проф. Добрев

Тъкмо обратното е по-логичното, а за всички тях дунавскопрабългарският език просто не съществува. Поради голямото отстояние във Времето и по силата на конкретни екстралингвистични причини тъкмо този звук се спирантизира. Имам собствено решение на проблема, което ще пусна, когато местните величия благоволят да отключат моята тема!

Алтай е прекалено обширна област и там има много рунически надписи. Кои по-точно надписи и коя точно научна публикация имате предвид? Двете групи надписи може и да са синхронни, което изобщо не означава, че двете отделни писмености възникват по едно и също време и на едно и също място!

Прабългарската руника възниква и се развива преди и независимо от Орхоно-Енисейската руника. Структурнотипологическите различия и несъвпадения между огуротюркските/българските и огузотюркските (огузски, къпчашки...) езици са сравнително големи. По тази причина разчитането и преводът на Орхоно-Енисейската руника имат само относителeн смисъл и значение за разчитането и превода на Прабългарската руника. При разчитането и превода на Прабългарската руника задължително и едновременно трябва да се реконструира не само лексиката, но и граматиката на текста на надписа. Така например първата дума от добре известния надпис билингва от Мурфатлар трябва да се реконструира и обоснове по следния начин: болг. *вäр- “давам; дължа; бивам грешен” < тюрк. *бeр-; дунболг. -их,, севдунболг. -ик (НСМ) < болг. *-ик – бъдещо причастие, ударено; -ум – спом. гл., 1.л., ед.ч., неударено: *вäрúхум “грешен съм”.

Отново демонстрирате "доброто" си домашно възпитание, забравяйки, че и вие ще стигнете до моите години! Случайно да можете да ми кажете коя е тази "нова научна истина" и кои точно са нейните основни постулати? От кого именно, къде и кога те са обосновани и доказани? Какво чакате, цитирайте ги по-скоро тук да ги видим, а не говорете на вятъра! Позволявате си да ми приписвате едновременно и користолюбие, и невежество!? Дефицитът от Методология в Българската Медиевистика е много отдавна и широко известен! За да ме опровергаете, цитирайте поне една научна публикация, в която се обсъждат теоретико-методологичните й проблеми! Разбира се, че няма да цитирате, не само защото такава по принцип няма, а и вие самият изобщо не сте наясно що е Методология, а се опитвате да ми пробутвате лозунгите на отдавна покойни физици!??

Нито съм единствен, нито пък сам, защото пред и до мене винаги са били и завинаги ще останат проф. Ив. Шишманов, проф. Златарски, проф. Фехер, д-р Съсълов, проф. Стр. Димитров, проф. Юхас, проф. Б. Симеонов, проф. М. Москов, акад. Гюзелев и още мн.др. Ние, българите сме най-интелигентната нация и сме дали най-много на Света. Всичко това ние, съвременните българи го дължим на нашите велики предци прабългарите. Затова аз ни най-малко не се съмнявам, че и след мене ще има български учени, които ще продължат да работят и развиват и занапред Светата Прабългаристика. Но много по-съществено-важното, именно те ще бъдат живите свидетели на окончателния крах на мизерно-антибългарската Дребнобълхаристика на разните му там счетоводители, бакали, ветеринари, клоуни и други все от този сорт. Лаская се от мисълта, че и аз съм дал своя, макар и скромен принос за този неминуем крах.

Иван Добрев, Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София, 2005 Точно тук прекъсваме за малко, за да доуточним и посочим, че синовете на цар Петър – Борис и Роман са изпратени като заложници в Константинопол през 963 г., когато след смъртта на царицата ромейка Ирина, цар Петър предложил да бъде подновен мирният договор от 927 г., което вдовицата на Роман ІІ (959-963) – Теофано, и нейният съветник Йосиф Вринга приели, но поискали синовете на цар Петър да гарантират мира като заложници. Княз Роман обаче е правнук на сваления през 944 г. Роман І и за да намали броя на съперниците за короната на малолетните си синове, Теофано, с присъщото й византийско коварство и жестокост, заповядва Роман да бъде скопен, с което от една страна се пресичат евентуалните му претенции за трона, а от друга страна “се извършва почти безпрецедентния в дипломатическата практика дори на онази епоха акт” (Г. Литаврин).

Имате претенцията да сте ерудиран и в Методологията, но отново не ви е ясно значението на гносеологическия термин "рефлексия". Бъркате ме със Счетоводителя и неговите епигоно-адепти, които градят фантазиите си буквално на празно място и които боравят с цитираната от вас фразеология. Моята теория стъпва много здраво и е многостранно обвързана и вплетена в най-новите постижения на вековната световна наука Тюркология. Напълно изключено е да грешат фатално-непоправимо и едновременно хилядите най-големи учени тюрколози на Света! Не заклеймявам никого, а чисто и просто изпълнявам свещените за всеки добросъвестен учен предписания на Науката той непременно да отчете и критически прецени резултатите от всичките достъпни му научни проучвания по въпроса. Така Науката си осигурява не само задължителната за нея приемственост, но се и развива, самопречиствайки се.

Може ли да цитирате извора?

Варненци, варненци и то от Франгата, защото жителите там още носят по косите и брадите си водораслите от ковчегокрушението, а и сега нерядко прибягват до Арарат, за да почетат Праотеца свой!

Нищо вярно по отношение причините, условията, процесите и резултатите от славянизацията и християнизацията на прабългарите: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7838&pid=168892&st=2800&#entry168892

Нищо вярно по отношение причините, условията, процесите и резултатите от славянизацията и християнизацията на прабългарите, особено това пък, че Симеон си бил присвоил някакви си "изоставени славянски ритуали", каквито изобщо няма. Вярното за Симеон е преписано от Рънсиман, без да си прави труда дори и да го цитира. Това не е научен морал и етика! Черните, но по-правилно, северните българи нямат никакъв контакт с дунавските българи. В противен случай Аспарух нямаше да загине при Вознесенка изоставен и самотен. Самите северни българи не са на Таманския Полуостров, защото там вече владеят хазарите, а са се разпръснали по южноруските степи, като са приели да им бъдат васали. Няма никаква връзка и приемственост между Боспорското Царство и Стара Велика България, защото разстоянието между тях е поне от 4-5 века. Никакво "прехвърляне на култури" или "горда версия на източното християнство", защото Симеон създава съвсем новата и коренно-различна, оригинално-самобитната Българо-Християнска Цивилизация. Св. Константин-Кирил си знае и владее древноеврейския език още от обучението си в Цариград. Източна България я завладява Йоан Цимисхий през 971 г. Това, че България престава да съществува като политическа сила, съвсем не означава, че престава да съществува и като културна сила, защото Симеон и Самуил съумяват да прехвърлят и пренесат навреме в Русия специфично-характерната Българска Писменост, Книжнина, Вяра и Православна Култура и така да я спасят и съхранят не само за Славянството, но и за Човечеството.

Кои точно научни публикации възнамерявате да рекламирате?

В този речник е дадено само едно от значенията на този термин, наред с който той има още и значението "историческа наука, науката история". В Българската Историография битува и върлува най-долнопробно-откровен емпиричен позитивизъм и тя е толкова далеко от теоретико-методологическата си самопречистваща авторефлексия, че чак да ти стане мъчно.

Прицак много отдавна вече не е в час по отношение на прабългарите и особено пък по отношение на техния език: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7838&st=2780&gopid=168636&

Прицак много отдавна вече не е в час по отношение на прабългарите и особено пък по отношение на техния език: Иван Добрев, Българите за руския народ, държава и култура (под печат) При това положение вече единствено и само като най-вулгарна профанизация трябва да се определят долуприведените редове. Техният автор повече от очевидно избива българофобията си не само в неглижирането на всякаква хронология, като отнася директно причините и мотивите на Василий II да воюва със Самуил към най-малко 70 год. по-ранния Симеон, но и в абсолютното си невежество по отношение на взаимоотношенията между прабългари и славяни, които в никакъв случай не са отношения на робовладелци към роби. Впрочем точно тази мизантропска аналогия несъмнено трябва да е плод на много тъжния факт, че украинецът по произход, но родоотстъпникът по морал Омелян Притцак завършва земния си път, и то не под родното си украинско име, а под чуждо име, в страна, където споменът за робството все още е много пресен: По това време, обаче, българските управници, които, почти два века, губели силите си в борба за превъзходство против византийските императори, били решили да се смесят със славянските си роби в една държава. Те също били задължени да приемат християнството, за да могат да бъдат признати като европейска сила. След дълъг размисъл, кхан Борис (Барс/Тигран) лично възприел гръцките обряди. Неговият син, Симеон I, обаче, използвал възможността да присвои изоставените славянски ритуали. Той поканил изгонените византийски мисионери в своето царство и започнал да поставя основите на една независима славянска българска висша култура. Противно на моравските принцове, Симеон, потомък на династията на Атила, не е имал комплекси за малоценност: в неговите очи, византийските императори са били парвенюта. Дунавските българи, по всяка вероятност, са били подпомогнати от черните българи от Таманския полуостров, които като наследници на Кубратовата Велика България (Magna Bulgaria - ок. шести и седми век) са останали да живеят на територия където елинската култура на Боспорското царство е оцеляла. В деветия и десетия век, това е било единственото място в Европа, където идеята за прехвърляне на култури е била още жива. Точно там и Константин/Кирил бил научил еврейски и е бил посветен в изкуството на превода. Докато българите оставали езичници, опасността, която те криели, е била значителна, но не - и критична. Възникването на една горда българска версия на източното християнство, обаче, е била директна заплаха за културната и религиозна хегемония на Константинопол, и това е накарало император Василий II да предприеме бързи репресивни действия, които му спечелилили титлата “Българоубиец”. След 1018 година, България престава да съществува като политическа сила, а след 1036 година - и като културна сила (Ом. Притцак) [вж. Добрев 2005, 309-310, вж. и срв. Давлетшин 2010, 20; Джурова 1993, 246; Златарски 2009а, 560-567, срв. Божилов 1983, 41-86; ~*~1993, 33-47; Калоянов 2010а, 5; Лихачов 1972, 101; Михайлов 1989, 98; Притцак 2009, 17; Рашев 2007, 9-15,73-81; Флоря 2011, 45,61].

Той още по-наследство от дядо си Петър е ромейска марионетка, но и ромеите го прекършват и вербуват, когато го кастрират. Затова, както му дърпат конците, така и играе. С поставянето му за цар, Самуил отрязва пътеките на ромеите към него и получава възможност да го наблюдава по-отблизо. От друга страна пък той спазва закона за престолонаследието в българския двор и така неутрализира всякаква реакция и опозиция по този повод. Замонашването в случая означава излизане извън играта, а това ромеите няма как да му позволят, докато не изцедят и последната възможност на този свой коз в България. Последната им игра с този коз е превземането на Скопие без бой, след което вече го изпращат на напълно заслужената му почивка.

Чел съм статия, в която се доказва, че Самуил е от родословието на Борис, намери си я! А това за гуляма, също така зная от кой извор е и му зная и етимологията!

Въпрос на познаване на литературата!

Здравейте! Роман никога не е признаван за цар, а е поставен за такъв от Самуил, защото Роман чисто и просто е по-пряк престолонаследник. Нему българският трон принадлежи по право и с предимство спрямо всички останали князе от царски род, един от които е и самият Самуил. С коронацията на Самуил, Роман губи титлата си и става управител на Скопие, така че няма никакво двувластие. Царете като Самуил са самият този български народ, именно поради което надали има каквото и да е противоречие или най-малкото дори и леко конфузна ситуация.

Тук не сте напълно прав, но не сте и някакво изключение, а това, че вие лично не можете да кажете нищо категорично и за прабългарите, и за езика им, не означава нищо. Иван Добрев, Българите за руския народ, държава и култура (под печат) Сред най-новите опити за ревизия на Тюрко-Алтайската теория за прабългарите особено внимание заслужава много кратката, но определено амбициозно-претенциозната статия на проф. Р. Рашев [1993]. Тук най-сериозни възражения предизвиква най-напред допускането на автора за наличието понастоящем у нас на голям брой “възможни теории” за прабългарите, когато в действителност съществува и се развива една-единствена научна теория за тях и това е Тюрко-Алтайската; постулирането на “официално становище” и допускането на възможността “авторитетна група археолози” да споделят различно от него становище, издава единствено и само теоретико-методологическото безсилие и дори импотентност на автора; поради пределно стеснено-ограничената си по принцип фактологическа основа, а и по силата на твърде специфичния си подход и метод на изследване, който априорно изключва основните етноидентифициращи и етнодиференциращи признаци и белези на прабългарите в лицето на лингвистичните, Археологията като историографска научна дисциплина изобщо не е в състояние да хвърли допълнителна светлина върху тяхната етническа принадлежност, да не говорим пък и за това да предизвика решителен поврат в досегашните научни представи за тях; ...поради абсолютното по принцип лингвистично невежество на историците и при наличието към настоящия момент на достатъчно богато-разнообразен лингвистичен емпиричен материал и като лексика, и като граматика, обсъждането или най-малкото поставянето от тяхна страна на въпроса за историко-генеалогическия вид и структурнотипологическия характер на прабългарския език с категорично изразеното съмнение в неговия тюркски произход и принадлежност, и то като се имат предвид не само отдавна вече безкрайно остарели (Ст. Младенов), но и направо непредставително-приблизителни проучвания (Ем. Боев), е, много меко казано, колкото невярно-неуместно, толкова и повече от нескромно-неприлично; традиционно-обичайното позоваване на сравнително големия брой прабългарски думи в унгарския език ни най-малко не държи сметка за пределно специфичните условия, при които са поставени отсамдунавските прабългари със започването и провеждането на тяхната християнизация и славянизация изобщо и при които прабългарският език се криминализира, а онези, които продължават да го ползват, биват подложени на физическо изтребление; абсолютното лингвистично невежество на автора си проличава особено добре също така и от абзаца му за руническите писменостти, от който изобщо не може да се разбере кое от какво произтича или се причинява и кое от какво следва или се поражда; ...стратификацията на прабългарското общество до централноазиатска и тюркска по произход и принадлежност “военно-административна и родова върхушка” и подложено на тюркизация “източноевропейско иранско по произход население” си е ни повече, ни по-малко собствено български принос и патент в Етнологията и не може да се квалифицира другояче освен като поредната призрачна илюзия на българските историци, направо девствени по отношение на реално-обективните историко-генетични процеси и преобразувания: Това население – особено сарматите и аланите – оставя според тях забележими следи в материалната култура на прабългарите, но по най-съществения етноотличителен белег, езикът, напълно се претопяват, възприемайки тюркския език на пришълците. Процесът на предполагаемата тюркизация обаче не може да бъде илюстриран с конкретни доказателства, той се приема априорно, както се приема и тюркоезичието на прабългарите. ...погребението и на хан Кубрат, и на хан Аспарух е чрез трупоизгаряне, така че игнорирането тъкмо на този способ в никакъв случай не може да се приеме за релевантно-продуктивен път и метод за установяването дори и на приблизителната численост на прабългарите; вмъкването и използването в хода на изложението на понятието “индоиранско население” е много лош атестат за степента на познаване на историята на индоиранските народи от страна на автора и изобщо не прави чест на българската историографска наука, а самочувствието и на този автор, че предлага “нови възможности за преодоляване на стереотипите” по нищо не го отличава от множеството пръкнали се през последните 20-30 год. кресливо-агресивни лаици и дилетанти, захванали се да прекрояват и преначертават българската история, колко жалко [23-31].

Тук не сте напълно прав, но не сте и някакво изключение: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7838&st=2780&gopid=168366&

Роман вече не е цар, а управител на Скопие и не Василий го превзема, а той, Роман го предава и то без бой: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6955&st=380&gopid=168223& - #398 - проф. Добрев.

Роман вече не е цар, а управител на Скопие и не Василий го превзема, а той, Роман го предава и то без бой: Иван Добрев, Българите за руския народ, държава и култура (под печат) Самуил обаче много лесно и бързо разгадава политическата интрига на Василий и я парира, като наистина провъзгласява Роман за български цар и то под името Симеон, от което, разбира се, на гърците им става лошо: С появяването на Роман ще трябва да обясним и прекъсването на обсадата на Лариса в 979 г., защото Самуил трябвало да се върне в областта, за да уреди новото положение на работите, което завършило с въдворяването на Роман във Воден като български цар редом с българския патриарх, а своята резиденция пренесъл отново в Преспа (В. Златарски). Същевременно обаче той не му предоставя каквато и да било реална политическа власт и правомощия, т.е. Роман е цар чисто номинално. А след като пък през 997 г. патриарх Филип извършва коронацията на Самуил за български цар (КМЕц), пак той назначава Роман за управител на Скопие: Санкцията на българския патриархъ била достатъчна за признаване у българските господари царско достойнство отъ народа и от външния святъ (Ив. Снегаров). Ето защо няма нищо странно или чудно в това, че след второто поражение на Самуил от Василий, Роман изобщо не се колебае и побързва да предаде града на ромеите без бой, срещу което пък получава от императора сан патриций и длъжността стратег на Абидос (В. Златарски) [вж. Микулчиќ 1996, 39, срв. Павлов 2010а, 5].

Вида и характера на всеки език го определя неговият изконно-наследен базисно-основен речников състав от думи наименования на органи и части на човешкото тяло, действия и състояния на човека, бит и оръдия на труда, собствена материална и духовна култура, най-близка околна среда, природни явления. Броят на тези думи надали надхвърля двадесетина хиляди, докато заетият речников състав във всички случаи е по-малко. Само българските лексикални заемки в румънския език са към 35%. Почти толкова са и заемките в турски местен говор, общият брой от думи в който е около 5-6 хил. Установено е научно, че средностатистическият американец си служи с 1500-2000 думи.

Изобщо не е необходимо да я пише някъде и още по-малко да е била в употреба при български владетел, защото подобно на десетките хиляди чужди думи в българския език и тази дума е заета в него и е адаптирана, асимилирана, интегрирана, употребена на милиарди места и практически е абсолютно невъзможно да се изтрие и замени с която и да е друга. Известните ни опити са плод на контактолингвистично невежество, лингвистичен волунтаризъм от екстремистко-болшевишки тип, донкихотщина и т.н. Това е все едно да поправиш правописа и произношението на названието Париж, само защото някой нов бай Ганьо ходил до там и направил голямото "откритие", че французите не го произнасят така.