turanaga_san

Ей ама страшен ключ си намерил .... и кво точно изяснява този нов така да го наречем лингвистичен пуч? Ах как не се сетих по-рано. Да не забравяме кои според Страбон били съседите на Българите Пугури в Кавказ, как кои ... ами нашите брача Сърби, които нали винаги заменят Бъл-Блъ с Б-у и при отпадане на Л-то. А същите имат и хроничен проблем с правописа, и така и не се научиха че Сръбски с пише с Б а не с П като Српски Мисля че е извън всякакво съмение че формите пагерити и пугури са били записани лично от Вук Караджич, в най-ранния вариант на История Срба на Кавказу.

Многоуважаеми колега Ресаво-Сръбски, не следите внимателно дебатата Поентата беше съвсем друга. А вашият изключително подходящ пример с маджари и унгарци които уж били един народ е най-нагледното доказателство за правотата на моята "теза". Това че наименованията Унгарци и Маджари са били еквивалентни и взаимнозаменяеми термини за средновековните хронисти след 10 век съвсем не означава че въпросните етноними са обозначавали един и същ народ и в предходните векове. Ами това просто не е вярно. Етнонимите Унгарци и Маджари обозначават съвършено различни по произход и време на поява етноси. На мен изобщо не ми е ясно дали терминът Унгарци идва от Хуните, Оногурите, Оногундурите или от името на обитателите на крепостта Хунг откъдето започва Унгарското завоевание на новата им родина, но макар и произходът и първоначалният смисъл на този етноним да си остават загадка то е съвършено ясно че въпросните "Унгарци" каквито и да са били те по произход нямат нищо общо с новодошлите Маджари, освен това че са се смесили с тях и са изчезнали оставяйки просто един кух термин за позлване от хронистите. Връзката между етнонимите Маджари и Унгарци е грубо казано от същото ествество каквато е връзката между етнонимите Българи и предхождащите ги Скити в хрониките. С други думи връзка никаква освен разбира се "желязната" логика на хронистите и евентуално някаквя биологична връзка и приемственост. Отнесено към случая с Българите и Ванандците картинката е следната. Аз не съм казвал че Българите и Ванандците са два различни народа както не мога да кажа че Унгарците и Маджарите през 12 век са били два различни народа защото това е просто нон-сенс. Това което изразих като мнение че те са БИЛИ два различни народа и то много отдавна. За какви Оногуднури и управляващи родове говорите, ами това е ситуация от Кубратово време, чак 7 век. Аз още горе споменах че дори при Хоренаци и събитията от 2-3 век за които той говори термините Българи и Ванандци вече са били достатъчно омесени и посочих примера с Вхундура Булгар Вунд по който били наречени Вананд Тоест по времето на Кубрат двата термина вече от векове са обозначавали един и същ народ. От което обаче съвсем не следва че двата етнонима винаги са обозначавали един и същ народ ... напротив, историческата логика и всички налични примери сочат точно обратното, а именно че различни народи непрекъснато се смесват а етнонимите прехвърчат от един народ на друг, било заради смесване, било заради историческо наследство, било заради топоними, било заради логиката на хронистите. Няма никаква логика "Българите" да са имали изначално два етнонима, както и да е имало 100 вида Прабългари, Кучи Дучи Мучи Вучи.... . Това са пълни щуротии. Просто е имало някакво ранно смесване и унаследяване на имена които са дошли от различни етноси, било заради реална билогична връзка или пък политически претенции. Българите и Ванандците може да са били близки по произход но може и да не са били, примерът с Унгарците и Маджарите е показателен в това отношение. Аз изказах хипотезата че Българите са били управялващщото малцинство а Ванандицте масата но това си е чисто гадаене, може съвсем спокойно да е било и точно обратното Българите да са били масата а Ванандците управляващото малцинство. Във всеки случай ако Българите са били и масата и управляващото мнозинство оцеляването на термина Внанадур във всичките му форми от 2-3 век та чак до Унгарското нашествие в Трансилвания, това е почти цяло хилядолетие, остава съвършенно необяснимо ... на фона на всички останали етноси с които се смесват Българите и чиито етноними изчезват за по-малко от век, като Кутригурите и Утигурите примерно. С оглед на историческата практика да се налагат не етнонимите на мнозинството а на управляващото малцинство за мен е най-вероятна хипотезата че Ванандците са били основната маса сред Прабългарите а носителите на етнонима Българи са били малцинство и са се наложили над тях с други средства, така както е станало по-късно и със славяните, при което обаче дълго се запазват в употреба и двата етнонима макар Българският етноним с течение на времето да измества този на Ванандците и Славяните. И така остава открит въпросът от къде собствено са дошли Българите и откъде Ванандците? Ако можем да вярваме на източниците и идентичността на Оногури-Оногундури-Ванандури, то последните може да са дошли от Оногурския град Бакат, а Българите някъде малко по на юг ... от Тунгусо-Манджурските пещери на Балхарската планина Памир..... пардон Имеон.

Да и аз забелязах че видният Татаровед Гесер всичко вече е изяснил и обяснил. Оригиналната форма на нашия етноним била БАЛ-ГАР, и защо? .... защото намерил някаква нова Турска дума БАЛ. Едни други Турковъди ни обясняваха че оригиналната форма била БУЛ-ГАР защото имало Тюркска дума Булга. Аз викам да ги оставим да се разберат помежду си БАЛка ли ще е или БУЛка. Все ми е тая какво ще измислят Тюрковъдите. И това ми били лингвисти!!! По-добре да се обадим на Багренородния и той всичко ще ни обясни и даже ще е далеч по-убедителен, защото по онова време в Ромейската империя такива тъпаци както сегашното народонаселение не са живели.

Формата оногундур е много късна и крайно деформирана, може би предадена не директно а чрез посредничеството на някакъв друг език. Кавказката форма условно предавана като венендери (което е тълкувание на арабския запис вннтр) е много по-близко до най-старата форма в Арменските извори Вананд. Унгарската форма също удивително точно напомня Ванандур и показва че Унгарците са я заели директно от Българите. Какво означава тя можем да кажем само ако знаем какъв език са говорили Прабългарите. Кой от двата етнонима е по-стар и къде точно са се формирали тези етноними Българ и Ванандур е трудно да се прецени. Според мен те първоначално са обозначавали два различни народа, които на даден и то много ранен етап са се смесили, и имената са започнали да се използват паралелно, както се вижда и от споменаването им заедно още при Влъндура Булгар Вунд С други думи още в първите векове след Христа в Кавказ Българи и Ванандури са били вече един народ. Може би единият народ е дал масата а другият е дал владетелската династия, което би обяснило запазаването и на двата етнонима до толкова късно, Унгарско време. Вижте останалите Кутригури Утигури Кучи и Дучи колко бързо се стопяват и изчезват като имена. Явно не са имали нито маса нито някаква тежест в управлението. Моята хипотеза е че масата е била носител на ранния етноним Вананди, Ванандури но владетелският род и най-висшата аристокрация са били носители на етнонима Българи който и в крайна сметка се е наложил макар и масата и съседите да са си спомняли за Ванандурите до много късно. Хайде сега ти кажи Българите или Ванандурите са Тунгусо-Манджури? Или може би Котрагите/Кутригури?

Какви специалисти и професионалисти бе Глишев? Ти на тия специалисти ако им вярваш. Не ги ли виждаш какви са льольовци и самозвани "експерти". И то не само Добревците ами и цялата останала пасмина преводачи и "доказани" световни "експерти". тези хора пишат дивотии в пълен разрез с най-основните и елементарни принципи на лингвистиката и то по едни съвършено плоски и ясни казуси а ти очаквай от тях да родят нещо смислено по наистина заплетените въпроси. Няма шанс, просто няма шанс!!! Малоумието в техните аргументи и тези е очевадно дори за хора без никакво лингвистическо образование. А как се чувстват професионалните лингвисти като четат подобни съчинителства , и виждат какви ли не допълнителни лапсуси и бъркотии, направо не мога да си представя. Но нали са доказани експерти .. трябва да ги цитираш. Ами трябва, то когато няма акъл винаги може да се компенсира със симулиране на дейност и богати познания, тая метода винаги работи ... нал тъй? Това е ситуацията у нас и в останалия свят. То не бяха Буламачи Булгани Белки Самури Бургари, Хуни фосетиси, Вулгари - плебс, ранносредновековни крепостни Боргии и Буржоази...и НИТО ЕДНА етимология която да се основава на автентичната изходна форма на етнонима а именно Бльгар. И тук няма никакво значение къде са учили, какво са усвоили въпросните лингвисти и какви експерти представляват. Каквото и да си говорим просто с тъпи хора наука не се прави и това е. Чакам да ме убедите в противното

Кюпе - ония с ризниците Гениално но все пак хващане за сламки или ловене на призраци в мрака. Нандор както и останалите форми Оногундури, Венендери, Беленджери, са просто варианти на автентичната форма Ванандури - Арменските Ванандаци, по името на вожда им Вананд. Аременската форма е най-надеждна и близка до оригинала понеже въпросните Вананди се заселват там и Арменските хронисти са имали пряк контакт с тях и са знаели как е правилното записване на този нахарарски род. Гръцките, Арабски и Унгарски форми са деривати. Отпадането на началното ВА от Ванандур за да се получи Нандор се обясняваше с някаква особеност на Унгарския език, Ва се възприема за съюз или нещо такова. провери ако те интересува. Оногурите може да са дериват на Оногундури но може и да се касае за случайно звуково подобие. останалите животински видове изброени от теб най-вероятно нямат нищо общо с Българите освен че на някакъв етап след включването им във Велика България на Кубрат са "Българизирани" и попадат в общия кюп. Тия Кутригури Утигури Кучи Дучи Чдар Българите са най-вероятно някакви по-стари народи също погълнати от Българите. Кутригури - кутии Утигури - утии Чдар - кидар, кидарити, хионите Изобщо някаква Хунска сган Първо дайте някаква етимология за Българите пък после да си трошим зъбите с тези другите народчета за които почти нищо не знаем освен имената им и един двама владетели.

ей сега те почвам Ама не знам откъде да започна. Идеята ти както винаги е много добра. Само там не сме дълбали.

Именно!!! Тироглифа отново потвърждава максимата че истината при всички заплетени казуси е винаги безкрайно проста и елементарна. Просто трябва да се гледа внимателно и да се съблюдават елементарни принципи. А тези принципи са ясни на всички и мисля че е крайно време да се "изяснят" и на господа "лингвистите" защото от техните глупотевини по въпроса досега лъха не просто богато въображение а по-скоро една интелектуална немощ и дори малоумие. Впрочем въпросните принципи са им добре известни и обяснени във всичките им книжки но кой знае защо тези хора упорито нагло и най-безцеремонно отказват да ги следват и прилагат на практика. Кои са тези принципи? реконструирне на "изначалната" форма може да има само ако: 1. Се дава приоритет на домашните извори. 2. Се дава приоритет на азбуки и записи с ясно и еднозначно фонетично тълкувание. 3. Се избира за изначална само такава форма която би могла да обясни всички останали деривати в останалите домашни или чуждоезикови паметници. Какво не може да се прави? Ами не може за изначални да се избират форми и варианти които изобщо не съществуват в домашните източници. Също така не могат да се избират за изначални форми които оставят като необясними половината от вторичните варианти на етнонима в домашните и чуждите източници. И това че последното не само че се прави ами дори се е утвърдило като масова практика говори достатъчно красноречиво не само за лингвистическите но и за чисто интелектуалните качества на подобен тип излседователи, и всички останали апологети на тези плиткоумни теории на буламача. Да Тироглифе, нито Булгите нито Болгарите нито Балките или Белките могат да обяснят не само многообразните чуждоезикови записи но дори и Старобългарските записи на Българския етноним. Впрочем макар и езикът в тях да не е Прабългарски а Славянски, Старобългарските записи си остават единствените меродавни по въпроса за изначалния Български етноним защото са първо домашни, второ написани с азбука с ясна и добре изследвана фонетика, и трето е немислимо авторите на Старобългарските текстове дори и да не са били етнически Българи да не са знаели как правилно се произнася етнонима на управлаващия народ и да не са го чували от хора за които Прабългарският е бил майчин език. Те са записали точно това което са чули със собствените си уши. И въпросът е какво всъщност са чули? Най-старият запис на Българския етноним в Старбългарските източници е Бльгар. Знае ли се как се е произнасяло това нещо на Славянски, Старобългарски? Ами знае се много добре. И Перкунас съвсем правилно е обяснил че според особеностите на Славянската фонетика и развитието на отделните Славянски езици единствената възможна изходна форма и приозношение на този запис Бльгар е със СРИЧКОТВОРНО Л. Няма и не може да има никакви У-та, О-та, А-та, и други подобни дивотии. Единствено наличието на изначално сричкотворно Л може да обясни развитието на Българския етноним до сегашните му форми в съвременния Български език, в Руския и в Сърбо-Хърватския. В Българския език сричкотворното Л дава Б-ЪЛ-гарин, в Сърбо-Хърватски Б-У-гарин а в Руски съответно Б-ОЛ-гарин. Няма никакво съмнение че на Старобългарски етнонима на Българите се е произнасял и записвал със сричкотворно Л като Блгар. В чуждите заемки в Български и Сърбо-Хърватски комбинацията УЛ се запазва, както при кула, а замяната с У става само при сричкотворно Л. Ако на Прабългарски думата се е прознасяла като БУлгар БАлгар или БОлгар никога нямаше да бъде записана и предадена на славянски със сричкотворно Л. И тука разни шашми със звуци между а и о или между о и у не вършат никаква работа. То е ясно че Прабългарската и Славянската фонетика няма как да са идентични и това че Славяните са го произнасяли със сричкотворно Л съвсем не означава че Прабългарите са имали сричкотворно Л в езика си и са го произнасяли по-абсолютно същия начин. Но също така е ясно че ако в Прабългаския език при Л-то е имало някакъв гласен звук и той е бил между а и о или о и у то Славяните щяха да го чуят и запишат като Булгар, Балгар или Булгар в зависимост от това дали въпросният звук им е звучал най-близо до А, У, или О. Това че те не са го записали по този начин означва че или не е имало пълноценен гласен звук или те не са го чували и възприемали като такъв. Как е възможно това? Ами първо чуждоезиковите форми показват че все пак при Л е имало гласен звук, макар и за Гръцките и за Арменските автори природата на този гласен звук да си е оставала спорна или неясна. Във всеки случай опирайки са на традиционният Гръцки запис БУлгар, и Арменските Булгар, Балгар, Болкар, може да се направи извод че при Л е имало някакъв гласен звук и че той най-вероятно се е произнасял пред Л-то а не след него. Въпросът е какъв може да е бил този звук за да остане незабелязан за Славянското ухо и да бъде предаден посредством сричкотворно Л. Според мен този звук може да бъде само и единствено Ъ и никой друг. Ами Сърбите примерно и сега не само че нямат гласният звук Ъ в езика си но те дори не могат да го чуят и да разберат къде точно го слагаме и произнасяме в комбинация с тяхните и старобългарските сричкотворни Р или Л. Примерно за нас формите Вълк - Влък или Сърбия - Сръбия не само че имат различен запис но те се произнасят по съвсем различен начин и всеки Българин може да долови разликата. Сърбите обаче никога не могат да доловят тази разлика така както за нас е трудно да доловим разликата между тяхното меко и твърдо ч. По тази причина ако кажете на един Сърбин да запише какво чува като му кажете думите Сърбия или Вълк той просто ще използва сричкотворното Р и Л и това ще запише - Влк и Србия, просто защото той това чува. Но ако му кажете Волк, Валк или Вулк той ще го чуе много добре и няма да изпозлва сричкотворно Л (ВЛК) а ще го предаде точно както му го произнасяте. Те нямат проблеми да чуят и запишат правилно ВУЛгарен Сорбия или Сербия и във всички тези случаи никога не биха използвали сричкотворни Л или Р. Какви са изводите? Изводите са че на Старобългарски и Славянски думата Българ се е записвала и произнасяла със сричкотворно Л, като Блгар/Бльгар без пълноценен гласен звук, защото Славяните не са имали звук Ъ в езика си. Такъв звук те са развили в последстие и са се образували съвременните форми БЪлгари и БлЪгари, аналогично на формите вЪлк и влЪк. Прабългарското проинзошение обаче едва ли е било идентично на Славянското и на базата на останалите записи на Българския етноним в чуждоезиковите паметници можем да направим извода че Прабългарите са Произнасяли Л-то с предхождащ гласен звук който най-вероятно е бил идентичен със съвременното Българско Ъ. Наличието на този а не някакъв друг гласен звук обяснява Славянският запис със сричкотворно Л, както и огромното разнообразие от записи и варианти на Българския етноним в чуждите източници които в повечето случаи са написани на азбука в която няма специална буква и звук Ъ. Гърците и Латините примерно са го чували и записвали като У, Арменците както се вижда като А, У, О или изобщо са го пропускали както применро във формата Блкар. Тук всякакви варианти от типа на Булгари, Балгари и Болгари са просто невъзможни. Нито една от тези форми не може да обясни както изходната Старобългарска форма със сричкотворно Л, Бльгар, така и останалите производни в чуждоезиковите паметници. Ако е било Болгар или Балкар защо Гърците ще го чуват и записват като Булгар? И ако е било Булгар, как ще се обяснят Арменските форми Блкар и Болкар. Според мен автентичното Прабългарско произношение е било най-вероятно точно както е произношението в съвременния Български език, като БЪлгар(ин), а не официалното Старобългарско произношение със сричкотворно Л. Разбира се тази хипотеза може да е вярна само ако в Прабългарския език е имало звук Ъ идентичен или много близък до нашето съвременно Ъ. Тук някои веднага биха скочили ама ние не знаем дали са имали такъв звук или не. Е и? Като се има предвид колко е широко разпространен този звук сред Иранските и Тюркски народи в Азия, има ли изобщо някаква вероятност тия омешаните Прабългари да не са го имали този звук в езика си? И мен никък не ме изненадва че този звук е намерил толкова широко разпространение в езика на съвременните Българи. Това едва ли е станало заради Турско виляние или влияние на местните субстратни езици, защото ако беше така ония Сърбо-Хърватите на запад също щяха да го прихванат, ама йок. Прихванали са го само тези народи които са се формирали в границите на Първото Българско Царство и са имали контакти с едни съвсем различни Турано-Азияти. И така за мен първоначалната форма на Българския етноним не представлява никаква загадка. Но етимологията си остава пълна загадка, основно поради отказът на поколения лингвисти да търсят етимология не на базата на реално запазената и автентична форма на етнонима а на базата на някакви смешни невероятни и невъзможни форми и реконструкции. Без да се броят фолк етимологиите от типа на Булгар - смесен народ. Тях мога да ги сравня единствено с напъните на Константин Багренородни да изведе етимологията на Сръбския етноним. Цирк!

Е чак пък.... просто трябва да започнеш да обръщаш по-сериозно внимание и на другите корифеи в жанра, чиито приноси са не по-малко забележителни. Ето примерно моят фаворит за деня: "писмена култура с черти и резки" Разбира се в случая има възможност и да се доразвият някои иновационни идеи, и като изказ и като съдържание. Какво ще кажеш за един нов профил на ранната Булгаристанска култура: ... Степняшка военна организация специализирана в международен трафик на склави и квадрова зидария. Достойни чеда на Аспаруха

Ах тъкмо се чудех къде са се скрили "гробищарите" професорът нещо пак ви е много лют, внимавайте къде копаете. А за протокола някой ще ме светне ли кой точно е Кучкарски, че се обърках вече? Та така. И аз ги гледах тези имена сред Готската рода на Атила защото според Йорданес още Баламир се бил сродил с Готите и ми стана ясно че опитите на Омелян да представи суфикса при Баламир за вторичем а формата Баламбер за оригинална и най-автентична са много съмнителни. Но той си разбира от занаята и пипа чевръсто, като при оная хумореска с бехти където беше съвсем "успешно" реконструирал ламбадаизъма Това е което аз наричам да работиш със замисъл и замах. Чак и на мен ми се иска да стана лингвист.

Кога пък съм държал написаното от мен да е издържано? Просто се възхищавам колко наивни са хората и на какви всевъзможни тъпи недоказани и наукообразни етимологии и шашми се хващат, особено ако идват от разни "капацитети". Е ако толкова искаш нещо издържано от мен, ето ти моят най-нов продукт с който толкова се гордея. Мисля че надминах дори и Притсак с неговия каламбур, пардон Баламбур "Бледа - Хунски владетел - От Слав. блед, суров, изпит, жесток, садистичен (Туранага Сан - "Култура и език на Великите Хунори", под печат)" Какво не му е издържано? Щом Хунорите са имали Славянска Страва, що да са нямали и Бледа Разбира се няма причина да спираме дотук. Така като сме почнали нека да ходим до край. Балас можело да е и Германско. Ами може, защо да не може? То и Балдуин е Германско - от Балд - силен. И сега една малка врътка и пак в Согдийските степи за да ви дойде акъла BALADEVA Gender: Masculine Usage: Indian, Hinduism Other Scripts: बलदेव (Hindi, Sanskrit) Means "god of strength" from Sanskrit बल (bala) "strength" combined with देव (deva) "god". Baladeva (also called Balarama) is the name of the older brother of the Hindu god Krishna Бала-дева - Бала-митра - Бала-мира - Балдомира и айде на здраве за Хунорите Очакваме традиционното включване от Японските и Тунгусо-Манджурските степи, където съм сигурен се крият и далеч по-интересни етимологии от Баламура на Притсак. Но тук трябва да се приложи съвременен лингвистичен подход. Една доза наука 5 дози смях. Допустими са и други комбинации. Все пак още не сме чули мнението на проф. Добрев

успокой топката не виждаш ли че днес туран ага е в настроение за малко смях без граници. Аз също смятам че Хуните са си били нещо като баш Монголи и че няма нищо странно при тях да има и имена с Алтайска и по-конкретно Монголска етимология, но при имената им и тяхната етимология и произход хаосът е толкова невъобразим че твоята Монголска етимология ми е точно толкова смеховата колкото и Семитската от Бала-та , "Балтазарите" и Бу-Юрганите от Джагфар Тарихи Само щото Баламбер наподобявало Баламур и било Монголско. Ами то може да наподобява един куп неща в един куп езици. На някой могат да му се привидят връзки къде ли не кеф ти Баали, Балтазари, ами защо да не е свързано с Арабското малик - владетел, или пък нашия Добруджански Балик ами това е направо ачик ачик. Освен това за да не кажеш че пренебрегвам Согдийското начало да включа в списъка и името на Хунския вожд Балас, което се води за Иранско по произход. Значи Балас Иранец а братчед му Баламир Пакистанец? Да ме прощава Притсак обаче .... Но пасаран

Не вървиш Монголе Не моята а твоята теза е най-простата и безумна. На мен ми е все тая дали името е Монголско Семитско Иранско Германско или Пакистанско. При такава изворова база и липса на данни за езиците говорени в Хунския лагер, всички етимологии си остават чисто хипотетични и условни. Най-глупавата теза в случая е не на Притсак а твоята - Че името било с Монголски корен и какво беше написал Германо-Славянския суфикс Мар/Мер/Мир. Точно този метод на етимологизиране на името на Атила, от Тюрк. Ата-Баща + Готски Умалителен суфиск -Ла, който всички лингвисти отдавна са отписали. Ти защо си мислиш Притсак прави челни стойки за да "докаже" че суфискът Мар/Мер/Мир в "Баламир" е фалшив, добавен, вторичен ... ами за да може да си пробута Монголската етимология, без да му се изсмеят колегите. Не е глупав бай ти Омелян. А ти от какво си готов да се откажеш - от Монголския корен или от Германо-Славянския ономастичен суфикс? Избирай Ама не може и туй и онуй. Това може ама само в Болгарските Тюркски езици. Там законите на лингвистиката са други.

Да наистина не бива да се изключва тази възможност но бих заменил Арабски със Семитски, защото епохата е доста преди да се появят на бял свят Арабите. Според мен Маламир и Баламир са си съвсем различни имена понеже Б-М замяната е късно явление и то в един ограничен кръг късни Тюркски народи. Нашият Маламир трябва да се етимологизира в контекста на другите Прабългарски владетелски имена от епохата - Пресиян Енравота Звиница - голямото прасе и брат на малкия емир Семитският произход е по-актуален по-скоро относно Хунския вожд Баламир а не нашия Маламир. Погледни само как се казва сина на този велик Хунор - казва се Балтазар А в Семитските езици думата Баал означавала господар, а Балтазар - "пазител на владетеля" и по-късно се разпространява като име на единия от трите източни маги - влъхвите. Сега остава да се провери в изворите дали наистина името на владетеля е предадено точно като Балтазар или това е поредната фатаморгана сътворена от Туранолозите Пантюркисти. Ех Притсак, Притсак ... добре че на тоя свят Баламури дал господ. На всичко се ловят. "Бледа - Хунски владетел - От Слав. блед, суров, изпит, жесток, садистичен (Туранага Сан - "Култура и език на Великите Хунори", под печат)

Мерсим. мерсим. Тъкмо започнах да позабравям великите открития на нашия изтъкнат Хуновед. Ти не ме разбра. Не се и съмнявах в достоверността на твоя "източник" - типично в неговия стил и жанр. Притсак е безценен източник на информация но е изчерпал отдавна моя кредит на доверие. С други думи нищо от неговите партенки не вземам на доверие и дори когато се окаже прав го отдавам на чиста случайност. Тук признавам че за момент ме беше хванал да си помисля че за късмет този път е уцелил кьоравото и наистина е прав, но за съжаление пак ме налегнаха едни тежки мисли и дълбоки съмнения "оригиналната хунска форма на името била Баламур" .... а дали оригинална Хунска форма изобщо е имало а не се касае за далеч по-верятна Германска Славянска или Иранска заемка. Каква е оригиналната Хунска форма на Атила? Ами такава няма! И лингвистите отдавна са преценили че въпреки очевдиното Тюркско ата-баща, наличието на готския умалителен и "ономастичен" суфикс -ла показва че името трябва да се тълкува на Германска а не Алтайска основа. Оказва се обаче че според нашия Хуновед това което важи за Атила не може да се отнесе спрямо Баламира И за да се разчисти терена се почва старата песен че суфиксът бил присаден и неактуален. Аз отначало гледам ах това набито око на Притсак как хубаво е забелязало че формите на името с Б, Балабер и Баламбер не могат да се обяснят с изходно Баламир и че Хуноведа е напипал златната жила. Но после забелязвам че то и неговия Баламур не върши особена работа в случая, и така като гледам най-сигурното обяснение в случая е една серия от обичайни преписвачески грешки. И ако в името има някакъв ономастичен суфикс той определно бие на МИР/МАР/МЕР и подобни имена при Германци Славяни и Иранци. За прозхода на Германската форма (Валдемар) нямам представа. В Славянските езици думата МИР/свят е ранна Иранска заемка. Предполагам ономастичния суфикс мир има същия произход. За "Малкия емир" не мога да ти помогна. Согдийските етимологии напоследък много поскъпнаха. Поради което препоръчвам да затягате коланите и обратно в Алтай и при Тунгусо-Манджурите. Там етимологии все още се продават на килограм. А ние много закъсахме. Чакаме социални помощи и спасителни етимологии освен за Баламура също и за оня Владимир, Балдомир, или Лаодомир Расате. Според вас каква е била "оригиналната Хунска" форма на името?

абе то няма лошо да се застоя и тук малко, но все пак правилното място за един шогун с турански произход е единствено на полето на бойната слава. За съжаление ако се появя там не само че ще ме трият но направо ще ме скъсят с една глава, и ще ми затрият Туранската осанка.

Хаха това сериозно от Притсак ли го прочете? Лека му пръст, човекът поне имаше тънко чувство за хумор. Това че лингвистиката му малко куцаше, е то на кого ли не куца. представям си как Притсак обяснява как Маламир произлизало от Баламир а Баламир от Баламурник, щото в редица Тюрски, демек Балкарски, езици замяната на Б с М е често срещано явление.... Някакви теории за Акамир, Алдомир и Демир да ви се намират, .... без Славяно-Германските, плийз?

Тъпомерът отново отчита достигането на критични стойности. Но в срвенение с преводите на тасовете има още много да се работи. Някой няма ли да провери какво означва въпросният надпис на Японски? Сигурен съм че и там ще се намерят абсолютно "точни" съответсвия на силистренските думи. МетОдата е отдавна отработена, особено от някои колеги Турано-Тохаролози. Осетински, Монголски, Якутски, Японски .... както се казва квот дойде, наука е това ...не е шега работа. Тук докато ме нямаше е вилнял някакъв звяр. Нямами ги половината "дълбокомислени" мнения за асо-то. Бях си играл да ровя и пиша за косвения падеж и други интересни неща но всичко е изтрито. Тц тц тц .... варвари на Христовата земя. Оттеглям се в Бойна слава

Ха дали наистина няма объркване? Според мен всички опити за предаване на Прабългарски думи и изрази чрез Гръцката азбука са си поначало дълбоко объркана работа. Ние за съвременния Български език нямаме утвърдена латинска транслитерация а за онези времена когато нито е имало правила нито достатъчно опит и образование само един господ може да каже какво пишешия Грък е чул недочул разбрал и записал. Мисля че прекалено много надценявате реалната способност на един Грък който най-вероятно и не говори Прабългарски а само предава думите по "слух" , да предаде съвсем точно чутото. Освен това различните надписи едва ли са правени от едни и същи хора а дали отделните писачи са чували едно и също и са използвали еднаква транслитерация .... умряла работа. Бешевлиев внимателно е разгледал надписите и изводите му за У са убедителни, но едва ли могат да се разглеждат като "правила". По скоро се касае за най-вероятно ... но поради естеството на тази материя винаги има и изключения. От формата коупеси както и купеси може да се направи извода че самостоятелно У вероятно е използвано за да предаде звука Ю, тоест нещо като У но не баш, това от някакъв частичен надпис от Чаталар. В Преславския инвентарен надпис има само формата КУПЕ която най-вероятно трябва да се чете като КЮПЕ. Тук обаче дифтонга ОУ е предаден чрез омега и У, и го има в Тулсхи и Хумсхи, но също така същия дифтонг с омега и У е изпозлван в титлата на Боила, която както и кана/кане в този надпис е предадена с Е накрая. Как да се чете този надпис на титлата ... като Боиле, Буле или Боюле ? В този случай У може и да изразаява звук И а не Ю, но все пак тук У е част от дифтонг а не употрбена самостоятелно така че това не противоречи на извода на Бешевлиев че при самостоятелна употреба У трябва да се чете като Ю. Но това е само в рамките на този надпис. В другите надписи настъпва каша. Примерно в ZENTY ASO E, наистина е с У.... но може ли да сме сигурни че писача е същия и се е придържал към същото правило? Ами в ANZI ZERA YTZI ASO E, Анзи е с I а не с Y ....... Освен това имаме и трети от тези Дръстърските надписи: OXSI TZIT MA GILS, където отново първата дума завършва на I а не Y. С други думи в тия Дръстърските надписи съвсем не е сигурно дали писачите са били толкова стриктни и са се придържали към горното правило за "транслитерация". Много вероятно е просто да са сгрешили и да са записали ZENTY непрваилно с Y вместо с I. Защо мисля така?...ами нека да погледнем пак надписите от Дръстър, какво друго се забелязва в тях? В надписа с Анзи откриваме една добре позната дума ИТЗИ, която ни е добре позната от прословутия надпис с тасовете на Боила. В този надпис откриваме HTZHGH, записана с H а не с Y докато в Дръстърския надпис същата дума е записана с Y като YTZI, и без ГИ. То изобщо в тоя надпис на Боила Жупан половината думи завършват на ГИ. Това е много интересно и се чудя наистина ли не е идентифициран език в който това ГИ има някаква граматична функция. Освен това в надписа с тасовете Боила е записан с дифтонга OY и ако У не се чете като И, то значи няма боила а има Була Жоапан. В същия надпис имаме BOITAYL ..... което може да се чете като Боитаюл. Това показва че Боила едва ли се е прознасял точно така иначе и него щяха да го запишат с OI а не с OY. Сега остава да изясним как св развива формата Була/Буле от Боила и това разултат на славянизация ли е? Във всеки случай аз не бих тръгнал да залагам на каквито и да било сигурни правила за предаване на Прабългарски звуци с Гръцки букви. В някои случаи У може да предава звука Ю, в други може и да не е така. Просто имаме прекалено малко на брой и фрагментарни паметници за да правим каквито и да било категорични изводи.

Да преписвачите на Именника също са били неопитни в материята на Прабългарския Тюркизъм. Неуки словени, какво да ги правиш Та поради тази причина от Тюрко-Българското Токузинчи се получило чудовищното Твирем. Срам ! Но пък гледайте какъв страхотен непокътнат ротацизъм са ни оставили неграмотните преписвачи Достатъчен да храни поне няколко поколения всеотдайни Тюрковъди...

Е сега вече всичко се изясни ... На Зетю ахото е а ако предпочитате ашо-то или ако-то.... това е един типичен прото-монголски и пра-тюркски надпис.

Ами перкунас за разлика от останалите е съвестен, аз и затова му отговарям. Въпреки че понякога не се разбираме от първия път. Никой не твърди че надписите са Согдийски Алански и прочие, освен проф. Добрев, разбира се Ние обръщаме внимание на Согдийския единствено защото е един от малкото запазени писмени Североирански езици за които има данни и е съвремменен на "Прабългарския". Поради което могат да се правят някакви аналогии и сравнения за да се види дали има някаква реална връзка между Прабългарските езикови остатъци и един от оцелелите Ирански езици по това време. Никой не е тръгнал да говори че Прабългарския бил Согдийски Алански Кушански Пахлави и прочие, а най-често умишлено се използва общия термин Ирански щото какъв точно "Ирански" е изобщо не е ясно а може и изобщо да не е Ирански а някакъв отделен Индоевропейски език. Със сигурност не е бил идентичен с никой от посочените Ирански езици. Въпросът е с кои от тези езици е имал нещо общо и какво. Съдейки по тези надписи е имал много общо със запазените Ирански езици от това време и същевременно абсолютно нищо общо с Тюркските. А защо не бил разчетен на Согдийски досега.... ами как защо? Защото експертите Прабългаристи още работят по Тюркските и Монголски преводи на Прабългарските надписи и тасове. Е с такава пасмина такива и преводите. А по въпроса за засекретяването, ами не ..не са били засекретени ..но Бешевлиев ги е сложил под изтривалката и са си останали там. Никой не се е интересувал от тях. Лингвисти... онзи Дойч експерта Иранист дори и една дума не е казал за тези надписи. И не защото надписите са Тюркски а просто защото най-вероятно никога не ги е чел. А ако ги е чел и оставил без коментар... егати лингвиста Между другото това последното да не би да е изненада за някого? Нека да видим колко пъти трябваше да "натяквам" за въпросните надписи за да им бъде обърнато някакво внимание. И едва успях да отклоня вниманието на форумните лингвисти от безсмислените анализи на разни изолирани думи титли и имена.

Какви цитати... във всички Ирански езици включая Алански и Согдийски числителни редни като първи втори и така на татък се образуват чрез добавяне на окончание ОМ/ЕМ/УМ в края на числителните бройни. И така срещу Тюркското Секиз-инчи или Чувашкото Сакар-меш стояло Прабългарското Шехт-ЕМ, с Ирански суфикс за числително бройно и очевидно без никаква следа от Тюркски ротацизъм, какъвто примерно веднага се вижда в Чувашката дума където Тюркското З е заменено с чувашко Р. Както се казва блажени са вярващите че Прабългарското шехтем има нещо общо с Тюркското осми а не се касае за случайни звукови аналогии. Впрочем това си личи и при останалите числа. Може да си прав за грешки при преписването и незапознатост на преписвачите с реалните прабългарски думи и произношение, но как пък сгрешиха и прецакаха точно ротацизма Това че ДВАН ТВИРЕМ и ХЛОБРИН изобщо не биха могли да са думи в реален Тюркски език, хайде да го отдадем на Славянските преписвачи въпреки че ХЛОБРИН дори не е в славяноезичен надпис а и Крум няма как да е Славянизирана форма на Корум Но ротацизма какво им пречеше на Славянизаторите и преписвачите

БИГ-И няма на Согдисйки. Има БЪГ-И, което означава НА БОГА, това им е родителния падеж. Имат и някакъв остатъчен родително-дателен който е с някакво ИН, АН подобно на нашето НА, мисля че същото го има и при Шахиншаховете или Цар на Царете, но това се използва по изключение. Разбира се аз няма да тръгна да залагам крупни суми по въпроса как точно са се произнасяли това Ъ в БЪГ-И както и И-ТО накрая. Ами ние и в Зенти и Анзи не можем да сме сигурни как точно се е произнасяло. Нямам представа дали Согдите са имали подобни лични имена като Зент и Анз но това и няма значение. Важното е че ако искаха да кажат НА Зент или НА Анз ТАСА или еди кво си, щяха да напишат нещо като Зент-"И" или Анз-"И". Тъй че е много вероятно в надписа да се говори не за Зет а за Зетьовия Зетьовия какво ти ще ни кажеш ... тас, куфар, бейзболна бухалка ..какво казват Тюркските езици по въпроса за асо-то? Освен това всяка дума от надписите е на отделен ред така че деленето на Зенти асо е, не може да се оспорва. А какво е "Е" ако не глагол в случая? Някакви свежи идеи по въпроса? Да чуем щом не е някакъв вариант на ИЕ-ят глагол Е, какво е? Някаква Тюркска вокална хармония предполагам А иначе надписа според проф Добрев отдавна бил преведен чрез Ирански като На Зент (или Анз) гроба/праха/тленните останки Е но още не сме чули кой го е превел. Носят се слухове че професора е преписал от "фундаменталните трудове" на колегата си и съименник Счетоводителя. сакън хахаха И така аман от глупости както казваш. Интересно че това го казваш не за идиотските и безумни Тюркски четения а за първия наистина смислен превод на Прабългарски надпис. Ок айде тогава обратно при тасовете а тия надписи с аса-та по-добре пак да ги заровят. За да има мир и любов в стана на Тюрковъдите

Perkunas, понеже си толкова старателен я докато гледаш за асо-то провери и как стои въпроса с варианта тленни останки но не в смисъл на пепел а в смисъл на кости ... остеон и прочие ИЕ аналози. От този корен май произлиза и думата ост, тоест в някои ИЕ езици може да се губят или началната съгланса К, или крайната Т или и двете. Виж какви са формите в различните Ирански езици. ИЕ корени за горя пепел и кости са много близки, и това едва ли е случайно.