проф. Добрев

Всеки един език е по-малко лексикология и повече граматика. Това е валидно най-вече и главно за аглутинативните езици, към които спада и прабългарският.

Тези напъни на съседите нямат нищо общо с Науката, а с идеологията и политиката. Затова, абстрахирайки се от тях, ние трябва да си гледаме и развиваме нашата наука за прабългарите и прабългарския език. Ние българите сме сред най-интелигентните нации на Земята и е много обидно, дори и срамно да не знаем кои са и откъде идват дедите ни, а да продължаваме да зяпаме като глупаци, втренчени в издишащия шарен балон на дребнобълхарите. Това, че хунну/сюнну са тюрки и че прабългарите са част от тях, отдавна вече е неопровержима аксиома, която в най-ново време възприемат и фактологически развиват по-нататък също така и голям брой западни изследователи: #926 - Акскл - Старожил форума. Группа: Пользователи Сообщений: 1 338 Регистрация: 18-мая 02 Город:USA / New England Отправлено 23 октября 2010 - 03:34 David Christian ""A History of Russia, Central Asia and Mongolia" v.1, Blackwell Publishers, 1998, 2000, 2001, c.203: "...Миграция в западном направлении гуннов была частью широкого процесса "тюркизации" степей Внутренней Евразии. Вначале в западной Монголии и Джунгарии, затем в Казахских степях, и наконец в южной Центральной Азии и в западных степях, ирано-язычные кочевники (pastoralists) были вытеснены группами говорящими на ранних формах тюркского или монгольского. К 500 г. н.э. тюркские языки доминировали в центральных и восточных степях, а к 1000 г. н.э. они доминировали также и на большей части Центральной Азии. Таким образом крах империи Хунну прогремел эхом по всем степям Внутренней Евразии. " Thomas J.Barfield "The Perilous Frontier - Nomadic Empires and China, 221 BC to AD 1757" - Blackwell, Cambridge, MA & Oxford, UK, 1992 (First published 1989), с.45 - нижний абзац: "Установление официальных отношений между Хань и Хунну началось в 200-м году ДО Н.Э. в Пин-ченге после того как Ханьский (император) Као-Цу избежал ловушки Хунну (благодаря жене Шанью, которой он пригрозил, что если она не уговорит своего мужа выпустить его и его китайцев из окружения, то он пришлет к ее мужу много китайских красавиц в наложницы - прим.А.). Император послал своих послов к Шанью (так Хунну называли своих ханов - прим.А.) для того чтобы обговорить условия мира и установить политику "хо-чи-ин" как основу отношений между двумя государствами. Политика "хо-чи-ин" имела 4 основных положения: 1. Китайцы платят ежегодную дань Хунну в виде шелка, вина, зерна, и других продуктов. 2. Хань отдает принцессу замуж за Шанью. 3. Хунну и Хань считаются равными по статусу государствами. 4. Великая Стена считается официальной границей между двумя государствами. " То, что древние хунну и тюрки являются прямыми предками казахов и других тюркских народов - совершенно неоспоримо. Они жили на тех же территориях, разговаривали на практически таком же языке, вели такой же традиционный кочевой образ жизни. Ведь ни один здравомыслящий человек не станет же отрицать прямую связь между современными русскими и другими славянскими народами, и древними славянами, жившими в лесах Восточной Европы и традиционно занимавшимися теми же занятиями типа пахоты, сбора меда, пеньки и пр. Энциклопедия Брокгауза Ф.А. и Ефрона И.А. (1890 - 1916гг.) Гунны — азиатский народ, который под предводительством Баламира после победы над аланами, соединившись с ними, перешел через Дон (375), разгромил Готское королевство Германриха и таким путем вступил в историю Запада. Гунны разделялись на многие независимые племена и заселяли первоначально обширные равнины между Волгой и Дунаем. Позже центром их владений сделалась долина Тиссы. В 395 г. гунны предприняли набег на Азию и прошли от Кавказа до Сирии. В Европе первою подверглась их опустошению Фракия, откуда толпы Гунны под предводительством Ульдина достигали окрестностей Константинополя. Время правления Аттилы (433-454) представляет блестящий период гуннского могущества. Под скипетром Аттилы соединились не только венгерские племена, но и акациры, предки хазар, многие славянские и германские племена. После смерти Аттилы началась вражда между его сыновьями. Подвластные народы вернули себе свободу, первыми — гепиды, в борьбе с которыми погиб Эллак, сын Аттилы. Местность по Дунаю и Тиссе была очищена от Гунны, перекочевавших обратно за Прут и Днепр, где они снова разделились на мелкие княжества. Один из князей, Динцик или Денгицих, сын Аттилы, погиб в 468 г. в борьбе с остготами, после чего исчезает имя Гуннского царства. В войске Нарзеса, действовавшем против остготов, появляются гуннские орды на службе у римлян. Самый народ встречается еще под именем кутургуров или кутригуров на З и ургуров или утригуров на В от Дона; первые своими набегами наводили страх в VI в. на восточную Римскую империю. Этот народ, по-видимому, тождествен с болгарами, которые после ухода остготов утвердились в Римской империи и с течением времени ославянились. Относительно национальности Гунны существуют различные взгляды. Одни считают их за Hjongnu китайских авторов, т. е. за народ происхождения монгольского; другие признают их финнами, предками мадьяр. Предание, считающее Гунны прямыми предшественниками мадьяр, вероятно, возникло впервые в XII веке под влиянием немецких героических сказаний, особенно Нибелунгов. Ср. Neumann, "Die Völker des südl. Russland" (Лпц., 1847): Cassel, "Magyar Altertümer" (Б., 1848); A. Thierry, "Histoire d'Attila et de ses successeurs" (4 изд., II., 1874). Что касается физического типа Гунны, то по тем скудным известиям, которые сохранились о внешности, языке и образе жизни, можно думать, что это был народ урало-алтайской ветви. Сравнивая известия Аммиана Mapцелина, Иорнанда и др., можно заключить, что гунны отличались невысоким ростом, коренастым, плечистым сложением, коротконогостью, толстой короткой шеей, большой головой, плоским широким лицом, "как у грубо изваянных статуй", узкими глазами, приплюснутым носом, безбородостью или редкою бородой и смуглым цветом кожи — все признаки, указывающие на большее сходство с типом монгольских племен, чем арийских, и в частности — славянского, который описывается древними писателями совершенно иначе, хотя некоторые исследователи, как, например, Иловайский, и думали видеть в Гунны славянскую народность (см. сообщение Иловайского о народности Гунны и замечания по этому поводу проф. Н. А. Попова, В. Ф. Миллера, Ф. Е. Корша и Д. Н. Анучина, в "Трудах" этн. отд. общ. люб. ест., VII, 1886). David Christian ""A History of Russia, Central Asia and Mongolia" v.1, Blackwell Publishers, 1998, 2000, 2001, c.203: "...Миграция в западном направлении гуннов была частью широкого процесса "тюркизации" степей Внутренней Евразии. Вначале в западной Монголии и Джунгарии, затем в Казахских степях, и наконец в южной Центральной Азии и в западных степях, ирано-язычные кочевники (pastoralists) были вытеснены группами говорящими на ранних формах тюркского или монгольского. К 500 г. н.э. тюркские языки доминировали в центральных и восточных степях, а к 1000 г. н.э. они доминировали также и на большей части Центральной Азии. Таким образом крах империи Хунну прогремел эхом по всем степям Внутренней Евразии. "

Много преди това kehan е китайската транскрипция, но по-точно китайската фонотактична интерпретация на прабългарската титла каган.

Така акад. Васил Гюзелев не само е много прав, но е и на нивото си на голям учен, защото: 1. Много добре знае и правилно използва първия и основен белег за етническа принадлежност. 2. Използва и се основава на последните до тогава научни постижения в Тюркологията и по-специално на въведението от 1969 г. на проф. Баскаков, който най-напред дели тюркските езици на източнохунски и западнохунски, а след това пък тези последните на булгарски, огузски и къпчакски и така всичко си идва на мястото. Лично моята класификация е малко по-друга и тя в още по-голяма степен откроява не само вътрешнотюркологически съществено-важните структурнотипологически черти и особености на болгарските диалекти и езици, но и подчертава голямата роля и значение на прабългарите през Късната Античност и Ранното Средновековие.

Не бих казал, че в случая Л.Г. демонстрира дори и минимална лингвистична грамотност. Перс. сäр „глава” няма абсолютно нищо общо със сар- от сарагури, което по-скоро е общотюрк. *сарък „жълт; бял” с продължение прабългарското по произход бълг. шаро (агне), Шаро (име на куче), шарка, шарен. Образуването или просто разширяването имената на племената с прибавянето пред тях на дума наименование на цвят е предпочитано-разпространена ономастична универсалия и точно същото например е името ширагури – жълти уйгури, на народност в Ц.А. Названието сарагури е засвидетелствано единствено като че ли в гръцки извори и затова не можем да бъдем сигурни, че самите те са произнасяли името си със С-, а не с Ш-.

Не бих казал, че си прав по същество, а и минимално справедлив специално към мене, в което би трябвало да се убедиш, ако разгледаш по-внимателно долуприведените страници. За тебе очевидно истинска наука и по-точно "нова теория" са халюцинациите насън и наяве на Счетоводителя и поради това, който е против него не е учен. Това, че ти не знаеш дали Тюрко-Алтайската теория е вярна говори единствено и само за това, че изобщо не си вътре за нещата. Напротив, много престъпно е спрямо вас българите да ви мамят и заблуждават и да ви предлагат за наука в най-добрия случай смесица от белетристика и научна фантастика. Историята е обща за Българите, но тя не трябва да се пише от дребни мошеници аферисти, които съумяват да представят изродените продукти на болното си въображение за чиста монета! - http://rdsc.md.government.bg/BG/Activities/Publication/Dobrev.php - http://bolgnames.com/text/Treasure.html - http://bolgnames.com/text/Principles.html - http://bolgnames.com/text/Publications.html - http://www.google.bg/#hl=bg&source=hp&q=%D0%90%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD+%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA&btnG=Google+%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&rlz=1R2ADRA_enBG354&aq=f&aqi=&aql=&oq=%D0%90%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD+%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA&gs_rfai=&fp=478b43f5099af759

Предложението ви е контрапродуктивно, защото в т.н. теория няма нищо позитивно. В това можете лично да се убедите, ако прегледате моите статии на сайта ми и особено тази за Балчишкия Кръст!

Това за индо-арийските езици аз го зная много добре, но вие не сте разбрали, че в случая аз говоря за индоиранците, предшественици на иранците и индийците. В прабългарския език заемки от езика на индоиранците са барс, верени, кюпе и др. В Науката никой нормален човек не изменя на теорията, на основата и в рамките на която той е израснал като учен, защото това би означавало той да плюе на целия си професионален живот, а това означава също така и на живота си изобщо! Това е чисто субективната страна на въпроса, а обективно погледнато, не само в България, но и по Света няма теория, която да описва и обяснява прабългарите и техния език по-добре и всестранно-пълно от Тюрко-Алтайската Теория, че аз да бъда принуден да преразгледам вижданията си и едва тогава да разбера кои и какво са прабългарите. Това вече не е не само нормален учен, но дори не е и нормален човек, а клиничен случай.

Разбира се, че първите двама ги познавам много добре, докато за Арним нямам спомен да е езиковед и то от най-ново време. Но ти все пак цитирай тук съответните абзаци, за да говорим конкретно. Не аз, а ти не си разбрал поста ми, защото ти искаш доказателства за тюркската принадлежност на хуните и аз ти отговарям, че болшинството от тюрколозите ги смятат за тюркоезични. Моето доказателство е лингвистично и то е това на проф. Чен, когото анализирах достатъчно подробно някъде по-напред: Прабългарите са част от хунну/сюнну-Прабългарите са тюрки, следователно част от хунну/сюнну са тюрки.

Би ли бил така добър да цитираш тук съответните абзаци от научните публикации на тези "световнопризнати специалисти"?! Според повечето от тюрколозите специалисти по въпроса хуните са тюркоезични!

Нямате право да сравнявате думи, защото това предполага и изисква определен обем от знания за езика изобщо, за конкретните езици, които ще сравнявате, за методите и средствата, с които ще си служите, а тези знания по силата на вашето образование вие не сте получили, където и когато трябва. От нищо не ме страх, а най-малко пък от вашите псевдолингвистични ерзаци. Не съм писал художествена литература, а научни статии и книги в областта на Тюркологията, Лингвосемиотиката, Балканската Ономастика и т.н. Нямам никакви причини да се срамувам от научните си публикации, а точно обратното, особено когато забелязвам, че все повече специалисти в съответната научна област започват да ме цитират. Професор не е научна степен, а научно звание, разликата е огромна, справете се със Закона. Сега най-разпространеният термин е не "индо-арийски", а "индоирански" и то написано слято. Във всичките си научни публикации, в това число и във въпросните Принципи на Болгаристиката, не пропускам да засегна в една или друга степен проблема за иранските и индоиранските думи и имена в прабългарския език, като дори и етимологията ми на етнонима болгар е иранска. На никого не обяснявам нищо, когато виждам, че той не може или не иска да го разбере. От 6-и в. до към Н.Е. туранците са иранци, но малко след Н.Е. туранците са вече тюрки, казано най-общо, но основно българи, в които влизат авари, болгари и хазари. След 5-6 в. българите ги заместват огузи и къпчаки и така е и досега. Да повторим: Прабългаристиката има за предмет на изследване езика, антропологията, историята, етнографията и т.н. на прабългарите/болгарите. Прабългарите са тюрки по произход и етническа принадлежност. Тюрките като цяло и в току що посочените си аспекти са предмет на изследване на Тюркологията. По силата на това, че прабългарите са част от тюрките, то и самата Прабългаристика е дял на Тюркологията. Прабългаристиката има историческа съставка, но тя в никакъв случай не се свежда и изчерпва с тази съставка, а е нещо много по-общо-обемисто или тя е синкретична наука. Доминантно-водещ в тази синкретична наука е интердисциплинарният подход и метод. При това, поради липсата на достатъчно на брой наративно-изворови и археологически сведения и данни за прабългарите от Античността и Ранното Средновековие, то неимоверно много нарастват ролята и значението в този познавателен процес на лингвистичните сведения и данни. Прабългарският език е тюркски език и поради това последната дума тук имат езиковедите, но не общи тюрколози, а прабългаристи, т.е. единствено и само такива, които са се специализирали в прабългарския език.

Прабългаристиката е наука, която има за предмет на изследване езика, антропологията, историята, етногеографията, материалната и духовната култура на прабългарите! Прабългарите са тюрки по произход и етнически произход! Аз съм тюрколог не само по образование, но и по занимание, пък даже и по призвание! Така че да ти п.... на историческата диплома, която в Прабългаристиката не означава нищо, както много добре си пролича от всичките ти постове досега, върхът на които са единствено и само ругатни и клевети!

Много моля! Това не е твърдение, а обобщително заключение, направено на основата на почти цялата достъпно-обозрима научна литература! Безсмислено е да си задаваме въпроси, когато говорим на твърде далечно-различни езици!

И все пак всяка енциклопедия извлича и обобщава своя текст на основата на това, което се прави в съответната наука, т.е. тя е отвън, а не вътре в самата наука! Много добре е известно от какво точно агресивно-масирано въздействие е резултат въпросната двойственост в етническата дефиниция прабългарите в научно-популярните издания, в това число и в енциклопедиите. Само че в собствено-научната литература ситуацията е еднозначна и тя определено е в полза на Тюрко-Алтайската теория,като при това специалистите дори и не си правят труда да погледнат към т.н. Иранска теория.

Субективно погледнато, ти, както винаги, отново не си в час, защото на този етап от живота си аз имам всичко необходимо, а от някои неща дори и в повече, за да стигна до Края като почтено-порядъчен човек. Единственият ми мотив и цел тук е желанието ми все повече българи да научат и знаят Истината за великите си предци. Нашите предци във всеки случай не са призрака-фантом, който твоят духовен баща Счетоводителя изфабрикува, а ти лично, поради природната си ограниченост, не можеш да правиш нищо друго освен да го повтаряш като папагал! Твоите лингвистични упражнения тук са едно голямо нищо, защото ти не познаваш и не признаваш елементарни лингвистични аксиоми, като например тази, че иранските и славянските езици са все индоевропейски езици и следователно няма как да няма в тях фонетико-семантически подобни и дори и тъждествени думи. Първото ти изречение по-горе само привидно е вярно, защото теорията не се основава и не виси отгоре на фактите, подобно на градините на Семирамида, както ти си мислиш много неграмотно логико-гносеологически, а самата тя е неделимо-цялостно единство от самите тези научни факти. От всичките тези твои "мисловни" супер-ерзаци, трябва да се направи изводът, че ти си с техническо или в по-добрия случай - философско образование и въпреки това имаш не само наглостта и безсрамието да ми се пишеш тук лингвист, но и да ме поучаваш,а даже и да ми подхвърляш, че на мене дори и кучетата ми се смеят!?? На всичко това ти изобщо нямаш право, не само защото никой благовъзпитан човек не постъпва така, а и защото дипломирано-верифицираният лингвист тук съм аз, а не ти. А ако си с философско образование, намери ми в Нета публикациите и ще видиш, че мене са ме зачитали и признавали много по-големи философи от тебе! Но ти и при това положение си в най-дълбока заблуда, защото теорията се верифицира по емпиричен път единствено и само в природо-математематическите, експерименталните науки, но не и в хуманитарните науки, където на преден план излизат съвсем други принципи и правила на верификация. Обади ми се едва, след като ги научиш и разбереш кои точно са те! Беше ми крайно неприятно!

Ами ето ги основните щрихи на тезата! Какво по-ясно и просто от това: - http://bolgnames.com/text/Principles.html

Вземи да почетеш малко логика и гносеология, за да започнеш да правиш разлика между теория и хипотеза! Тюрко-Алтайската теория за прабългарите никъде и никога не се тиражира, а чисто и просто се обогатява и развива по силата на два основни мотива: 1. Обективно погледнато, това е наука, а всяка наука, както и всяко едно човешко дело, трябва да се придвижва напред и да се развива. 2. Субективно взето, тези хора, които са се нагърбили с тази нелека задача, трябва все пак да дадат от себе си и да допринесат нещо ново за тази наука. 3. Това какво ти си мислиш ще получи меродавност и признание едва, когато направиш задължително-необходимия и достатъчен стаж и публикации в Науката!

Тази поза да говориш от името на всички и то без да си дал какъвто и да е принос в тази проблематика, е особено симптоматична! И в Университета, и в БАН са работили, а и сега даже продължават да работят големи учени, чиито приноси за Прабългаристиката ще останат в аналите на нейната история! Друго извън това като наука не е имало и няма да има!

Доказателствата са в съществуващата тюркологическа литература, и не е възможно те да се приведат като цяло тук и сега, а и още по-малко пък е необходимо. Един сравнително пълен план-конспект на най-новата Прабългаристика са моите принципи, а достатъчно пълна предствава за най-новите решения на особено актуалните и дори злободневните й проблеми може да се добие от моите публикации: - http://rdsc.md.government.bg/BG/Activities/Publication/Dobrev.php - http://bolgnames.com/text/Treasure.html - http://bolgnames.com/text/Principles.html - http://bolgnames.com/text/Publications.html За проф. Баскаков хуни са прабългарите, огузите, къпчаките и карлуките.

Изобщо не се налага да ги свързвам, защото си има наука Тюркология, която първа е открила и доказала, че новооткритият на определен етап от нейното развитие народ има всички необходими и достатъчни лингвистични, антропологични, етнографски и т.н. черти и особености на добре известните и описани от нея тюркски племена и народи, именно поради което тази наука го припознава и приема този нов народ за тюркски. На тази основа, но на един по-късен етап от развитието на Тюркологията се заражда и развива и науката Прабългаристика, която с всяко по-следващо свое проучване само препотвърждава, но и обогатява това вече станало аксиоматично научно положение. Задължителният минимум от знания, който трябва да се познава, когато се разсъждава по този въпрос, се съдържа във Введение в изучение тюркских языков на проф. Н. Баскаков.

Моите данни са от проф. Баскаков от 1969 г., но очевидно вече са остарели малко. И все пак това изместване на времето на тяхното излизане на историческата сцена не променя нищо в аспекта на тяхното взаимоотношение с прабългарите. Никак не е изключено "белите хуни" да са прабългарско военно-племенно обединение от задния фронт на прабългарските племена и народи, но това се нуждае от специално-индивидуално изследване.

От тюрките, първи излизат на историческата сцена прабългарите/болгарите и това става през 1700 г. пр.н.е., когато китайците записват в летописите си, че в източното подножие на Алтай се е появил народ, когото те наричат ху, т.е. "другородци". Втори излизат тюркутите и това става към края на V в. Трети излизат орхоно-енисейските тюрки през VII-VIII в. Уйгурите излизат на историческата сцена през Х-ХI в. по време на Караханидското ханство. Връзката им с прабългарите е тази, че имат за основа и начало все прототюркската етнолинвистична общност, от която обаче прабългарите се отделят още преди края на 4-то хил. пр.н.е. От тази епоха насам и прабългарите, и уйгурите си вървят по свой собствено-самостоятелен път на историческо развитие. Повече от излишно, защото единствено и само "теорията" на Счетоводителя се гради на отбелязването на една карта на етнонима булхи. Между впрочем цялата тази нелепа измислица поради много добре известни причини и условия повече от незаслужено се величае като "Иранска теория за прабългарите". Всяка научна теория по принцип се гради на основата на огромен брой сведения и данни в сурово-необработен вид с разнороден произход и естество. Тези сурово-необработени сведения и данни се събират, анализират, редуцират, преценяват и оценяват вътре и посредством теорията и така те се превръщат в научни факти. Специално Тюрко-Алтайската теория за прабългарите се гради, а и реално съществува под формата на огромен брой научни факти с лингвистично, антропологично, историческо, археологическо, етногеографско, етнографско, нумизматично и др. естество и произход. През Античността и Ранното Средновековие Алтай влиза в обсега не само на скити и тюрки, но и на индоиранци, иранци, монголи, тунгузо-манджури и др. Теорията се нарича така, защото прабългарите са тюрки по произход и етническа принадлежност, а за тюрките се знае най-общо, че тяхната прародина е някъде около Алтай. И това е повече от излишно, защото генетичните данни са последно откритите, но и най-несигурните сведения и данни, именно поради което засега в Прабългаристиката те се приемат само за сведение, но не и като еднакво-равнопоставени с останалите сведения и данни.

В кое разчитане и превод - това на Счетоводителя ли или на проф. Москов и на всички големи имена преди него, които са проучвали и Именника?! Тя модата им си е такава, като се започне от духовния им баща и се стигне до някои много "ерудирани" по въпроса потребители тук! Те без това няма как да вегетират в Прабългаристиката!

Не само религията, но и самия теоним монголите заимстват от прабългарите. В случая трябва непременно да се държи сметка за това, че наред с главния, основния и един-единствен бог Тенгри, и при тюрките, и при монголите са налице голям брой духове, за обозначаването на които се използва една по-предишна и еднаква по форма дума наименование, която обаче не е собствено, а нарицателно съществително име. Ето защо никой от изповядващите тази вяра не смесва бог Тенгри с кой да е от тези духове. Съвременната чувашка форма на името на бог Тенгри е Тура. Нейното отсъствие тук е особено показателно по отношение на незачитането и даже игнорирането на прабългарите дори и в Тюркологията. Това обаче в никакъв случай не отговаря на тяхното място и роля в световната история през Късната Античност и Ранното Средновековие.

ИВАН ДОБРЕВ, БЪЛГАРИТЕ ЗА РУСКИЯ НАРОД, ДЪРЖАВА И КУЛТУРА БЪЛГАРИТЕ ОТ ИЗТОЧНА ЕВРОПА ЗА РУСКИЯ НАРОД, ДЪРЖАВА И КУЛТУРА В зората на Дунавска България Во времена Константина на западе Кроват обладатель Болгарии и котрагов скончался, оставив пятерых сынов, которым завещал никогда не расходиться: ибо таким только образом могли они всегда владычествовать и остаться непорабощенными от другого народа Но не в продолжительном времени по кончине его, пять сынов его пришли в несогласие и разошлись все, каждый с подвластным ему народом. Старший сын, по имени Ватваян, соблюдая завещание отца поныне остался в земле своих предков; второй сын, брат его по имени Котраг, перешедший за Танаис, поселился насупротив старшего брата; четвертый и пятый, перешедши за Истр, или Дунай, один, покорясь кагану аварскому, остался с народом своим в Паннонии аварской, другой, пришедши в Пентаполис при Равенне, покорился царям христианским. Потом третий по старшинству по имени Аспарух, перешедши Данаприс и Данастрис и остановившись у Ольги, реки текущей севернее Дуная, поселился между первыми реками и сею последнею, находя сию страну отовсюду безопасною и непреоборимою: впереди она болотиста, с других сторон защищена реками, итак народу ослабленному чрез разделение представляла великую безопасность от врагов. Когда они таким образом разделились на пять частей и стали малочисленны, то хазары, великий народ, вышедший из Верзилии самой дальней страны первой Сарматии, овладел всею Запонтийскою Болгариею до самого Понта, и сделавши данником старшего брата Ватвайя, начальника первой Болгарии, поныне получает от него подати (Феоф).