Galahad

Първото. Има цяла книга написана от един от потърпевшите: "Превземането на Солун"от Йоан Камениат Градът е бил нападнат и превзет от виз. ренегат Лъв Триполит - по същество по пиратски подбуди. Градът бил ограбен, населението отведено в робство (вкл. Камениат). Има кратки сведения и у други автори. По-интересно е едно - бълг. редакция на Георги Амартол. Най-вероятно бълг. редактор е объркал един от византийските преговарящи с българския владетел (все още княз) и пише, че Лъв искал да запали градът, но княз Симеон го уговорил срещу откуп да му го предаде. Според виз. текстове обаче, това било заслуга на виз. преговарящ.

Ами архива на Партийния дом (на БКП) беше изгорен пред очите на цяла България - стотици гледаха на живо и хиляди по телевизията. Кой ще ни е виновен след време, че тази документи баха изгорени?

Това тутакси прави съмнителни всички сведения събрани от журналистите. Божовите глупости както винаги олекотяват всяка интересна новина. Замъкът си е интерес независимо дали е на Асеневци или на някой друг известен род. Интересен е, дори да не е замък, а значителна пострайка - а тя си е такава. А ако се махнат изтърканите клишета като "уникален", "царски" и "хански" ще е много интересно. Вместо тях по-интересно е да речем, че запазените стени стигат до 8м. Запазени останки от стенописи също ще са един чудесен плюс. Все пак не трябва да се забравя, че от нескопосно направените днешни учебници доста от завършващите не знаят имената на голяма част от царете. Тъй че няма голяма рекламна полза да се каже, че е открит двореца на цар Калиман І, защото по името мнозина може да помислят, че унгарците са намерили нещо в Унгария, което няма нищо общо с България. На мен ми се струва, че тъй като днешните нашенски археолози са известни като "дневни иманяри" са чагъркали и изхвърляли фрагментите от стенописи (и не само това) за да търсят нещо лъскавичко. Тъй че пак може да очакваме иманярско разкопаване и Божови фантазии.

Българинът винаги е склонен да изисква прекалено много добродетели от своите пастири и да търпи твърде големи пороци на своите управници. Народите, които просперират са намарили баланса между това, което е разумно да се иска и онова, което е разумно да се търпи.

Ами зависи къде са манастирите. В Зограф да речем има много неща -там е евангелието на цар Георги ІІ, автографа на патр. Теодосий, служебника на патр. Евтимий... Друг е въпросът, че Комитета за Държавна сигурност се опита да обере и него, като бяха отмъкнали едната от Историите (Паисиева, иначе там е и т.нар. Зографска). От хрисовулите само Шишмановия си е в Рилския манастир. Там е и Панагерика съставен от Владислав Граматик с житията на доста наши светци. От това, което е останало у нас едно от най-интересните са преписите на Бориловия синодик. Григорович е изнесъл някои неща, а други е описал. Тъй че прилична част от това е добре известна. Той е взел от Габарево да речем един от преписите на т.нар. Хроника на ср. царе. Но има и други дето са изнасяли, ама не се знае какво - напр. май че Стефан Герлах беше изнесъл едно прилично количество ръкописи, но не е ясно какво точно е имало в тях.

Ами то си е до народ, а не до завоеватели. В Русия да имаше мавзолей? А дали е взривен? А да са запазени гробовете на техните царе? В България дали имаше мавзолей? А дали е взривен? А дали имаше гроб на цар Борис ІІІ - а дали и той не взривен? А дали не е бил взривен и гробът на Стефан Стамболов? А дали не са изгубени предполагаемите тленни останки на цар Иван Александър, царица Сара-Теодора и Васил Левски? А знаем ли къде са предполагаемите мощи на патр. Евтимий от Бач. манастир? И може ли да очакваме такъв народ да опази някакви хартийки? Предполагам, че ще има аргументи я за необходимостта да се взриви гробът на Борис ІІІ, било мавзолея. Те са и отговора защо нямаме запазени документи. Опира си до народопсихология. Иначе има запазени документи. Още по-голям е броят на запазените печати, които някога са стояли върху такива докумнти. Имало е, ама не е имало народ, който да ги пази. А как през 1990г. БСП публично подпали архива на Партийния дом за периода на 70-те с 80-те години, да не говорим за архивите на КДС.

Това с неможенето вече е история. Вече между Поморие и местния манастир има построени апартаменти поне за 200 000. Сакън не давайте идеи да се застрои целият четириъгълник, че то и тъй е презастроено и даже е време за събаряне.

Не мисля - Симеон на печатите си слага "василевс на ромеите". Българите са щели да са просто изчезващ вид. Ами що се отнася до традицията, Акрополит упреква Теодор Комнин, че устроил Солунската империя не по византийски, а по варварски образец - разбирай български. Проблемът при Комнините е традицията. Според бълг. държ. традиция владетелите на българите трябва да са от царския род. И когато идват Комнините - въстанията спират. Но още при първия владетел от династията Ангели избухва въстанието на Асен и Петър. Дори и самият Иван Асен укрепва династичните си позиции като се жени за Ирина Комнина. От там на сетне всички владетели било по родство, било чрез брак се свързват с двете фамилии (даже на народния цар Ивайло се наложило да се ожени за овдовялата царица). Затова не е точно да се говори за виз. владичество, а още по-малко за робство. Периода може да се определи като - България в пределите на Византия. Двете последни династии остават доста омешани с Македонската и Комниновата династии. Без цар Петър можеше и да няма идеологическа опора за съществуването на отделна бълг. държава. Петър прокарва наред с династическия принцип и народносния. Така, макар Исак Ангел да е бил в родствена връка с Комнините, народностният принцип е позволил с края на Комнините да се отвори пътя за възобновяване на бълг. държава.

Всъщност отстъпките на Петър са много далновидни - ако не ги е направил можеше след него въобще да няма България. Той отстъпва области, където обаче българите са малцинство - тогава е епоха, когато националните държави са много далечно бъдеще, а българската писменост, единен език са в процес на утвърждаване. Той въвежда понятията бълг. цар и бълг. патриарх - не просто император на някаква изчезнала империя, а империя на определен народ. Затова и аз неведнъж съм казвал, че реализираната Симеонова България е просто една Комнинова Византия. Уви, това, което някои наричат виз. робство в по-голямата си част е просто приложена на практика Симеоновата идея за развитие на България - Византиия ръководена от династия от бълг. произход. Ако Симеон беше превзел Цариград щеше да се получи точно това, което е при управлението на Великите Комнини във Византия.

Проблемите с бълг. власти от разбойническия период на Момчил са едно, а съвсем друго е времето, през което е феодал. През ІІ период, когато Балканите са били раздирани от остри междуособни конфликти и всеки е търсел съюзници, никой не се е задълбавал в лошото му минало. Но докато с турци и византийци Момчил е имал сериозни конфликти, то с България отношенията му са мирни и действията на двете страни се развиват успоредно. Разбира се няма гаранция, че ако е живял по-дълго е нямало един ден да се окаже в конфликт и с Иван-Александър, но това важи и за отношенията между които и да е сюзерен и васал в Европа, че и М. Азия от този период.

В едно от писмата си патр. Николай Мистик казва, че и двамата били на около 60г. и малко хора живеели дълго след това - и действително и двамата умират наскоро един след друг. Тъй че въпреки версията с магията, Симеон е живял дълго за времето си, което показва, че по-скоро е починал от естествена смърт. Просто в Цариград някой е злоупотребил, като е знаел че биологически на царя му е дошло времето и съвета му непременно ще е успешен. При цар Петър наистина има някои териториялни загуби - сърбите въстават, а и връща на Византия някои територии. Но заради бързото разрастване на територията при Симеон в тези земи бълг. елемент е бил слаб и властта му не е намирала достатъчна опора. До Симеон България се е разраствала за сметка на земи, в които преди това се споменава заселване на прабългари и славяни - Срем, Битолско... Със Светослав наистина възниква проблем, но цар Петър прави ловък ход (както с унгарците) - настройва два от враговете си един срещу друг. Светослав започва да воюва с Византия, при което империята се оказва не по-малко изтощена от войната с русите от България. За лош късмет на Петър обаче Византия се управлява от една поредица от трима много успешни изператори - Никифор ІІ, Йоан Цимисхий и Василий ІІ. Тъй че и един по-енергичен цар като Самуил не е успял да се справи с положението.

Ами Момчил е от низините, той е нещо като Робин Худ. Общото между историческия и легендарния Робин Худ е, че и двамата са взимали пари от богатите, но на бедните е давал само този от легендите. Та и Момчил е бил от същия тип - не просто е грабел, но е грабел бълг. земи за голямо неудобство на бълг. власти. Грабел е и византийска територия, тъй че му се наложило да бяга в Сърбия. След това става практически независим феодал. Макар и да изглежда крайно непоследователен, като владетел на Меропа той винаги е в добри отношения с цар Иван Александър. Техните кампании съвпадат по време и избрана страна. Дори фаталния поход срещу Момчил не остава изолиран, а е предшестван от опустошителен набег срещу България. Набега е идвършен само от турците, тъй като Кантакузин е имал мирен договор. Изящно изпълнено гръцко двуличие - хем е в мир с България, хем пропуска турците да я нападнат. Не може да определим Меропа като част от тогавашна България и да разглеждаме Момчил като човек на бълг. служба, но действията му са твърде обвързани с Иван Александър дори за типичен крупен васал от епохата.

Проблемът е, че половината истина си е чиста лъжа. В сайта се търси половината истина, но обърканият автор не е на ясно коя точно половина да разкрие. От една страна днес сме демократично общество, с леви управници, които обаче очакват да получават европари. Тъй че някак си са ни необходими демократични традиции. От сруга страна управляващите и казионните жерналисти не са отвикнали от любовта си по авторитарния строй, тъй че има и някакъв опит да се представи доброто старо време. Изпълнението си е направо в стил КДС-ДАНС - същината е изпълнена от слухчета, доносчета, клюкички .... Стремежа е агитационен - демократичната тенденция е представена под формата на типичните за соц. периода слухове, тъй че изглежда някак негативно, а дейността на Партията е вече е някак си документирана с фотоси и документи представящи я в положителна светлина. Въобще сайта е олицетворение на трудностите, които срещат една ком. партия и възкресената й тайна служба да работят със старите навици, но зависими от европари. Таааа... Пражката пролет. Ами Софийска пролет няма. Както и бълг. десиденти. Без парици от БСП и "бившата" КДС у нас не може да пробие и никоя партия. Но партийната каса днес зависи от европейската. Тъй че днес се търсят демократи с минало и опозиционери - за съжаление това се прави из партийната централа на БСП, тъй че голяма успеваемост няма. И какво да се прави - хайде на Пражката пролет. А с нея какво е положението? Има 2 лагера. На Запад има вълнения, в които пръст имат източните компартии. Но и западняците не спят, ами също гледат да създадът главоболия на изт. конкуренти. Естестествено се насочват не към народи с манталитет на рая, а към по-будничките - унгарци, чехи и поляци. СССР и съюзниците й естествено правят същото, което и САЩ когато някоя държава (особенно пък ако е в Лат. Америка) вземе да залита към за от другата страна на Желязната завеса. У нас естествено тежестта от решаването на проблема пада не върху "отговорните другари", а върху раята. Сиреч социализма тръгват да спасяват не тези, дето са най-облагоетелствани, а простосмъртните. Днес се случва същото с нашите "мироопазващи контингенти". След някой друг век предполагам, че никой няма да открива разлика в същността между българската мисия в Чехословакия и тези в екс-Югославия, Афганистан и Ирак. Но с някой надпис в градската тоалетна "Буш е терорист" (което си е и истина) гордо стоящ редом с Иванчо+Марийка=Любов трудно ще може да се похвалим, че имаме някакъв друг принос в световната история, освен с ролята си на рая.

Струва ми се, че това не е история, а специална агит-селекция. Снимки на отговорни другари, песен на битълсите, за промяна на света и трудността на този процес, прилична колекция от слухове и клюки .... От този сайт трудно ще научим нещо за пражката пролет и нашето участие в нея - нищо повече от това, което би желала БСП(к) и КДС-ДАНС).

Пирот се свързва и с името на Милош Обилич (убиецът на Мурад І) в преданията. Макар че според мен ако Милош е бил управител на някой град това по-скоро ще е крепостта Копиловац и от там Копилович. Но да се върнем на Момчил. Момчил става герой от народния епос наред с другите крале - Марко, Вълкашин, Релю (Стефан-Хрельо Драговол), Юг-Богдан и т.н. В легендите заради символиката на числото ги наричат 7, но героите са повече. Получило се е нещо като с Артурианския цикъл (има си хас да пропусна това сравнение ) - той е свързан с други легенди - за Светия Граал, за Тристан и Изолда... Така Тристан станал един от рицарите на кръглата маса, а иначе си е бил герой от любовен роман. Разбира се много от нашите герои са си съвременници (разбира се без Вида-Самовила и Гюргя-Самовила). Но Момчил има по-голяма роля като владетел на Меропа - това за момента си е било голямо феодално владение, съвсем съпоставими с множеството други деспотства и кралства на Балканите. Не случайно и самият Момчил е бил с титлите севастократор и деспот. Именно като такъв той влиза в легендите. А Перитор пък се свързва с него заради последния му бой.

Ами той не избира и Иван Асен, който си е реален. По-скоро причината Петър да не избере някой от синовете е, че те са били малки, а политическата обстановка е била твърде опасна - все пак Асен и Петър стават жертва на заговор, а според някои Калоян също. Тримата братя управляват общо над 20г., тъй че е нормално в края на управлението сестриника Борил да е достатъчно голям. Но когато е бил убит Асен е напълно възможно все още децата на братята да са били още доста малки.

А, подсети ми за важната и обширна тема за таратора. Днес под таратор разбираме студена супа, дето са прави с кисело мляко и краставици. И като вариант - таратор с маруля. В някои готв. книги може да се срещне и с рупички. Чат-пат някой като Ути прокарва еретична идея да се направи с чушки. Нооо - това далеч не е всичко. Овчарския таратор прилича на другия, но е без кисело мляко. Прави се от краставица, вода, чесън, оцет, олио, сол и орехи. Добре счуканите орехи придават на течността бяло оцветяване (разбира се не като млякото). Но махането на млякото не е всичко - има рецепта, в която и краставицата я няма, а е заменена от счукати листа от бураго (краставиче). Разбира се се слага и някоя подправчица - копър, джоджен (гюзюм) или магданоз.

"Цар" - в смисъл точно тази думичка или някой от аналозите й - василевс, император, кайзер? Симеон използва гръцката титла "василевс" на печатите си. Управлението на княз Борис и цар Петър не случайно се нарича формиране на бълг. народност. Обръщам внимание, че формиране на бълг. народност е нещо много по-различно от населението на една държава - за много държави това се случва едва през 18-19в. Напр. държавата Италия не е позната през Античността и Средновековието. През Античността държава с територията на Италия е имало, но това е било само етап от разрастването на Рим. империя. Същата работа и с Франция - дълго време това не е единна държава, а сбор от васални на фр. крал феодални държавици. При Петър България има не просто цар и патриарх, а цар и патриарх на българите. Всички други патриарси до тогава и няколко века след това не са обвързани с конкретна държава - те имат диоцез, но се считат за част от някогашната Рим. империя. Същата работа и с др. царе - макар днес да ги наричаме "византийски", "френски" или "германски императори", те са се водели западен и източен император. Всъщност и самата латинска думичка император на практика е била заменена от друга - източния е наричан василевс, заподния кайзер, а българския цар. Не мисля. Обръщението си е просто на равен към равен, не по силата на родствена връзка, а духовно братство свързващо носителите на най-високата владетелска титла в христ. свят за епохата.

Ами проблемът е, че султаните са били все раздвоени между интереса на вярата си и интереса на кесията си. Иноверците плащали по-големи данъци, а от децата им можело да се правят еничари. Ако християните били унищожени тотално щели да спаднат приходите, а и армията трябвало да се реформира, защото щели да спрат постъпленията от еничари.

Проблемът с коронацията на Симеон иде от неясния пасаж във виз. хроники, които смотолевят, че патр. Николай е поставил своя епириптарий. Напр. Лъв Граматик пише: "А патр. Николай отишъл при Симеон, този навел глава пред него, патриархът го благословил и положил на главата му вместо венец (в гр. текст стема) собствения си епириптарий". Стемата е вид императорска корона, която се свързва с венците, с които сме свикнали да виждаме рим. императори на монетите. Въпросът е защо патриарха е използвал епириптария, а не корона. Едно забавно хрумване на наш изследовател гласи, че патриарха е нямал такова. Друг пък наш изследовате го опровергава също тъй неподготвен, като заявява, че не е било възможно да няма, защото в Цариград е имп. дворец и короните са там. Въобще дискусията около коронацията на Симеон до сега се е провеждала по-скоро хумористично-забавно, отколкото сериозно. Та какъв е проблемът? Решението може да го намерим в писмото на имп. Роман І: "Но каква полза има от това, каква е придобивката и предимствата за нас, ако ние се кичим с чужди имена. Недей мисли, духовни брате, че ти, като си разорил целия Запад и си взел в плен жителите му, можеш поради това да се наричаш цар на ромеите." Вижда се, че Симеон се нарича не просто император, а император на българите и ромеите. До нас са стигнали две корони от това време, като едната се свързва с Лъв Мъдри, а другата с Никифор ІІ. По всичко личи, че нови корони се изработвали не заради недостига на стари. На изображенията пък на Константин VІІ Багренородни - царстващия тогава император той не е изобразен с короната на баща си Лъв, а с друга. Тъй че корони е имало. Но короната е рагалия на държавата. Тя не е просто метална шапка на владетеля, а символ на държавната власт. Тъй че ако се използва короната на виз.император, то излиза, че Симеон се венчава не просто за цар, а се венчава за цар на византийската държава. Затова не е използвана корона на виз. император. Симеон не е носел своя не от недосетливост, а като дипломатическа уловка - надявал се е да се използва императорската корона. Но ученикът се е опитвал да надхитри своите учители - патриархът намерил решение и ровко се измъкнал. В крайна сметка решението се оказало неудовлетворително и за двете страни - византийците не били доволни, че удостоили с императорска титра Симеон, па макар и само като "цар на българите", а Симеон, че не е бил провъзгласен за император и на ромеите. Всъщност Роман отмъкнал това, към което се стремял Симеон - успял да ожени дъщеря си за Константин и да се провъзгласи за император. тъй че отношенията между двамата били откровено съперничащи. Но все пак Роман нарича Симеон свой "брат". В т.нар. "семейство на народите" в идеологията на Византия императора е духовен баща на всички народи, а всички владетели са негови синове и му дължат синовно и робско подчинение. Това обръщение в случая не показва фактическо родство между имп. Роман І и цар Петър - царя е бил женен за внучката на Роман І и дъщеря на имп. Христофор. Тъй че Петър като зет е наричан син, но това е фактическо родство. Роман и Симеон обаче не са братя, а това е обръщение на владетел към равен нему владетел - в случая от император към император. Разбира се в случая Роман се опитва ловко да утвърди своята титла, тъй като Симеон е оспорвал венчаването на Роман за император и го е считал за узурпатор (което не е далеч от истината, но и днес извършилите на успешен преврат никой не ги наказва). Трабва да се има пред вид, че дори и съгласяването с титлата "император на българите" си е било голяма отстъпка от страна на Византия. Западния император, наричан днес също германски е признат от Византия едва когато Фридрих Барбароса стига с армията на ІІІ кръстоносен поход пред Цариград. До тогава са го наричали просто крал. Наистина герм. император е бил признат на Запад за такъв ... но в случая е било важно да бъде признат и от равните - сиреч от Византия, а това тъй и не станало.

За първата половина от изречението съм съгласен, но с втората половина - никак! Ако пресметнеш колко точно са стотиците години, ще видиш, че няма как в Макавейските книги да е описана битката при Върбишкия проход. Иначе дали е точно Върбишкия проход - само се предполага. Няма категорично сведение, че е било точно там.

Мисля, че това което се върти из мрежата е друго. То вървеше така: Учи буквите, следвай думите, добре е да се живее на земята .... Иначе казано азбуката се разглежда като акростих, като за "превода" е ползван български и чувашки. Не че не са получава и направо от български: Аз от Буквите се Водя за да Говоря. Добре Е да се Живее на Земята.....

Трябва много да се внимава със средновековната прецизност при използването на отделни наименования - защото такава просто липсва. Много често в преводите пише "България", но в самите текстове пише "Загоре" или "Мизия". Унгария пък е наричана Панония - някогашната римска провинция. Не че и днес има единомислие в това как да се нарича Унгария - Хунгария, Венгрия, Маджарско .... Забелязвате също, че в лат. текстове често бълг. владетел освен крал (rex, regis) често а наричан и император. На теория Европа е подчинена на императорите - т.е. кралете са подчинени на царете и т.н. Колко струва това може да се види в битката при Никопол през 1396г. - Жан дьо Невер, който на теория е подчинен на имп. Сигизмунд (като император на СРИ) си се впуска на своя глава в една безумна атака въпреки всички усилия на "шефа" му да го разубеди. Жан си е същата стока и в Бургундия, която през 100-год. война ту подкрепя Англия, те Франция - нищо че днес бургундското вино е направо емблематично за Франция. Та Влашко и Молдова си се развиват от бълг. провинци в самостоятелни държави. Титлата "войвода" на практика отговаря на генерал-губернатор, но през 14в. започват да се наричат "самодържавен" (гр. "автократор"). Но и в днешно време има такива мили бъркотии - напр. Канада и Австралия си имат премиери, но техния държавен глава е английската кралица. Това са практически независими държави, но на теория са част от Британската общност, от някогашната колониална Британска империя. Тъй че ето ви пример с днешни държави, които възприемаме като независими и отделни от Англия, но те имат за държавен глава кралицата и са англоговорящи.

Посочените автори на български ги има преведени в ГИБИ, но само отчасти. Някои от томовете са качени на Крорайна. Метохот го има в ХИБ-т.2 и на Гюзелев н т.1 на Извори за бълг. история, изд. СУ, а пък Фил пък в сборника та Гюзелев "Търновоград ще разтръби победите"

Цар Смилец е стоял за кратко начело на България - колкото Петър Стоянов. Като цяло повече известни са тези от семейството му - братята му и действията на съпругата му. Като автори - Кантакузин, Грегора, Мануил Фил, Метохит.