Самолет 005

Благодаря ти Историк за информацията. Ходих и присъствах на събитието. За тези, които са нямали възможвост, ще им кажа да не съжаляват. Не са изпуснали нищо, освен една PR кампания с участието на "най-добре изразяващия се български политик - Лютфи Местан" и "гу'син министър Даниел Вълчев, чиято първа книга ние публикувахме" (това са думи на директора на университетското издателство). Не се каза нищо съществено. Журналистите зададоха цифром и словом 2 (два) въпроса. Господа политиците държаха речи, от които се разбра, колко много политическа воля има за възраждане красотата на българския език. Една асистентка се опита да започне нещо като научна дискусия, като даде за пример правописа на думата "изхайлазвам се" (в който няма нищо екстраординерно), при което и' беше отговорено, че това не е тълковен, а правописен речник (защото същата асистентка отбеляза, че в речника не пише, че думата е турцизъм и не се казва какво означава). Лютфито каза, че буквално преведена означава "започвам да мързелувам"... После ръкопляскахме и най-накрая се бихме за нек'фи нещастни безплатни бройки по начин, по който народа се бие за сандвичи по коктейлите. Тези, които показаха, че стоят над подобни неща, си останаха без безплатни речници. Аз взех 5. Не бе, майтапя се!

Всъщност, когато говорех за това, как едно произведение на изкуството придобива пропагандна, агитаторска или някаква манипулативна функция, аз нямах предвид точно случая Клеопатра. Пиперливите отговори обикновено са на въпросите, кой и защо ни манипулира? При Клеопатра единственото пиперливо, което знам, е, че тя, имайки много любовници - роби, слуги и свободни се е предпазвала от забременяване по един много феминистки начин. В дъното на пениса на зависимите от властта и' любовници е пробивала дупка в уретрата на мъжа и е слагла специално обработена сламка, за да може еякулатът да изтича извън нейното влагалище и всъщност никога да не го достигне. За ужас на всички мъже ще кажа, че това може да бъде успешен контрацептивен метод и днес. Пиперливото е - при какви обстоятелства клеопатрината контрацепция щеше да е водещ прийом...

Аз пак шъ съ включа по темата и при това разглеждайки друг аспект. Както вече дълбокомъдрено споменах, историята се пише с оглед на бъдещето, защото като семиотик твърдя, че миналото е кофа с пепел (това ми го каза една моя луда колежка, преди да влезне в психиатрията) и по тази пепел не винаги се познава какво дърво е горяло, кога е горяло и как е горяло. Значи, ако ще пишем история (а не истерия) с оглед на бъдещето, то какво имплицираме с темата за Лазар Коен... Бих казал, че за един историк е важно да знае, как е паднало Търново на 17 юли 1393 г. За един несторик обаче е важно, че Търново просто си е паднало. Е как няма да падне! Ами той и Константинопол е паднал, защото Византия е била обречена! Защо историците скачат срещу тази презумпция за обреченост? Добре! Полето е почерняло от турци. Някакъв град с високи зидове (било то Търново или Константинопол) се защитава. Цялата околност е завзета - как се казваше по научному - "хиндерланд" ли? Значи цялото хиндер превзето! Нема вода, нема храна! Ние се защитаваме геройски. Поповете се молят на бога. И изведнъж се намира един евреин и отваря накаква вратичка - тя се намирала по-долу или по-горе, или по-встрани. Важното е, че тази вратичка я отваря не кой да е, а евреин! Значи в най-върховната власт по онова време е имало евреи. Самият Шишман е полутакъв... Царицата бабишкерняк и тя еврейка! Значи, к'во щеше да стане, ако Лазар Коен не беше отворил вратата и после не му бяха счупили главата на жидов гроб и ако камъните от счупената глава на евреина не се бяха търкаляли надолу по дерето... Щеше да стане следното - Търново нямаше да падне на 17 юли, а на 20 юли (Илинден). Тогава пак евреите щяха да бъдат виновни 'щот пророк Илия нали и той е евреин. Не защитавам евреите, а българите, щот съм българин... Какво целим, като обвиним евреите за виновни за падането на Търново? Според нане Вуте - "Евреи и турци отдавна са дупе и гащи, но напоследък напърдяха тиквите!" В Одрин например синагогата беше превърната в бичкиджийница и понеже докарваха трупите с конски каруци в двора миришеше на конски пикоч. Звездата на Давид отчаяно се климуцаше, закачена на един пирон. Сега не зная как е, но евреи и турци още са "на вие". Вероятно някога и по някое време в човешката история е имало сговор между евреи и турци, но той се е случил доста по-късно. Сега обаче нещата са други. Дори и да кажем, че евреите са виновни за падането на Търново, нищо няма да спечелим, ако го кажем не както трябва... Дори и да кажем, че евреите са били голяма пречка при освобождаването на България от турско робство (пустият му Дизраели и той евреин!), пак няма да спечелим, ако насаждаме неприязън. А, ако е истина, че евреите в нещо са виновни, то тази истина как може да се каже, така че и вълкът да е сит и агнето да е цяло... с оглед на бъдещето, де! Нали за него говорим? 'Щот пак ни предстои да живеем в мир и сговор с евреи, и с турци, и с руснаци, и с гърци, и с цигани, и с харабите от съседния ресторан за дюнер кебап... Днес пилешкото миришеше отвратително!

Това, което казваш, може да бъде твърде трагичен резултат от една иначе нелоша линия на поведение. Какво имам предвид? Интелигентният човек е "такъф", защото има способността да се съмнява и да не приема всичко на вяра. Документалният филм върху общоприети тези, принципно е филм, в който тези тези се подлагат на съмнение. Разбира се, ако е добре направен филмът, съмнението е почтено, тоест с нужното уважение към възприетото за истина и с избягване на пагубната за съвременния свят риторика на "кавгаджийската култура" (термин, въведен от американската журналистка от еврейски произход - Дебора Танен с преведена дори в България нейна книга на същата тематика). Въпросът, на който нелесно може да се отговори е, доколко е удачно (с оглед на момента) да се внася съмнение във вече приети тези. От една страна, внасянето на съмнение е правилно, защото то е част от научния метод на изследване. От друга страна, защо точно в даден момент се внася съмнение и какво се цели с това. Не всеки е в състояние да отсее плявата от житото. Не говорим само за средния американец, защото в Дискъвъри не живеят с идеята, че филмите им са предназначени само за американска публика. Вероятно не е лошо да се "игрализират" документалните филми, но това може да бъде пагубна тенденция, ако екшънът се поднесе на несведущи и интелектуално незащитени хора. Във втория случай това си е чиста пропаганда! Трябва да се запитаме - пропаганда на какво и на кого. Отговорите са пиперливи...

Мога ли да перифразирам темата? Значи, вместо "учениците келещи - с метла на двора", нека темата да се правърне във въпрос - "как обществото налага на отделния индивид да бъде дисциплиниран?". Спаред мен отговорите на преиначената във въпрос тема са в границите на отсечката "ефективно-неефективно". Например: никак ефективно (смехотворно), малко ефективно (политикотворно), кажи-речи ефективно (бизнес-творно), ефективно (диктатура-творно), доста ефективно (тоталитаризъм-творно)... Сега живеем във време, в което е забранено да се забранява! Това е първата трудност. За да има дисциплина (качество, присъщо на живата материя точно толкова, колкото енталпията на неорганичната материя), то е необходимо да има въздействие. В обществото това въздействие се постига при наличие на три утвърдени тенденции в мисловността на отделния индивид, изграждащ обществото, а именно: страх от Бога, уважение на закона и срам от хората. Ако трите неща ги няма (както е при нас) и мотото на времето е "забранено е да се забранява", то каква е ролята на метлата при дисциплинирането на келешите. Аз смятам, че е смехотворна и политикотворна... Нали се изказах умно? Кажете ми, че сте зашеметени от прочетеното!

Абе, защо не ме поправяте! Сега разбирам, че Кера-Тамара е полусестра на Иван Шишман и не е дъщеря на Сара, а на първата съпруга (влахинката, тоест българката) на бащата на Иван Шишман. На всичкото отгоре не била съпруга на Баязид, а на баща му Мурад... Както Хърс казва - много са важни личностите в историята. И аз това казах, ама Хърс не ме разбра. А вие си мълчите и не ме поправяте - и това ми било съфорумци. Аз затова съм си написал такъв подпис отдолу! Мълчите си, значи! А защо Баязид е кръцнал главата на Шишман, си остава исторически неизяснено. Той Баязид е кръцнал и главата на брат си Якуб, но за да стане султан - егати и роднинските връзки!

Господин Хърс! Бързам, тичам и ще си изпотроша краката да ви избърша сълзите на умиление с бяла копринена кърпичка обшита с дантелки. Всъщност аз изобщо не казвам това, което вие твърдите, че казвам. Това, което вие твърдите, че казвам, са си ваши интерпретации. Всеки има право на интерпретации, но не ми вменявайте нещо казано или някакво отношение към съфорумците. Говоря в хумористичен стил, но това не означава, че имам съфорумците за идиоти. Това вие го твърдите... Все пак за форумците отново отбелязвам - оставете Хърс да си интерпретира и да си разбира както иска и както може, казаното от мен. Вие си помислете за същественото, което казах... А това, което Хърс каза, е за другарката му Иванова и за това, че съм бил Въртолет, Презокеански лайнер и още други дреболии... Нали така? P.S. Обидно е все пак, когато те наричат Въртолет, а не Вертолет...

Здравейте! Влезнах в темата съвсем случайно, защото четейки напосоки във форума, тя се появи най-отдолу като някакъв линк. Четох я съсредоточено до 4-та страница и се уморих! И аз искам да кажа нещо обаче! Няма само вие да казвате! Първо, аз не съм историк и много малко съм чел история и изворов материал. Второ, аз съм семиотик и търся логиката на нещата, която логика дори и да не намеря, намирам за твърде логично, защото логиката може да бъде на моменти и нещо хлъзгаво и тъкмо си помислиш, че си стъпил здраво и вземеш, че се изтърсиш. Трето, любимият ми научен метод е методът на прагматизма, чиято основна сила е в липсата на абстрахиране и абсолютизиране, тоест нещата са "и тако и вако", стига да знаеш, кой се е засилил към "и тако" и кой се е засилил към "и вако", а да не говорим, че винаги има и трети вариант... Прагматизмът ме е научил на разбирането, че историята се пише заради бъдещето, защото миналото е кофа с пепел... Четвърто, за българите винаги ще има трудни разговори особено когато в тези разговори са замесени турци, евреи, руснаци, гърци и православие. Дотук с интродукцията! Започвам да ги нижа едни мъдрости по темата: Когато започнах да чета началото на темата, бях любопитен да намеря нещо повече за роднинските връзки между главните действащи лица в тази историческа драма. В историческите публикации много се пише за обективните причини, но не и за субективните. Обикновено сме чели за това, как на Балканите се появяват стотици малки княжества и царства, с големината на Кюстендилски окръг и как мощната Османска империя ги глътва. Това вярно ли е, като обективна причина? Ако е вярно, а аз смятам, че е вярно, защото съм го чел, изказано от големи историци, то какво значение има един евреин, една малка вратичка и една легенда? Значението е дотолкова, доколкото някой иска да докаже, че за кардиналния ход на човешката или на българската история, това са неща от значение. Аз намирам, че те са от значение, но само, доколкото е важно в кекса да сложиш един прах вания, за да не ти мирише сладкиша на кокоши яйца и курошинки, а на ванилия... Моята ванилия обаче, в моя кекс, се казва не Сара, нито Лазар Коен, нито Филип Димитров, а още по-малко Збигнев Бжежински (аз отдавна не вярвам на "Теорията за конспирацията", защото от 50-и-кусур-годишния си живот съм разбрал, че хората не можем да пазим тайна, дори и когато "хората" са от богатото еврейство!), та моята ванилия беше интересът ми към ролята на еврейската върхушка по онова време, но мислех тази роля, да я вплета логично в развитието на големите събития (малките царства и феодалства с голямата империя). Еврейското име, което много ми залипсва в темата, четейки я до четвърта страница задълбочено и до осма сраница по диагонал, е това на полуеврейката (ако изобщо е полуеврейка, но все пак името и' е еврейско) - Тамар или Тамара! А, турското име, което абсолютно много ми залипсва, е Баязид І (син на Мурад І) - ако греша, моля поправяйте... Тамара е сестра на Иван Шишман и забележете - съпруга на Баязид. Да си съпруга на Баязид, не е като да си съпруга на Манго или на Хасан, нито е като да си Зорка Първанова или Хилари Клинтън. Да си съпруга на Баязид означава, че твоя брат Иван Шишман е васал на Баязид и когато Баязид тръгва към Ангора (или съвременна Анкара) да си прави още недоправената Османска империя - български, сръбски и албански васални войски се бият редом с турските си "братя", за да громят някакви други турскоезични конкуренти "небратя", устремили се към власт и земя. Така че Баязид и Иван Шишман отдавна си имат вземане даване по роднинска линия. Освен това, коя е майката на Баязид - тя византийска принцеса ли е? (Това дори и многознайко като мен не го знае!) Ако е византийска принцеса, то завземайки територии на Византия, Баязид просто си връща милото и родно майчино Бусманци... а Константинопол е нещо като да си върнеш Витошка, ама обрана от венецианците, както вече се отбеляза в темата. Е, ама Баязид вярвал не в Христос, ами в Аллах... Ама кой ти гледа дали вярваш в бог Тутункьо, когато става дума за много злато и дворци... Това, което исках да кажа и е важно за мен, е, че Търновското царство е било васално на Баязидовата пред-империя. Защо е важно да си васално княжество - вие исках да ми кажете... Къде са евреите - вие исках да ми кажете... къде е Тамара в играта с Иван Шишман и Баязид - ами няма я! Вероятно не е и важна... сигурно си е умряла безславно в харема на Баязид... но са важни последствията от женитбата и това да си васално княжество означава, че си обречен един ден от васално княжество да станеш едно голямо нищо, да те хване липсата... или обратно (ти да глътнеш империята, ама това не се е случило). Освен това Баязид прави един българско-еврейски принц главен градоначалник на черноморския град Самсун. И го прави началник, защото българският принц приема исляма. Този български принц се казва Александър... Кой е той, така и не мога да разбера. Очаквах вие да знаете? Лошото е, когато темата се превърне в част от скучната пиеса, изказана от поговорката на руските евреи "Если в кране нет водый, ее выпили жидый!" (Ако в чешмата няма вода, значи са я изпили евреите!). Вероятно има и виновни евреи, вероятно е съществувал Лазар Коен, вероятно е отворил вратичката и след това е бил убит от Баязид, но не Лазар Коен е виновен за падането на България под васалитета на Османската империя... Просто турците са били по-силните за деня... За това ли говорим или за това, че евреите са направили турците по-силните на деня. Не! Евреите не са направили турците по-силните на деня. Те просто са се приспособили към този случил се вече факт!

Невероятно интересни снимки!

Не разбирам от правенето на журналистика, но аз не разбирам и от правенето на вино или цигари... не разбирам и от правенето на кафе и от правенето на много работи. Но консумирам направеното! Ето едно заглавие: "Седемнадесетата жертва на убиеца "Чавдар"". а също и коментар на Габриела Наплатанова: "Вие първи видяхте лицето на шофьора, убил 16 души край Ямбол!" Първо, кой е убиеца Чавдар и второ, шофьорът в случая "убиец" ли е и трето, какво убиваме когато говорим по този начин публично? Какво за вас е важно - да видиш нещо пръв или да видиш първокачествена журналистика, която знае да отразява дори и национални трагедии с уважение...

Според мен в lekar.bg са допуснали грешка, защото не става въпрос за вида Microbacteria (открих една много интересна статия и при това безплатна - The Microbacteria: I. Morphological and Physiological Characteristics... ето линк!), а се говори за mycobacteria tuberculosis (на български не микро-, а микобактерии). За мен това е важно, защото сме във форум "Наука"... В статията не се споменава за предизвикване на туберкулоза. Ще ми е интересно да разбера дали новата туберкулоза се предизвиква от нов щам на микобактерии или от микробактерии... Снимките са естетизиране на страшното, поради което се чудя дали да заложа на красивото или на ужасяващото. Разбира се, ще победи по-първичното...

Аз съм малко далеч от поколението 33+, защото всъщност може да се каже, че съм от поколението 55+ и съм израснал с други филми. Но линковете са добри... Между другото ще си позволя да направя нещо смешно, но според моя старчески мироглед полезно. В българския език и по-скоро в правописа има една трудност - разграничаването на два много сходни глагола: расна и раста. Глаголите сами по себе си не са толкова важни, колкото производните форми и най-вече "еловите" причастия, тоест миналите свършени деятелни причастия. От глагола расна се образува - раснал, раснел, раснали, израснали... а от глагола раста - расъл, расли (но растял, растели... и израстял, израстели)... Затова се пише растение, израстък, но... нараснал, израснали, израсъл, израсли... както и израстял, израстели (когато основата е раста)... Растели клонките, растели и израстели до небето! но Раснали децата, пораснали и станали от поколението 33+... (няма "т") (тоест проблемът е в това гадно "т") Та това, което исках да кажа за поколението 55+ е, че ние израснахме с филмите на Тодор Динов и неговата школа... Аз лично най-много бях впечатлен от "Маргаритката" и "Гръмоотвод". Въпреки, че е много приятелски към децата, мен като дете ме беше страх, когато си мислех за "Гръмоотвод", както ме беше страх, когато си мислех за "Фантомас". Кой на днешно време знае, кой е Фантомас? Сега нека пак изясня. Това, което направих като "забележка", като старчески импулс, тази моя инсерция (казано по модерному) имаше интенцията да е хумореска и приятелска шега към ISTORIK, който много уважавам. Аз лично непрекъснато допускам правописни грешки. Разчитам на вашето разбиране и добронамереност! Нека младите, които приемат "забележката" ми без кавички, тоест приемат я наистина като забележка да ходят да лижат сладолед и така да си успокоят нервите. Аз няма да се карам с никой... И аз отивам да лижа сладолед с черешки - отдавна не съм го правил...

Каква е връзката между маркетинг и миграция? Според мен това е продаването на надежди и мечти. Наблегни на този пункт. Ето много хора тук са ти отговорили, че са мигрирали, за да осъществят свои надежди и мечти за по-добро бъдеще на децата си и защото очакват да реализират по-добре способностите и знанията си, а също и да получат нови знания. Така че маркетингът на миграцият трябва задължително да се обвърже, както със стремежите за осъществяване, така и с очакванията за реализация. Аз лично бих живял в Скандинавия, където имах възможност да бъда за почти три години. Но, когато веднъж в Залцбург на един австрийски професор в една чудно красива кръчмичка някъде по баирите на "залцбургската Витоша" казах, че искам да живея във Финландия, този професор учудено попита "Е, какво има в тази Финландия?".

Между другото препинателният знак, за който питаш, се нарича чертица, за да се отграничи от дългата чертица (известна като тире). Тирето задължително се обгражда в интервали... Това го казвам и заради хумореската, и заради точността...

Езикът наистина е набор от правила, но той се изменя много бързо и тези, които откриват правилата и ги описват, а също откриват изключенията и ги описват, често вървят след промените с тояжка. Въпреки това, човек има някакви ориентири, които не са правила, но помагат ефективно. А в ситуации, когато старите правила са зачертани от нови, по-прогресивни и по-адекватни, вече става кофти. Правила и ориентири не са едно и също нещо, затова аз ти предлагам някои ориентири. В случая ориентирите са членуването и поставянето в множествено число, тоест гледаш какво поведение имат различните форми. Един от ориентирите за разделно и полуслято писане е членуването. Когато се членува втората дума, тогава се поставя тире. Например опозицията: майка героиня и кандидат-студент... "Поздравиха майкиТЕ героини с концерт." но "Поздравиха кандидат-студентиТЕ с концерт." Тоест, след като членът се поставя на втората дума е логично първата дума да е прикачена с тире, още повече, че първата дума пояснява втората. Например: "Младши-лейтенантът ухажваше едновременно старшата сестра на гастроентерологичното отделение и лаборант-техничката на "Лабораторията по стомашно-чревни заболявания". Кой ще ми отговори защо гастроентерологичен е слято, а стомашно-чревен е полуслято, при условие, че двете имат едно и също значение и първите думи от цялата съставна дума завършват на "о" (обединяваща, сливаща гласна). Отговорът на специалистите по език беше, че разликата е заради това, че в единия случай участват български думи и към тях се отнася едно правило, а в другия случай участват латински думи и към тях се отнася друго правило. В твоя случай: "Поздравиха майсториТЕ зидари с фолк концерт. Фолкконцертът беше страхотен!" но "Поздравиха зидаромазачите с концерт от етномузика. Етномузиката беше толкова екзотична, колкото и шоу програмата при най-изчанчените гей партита! Моделиер-конструкторите бяха измислили бамбашка костюми. Мениджърите продажби регистрираха огромни приходи!" Тоест "мениджър продажби" веднага отива в категорията на "майка героиня" и "майстор зидар", но не и в категорията на "кандидат-студент". Въпросът обаче е защо "кандидат-студент" не е от категорията на "шоу програма" и "гей парти". На него ти е отговорил Владко Мурдаров... Излиза, че е еднакво вярно да се напише и шоупрограма и гейпарти и бизнесцентър, но вероятно не е така... Ами кафе-бар как се пише по тази логика... Би трябвало да е "Кафе-барът не работи!"... Дори и да знаем правилата невинаги е лесно да се ориентираме, защото в случая има една малка забележчица в правилото, че когато съставките на сложносъставното съществително име се употребяват и като самостоятелни думи, то те се пишат разделно... Следователно изречението става "Кафе барът не работи!" (ама че щуротия!) Значи: Организаторите производство и икономистите труд и работна заплата се отчетоха пред шеф бизнесмениджъра. Последният пример е от сферата на административният език и самият език не може така лесно да кодифицира съкращенията, правени с оглед на краткост - организатор ПО производство и икономист ПО труда... Затова знай, че няма винаги яснота... Неслучайно се казва, че човек има чувство към езика.

Точно това казах и аз! Но по друг начин. Моя много добра приятелка е дерматолог. Научаването само на вехикулумите в тази специалност си изисква своето (често не се прави разлика между лосион, гел, крем и унгвент) и кой вехикулум за коя кожа се ползва (за тази на задника или на челото)... Отделно, че определянето на това, дали нещо е папула, макула, везикула или була е също въпрос на дългогодишен клиничен опит... а да не говорим и за свързването им с дадени болести като първичен белег или вторичен симптом. Това, което коментирах в началото, беше свързано с конкретен аспект от живота на студента медик, а не с дерматолога или дерматологията, защото темата е за студентите медици или още по-точно, за кандидат-студентите медици...

Това е последното нещо, което си мисля... the last thing...

Тоест минават девет-десет години от живота ти, за да излезнеш подготвен за дейност (медицинска козметика), която може да се извършва от шмекерици, завършили само тримесечен курс по козметика... На Росенова ще кажа, че конкуренцията в тази област е жестока... изисква се наглост, безцеремонност, притворство и твърде малко интелект, за да привлечеш някоя и друга мутреса в соларното си студио! Дори да станеш пластичен хирург вече е трудно, защото това е занаят, който или се дава даром (от добър учител) или се краде... Помисли си Росенова, ако няма кой да те научи даром, ако ти нямаш ръка за тази дейност, то откъде и как ще откраднеш знания по този занаят, за да се изправиш в свят на безмилостна конкуренция за тъпи и префърцунени клиентки, поправящи си носовете и циците. Ако намериш отговор на този въпрос - можеш да жертваш 9-10 години от живота си в приятно обучение по медицина...

Една турска хумористична поговорка: "Не можеш да оцелееш, ако се качиш на турска гемия, арменско магаре и българска жена!"

Снимката просто е невероятна! Според мен (лично мнение) - това (идеята пластиниран човек да носи пластинирана кожа, по начин, по който едва ли не си носи шлифера) е страшно оригинално хрумване на Gunther von Hagens. И наистина пластинацията е изкуство. Това, че ни плаши и отблъсква, не означава, че не е изкество; така както боксът, макар и да ме отвращава и отблъсква, е спорт; така както садо-мазохизмът, макар и да не се практикува масово, е сексуална практика. Наскоро имаше филм за Gunther von Hagens, излъчен по Българската национална телевизия. Всичко беше дадено много подробно. Каза се, че в момента има над 200 кандидати за пластинация. Показаха изключително интересни неща - едновременно плашещи и заинтригуващи. Някои от тях бяха наистина произведения на изкуството... тоест носеха послания, по начин, по който едно произведение на изкуството носи послание...

Това са три класически обобщения и като такива - неверни. Така се раждат стереотипите. А какво се ражда след стереотипите, е вече въпрос на обществено здраве. Според мен в България няма литературна среда, от която да се роди литературна школа, от където пък да се появят талантите и шедьоврите. Повечето от нас престанахме например да можем да пеем - сравнявам поколението, родено в началото на 1900, със сегашното. Това масово преставане да можем да творим спокойно се съотнася и с преставането да можем да говорим. Ще ви цитирам случка, случила се в село Бусманци в началоно на ХХ век. Не забравяйте, че според съвременните разбирания село Бусманци е символ на българската селяндурщина и тъпотия! Отиват бусманските младежи на фронта и в селото остават девойките. Започват да си пишат писма. Тези, които не могат да пишат, ползват помощта на по-грамотните. Едно от момичетата се казва Милена и пише да любимия си, че го чака да се върне жив и здрав, за да се оженят. Той обаче се прави на интересен и в отговора си до нея пише - "Милено, Милено, още си маленка!". А Милена отговаря - "Ластовицата, и она е маленка, па и она си гнездо свива!". Пренесете този начин на изказване на една 15-годишна "селяндурка" от 1915 година в съвременния чалга-амбиент с участието на една днешна 15-годишна "гражданка"... и ще видите, какво ще се получи...

Не оспорвам разбиранията ти! Само искам да знаеш, че има хора (като мен), които не поставят проблема по твоя начин - с начало и край (кокошка и яйце) и с предпоставено и следпоставено (кон и каруца). Просто моята подредба е друга... Това, че има хоминиди, при които няма понятие за Бог, за творец, за създател, според мен не означава, че няма религиозност. Аз изхождам от етимологията на думата "религия", която не се ограничава само с понятията теология и теософия. "Re-ligo" = свързвам се отново, е порив (ако умишлено за по-лесно боравене с понятието се ограничим да го разглеждаме само като порив, а не като доктрина) към живот в мир и равновесие с "по-силната сила", която може да е просто природата. Затова ти дадох примера с котката ми. За нея аз съм приемната майка и "Бога" (Бог го слагам в много дебели кавички, защото на котешки Бог е просто "мяу"). Но това не означава, че котката ми няма порив към живот в мир и равновесие с по-силната сила... Аз съм възпитан от прагматизма да не търся начало и край. Позиционирането в тази методология (прагматизма) е много важно, но то не е линейно, тоест непременно причинно-следствено (конят дърпа каруцата). Позиционирането е пространствено, триизмерно. Примерът е следния: погледната отстрани чашата е със столче; погледната отгоре чашата е просто стъкло с дупка; но чашата е чаша и така и онака, защото служи за пиене... Доскорошната подреденост се осмисля по друг начин чрез прагматизма, тоест чрез ефектите. Основното, което е важно за мен е, че религия и култура са силно взаимопроникнати и повлияващи се една друга (затова ти дадох пример с младите селяни от Шопско). При тях религията влияе върху поведението им - те се венчават; но културата им на суеверие и избягване на страха поражда промяна в религиозните им практики (те се венчават в една черква и опяват бабичките в друга). Кой знае какво още може да роди акъла им...

От казаното не може ли да се заключи, че просто не знаем какви са били вярванията на хората в протовремената, а не че е нямало религиозност... Моята котка например ме възприема за нейна майка. Това не е ли вид религиозност? Аз разглеждам религиозността не като култура на и за Бога, а като култура на взаимоотношенията! Защо държиш на всяка цена да предпоставиш нещо на религиозността (една култура в частност) и то непременно да е културата изобщо. Аз например не мога да си представя човешка култура, при която липсва религиозност... Не правиш ли грешката да противопоставяш водородния атом на молекулата на водорода или на диутерия...

Това, което излагаш е много интересно, но като факти... Малко ме смущава постановката на нещата от типа - кое кое определя - религията културата или културата религията (яйцето или кокошката). Древните казват: Nihil est in religione, quod non fuerit in vita - Нищо няма в религията, което да не е било в живота. Мисля, че религия и култура са взаимопроникващи се неща (животът), защото и религията, и културата възникват и се развиват едновременно. Аргументът ми е, че не можем да говорим за едното, без да имаме предвид и другото! Ще ти дам за пример нещо от съвременността и ми се ще да го обясниш. В едно софийско село има чудно красива черква. Дълги години в това село от чисто селска простотия младите не се женят в черквата - през социализма не са правили църковен брак, а по време на т. нар. демокрация се юрват да го правят в софийски градски черкви от мода и гражданеене. Така селската черква на това шопско поселище става черква, в която опяват само умрели бабички и старци. Двама млади обаче решават да си вдигнат сватба и да се оженят в черквата. Цяла група от полувидиотени лелички истерично ги съветват да не се женят в тази изключително красива черква, защото в нея само умрели бабички опявали (и това е лоша поличба според суеверния мозък), поради което младите отиват да се венчаят в черквата на съседно село, която е доста по-грозна, малка и порутена. Оттогава става традиция в това село младите да не се женят в красивата черква на собственото си село, а да ходят в черкви от съседни села... Как проследяваме ефектите на културата и религията, ако постановката е от типа "яйцето или кокошката"?

Въпрос: Отговор: Вкусът, включително и музикалният вкус на една публика, е въпрос на многогодишно възпитание.