проф. Добрев

Благодаря Ви най-сърдечно за толкова квалифицирано-компетентно формулирания въпрос върху една от най-сложните и трудни за обяснение прабългарски думи. Ще мога да взема отношение по нея едва към края на седмицата. Засега имам възможност само да кажа, че няма "Алтайско Езиково Семейство", а има Алтайски Езиков Съюз, с което още от сега отговарям на част от подвъпросите.

Да не забравяме и староеврейските по произход имена, по силата на което всичките без изключение българи се явяват още и евреи по произход.

Иранските имена и по-точно средноперсийските по произход имена на някои от прабългарските ханове доказват единствено и само това, че на определен етап от миграцията си на запад частично иранизираните вече прабългари тюрки по произход влизат в сравнително близко-тесен етнолингвистичен контакт със сасанидските перси, по силата и в условията на който ирано-персийските имена се заемат и адаптират в тюркския прабългарски език и така те се превръщат в прабългарски в частност, но тюркски по принцип. Този междуезиков процес и неговите продукти са изцяло ирелевантни, т.е. те нямат абсолютно никакво отношение към етногенезата на коя да е от страните.

Повредата е в твоя телевизор - всяка една дума, която се заеме и адаптира в прабългарския език, става прабългарска в частност, но тюркска по принцип. Тези свои характеристики тя продължава да носи и тогава, когато се заема в език от друго езиково семейство - унг. bator е тюркска по принцип, но прабългарска в частност лексикална заемка в угрофинския унгарски език.

Обикновени европеиди с лек монголоиден примес. Такива са изводите на специалистите по тюркска антропология, а и аз имам достатъчно лични наблюдения и впечатления - като цяло якутите са европеиди и само малка част от тях са чисти монголоиди. Очевидно те са впоследствие и много по-късно интегрирана в якутската народност монголоидна съставка, именно поради което не бива от нея да се правят изводи за цялата народност. Такова е положението и при казахите и други монголоиди при тюрките няма.

Тази унгарска дума е прабългарска по произход от багатур и не бива да се сегментира така морфологически.

Индоиранците Андроновци нямат директен контакт с монголите, а опосредстван от прабългарите Афанасиевци.

Не беше ли "Болгарский"?

В дунавския диалект на прабългарския език формата на думата трябва да е *tåjaq, производно от гл. *tåj-"подпирам се, опирам се". Във всички ирански езици има немалък брой прабългаризми и огромно количество тюркизми изобщо. Но цитирай тук да видим иранския етимологичен речник, според който тази дума е изконно иранска по произход!?

Във всеки източник има моменти, които потвърждават и които противоречат на дадена теза. Моята теза не е в тази енциклопедия, а аз я цитирам, за да покажа, че много отдавна се търси връзката между хуни и прабългари и едва напоследък вече се установява и твърди, че хуните са тюркоезични или само тюрки и затова цитирах онези западни автори. Не съм преводач, а като педагог - професор по съвременен турски език, като научно занимание - езиковед тюрколог, а по народност съм българин: - http://rdsc.md.government.bg/BG/Activities/Publication/Dobrev.php - http://bolgnames.com/text/Treasure.html - http://bolgnames.com/text/Principles.html - http://bolgnames.com/text/Publications.html - http://www.google.bg/#hl=bg&source=hp&q=%D0%90%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD+%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA&btnG=Google+%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&rlz=1R2ADRA_enBG354&aq=f&aqi=&aql=&oq=%D0%90%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD+%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA&gs_rfai=&fp=478b43f5099af759 По останалите въпроси тук мисля, че ще ви е от полза отговорът, който давам на един друг потребител: Благодаря най-сърдечно за този толкова мил комплимент, но недей да очакваш, че ще си взема бележка. Ти, както винаги, си не само много възпитан, но и пределно ерудиран, независимо че по-принцип отхвърляш или си против «всякакви академични дивотии», точно или приблизително както имаш навика да се изразяваш. Отговорът по същество в условията на форум, който има претенцията да е научен, в никакъв случай не може да бъде телеграфно-кратък, независимо че ти лично нерядко бъркаш форума с телеграфната зала на Пощата, когато единствената ти критика към моите постове се свежда до това да искаш да бъдат от кратки по-кратки. Ти и мене ме бъркаш с някой друг, въпреки че в този форум единствено аз съм с научното си звание, името, честта и достойнството си, каквито ти повече от очевидно не притежаваш. Дори само следното твърдение от изворите е напълно достатъчно, за да се приеме, че титлата наистина е прабългарска, но пак от изворите е известно, че нея я носи и княз Борис. А ако пък не можеш да разчетеш нещо, вината не е моя, а твоя, защото в качеството си на длъжностно лице си мислиш, че тук може без много неща, включително и без Ижица: Иван Добрев, Българите за руския народ, държава и култура (към приключване) БЪЛГАРИТЕ ОТ ИЗТОЧНА ЕВРОПА ЗА РУСКИЯ НАРОД, ДЪРЖАВА И КУЛТУРА Дунавските българи за руския народ, държава и култура Всъщност през Ранното Средновековие името на българската държава е Болгария и точно това име е засвидетелствано например в Чивидалското Евангелие, в което са вписани също така и имената на членовете на семейството на княз Борис: ...de Bolgaria… rex illorum Michahel et frater eius Dox et alius frater eius Gabriel et uxor eius Maria et filius eius Rasáte et alius Gabriel et tercius filius Simeon et quartus filius Jacob et filia eius dei ancella Praxi et alia filia eius Anna... [MonHistSlav, 382]. Именно поради всичко това трябва да се каже напълно определено, че доста видоизмененото като резултат и считаното по ред причини от старобългаристите като че ли за единствено коректната, закономерна и правилна форма блъгаринъ очевидно-безспорно е по-късна и по-нова от формата българинъ, което в този си вид, разбира се, все още не е подложено на въздействието на ликвидната метатеза. Нейната времева граница обаче като че ли е краят на ІХ в., в най-лошия случай средата на Х в., защото е известен записът за цар Борис І като Михаиль кагань на Бльгарýхъ, потвърден, макар и не напълно сигурно, не само с разчитането на личния печат на висшия му сановник Йоан Багатур, но и чрез Дуклянския Летопис, където съвършено очевидно под Крис трябва да се разбира княз Борис. Особено важно-същественото тук е указанието, че Борис е наричан каган на езика на собствения му народ, както и това, че тогавашните българи са непобедими: Тем временем в правление Владина двинулось множество народу из мест по реке Волге, от которой они взяли имя; от имени реки Волги собственно и называются по сегодняшний день вулгарами. Они прибыли с женами, сыновьями и дочерьми и с целым богатством, и очень большим, в область Силодуксию. Во главе у них был кто-то по имени Крис, которого называли на своём языке ”каган”, что на нашем языке значит ”царь”. Под ним было девять князей, которые управляли и судили народ, поскольку был он очень велик. Итак, ударив на Силодуксию, взяли её. Потом, непобедимые, захватили всю Македонию, потом всю область латинов, которые в те времена звались римлянами, а теперь называются моровлахи, то есть чёрные латиняне: да даже царь константинопольский, поскольку он вёл с ними многочисленные войны, сидя на своём престоле, но не смог их ни в едином бою победить, послал послов и заключил с ними мир. Оба народа очень полюбились один другому, то есть готы, а они же и славяне, и вулгары, а в основном потому, что оба народа были язычниками и был у них тот же самый язык. Вскоре вулгары, теперь будучи уже в безопасности со всех сторон, построили себе хутора и сёла и заселили занятую ими страну аж до наших дней (ДуклЛт). Полагане основите на Киевското Княжество и руската държава За отбелязване тук още е и това, че и тази титла, подобно на титл. бан, бик (от сю-биги), жупан, кавхан, тархан, тигин (от канар-тигин), тиун, хан, ювиги, е заемка от китайския в прабългарския език: 22. тюркск. qaγan 'каган, государь' < кит. Ke-xan' /27/ 'великий хан' (Чэнь Чан-Хао, 1953); < кит. ke-kuan /28/ 'великий государь' > qaγan (Ramstedt, 1951, 62) (Н. Баскаков). Всъщност точно такава е формата на титлата и в дунавския прабългарски език и почти по същото време тя се носи и от българския княз Борис – Михаиль кагань на Бльгарýхъ, потвърдено също така, макар и не напълно сигурно, и при разчитането на личния печат на висшия сановник на цар Борис І – Йоан Багатур, но в замяна на това пък повече от сигурно и от латиноезичните извори: Praeerat eis quidam nomine Kris, quem lingua sua cagan appellabant, quod in lingua nostra resonat imperator,... (Diocl). Аз вече цитирах тук съответния раздел от статията ми, в който става дума за кехан. Не само липсата при тебе на необходимата и достатъчна тюрколого-лингвистична квалификация е причината за по-горе цитираната много неоснователна претенция, именно поради което пояснявам следното: всичките тези думи проф. Чен, когото аз най-напред критикувам, отхвърлям и коригирам едновременно, но и цитирам и заимствам по много отдавна установения научно-легитимен и допустим път и начин, а не копирам, както ти ме клеветиш за пореден път, ги определя ту като алтайски, ту като тюрски, с което той или не е прав по същество (1), или пък не е достатъчно конкретен (2) с оглед нуждите, целите и задачите на Лингвопрабългаристиката: 1. В моите научни представи на езиковед тюрколог, «Алтайско Езиково Семейство» изобщо не съществува, а има единствено и само Алтайски Езиков Съюз. По силата на това не съществува и «алтайски» праезик. Следователно определянето на дадена дума като «алтайска» в този смисъл означава ни повече, ни по-малко да я отпратиш или пък обратното, да я измъкнеш от Небитието, да не говорим изобщо за възможността за някакви си обектно-подплатени етимологизации, които може да бъдат единствено и само имагинерни, каквито са всичките без изключение етимологии на... Това, че ти си мислиш, че аз го мразя, показва и доказва само това, че ти мене ме мразиш просто, без да съм ти дал какъвто и да е повод – както виждаш аз помня всичко, което се пуска не само в тази тема. 2. Още преди края на 4-то хил. пр.н.е., да не говорим пък за времето около Н.Е., обективно-реално съществуващи тюрки няма, защото преди това прототюрките се разделят до огуротюрки и огузотюрки, впоследствие първите се разделят до авари, болгари и хазари, а вторите до огузи, къпчаки и др. с техните по-частни подразделения или подгрупи. Така че определяйки въпросните думи като тюркски, проф. Чен не следи и не се съобразява с тази обективно-реална делитба. Логически казано, той ги определя не чрез техния най-близък, а чрез техния най-далечен род, с което игнорира и подминава Лингвопрабългаристиката като такава, за него тя чисто и просто не съществува. Това обаче ние българите не можем и нямаме право да го правим или допуснем, защото това е езикът на нашите прадеди, а още по-малко пък и да го поставяме в основата на нашите прабългаристико-научни проучвания, които по-същество вече се оказват лишени от обект на изследване в лицето на задължителната за случая налична емпирична база. ЕТИМОН И АПЕЛАТИВ НА БЪЛГАРСКОТО НАРОДНОСТНО НАЗВАНИЕ проф. Иван Добрев И тъкмо за част от тази голяма група български племена на име Buluoji канадският учен от китайски произход проф. S. Chen [1998] приема и твърди, не без непременно-задължителните тук научни основания и доказателства, разбира се, че те са “алтайски наследници на конфедерацията Сюнну с ирански или кавказски примес”, което в края на раздела обаче се конкретизира в смисъл, че това в действителност е европеиден примес; тяхната музикална култура спада към културата на “Северните варвари” и е в познатия и разпространен по това време и по тези места “кавалерийски” жанр; “Няколкото оцелели думи на китайските българи като цяло изглежда да са алтайски и тюркски в частност.”; в песните най-вече на племената Boluohui, което наименование има и вариант Buluoji, много често се говори за kehan‚ т.е. khaghan; редица родови имена на племето Buluoji, особено тези на някои от управляващите родове, са “определено припознати като сюнски имена” и като заключение в края на раздела се приема, че “Тяхната културно-лингвистическа принадлежност изглежда по-скоро алтайска.” [69-73]. Впрочем посочените тук като “алтайски или тюркски” думи, освен току-що приведеното kehan‚ прабългарската принадлежност на което едва ли може да се обсъжда, особено когато последният български хан и първият български цар Борис І, както вече се посочи съвсем в началото, носи и титл. каган, са кит. kuli “slave”‚ keye “fort”‚ weiya < jwei-nga “wood”, moheduo “hero”, mole < mua-lək “fish”, които според нас обаче идват последователно от бълг. *kul “роб”; дали иранското по произход бълг. *käye “крепост”, стиран. kalak, съвременно тур. kale, или може би пак иранското по произход бълг. *qatïk “крепост”, считано в неговия много по-късен източноевропейски вариант *qatау, както е добре известно, за печенежско; бълг. *аγač “дърво”, после ако не най-вероятно индоиранското, както ще се опитаме да докажем по-нататък и на друго място, то повече от сигурно източноиранското по произход бълг. *baγatur “герой, юнак”, засвидетелствувано многократно в гръкоезичните прабългарски надписи от VІІІ-ІХ в. в Дунавска България, и *baliq “град” като че ли по-скоро, а не “риба”, докато кит. wan, както показа наскоро направеното от нас сравнително пълно и доста подробно проучване, преминава не в някакъв си, много неясно-неопределено точно кой “Turkic”, а именно и единствено в реално съществуващия тогава под формата най-малко на десетина диалекта античен централноазиатски тюркобългарски, същото и български прабългарски, но най-добре болгарски език, като титл. бан, разпространена от европейския болгарски език впоследствие и в почти всички европейски езици, така че “културно-лингвистическата принадлежност” на китайските българи в никакъв случай не “изглежда по-скоро алтайска”, а единствено и само тюркска [вж. Добрев 2005, 378-384, вж. и срв. Chen 1998, 72,76].

Това сведение го има при Гумилев, но сега не мога да посоча къде точно, аз просто съм го запомнил, когато съм го чел. Етнонимът болгар се споменава многократно в древнокитайските хроники, които от тази гледна точка ги проучва Chen S., Some remarks on the Chinese “Bulgar”. – Acta Orientalia Hungaricae, vol. 51(1-2), 1998., а моят анализ по това е на: http://bolgnames.com/text/Bolgar.html

Разбира се, когато напълно преднамерено-съзнателно се акцентира и изхожда от онази малка част от тях, на което фундаментално разграничение аз настоявам много. А иначе и при тях преобладава прабългарският по произход расово-антропологичен тип на тураноида, който е подвид на европеида и когото някои наричат не особено коректно-точно "туранска раса":

Прилича ми на перс. таг "корона", от тук арм. м.л.и. Тагвор "корононосец". В старогръцкия език има и други персийски думи, напр. деспот от диз-бат "началник на крепост; градоначалник".

В турски например е böbrek.

Блазе ти, че знаеш толкова сигурно-убедено каква точно е реалността! Много малко са такива като тебе! Но независимо от това, обърни все пак малко внимание и на правописа!

С изключение на малка тяхна част, не само казахите, но и якутите са европеиди, а при киргизите няма монголоиди. Наистина казахите къпчаки и прабългарите българи са все "западни тюрки", но те не са различни, а една и съща раса - европеиди с незначителен монголоиден примес. То ти лично с просто око виждаш, че Слънцето се върти около Земята, но дали същото го казва и Науката?! Много ти е объркана концепцията, защото няма как тюркският праетнос да поражда език и етнос и при това да е от смесен произход, когато зад и преди него не стои нищо. Бъди така любезен да не ми казваш какви точно източници да ползвам и защо се правиш, че не виждаш последните западни автори, които цитирам? Прототюрките са европеиди с лек монголоиден принос. За първи път се споменава в древнокитайските хроники като за народа ху "другородци", който се появява на Монголското Плато 1700 г. пр.н.е., а около Н.Е. там вече се говори за прабългарите и под името им болгар. Не се изхвърляй толкова - ще казваш кой какво да прави с термина "тюрки" едва, след като станеш най-малко професор по тюркска лингвистика или история. Но както забелязвам, няма изгледи това да се случи по мое време!

Не се самозалъгвайте, защото нищо не сте получили!

След сведенията и данните, които изнася съвременен църковен руски историк, вече вън от всякакво съмнение, киевският митрополит Йоан I е последният за тогава български патриарх Йоан Дебърски: Иван Добрев, Българите за руския народ, държава и култура (пред приключване) Ние българите доизградихме основите, създадохме, укрепихме и утвърдихме като държава Великая Русь; кръстихме русите и давайки им за богослужебен и книжовен старобългарския език, книжнина, писменост и православна култура, учредихме Руската Православна Църква, основахме Руското Училище и Съд, положихме и изградихме основите и начертахме насоките за развитие на руската народност, книжовния руски език и руската литература. СВЯТОЕ КРЕЩЕНИЕ И ПРОСВЕЩЕНИЕ ВЕЛИКОЙ РУСИ Религиозно-богословски свидетелства и доказателства за християнизацията и даването на русите от българите на старобългарския език, книжнина, писменост и православна култура На долуприведените редове попаднахме доста време, след като вече бяхме приключили настоящия раздел в основното и главното. Привеждаме ги тук не само, за да се види сравнително голямата разлика като цяло между нашите редове до тук и тях, но и за да се допълни нещо, липсващо при нас, само че вече единствено и само по усмотрение на Читателя. Сега и тук допълнително трябва да се поясни още само и това, че чудото, за което дочува Ярослав, безспорно е огънят, който излиза от гроба на св. Борис и Глеб. Тогава той нарежда митрополит Йоан незабавно да пристигне от своето църковно седалище в България - καθολική εκκλησία, за да каже именно и единствено той какво точно става и какво трябва да се прави: В 1020 или 1026 г., когда открывались мощи новоявленных русских страстотерпцев Бориса и Глеба, в Киеве выступает пред нами "архиепископ" Иоанн. Примечательно, что преподобный Нестор, почерпая в 80-х годах XI в. свой материал из современных открытию мощей записей на Вышгороде, невольно сохраняет в своих слововыражениях оттенки, неподходящие к порядку греческого митрополичьего управления, наступившему в Киеве с 1037 г. Этот "архиепископ" Иоанн призывается в Киев как бы откуда-то со стороны, свидетельствует и прославляет собственным авторитетом (не спрашивая никакого патриарха) мощи, освящает церковь, устанавливает праздник, ставит ставленников, которых, повидимому, в Киеве в тот момент некому было посвящать и, "оставивши" Киев, "отходит в свою кафоликанскую церковь": Ярослав услышав о чудесах "повеле призвати архиепископа Иоанна, тогда пасущу ему Христово стадо разумных овец его. Архиепископ же, остав, постави попы и диаконы ти тако отъиде в свою кафоликани-иклисиа". Этот термин "кафоликани" совершенно необычен, уникален. В русской церкви он совсем не употребляется. У греков иногда καθολική εκκλησία в упрощенном виде значило церковь приходскую, "общественную" в отличие от "приватной", домовой. Но в данном случае такое противопоставление не имело бы смысла. Есть другой условный смысл термина "кафоликос". Так называли и называют себя главы сирских, армянских и иверских церквей, вкладывая в "кафоликос" смысл национальной автономности или автокефальности. Этот смысл скорее подходит к данному случаю. Иоанн был действительно "архиепископ" в смысле "кафоликоса". Это был патриарх-архиепископ Охридский, переживший катастрофу разгрома болгарской державы царя Самуила в 1014-1019 гг. греческим василевсом Василием, гордо именуемым за это Вулгароктонос - Болгаробойца. Болгария лишилась самостоятельности и присоединена была как провинция - "катепанат" к Ромейской Империи. Автокефальный архиепископат (для славян) - "патриархат" Охридский был понижен в ранге. Патриарху Иоанну оставлен был титул "архиепископа" чести ради для самих греков кафедры Ахриды, как привилегированной по завету имп. Юстиниана. В этом, уже пониженном положении "архиепископа" (а не патриарха), Иоанн и навестил свою ставропигию киевскую по вызову Ярослава и действовал как друг русской церкви, в отличие от последующего митрополита-грека Георгия, который в 1079 г. противился прославлению святых русских князей Бориса и Глеба: "митрополит же бе неверствуа, яко свята блаженнаа". Бывший патриарх Иоанн подчеркивал пред русскими, что, хотя он теперь (в 20-х годах XI столетия) только "архиепископ", но для болгарской церкви он попрежнему автономный глава = кафоликос со всеми древними привилегиями Ахриды и с тем же ставропигиальным протекторатом над Киевом, для которого кафедра болгарского примаса попрежнему остается, и под политической властью греков, "кафоликани иклисиа", т. е. соборной архиепископской кафедрой, юрисдикционным центром, щитом против греческого константинопольского подчинения. Исторический срок этого подчинения для русской церкви однако быстро приближался (А. Карташев).

Така поставен този въпрос може да получи окончателно-задоволителен отговор само в специално-индивидуално изследване на думата. Прабългарски думи има във всички чужди езици по пътя на тяхната миграция, като се започне от монголските и тунгузо-манджурските в Ц.А. и се стигне до германските, включително и скандинавските, езици в Европа. Тази дума е прабългарска по произход и това се доказва чрез привеждането на нейни съответствия в други тюркски езици и то задължително в контрапункт на невъзможността тя да води своя произход от славянския праезик, което дори само по себе си е напълно достатъчно като аргумент в тази насока.

И на тебе ти е много трудно да спазваш дори най-елементарно благоприличие!? Тази квалификация е способност за идентификация, разпознаване и анализ в диахронен и синхронен план на прабългарската дума, словосъчетание и изречение на фонетично, лексикосемантично, морфологично и синтактично езиково равнище.

Вашите "конкретни доказателства" са в прабългаристичната научна литература. Особено актуалните и дори злободневните от тях са в моите статии и книга в Нета, които ще е добре да познавате, преди да седнете тук да се заяждате с мене. А ако не искате и да знаете за тях, защото тогава се врете в тази проблематика и с всеки свой пост ме обиждате? Аз да не съм ви тука пачавра, за да се изтривате по мене?!

По нито един от тези пунктове не си прав и най-малко по вида и характера на прабългарския етнос. Струва ми се, че лично моя е тезата, че като език, антропология, материална и духовна култура прабългарите са частично иранизирани тюрки. Тази теза работи перфектно и се справя успешно с всичките най-объркано-заплетени случаи, констатирани на емпирично ниво, т.е. тя ги обяснява по един напълно-задоволителен и последователно-непротиворечив начин. Но тази теза има и силно прогностичен ефект, което си пролича особено добре по-горе, при обяснението присъствието на прабългари при А.М.

Не разбирам дали мене питате, но си мисля, че тук си има въведен ред за задаване на въпроси след цитат. Струва ми се, че този ред е задължителен за всички, дори и за модераторите!

Лингвопрабългаристиката отдавна вече премина и надскочи този свой предишен и стар етап на развитие, при който обект на изследване са отделно-изолирано взетите думи. Сега тя вече е на последния си и най-висш етап на структурно-типологически и генеалогически анализ-синтез на цялостно-завършени прабългарски текстове, досегашния корпус от които публикувах по-напред в Темата.