Ka40

Катосеима предвид, че Византия реално е Римската империя, сам може да се досетиш кои са оригиналдъ ромеите Това не е точно така. Мала Азия до към средата на ІХв. е била пълна с негръкоезични етнически групи - и местни и преселници като готи и славяни. не е вярно,че всички християни са били с добре развито чувство за принадлежност към империята. Българите например, явно били оперирани от това чувство. Има достатъчно примери за сепаратизъм на етническа основа във Византия,обаченяма пример за сепаратизъм на гръцка етническа основа. Явно всички са били ромеи, ама едни са били по-ромеи. Неразбрах, кои са "другите гърци" - езичниците ли? При това положение обаче ще излезе, че всички, които са научили криво ляво с триста зора са гърци. Предполагам, че по-интелигентните от нашите владели са поназнайвали барем една "кали мера" да кажат. И тях ли ще ги броим за гърци?

Би ли обяснил с думи прости - като е толкова лошо във Великобритания, чий точно го дириш там? Ами върни се в България, или емигрирай в някоя страна, където животът е розав, като Русия или Китай или Беларус, Куба, Венецуела или Северна Корея.

Интересен въпрос Имаме гърци преди VІІв., имаме гърци през ХІVв., обаче как точто да се дефинира етническата група "гърци" във Византия? От една страна, езикът е основна етническа категория. От друга етнонимът "елини", който е самоназвание на гърците, във Византия има обидно значение на "езичник", а самото гръкоезично население се осъзнавало като "ромеи". обаче "ромей" не е етническа категория, а първоначално е свързано със съвсем различна етническа група. Така се получава тотално разминаване на двете най-важни етнически категории - език и самосъзнание. Демек има гръкоезично население, което в резултат на християнизацията и на факта, че са поданици на Римската империя, е възприело чуждо име и самосъзнание. При това положение,някак си съвсем неволно ми идва да сравня етническите гърци във Византия с нашите помаци. Както е добре известно помаците по произход са българи, възприели исляма, като при тях етнонима "българин" станал тъждествен с "християнин". и така как да дефинираме етническата категория "грък" във византия, при положение,че самите гърци се чувствали ромеи? Ами мисля, че най-добре да се ограничим до определението - "човек, чийто роден език е гръцкия"

Когато британските студенти дойдат да берат домати в България, за да могат да изкарат някой лев, (лев а не лира!), а британски вишисти мият чинии в нашите кръчми, тогава да започнем да я мислим Великата Британия и нейното отминало величие.

Прав си. Бях забравил, че зле въоръжената и обучена славянска пехота е истинско страшилище за номадската конница в степите. Как мислиш, докъде точно славяните са гонили хуните - само до Волга или чак до пустинята Гоби?

Че няма, кой да чете - няма. Същият този Йордан, много подробно обяснява кой живеев степите по това врме Хотя их наименования теперь меняются соответственно различным родам и местностям, все же преимущественно они называются склавенами и антами. Склавены 108 живут от города Новиетуна 109 и озера, именуемого Мурсианским 110, до Данастра, и на север — до Висклы 111; вместо городов у них болота и леса 112. Анты же 113 — сильнейшие из обоих [племен] — распространяются от Данастра до Данапра, там, где Понтийское море образует излучину; эти реки удалены одна от другой на расстояние многих переходов. На побережье океана, там, где через три гирла поглощаются воды реки Вистулы, живут видиварии 114, собравшиеся из различных племен; за ними берег океана держат эсты 115, вполне мирный народ. К югу соседит с ними сильнейшее племя акациров 116, не ведающее злаков, но питающееся от скота и охоты. Далее за ними тянутся над Понтийским морем места расселения булгар 117, которых весьма прославили несчастья, [совершившиеся] по грехам нашим. А там и гунны, как плодовитейшая поросль из всех самых сильных племен, закишели надвое разветвившейся свирепостью к народам 118. Ибо одни из них зовутся альциагирами 119, другие — савирами 120, по места их поселений разделены: альциагиры — около Херсоны, куда Жадный купец ввозит богатства Азии; летом они бродят по степям, [68] раскидывая свои становища в зависимости от того, куда привлечет их корм для скота; зимой же переходят к Понтийскому морю. Да докажеш, че в разгара на Великото преселение на народите, пътя на всички номади са живели анти, се иска доста голямо въображение. Иначе никой не отрича че по Днепър са живели анти, не обаче и в степната зона.

а не е ли Метакса

Лимесът още в самото начало на VІІ престанал да е лимес. Аварите след 626г. са били най-малката грижа на ромеите, най-малкото защото нямали обща граница. След 626 г. ромеите се интерисували точно толкова от аварите, колкото и от англо-саксите в Британия, т.е. хич.

Ти мислиш ли, че за Хърс изворите, без значение какви са, имат някакво значение? Липсата на извори не е проблем когато човек има пребогата фантазия.

Мисля, че в България прекалено много се демонизира Византия. Империята просто се е стремяла за оцелее в еднакрайно враждебна среда. И няма нищо странно в това да поддържа шпионска мрежа, да подклажда вътрешните борби сред враговете си и да използва едни варвари срещи други. В това няма нищо "византийско", всички го правят. Друг е въпросът, че варварите са готови да избият братята си срещу няколко копринени парцала. Но това си е проблем на самите варвари.

Това изречение е просто велико! Напомня ми за легендарната фраза в Мечо Пух "колкото повече, толкова повече"

Много си прав! Николай ІІ прецаква нас, но прецаква и Русия, а в крайна сметка прецаква себе си. Ако беше принудил сърбите да спазят договора и подкрепил България, нещата щяха да се развият по съвсем друг начин. През ПСВ България щеше да е най-малкото неутрална, а това означава, че не само руските, но и румънските войски, които са били на Добруджанския фронт да се пренасочат срещу Австроунгария. Това означава, че нямало да има нужда да се изпращат големи британски и френски войски на Македонския фронт. И това само ако България е била неутрална. В случай, че България се намесва, то щеше да е на страната на Антантата и при това положение Османската империя щеше да падне като зряла круша, което пък щеше да е още по-добре за Русия. Това означава, че Германия и Австроунгария щяха да бъдат смазани много по- бързо, съответно войната да приключи по-бързо и нямаше да се стигне до "Великия Октомври", съответно, Николай ІІ и семейството му нямаше да бъдат избити като кучета. Но, дето има една приказка, каквото човек си надроби, това ще сърба. Като оплакваме, невинните деца и жена на Николай ІІ, да не забравяме много повече невинни жени и деца, станали жертва на разорението на Одринска Тракия от турците през 1913г., а това е следствие от политиката на Николай ІІ да подкрепя безрезервно "братята" сърби.

Балканският съюз се разпаднал още в момента, в който се разбрало че сърбите няма да изпълнят договора. А това проличало още на 14. 09. 1912 в Скопие, когато сръбският престолонаследник ударил шамар на едно 7 годишно момиче, защото последното казало, че е българка Па шта си ти? — такъв въпрос задава в твоя дом безочлив чужденец. Па шта си ти? — с такваз псувня смущава душата ти неканен пришълец. Па шта си ти? — туй питане навред - при Дрин, при Шар, при Вардар, Преспа драга о, българино, сърбин те полага, и чака с начумерен лик ответ. Но ти пази се, прав ответ не давай. Кажи се португалец, кюрд, сириец, лапонец, негър, циганин, индиец - но българин се само не признавай. Че тоз грях смъртен прошка там не знай: влече позор, побой, затвор, изгнание - невидени при прежните тирани. Скрий, че си българин в най-българския край. Че си потомък Самуилов, на Атонский Паисий внук; скрий на коя си майка син, на кой язик пей мътний Вардар, синий Дрин, и езерата и горите македонски! Не споменувай Лозенград, Люлебургас, ни Булаир ужасни: ти би разбудил подозрения опасни, че на героите техни може да си брат. Мълчи! А вместо тебе всеки дол, пътека, дъбрава, езеро, река, рид, планина, ще викат с глас през всички времена: „Тук българи са, българи от памтивека!“

Въобще нямам намерение да съм адвокат на Фердинант. Но май забравяш, че Николай трябваше да е арбитър при решаването на въпроса за спорната зона в Македония, вместо това подкрепи сърбите при окупацията и на безспорната.

Константин Багренородни си е казал черно на бяло, при това на няколко пъти, кой народ живее в тази област. Разбира се за панславистите историческата истина едва ли е от особено значение.

За ресторанта незнам. Обаче ти препоръчвам за видиш Историческия музей, много е хубав.

А откого е тази емиграция - ако става въпрос за белогвардейци, то е ясно. Ако пък са по-късни бежанци - пак е ясно, след глада в Украйна през 30-те.

А дали един цар не носи отговорност затова, че поданиците му са диваци и варвари? Като се отнасяш към мужиците като към животни, чудно ли е че при първа възможност и мужиците ще се отнесът към теб по същия начин?

Значи, казано накратко, напълно оправдаваш изгарянето на старобългарски книги и това е една много правилна постъпка?

Да незабравяме, че същият Николай II е имал основна заслуга за трагедията сполетяла България през 1913 г., която пък предопределила нашата история през целия ХХ в.

И какво пише там, я да видим 9. О росах[1], отправляющихся с моноксилами[2] из Росии[3] в Константинополь (Наверх) [Да будет известно], что приходящие из внешней Росии[4] в Константинополь моноксилы являются[5] одни из Немогарда[6], в котором сидел[7] Сфендослав[8], сын Ингора[9], архонта Росии[10], а другие из крепости Милиниски", из Телиуцы[12], Чернигоги" и из Вусеграда[14]. Итак, все они спускаются рекою Днепр[15] и сходятся в крепости Киоава[16], называемой Самватас[17]. Славяне же, их пактиоты[18], а именно: кривитеины[19], лендзанины[20] и прочие Славинии[21] - рубят в своих горах[22] моноксилы во время зимы и, снарядив их, с наступлением весны, когда растает лед, вводят в находящиеся по соседству водоемы. Так как эти [водоемы] впадают в реку Днепр, то и они из тамошних [мест] входят в эту самую реку и отправляются в Киову. Их вытаскивают для [оснастки] и продают росам. росы же, купив одни эти долбленки и разобрав свои старые моно-ксилы, переносят с тех на эти весла, уключины и прочее убранство... снаряжают их". И в июне месяце[24], двигаясь по реке Днепр, они спускаются в Витичеву[25], которая является крепостью-пактиотом росов, и, собравшись там в течение двух-трех дней, пока соединятся все моноксилы[26], тогда отправляются в путь и спускаются по названной реке Днепр[27]. Прежде всего они приходят к первому порогу28, нарекаемому Эссупи, что означает по-росски и по-славянски "Не спи"[29]. Порог [этот] столь же узок, как пространство циканистирия[30], а посередине его имеются обрывистые высокие скалы, торчащие наподобие островков. Поэтому набегающая и приливающая к ним вода, низвергаясь оттуда вниз, издает громкий страшный гул. Ввиду этого росы не осмеливаются проходить между скалами, но, причалив поблизости и высадив людей на сушу, а прочие вещи оставив в моноксилах, затем нагие, ощупывая своими ногами [дно, волокут их][31], чтобы не натолкнуться на какой-либо камень. Так они делают, одни у носа, другие посередине, а третьи у кормы, толкая[32] [ее] шестами, и с крайней осторожностью они минуют этот первый порог по изгибу у берега реки. Когда они пройдут этот первый порог, то снова, забрав с суши прочих, отплывают и приходят к другому порогу, называемому по-росски Улворси, а по-славянски Острову нипрах, что значит "Островок порога"[33]. Он подобен первому, тяжек и трудно проходим. И вновь, высадив людей, они проводят моноксилы, как и прежде. Подобным же образом минуют они и третий порог, называемый Геландри, что по-славянски означает "Шум порога"[34], а затем так же - четвертый порог, огромный, нарекаемый по-росски Аифор, по-славянски же Неасит, так как в камнях порога гнездятся пеликаны[35]. Итак, у этого порога все причаливают к земле носами вперед, с ними выходят назначенные для несения стражи мужи и удаляются. Они неусыпно несут стражу из-за пачина китов[36]. А прочие, взяв вещи, которые были у них в моноксилах[37], проводят рабов[38] в цепях по суше на протяжении шести миль[39], пока не минуют порог. Затем также одни волоком, другие на плечах, переправив свои моноксилы по ею сторону порога, столкнув их в реку и внеся груз, входят сами и снова отплывают. Подступив же к пятому порогу, называемому по-росски Варуфорос, а по-славянски Вулнипрах[40], ибо он образует большую заводь[41], и переправив опять по излучинам реки свои моноксилы, как на первом и на втором пороге, они достигают шестого порога, называемого по-росски Леанди, а по-славянски Веручи, что означает "Кипение воды"[42], и преодолевают его подобным же образом. От него они отплывают к седьмому порогу, называемому по-росски Струкун, а по-славянски Напрези, что переводится как "Малый порог"[43]. Затем достигают так называемой переправы Крария[44], через которую переправляются херсониты, [идя] из Росии[45], и пачинакиты[46] на пути к Херсону[47]. Эта переправа имеет ширину ипподрома[48], а длину, с низа до того [места], где высовываются подводные скалы[49], - насколько пролетит стрела пустившего ее отсюда дотуда. Ввиду чего к этому месту спускаются пачинакиты и воюют против росов[50]. После того как пройдено это место, они достигают острова, называемого Св. Григорий[51]. На этом острове они совершают свои жертвоприношения, так как там стоит громадный дуб: приносят в жертву живых петухов, укрепляют они и стрелы вокруг [дуба], а другие - кусочки хлеба, мясо и что имеет каждый, как велит их обычай. Бросают они и жребий о петухах: или зарезать их, или съесть, или отпустить их живыми[52]. От этого острова росы не боятся пачинакита[53], пока не окажутся в реке Селина[54]. Затем, продвигаясь таким образом от [этого острова] до четырех дней, они плывут, пока не достигают залива реки, являющегося устьем, в котором лежит остров Св. Эферий. Когда они достигают этого острова, то дают там себе отдых до двух-трех дней. И снова они переоснащают свои моноксилы всем тем нужным, чего им недостает: парусами, мачтами, кормилами, которые они доставили [с собой]. Так как устье этой реки является, как сказано, заливом и простирается вплоть до моря, а в море лежит остров Св. Эферий, оттуда они отправляются к реке Днестр и, найдя там убежище, вновь там отдыхают[55]. Когда же наступит благоприятная погода, отчалив, дни приходят в реку, называемую Аспрос[56], и, подобным же образом отдохнувши и там, снова отправляются в путь и приходят в Селину, в так называемый рукав реки Дунай. Пока они не минуют реку Селина, рядом с ними следуют пачинакиты. И если море, как это часто бывает, выбросит моноксил на сушу, то все [прочие] причаливают, чтобы вместе противостоять пачинакитам. От Селины же они не боятся никого, но, вступив в землю Булгарии, входят в устье Дуная[57]. От Дуная они прибывают в Конопу[58], а от Конопы - в Констанцию[59]... к реке Варна[60]; от Варны же приходят к реке Дичина". Все это относится к земле Булгарии[62]. От Дичины они достигают области Месемврии" - тех мест, где завершается их мучительное и страшное, невыносимое и тяжкое плавание. Зимний же и суровый образ жизни тех самых росов таков. Когда наступит ноябрь месяц, тотчас их архонты[64] выходят со всеми росами[65] из Киава и отправляются в полюдия, что именуется "кружением"[66], а именно - в Славинии вервианов[67], другувитов[68], кривичей[69], севериев[70] и прочих славян[71], которые являются пактиотами росов[72]. Кормясь[73] там в течение всей зимы, они снова, начиная с апреля[74], когда растает лед на реке Днепр, возвращаются в Киав. Потом так же, как было рассказано, взяв свои моноксилы, они оснащают [их] и отправляются в Романию[75]. [Знай], что узы могут воевать с пачинакитами[76 От посочения текст се вижда единствено, че праговете имат руски и славянски имена. Обаче, кои живеят в земите по долното течение на Днепър - печенегите. Ти наистина чел ли си въпросния извор? Ако решиш да го прочетеш, обърни внимание и на това: "От понизовья реки Дунай, против Дистры[20], начинается Пачинакия[21]. Их места расселения простираются вплоть до Саркела, крепости хазар, которой стоят триста таксеотов..." а може и на гл. 8.

Е пак добре че само са приеменували, а не са пуснали аскера да ги избие и да решат проблема веднъж завинаги.

Като чуя "черногорски народ" и "черногорски език", мед ми капе на сърцето. Да се надяваме скоро да се появи и "войводински народ" и "войводински език".

Значи няма да ни посочиш, къде точно Константин Багренородни говори за славяни живеещи по долното течение на Днепър. Вероятно никога през живота си дори не си и отварял въпросния извор. Както и който и да е извор.

По-точно между съвременен език и археологическа култура от преди 1 400 години.