Galahad

Писмата между Търново и Рим са се пишели така - пише се на български, превежда се на гръцки и се праща в Рим. В Рим се превежда от гръцки на латински и се чете на папата. И обратното - папските писма са се пишели на латински, превеждали са се на гръцки и се изпрашали в Търново. Там се превеждали от гръцки на български и тогава се прочитали на царя. Причината е, че н Търново бъкел не знаели латински или сходен нему, а в Рим - румънския на Калоян. А що се отнася до руската филология - ами като стана дума за Хониат ... любезно си разменихме линкове с произведението на руски, без да се налага да минаваме през превод на английски. Асен ... може просто да е друга форма на Ясен. Защо непременно се търси някакъв чужд произход, който също само прилича.

Де да беше и истина. Сега покрай академичното нагаждачество май през нищо лошо не сме минали: 1. Не е имало фашистки терор - по неясни за мен аргументи, но в угода на коалиционния партньор НДСВ; 2. Не е имало и комунистически терор - аргумента е смехотворен, но ясен: "Не сме били стигнали комунизма, та да кажем, че през него имало терор" - безспорно е в чия угода е това - коалиционния партньор БКП; 3. Не е имало турско робство и Баташко клане - аргументи хем смешни, хем неясни - угодата обаче отново е ясна, безспорна и несъмнена - коалиционния партньор ДПС. Но истината е - имало ги е и трите. Наемници + феодални дружини. За наемниците - ясно, няма какво да обяснявам. Феодалните дружини - всеки феодал си има феодална дружина. Това са ратаите (поради изчезването на воените функции през тур. робство това название минава просто към слугите на някой чорбаджия). Ратаите охраняват замъка на феодала, участват с него при поход ... и разбира се най-важното - помагат му да си събира данъците. Те имат полицейски и военни функции. Нашенския аналог на рицарите са малите боляри. Те са давани в услуга на някой феодал - напр. като охрана на манастир. Нещо средно между болярин и зависим селянин. По своята същност феодалните дружини също са наемници, каквато е и днешната ни армия. И тъй като както се спомена издръжката им е струва скъпичко, то и армиите от времето на ВБЦ са били доста малки ... както и днешната ни армия. Разликата межде феод. дружина и тези, които наричам наемници е, че феод. дружина е постаянна въоръжена и обучена структура, докато наемниците (май беше по-добре да ги наричам кондотиери, защото и ратаите по същество са наемници) се включват във войската на феодала ad hoc, т.е. за случая, при необходимост. У нас за наемници са ползвани татари, турци, яси, кумани и др. Съседите на си ползвали варяги, каталани (Византия), венецианци, немци...

Уви, бил е свинар. Умеел е да води и коли свине. Вярно, че свинята трудно се подава на дресировка, но все пак е по-лесно човек да е свинар, отколкото цар Затова свинарството е било дейността, която изпълнила по-голямата част от живота му. Царуването му продължило кратко и завършило жалко. Т. Живков се е развил от свинар, но все пак е ръководел народ, на който 500г. са подразвани изправените глави, докато схване, че е рая, т.е. стадо, после е минал през фашистки терор и накрая през Народен съд - иначе казано вече е бил оформен съвсем овцедушно. При всички случаи намирам за неудачно за залитането от едната крайност в другата. До преди 15г. обясняваха за неспособността на феодалите да ръководят държавата, защото мислели само за власт и лично обогатяване - друго си било някой с работнически-селски произход като другарите Ивайло, Г. Димитров и Т. Живков. Те били носители на здравия народносте дух и единствени можели да водят държавата към всеобщо добруване. Сега по същия странен начин се развива точно обратното - човек от простолюдието, след като няма синя кръв във вените си е тотално неспособен да разбие един цар останал без подръжници, няколко разпасани татарски дружини и две виз. армии от 10-15 000 души водени от хора лъскали цял живот императорския паркет. Но какво става когато се след аматьорите се появямат професионалистите - Тарханиот и Ногай. Ивайло е обсаден, отмъкнато му е столицата, а накрая се явява като жалък молител при един пиян татарски десетохилядник (това означава темника Ногай) и бива убит.

Алексиадата на руски я има на сайта на Кротов, http://www.fordham.edu/halsall/basis/AnnaC...na-Alexiad.html, откъсите от Алексиада на български ги има на Крорайна Страница 271, за която питам е в същия том ИБИ-15/ГИБИ-8, но от откъсите от историята на Тедор Скутариот. Да - 16 том с регистри и т. 13, но той е само факсимилиета от документи на турски, написани с арабски букви.

Страноприемница и средновековна църква са сред откритията на бургаските археолози край минералните бани Този път статията за Термополис е без глупостите за Тервелополис ... и предполагам за всички е толкова интересна, колкото и с дивотиите. Но все пак без глупости е по-добре - и по полезно, и не се подронва доверието в медията и тези, които са интервюирани.

Да, унгарските и чехословашките. Но чехословашките са дипломатическата кореспонденция на чешките дипломати по времето на управлението на БЗНС и известно време след това.

Ами има колкото за кое да е друго нещо. Да речем, че атеистичната "наука" е 89% чиста проба вяра и останалото са изопачени факти.

Князът на Зета, той е убит пред вратите на черквата "Св. Ахил" в Преспа.

Като стана дума за стари столици - започнах фотоалбумите за Плиска. Засега е качен албума за Голямата базилика, но лека-полека ще направя и останалите. Като ги завърша ще пусна отделна темичка за Плиска, защото тогава ще разполагам с достатъчно снимков материал в нета за да илюстрирам за какво говоря. Иначе: Никулцел - най-вероятно е изпълнявал функциите на временен център на Аспаруховите българи. Плиска Дръстър - възможно е да е бил временна резиденция след напускането на Плиска и преди завършването на Преслав. Но селището се споменава като център и във връзка с воен. действия срещу Светослав - макар че от друга страна пък, тогава Преслав е завзет от византийците и с изгорен дворец. Преспа - временна резиденция, като дворцовият комплекс продължил да се ползва и след преместването на столицата в Охрид - до края на ПБЦ. Там е бил убит княз Иван-Владимир. Скопие - в градът е резидирал последния представител на Крумовата династия - цар Роман. Охрид Търново Никопол - последната резиденция на цар Иван Шишман. След това става център на Никополския санджак, който обхващал терит. на Търн. царство от последните години на съществуването му. Видин - столица на Иван Шишман. После център на Вид. санджак, който обхващал територията на Вид. царство. Територията на Добрудж. деспотство попаднала в Силистренския санджак.

Ако може да ми изпратиш от тома с Алексиада 271 страница ще съм ти много благодарен - това е от Т. Скутариот и на страницата е описано възстановяването на бълг. патриаршия при Иван Асен ІІ. Тортурача е сложил този том на Крорайна, но вместо тази страница е сложил 171. А там където е Пахимер са доста - Кантакузин, Цецес, Манасий и др. Ако е в PDF предполагам че Тортурача ще я сложи при другите томове в Крорайна. Ами проблема е, че страниците са в mdi формат, а той не се ползва от много. За да се направи в DJVU или PDF трябва да се конвертира първо в TIFF, а после в друг като JPEG или GIF. Пък и в момента Тортурача нещо ми се цупи заради дискисията за Веда словена. Но ако тия дни му мине, ще го питам за качването на т.3. Ако не се навие може да ги завъртим томчетата през рапидите. А който има възможност за домашно ползване и сканиране, друг интересен том от липсващите на Крорайна е 30 том на ИБИ - там са съчиненията на Теофилакт Охридски.

Щеше да е доста по-лесно ако кажеш откъде са тези извадки. Първото може а се чете така: Т.е. че Филип е доближил Александър до лъвовете от менажерията - това се прави и в цирка днес, но все пак не и с малки деца. Може да се разбира, че просто е влязал в клетката на лъвовете носейки в ръце Александър. В един момент двамата не са се обичали много - Александър най-вероятно е бил заченат при любовна авантюра на Олимпиада, а Филип си е отимал нова, не толкова разгонена съпруга. Та един пир Филип и Александър се скарали, бащата тръгтал към сина си, но се струполил на пода, защото бил много пиян. А Александър се изцепил, как можело да се очаква такъв човек да завладее света, щом не може да направи няколко крачки. Преврата се прави на царя, а не от царя - поне тогава, сега вече е по-друго защото монархиите са конституционни или парламентарни. Филип си е взел друга съпруга и тя му родила дете, а при това положение то можело да пререди Александър (за който се въртяло, че е от извънбрачна връзка на царицата). И тогава било извършено покушение срещу Филип, а братчето полудяло. И се появил слухът, че Александър и Олимпиада не се доверили само на съдбата, но много помогнали за двете събития (във втория случай с помощта на отрова).

Аз нямам голяма слабост към изясняване на произхода на имената, защото често описанията за появата на по-дълго употребявани имена на селища са съмнителни. За Дебелт още не съм изготвил помощната статия към галериите, тъй че честно казано не съм и имислил по този въпрос. Тъй че засега мого да направя някои предположения. Флавия иде от там, защото е бил наричан Флавиева колония. Следващото вече предполагам че иде от pacis gen., pax -т.е. мир, благоволение. А за Девелт - е ако бях да речем Лъжливото Овчарче или Божо спокойно можеше да го изкарам от devello - изровения, сринатия, отрязания, т.е. че римляните са възстановили разрушено тракойско селище. Но според мен по-скоро ще е вериация на по-старо тракийско име.

Никита Акоминат от Хон (от там Хониат) и Никифор Григора са в т. 25 на ИБИ (т.11) на ГИБИ - него го няма на Крорайна. А и в нашата библиотека не го дават за у дома. Бях го ксерокопирал, но подвързах листите преди да си взема компютър и скенер, тъй че сега ако взема да сканирам от това, доста от текста няма да излезе. Целия Хониат на руски го има на Фолио. Иначе в твърденията на румънеца има нещо вярно - Асен е говорел същия език, на който се е говорело във Влашко - това и следващите няколко века .... български. Всъщност въпреки няколкото реформи, тъй като академичните летиноговорещи румънски главици не си падат много по неща като мотики .... на битово ниво и до сега има остатъци от българския. Понамалели са не защото румънците са открили свои думи, а заради навлизането на технологии в селското стопанство доста оръдия на труда са излезли от употреба. Всъщност не знам дали винаги са били етнос или просто така са били наричани номадстващи скотовъдци. Реалното обособяване на Влашко и Молдова започва след като турците покоряват земите на юг от Дунава. До кр. на ХІVв. тяхната самостоятелност - политическа и културна е много дискусионен въпрос. Те разбирам какъв им е проблема, та се налага да фантазират - някъде по това време започва да се формира и обособява Португалия (днес ги считаме за съвсем отделна нация, но дори самото име пристанището на Галиция показва, че те са били част от кралството, което учства във формирането на Испания).

Дебелт възниква като тракийско селище. Когато района на днешното селище попада в пределите на Римската империя там е изградена колония за ветерани - Колония Флавия Пацис Деултензиум. През средновековието селището е важен епископски център. Макар древния Дебелт да се споменава често в източниците от средновековието, днес селище е малко познато. Не на последно място и заради това, че е сравнително недостатъчно проучено. Ето няколко галерии, които показват какво е останало от древното селище.

Да, моя грешка. Забравих, че този том хартиса. Ами проблемът с т. 3 е, че Саур се запиля някъде (и то точно когато беше започнал да превежда откъсите от Халкондил за бълг. истирия), а той конвертираше файловете и така хартиса т.3. Пък и Тортурача си пада повече по историята на І царство, тъй че не му се конвертира този том. Тъй че ако някой ще го агитира е най-добре за ползва за аргумент, че и Дуклянеца е там. И като стань дума за липсващи там неща, на някой да му се намира стр. 271 от т. 15 на ИБИ (8 ГИБИ).

Да, хубава сбирка. А прави ли ви впечатление колко по-чисти са били улиците на София тогава? А и хората са чисти и спретнати. Вярно, че тогава повече са се тъкмяли за фотото, ама някои са си просто снимки от улицата. Извода май е, че един народ след няколко десетилетия живот в социализъм се варваризира.

Интересно, но наистина доста от нищацата по музеите ги класифицират я като турски, я като западни и какви ли не, но не и български. То излиза, че у нас ще да са правени само върхове на стрели. Обаче намерените ризници, мечове и боздугани съответстват на тези изобразени по фрески и миниатюри или за които се дават сведения в изворите (напр. Брокиер). Наистина Стефан Дечански или Стефан Урош бяха въвели забрана за внос на оръжие в България, което показва, че нашата страна е била зависима от външен внос. От друга страна не трябва да се забравя, че металът е бил ценен и като ти се счупи меча или шлема не го хвърляш, а просто се носи при ковача за поправка или преработка. Проблемът е, че у нас изчезва аристокрацията със замъци и намиращи се в тях колекции от доспехи. Което ще рече, че много малко от наличното през средновековието е достигнало до нас. Не че и сега не бяха наразани танковете и "Дръзки (този в музея е единствения останал от 4-те декориран с табелите на "Дръзки"). Набавянето на трофейно оръжие през средновековието си е било основен източник за снабдяване. Даже на турнирите победителят взимал доспехите на победения (или му ги оставял срещу паричен откуп).

Археолози започнаха разкопки на средновековната крепост Кастрици на територията на резиденция "Евксиноград".

За второто съм съгласен, ама за първото?!? Считам, че от "собствеността" на държавата се облагодетелстват разни частни лица, като напр. Божо. Намиращото се в музеите е национално богатство, но то се използва от един доста тесен кръг хора. Те да речем могат да го снимат гратис и да издават книги. Останалите - могат само да купуват книгите им. Но иначе е общо и музеите се издържат от данъците, които плащаме всички. Освен това таксите за вход в мизея са огромни спрамо доходите на българина - то си е поне колкото един приличен обяд. Нали се сещате каква е посещаемостта на подобни "културни" институции. Та и новия закон не бива, ама и стария е същата стока. Не виждам проблем дали една колекция принадлежи на някой държавен музей или на частен, щом това национално богатство ще облагодетелства един тесен кръг лица. Тъй че ако ще се агитира националното историческо наследство да остане за нацията, то е бизмислено, ако идеята е да се запази монопола на сегашната музейна мафия.

Първо е т.нар. въстание на Константин и Фружин. Но в случая става дума по-скоро за това, че Константин и Фружин са били отстъпили бълг. градове на някой си Каралюк. Той е един от прототипите на Крали Марко - по точно на този Марко дето освобождава робите. Но Сюлейман не останал доволен от този му подвиг и нападнал бълг. земи. През 1411г. отношенията между Муса и Мехмед се обтегнали като всичко приключило в битката при Чамурли през 1413г. Но преди това Муса подчинил бълг. земи и завзел някои ср. крепости. Бранковичия леторис казва само за завладяването на бълг. земи и после под 21. януари 1419г. посочва и смъртта на цар Константин, но не казва какво се е случило с него между двете години. Иначе Бранковичевия е издаден от части на български от Лазаров, Павлов и Тютюндиев в Документи за полит. история на св. Б-я. В него се говори също повечко за бълг. история - има и за Асеневци.

Това са само способи, методи по които се установява в какъв смисъл е употребена думата. Има разбира се и други - напр. логическото. При него се използват правилата на логиката, за да се определи смисълът. Ако думата "формален документ" е употребена в юридическо съчинение означава документ, за валидността на който се изисква спазването на определена форма - напр. трябва да е писмен или под формата на нотариален акт. В журналистическа творба, напр. статия в жълт вестник може да означава да речем кетап, който е получен след като е изкаран някой платен курс, независимо дали притежателят на документа е усвоил някакви знания - той има документ притежаващ всички реквизити, но в главата му няма необходимото покритие. За формалната политика не ми е много ясно. Предполагам, че става дума за негативния смисъл на думата - т.е. привидност, популизъм.

Има разни способи за тълкуване на една дума, защото тя може да има няколко значения или да изразява няколко нюанса на едно значение. Граматическо. Формален означава нещо направено по определена форма, процедура, начин. Нещо изготвено точно според определени изисквания. Историческо. Спазването на определена форма (процедура, способ) често на практика заменя същността. Затова думичката е придобила и негативно значение - в смисъл на повърхностно, бюрократично, педантично. Иначе казано или просто се прави това, което се изисква без да се влага нищо допълнително или се изискват неща, които не са толкова важни просто защото има такова изискване. Систематическо - гледа се местонахождението на думата; контекста. Напр. В доктрината най-често се употребява в положителен аспект - т.е. нещо е направено както трябва, според изискванията. Житейски обаче е по-често в негативен аспект. Затова ако е в монография, по-скоро иде реч за спазена форма. Ако е във вестник, то означава по-скоро повърхностно, педантично, бюрократично. Телелогическо (целево) - гледа се с каква цел е използвана. Напр. дали даден чонек се хвали или критикува. В първия случай може да означава, че той е изряден, във втория - че е бюрократ. Разбира се на практика не се прави такъв анализ, а житейския ни опит позволява да прехвърлим мислено нещата и да се ориентираме.

Четири монетни съкровища са постъпили в НИМ Три от тях са от монети на цар Иван Страцимир и едно е от антични монети от Аполония Понтика.

Използвам наименованието, което дава Л. Стоянович на една поредица от родослови и летописи, които обаче са доста близки по съдържание. Тъй като в миналото авторското право не е било познато, то при преписването на едно съчинение всеки преписвач е добавял или вадил неща, които се смятал за необходими. Така се е оформила една значителна поредица от летописи, които приповтаряйки някои свои части съдържат някои интересни и съществени добавки. СРЛ започват с родослов, който понякога тръгва от Адам, но по често от митичните прародители на Неманичите Лициний и Бела Урош. В основата на частта за Неманичите стои родослова от житието на Стефан Лазаревич написано от Константин Костенечки (понякога той направо си се сочи като източник). След Неманичите започва разказа за Лазаревичите, като понякога е силно повлиян от фолклорни елементи (напр. в Трошанския летопис). След Лазаревичите епохата на Бранковичите е описана по-скоро като сбор от хронологически бележки. Някои от тези летописи съдържат интересни сведения за българската история. Ето сведения а някои от тях. В т.нар. "[email=http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/srpski_letopisi/Letopis_sr_zare.htm]Летопис на сръбските царе" публикуван от Вукоманич се намират някои сравнително често срещани сведения и в другите преписи сведения от бълг. история - за битката при Велбъжд, за битката при Черномен, за женидбата на цар Иван Шишман за дъщерята на княз Лазар, за превземането на Търново, Видин и Никопол. При пътуването си из Балканите Грегорович се сдобил с преписи от този тип родослови-летописи, които издал комбинирано. Ръкописите условно са неречени Габаревски (намерен е в с. Габарево, Пловдивско), Хилендарски, Бечки (във Виенската имп. библиотека) и Дерптски (намира се в библиотеката на тамошния университет). Наред с вече споменатите сведения, в тях има и някои интересни допълнения. В Хилендарския се споменава, че през 1413г. Муса е разсипал българите. В Дерптския има малко по-обширно сведение за битката при Черномен. Сарандопорския летопис, от който една малка част е публикувана в БСМ, наред с това, което е издадено в тази книга интерес представлява сведението за покръстването на българите. То е по-обширно и по всичко личи, че в основата му стоят гръцките извори. Друг вараинт е публикуван като дописка във в. "Гайда", но в него има едно интересно сведение за убиването на бана Михаил Шишман в София. Трошанския ръкопис пък дава едно по-обширно изложение на събитията около смъртта на цар Урош и битките при Черномен и Косово, като най-вероятно в основата им стоят разпространените през 16век легенди за тези събития. Други интересни сведения са тези за смърта на цар Константин СТрацимир през 1419г. и за убийството на българския войвода Радич в София през 1454г.

С турските архиви нещата са доста проблемни - въстанието се дава в един доста смутен период - тогава се изреждат още Чипровското, Карпошевото и Мариното въстание (до 1700г.), да не говорим за някои по дребни неща като превземането на Кюстендил от хайдутите. Летописа на поп Петър от Мирково засяга периода на въстанията, но за съжаление част от страниците липсват и той май в най-интересните части: Иначе според мен би трябвало да се потърси и в руските архиви - щом е намесен московския патриарх и са дадени грамото от тогавашните руски съцаре Петър и Иван, би трябвало да има нещичко.