивите зайци, джапаш през Канала с някогашно име Искър и тръгваш към царската резиденция Враня. Преди да стигнеш враня е Бусманци, но трябва първо да ти кажа за Враня, която не знам защо се казва Враня, след като това е име на град някъде из Сърбия... Бусманските жени и до ден днешен наричат резиденцията - Чифлико. То затова и Бусманци е оцеляло от 1420 година, защото е било до Чифлико - мястото, където е била резиденцията на турския ага. Това е едно от най-плодородните места в Софийско, но днес там и бурени не се раждат, защото екологичните последствия от построяването на комбинат за цветни метали са необратимо зловредни. Когато цар Фердинанд си е харесал Чифлико за резиденция, там Искър е бил кристално чист и софиянци са ходели на излет като са си изстудявали любениците в реката, а селските деца са им ги открадвали. Това място днес се нарича квартал Абдовица (защото е бил и все още е пълен с "абдали"), но всъщност името Абдовица не зная откъде идва. По Искъра преди 80 години е плувала една змиорка, която местните са наричали - риба буйница и ловенето на тази риба е предадено много живописно от Ронгел Вълчанов във филма "Лачените обувки на незнайния воин" - един от любимите ми български филми. До резиденция Враня се е пътувало с царска теснолинейка, която е тръгвала от гара Казичане (една малка гаричка в приказен бароков стил, която понастоящем е полуразрушена и напълно опикана от абдали и кучета). Но нека се върнем към Бусманци. Между другото софийското летице е разположено в землището на селата Слатина, Бусманци и Враждебна и се нарича летище Враждебна (нещо като летище Орли на балканска територия). Някога жителите на тези села са обслужвали изцяло нуждите на турския ага, поради което не ги е клал ятаган, нищо че са на средата на полето. В селото е имало и няколко турски семейства (но по към Чифлико), а българските са слезнали от гората, тоест от село Локорско. Преди 500 години турският ага се е казвал Осман (не Ахмед Доган) и по същият начин, по който Константинопол става Истанбул, така и селището Крива ливада се е превърнало в Бусманци, защото на един турски или арабски диалект "пу Осман" (тоест, чувано от българите като Бусман) означавало "пътят към Осман" (към Чифлика на Осман). Въпросното "пу Осман", когато помолих човек, който владее турски да ми го преведе, той каза, че такова нещо в турския няма. Но "пу Осман" ми го каза турчин от арабски произход... странно! След това Пуосман се транформира в Бусман и му се слага отзад българската наставка за жители на дадено село "-ци" - като Рударци, Чепинци, Шишманци, Орландовци... и от Бусман става на Бусманци... Всичко това е моя измишльотина, но обичам да си измишльотвам, докато слизам по стълбите на Терминал 2, джапам през Искъро и отивам да си бера круши петровки от дървото на дядо ми в Бусманци, посадено през 1934 г., без да стигам до Чифлико, разбира се, защото това е територия на комшията Сакскобургготски. Божествено вкусна е крушата петровка, защото е стар сорт дърво, който сега ваопще не се продава...

Защо трябва да им противоречи? Науката ги изяснява и допълва... Въпросът е с какво и как тези книги правят науката по-научна? Мисля, че в това е ключът за бараката...

Крал Карл и кралица Клара крали кралски кларинети в Карлово! За Карлово не знам! Знам само защо Константинопол става на Истамбул, а също знам и защо местността Крива ливада става село Бусманци... За кое от двете искаш да ти покажа колко голям капацитет съм?

Колко си прав! Нарочно пуснах тази тема, защото тук е пълно с историци. Нарочно попитах за корените на българския национализъм - важното за отбелязване беше, че българският национализъм е възникнал не на антитурска, а на антигръцка основа... (явно дедите ни са били големи глупаци!). Явно обаче не е било толкова важно моето важно! Явно хич пък не е важно за някои историци... след като не реагират. Но е важно за Голди (за Златният Хърс) да каже, че ние с теб сме големи смотаняци. Важно е обаче, че някакъв евреин е отворил някаква вратичка и България за 5 веке е била под турски ярем, благодарение на не обстоятелства, а на предателства. Важно е, че в България не знаем кои царе (султани) са управлявали България след последните български царе, един от които е някакъв полуевреин, другия българовлах приел исляма и заминал за синекурна длъжност по Черноморието. Важно е, че не знаем, че падането на българските царства под турска власт се дължи и до голяма степен на сръбските ни братя. Важно е да има стереотипи и славянско опиянение. Важно е отново да има стереотипи и ортодоксално опиянение. Важното е, че се оплезих сега на Голди, без да съм историк и с огромно нетърпение чакам неговата реакция... В този форум ми е интересно!

Благодаря ти за хубавия отговор. Това ми беше много важно да го знам като феномен. Не че човек сам не може да достигне до този извод, но е хубаво понякога да ти е поднесено наготово.

Исках да кажа, че Коранът дава възможност при злоумишлено или дори профанско (тъпашко) изтръгване на цитати от общия контекст, да се манипулира тълпата и при това не само тълпа от фанатици! Свещените текстове специално от авраамитската религиозна традиция - Талмуд, Билия и Коран, могат да служат и често именно за това са служили - да манипулират! Което за мен изобщо не ги прави "свещени"... За мен друг е свещеният език на Бога и това е разочароващият език на науката, без ни най-малко да подценявам написаното в Талмуд, Библия или Коран, поради което аз твърдя, че съм набожен, но не и религиозен...

Ето ти нещо в същия зловещ дух, но от Корана: "Предписана ви е битка, а тя е омразна за вас. Но може да мразите нещо, а то да е добро за вас, и може да обичате нещо, а то да е зло за вас." Аллах знае; вие не знаете." (2:216) Сега - вторият цитат: "Ако Аллах не отблъскваше едни хора с други, земята щеше да се провали. Но Аллах е владетел на благодат на световете." (2:251) Благодаря от такава благодат! И сега съвсем отделно да кажа, че според мнението ми на не толкова издигнат духовно човек, смятам, че във всеки свещен текст пише и купища щуротии. Не това е страшното на свещените текстове (в Библията например има вселенски простотии). Всяка една простотия може да мине за метафора и да бъде оправдана. За мен по-съществено е към какво стимулират простолюдието свещените текстове. Едно е да кажеш "Бог е Любов!" и съвсем друго е да кажеш "Предписана ви е битка!". Свещените текстове могат да бъдат (с всичките си простотии в тях!) и твърде поучителни четива. Въпросът е как четецът и най-вече четящите с техните духовни водачи концептуализират метафорите от свещените текстове. Досега всички го правят като кретени. Не приемай изказването ми като изказване на самозабравил се високомерен човек. Имам чувство за мярка, но за целите на едно общуване някои неща трябва да бъдат казани остро, с което те прозвучават високомерно (защото думата, бидейки знак е неточна - тя дава и други нюанси и не покрива сто на сто своя обект!). Та, извинявайки се прозвучалата като високомерност острота, се връщав към стимулацията... Нито Коранът, нито Библията исторически са показали ефективност при стимулирането към разум, защото са продукти (макар и по претенции Божествени!), които са насочени към човешката природа. Аnd I do not trust the numan nature and the man at all... тоест човекът и човешката природа са последните неща, на които се надам... (забележи защо го казвам на чужд език и защо го превеждам не по инерция!). Това за така нареченото надане не е мизантропия, а житейски опит на един човек с шопска речева парадигма...

Да спориш за ислям и религиозност с хора, които хал хабер си нямат от Корана е толкова тъпо, колкото и да спориш с хора буквояди, които са наизустили Корана. Често в споровете всичко е въпрос на убеждения и породени от убежденията интерпретации. Как обаче се пораждат убежденията е въпрос, чийто отговор е постижим за съвсем малко умове и тези умове се занимават с Корана, Библията и другите свещени книги или рядко, или чисто научно (но не и религиозно)... Останалото е идеология. Аз лично съм чел текстове от Корана, които текстове са били поставени за интерпретиране в статии. Опишвал съм се да отделя интерпретациите от текстовете, но не съм успявал, защото нямам време, а също и интерес да се посветя на това прецизиране. Има обаче една част от Корана, от която ми се смръзна кръвта... и реших, че с ислям и мюсюлмани мога да се занимавам лично (на чисто човешки начала - от типа заедно ядене на кадаиф или на кюфтета), но не и като обществени или религиозни субекти... Нямам познат мюсюлманин, а аз познавам някъде около 30 такива душИ (не дУши, а душИ - mention the stress - внимавай с ударението!), с който да съм намерил общ език, освен с един от тях, който всъщност е доста отделен от другите и презиран от някои от тях. Винаги, когато разговарям с мюсюлманин, изпитвам притеснение и съм нащрек от неприятни изненади... Отдавам го на личната ми неприязъм към идеологии и религиозност.

Към кого отправяш този апел? Виж само каква тема сме си спретнали за демокрация и твърда ръка...

Напънах се да проумея, каква ще е поуката от доклада както за господа изследователите, така и за господа читателите. Ако е само това, което е написано по-долу, значи, че изследователите са идиоти, които се чудят как да "откопчат" повече пари, за някое и друго изследване на общественото мнение. Не вярвам обаче то да е причината. Когато ти казват, че: ...какво всъщност искат да ти кажат? Каква ще да е тази "смес от демокрация и силна ръка"? Ако на едно лайно сложиш много захар, то става сладко, но кой би пожелал такава сладост и такава "вкусотия"... тоест такава демокрация или такава силна ръка... Какво ни внушават? Че ни е необходима силна ръка? Кой има нужда от такива внушения? Не вярвам това да са авторите на изследването... те само констатират, че в нашите общества има готовност и тежнения по "силна ръка"... Ако има готовност и тежнения по силна ръка, то какъв е вторият епизод на сериала?

Според теб първата част на постинга не си ли противоречи с втората. В първата част ни съветваш да не се прехласваме по евреи, защото те са "хора като всички други". Във втората част обаче изтъкваш един "съвременен феномен", според който евреите така правят, че да не бъдат обвинявани в нищо и налагат мнението, че те никога не са виновни. Ако евреите са хора, като всички други, защо не се държат като всички други, а се правят на ощипани. Значи не са като всички други. Значи има нещо, което ги отличава и то е желанието им да се изкарват винаги "вода ненапита". Това патология ли е, тоест някакъв народокомплекс на ненапитата вода или нещо друго? Ако е нещо друго, можеш ли да ни кажеш какво е? Ако не можеш да ни кажеш какво е, постингът ти не се ли изпразва от съдържание, бидейки вътрешно противоречив или аз нещо не мога да проумея? Не ме разбирай криво (както Златният Хърс), че се заяждам. Просто търся нишката на мисълта ти и ми е нужна не друга, а твоята помощ... Изведнъж стигам до следващ твой постинг: Научно несериозно е да се твърди, че при липсата на преки доказателства, нещо косвено е доказатество. Аз мога да кажа, че сестрата на Зайко Байко е камила и на всичкото отгоре е курва. Как Зайко да докаже обратното? Разбираш ли в каква ситуация поставяш не евреите, а българите, които искаме да ти вярваме... Ето това е смислено твърдение. Дори и аз ти вярвам и даже имам смелостта (рискувайки да бъда обвинен в антисемитизъм), да кажа, че това е и моето мнение. Но то е хипотеза, предположение, основано на легенда! Тоест само предполагам като възможно сестрата на Зайко Байко да е камила и да е курва. В първото се съмнявам, но във второто - никак... Просто имам извънземно усещане, както Голди е доловил, четейки ме и просълзявайки се! Абе в този форум мъжете много се просълзявате! На к'во прилича това! Я се стЕгнете! Поздравче за всички просълзени - Cry for you!:

Това "ти", което съм написал в постинга си, не е лично. То има смисъла на "ти, човеко, като всички нас другите". Не приемай това "ти", като някакво лично обръщение... Да! Наистина не те разбрах по отношение на разграничението ти, но донякъде стана по-добре така... А иначе Пърс е много неща и понеже не съм учил философия, не мога да ти отговоря как го класифицират съвременните философи с оглед на някаква систематизация (най-известният, но съвсем не най-задълбоченият пърсианец е Умберто Еко). Самият Пърс се определя като лабораторен учен, тоест емпирицист, но това е малко подвеждащо, защото той е математик, химик, геодезист и точно както Лайбниц, Пърс идва във философията от полето на математиката и експерименталната наука (химията). Дава начало на американския прагматизъм, но за да се разграничи от прагматизма на Уилям Джеймс, с който са много добри приятели и години работят заедно, се назовава прагматицист. Оттам например историците, които са последователи на Пърс понякога шеговито, понякога сериозно се наричат историцисти (тоест историци, които са последователи на метода на Пърс, наричан от самия него в края на живота му - прагматицизъм). Такъв "историцист" - рядко ерудиран, изключително обаятелен и прилежен в предаване на знанията си към незнаещите е проф. Винсент Колапиетро, който изнесе няколко лекции тук в България. Невероятно удовоствие е човек да присъства на неговите лекции.

Материята съществува независимо от духовното и' осъзнаване, тоест Пърс отхвърля прословутото "светът съществува, защото аз съществувам и светът съществува, докато аз съществувам". Възприятието не е ли умствена дейност? Нали знаеш, че хора, на които им е ампутиран крак, които преди това ги е болял, имат възприятието, че ги боли отново там, където обаче вече няма крак. Медиците имаха точно наименование на този физиологичен феномен... Според мен и най-елементалното възприятие е умствена дейност. Няма неумствена дейност при възприемане на репрезентамена (нещото, което ще се представя на мозъка). Неумствена дейност щеше да е, когато вазата, която ти я представям, ти я долепя директно до мозъка и ти на момента възкликнеш "Я, това е ваза и при това на Луи 14". Неслучайно анатомите казват, че очите са изнесен извън черепната кутия мозък. Но възприятието ти на нещо видяно не е неопосредствано и безмисловно. За да видиш вазата, не си долепваш окото по нейната повърхност. Така наречените пръчици и колбички (зрителните клетки) не се разхвърлят непосредствено по обекта, който гледаш, а пращат импулсите, породени от въздействието на материята (в случая светлинна) до мозъка ти, който обработва информацията. И това е мисловна дейност! Кръвообращението, секрецията на стомашен сок, реакцията при светкавица (стряскането), краченето, сученето... всичко е умствена дейност, но хабитуална (това е разликата и' с фантастиката). Рефлексите и инстинктите са хабитуирани мисловни процеси също каквито са възприятията и сетивността. Ти само на пръв поглед си мислиш, че способността ти да чуваш не е мисловен процес. Да, той не е същият мисловен процес като при прилепа, защото е хабитуиран по друг начин и с друга цел и с друга историческа (еволюционна) предпоставеност, но е мисловен процес...

Прав си, че трябва да внимаваме дали теоретизираме или посочваме явления, които имат практически последици от друго естество, но за разлика от теб аз не смятам, че явленията са чак толкова очевидни (ползвам думата в несъвсем общоразговорен смисъл). Кое е очевидното на твърдението, че вън е 31 градуса? Няма нищо очевидно, без предварителен консенсус... В противен случай рецепторите ти за топлина трябваше да отчетат 31 градуса по начин, по който един термометър отчита... Нищо не е толкова неопосредствано, колкото излиза от твърдението ти, ако все пак не разбирах какво точно искаш да ми кажеш... с което се съгласявам донякъде... защото не съм изопачил в моите твърдения същността на познаваемото... Как опознаваш света - опосредствано или неопосредствано? Аз твърдя, че е първото (тоест гениалният Пърс го твърди, а аз само го повтарям тук за целите на разговора)... Ако опознаваш света опосредствано, то как в такава една ситуация истината може да е непосредствена (да няма и един атом теория в това, че навън е 31 градуса)... Самото осъзнаване на "навън" е теория, а камо ли осъзнаването на "градусите" като физическо състояние или като степени за измерване на това физическо състояние. Пърс казва, че материята съществува независимо (той съвсем не е толкова инатлив, за да не го каже!), затова в нашия случай някаква материя може да бъде 31 градуса, но това няма отношение към истината, а към материята... В момента, в който го проимва отношението към истината, вече се стига до познание и при това опосредствано и неизбежно консенсузно (съпротивлявам се да пиша тази чуждица правилно съвсем нарочно, защото така уважавам латинските правила за правоговор, което не ме прави непатриот).

Нямам основни възражения, а само такива, които разтърсват бинарността (опозицията духовно-материално), ако си се устремил към нея. Гледаме в една посока, но аз виждам така: Ако в материалния свят истината е измерима, то мерната единица е въпрос на договор (измерваме температурата както по Фаренайт, така и Целзиус). Ама, температурата била една и съща без значение дали я обозначаваш като така или като онака. Ама никой не говори за една и същата температура, а за истината, която според Пърс (толкова много го обичам, че съм му се отдал) - truth is adjustable... кратко, точно и ясно... Пак казвам, ама температурата била една и съща... ама, кой говори за температурата - ние говорим за истината чрез температурата, което не ни позволява да мислим, че ако температурата е една и съща, то и истината е една... Ако една и същата температурата беше знак на истината (а тя не е!), то само тогава истината щеше да бъде една единствена в материалния свят... Увъртам ли? Изобщо не увъртам и няма да ми противоречиш. Забранявам! Ще кажеш, ако се договорим, че има четири Черни морета или три цяло и осем Луни, то това истина ли е? А, чакай, чакай... Тук преминаваме към друга тема... темата за уговарянето. Уговарянето не е adjustable (то може и да не завърши с консенсуз), за разлика от истината, която винаги е консенсузна... Аз съм семиотик. Аз държа, че всяко нещо има своя знак, а също и става знак. Хората грешим в изнамирането и съпоставянето на знака и обекта, а често сме слепи и за субсеквентната мисъл след наблюдението на отношението знак-обект, която субсеквентна мисъл Пърс нарича "интерпретант". Не се правя на много умен и начетен... просто няма как да го кажа по друг начин. Затова хората престанаха да превеждат Пърс на други езици... Съжалявам, ако някому звуча префърцунено. Целта е друга - да събудя любопитство, а не неприязън...

Не се страхувам от виртуалната провинция на духовния свят, ако е такава, каквато ти я описваш. Човечеството е обречено на гибел, което е другото име на промяната. По-същественият въпрос е пътят до финала и начинът на смъртта? Сега ще обрисувам два варианта с предварителната уговорка, че има още много други... Но преди това, за да кажа от какво се страхувам ще включа и цитат: Наистина е страшно и съм съгласен с теб в това отношение. Но имам малък коментар. Според мен детската игра изобщо не е илюзия. Това, че сътворяваш реалност с идеята или със заблудата или с вярването, че го правиш "наужким", както го правят децата, съвсем не означава неефективно сътворена реалност. Реалността, на детската игра е болезнено присъстваща и затова в 99% от играчка става на плачка. Разбирам какво иска да ми каже Incorrectus, но се съпротивлявам... Ако хората знаеха, че детската игра не е илюзия, а само привидно е "наужким", тогава нямаше и да се стигне до издевателствата на религиозното и идеологическото мислене... И ако се върна към двата примера, които ще дам, то ще е с цел да ви насоча не към ужаса на човекоядството (според Димов), а към ужаса на достигането му... 1-ви случай - убийствата на честта в ислямските страни. Поглежда Айша към Хасан и след два дни я опаковат прилежно в бели бинтове, за да не мърда и мъжете от селото и пръскат с камъни черепа, до момента, до който горката тя, закопана до кръста в земята, престане да мърда. Това човекоядство го гледах на клип по интернет и от ужас и потрес вдигнах температура (втори път такива експерименти със собствената ми психика няма да си правя!). Нищо в мен не можеше да приеме приказката за очистването от греха по този начин... Тоест играта, която не е илюзия... 2-ри случай - изпълнение на смъртна присъда в САЩ. Някакъв американски Джон му изпращяват бушоните и започва серийно да изнасилва и избива деца. Техният брой е да речем 12. Хващат го и го осъждат на смърт. Той лежи в затвор, който е 12 пъти по луксозен от моя нещастен апартамент. Накрая го питат за предсмъртното му желание. Джон казва, че иска преди смъртта си да хапне един сладолед с малинки. В часа на смъртта идва прилежен свещеник и го изповядва и причестява. Джон изяжда сладолед с малинки, който милиони деца по света не са и сънували, че могат да си позволят да изядат. Слагат му приспивателна инжекция и Джон заспива завинаги като къпано бебенце... След като гледах смъртта на Джон, не само че не вдигнах температура, ами пожелах да съм изнасилвач и избивач на деца в Щатите. Така ми се дояде сладолед с малини без консерванти и така ми се щеше да изветерея от този свят, просто заспивайки. Какво по-благословено от това? Къде тук е реалността и къде илюзията? Къде е материалното и къде - непознаваемото духовно? Къде са моите страхове и липси на страхове? Не мога да абстрахирам и дефинирам нито духовност, нито мателиалност извън ефектите им. Така съм се учил от Пърс. Оставям вие да си изберете от кой да се учите и да ми кажете, защо точно от него сте избрали да се учите... И накрая, понеже този форум ми дава прекрасна възможност ще ви поздравя с малко музика: Хареса ли ви музикалният антракт?

Моята илюстрация е друга и не се съвместява съвсем с твоята за реката. Моята илюстрация е Библията, като духовен свят, но вместо аз да се изказвам профански ще предоставя думата на проф. Милена Кирова, която във въведението към своята книга "Библейската жена" казва нещо невероятно точно и по очароващ начин (то е и изцяло в маниера на Чарлс Пърс, без самата Милена Кирова да е върла пърсианка). Тя казва: "Всъщност Библията описва като съществуващи правилата, които сама налага като свещени и вечни. Иначе казано, тя предписва света, който описва като действителност." Тоест, духовността е и такава, че тя може да предписва нещата, с които се занимава (описва, изучава), поради което духовността е смислотворна по друг начин от мателиалното, но не е чак толкова непознаваема (на което ти държиш, доколкото те разбирам). И накрая като майтап - аз нямам кахъри за кахърите ти, а за хатъра ти...

Аз съм привърженик на принципа "По-добре счупи главата на един човек, отколкото хатъра му!". Толкова малко хора на този свят очакват възражения, след нещо казано от тях, че ще е голям пропуск от моя страна, ако не следвам твоя хатър... 1. Непознаваемо е само онова, което не оставя ефекти след себе си. В този смисъл излиза, че духовният свят е напълно познаваем, въпреки бързата му промяна. Промяната на едно нещо, не го прави непознаваемо, а трудно познаваемо. Понякога не толкова "нещото" е обект на познание, а именно неговата промяна... 2. Непредвидими според някои хора са т. нар. "чудеса". Всяко нещо, което се подлага на логически анализ, е до известна степен предвидимо посредством хипотезиране (или абдукция - според Пърс). Чудото също може да бъде подложено на логически анализ и да бъде обект на познание, чрез научен метод. То вероятно може от "непредвидимо" да стане "трудно предвидимо". Няма да отговарям на никакви възражения, като ще смятам възразяващите за инфериорни и аналфабетни Майтап бе, Уили!

На тези страници хвърлих един поглед, преди да пусна темата. Информацията в тях е интересна. Щеше ми се да чуя лични ваши оценки. Пораждането на националното ни чувство в България, доколко е свързано с отношение към "гръцкото", а не към "турското". Това от значение ли е?

Въпросът ми тема не е провокация, а просто искам да ви предразположа към повече словоохотливост. Питам някак си лично - не просто, кой е Иларион Макариополски, а кой е ЗА ВАС ЛИЧНО Иларион Макариополски? Защо ви е симпатичен, защо го уважавате, смятате ли, че недостатъчно честваме делото му? Какво и къде сте чели за него? Какво бихте искали да споделите във форума за него? Иларион Макариополски националист ли е? Къде са корените на българския национализъм? (естествено, че последните два въпроса са преднамерено идиотски!)