-
Брой отговори
3385 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
17
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Ka40
-
Сигурно знаеш какво означават думите "предполагам" и "най-вероятно". данните за природните катаклизми можем да ги прескочим, все пак те те се отнасят конкретно за Добруджа и ако те бяха фактор, то трябваше да повлияят и на другите области като Тракия. Гумильов пише за степите и нетрябва автоматично да се прехвърлят изводите за района на Волга към Добруджа. Обърни внимание и на датировката на Гумильов - "особено в ХІІв.", а горната граница на нашите крепости са 1036г. Което показва че изводите на Гумильов в случая са неприложими в Добруджа. Ако задълбаеш малко в историята на района ще видиш и нещо друго- първият и най-страшен удар е нанесен от русите на Светослав, тогава загиват неукрепените селища, някои са просто изоставени и населението се концентрира в крепостите като Скала и особено Дръстър и Плиска. Е да не би и през 968-970 да е имало суша и то само в Добруджа? И как се връзва това с рязкото увеличаване на населението в крепостите? И как по някаква случайност опожаряването на тези крепости съвпада с печенежките нашествия? Да не би скакалците да си ги опожарили?
-
Сега вече навлизаме в чисто философски разсъждения как точно се дефинира "рядко населена" и "ненаселена". Пустинята Сахара към кои ще броим, към "рядко населените" или към "ненаселените" области? Защото макар и съвсем малко в нея има население. Вместо дадоравим с абстрактни понятия, нека видим конкретните факти. Ще посочиш ли конкретно някоя крепост или село от ВБЦ във вътрешността на Добруджа? Ще можешли да обясниш, защо 100% от топонимията във вътрешността на района е турска, като същото положение е и в Лудогорието, и защо по течението на Русенските Ломове е пълно с български топоними? И защо аджеба, труците като толкова много са клали и българите толкова много са бягали, защо противно на логиката бългрски села със старинни имена има запазени не в най-забутаното място в Добруджа, а по крайбрежието на Дунав, в околностите на Силистра - че ако описаните от теб избивания и бягства са причината за 100% обезбългаряване на вътрешността на Добруджа, то по силата на логиката най-засегнато е трябвало да бъде именно крайбрежието на Дунав и района на Силистра. Природата определено е фактор, обаче е фактор когато може да се докаже че е имало природни катаклизми. Доколкото ми е известно, никой до момента не е доказал че през 1032г. изведнъж започнала страшна суша, която по една случайност продължила до началото на ХVв. Така че и тук нямаш аргументи.
-
Е това вече е интересно тюркската етимогия на прабългарския род Чакарар, се оказа .... арабска. Отново ще констатирам, че най-големият проблем на българските тюрковъди е че познават историята и културата на тюркските народи, а на турски едва ли могат да броят и до три.
-
Отвори една карта и виж къде е Делиормана (Лудогорие) - намира се между Дунав и Шумен, на запад приблизително до линията Шумен - Разград - Русе, на изток прелива в Добруджа. Така че за Шумен може да се спори дали влиза в него, а Овеч (Провадия) и Мисионис (вер. Омуртаг) определено не са в него. Ако си обърнал внимание, през цялоно време говоря за вътрешността на тази област, така че е безсмислено да се дават примери с периферията - Дунав, Русенските Ломове, Шуменско и Провадийско. Между другото, знаеш ли защо турците като са дошли са нарекли тази област "Дели орман"?
-
Ами точно това и аз казах по-горе - презаселването на Добруджа и Делиормана започва ведна след завладяването им от османците е целенасочена колонизация. Както казах, тази теза не е моя, а общо приета вече. Това че масово все още битуват твърде погрешни представи е друг въпрос. И ако толкова ти се разъждава на тема демография на Добруджа и Делиормана, колко крепости от вътрешността на тези земи се споменават в изворите? примерно при похода на Али паш през 1388г.?
-
Ако става въпрос за книгата на Хр. Гандев, не се хаби. Тезите му са отдавна отречени. Ако толкова те интерисува Добруджа и Делиормана - намери си сборника Плиска-Преслав, т. 7, Ш. 1995. Там на повече от 150 страници са описани всички известни до момента средновековни обекти от този район (без Северна Добруджа разбира се), сред тях има и около 600 села и няколко десетки крепости. Можеш сам да си преброиш колко от тях са от ВБЦ и къде са разположени.
-
Примерно крепостта при с. Скала, или тази при с. Кладенци. Да не забравим и Плиска,макар че тя е изоставена малко по-късно, през втората половина на ХІв. За Дръстър има много данни, ако толкова те интерисува намери си Г. Атанасов - Откога започва сеченето на анонимните византийски фолиси клас В и кога печенегите опустошават Добруджа, В: Нумизматични изследвани 3-4, 1999 ето какво пише на с.33 "В други крепости по Дунав като Дръстър, Диногеция, Тулча и Капидава, има горели хоризонти с монети клас А2 и В." За бунта на Нестор са говори за миксоварварите, които живеели в Дръстър и другите крайдунавски градове. Естесвено че част от населението е било българско. Защо печенега Сеслав се казвал Сеслав може да каже само майка му. Предвид факта че в тези крайдунавски градове е било пълно с хора с най-различен произход, може да допуснем че Сеслав е бил българин, обаче може и руснак да е бил, а защо не и сърбин или чех или бог знае какъв?
-
За тези миграции няма как да се докаже, че били именно от вътрешността на Добруджа и Делиормана. В тях участвало населениено от дунавското крайбрежие. Друг е въпросът, че при тези миграции, една значителна част от населението най-вероятно впоследствие се завръщало. Освен това те са от ХV-ХVІІв., за ХІVв. аз поне не се сещав. Това с кланетата по времето на османското завладяване - не е баш така. Не че не имало някой друг позаколен, ама масови кланета съществат само във фантазията на Хр. Гандев. Вътрешността на Добруджа и Делиормана през ВБЦ били напълно пусти. И това си е доказан от може от 20 години факт
-
Защо реши, че Дръстър не бил разграбван? Че той е пълен с печенеги. По въпроса за изоставянето - то е на два етапа - първо при нашествията на русите са изоставени неукрепените села, като населението се набутва в крепостите, след това 1032-1036 г. са изоставени и големите крепости. Как ще обясниш факта че това изоставяне много точно съвпада с писмените данни за най-интезивните нашествия? А факта че крепостите са горели - да не би да са изгорели при природни пожари?
-
Това че Влашката равнина в края на ІХ в. е обезлюдена, не означава, че българите не са запазили контрола си върху отделни крепости. Макар че аз не се сещам за българска крепост в този район. Крепостта Слон, която много често се дава като българска е доста по-късна. Просто при градежа й власите са пипнали някаква монументална българска сграда и са я опоскали - взели са строителните материали и са си направили с тях крепостта. Обърни внимание на точното сведение за Цимисхий и въпросните отвъддунавски крепости. От тях само една е посочена конкретно - Констанция. Тя обаче е в Добруджа. Същевременно, българско население по това време е имало в Бесарабия,така че ако приемем че става въпрос наистина за "отвъддунавски" крепости, то те трябва да се търсят там. естествено и във Влашката равнина може да е имало някоя друга крепост. За Самуил и похода му северно от Дунав - предполагам че имаш предвид книгата на Ив. Божилов "Анонимът на Хазе". Въпросният извор е доказан фалшификат - от началото на ХІХв. Той е бил доказан като такъв още преди Божилов да си напише книгата. Така че никакъв поход не е имало. Друг е въпросът, че като се чете текста на въпросния "извор", човек трябва да има доста развинтено въображение за даго свърже с българите и Самуил. Въпросната книга на Г. Атанасов не съм я чел, тъй като ВБЦ ми е безинтересно, обаче, другите му изледвания ги знам много добре, така че се сещам какво е писал за 11в. Айде помисли малко - при положение, че в края на 10-11в. Добруджа и Делиормана са опустошени първо от русите,а после от печенегите и вътрешността им била напълно обезлюдена, от къде да се пръкне население там през 13-14в., имам предвид във вътрешността на посочените области?
-
А случайно да си обърнал внимание, че във въпросната статия се поменават още няколко ранновизантийски църкви в района? Може би всяка селска църква е център на епископия?
-
А ти, защо реши, че топонимите от славянски произход, регистрирани през 15в. и по-късно, са от "български" произход и то от 8-9в.? Може би забравяш, че и до днес румънският е пълен с думи от славянски произход, което означава че дори и днес се образуват топоними със славянски корен, които пишман патриоти могат да обявят за "български" от 9в.? Ако трябва да сме точни в края на 9в.
-
А какво правим със сведението, че Петър е искал военна помощ от ромеите срещу унгарците, но ромеите му отказали? По въпроса за завлазяваното на Видинското царство и това дали го "броим" или не за унгарско. По-горе, мисля че писах нещо за нациоталните историографии. При тях също действа и принципът "мойто си е мое, чуждото е общо". казано с думи прости, когато българите стигат до Филипи, изчукват един надпис и се връщат, това го броим за завладяване на Беломорието, когато обаче унгарците завладяват Видинското царство, пленяват царя и семейството му и ги принуждават да приемат католицизма, а после Иван Александър го оттървава - него и царството му, това "не го броим" за завладяване. Мисля че обичаме да използваме различни критерии, както ни оттърва според случая.
-
Не ми е ясно кое точно ти е смешно - че Белово не е Левка или че е Ракитово не Влепто? И в двата случая не е лошо първо да се аргументираш, а след това да се смееш. Разбирам ентусиазмът ти да докажеш, че родното ти село за разлика от днес, в миналото е било едва ли не център на света. Това най-добре личи от начина, по който описваш една селска църква от V-VІ в. Такива от това време по нашите земи до момента има открити над 100, даже вероятно и над 200.За сравнение само в Хисаря до момента са 9. Това, дето си го написал за Триумфалната арка - е меко казано безумно. Триумфални арки по това време се сторят само в най-големите градове по повод посещението на някой император, при това много рядко. Ако не се лъжа в българските земи има само една такава - във Филипопол. И тъй като явно ти е много смешно, виж първо кога се появяват топонимите Левка и Влепто, и тогава се смей. Защото те се появяват през ІХ в., през V-VІв. такива крепости просто не е имало.
-
Солни мини има, и били разработвани по това време, обаче за сребърните няма данни да били ползвани от българите. Гестата е спорен извор, обаче е единствен по този въпрос, така че ако почне да и се бае с аргументи от типа "тук бърка", веднага може да се каже, че бърка и за българската власт на север от Дунав. Унгарците, като всеки малък народ с историческа наука тясно обвързана с политиката, дават мило и драго да "докажат" че са потомци на хуните и аварите или че тези са всъщност маджари, че в тези земи никога не е имало славяни или власи. Позната история, която може да се види при всяка една подобна национална иторическа наука в района, в това число и нашата родна. Симеон може да е ползвал във войните с унгарците ромейски части - депортирани военопленници, нищо ново под слънцето. Трансилвания е българска до началото на ХІв. само в мечтите на някои наши историци, като П. Коледаров. Че то след 968г. не владеем дори Влашката равнина. Печенегите, срещу съответната сума са били склонни да подкрепят кого и да е. Нищо ново по слънцето и в света на отвъддунавските варвари. Българите наемат печенеги срещу русите, обаче по същото време и русите наемат печенеги срещу българите. Както се каза, нищо лично, просто бизнес.
-
Че какво му е на Зизаис? Мисля да напиша една автохтонна история на българите - Зизас, Авит, Дуло, бая материал има. Автохтонната публика е огромна, но за сметка на това напълно безкритична, всяква помия може да излапа като топъл хляб, подправяш само с изречението "българите са траки", и може тракоманите ще изпаднат в див екстаз. Съответно ще гушна и бая парички от човешката глупост. Само трябва да я издам под друго име, че ще ме е срам да свързват с автохтонската религия.
-
с "хрисовул"- "златен боил" направо изби рибатаОтличен пример затова, че лингвистичният подход към историята е напълно погрешен. Също то се отнася и за етимологията. Дето има една приказка "бог и етимолог могат всичко". Аз също мисля, чекато се има предвид, че Сурсувул е след името, най-вероятно става въпрос за фамилия, прякор или нещо подобно, а не за титла.
-
Симеон е бил абсолютна куковица, човекът сериозно си е вярвал че е ромейски император и всички усилия били насочени на там - да осъществи болната си амбиция. Поради тази причина, явно тотално е зарязал проблемите на север от Дунав. Оставил местните боляри да се спасяват сами и резултатът е бил трагичен.