Galahad

Макар да има малък спор, когато Темистокъл бяха в Персия, Ксеркс е бил вече покойник. Тъй че той предложил услугите си на Артаксеркс. Дарий и Ксеркс се затруднили с превземането на Гърция. Но в случая интересното е дали с помощта на хитроумния Темистокъл е можело да бъде подчинена Елада. Темистокъл е спец по хитростите: 1. С хитрост успява да задържи корабите на другите полиси за битката при Саламин, като подтикнал Ксеркс към битка - войските на др. гр. полиси като видяли горящата Атина смятали да се върнат по домовете си и да се бранят там. 2. С хитрост подтиква Ксеркс да се изтегли, като му праща писмо, че гърците смятали да разрушат моста през Босфора. После точно това му служело за основание да намери убежище при най-големият си враг - Ксеркс мислел, че Темистокъл го е спасил, тъй като по късно понтонния мост наистина е бил разрушен. А и подобна опасност грозяла и Дарий при похода му срещу Скития. Но пък от др. страна ако Ксеркс се задържал по-дълго, а общогръцката войска желаела да се завърне по полисите си е имало опасност градовете да бъдели покорени един по един. Факт е, че за разлика от македонците, гърцита така и не преминали в настъпление към Персия. С хитрост успяма да възстанови стените на Атина. Заради нарастващото влияние на Атина спартанците се противопоставили на укрепването на града. Така бъдещия основен конкурент в гр. сят на Спарта е щял да остане беззащитен. Но с хитростта на Темистокъл Атина възстановила стените и поставила Спарта пред свършен факт - укрепеният полис вече можел успешно да се брани от лакедемонците. Та какво би станало, ако тази хитрост би се обърнала срещу Елада. Мощта на Персия все още била голяма, Темистокъл бил известен сред гърците със своята находчиност, а и познавал страната, пътищата, нравите и военната подготовка на елините. Темистокъл ловко се възползвал от човешките слабости, а слабостите на елинските лидери му били добре познати. Дали един при един поход на Артаксеркс и Темистокъл Елада нямаше да бъде покорена с желязо и злато (с меч и пари).

Днес много исторически книги имат приложени хронологична таблица. Често възвиква въпросът: "А откъде се взимат датите"? Разбира се в античните съчинения - книги, надписи, документи ... има по някоя датичка. Но списаците са дълги, а старите съчинения не са толкова подробни. И тъй - стигаме до следващите два въпроса: "А имало ли е такива таблици в древността и достигнали ли са от тях до днес?" Защото през античността много от изгубените изцяло или от части книги са били на лице, при това изцяло. Отговорът е - имало е. Един от тези паметници е надпис върху мрамор - известен е като Пароски мрамор. За съжаление и той не е запазен на 100%, но все пак значителна част от него е на лице. Друг проблем е приравняването на античните датировки към днешните - гръцките полиси си ползвали собствен календар, който над всичко отгоре също търпял развитие. Олимпиадите внесли известна универсалност, но разбира се това не решило всички проблеми. Разбира се има и други сходни паметници - един от тях е по-известен у нас заради бележката, че българите произхождали от Зиези - Анонимния хронограф от ІVв. от н.е. Повечето все още ги има само на чужди езици, като от тях са преведени на български само отделни фрагменти. Но текста на първата част от Пароския мрамор вече я има на български език и може да се види какво представлява този паметник.

Темистокъл е една от най-видните личности на Атинския полис. Благодарение на неговото Одисеево хитроумие походът на Ксеркс в Гърция завършва с провал. Пак благодарение на неговата хигрост крепостните стени на Атина били възстановени без Спарта да успее да осуети градежа им. Разбира се, Темистокъл не е бил 100 % идеален държавник, което ще рече, че един от най-типичните за един политик пороци му е бил присъщ - подкупността. Въпреки огромните му заслуги към полиса, атиняни не само, че го прогонили, но и започнали да го преследват. Най-накрая Темистокъл се видял присъден да се укрие в... Персия. В замяна на гостоприемството, той обещал да помогне на Артаксеркс да покори Гърция. Но Темистокъл не удържал обещанието си и, както твърдят някои, сам се отровил. Но да помислим какво би могло да стане, ако обидата и огорчението бяха взели връх и той бе решил да съдейства на персите. Още повече, че с дейността си в Атина той допринася много за бъдещия възход и мощта на този град. А, ако беше решил с помощта на персите да покори Гърция, а после да вдигне въстание и да стане цар на една обединена Елада? Но да оставим последиците и да помислим първо дали това е било възможно? Персия има огромен финансов, военен и стопански ресурс. Темистокъл е можел да обучи контингенти от персийската армия да се сражават като гърците и да ги екипира по същия начин. Така персите са щели да са съвсем конкурентни на гърците като обучение и въоръжение. Освен това, той добре познавал географски гръцката територия, нравите и възможностите на гърците. Тъй че една специално обучена и подготвена армия е могла да нападне Гърция. Не пълчища от всевъзможна сган, а - армия, подобна на гръцката. Ако Гърция би била покорена, тогава Персия е щяла да има база за настъпление към Европа. А благодарение на Темистокъл тя е можела да се сдобие и с армия, съвсем сходна с гръцката, македонската, тракийската или римската. Можело е, разбира се, Темистокъл да си направи царство, като след покоряването вдигне въстание и, след това, стане владетел на обединената държава. А е можел да стане и сатрап (управител на област) в завладените от Персия гръцки земи. Вие как мислите?

Ами Наполеон в Русия се е оказал в доста сходна ситуация - след като печели няколко битки си губи цялата армия. При него даже е по-лошо - не се стига до някаква засада, а просто руската зима си казва думата. По-късно Хитлер и генералите му успешно повтарят същата грешка. Първоначално Крум действа с обичайната армия. По Ал-Масуди в битката при Ахелой Лъв и Симеон са имали по около 60 000. А ситуацията е почти аналогична, защото Византия прехвърля от М. Азия войски ... но не хвърля целия си потенциал. Никифор прави класическата грешка на Ксеркс - повежда огромна армия със съмнително качество. Тя помита бълг. армия в планината, но при проточване на войната числеността се оказва проблем. Друга грешка на Никифор е, че след успешното преминаване на Балкана не връща част от армията, а с другата част да продължи прохода и да постави гарнизони. Така гарнизоните ще гарантират траен успех, а дори да беше разбита армията, която е трябвало да продължи кампанията Византия е щяла да има сили да формира нова армия от върнатите войници и да продължи войната.

Това не е ли художествена творба з приличен елемент измислица?!? Ами то и сега когато Гоце Седефчооглу отиде на посещение в чужбина (по-скоро ако отиде, защото напоследък никой не го кани) не започва да го замества вицепрезидента. В който и от двата Рима да е бил цар Петър не означава, че не може да почине там от удар - царигр. патр. Йосиф ІІ да речем умира в Италия по време на Фераро-Флорентинския събор. Понякога владетелят се замонашвал непосредствено преди смъртта си, т.е. в последните дни от живота си. Вече просто в сферата на свободните разсъждения само като евентуално обяснение - в Цариград може да са били задържани Петър, Борис и Роман; след това Петър издейства синовете му да бъдат освободени, а той като цар да остане, щом заминават той абдикира и се замонашва, а Борис става цар - една такава история ромейските историци на драго сърце биха разказали без големи подробности. Ами книгата е сборник за различни потреби. Но в БСМ бележката е определа като тайнствена. Тук има още един пасаж в Гугъла (не дава пълен достъп. Там в бол книги пише за Яков Крайков (Крайчовски, Трайков), ама нито една не е на пълен достъп. Тъй или иначе не е ясно за какви книги говори и какво е имал пред вид. Сборника е с богослужебно съдържание.

Рим е наричан Стария Рим, Цариград - Новия Рим, а Търново - Третия Рим (руснаците - го прикачат на Москва) Византийците наричат азиатската част на Византия Изток (Анатоли, от там Анадол), а европейската - Изток. Кой е италианец? Виж в БСМ, стр. 106 (на Крорайна е 63/362) Пак там на стр. 383 е службата на цар Петър.

Предполагам говориш за службата му - има я издадена на старобългарски в БСМ. Там се коментира, че е съставена навярно наскоро след смъртта му в Преслав и е била изпълнявана там. Аргументите са, че в нея се говори за нашественици, което се свързва с присъствието на русите по нашите земи. Ами то няма категорично сведение в кой град е починал. Може ад е починал в Рим или в Новия Рим (Цариград). Второто напълно си отговаря на другите извори, защото България е търсела помощ от Византия срещу русите, а Петър е бил в тежко състояние. Тъй че е напълно възможно да е заминал със синовете си да търси помощ, да е починал в Цариград, а Борис и Роман да са били задържани там, но после да са размислили и да са ги пуснали. Още по-обоснована хипотеза е Петър с Борис и Роман да е бил в Цариград заради подготвян династичен брак на императорите Василий ІІ и Константин VІІІ с две девойки от царския род. Последното, което е казано за този брак е, че девойките били пристигнали вечерта когато е бил убит имп. Никифор ІІ (имп. Теофана се измъкнала от спалнята под предлог, че отива да види как са се настанили). Тъй че ако Петър със синовете си е пристигнал за свадбата, то може след преврата той да е починал, а Борис и Роман да са били задържани временно във Византия. Сведението за заложничеството на Борис и Роман не е много издържано - не е логично този, дето е обложил друг владетел с данък да му остави синовете си за заложници. Предполагам, че хронистите не са имали обяснение какво са правели Борис и Роман в Цариград и са счели, че са били заложници от по-рано, а не от края на управлението на Петър.

Да, ама щяха да забележат, че минава с армията си през земите им на път за Божи гроб! Струва ми се, че археологията не може да даде категоричен отговор дали едно дете е умряло при жертвоприношение - още повече когато нямаме точни сведения как се е провеждал обряда. Не че Кита и Лъжливото Овчарче не могат да разкажат за "уникално откритие" за такова жертвоприношение извършено в чест на гостуващите марсианци. Говоря за сериозната археология. В една война има две страни. Ако загубите на българите от похода са тежки, то за Византия са направо катастрофални - тя губи две поколения. Крум предпочита да изостави столицата, но да запази армията (поне това, което му е останало от нея). А Крум не само не успява да превземе Цариград, но не успява да изтласка византийците от Балканите превземайки по-слабите крепости като Солун например. Когато силите му вече са по-големи и започва да се готви за наистина голям поход - умира.

Много навреме се появява раздела - тъкмо се чудех къде да пусна темичка какво би станало, ако Артаксеркс с помощта на Темистокъл беше успял да покори Гърция. Историческото моделиране е много полезно, защото позволява да се отграничи историческия процес от случайното събитие, напр. - шанса да се спечели една битка е в състояние да промени хода на войната. Някои считат, че историята е това, което се случило и не е необходимо да се обмисля какво е могло да се случи, ако някоe събитие беше станало по-иначе. Но не си дават сметка, че чрез моделирането се отделя същественото от някои атрактивни, но без съществени последици събития. Напр. атентатът срещу руския владетел Александър ІІ, при който той е убит, пресича реформирането на Русия, атентатът срещу австроунгарския престолонаследник Франц - Йосиф, при който той също е убит, довежда до началото на Първата световна война, а атентатът срещу американския президент Кенеди няма значими ист. последици, освен избора на нов американски президент...

По време на битката е така, но после са имали достатъчно пленници да разкажат какво е станало в лагера им. За това, че не може да нареди на краля е вярно, но е могъл да го подведе. Прозападните говорят, че Хуняди отишъл към крилото защото там имало проблеми, но пък турските казват, че положението им било напечено и султана дори се канел да побегне. Тъй че не е било проблем да се подведе краля и после да се иде в крилото за да си осигури алиби. Без риск няма печалба. А Хуняди наистина е имал трудно прибиране заради влашкия воевода Влад. Но все пак си е тръгнал жив от битката за разлика от другите водачи като Владислав и кардинал Цезарини.

Едното е Бълг. апокрифен летопис (11в.): "... тогава дойдоха някакви насилници като исполини и погубиха бълг. земя и Петър, цар български, мъж праведен, остави царството и избяга на запад в Рим и там завърши своя живот". Другото е една преписка на Яков от 1572г. към Сборник за различни потреби отпечатан във Венеция: "Този извод намерих, аз, Яков, в книгите на бълг. цар Петър, който имаше за престолен град В. Преслав и умря във Велики Рим."

Само дето Крум не е ходил на кръстоносен поход. Откъде го измисли това, че е напускал България? Това, че владетелят не е в столицата не означава, че трябва да слага наместник. През този период столиците не са имали чак такова значение - тогава владетелите често са пребивавали в различни градове.

Да, много показателно за нашите мореходни умения (и много удачно илюстрирано с емотикона на "Титаник") : Защото както добре знаем това пред музея е "Строги" декориран с това, което е останало от "Дръзки". А самият "Дръзки" е потъвал, но е бил изваден.

В окончателния разгром участват не просто главните сили, а са повикани славяни, авари и са въоръжени дори жените. Това не са главни сили, а е отчаяно събиране на всичко възможно. Иначе до Плиска Крум си ръководи военните и полит. действия. Мислиш ли, че някой началник на военен отряд ще решева въпроси като териториални отстъпки и изоставянето на столицата? Това, че Крум е отсъствал няма никаква сериозна опора.

Източниците са раздвоени. Според прозападните Хуняди е настоявал краля да остане на място. Според протурските Хуняди е подтиктнал краля към атака. Точно при гуверньорството на Ян и кралуването на Матиаш Хуняди турците стигат до Унгария. Тъй че още след Матиаш идва неизбежната развръзка. Ами в писмото си пише, че била обещана подкрепа, но явно това е станало преди той любезно да приеме бълг. корона. Но това е измежду нещата, с които се оправдава като един Бойко Борисов за неуспеха на похода.

Охо, дискусията доста е напреднала. Тъй че ще карам по ред. Както обикновено от дискусиите на "Бойна слава" най-интересното са линковете. В случая към ГИБИ на Крорайна: http://kroraina.com/NI/izvori/GIBI_IV/GIBI_IV_p011.gif http://kroraina.com/NI/izvori/GIBI_IV/GIBI_IV_p012.gif http://kroraina.com/NI/izvori/GIBI_IV/GIBI_IV_p013.gif http://kroraina.com/NI/izvori/GIBI_IV/GIBI_IV_p014.gif http://kroraina.com/NI/izvori/GIBI_IV/GIBI_IV_p015.gif Аз ще дам още няколко, които остават някак на страна от дискусиите: http://kroraina.com/NI/izvori/GIBI_IV/GIBI_IV_p025.gif http://kroraina.com/NI/izvori/GIBI_IV/GIBI_IV_p026.gif http://kroraina.com/NI/izvori/GIBI_IV/GIBI_IV_p027.gif Също тук от Хрониката на св. Теофан: http://kroraina.com/NI/izvori/GIBI_III/GIBI%20III.djvu За грешката на Никифор - той не само не е направил укрепен лагер, но както ще се види като се прочете посоченото по-горе, войската е станувала разпрасната. Лагерите би трябвало да са защитени с вал или поне оградени с колите от обоза, да има стража и т.н. Орендата - струва ми се, че в някои наши писания се прекалява с това - заемат се чужди концепции и се пренасят механично у нас. В интерес на истината нямаме такова изобилие от сведения за черепи-чаши (да не говорим, че не се откриват често при разкопки). Правени са, но дали е свързано с орендата или просто са служели за демонстрация на победата може да се дискутира дълго на базата на свободни приказки, а аргументираната дискусия да приключи бързо със заключението, че оскъдните сведения не позволяват да се направят точни изводи дали Крум и Калоян са търсили някаква оренда.

Ако оставим настрана автохонната концепция, че траките са българи, то е ясно, че днешната българска държава е наследница на миналото на древна Тракия. Макар като археологични открития да има твърде динамично постъпваща информация, то някак си периода все остава в сянка. Гръмките новини обаче пресвятват като мълния и отминават в забрава. Тъй че е добре да има тема, в която да се събира какво е било открито из българските земи от археолозите. За съжаление първото сведение макар и интересно за пореден път е замацано от глупостите на Д. Агире. Тъй че ще дам малко по-друго заглавие на линка: Откриха тракийска колесница край с. Борисово, Елховско. За съжаление тъй интересната новина е засипана с купища от глупости, които почват от самото заглавие: Изровиха каляска на 19 века с емблема ягуар. По-нататък се разбира, че това не е антична версия на лъскавата кола, а просто на ярема има бронзова фигурка на пантера за украса. Иначе находката си е интересна. Днешния българин познава предимно гръцките колесници, които от черно- и червенофигурната керамика са преминали в холивудските филми. През Античността обаче заради липсата на стреме използването на конете е било затруднено и колесниците са имали по-голямо значение, отколкото да речем през средновековието. Макар че у нас са намерени достатъчно останки от колесници, за да се реконструират и популяризират, всичко това някак остава в сянка, скрито зад лавината вече изтъркани клишета от рода на "уникална", "царска", "безпрецедентна".... Оскъдната информация, която остава като се махнат клишетата, прави антична Тракия все тъй непозната, както и до сега.

Ами лакомията на Хуняди бързо съсипва старателно изградените от Сигизмунд буфери за защита на Унгария. Хуняди в резлични периоди се сеща, че ту е незаконен син на Шишман, ти на деспот Стефан Лазаревич, ту на Сигизмунд. Резултата е сериозно обтягане на отношенията с Георги Бранкович и Фружин. Хуняди посяга на имотите им в Унгария когато става гуверньор. Преди това обаче след катастрофалното пороажение на унгарците при Косово Хуняди е имал сериозни проблеми за прибирането си в Унгария. Самият Хуняди пък пише за похода през 1444г., че не получил обещаната подкрепа от бълг. князе. Според протурските извори, след като Хуняди е видял, че е провалил похода от 1444г. е подтикнал крал Владислав към фаталната атака, за да може да получи Унгария. Хуняди е искал да сложи ръка и на Черноморския деспотат, но когато е издадена грамотата, вече е било късно заради тур. настъпление. Хуняди не е искал да се включи в похода от 1444г. докато не му била обещана бълг. корона.

В ЛИБИ ги има писмата - двуезичен тикст (български и литински), а тези сборници пък ги има на Крорайна. Там е и кореспонденцията на папата с унг. крале и лат. императори.

Предполагам, че има някои детайли, но липсват толкова подробни сведения за устройството на държавата на Теодор, на Иван Асен ІІ и на представите от това време за Самуилоата държава. Теодор Комнин е участвал и в изграждането на Никейската империя, но после е дошъл да помага на брат си. Най-вероятно от практични съображения е правел заемки от времето на Самуил и на проспериращата държава на Иван Асен. Самуил е действал при аналогични обстоятелства - центърът в Преслав е бил унищожен и той адаптира институциите за новите условия. Разгърната виз. рангова система едва ли е била много удачна за момента. За Симеон си е ясно - патр. Николай да речем говори за евентуалното идване в България на папски легати и го заплашва да не постъпи с тях така като с виз. пратеници. За Самуил е по-сложно, но тъй като е бил на запад и е бил в контакт с епархии подчинени на папата може да се предполага, че е имал и други контакти. Иначе според едно късно сведение цар Петър І е починал в Рим.

Ами Алцековите българи се поселват в Италия, но по суша. Българската Охридска архиепископия е имала епархии в Италия. Според някои Великата схизма тръгва точно от тях - папата решил да ги присвои, но архиеп. Лъв се противопоставил, като бил подкрепен от патр. Михаил и останалите патриарси. Тогава папата, който не само тръгнал да заграбва чужди епархии, но и отстъпил от догмите на вярата бил отлъчен. Та флота. През ПБЦ си имаме речен флот защото Дунава минава посред България, а с притоците е една чудесна транспортна мрежа - разбира се за лодки еднодръвки и въобще плиткодънни лодки. Морето е било периферия и не е предизвиквало такъв интерес - това не е Мала Азия обградена отвсякъде от море. През ВБЦ проблемите с флота са други. За флота трябва свободно население - няма как да си пуснеш крепостните да се шляят по моретата. Затова през този период запаа дори великолепния флот на Византия и е измесетн от флотиилите на средновековните републики. Всъщност големите флотове от времето на ВБЦ не са толкова на големите държави, колкото на по-малките свободни градове (и съюзи от градове като Ханзата). За Тракия и България просто флота не е имал това значение, което за островните Елада и Византия. Съвсем безмислено е да се развива нещо, което не е особенно необходимо. Едно е Черно море, съвсем друго си е Средиземноморието. Е, скандинавците и тези по северните острови просто не са имали друг избор - без кораби не са имали връзка със света. Ама ние и по суша сме си били на пътя на коприната. А с кораби можело само да се шляем без голямаполза из Черно море. И стигаме до моретата. За Черно - ясно. Адриатическо - по-голямо значение добива при Самуил защото излаза към Черно е съвсем отрязан. При Симеон и Иван Асен пак си има излаз. След Асеневци има феодална разпокъсаност - брата на цар Иван Александър е имал в Албания феод. владение, но тогава всичко си е било на парче. На юг - има разни военни кампании - надписа от Филипи, после Симеон, после Самуил се навърта, после Калоян и Иван Асен и накрая Иван Александър - но трайни позиции по южните морета нямаме.

Да следва предписанията на Стратегикона - в конкретния случай е трябвало да направи укрепен лагер и да постави охрана. За Крум е било прекалено рисковано да атакува охраняван лагер. Единствено е можело да пробва дали охраната не се води небрежно - т.е. малки сили да се опитат да избият стражата и тогава да поседва нападение. Да, възможно е да е станала на др. място - напр. в Арабаконашкия проход или някъде северно от Балкана. Но при всички случаи се е придвижвал или през или покрай планината. Планинските теснини затруднили бягството и допринесли за големите жертви.

Върви полека. До Темистокъл. Вече са Милтиад, Аристид, Атик и Темистокъл.

Опасявам се, че графологията няма да помогне. Но тъй или иначе е добре, че са се запазили толкова биографии, дори да е в съкратен вид.

Има някои различия относно броят на сраженията при придвижването на Никифор на север. Бълг. войска не е била другаде, а просто византийската е била много голяма. След като опожарява Плиска обаче, Никифор става непредпазлив и нехаен. Крум взима аварски наемници и въоръжава дори жените. Последвало катастрофално поражение за ромеите. Голяма виз. армия се дължала на факта, че Никифор подкарал на поход дори юношите. След тази катастрофа за едно поколение военната мощ на Византия била съкрушена. А че служителят от геникона (женското отделение на двореца) е бил лош военачалник си е така. Без неговите грешки Крум просто не е разполагал с достатъчно сили за да победи. България е имала значителни владения на север от Дунава, но заради Великото преселение на народите те били слабо населени и от там не можело да се извади голяма армия. В края на управлението на Крум и началото на управлението на Омуртаг е направен неуспешен опит да се населят земите на север от Дунава с плененици от войните с Византия.