Във всеки източник има моменти, които потвърждават и които противоречат на дадена теза. Моята теза не е в тази енциклопедия, а аз я цитирам, за да покажа, че много отдавна се търси връзката между хуни и прабългари и едва напоследък вече се установява и твърди, че хуните са тюркоезични или само тюрки и затова цитирах онези западни автори.
Не съм преводач, а като педагог - професор по съвременен турски език, като научно занимание - езиковед тюрколог, а по народност съм българин:
- http://rdsc.md.government.bg/BG/Activities/Publication/Dobrev.php
- http://bolgnames.com/text/Treasure.html
- http://bolgnames.com/text/Principles.html
- http://bolgnames.com/text/Publications.html
- http://www.google.bg/#hl=bg&source=hp&q=%D0%90%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD+%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA&btnG=Google+%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&rlz=1R2ADRA_enBG354&aq=f&aqi=&aql=&oq=%D0%90%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD+%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA&gs_rfai=&fp=478b43f5099af759
По останалите въпроси тук мисля, че ще ви е от полза отговорът, който давам на един друг потребител:
Благодаря най-сърдечно за този толкова мил комплимент, но недей да очакваш, че ще си взема бележка.
Ти, както винаги, си не само много възпитан, но и пределно ерудиран, независимо че по-принцип отхвърляш или си против «всякакви академични дивотии», точно или приблизително както имаш навика да се изразяваш.
Отговорът по същество в условията на форум, който има претенцията да е научен, в никакъв случай не може да бъде телеграфно-кратък, независимо че ти лично нерядко бъркаш форума с телеграфната зала на Пощата, когато единствената ти критика към моите постове се свежда до това да искаш да бъдат от кратки по-кратки.
Ти и мене ме бъркаш с някой друг, въпреки че в този форум единствено аз съм с научното си звание, името, честта и достойнството си, каквито ти повече от очевидно не притежаваш.
Дори само следното твърдение от изворите е напълно достатъчно, за да се приеме, че титлата наистина е прабългарска, но пак от изворите е известно, че нея я носи и княз Борис. А ако пък не можеш да разчетеш нещо, вината не е моя, а твоя, защото в качеството си на длъжностно лице си мислиш, че тук може без много неща, включително и без Ижица:
Иван Добрев, Българите за руския народ, държава и култура (към приключване)
БЪЛГАРИТЕ ОТ ИЗТОЧНА ЕВРОПА
ЗА РУСКИЯ НАРОД, ДЪРЖАВА И КУЛТУРА
Дунавските българи за руския народ, държава и култура
Всъщност през Ранното Средновековие името на българската държава е Болгария и точно това име е засвидетелствано например в Чивидалското Евангелие, в което са вписани също така и имената на членовете на семейството на княз Борис:
...de Bolgaria… rex illorum Michahel et frater eius Dox et alius frater eius Gabriel et uxor eius Maria et filius eius Rasáte et alius Gabriel et tercius filius Simeon et quartus filius Jacob et filia eius dei ancella Praxi et alia filia eius Anna... [MonHistSlav, 382].
Именно поради всичко това трябва да се каже напълно определено, че доста видоизмененото като резултат и считаното по ред причини от старобългаристите като че ли за единствено коректната, закономерна и правилна форма блъгаринъ очевидно-безспорно е по-късна и по-нова от формата българинъ, което в този си вид, разбира се, все още не е подложено на въздействието на ликвидната метатеза. Нейната времева граница обаче като че ли е краят на ІХ в., в най-лошия случай средата на Х в., защото е известен записът за цар Борис І като Михаиль кагань на Бльгарýхъ, потвърден, макар и не напълно сигурно, не само с разчитането на личния печат на висшия му сановник Йоан Багатур, но и чрез Дуклянския Летопис, където съвършено очевидно под Крис трябва да се разбира княз Борис.
Особено важно-същественото тук е указанието, че Борис е наричан каган на езика на собствения му народ, както и това, че тогавашните българи са непобедими:
Тем временем в правление Владина двинулось множество народу из мест по реке Волге, от которой они взяли имя; от имени реки Волги собственно и называются по сегодняшний день вулгарами. Они прибыли с женами, сыновьями и дочерьми и с целым богатством, и очень большим, в область Силодуксию. Во главе у них был кто-то по имени Крис, которого называли на своём языке ”каган”, что на нашем языке значит ”царь”. Под ним было девять князей, которые управляли и судили народ, поскольку был он очень велик.
Итак, ударив на Силодуксию, взяли её. Потом, непобедимые, захватили всю Македонию, потом всю область латинов, которые в те времена звались римлянами, а теперь называются моровлахи, то есть чёрные латиняне: да даже царь константинопольский, поскольку он вёл с ними многочисленные войны, сидя на своём престоле, но не смог их ни в едином бою победить, послал послов и заключил с ними мир. Оба народа очень полюбились один другому, то есть готы, а они же и славяне, и вулгары, а в основном потому, что оба народа были язычниками и был у них тот же самый язык. Вскоре вулгары, теперь будучи уже в безопасности со всех сторон, построили себе хутора и сёла и заселили занятую ими страну аж до наших дней (ДуклЛт).
Полагане основите на Киевското Княжество и руската държава
За отбелязване тук още е и това, че и тази титла, подобно на титл. бан, бик (от сю-биги), жупан, кавхан, тархан, тигин (от канар-тигин), тиун, хан, ювиги, е заемка от китайския в прабългарския език:
22. тюркск. qaγan 'каган, государь' < кит. Ke-xan' /27/ 'великий хан' (Чэнь Чан-Хао, 1953); < кит. ke-kuan /28/ 'великий государь' > qaγan (Ramstedt, 1951, 62) (Н. Баскаков).
Всъщност точно такава е формата на титлата и в дунавския прабългарски език и почти по същото време тя се носи и от българския княз Борис – Михаиль кагань на Бльгарýхъ, потвърдено също така, макар и не напълно сигурно, и при разчитането на личния печат на висшия сановник на цар Борис І – Йоан Багатур, но в замяна на това пък повече от сигурно и от латиноезичните извори: Praeerat eis quidam nomine Kris, quem lingua sua cagan appellabant, quod in lingua nostra resonat imperator,... (Diocl).
Аз вече цитирах тук съответния раздел от статията ми, в който става дума за кехан. Не само липсата при тебе на необходимата и достатъчна тюрколого-лингвистична квалификация е причината за по-горе цитираната много неоснователна претенция, именно поради което пояснявам следното: всичките тези думи проф. Чен, когото аз най-напред критикувам, отхвърлям и коригирам едновременно, но и цитирам и заимствам по много отдавна установения научно-легитимен и допустим път и начин, а не копирам, както ти ме клеветиш за пореден път, ги определя ту като алтайски, ту като тюрски, с което той или не е прав по същество (1), или пък не е достатъчно конкретен (2) с оглед нуждите, целите и задачите на Лингвопрабългаристиката:
1. В моите научни представи на езиковед тюрколог, «Алтайско Езиково Семейство» изобщо не съществува, а има единствено и само Алтайски Езиков Съюз. По силата на това не съществува и «алтайски» праезик. Следователно определянето на дадена дума като «алтайска» в този смисъл означава ни повече, ни по-малко да я отпратиш или пък обратното, да я измъкнеш от Небитието, да не говорим изобщо за възможността за някакви си обектно-подплатени етимологизации, които може да бъдат единствено и само имагинерни, каквито са всичките без изключение етимологии на... Това, че ти си мислиш, че аз го мразя, показва и доказва само това, че ти мене ме мразиш просто, без да съм ти дал какъвто и да е повод – както виждаш аз помня всичко, което се пуска не само в тази тема.
2. Още преди края на 4-то хил. пр.н.е., да не говорим пък за времето около Н.Е., обективно-реално съществуващи тюрки няма, защото преди това прототюрките се разделят до огуротюрки и огузотюрки, впоследствие първите се разделят до авари, болгари и хазари, а вторите до огузи, къпчаки и др. с техните по-частни подразделения или подгрупи. Така че определяйки въпросните думи като тюркски, проф. Чен не следи и не се съобразява с тази обективно-реална делитба. Логически казано, той ги определя не чрез техния най-близък, а чрез техния най-далечен род, с което игнорира и подминава Лингвопрабългаристиката като такава, за него тя чисто и просто не съществува. Това обаче ние българите не можем и нямаме право да го правим или допуснем, защото това е езикът на нашите прадеди, а още по-малко пък и да го поставяме в основата на нашите прабългаристико-научни проучвания, които по-същество вече се оказват лишени от обект на изследване в лицето на задължителната за случая налична емпирична база.
ЕТИМОН И АПЕЛАТИВ
НА БЪЛГАРСКОТО НАРОДНОСТНО НАЗВАНИЕ
проф. Иван Добрев
И тъкмо за част от тази голяма група български племена на име Buluoji канадският учен от китайски произход проф. S. Chen [1998] приема и твърди, не без непременно-задължителните тук научни основания и доказателства, разбира се, че те са “алтайски наследници на конфедерацията Сюнну с ирански или кавказски примес”, което в края на раздела обаче се конкретизира в смисъл, че това в действителност е европеиден примес; тяхната музикална култура спада към културата на “Северните варвари” и е в познатия и разпространен по това време и по тези места “кавалерийски” жанр; “Няколкото оцелели думи на китайските българи като цяло изглежда да са алтайски и тюркски в частност.”; в песните най-вече на племената Boluohui, което наименование има и вариант Buluoji, много често се говори за kehan‚ т.е. khaghan; редица родови имена на племето Buluoji, особено тези на някои от управляващите родове, са “определено припознати като сюнски имена” и като заключение в края на раздела се приема, че “Тяхната културно-лингвистическа принадлежност изглежда по-скоро алтайска.” [69-73].
Впрочем посочените тук като “алтайски или тюркски” думи, освен току-що приведеното kehan‚ прабългарската принадлежност на което едва ли може да се обсъжда, особено когато последният български хан и първият български цар Борис І, както вече се посочи съвсем в началото, носи и титл. каган, са кит. kuli “slave”‚ keye “fort”‚ weiya < jwei-nga “wood”, moheduo “hero”, mole < mua-lək “fish”, които според нас обаче идват последователно от бълг. *kul “роб”; дали иранското по произход бълг. *käye “крепост”, стиран. kalak, съвременно тур. kale, или може би пак иранското по произход бълг. *qatïk “крепост”, считано в неговия много по-късен източноевропейски вариант *qatау, както е добре известно, за печенежско; бълг. *аγač “дърво”, после ако не най-вероятно индоиранското, както ще се опитаме да докажем по-нататък и на друго място, то повече от сигурно източноиранското по произход бълг. *baγatur “герой, юнак”, засвидетелствувано многократно в гръкоезичните прабългарски надписи от VІІІ-ІХ в. в Дунавска България, и *baliq “град” като че ли по-скоро, а не “риба”, докато кит. wan, както показа наскоро направеното от нас сравнително пълно и доста подробно проучване, преминава не в някакъв си, много неясно-неопределено точно кой “Turkic”, а именно и единствено в реално съществуващия тогава под формата най-малко на десетина диалекта античен централноазиатски тюркобългарски, същото и български прабългарски, но най-добре болгарски език, като титл. бан, разпространена от европейския болгарски език впоследствие и в почти всички европейски езици, така че “културно-лингвистическата принадлежност” на китайските българи в никакъв случай не “изглежда по-скоро алтайска”, а единствено и само тюркска [вж. Добрев 2005, 378-384, вж. и срв. Chen 1998, 72,76].