Elemag

Там е работата че никой нищо не печели. Дори тези които изглежда че печелят - да ги наречем властимащите и свързаните с тях олигарси, печелят само временно.

Ако питаш "червените бабички" и те така ще кажат, в техните представи "червените" са спечелили изборите. Обаче не е точно така. Ето това е парадоксално.

Не само е възможно, но е и почти сигурно. Колкото до гъбата мухоморка има изборажения на нея в тъканите от Ноин-ула. http://www.sciencefirsthand.ru/c33_03_12_polosmak.shtml http://beryazev.livejournal.com/83895.html

Отговорността се носи от всички, друг е въпросът кой колко го съзнава.

Съдебен архив разкрива фалитите на комунизма През 45-годишното си съществуване комунистическият режим в България е фалирал два пъти - през 1960 и 1987 г., и още един път е бил на крачка от фалита през 1978 г. За да скрие първата катастрофа и да изплати част от натрупания необслужваем дълг към Съветския съюз, генералният секретар на Българската комунистическа партия (БКП) Тодор Живков еднолично и без да уведоми нито правителството, нито партийното ръководство, е продал на Москва стратегическия златен резерв на страната, натрупан до 9.ІХ.1944 г. Това разкриват секретни и строго поверителни документи от заведеното през 1990 г. дело №4, познато като делото за икономическата катастрофа на България. То трябваше да изясни причините за икономическия крах на страната, довел и до падането на комунизма през 1989 г., но беше прекратено през 2005 г. без резултат. През самата 1990 г. политическите наследници на Живков съобщиха официално за фалита на държавата, като тогавашният премиер Андрей Луканов обяви едностранно мораториум върху плащанията по външния дълг, който се оказа над 10 млрд. долара и за който българските граждани не подозираха. Делото е събрало поверителния архив на БНБ, архива на Българската външнотърговска банка, Министерството на финансите, Министерството на външната търговия, Министерството на външноикономическите връзки, Министерството на икономиката и планирането, "Кинтекс", секретни партийни и правителствени решения. Документите са близо 1200 тома. Те разкриват причините, заради които България на два пъти е била доведена до банкрут от управлението на комунистическата партия, а след 1987 г. икономиката й е била поддържана на изкуствено дишане с помощта на огромните кредити от западни държави и банки. На практика социалистическата държава е изпаднала в неплатежоспособност още на 15-ата година от съществуването си. Това се дължи най-вече на неразумното използване на външните заеми, които към 1960 г. са достигнали 3 млрд. лв. Освен на западни банки управлението на БКП дължи огромни суми на СССР, за което висшето ръководство на БКП е критикувано от съветския ръководител Никита Хрушчов. За да спаси положението, Живков тайно предлага на Хрушчов да купи българския стратегическия златен резерв, за да бъдат върнати част от задълженията към Москва. Златният резерв е възлизал на над 20 тона злато и е формиран отпреди установяването на комунистическия режим. Дотогава никое правителство не е посягало на него, дори по време на двете национални катастрофи, свързани с войните през 1913 и 1918 г. Сделката става при пълна секретност и без решение нито на висшето ръководство на БКП - Политбюро, нито на правителството. В следващите няколко години поради перманентната криза Живков продава още 10 тона злато. Загубата за страната е огромна, тъй като малко по-късно цената на златото на международните пазари се покачва десетократно. Именно състоянието на фалит се оказва и основният мотив Живков да предложи на Хрушчов България да се присъедини като 16-а република към СССР. За годината на втория реален фалит на българската държава при комунизма следва да се смята не 1990 г., когато официално беше обявен, а 1987 г. Тогава външният дълг на страната надхвърля 6 млрд. долара и обслужването му през следващите две години се осъществява изключително чрез нови външни кредити, разкриват секретните документи по дело №4. Още през октомври 1987 Живков получава конфиденциална информация от тогавашния председател на БНБ Васил Коларов, в която ясно е посочено, че външният дълг на страната е нараснал застрашително и вече целият годишен износ не е в състояние да покрие плащанията по външните кредити. Направена е и точна прогноза как банкрутът на държавата ще се развие през следващите години. Поддържането на икономиката обаче, както и на жизненото равнище в страната е продължило единствено чрез нови кредити, така че само за две години външният дълг е нараснал до 10.5 млрд. долара. Външният дълг не е единственото измерение на фалита на комунизма в България. Заради тоталната криза в икономиката от 1986 г. властта се опитва да реанимира системата с натрупването на колосален вътрешен дълг в размер от над 23 млрд. лв. За първи път архивите разкриват как управлението на БКП е посегнало и на спестяванията на гражданите във фондовете в ДСК (Държавна спестовна каса). От материалите става ясно и как през 1989 г. е бил стопен стратегическият валутен резерв на страната, който е бил малко над 1 млрд. долара. Заради неадекватна кредитна политика и щедро раздавани заеми на предимно фалирали страни от Третия свят комунизмът завещава и 1.5 млрд. долара задължения към България, голяма част от които още не са събрани. Секретните документи разсейват митовете за развитото селско стопанство, тежкото машиностроене, електрониката и военнопромишления комплекс, които и до днес се смятат за гордост на социализма. Информацията в тях показва, че кризата в тези отрасли е настъпила още в началото на 80-те години. По дело №4 са разпитани целият политически, държавен, стопански и банков елит от това време начело с Тодор Живков. Разследването на "Дневник" е осъществено по Закона за достъп до обществена информация и с разрешението на Върховната касационна прокуратура, Софийската градска прокуратура и Националната следствена служба. http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2007/11/01/393669_sudeben_arhiv_razkriva_falitite_na_komunizma/ http://dnes.dir.bg/news.php?id=2284792

Значи казваш комунистите - живковисти и дори сталинисти, подкрепяни от неофашисти - хитлеристи и антисемити са най-дорасли за демокрацията

Лошо, не лошо това е положението. Като ти върнат земеделска земя от 50 декара разбита на 60 парцела ще ти стане наистина лошо. Какво спиране на депопулацията, отдавна се изпусна времето да се спира.

Обезлесяването в Гърция и много значимо, горите там дори в планините са значително по-малко, в сравнение с България. От там и уязвимостта на засушавания е по-голяма. В България за сега няма тенденция към трайна промяна на климата към по-топъл или по-сух. Но това съвсем не значи, че трябва да си изсичаме горите с тези темпове, с които го правим сега

Писателката Галина Златарева е позната на читателите най-вече с историческия си роман „Медальонът”, посветен на Бенковски и Априлското въстание, но включващ и паралелен съвременен криминално-политически сюжет. В новата си книга „Капка кръв за вампира” авторката се връща няколко столетия по-назад – към времето, когато османските турци нахлуват на Балканите и започват да ги завладяват. И в този исторически роман, създаден върху напълно достоверни събития и личности, също има две сюжетни линии. И двата сюжета – и историческият, и съвременният, са органично свързани с фентъзи приключението на един от героите. Той е студент по промишлен дизайн, който поради случаен технологичен инцидент се пренася в средата на XIV и началото на XV век. Тове е времето, когато да се говори за вампири не е никак странно и хората напълно вярват в тях. Доказва го и намереният скелет в Созопол, който като археологическа находка дава повода за написването на романа. Бъдещият дизайнер, напълно изненадан, се озозава в епоха, за която има само най-обща представа от часовете си по история. Попаднал в нея, съвсем неподготвен, той трябва не само да оцелее, но и да реши дали да се намесва с познанията си в случващото около него. Младият българин става неволен свидетел на османското нахлуване и докато наблюдава как завладяват земята и ограбват народа му, събитията едно сред друго нахлуват в личния му свят и това става все по-бързо, отколкото може да реагира. Романът може да бъде възприет като забавно лятно четиво, като интересно историческо фентъзи, но може да ни накара да се замислим над неща от битието, които нямат нищо общо с всекидневния ни бит. Като четиво тази книга е и полезна – опреснява ни и ни обогатява познанията за българската и европейската история от този период. И докато студентът по промишлен дизайн търси начин да се върне отново във времето, в което е роден, и да се спаси живота си, читателят разбира, че се е върнал към националното ни минало, в което се оглеждат и част от проблемите на нашето настояще. Eто и оценката на историка проф.Пламен Павлов, който е и научен консултант на изданието: „Това е необикновен роман. Може тази оценка да ви стори доста банална, но е напълно вярна. Провокацията в тази „Капката кръв за вампира“ е доброномерена, свързана с археологическата находка, открита преди време в Созопол. Като историк твърдя, че книгата е написана изключително прецизно. Гарантирам, че всички исторически събития са добре и вярно пресъздадени, което е присъщо за Златарева, за нейната работоспособност, но и като осъзната отговорност пред читателите. Такива творби са много необходими, защото познаваме своята история чрез литературата. Без Вазов, например, щяхме да знаем, че е имало битка на Шипка, но нямаше да имаме това емоционално отношение към нея. Романът дава алтернативен литературен разказ за онова, което е установено от историците. Освен това Златарева обживява редица образи като този на патриарх Евтимий, реабилитира цар Иван Шишман – достоен български владетел, на който и до сега не се гледа с добро око. Романът не е само за България, той много сериозно се вглежда в хоризонтите пред средновековна Европа. Ще прочетете и истината за Македония като българска земя, но тази истина е поднесена съвсем ненатрапчиво и дори мимоходом в потока на събитията. Историческата достоверност на романа не е единственото му качество. В чисто художествен план той не може да бъде откъснат от съвременността. В него има паралелен съвремен сюжет. А в тяхното фантазно преплитане прозира силен, бих казал, дързък по булгаковски дух. Той е много силен заради активното втурване на един съвременен човек в средновековието. Усещането е драматично и за това е виновна самата сложност на епохата, която в недостатъчнастепен е проучена от историците и изследванията са пълни с хипопетичност и неустановени факти. И за съжаление я има и горчивата истина, че Европа не помага на изтока в този толкова тежък период. Образите от тази епоха в романа са много пълнокръвни и много убедителни. Не се съмнявам в успеха му сред читателите и съм щастлив, че се появява такава книга. В романа има дълбок оптимизъм в това, че и след най-голямата трагедия можем да се спасим.“ Първите глави от книгата може да прочетете на следните линкове: Глава 1 – Крепост на морския бряг Глава 2 – Затворник Глава 3 – Завоевателите Глава 4 – Не може да бъде Отражения в „Огледалото на времето” Глава 5 – Какво е да си благородник Глава 6 – Пратеничеството

Имаше такова прочистване, на т.нар. "комунистическа" литература. Най-общо пропагандната литература, но в нея се вклюваха и много документални неща и пр. Голяма глупост беше. Да преписвали са без да цитират и от това днес историците бая зор и главоболие виждат докато издирят източниците на това или онова сведение

Земледелие возникло независимо в разных районах Плодородного полумесяца http://elementy.ru/news/432041

То "запада" може и да няма нужда от нашето производство, но кой от изтока има - китайците ли?

Оригиналът на входният пост е от тук: Rupert Sheldrake The Ten Dogmas Of Modern Science Introduction to the book The Science Delusion: Freeing the Spirit of Enquiry (2012) http://wariscrime.com/new/the-ten-dogmas-of-modern-science/

Та в контекста на темата - това, че има учени които са вярващи (или айде идеалисти) и такива, които са атеисти и материалисти, всъщност показва, че догматизмът науката описан в първия пост не съществува.

В тази тема има информация по въпроса: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8725 За друго възможно по-старо злато от варненското в тази тема: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7004

Цитатите са взети от тук: “50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога” http://nobelisti.tripod.com/sitebuildercontent/sitebuilderfiles/nobelisti.pdf

Хм, твърдиш, че бога е непознаваем, но също така твърдиш, че знаеш защо той не оставя доказателства за съществуването си ("защото това би омаловажило духовността"), сякаш го познаваш и знаеш целите му

Науката и религията имат допирни точки. Религията приема като изначално съществуването на бог, а материалният свят за творение (еманация) на бога. Науката изучава "творението", и ако съществува творец това изучаване би могло на определен етап да стигне и до самия творец. На този етап обече науката може само да установи наличието на определени природни закони, които са част от света, но не може да каже нищо за произхода на тези закони. Съществената разлика между науката и религитя, е че ако бог не съществува то и религията няма как да съществува, но науката може да същестува и без бог и с него, защото съществуването на бог няма да отмени научното познание, а просто ще му придаде по-друг смисъл. Някои религии приемат че бог общува директно с хората напр. чрез откровения и др. мистични преживявания. Това повдига въпроса - какви форми на познание съществуват? Напр. съществува ли ирационално познание?

Това твърдение на археолог ли е или е журналистическа интерпретация. Всъщност с какви датировки е подкрепена тази теза, тъй като в текста към линка няма информация.

Природозащитници предупреждават: Седемте Рилски езера умират заради засиления туристически поток По данни на Министерството на околната среда и водите и експерти на Коалицията "За да остане природа в България" за последните години броят на посетителите в района на Седемте езера е нараснал близо десет пъти - от около 15 хил. през 2009 г. до над 120 хил. през 2011 г. Всичко това е пряк резултат от пускане в експлоатация на лифта от х. „Пионерска“ до х. „Рилски езера“ Улесненият достъп и засиленият обществен интерес с пускането на лифта вече водят до невъзвратимата загуба на Седемте Рилски езера. Особено притеснителни са тези процеси през лятото. Официални правителствени данни показват, че се наблюдава трайно прогонване на редки и защитени видове като мечката, вълка, дивата коза, глухара, врабчовата кукумявка и др., срещани в района преди 2009 г. Липсата на алейна инфраструктура като дървени скари по пътеките до езерата и огромният човекопоток води до силно увреждане и ерозиране на тревните местообитания и затлачване на езерата от изнесената с дъждовете почва от склона. Стотиците хиляди любители на езерата ежегодно се оказват непоносима екологична тежест и за крехките водни екосистеми, в които след 2009 г. се наблюдават напредващи процеси на заблатяване и отмиране на първичните езерни екосистеми. Природозащитниците припомнят, че между 2007 и 2009 г. бяха организирани десетки граждански протести срещу изграждането на новия лифт до Седемте Рилски езера в сърцето на Национален парк Рила. Той беше разрешен, без да е извършена актуална оценка за въздействието върху околната среда и защитените видове в парка и без да се заплащат концесионни такси за ползването на изключителна държавна собственост (една трета от лифта попада в Национален парк Рила). Всичко това доведе до наказателна процедура на Европейската комисия срещу България за неспазване на екологичното законодателство на Европейския съюз. Във връзка с наказателната процедура на Европейската комисия през изминалите години проблемите с опазването на Седемте езера са били неколкократно обсъждани с Министерството на околната среда и водите и всички заинтересовани страни, но единствените мерки за смекчаване на вредното въздействие на човекопотока върху природата в района се ограничават до завишаване на контрола и подновяването на туристическата маркировка и информационните табели. Коалицията "За да остане природа в България" отново обръща внимание, че единственият начин екоминистерството да гарантира опазването на Седемте Рилски езера е чрез прилагането на международния опит за управлението на чувствителни екосистеми, подложени на засилен туристически интерес. В такива случаи се изготвя екологична оценка на поемната способност на чувствителните екосистеми, изграждане на инфраструктура с цел намаляване на ерозията, поставяне на тоалетни и т.н. Според природозащитниците обаче, като най-спешна мярка за спиране настъпилите вече негативни последствия за Седемте езера, е необходимо екоминистерството да предприеме действия за ограничаване на туристопотока до поносимите за екосистемите нива, включително чрез налагането на финансови стимули и ограничаване капацитета на незаконния лифт. По силата на екологичното законодателство, тези дейности целят да не се допусне унищожаването на Седемте езера и е трябвало да бъдат разработени от кандидат строителя на лифта и екоминистерството, преди съоръжението да е построено и пуснато в експлоатация. Това не се случи въпреки настояванията ни, припомнят природозащитниците. http://forthenature.org/news/2775

http://frognews.bg/news_33300/Elenko_Angelov_Pametnikat_na_Levski_e_masonski_gerbat_ni_-_na_Rotshild/

Книга предсказва смъртта на Кирил http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=2139460

Отдавна е ясно, че един от проблемите на производителите е, че те са малки и не са обединени, което ги прави много по-лесни за шантажиране от прекупвачите. Друг проблем е липсата на достатъчно възможности по-малките производители директно да пласират стоката си. Това може да се подпомогне точно с изграждането на тържища предназначени само за производители. Пръвоначално такива следва да има във всеки областен град, а на по-късен етап и във всяка община.

http://www.vratovrazka.bg/Анти-скука/Шегата-на-Орсън-Уелс.html

Фружин, виждал ли си съвременен комбайн? Имат компютри и са натъпкани с техника. Да се управлява съвременен комбайн въобще не е нискоквалифициран труд.