Lucky Luciano

Тия "милиционери" с жълтите ленти са протестиращи. Ето и други "мирни" протестиращи с огнестрелно оръжие: http://vbox7.com/play:c527cfd710

Китай принуждава САЩ да си плати дълга заради натиска над Русия? Китай може да поиска изплащането на дълга на САЩ в злато, ако американците окажат натиск върху Русия, съобщи politikus.ru. За капак по-рано стана ясно, че дипломати на втората по-големина икономика в света са установили диалог с турското ръководство и са го убедили да не позволява преминаването през Проливната зона и навлизането в Черно море на кораби на НАТО. Тази информация все още не е получила официално потържедния от КНР, но трябва се има предвид, че това не е първия път, когато двете държави се държат като стратегически съюзници. Например и двете страни блокираха неведнъж проекторезолюции на Съвета за сигурност на ООН, осъждащи президента Башар Асад и правото да се нахлуе на територията на Сирия. Двете страни показаха единна дипломатическа позиция и по отношение на кризата в Либия и последвалата военна интервенция на НАТО от 19 март 2011 г. Напомняме че последната година Китай увеличи експозициите в американски държавен дълг и към края на 2013 г. неговата стойност, само към Китай, премина безпрецедентните US$1.317 трлн. http://www.livenews.bg/kitaj-prinuzhdava-sasht-da-si-plati-dylga-zaradi-natiska-nad-rusiq-58075.html

Карта на руски активисти от 2009г.

Темата е интересна и вълнува всички,но мисля,че докато не започне(ако въобще започне) същинската гражданска война в която да се коментират военните действия,освен политически дрязги,друго няма да излезе от нея.

По принцип да подкрепяш чужд отбор е простотия,но в случая визирах коментара ти,който е меко казано неверен.Агитката на ЦСКА е туркофобска и ксенофобска като всяка друга в България и не би подкрепила турски отбор при никакви обстоятелства.И нещо повече,конкретно феновете на ЦСКА и Бешикташ се мразят и на всички мачове между тях има ексцесии.До такава степен се мразят,че Бешикташ са скандирали "само Левски" за да дразнят цесекарите: Иначе по темата.Поздравления за Лудогорец,заслужиха си успеха,не само в този мач,а за всичко което постигнаха до тук.Само,че продължавам да съм на мнение,че Домусчиев направи грешка инвестирайки точно в този клуб.Същото важи и за Гриша Ганчев.В градчета като Разград и Ловеч голям футбол не се прави.

Феновете на ЦСКА са приятели с тези на Партизан,а не на Звезда,Левски нямат приятели в Сърбия. Пълна простотия!

Оруелци или раждането на една консервативна левица Да се чуди човек откъде изникнаха всички тези противници на гей браковете. Често пъти с размаха си манифестациите изненадват дори самите участници в тях. Първата изненада е, че се подценява важността на една консервативна задвижваща сила, която признава ограничеността на човека за крайъгълен камък и не приема да се хвърли с главата надолу в боя в името на проекти, заслепени от идеята за еманципация. Разбира се, в това движение влизат повечето практикуващи католици, тъй като католицизмът възприема злото като световен грях и макар постоянно да се бори с него - или най-малкото би трябвало да го прави – той не очаква да сътвори рая на Земята, нито пък желае да имитира Бога. Подобно възприемане на света в момента е в пълен разцвет. То осъзнава силата си и не се страхува вече от медийни сплашвания. Следователно, то е носител на бъдещето, дори и слабостите му да са напълно реални, а именно - липса на концептуализация, голяма наивност в борбата на идеи и прекалено голямо разнообразие от вътрешни течения, което, от своя страна, поражда постоянни раздори. В крайна сметка, когато едно течение е малцинство и е обект на подигравки, то в по-голяма степен се представя през етиката на облагодетелстваното убеждение, отколкото през етиката на отговорността; и следователно, в по-малка степен се стреми да бъде ефективно, а в по-голяма – да бъде принципно. Така че в момента, когото в подобно движение се обособи някаква група, която постига успех в дадено нещо (например инициативата „Манифестация за всички”), течението веднага се разделя на много ръкави, противопоставящи се едни на други. В случая обаче тук ставаме свидетели на нещо ново. От началото на века една част от левите’68 се превърнаха в нещо, което, поради това, че все още не е назовано, аз бих нарекла „оруелци”. Това течение, в което мислещите хора доброволно си избират за патрон великия Оруел, е в основата си изградено от хора със свободен дух. Не само свободни в изказа си, каквито са по принцип всички участници в събитията’68, но и в реалния живот: политически те са антитоталитарни, а не са само антифашисти, нещо, което представлява голям напредък в разбиранията на социалистите. А що се отнася до реформите в обществото, техният еманципационен етос няма нищо общо с прометеевите идеологии: той се основава върху крайността на човека и ограниченията му. И според оруелците, тези ограничения се налагат както върху нравите, така и върху икономическата активност. По принцип, оруелците поставят следния въпрос: защо принципът на предпазливост следва да се прилага в отношенията ни с природата, а никога в сферата на реформите в обществото? Или пък: защо да има екология за природата, но не и екология за хората? Човекът също се нуждае от „къща” (oikos), от една естествена среда; и както не можем и не трябва да правим каквото си искаме с природата, така и не може и не трябва да правим каквото си искаме с човека. Хана Арент казваше, че тоталитаризмът се състои в това да вярваме, че „всичко е възможно” – и така реформите в обществото (гей браковете, например), с които се заявява, че „всичко е възможно”, свеждат случващото се, изразяват го и го обясняват като форма на тоталитаризъм. С други думи, сред множеството недоволни, участващи в протестите „манифестация за всички”, има и едно екологично течение от нов тип: това са еколози, защитаващи човека също толкова, колкото и природата. Сред защитниците на белите мечки, непримиримите противници на ГМО и подкрепящите пушенето на хашиш, те са единствените, които не признават либерализма и то не само в случаите, когато това ги устройва - също както Оруел отхвърляше тоталитаризма във всяко едно отношение, а не само под формата на фашизъм. Така че това, което те отхвърлят в либерализма, е не само всемогъществото на парите или господството на икономическото сила. Тяхната критика отива по-надълбоко. Това, в което те упрекват либерализма, е неговият индивидуализъм и неговото ненамеса дори и при най-анормалните социални еволюции, при които се допуска прекрачването на всякакви граници. И ако и да обичат свободата, тя за тях не е най-висшата ценност, еталонът, по който трябва всичко да се измерва. Те търсят мярката за човека и тъй като нямат религия, с която да я опишат, се осланят на историческия и социалния опит. Ето защо определена част от тях бяха почитатели на Тони Блеър, бившия британски министър-председател. Така ние се оказваме изправени пред една нова форма на ляв консерватизъм, който от лявото е изоставил отегчаващата негова нещастност и глуповатия му облик на аристократ, облечен в парцалки. Това са хора, които биха отхвърлили неограничения растеж, но също така биха отказали и заплашващото ни узаконяване на полигамията и кръвосмешението. Свободата трябва да отстъпи пред мярката за човека и пред общественото благоприличие. Хюбрисът трябва да се забрани навсякъде – дори и там, където може да ограничи собствените ни желания. Така отхвърлянето на тези реформи, които граничат с маркиздьосадовско прометейство, не е само идея, вписваща се в християнската мисъл. За първи път в дъното на еманципационното течение новото не е непременно най-доброто. Екологията предизвика появата на една левица, която е консервативна. Шантал Делсол Превод от френски Момчил Христов http://www.kultura.bg/bg/article/view/21068

Моите уважения,обаче национализма няма нищо общо с вярата в конспиративни теории,убеденост във величието на нацията или оправдаването на проблемите с външни врагове.Това може да са вярванията на разни организации самоопределящи се като "националистически",но не е свързано с национализма като идея. Национализма е чисто и просто държавническата идея на нашето време.Светът днес е един пъзел от национални държави,зад които стоят национални идеи,сиреч национализми.Така е от около 3 века и така ще е и в настоящия век.Мисля,че и най-болните фукуямовци са изтрезнели и вече не вярват в "края на историята". В тоя ред на мисли всеки един политик който има претенциите да е държавник на национална държава и да управлява нация трябва да е националист в класическият смисъл на думата.Понеже т.н. "националистически" организации са излишни,просто защото нямат за какво да се борят и какво да предложат(национализмът отдавна е властващата държавна идея и всички партии,поне привидно,стоят зад него) въпросните организации прибягват до подобни глупости като изброените от теб. П.С. адйде стига вече с тоя Бай Ганьо като събирателен образ на цялата нация.Във всяко общество има кадърни и некадърни хора и всеки индивид си има както положителни така и отрицателни черти.Самокритичността е хубаво нещо,но в някакви разумни граници,иначе изпадаме в нихилизъм,а от него нищо добро не произтича.Самото съществуване на Бай Ганьо като осмиващ литературен образ показва,че (тогавашното)общество не е било съставяно само от байганьовци. П.С.2 крайно време е съвременното българско общество да проумее,че управляващият го елит не е нещо външно и странично,едва ли не спуснато от някъде,а е част от него,при това очевидно най-способната част от него щом се е изкачил до върха на обществената пирамида.Всеки народ си заслужава управниците и те са реално отражение на този народ.Не го ли осъзнае това българина е обречен да стигне там на където се е запътил,към небитието на историята.

Възможен ли е триумфът на абсолютната толерантност в човешкото общество? Мисля, че не. Нашият свят е създаден нетолерантен и ще бъде такъв вовеки веков. Народите са били и ще бъдат нетолерантни към други народи, религиите - към религии. Атеистите са нетолерантни към вярващите. Вярващите - към онези, които нарушават табутата и към безбожници. Бащите са нетолерантни към музиката на децата. Децата - към ценностите на бащите. Конете и месото са нетолерантни един към друг. Борците за толерантност и антифашизъм във всички страни с бяло население и занапред толерантно ще промушват с ножове и ще стрелят в лицата на връстниците си с противоположни политически възгледи, и ще получават своята порция рани от нож и удари с полицейски палки. Левите радикали в същата степен са нетолерантни към десните, колкото десните към левите идеи. Либералите са адски нетолерантни към патриотите. Провинцията е нетолерантна към столицата. Комунистите са нетолерантни към капиталистите. Капиталистите към националистите. Звездите са нетолерантни към пресата. Ъндърграундът е нетолерантен към поп-музиката. Поп-музиката е нетолерантна към истинския ъндърграунд. Котките са нетолерантни към гълъбите. Кучетата към котките. Мъжете с ловни билети са нетолерантни към дивите животни. Техните жени са нетолерантни към лова и риболова. А глиганът с удоволствие ще разпори поредния шкембелия в камуфлаж, дошъл в горите да утоли жаждата си за кръв. Гордостта е нетолерантна към унижението. Подлостта към благородството. Надеждата е нетолерантна към примирението. Истината към лъжата. Свободният дух е нетолерантен към ограничаването на свободата, а държавите като системи могат да бъдат много нетолерантни към онези, които смеят да имат и да живеят в съответствие с това чувство за вътрешна свобода. Даже мъдреците биват нетолерантни към глупостта. Мога да продължавам с часове. Този списък е безкраен и огромната му част, осъзнато или не, ти носиш със себе си през живота в своя багаж. Такива ни е създала природата. Невъзможно е да си на себе си и същевременно да си абсолютно толерантен. Въпиющата нетолерантност е пришита във всеки от нас надлъж и нашир, в стотици плоскости тя пронизва нашите ДНК и пробива навън постоянно, незабележимо за нас. Именно тя, нетърпимостта, е създала нашата цивилизация. Всичко около нас е пронизано с тези невидими лъчи на нетърпимост - биологични, социални, моралистични, идеологически, творчески, субкултурни и многи други. Някои от тях ние успяваме да премахнем, някои да придобием. Понякога те пречат, но понякога не може без тях - поне за оцеляването и защита на това, което ти е скъпо. Така че толкова ли е лоша нетърпимостта сама по себе си? Очевидно, не. Нетърпимостта към слабостта е създала нашето оръжие. Нетърпимостта към неграмотността е създала системата от знания и обучението. Нетърпимостта към ранната смърт на близките е създала медицината. И така нататък. Истината е, че абсолютно толерантни хора не може да има. Толерантността като глобално явление в природата не съществува, нещо повече - на глобално ниво самото понятие е абсурд, явно отричан от законите на тоя свят. И онези, които провъзгласяват абсолютната толерантност като принцип на общественото устройство всъщност са лъжци и дрънкала, защото с това твърдение те плюят на целия ни биологичен вид. А толерантността е избирателна - всъщност тя е подлост по отношение на онзи, когото небрежно са изхвърлили изпод лъчите на тази толерантност, оставяйки да се греят на тях само избрани. Което, колкото и да е парадоксално, само подчертава нетолерантната същност на съвременната толерантност по западен образец. Затова съм уверен - нетолерантността ще продължи своето победно шествие заедно с нашата цивилизация до последния дъх на последния човек. Александър Дим (Александр Дым) сп. „Кислород”, 22 април 2013 г. превод: Литературен свят http://literaturensviat.com/?p=87380

Черен Петър, on 18 Nov 2013 - 20:52, said: ”Иначе за приемането на сърбизма, то е ясно че ще го приемат при липса все още на българско нация. Напр. Прокоп и Ниш са здрави сърбомански ядра още преди 1878 г. В случая особено фатално значение изиграва Печката патриаршия която налага сърбизма в тези райони още от 16 в. ” Някаква литература за тази тема конкретно ако дадеш ще съм благодарен.За Печката патриаршия и сърбизма.

Не знам колко са толерантни чехите,ама и на тях рано или късно ще им писне от всичката тая помия която залива Европа.Много кръвопролития предстоят за съжаление.

Цитата го видях случайно в уикипедия,взет от някакво негово писмо,не вярвам да е фалшив цитат.В уики има и други негови интересни изказвания за България през ПСВ. А дали го е мислил,нито знам,нито ме интересува.Само македонците имат тази дарба да влизат в главите на исторически личности и да знаят какво са искали да кажат.

"Аз съм изцяло в полза на това да играем играта така, че да получим България... Тя е голямата награда и чак когато разберем със сигурност, че тя няма да се присъедини към нас,можем да вземем предвид гръцките и сръбските интереси..." - Уинстън Чърчил