проф. Добрев

Благодаря Ви за това признаване и приемане, защото обикновено до сега възраженията към тази етимология са тъкмо по отношение на голямата носовка и отричането на възможността тя да се предава като У. Банална комбинаторна фонетична промяна в диалектната разговорна реч, която обикновено върви по пътя на по-малкото физиологично усилие и затова, без да се интересува от генетичните връзки на името, обеззвучава етимологичната звучна съгласна.

Симеон винаги и през цялото време се труди неуморно и безвъзмездно в рамките на собствената си стратегия в два аспекта, съответно във вътрешно- и външнополитически план: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6955&st=360#entry164607

Симеон винаги и през цялото време се труди неуморно и безвъзмездно в рамките на собствената си стратегия в два аспекта, съответно във вътрешно- и външнополитически план: 1. Създаване и доизграждане на собствено-българската, уникално-неповторимата и съвсем различната от всички останали, Българо-Християнска Цивилизация. 2. Утвърждаване, приемане и признаване от целия тогавашен Свят на младата българска народност и държава: На цариградския трон сядат какви ли не. Тях Рънсинман ги нарича парвенюта, а те са нещо, още по-лошо и от това. Симеон е много прав, когато ги презира, защото генеалогията на българските царе и ханове отвежда в най-дълбока древност. По силата на всичко това повече от неизбежно е Симеон да се отъждестви и приравни единствено и само с Мойсей: Иван Добрев, Българите за руския народ, държава и култура (под печат) СВЯТОЕ КРЕЩЕНИЕ И ПРОСВЕЩЕНИЕ ВЕЛИКОЙ РУСИ Религиозно-богословски свидетелства и доказателства за християнизацията и предоставянето и даването на русите от българите на старобългарския език, книжнина, писменост и православна култура В най-категорически-декларативно изложеното, изобщо неаргументирано-необоснованото си и открай докрай пълно с противоречия и даже и с много груби фактически грешки, явни парадокси, пък дори и с прелюбопитни куриози мнение, Р. Скрынников [2009] допуска и твърди, че княз Владимир се кръщава тайно вкъщи, а след това вече, през 989 г. се венчава с гъркинята Анна в гръцката катедрала в Херсон и под впечатлението от неговата венчавка се кръщава и дружината му. После русите разграбват и отнасят от града всичко най-ценно и се завръщат в Киев, придружени от гръцките свещеници на княгинята и от гръцки свещеници от Херсон, именно които и кръщават жителите на Киев. Сред гръцките духовници, пристигнали с княгинята, е и бъдещият руски митрополит грък, така че:... Вехтозаветната линия на Българското Християнство се проявява и наблюдава също така и на нивото на национално-политическата идеология или доктрина, водещо-централна фигура и фактор в която е цар Симеон. В рамките на тази доктрина и като контрапункт очевидно на всичко онова, което мислят, казват и вършат срещу него, народа и държавата му ромеите, поставяйки в сборника си Именника на Българските Ханове непосредствено след Книга на Царствата, Симеон извежда династията на българските царе през великия Атила/Авитохол към юдейските царе и вижда България като продължител на Юдейското Царство, а Преслав – като приемник на Йерусалим; самият той се смята за приемник на Мойсей, защото и неговото дело и мисия на Този Свят са подобни на тези на Мойсей; както Мойсей, и Симеон е получил предсказания от Бога и е видял Божията Слава, която му повелява да прави всичко това, което той прави; Симеон стои начело на един богоизбран и предвождан от самия Господ-Бог народ, когото той трябва да изведе на Обетованата Земя; съгласно внушената му от Бога мисия именно Симеон е избавителят и на ромейския народ от Злото, в името на което обаче преди това той трябва да го завладее този народ: Разсърден от суровите изрази на Роман, Симеон, който далеч не е искал да се откаже от Цариград, в порива на гнева си изпратил до патриарха писмо, в което той се изразявал по адрес на Роман крайно рязко и оскърбително. В това писмо Симеон явно показал, че суровостта не достигнала целта си: напротив, като считал Роман за похитител на императорския престол, той уподобявал себе си на “великия Мойсей”, който по внушение и послание божие идвал да избави империята от похитителя; при това той представял работата като почната от прадедите му, а той “след подвизите на праотците и отците се ползувал от трудовете им” [Златарски 2009а, 288-289]. Същевременно Симеон не пропуска случая за пореден път да размаха пръст на ромеите, като им припомня, че българите всъщност са потомци на войнствените хуни, съкрушили великата Римска Империя. Това показва също така, че Симеон е чел много внимателно не само Прискус, но и Йорданес и то в оригинал, съответно на гръцки и латински: На лист 200б на Троянската повест се чете: Сии ахилеусъ им¥и воŻ своŻ нарицахyсŻ тогда муръмидонесь н¥нý унн¹; възвеличаваща уннy, която глоса явно е била записана по внушение на войнствения български цар. Подобна претенция за хунски произход е вложена и в Именника на българските ханове, започващ родословието им от Атила и Ернах (П. Димитров). И изобщо тъкмо тук е най-дълбоката причина, но и най-ясно-краткото и просто обяснение на всичко онова, което Симеон прави и върши, като се започне от съграждането на Преслав, ръководството и работата в Преславската Книжовна Школа, укрепването и въздигането на Светата Българска Православна Църква и се стигне до непрестанно-жестоките войни и битки с Византия, рязането на носовете на кръвните му братя хазарите наемници при ромеите или пък палежа и разграбването на църквите и манастирите в околностите на Цариград: А Господ вървеше пред тях дене в облачен стълб, като им показваше пътя, а ноще в огнен стълб, като им светеше, та да вървят и дене и ноще [Изход 1991, 74]. Господ, Бог твой, Сам ще тръгне пред тебе; Той ще изтреби тия народи отпред тебе, и ти ще ги завладееш; ще ви ги предаде Господ, и вие ще постъпите с тях според всички заповеди, които съм ви дал. Тогава Мойсей повика Иисуса и пред всички израилтяни му каза: бъди твърд и юначен, защото ти ще влезеш с тоя народ в земята, която Господ се кле на отците му да му я даде, и ти ще му я разделиш на дялове. Сам Господ ще тръгне пред тебе, Сам ще бъде с тебе, няма да отстъпи от тебе и няма да те остави: не бой се и не се ужасявай [Второзаконие 1991, 232, срв. Горина 2005, 36, вж. и срв. Джурова 1993, 255; Димитров 1995, 123; Пеев 2010, 2-3; Рашев 2004, 380-390; ~*~2007, 9-31,69-70; ДюкСп, 1]. Вехтозаветната линия в Българското Християнство е толкова силна и здраво вкоренена в него, че впоследствие тя преминава и се отразява даже и върху древноруския епос:..

Много странен въпрос за човек, който има претенцията да е на "ти" с Индоевропейската Компаративистика и с нейния сравнително-исторически метод!??

Тохарските езици се обособяват директно от индоевропейския праезик и генеалого-географски те са най-близо до германските езици. Иранските езици и индийските езици се обособяват не направо от индоевропейския праезик, а от индоиранския праезик преди края на 3 хил. пр.н.е. в Южен Сибир. Славянският праезик се обособява най-напред на югозападен и източен клон. Впоследствие от първия се обособяват западните славянски езици, от една страна, и южните славянски езици, от друга.

Волжска България не е "търговско средище" на "нечисти българи", а политико-унитарна по основно-водещия си етнически компонент полиетническа империя от раннофеодален тип, сиреч военно-племенна конфедерация, ядрено-доминантна съставна част на която са тъкмо българските родове и племена. Мюсюлманската българска традиция е повече от добре документирана в духовната култура и по-специално в погребалния обред, а така също и в архитектурата. Влиянието на волжските българи върху московските руси не се дължи единствено на бежанците след средата на 13. в. - българският княз Арбат залага основите на Москва още през 1184 г.

Волжските българи като цяло са мюсюлмани от 922 г., а татаро-монголите на Златната Орда успяват да наложат своето политическо, но не и етнокултурно присъствие по тези земи едва след края на 13. век. Нали не искаш да ме убедиш, че това влияние в материалната култура и по-конкретно в облеклото на московските руси тръгва от Италия и достига до тях през Балканите и Централна Европа??? Впрочем напълно адекватно на настоящото ти отношение и обръщение към мен, дали не би бил така любезен да посочиш кои от руските термини наименования на части от облеклото имат последователно арабски, централноевропейски и балкански произход???

Тази основа прабългарите афанасиевци заемат от индоиранците андроновци още преди края на III хил. пр.н.е. в прародината си Минусинската Котловина: Иван Добрев, Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София, 2005 В действителност нещата са повече от ясни и прости – с въпросната дума много отдавна са пълни всички славянски езици, същевременно главно от българските, без, разбира се, да е изключено и от някои други, средновековни тюркски езици, тя е преминала и е заета още и в монголските, иранските, кавказските и романските езици [вж. напр. Doerfer 1965, 662-665; MagEtSz-3, 935], но особено важното и дори любопитно-куриозното за случая, заедно с десетина още други лексеми тя не е, много неясно как, откъде и защо, унгарска или славянска преди това (Б. Джонов), а единствено и само много-много стара, чак от времето на империята на българския хан Атила, прабългарска заемка и в германските езици, представени тогава предимно от готския език, допълнително, но много сигурно потвърждение за който път на преминаване е наличието и тук, както и в унгарския език, на широката гл. о, резултат от разширяването на прабългарския етимологичен зв. u, запазен освен това и в няколкото фонетични варианта на лексемата (Б. Джонов), заети очевидно-безспорно в германските езици пак по същото време и на същото място, но какво да говорим повече, както завършват някои от абзаците на староунгарските хроники, полу-прабългарино Дюла и полу-българино Асане!?... Въпреки и независимо от привидно така сложения край на обсъждания дотук въпрос обаче нека все пак допълнително да забележим, че не толкова “огласовката tоl-, tаl в редица тюркски и нетюркски форми възпрепятствува безусловно извеждането от тюрк. til, dil “язык” (В. Абаев), колкото главно поради номинативно-семантически затруднения изглежда изобщо не е възможно праб. *tulmač да има за основа като че ли всеобщо приетото, включително и даже и особено и от G. Doerfer, общтюрк. til “език”, а по-скоро прабългарската лексема трябва да е много старо производно с помощта на отдавна мъртвия вече в останалите тюркски езици, но и понастоящем все още продуктивния в болгарския чувашки език деятелен суф. -мач, от източноиранското, а може би дори и от индоиранското като че ли по произход бълг. *тулъкъу “тълкувам, превеждам”, вж. тур. обл. tılık- “konuşarak bilgi almak” [TDAY-1960, 43], болг. *тулкъу, преминало и развито, въпреки допускането за общ индоевропейски корен (Ст. Младенов) или пък за наличието тук на “скито-европейска изоглоса”, но така също и на контаминация (В. Абаев), в общсл. тълкъ, стб. òëúêú, òëúêîâàòè, съвр. бълг. тълкувам.

Това "азиатско" влияние не е от Златната Орда, а от волжските българи. Българска по произход е и думата штаны.

В съществено-основните му части!

В основата и началото на това селищно име безспорно стои югозападната диалектна форма дуб, която от своя страна е собствено местното развитие на прасл. *dąbъ. Към тази собствено-местна диалектна форма през едно доста ранно време от живота на тукашното население е прибавена, изглежда, предимно западнобългарската наставка -ница - срв. Дъбница (Белослатинско), но Дъбрава (Варненско). Наставката носи словобразувателното значение “място - суша, но и вода, където, край която растат голям брой дървета от вида, обозначен чрез корена” и се повтаря още и в такива топоними като Елашница, Тополница и др. Нарицателното съществително име *дубница в началото наименова място, местност, където има, расте дъб. След като това място е заселено, същото наименование започва да се използва и по отношение на самото населено място, тогава колиби или село Дубница. С развитието и прерастването на селището от един вид в друг, на селото в град, това наименование се свързва здраво и трайно с последното единично понятие и така се получава названието Дубница като име на един конкретен и точно определен град в Югозападна България [БЕР-1, 453; ЭССлЯз-5, 91-98; РБЕз-4, 507-509]. Развитието в историческия български език на голямата носовка до звука У се потвърждава и от историколингвистичното проучване на проф. Кирил Мирчев. Положително мнение по въпроса има и диалектологът проф. Боян Байчев: При известни случаи в старобългарски се наблюдава редуване на © с у, напр. гн©снти с. и гнушати с., м©днти и мудити "бавя се, закъснявам" н©дити и нудити, н©жда и нужда. Тези редувания са типични за историята на българския език. Те се срещат и в съвременния български език: гнъсен и гнусен, скъден и скуден и т. н. Р Е Ц Е Н З И Я от проф. д-р Боян Крумов Байчев – преподавател по съвременен български език (диалектология, социолингвистика, фонетика и фонология) към Катедрата по съвременен български език при Филологическия факултет на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, на научно-преподавателската дейност на доц. д-р Иван Калчев Добрев, кандидат за научното звание “професор по тюркски езици”. Смятам, че постановката на автора е правилна за фонетичната етимология на Дупница, но препоръчвам от ареално гледище да се уточни причината за фонетичната интерференция на крайните западни диалекти върху дупнишкия диалектен ареал, където преобладава а-рефлексът на голямата носовка. Дори е интересно дали това влияние е спорадично и има само топонимичен характер или се среща и в други случаи.

Балкан е от един корен, бурджан от друг, а Балкария - от трети, така че и като произход, и като фонетико-лексико-граматична структура те нямат нищо общо помежду си!

Пише се "връстници"! Симеон не е пиел дори вино и това ни го съобщава патр. Николай Мистик. Причините за войните на Симеон изобщо не са в "тинейджърските му години"! Симеон е най-хладнокръвно-пресметливият български владетел и всичко при него се обуславя и насочва от евентуалната полза за собствения му народ.

Тук сур има значението "сив" и е от праб. *сар със съответствие в огузотюркските езици напр. тур. sarı "жълт"

Благодаря най-сърдечно! Тълмач е собствено прабългарска дума, образувана с помощта на общотюркската изобщо и прабългарската в частност наставка -мач върху индоиранската по произход прабългарска основа *tъlк- "казвам, говоря; тълкувам, превеждам". В германските езици, заедно с още 10-15 думи, сред които и бойният вик ура, тя е заета от езика на прабългарите в Западнохунската Империя на хан Атила.

И ти направо плачеш да се поограмотиш доста по следния казус: При това положение тюрки(2) се явява най-близък род спрямо тюрки(1), но вид спрямо тюрки(3), което пък от своя страна се явява най-близък род спрямо тюрки(2) и същевременно най- или пределно общ род спрямо тюрки(1).

Очевидно, горчиво-киселият ти смях е единственият отговор на моя въпрос за превода и структурната типология на посочения надпис! Ами ще се смеете, разбира се, щом като не можете да измислите нещо свястно, а сте превърнали Науката в най-обикновена махленска кръчма, където клюкарствате на връщане от гробищата! Големи "научни форуми" няма що, съвсем в типично-характерния за всички вас гробищарски стил, според който всичките без изключение извори са ментета, а написалите някой по-сериозен труд учени - маргинали!??

Осведомеността ти и по този въпрос не надхвърля осведомеността ти по Анонимът на Хазе и Хазарската преписка; по хорезмийското писмо и тюркската руника! И понеже единствено ти си запознатият с тези въпроси, именно ти може и трябва да решиш следната гатанка: От кой език са лексиката и морфологията на долупреведения надпис, откъде и от кое време е самият той: hunog-i šad jqüi ačuq hum - Купата, от която да се храни князът на хуните.

Осведомеността ти и по този въпрос не надхвърля осведомеността ти по Анонимът на Хазе и Хазарската преписка; по хорезмийското писмо и тюркската руника: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7838&st=2540&gopid=136325& - #2560 - проф. Добрев

Прабългарите започват миграцията си от Монголското Плато на запад през 4-3 в. пр.н.е. През 1-5 в. част от тях са в Средна Азия, включително и в дн. Северен Афганистан. От тук впоследствие и поетапно те се изнасят на Кавказ, откъдето пък преминават и на Балканите.

Доминантно-водещото ядро на военно-племенната конфедерация Западнохунска Империя са няколко прабългарски племена, обединени и ръководени от рода Дуло от племето на оногурите. Основната част от имената на прабългарите западноевропейски хуни са тюркски по произход. При някои от тях се наблюдават силно диференциращи и идентифициращи, собствено прабългарски фонетични черти и особености, което прави техния прабългарски произход и принадлежност повече от съвършено-очевиден. Такива са например Ойбарсиос, Денгирчик, Аскам и др.

Това трябва да се преведе като бори-багаинът Барса, последното от които е мъжко лично име в звателен падеж, образувано на основата на праб. барс "рис". [...] Само гдето не можаха да се разберат с водещия дали прабългарите са чист индоевропейски народ или само ромо-чукчи с примес от алтайци, но с времето и това ще се преодолее. Сега целта му е да натори хубавата тема с максимално ругатни и псувни, за да отврати читателите от нея. Само че и тук не е познал, когато ги подценява тези читатели, защото повечето от тях го надушват отдалеко и просто го заобикалят. Възразяваш по традиционно-възприетия и утвърден ред - чрез публикация в научно издание! И като си толкова ерудиран в тази област, защо нито веднъж не намери начин да ни подхвърлиш някоя от публикациите си, че да те видим и ние тебе какво точно представляваш, а и да ти го кажем право в очи, а не като тебе зад гърба! Поизтрих малко, че да тече по-кротко темата. Бел. мод. Глишев

Наличието на титлата в Апокрифа, показва, че тя е широко разпространена главно в народно-разговорния език, което се потвърждава и от латиноезичния извор. И щом като Борис е титулован с "каган", то титлата очевидно е наследена от неговите предшественици. В гръкоезичните прабългарски надписи има кана сюбиги "ханът главнокомандващ", букв. "ханът началник на войската". При това положение първата съставка от тази двусъставна титла няма откъде да дойде освен от съкращаването на "каган" до формата кан. Тази съкратена форма е била в употреба паралелно с "каган" и това се доказва от теонима Тенгри-хан на Кавказ преди 7-и век и от формата Тангран в гръкоезичните прабългарски надписи, която следва да се възстанови като Тангръ-хан.

Не е изключено, но все пак аз вземам името от ономастичен файл, където не се посочват денотатите, пък и това в случая не е необходимо: ПРАБЪЛГАРСКОТО ХАНСКО ИМЕ АВИТОХОЛ - http://bolgnames.com/text/Avitohol.html ...като тук следват още срвек. квболг. мли Абит (С. Байчоров), хаз. антнм Parsbit, при и пред пак хаз. мли Barsbek, очевидно от *pars-аbit с изричната бележка от страна на лингвистите хазароведи, че това са не само “Turkic Female Khazarian names”, но и “also a male name” (Khazarian Names); пак тук, твърде възможно още и съвр. тур. мли Avid [TV]. Khazarian Names. - IntNt, 2001. Целта в случая е да се покаже, че хазарският и болгарският като два отделно-самостоятелни езика в Българската Група на Тюркските Езици се различават по това, че бълг. Б се съхранява в хазарския език, но се спирантизира в болгарския език до В.