Galahad

Българските махали често се наричали по името на попа или църквата. С откупуването на данъците също са се занимавали българи. Тъй като в Асм. империя не е имало гр. брак, въпросите около браковете били поверени на съответната църква - венчавки, разтрогвания. Общините пък можели да налагат някои санкции, макар и често с общополезно предназначение - напр. се глобява да даде определено количество восък за църквата. Това не са църковни епитимии. Тези се налагали да речем ако някой хвърли умряла котка в чужд двор или многозначително се закашля след някоя засукана мома... Не е имало обаче някакв зам. областен управител от страна на коалиционния партньор. Имало е лица с определени властнически функции но било на поместен принцип (кнез/кмет/бан), било на професионален (устабашията, първомайсторите на еснафа)... Нещо като днешните директор на завода, председател на ТКЗС/кооперацията, домоуправителя на входа, декана на фокултета, модератора на форума ... Те обаче не са зам. областни управители. Ами на оня форум имаше все пак едно хубаво нещо - възможността да се качват снимки от домашния компютър. От мрежата има от Арбанаси, черквата "Св. Архангели" - Нику Калтукли : А ето ги Радивой и Калевит от Кремиковския манастир на страницата на Торн има от края на ІІ царство - на сина на цар Михаил Шишман от Долна Каменица и от Станичене (от там, дето е златотканата дреха с монограм на Иван Александър ). http://bgphoto.net/Albums.aspx?UserId=4586

Области управители само ако са приели исляма. За това да речем върху купола на споменатата от Т. Живков в една негова реч от време на Възродителни процес Байракли джамия в Самоков има кръст и полумесец. Това е направено по поръка на дарителя Мехмед Хусрев (валия на Босна сарай), тъй като майка му била българка от с. Шишманово. Но той си е бил мюсюлманин, баща му също и затова има и полумесец. Статия за Байракли джамия

На най-ниско ниво иначе силно централизираната Осм. империя допускала широко местно самоуправление. Такива представители на местно самоуправление били общините, кметовете/кнезовете, първогражданите, еснафите... Тези структури - административни или стопански се занимавали с изграждането и подръжката на черкви, училища и други общополезни сгради. Църквата също имала доста широки правомощия, даже понякожа казват, че цариградския патриарх в Осм. империя бил много по-независим отколкото във Византия. Доста е интересено във връзка с борбата за независима църква когато тя се смесва с борбата за надмощие между първогражданите и еснафите - едните взимат страната на гр. владици, а другите за независимост (в различните райони имат различни позиции, но като правило противоположни). Но и едните и другите били доста влиятелни на местно ниво. Но това може би е въпрос за отделна тема. Големите въстания през ХІХ в Северозападна България били водени от въпросните кнезове, които обаче съвсем не били князе като Ал. Батембелг или дори като Черкаски или Дондуков-Корсаков.

От тези списъци съм съгласен само с втория. Интересно защо Ростислав Стратимирович е наречен Шишман? А иначе имаме запазени надписи на Маламир и Омуртаг и това Омир го няма. пък както беше писал в книгата си Торгут Йозал Омир си бил чист турчин на име Омар. А Дукум, Цок и Диценнг нищо чудно да е изопачен вариант на ичергубоила Цок (или Тсок). Той е водил мирни преговори с Византия.

Здравейте всички , по-точно Христос Воскресе! От гледна точка на въстанията водени от мними потомци на някогашните бълг. царе технически погледнато последното е от 1700г. Мариното въстание - по името на водачите благородната вдовиза Мара и синът й Стоян (като името на един от синовете на княз Фружин от регистъра на Вид. санджак). Малко по-сетне е и последното въстание водено от архиереи в Зап. България - 1734г. От там насетне въстанията са дело на "народните низини". Факта, че са вдигнати въстания, още повече че ясно се говори за турски управител, койта се доверявал на Балина показва, че не е имало свободна бълг. държава. Това обаче открива други въпроси. За пръв път са споменати тур. управители във Видин и Никопол едва през 1430г от Брокиер. До тогава нямаме нищичко - нито регистър, нито съдебен акт, нито каквото и да е, което да говори за тур. власт на север от Балкана. А след това си имаме израдно водени регистри. Другото е формулировката при бана Михаил Шишман - бил убит и била поставена тур. войска в София. Титлата бан показва, че не може да се говори за независим владетел. Обаче е интирисно защо като при посичането на Иван Шишман това събитие се свързва с поставянето на тур. гарнизони? Още повече, че Баязид ІІ е отивал на поход и не би се лишил просто така от част от войниците си. Щях да пропусна добрата новина - на Крориана сложиха втория том на Златарски: http://kroraina.com/knigi/vz2/index.html

Оспрейките ги има там, но ако са качени на рапидите, може да им е изтекъл срока и да не може да се теглят. И двата форума искат регистрация. БРОНЕПРОЕКТция – сайта е насочен повече към по-новото време, но там има богата сбирка от книгите от поредицата «Osprey», а също от подобната на руски език «Воин», като сред тях има и такива свързани с античността и средните векове. За да се теглят се изисква предварителна регистрация. http://www.bronarm.ru/forum/ NETZ – на форумите има голяма сбирка от книги от поредицата «Osprey», а също от подобната на руски език «Воин», като сред тях има и такива свързани с античността и средните векове. За да се теглят се изисква предварителна регистрация, а понякога и да сте качили определен брой книги. http://forum.netz.ru/forumdisplay.php?f=44

Краят на ІІ царство е една интересна и спорна тема. Кога обаче настъпва той? Първата дата която се сочи е падането на Търново 1393г. На царя премества своята резиденция в Никопол - нещо подобно на това, което става в края на І царство - Преслав е превзет, но столицата се мести - Скопие като резиденция на цар Роман и Преспа и Охрид като център на династията на Комитопулите. Така отиваме към втората дата - посичането на Шишман - 1395г. Това, което обаче е известно, е че е бил посечен Шишман. Не е ясно дали макар и като турски васал приел исляма Никополския санджак не е оставен да бъде управляван от сина му Александър. Аналогично е положението и с Видин - известно е, че Страцимир е отведен в плен - но какво става с Константин. Тук авторите от ХVв. започват упорито да "грешат" и да третират българите подобно на сърби и власи, които си имат свои владетели, макар и зависими от турци и унгарци. Имп. Сигизмунд нарича Константин - император, а К. Костенечки го нарича цар. Дори и да е имало някакво прекъсване, най-вероятно след битката при Анкара и българските владетели подобно на турските емири в Анадола се завърнали във владенията си. Ашъкпашазаде говори как Муса завзел въстаналите Видин, Провадия, Мадара, а също от сърбите Кьопрюлю (същото е възпроизведено и у Леонклавий). В летописа от Киевския сборник също има бележка от 1412-1413 в която се говори за поход срещу Ново Бърдо, а после срещу българите. К. Костенечки също споменава за настъпланието срещу Сърбия, което принудило деспот Стефан да извика на помощ султан Махмед Крисчи и се стигнало до известната битка при Чемурли. След тази пък битка Халкондил говори за "принцепса на България". По-интересно е обаче какво става след 16.01.1422г. когато починал цар Константин Страцимир. За Фружин последното сигурно сведение, е че в навечерието на похода на Владислав Ягелон продал имението си. После за него има едно съмнително сведение в регистъра на Вид. санджак, където се говори за княз Фружин (там се споменават и други спахии-християни дошли от Унгария, а Фружин е има задача да довежда чужденци неподлежащи на харадж). Напълно е възможно алчността на Хуняди (той се съгласил да се присъедини към похода през 1444г. едва когато му било обещана короната на бълг. царство, а после се оплаквал защо този път не получил подкрепа от бълг. князе) да е станала причина за отнемането на имотите на Фружин в Унгария, както било сторено с тези на георги Бранкович. Последното за него е една бележка на Браун, изведена незнайно откъде, че Фружин починал през 1460г. в Кранщад (Брашов). От тук нещата стават още по-мъглива. В бележките си към хрониката на М. Мокса известния събирач на ръкописи Грегорович казва: кои са тези известия не е ясно. Обаче едва ли става дума за цар Иван Страцимир, който е бил женен за Ана и едва ли е доживял до 1457г. Следващата интересна фигура е цар Георги споменат в летописа на поп Йовчо. Тя е към препис на Паисиевата история, като в края има хронология на бълг. царе. В края има бележка (П.Р. Славейков го е питал откъде е взел тази бележка, но поп Йовчо не му казал), в която се говори за отвеждането на Шишман в Одрин, където дал на Мурад І дъщеря си за жена, че след смъртта на Мурад Баязид убил Шишман и завзел България през 1396г., а Георги се оттеглил в манистир близо до София и нямало повече сведения за него. Възможен кандидат за този Георги е цар Иван Страцимир, тъй като в една летопис от ХVв. той е наречен Георги Страшимиров във връзка с превземането на Видин от турците през 1396г. Йером. Спиридон отново говори за брата на Иван Шишман Георги Страшимиров във връзка с победа над турците при Златица, но през 1421г. В случая пък е под въпрос дали на го бърка с деспот Георги Бранковиц и събитията от 1443г. по време на похода на Владислав Ягелон. Владислав Граматик пък споменава един блогороден мъж Георги от София във връзка с пренасянето на мощите на св. Иван Рилски. В споменатия летопис от ХVв. се говори, че докато пребивавал в София по време на похода срещу албанците султан Баяизд ІІ наредил да бъде убит бана Михаил Шишман (1493г) и поставил турска войска в София. За 5- седмичния престой на Баязид ІІ в София преди да се отправи за Албания се говори и в Сарандопорския летопис, но не се споменава за посичането на Михаил. Въпросът дали е имало такива владетели или споменаването им е резултат от грешки и анахронизми остава открит.

Ето малко снимки за средновековните софийски храмове .