проф. Добрев

Тук не сте прав!

В общи линии, и тюркската ономатизация следва принципи, приблизително еднакви с тази на индоевропейската; в езиците по Света съществуват т.н. Ономастични Универсалии, така че вероятността да се образува име "Златен печат" съвсем определено клони към нула. Отрицателната форма на глагола във всички тюркски езици се образува посредством суф. -ма/-ме, който се прибавя непосредствено след корена. Поздравления за неочаквано големия Ви напредък в Тюркологията!

В тюркските и особено пък в прабългарските диалекти и езици, а така също и в монголските езици се наблюдава комбинаторната фонетична промяна Парагогия - преобразуване на едносрична дума в двусрична: барс-баръс. На действието тъкмо на тази фонетична промяна като че ли се дължи и появата на централноазиатската прабългарска форма *явугу,докато зв. А трябва да е собствено иранска субституция на праб. У.

Тук под евреи като че ли трябва да се разбират хазарите, заради техния юдаизъм.

Мисля, че е едновременно елизия (изпадане) и контрахиране (съкращаване).

Според мене преводът трябва да бъде: Ние не очаквахме погребение на Алтън Тамган тархан, по-малък брат на Кюл тудун.

Осведомеността ви по въпроса е далеко под нулата! Елементарната почтеност изисква най-напред да проучите най-внимателно-подробно цялата литература и тогава да говорите!

Хан, разбира се, и за Науката, и за всекидневието! Другото е непознаване, неразбиране, несъобразяване с езиковите контакти и взаимодействия.

Само не разбирам, защо по принцип умни хора понякога задават глупави въпроси: Это вполне вероятно, - согласился с историками профессор КГТУ Альберт Шафигуллин, несколько десятилетий ведущий разработки солнечных батарей. - Болгар расположен на возвышенности, чрезвычайно удобной для установки таких батарей. Неясным остается только вопрос: кремниевые батареи, обнаруженные в раскопе, - изобретение самих булгар или заимствовано ими от какого-то народа, с которым были установлены культурные связи.

За преголямо съжаление преводът е прекалено приблизителен, а иначе изречението е направо красиво: The Bilge Kagan inscription. Face. Teŋіriteg : Тeŋiri : yaratmïš : Türük : Bilge : qaγan : sabїm : aqanїm : Türük : Bil/ge : qaγan : bödüke : olurtum : /anta : їmtї : al… tїsї er : Toquz Oγuz : eki Ediz ker külüg : begleri budunї : ......Türük : Тeŋiri : ... I Tengri-like and Tengri born in Turkic Kagan, mounted the throne. All of you, my close people…, Nine Oguzes, Two Edizes, valorous lords (beks), my nation … Turkic Tengri … hear my words…

Струва ми се, че притежателното отношение в старобългарския се обозначава чрез датив, а не генитив?! Доколкото титлата се образува и употребява най-напред в тюркския прабългарски език, то повече от задължително е да търсим в нея тюркска по принцип и прабългарска в частност морфология. Затова гл. А в края не може да бъди нищо друго освен звателен падеж. В звателните си форми се записват много имена дори и в най-ранните османотурски регистри.

Повече от задължително е всички тези разсъждения да се правят на основата и с оглед на пълната и изконно прабългарската форма на тази титла - каган, която носи дори княз Борис. Контрахираната форма кан е вече в друг език, при преминаването в който тя е подложена и на фонетична субституция, и на фонетична адаптация, а и няма никакви гаранции, че изпадането най-малкото на съгл. Г не е още на прабългарска езикова почва и отразява, така да се каже, едно ежедневно-битово или просторечно произношение.

По семантически съображения, думата като че ли навлиза от китайския в прабългарските диалекти и езици с източноиранско посредничество и по-специално на усуните или по-малко вероятно на согдите, малко след нач. на Н.Е. Видно от чувашкия пример, при заемането началната съгласна е беззвучна, като тя се озвучава в други, "нечувашки" прабългарски диалекти. До 15-16-и в. и тук първата широка гласна е незакръглена и тя става такава едва след този период под влияние действието на закона за лабиализацията й, който се проявява също така и при ура "крак", Тура от Танъри и др. В литературата се приема, че този закон започва да действа във волжските прабългарски диалекти по силата на съществуващия в тях угрофински субстрат.

Има и такива и то специално за дунавския прабългарски език - Т. Текин (има я в НБ). Но такава е всяка граматика на чувашкия език, а в исторически план - Левитская, както и всяка сравнително-историческа граматика и фонетика на тюркските езици - Серебренников, Гаджиева, Щербак.

В речника на проф. Абаев има маса прабългарски думи, които обаче не са етимологизувани правилно, напр. квболг. δόχια/δόγια: Иван Добрев, Българите за руския народ, държава и култура (под печат) Тази дума очевидно-безспорно е заета през същата епоха и в средновековния алански език, от който е преминала и в съвременния осетински език във вида doğ “скачки в память умершего”, много неточно и неясно защо обаче определено от проф. В. Абаев като “древен принос в аланския език от средноазиатските тюркски езици”, когато тя си е единствено и само прабългарска заемка в този език: Такие скачки в честь покойного устраивались осетинами в день похорон или на годичных поминках и назывались дугъ или догъ (диг.). Аналогии известны у ряда народов Средней Азии (см.: Калоев,1971,с.229). По мнению В. И. Абаева, обычай этот принесен аланами на Кавказ из Средней Азии и его название восходит к тюркскому d'og, являющемуся вариантом распространенного тюркского jog - «погребальный обряд» (Абаев,1956,с.439) (А. Цуциев). Гласната -и в края безспорно е притежателно окончание 3 л., ед.ч. в неговата синтактико-служебна функция да свърже и обедини двете съществителни имена в едностраннокоординативно подчинително субстантивно-субстантивно словосъчетание или добре известния в Тюркологията изафет втори вид. Обединявайки по този начин двата надписа, ние ги превеждаме като Погребението на Аспарух!!!

Нямат нищо общо, защото зв. А при кана е тюркски по принцип и прабългарски в частност звателен падеж, докато сричката -ша при втората дума е най-вероятно остатък от средноперсийското шах. Подобно на надписа от НСМ, където е Buila žoăpan, Butaul žoăpan, и тук титлата съществително име е в постпозиция.

Логически последователното и пълно обяснение на този привиден парадокс е във факта, че прабългарите се обособяват много рано от прототюрките и след това вече се развиват без да имат каквито и да е контакти или по-точно влияние от страна на останалите тюркски племена и народи: 14. Още преди края на ІV хил. пр.н.е. прото-тюрките европеиди с лек монголоиден примес от района на Саяно-Алтай се разделят на огуро-тюрки или което е същото - прабългари, от една страна, и от друга страна - на огузо-тюрки, които всъщност са бъдещите огузи, къпчаки и др., като на основата на част от племената, на които те още оттук и сега започват да се делят, едва към края на Средновековието обаче започват да се формират съответните тюркски народности. Специално турската народност започва да се формира към средата на ХІІІ в. на основата на онези 24 огузски племена, които нахлуват в Мала Азия след известната, а за самите турци – прочутата битка при Малазгирт през 1071 г.; решаващ момент в нейното формиране е основаването на османската държава през 1299 г., а завършването на този процес в главното и основното, защото и в наше време в Турция има племена и родове номади, се пада някъде след 1453 г., когато е превзет Константинопол. Ето защо именно сега и тук преспокойно може и трябва да се каже, че благодарение на уникално-драматичната си историческа съдба и формираната в непосредствена връзка с нея изключително висока материална и духовна култура прабългарите стоят не толкова много по-встрани, колкото много по-горе от всички без изключение тюркски, но защо не и от другите народи и племена по Света, което като цяло изисква и налага напълно основателно да се приеме и твърди, че в редица по-частни отношения те изобщо не са тюрки, а в глобален план – че те направо и безспорно не са родени на тази толкова красива и уютна, но и толкова изтерзана от мъки и страдания планета Земя, а са пристигнали на нея от някоя много далечна галактика.

По силата на своя произход, прабългарите имат много общи черти и белези с останалите тюрки, но не по-малко са и специфичните, присъщите единствено и само на тях черти и белези. Именно поради това не бива тяхната най-висша военна организация да се подвежда към тази на останалите тюрки. Впрочем при хазарите като че ли хаканът не е главнокомандващ.

Кьорав карти не играе: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11405&st=180 - п. 187

Това сю е "войска", под формата на производното си сюледим "водих война" го има и в Орхоно-Енисейските Рунически паметници. Запазено е и в тур. субашъ с какви ли не значения. Аналогиите на тази прабългарска синтактична единица са безброй, защото по принцип, в тюркските езици са широко разпространени едностранно-координативните субстантивно-субстантивни словосъчетания, известни главно като Изафет 2-и Вид. При тях съществителното определение е в им.п., а съществителното определяемо приема притежателното окончание ед.ч., 3.л. сю-бик-и "войскови командир". Особеното тук в семантичен план е, че първото съществително, независимо че на български език се превежда чрез адектив, не променя своя лексико-граматичен статус (1) и (2) съгласно фонологичните закони на прабългарския език, а и изобщо на тюркските езици беззвучната съгласна в края на второто съществително, при приемането на притежателното окончание гласна, се променя в съответната звучна съгласна, в случае съл. Г. Това се наблюдава също така и при Надписа на Боила и то точно два пъти - при dugetоjgi и ičigi: НАДПИС № 21 ОТ БЪЛГАРСКОТО ЗЛАТНО СЪКРОВИЩЕ “НАДЬ СЕНТ-МИКЛОШ” (първа част) - http://bolgnames.com/ Buila žoăpan tеšеji dugetоjgi Butaul žoăpan tagrogi ičigi täjši.

Не паметници, а достатъчен брой думи, на основата на които се абстрахират и формулират съответните фонетични закони! На път си да откриеш и топлата вода, дерзай! Календарните понятия не са чук, с който да удариш бика по главата и да го убиеш. Славяните са си поминавали по живо, по здраво векове наред без прабългарския календар, така че нека не ги надценяваме. Но тези "календарни понятия" очевидно-безспорно са навлезли в старобългарския език, стига да ти е достатъчно ясен произходът на Именника. Малко ли са ти прабългарските титли, които ти така и никога няма да разбереш какво съдържание носят?

В Лингвистиката подобни прекалено усложнени ситуации се интерпретират посредством понятията "субстрат, адстрат, суперстрат". Пожелавам на българските медиевисти, ако не това столетие, то поне следващото, да понапреднат малко с материала и да започнат и те да си служат с тях.

Въпрос на методология, защото дори и с "невъоръжено око" се вижда много ясно, че по базисно-основен лексикален състав и граматична структура тюркските и монголските езици са съвсем различни едни от други, а в още по-голяма степен това се отнася и за тунгузо-манджурските езици. Може и да греша поради практическата невъзможност да се проследи цялата специализирана литература в Света, но понятийната категория "Алтайски Езиков Съюз" като че ли е моето предложение, което неотдавна направих в Евразийски Форум. В най-премислената и обектно-адекватна досега класификация на проф. Баскаков прабългарският език си е в Булгарската Група на Тюркските Езици и до този момент няма каквито и да било нови, теоретико-методологически достатъчно обосновани и доказани изводи и заключения, които да го помръднат от това му място. Новото, което аз внасям в тази класификация, се свежда до делението на прототюрките от Саяно-Алтай преди края на 4-то хил. пр.н.е. на огуротюрки с Р-езици или българи от вътрешна гледна точка и огузотюрки със З-езици, които са бъдещите огузи, къпчаки и др. Впоследствие българите огуротюрки от Минусинската Котловина след нач. на 3-то хил. пр.н.е. се делят на авари, болгари и хазари. При това положение класификацията на тюркските езици на първото си класификационно ниво и до края по посока на българските езици придобива следния вид: Тюркски Езици - А. Огуротюркски Езици - 1. Български Езици - 1.1. Аварски Езици; 1.2. Болгарски Езици; 1.3. Хазарски Езици. - Б. Огузотюркски Езици...

Въпрос на методология: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7838&st=2620&gopid=167237&

Може ли някои имена, за предпочитане с научни публикации в Интернет?