Казуса

Щом картата е некоректна, дай друга. Аз не се интересувам от корпусите и общите смятания, кьоравейки се в картата. Интересувам се от построението - от моментната снимка, за да се опитам да направя извод, дали вие сте прави, твърдейки, че на тази карта "се виждат две агресивно настроени армии". А сутринта на 22 юни е след няколко часа от среднощното нападениет на Германия. Достатъчно време, за да се преодолеят няколко десетки километра (колко?), за да се достигне до фронта. Интересно, защо се споменава, че в бой влизат танковите корпуси, а не стрелкови подразделения? Най-вероятно заради това, че за няколко не могат да се придвижат достатъчно. Съгласен ли си?

Щом картата е некоректна, дай друга. Аз не се интересувам от корпусите и общите смятания, кьоравейки се в картата. Интересувам се от построението - от моментната снимка, за да се опитам да направя извод, дали вие сте прави, твърдейки, че на тази карта "се виждат две агресивно настроени армии". А сутринта на 22 юни е след повече от 24 часа от среднощното нападението на Германия. Достатъчно време, за да се преодолеят няколко десетки километра (колко?), за да се достигне до фронта. Интересно, защо се споменава, че в бой влизат танковите корпуси, а не стрелкови подразделения? Най-вероятно заради това, че за 24 часа не могат да изминат достатъчно дълъг път. Съгласен ли си?

Ледът се пропуква, уважаеми съдебни заседатели, ледът се пропуква! 1. Началото е добро. Корекцията от "пълно" в "достатъчно" е много хубаво. Вече не чуваме маршируващите "suvoroff"-ски дроиди под звуците на "Имперския марш". Нека да те информирам нещо - Русия е имала най-голямата армия, преди се превърне в СССР. Не мислиш ли, че това е добра предпоставка РККА да е по-многчислена от Вермахта и през 40-те години? 2. Не са разположени аналогично. Докато при Вермахта по-голямата част от дивизиите са на първа линия, при РККА - точно обратното - по-голямата част са разгърнати дълбочинно. Вижда се с просто око. Ако искаш да поспорим, хайде да броим, а? Има качествена разлика между двете построения. Разлика в широчината на фронта за всяка отделна дивизия, разлика в дълбочинното построение, разлика в местоположението на танковите и механизирани дивизии спрямо стрелковите/ пехотините дивизии. 3. Няма смисъл да се връщаме. Поне се радвам, че приказките за прегазените 24 000 танка не се споменават. Цифрата 14 000 много те издигна в очите ми 4. Какво общо има "позицията за отбрана" със "заповедите за нападение"? Това са две различни категории. А при това аз продължавам да твърдя, че както навсякъде другаде по това време в Европа, и в СССР господства разбирането, че атаката е най-добрата защита. 5. И с летищата ще се занимая. Апропо - преброих 39(38) дивизии плюс един полк от РККА, разположени непосредствено край границата в пряк конктант с противостоящи им на не повече от 20-30 км дивизии на Оста. С оглед на общия брой дивизии, дали преценяваш крайграничните дивизии като "основни сили" на РККА ?

Пише ги на самата карта. Къде са тези корпуси?

Отговори: 1. Кой твърди, че превъзхдството и е пълно? В какво се изразява това превъзходство? 2. Кои са тези "основни сили"? Каква част от дивизиите на РККА са на границата? Защо Вермахтът разполага "основните си сили" край самата граница? Това покана за обкръжение ли е? 3. Кой твърди, че са с много по-малки сили? С колко човека по-малко? 4. Нали ти твърдеше, че при отбранителна тактика, трябва да има дълбоко ешалониране, т. е. една дивизия да е зад другата. И при нападение ли е пак така? Но разбира се, аз гледам и физическите особености на картата - познавам добре географията на Европа, а и самата карта е физическа. Не разбирам, какво те притеснява. Да, ще разгледам всичко общо. 5. Да, по-големите петна между дивизиите са по-дълбоко в територията на СССР. Тези между дивизиите край границата са най-малки и най-разредени. Какво разбираш под това, летищата да са по-назад? Има летища из цялата територия на европейска СССР, в това число и на стотици километри от границата с Германия. При това немалък брой.

А, не - тук ти пишеш глупостите. Разглеждането на картата си е мое лично дело; както и анализът. Исаев няма нищо общо с последните ми постове. Така че, ако обичаш, да си вземеш думите назад, гарнирайки с извинение. Не е достойно да обиждаш опонента. И какво доказва една дивизия? За да стигнеш от частното към общото, ти трябват много повече от един пример. При моите анализи примерите ще бъдат многократно повече от твоя един.

Сталин е предполагал, че Вермахтът ще нападне. А това, че дълбоко ешалонирана отбрана спира многократно превъзхождащ я противник, не е правило, което да изключва РККА да е разгромена и без да се готви за агресивна война. П. п. И ако ти е скучно да четеш дългите ми постове, не се напрягай. Не те карам.

Ами разглеждайки картата, трябва да отбележа, че не виждам Вермахтът да е оставил празни места някъде. Има само едно място, където има 20 километра празно място между две от дивизиите (102-ра и 87-ма), но пък то е там, където границата прави завой от 90 градуса, което си мисля, че променя стартегическата оценка за тази празнота. А и най-близката съветска дивизия е също на 20 км. от прореза между частите на Вермахта. Другото „празно пространство”, незаето от никакви дивизии на Оста, е по унгаро-съветската граница, която минава по билото на Карпатите. Мисля, че няма нужда да анализираме, защо това пространство е оставено без засилено прикритие (унгарски части са разположени далеч от границата – в равнинните части на Трансилвания) и защо Германия не предвижда водене на активно настъпление в тази посока. На картата е записано, че унгарските войски влизат в бой със СССР на 27-ми юни – ден, когато настъплението е било далеч по-лесно осъществимо, отколкото, ако е започнало в първия ден на войната. Така че празни пространства между частите на Вермахта оставени няма. Когато писах дупликата си срещу репликата за празните пространства на РККА, аз по-скоро имах предвид концентрацията на определени направления на повече дивизии, с цел създаване на числено превъзходство, достатъчно за атака, която да разкъса фронта на РККА. Точно това тук е доста хлъзгава материя. Особено за неспециалист като мен. Предполагам, че стремежът е бил да не оставя празни пространства, но липсата на достатъчно части е попречил да се уплътни фронта съгласно изискванията на ПУ-39. Все пак една дивизия не може да се разтяга на десетки километри и затова се е наложило и да се оставят тези празни пространства. Освен това нека отбележа, че става дума за конкретно празно пространство, а не за характерна черта като цяло на съветския фронт – все още не съм се занимал с останалата част от него. За конкретният случай прави впечатление, че зад 125-та стрелкова дивизия е разгърната 48-ма стрелкова дизивия, която би могла да заеме празното пространство между своя съсед и река Неман. Възможно е това да не е направено по стратегически съображения – например да се очаква евентуално придвижване на Вермахта в празното пространство и да се нанасе кос удар отстрани (такава е например стратегията на френската армия). Възможно е частите на РККА (в това число и 48-ма дивизия) да са закъснели с рагръщането и първият ден на войната да ги е заварил далеч от границата. Ако някой има инфо... Точно това е предмет на спора ни. Много добра формулировка. Това е доста спорно твърдение. Първо по отношение на стратегията за първия и втория ешалон (все пак да се запитаме на съответното оперативно ниво, така си ли си представят отразяването на агресията висшите съветски военни) и второ по отношение на „основните сили”. И за да не си говорим общи приказки, конкретен въпрос: Каква част от частите на РККА трябва да са „отзад, чакащи да видият накъде тръгват основните удари на противника, за да го контраатакуват”? Бих помолил за конкретен отговор в проценти, брой дивизии или числен състав. Защото ми се струва, че значителна част от частите на РККА са точно там – зад гърба на първия ешалон, а немалко дивизии - и доста навътре в съветска територия. Така че според мен би могло да се стигне до оценка, че действително РККА разполага значителна част от силите си, с оглед на идеята за контраатака на агресора. Да, съгласен. Затова вече се ангажирах да анализирам и останалите фронтове. Това беше просто една извадка – и понеже ми беше трудно да се ориентирам по картата, къде започва отговорността на едната армия, къде започва фронта на другата и прочее, избрах този участък, защото имах начало-опорен пункт, а именно Балтийско море. Тук е станало недоразумение – аз не разглеждам Северозападния фронт, а разположението само на частите край границата в участъка от Балтйско море до река Неман (изрично се услових в началото). Дивизиите, разположени зад тези, които са непосрественото на границата, умишлено съм ги изключил от анализа. Но май ще трябва да се спра и на тях – нали претендирате, че признак на отбранителна тактика е разполагане на „основите части” зад частите на границата? И всъщност май съм попаднал на хубав за моята теза участък от фронта, защото ако СССР разполага непосредствено на границата 3 стрелкови дивизии, то зад тях в същия този участък има разгърнати (или разгръщащи се) 7 дивизии (!) плюс един полк, от които дивизии една мотосрелкова и две танкови. Мисля, че съотношението на силите е достатъчно правилно според вижданията на КГ125, за да приемем, че има отбранително построение на частите на РККА. От своя страна Вермахтът разгръща в първия ешалон 12 дивизии, от които три танкови, а зад тях се разгръщат 5 дивизии, от които две моторизирани, а едната е SS-дивизия, чиято роля, ако не се лъжа в началния етап на войната е да установява сигурност в тила на новозавладените територии, а не да участва пряко в бойните действия.

Много сте интересни с тези ваши разсъждения по "suvoroff"-ски. Тълкувате как "Събораженията" били ясен знак, че "инициатор щяла да бъде РККА", като винаги изпускате едно изречение, което е в началото на документа и което конкретно сочи, защо се пишат тези "Съображения". А именно: "Предполагается, что в условиях политической обстановки сегодняшнего дня Германия, в случае нападения на СССР, сможет выставить против нас - до 137 пехотных, 19 танковых, 15 моторизованных, 4 кавалерийских и 5 воздушно-десантных дивизий, а всего до 180 дивизий." Не виждам нищо нелогично в това да се предложи изпреварващ удар срещу агресора. Ти сам го потвърждаваш с първото изречение от долния цитат и аз се съгласявам с него. Обаче, виж - с второто не мога да се съглася. Защо да няма внезапен удар, ако агресорът е Германия? Та нали самият "suvoroff" издига тезата, че Хитлер е нанесъл внезапен удар по агресора СССР? Тоест излиза, че, ако Хитлер удари пръв, тогава може да има изпреварващ удар, а ако Сталин удари пръв, тогава си е чиста проба агресия. (Само да вметна, че ние анти-"suvoroff"-ците не отричаме правото на Хитлер да удари пръв; ние просто спорим, че СССР е подготвял нападение.) Пак ще се повторя, че в сравнението се познава истината. Да благодарим на "suvoroff" за дългото и широко писане (той не обича да си служи с факти - той само пише пространни разсъждения на битово ниво), но скрито мобилизиране и скрито съсредточаване на войски и авиация извършват не само Германия и СССР, но и всички активно воюващи страни във ВСВ - в това число Полша и Франция.

Мисля, че това са загуби на разгромена армия. Дали се е готвела да се отбранява или настъпва - няма никаква значение. Когато те разгромяват захвръляш всичко и си спасяваш живота. Нали така? В началото на войната бойният дух на РККА е бил много нисък. А след първите дни на тотални загуби, положението е било направо неудържимо. Руският войник не е искал да воюва за СССР. До голяма степен преобръщането на нагласата у руснака става заради открито прокламирания от Хитлер стремеж за геноцид над славяните, както и от обръщането на Сталин към руския патриотизъм. А за стрелковото оръжие какво? Както са изгубени хиляди оръдия, танкове, гранати, така са изгубени и много пушки. Каква е разликата? Какво ви смущава - че при 3 500 000 на западния фронт е имало два пъти повече пушки ли?

Това е реплика, която не е коректен спямо изследването, което съм направил. Превъзходството като численост все още не означава позиционно такова. Разсъждавайки битово, аз си го представям като една партия шахмат. Шахматистите могат да са с равно количество, но да има разлика в качеството, което да е продиктувано от разположението на фигурите на дъската. Дори е възможно единият шахматист да има предимство в количеството, но да е в безнадежда ситуация. Аз поддържам тезата, че РККА закъснява да се подготви за нападението на Вермахта и фатално изостава в стратегическото разгрщане. Една част от дивизиите не са близо до границата, докато друга голяма част са в непосредствена близост до границата и съответно - до частите на Вермахта. Това вероятно е създало възможност за разбиването им група по група. При това ефективността при сътрудничеството на отделните части на РККА би било доста-доста критично, а както показва и историята – дори невъзможно. Имайки насреща си армия, ръководеща се от принципите на блицкриг-а, това ми изглежда логично като обясение. Като сходен пример, за да онагледя това, което искам да обнясня, мога да дам войната между Швеция и Русия в края на XVII век. Когато цар Петър организира антишведската коалция, крал Карл XII печели прозвището Шведския метеор, след като със светкавични удари разгромява последователно Дания, Саксония и Русия (последната имайки на бойното поле двойно по-голяма армия). Всъщност мога да продължа да анализирам фронт след фронт, за да видим, къде и доколко Вермахтът е имал превъзходство 3:1, така че да се окаже в крайна сметка, че не е нужно РККА да има 40-50 дивизии край западните си граници, за да се окаже в неизгодно стратегическо положение. Тука съм склонен да се съглася с това мнение. Съдейки по картата, точно това прави Вермахтът според мен – концентрира огромно количество армейски части в основните точки на бъдещите удари: Сувалки, Брест-Литовск, Рава-Руская. На пръв поглед концентиране на мощни руски групировки има в района на Бялисток и КОВО. Разположението на РККА в тези два района ми се струва забележимо по-различно от това на Вермахта. Ще се опитам да анализирам и тях; обещавам – това ще бъде слеващата ми самонаказание-задача. Аз мисля, че частите на РККА са дълбоко ешалонирани. Нека, когато обсъждаме моята гледна точка, не забравяте, че според мен Съветите са се разгръщали да посрещнат агресията на Германия. И именно от тази гледна точка трябва да се преценява, доколко са отдалечени от границата, и доколко са дълбоко ешалонирани. Що се отнася до това, дали основните части ще са назад, прави ми впечатление, че само две от танковите и три от кавалерийските дивизии на РККА са на първа линия! Именно те са тези, които според твоите думи „стоят на определени места (зад стрелковите дивизии – заб. моя) и да чакат да видят, накъде се развива нападанието на противника, за да маневрират и да го отрежат”. Има една танкова дивизия на РККА – 15-та, между която и границата няма стрелкови дивизии, но нея не я включих в сметката, защото тя е разложена срещу границата на Унгария – на изток от билото на Карпатите, а срещустоящите части на Оста са на около 140 км. (!) – от другата страна на планината. Мисля, че 15-та танкова дивизия по-скоро е разположена там с цел да помогне евентуално на частите на РККА, или на север към Лвов, или на юг към Северна Буковина, с оглед, както пишеш ти, „накъде се развива нападението на противника”. Точно танковите, кавалерийските и мотострелковите дивизии са тези, които са маневрените „фигури” на бойното поле, които при РККА са дълбоко ешалонирани, за разлика от аналогичните дивизии на Вермахта, които в по-голямата си част са на предната линия и следователно се готвят да участват в първите боеве. В хода на дискусията по-рано за наличието на пехотни части в танковите дивизии на Вермахта, „suvoroff”-истите издигнахте твърдението, че танковите съединения се създават с цел да пробиват фронта и да изпреварват с много километри напред собствените пехотни/ стрелкови дивизии; за пример бяха давани думите на Манщайн (тук е моментът да вметна, че пехотните части в танковите дивизии са се придвижвали с камиони, мотоциклети и прочие, така че те са имали скоростта на танковете). Това е характерно за стратегията на ВСВ: дълбоки танкови клинове, които след това се затварят зад обградените части на противника. Класическите примери за това в началото на войната дава Вермахта: Бялисток, Минск, Смоленск. Бих могъл да заключа, че с оглед успешното за Вермахта развитие на войната в първите месеци, построението на отделните части на армията е подходящо за настъпление и класическото обграждане на противниковите армии. А след като построенеито на частите на РККА не е същото, то изводът според мен може да бъде само в две посоки: или стратегическата мисъл на съветските командири не е считала този подход за удачен за разгромяване на съперника, или частите на РККА са се разгръщали, водени от други стратегически цели – например отразяване на евентуално нападение от страна на Германия и съюзниците и. Ще ги видим и останалите части – не обичам да правя само откъслечни неща. Ще продължа да анализирам разположението на частите на Вермахта и РККА, освен ако вие не се откажете от модерната и атркативна теория за принципно агресивната същнотст на РККА, която, разбира се, иначе е погрешна. Вече обещах да разгледам фронта при КОВО. А живот и здраве, по-късно ще се занимая и с останалите фронтове. Няма да отнеме много време – не е за цяла една книга. Само няколко часа с блок-нота, ролера и линийката... след като вече имам първоначалната рутина. Ще се съобразя също и с релефа, местността, както уместно отбелязваш. По-горе вече споменах за фронта при района на Карпатите – така че, виждаш, стремя се да взема всичко в предвид. По този повод да отбележа нЕкои съображения и за КОВО. В исторически план агресията на западно-европейците срещу Русия се е осъществявала по две основни направления: на север и на юг от Припятските блата. Тези блата са непроходима за която и да е армия и затова винаги се е налагало да бъдат заобикаляни – или към Смоленск, или към Киев. Четейки документите, попаднах някъде (не мога да се сетя къде точно – сори) на анализи на РККА, че вероятният голям удар ще бъде в посока Киев (тоес южно от Припятските блата). От друга страна в стратегическите планове на РККА за война на запад също се е предвиждало основната насока на настъпление да бъде на юг. Неслучайно КОВО е най-силният военен окръг. И тук си прав. Знаменитият Брусилов е следвал принципа за атаката като философски камък за победата, дори и при неблагоприятна обстановка. Или както той формулира нещата: „Активна отбрана и стремителни настъпления”. Но все пак нека приемем, че водещият принцип е бил за концентриране на нужното количество войски в определен участък („уязвими точки”, както ти пишеш), а не импровизацията и геният на полевия командир. Така че Брусилов е просто изключението, което потвържава правилото. П. п. И понеже беше повдигнат въпроса за сравнение не само на броя на противостоящите си дивизии, но и числеността им, давам и това сравнениеза най-северната част на фронта: 10-та, 90-та и 125-та стрелкови дивизии на РККА: за всяка по 14 483, 16 танка, 294 оръдия и миномети. Срещу всяка от тях пооделно: 1. 291-ва пехотна дивизия: 16 000, 146 оръдия и миномети. 61- ва: 15 273, 146 оръдия. 217-та: 17 912, 149 оръдия. Или общо 49 185 войници срещу 14 483. Съотношение 3,4:1. 2. 207-ма осигурителна дивизия: 6 900, 99 оръдия. 11-та, 1-ва, 21-ва пехотни дивизии: за всяка по 17 734, 308 танка. Или общо 60 102 войници срещу 14 483. Съотношение 4.15:1 3. 1-ва танкова дивизия: 13 700, 169 танка, 154 оръдия. 6-та танкова дивизия: 13 700, 245 танка, 154 оръдия. 269-та пехотна дивизия: 15 019, 149 оръдия. 290-та пехотна дивизия: 16 000, 146 оръдия. 8-ма танкова дивизия: 13 700, 212 танка, 154 оръдия. Или общо 72 119 войници срещу 14 483. Съотношение: 5:1

При РККА е означавало поставяне в бойна готовност за посрещане на много вероятната германска агресия.

Издъхваш, Митак. Мани Исаев, ама прочети историците на Германия. Обърни внимание на речите на Хитлер пред ръководството на Вермахта (кога, къде, ако не ги намериш, значи сори). И ако е възможно с повечко аргументи, а не с изкавания-оценки от сорта на "издъхваш!". П. п. 26 април 1941 г. в беседа с Хитлер посланика в Москва Шуленбург казва пряко:"Аз не мога да повярвам, че Русия когато и да е ще нападне Германия".

Понеже се публикува картата на разположението на частите на Веркмахта и РККА на 22 юни, 1941 г., аз реших да навляза малко по-дълбоко в материята. Провокираха ме най-вече прибързаните и категорични изкавания, че на картата не се било виждало нищо повече от две агресивно настроени един към друг войскови групировки. И така, с пълното съзнание, че съм абсолютен лаик в областта на военната стратегия, аз се запитах, какво ли мога да си спомня от изказаните мнения на специалистите, за да се оптиам да погледна поне отчасти през техните очи? Първото, за което се сетих, беше това, че за успешно нападение е необходимо превъзходство срещу нападания в съотношение 3:1. Второто, за което се сетих, беше една интересна гледна точка на А. Исаев в неговата книга "Десет мита за Втората световна" (Моля, "suvoroff"-исите да не клеймят и плюят по гледната точка на Исаев по принцип. Не отричам, че моят анти-"suvoroff"-изъм се гради на неговите книги и аз до голяма степен ги споделям, но нека да гледаме не личността, а да се вгледаме в същността на написаното. Аз си позволявам да давам остри квалификации на "suvoroff", но винаги се опитвам да оборя твърденията му по същество, така че... още веднъж - много моля! Атаките срещу опонента показва само едно - липса на аргументи по същността на спора.) Та второто, за което се сетих, е цитат на Исаев от ПУ-39: "Дивизия може да отбранява полоса от фронта от 8-12 км. и в дълбочина 4-6 км." Исаев цитира и така цененият от "suvoroff" Триандафилов: "При наличието на огневите средства на дивизиите, достатъчно устойчиво положение се получава при заемането на дивизята на разстояние от 4-8 км. (отбрана на "нормални участъци"). При увеличаване на ширината на участъка до 12 км., устойчивостта на отбраната вече се съкращава наполовина, а на 20-километров участък се получава доста разредено разположение, което се преодолява сравнително леко". Въоръжен с тези две елементарни познания, аз се задълбочих в картата. Започнах от края, имайки като опорен пункт морето. Разгледах най-северният участък на границата - Мемелска област - където пряко един срещу друг стоят двете най-мощни армии: Вермахта и РККА. И започнах да изчислявам и анализирам. Рагледах най-напред групировките, които са разположени непосредствено на границата. От Балтийско море до реката, край която е разположен Каунас (не и знам името - сори) от север на юг са разположени следните стрекови дивизии на РККА: 10-та, 90-та, 125-та. Те заемат съответно фронт с дължина (тук съм мерил с линийка според мащаба на картата - може да имам и неточности) 80 км., 30 км. и 40 км., като към пследните кимолетри можем да добавим 5 км., които са половината от "ничия земя" със съседната 90-та стрелкова дивизия на север и отново половина "ничия земя" от 20 км. със съседната 5-та стрелкова дивизия на юг - всъщност между 125-та и 5-та дивизии има доста празно пространство. Едни фронтове, които изобщо не се вместват в ПУ-39 дори за ефективна отбрана, а какво остава пък за нападение! Срещу тези три дивизии на РККА противостоят шест пехотни, една охранителна и две танкови дивизии, като една танкове дивизия е сама в тази голяма "ничия земя" между 125-та и 5-та стрелкова дивизия (общо девет плюс една дивизии). Дивизите на Вермахта заемат фронт с дължина както следва: 291-ва - 23 км., 61-ва - 20 км., 217-та - 15 км., 207-ма охранителна дивизия - 14 км., 11-та - 7 км., 1-ва 7 км., 21-ва - 9 км., 1-ва танкова - 7 км., 6-та танкова - 7 км., 269-та - 6 км., 290-та - 6 км. Виждаме, че концентрацията на жива човешка сила на дължина на фроната е доста по-голяма при Вермахта, отколкото при РККА. Да разгледаме и противостоенето на отделните дивизии: Срещу 10-та стрелкова дивизия на РККА има общо три дивизии на Вермахта. Срещу 90-та стрелкова дивизия на РККА има общо четири дивизии на Вермахта - три пехотни и една охранителна. Срещу 125-та стрелкова дивизия на РККА има общо четири дивизии на Вермхата - две пехотни и две танкови плюс още една танкова дивизия, която може да се насочи към позициите на 125-та дивизия. Както се вижда и с просто око, правилото за съотношение 3:1 е спазено в полза на Вермахта. Изводът, който аз мога да направя, че в района на Мемел нападателно построение имат частите на Вермахта, което не може се твърди за частите на РККА. Още повече, че частите на 125-та стрелкова дивизия са разположени зад Шауляйския УР, докато няколкото немски дивизии по на юг са разположени пред Илименхорския УР. Според моето лаишко мнение, това може да се тълкува единствено в посока на това, че с агресивно намерение са разположени частите на Вермахта, докато тези на РККА са заели отбранителните рубежи - тоест нямат намерение да нападат първи. Не съм разгледал, какво е разположението на дълбочинните дивизи и дивизиите от Втория стратегически ешалон, но счетох, че засега няма нужда да се изпада чак в такива подробности. Ако някой желае - моля, нека да се изяви Без да знам, какъв ще е резултатът, предлагам на "suvoroff"-истите да направят подобни излседвания на други участъци на фронта. Аз имам убеждението, че разглеждането на картата, може да докаже само едно: че РККА не се е готвела да нападне Германия ... както и Европа. И така аз твърдя: Картата не показва две агресивни групировки, които се готвят да си прережат един друг гърлата. Аз твърдя, че от картата е видно, че построение за нападение имат само и единствено частите на Вермахта. Искам конкретни аргументи, така както се постарах аз според силити си, за да приема обратното мнение. Кухи изказвания "аз виждам само две агресивни армии", основаващи се единствено на предубедено субективно мнение, аз няма да приемам.

Любо юве, виж самосъзнанието на славянското население в Македония и замълчи. Според теб те македонци ли са? С история, която включва цар Самуил, Гоце и братя Миладинови? Аман от опростачени изказвания!

В моя пост аз изброих редица страни, които са източник на агресия срещу СССР; не става дума само за Полша. Нека да не изместваме така посоката към не особено мощната Полша и да не задаваме предаврително начертано русло, в което биха разсъждавали управниците в Кремъл. Няма нужда да изброявам многото военни агресии, които търпи СССР още от създаването си. В тях, повярвайте, не участват само едните поляци. Да не забравяме и Чърчил, с неговия комунизофилство. Не пропускайте, че макар да поема властта в момент, в който вече воюва с Германия, той не престава да счита СССР за по-голямо зло от Хитлер. Не забравяйте и политиката на Великобритания и Франция за насочване агресията на Хитлер на изток; те са щело да бъдат много щастливи, ако видят Германия и СССР вчепкани в яростна схватка, преди да им се наложи да обяват война на Берлин. Всичко това влиза в преценките на управниците на СССР, когато играждат отбранителната си политика. Да не споменаваме и Япония, която започва да се изживява като Велика сила, призвана да завладее и да доминира в Азия. Небезивестен е спорът, който възниква сред японските висши военни и политически среди, дали да се избере северната посока за екзпанзия (Манджурия и Русия) или южния (Китай и Индокитай). Той е бил доста дискусионен въпрос и по онова време в Москва не са знаели това, което знаем ние днес - а именно, че надделява идеята за експанзия на юг. Така че не е била само едната Полша, която сигурно повече е съжалявала, че няма как да се включи в мародерството над СССР редом с Хитлер, отколкото, че е окупирана от същия този германски фюрер. А разгръщането на армиите край границите вие откъде преценявате, че е с цел агресивно нападение, а не с отбрана? И пак да повоторя: съгласно ПУ-39 РККА не признава никаква друга стратегия освен нападението. Без значение, кой пръв започва войната. Така че продължавам да считам говоренето за "отбранително" и "нападателно" разположение на армиите, като едно формално до голяма степен разграничение. И относно разузнавателните факти, които са стигали до Сталин, ето какво имаме: Подчертаното е от мен. Виждате две дезинформации: за датата на нападението и за обвързването на нападението над СССР с победа над Великобритания. Но е ясно, че планът "Барбароса" е бил изготвен с главна цел да се разгроми последната останала континетална надежда за англичаните и съответно нападението започва преди победата над Англия. Така че определено Сталин не е имал яснота, нито за датата, нито за условията, при които ще започне нападението на Хитлер. Дори напротив - той е имал дезинформация. Ето защо той вероятно не е бил сигурен в намеренията на Хитлер и затова се е опасявал да не провокира Хитлер, а това фатално забавя пълното разгръщане на РККА. Действително от тази любопитна карта, публикувана във форума, се вижда разположението на частите на двете армии. Аз лично не мога да разбера, за какво трябва да ни говори разположението на армиите. Учудвам се на хора-неспециалисти, които категорично дават оценка за нападателни и отбранителни намерения. Аз, като защитник на тезата за неагресивен характер на РККА искам да отблежа, че ако приемем, че Вермахтът към 22 юни е разположен за тотална атака, то РККА, като армия нямаща пряко намерение за атака (а само за евентуално отблъскване на агресията и "победа над врага с малко кръв на негова територия"), би трябвало да има някаква качествена разлика в разположението на частите. Има една интересна линия от 100 км. от границата, която е прокарана по картата. С просто око се вижда, че зад тази линия има значително повече части на РККА, отколкото на Вермахта. Моята логика ме води натам, че тези части са били като своебразен резерв, който да поеме евентуален пробив на фронта на едно или друго място. Макар че (съгласно единодушното мнение на специалистите) РККА не е успяла да се разгърне според плановете за пълна бойна готовност, то този факт не е в противоречие, нито с тезата за неагресивния СССР, нито с тезата на "suvroff" за изпреварената РККА, която е пътувала във вагоните към фронта, когато Германия е нанесла своя пръв удар. Остава някой специалист да разтълкува положението на войските и да сподели, дали може да се даде еднозначна оценка за хакратера на стратегическото разгръщане на частите на РККА. Останалото е наша субективна оценка на аматьори

Преглеждайки писанията след моето мнение, за което обявих, че ще е последно, бях приятно изненадан от тона, в който се е писало след това. Така че не мога да се въздържа да не напиша още няколко реда в защита на тезата, че СССР не е бил агресор по подразбиране. При оценката за въоръжаването на РККА, както и при всеки друг важен въпрос, нещата трябва да се разглеждат не само според „моментната снимка”, но и съобразно с историческите натрупвания и случайните, странични фактори. Затова, моля, имайте предвид следните аргументи: 1. В своята история Русия винаги е водила многобройни и почти непрекъснати войни. За разлика от Западна Европа, където варварските набези рядко достигали, в Руското поле „трафикът” на агресори е бил непрекъснат. Самата Русия в средните векове е нямала ясно разграничена граница. Докато на запад има природни граници, които и сега са такива, разделяйки съвсем ествествено нациите: Пиринеите, Алпите, Рейн, Средиземно море, Ла-Манш, Балтийско море... Това спокойствие, което позволява на Запад векове да се изграждат такива монументални сгради като Кьолнската катедрала например, на Изток го няма. Русия има една огромна, неясно очертана граница. Имало е прекрасна възможност за нападение, което да се случва отвсякъде – както от Изток, така и от Запад, както от Юг, така и от Север. Преди Хитлер, Русия преживява мощни набези от татари, шведи, французи и т. н и т. н. Много показателно е Казачеството, което е трябвало да пази Русия от набезите откъм Степния коридор – едни гранични „федерати”, които размиват границата. Показателна е и стратегията на поясите на повалените иглолисни дървета като огромен естествен щит за спиране проникването в дълбочина на страната. Тази постоянна несигурност е карало руският човек винаги да бъде въоръжен и готов да воюва. Неслучайно една от най-добрите кариери е била военната служба. Всичко това е фактор за по-голямата степен на военизиране на руското общество. 2. В СССР върви мощна индустриализация, чиято цел е да догони развитието на Западна Европа и САЩ. Съвсем естествено това дава отражение и във производството на оръжия и боеприпаси. Същесвуват оценки, че преди злощастната 1917 г. Русия е страната с най-голям потенциал за бурен индустриален подем. Нека да имаме предвид потенциала на най-многобройната и най-богата с природни ресурси страна в Европа. Още повече че той се разгръща при централизираното управление на тоталитарния режим, който добре умее да насочва руслото на икономиката в желаната посока. 3. Политическата ситуация в Европа и света в навечерието на ВСВ. Русия излиза от ПСВ, само за да влезе в кървава гражданска война, интервенция на чужди войски, която продължава с агресията на Полша, сепаратистките намерения на малцинствата, военен конфлики с Япония и т. н. Съвсем нормално е управниците в една такава страна да заложат на силната армия и въоръжаването до зъби. Още повече, че поради идеологически причини СССР не може да разчита на военни съюзи с която и да е друга страна и затова цялата защита на независимостта пада само върху РККА. Едно са Полша, Франция, Великобритания, които разчитат и на чуждите армии (коронният номер на Великобритания е да воюва с чужди войници), друго е когато можеш да посрещнеш всички предизвикателства, уповавайки се само на собствентие сили. 4. Личността на Сталин. Макар че аз не съм привърженик на идеята, че историята се направлява само от личностите, то не може да се отрече, че в орпеделен момент от човешката история, се появяват личности, които кардинално променят посоката на развитие на обществото. Такъв човек е Сталин. Според налагащото се мнение на съвременници на съветския дитатор, той е бил пунктуален, работохолик и склонен към параноя. Ако един такъв човек реши, че СССР тр ябва да произвежда още, още и още танкове, оръдия и самолети, то страната ще ги произвежда. Трябва да се отбележи, че въоръжаването на РККА при Сталин става във време на техническа революция и новите оръжия се появяват върху чертожната дъска буквално по две-три за година. И количеството вероятно е било застраховката на Сталин да не бъде изпреварен в качество. Радвам се, че в тази дискусия подръжниците на тезата за агресивния характер на СССР се отказаха да поддържат и да се аргументират с книгите на „suvoroff” и търсят други доводи в защита на позицията си. Защото ”suvoroff” не е никакъв историк. Ето една оценка за неговата книга „Ледоразбивача” Г. Городецки: "Написана е в процъфтяващия жанр на заговорната психология. Тя внушава на читателя, че значимите събития не могат да се обяснят с обикновени категории; теория на заговора, или заговорният манталитет превъзхожда ординарните свидетелства. Заговорната психология, или "история, разказана под формата на народния мит", е изключително действена във времето на прехода от тоталитаризма към демокрацията. Теорията на заговора под една или друга форма лесно завладява умовете и не приема опровержения, с особена сила те се проявява при обяснението на ключовите моменти на историята, наситени с информация и факти и поради това подлагани на постоянни ревизии".

Това вероятно ще бъде последният ми пост в тази тема. Благодаря за приятните мигове на интелигентени спорове; за мен беше удоволствие! Но не мога да водя смислен диалог, когато не се уважават документите. Изчистете съзнанието си за миг и преценете сами: Възможно ли е доклад-предложение, който започва с това, че край границите на СССР са разположени 240 враждебно настроени дивизии (тоест това е основанието, причината, смисълът да съществува този доклад), готови всеки един момент да се разгърнат, да се приема за абсолютно доказателство за агресивни намерения на Сталин? В правото съществува едно нещо, наречено „неизбежна отбрана”. Правото, което прогласява неприкосновеността на личността за едно от най-ценните блага, позволява на нападнатия да наруши неприкосновенноста на нападателя. Нападният има правото дори пръв да увреди нападателя, ако от действията му е видно, че той поставя в опасност живота и здравето на нападнатия, неговото имущество, неговите близки и т. н. Достатъчно е например някой да се насочи към теб с явните намерения да упражни физическо насилие, за да получиш правото ти да го увредиш пръв. А СССР, видите ли, няма това право. За СССР действа необоримата презумция, че всяко негово действие не може да бъде действие различно от агресия. Осмислете това! Ако „Съображението” за оперативното разгръщане на РККА е само за себе си – без първата част, където се привеждат данни от разузнаването за разгръщането на Вермахта, би могло да се приеме като база за дискусия за агресвиния характер на армията на Москва, но при това положение... много моля за извинение! Да ме наричат „неспасяем случай”, защото не съм съгласен с безсмислицата, че „Съображението” било неоспоряем факт за агресивните намерения на Сталин, след като той очевидно разглежда оперативната обстановка с оглед на наличието на многобройни немски и съюзнически дивизии, не мога да приема. Имах да напиша още много неща по темата. Имах да възразя за глупостите на ”suvoroff” за това, че Ил-2 е бил самолет-чакал и също като знаменитите БТ бил прозивеждан в огромни мащаби (и то при положение, че през последните пет годините преди 1941 г. неговото производство спада от 50% до 26% от самолетите на СССР). Имаше още много глупости на „suvoroff”, които подлежат на разобличение. През вековете Русия е била нападана не само от многобройни азиатски племена (За тези, които не са запознати: четете руската история!), но и от „цивилизовани” народи от Западна Европа: шведи, поляци, литовци, немци, англичани, франзуци... или с две думи: всички, които са имали историческата възможност и потенциал да го направят. В така широко рекламиранира Съпротива на Франция загиват 20 000 души, докато на Източния фронт, в редовете на Вермахта загиват 60 000 френски доброволци. Факт. Гнусен, но факт. Когато Русия, Прусия и Австрия си поделят Полша само за Русия се създава образа на агресивна страна. Докато Прусия и Австрия са просто „цивилизовани”. Защо ли е така? Русия е авторитарна страна – тя винаги е водила едно полувоенно ежедневие. Но това тя го прави първо за свое собствено оцеляване и едва след това в качеството си на Велика сила. Жалко е, че и в България се прокрадва погрешният образ на Русия, изграждан от западноевропейската пропаганда (сори за негативно натоварената дума, но не намирам по-подходящи). Ние българите обичаме да се хвалим, че сме спрели навлизането на ислямската цивилизация в християнска Европа. Е, същото, но в много по-голяма степен, може да твърди за себе си Русия. Защото едно е да спираш някого, отделен от морета и планини, друго е да го правиш в поле, ширнало се на хиляди и хиляди кимометри. Ние, европейците трябва да запомним, че историята ни е дала шанса в широките полета на Източна Европа да се утвърди една християнска страна, която да бъде щит срещу азиатеца. И да престанем да преценяваме с неразбиране историята на държавата на източните славяни.

Желая ви всичко най-хубаво!

Хайде да не объркваме понятията. Тези "Съборажения" не са военно-стратегическите планове на РККА. Това е предложение на Тимошенко и Жуков през май месец, с оглед донесенията на разузнаването към онзи момент. Документът е с различен генензиз от детайлно изработени, вероятно за месеци, планове за бойни действия. Да, там не пише за отразяване на първоначалния германски удар, защото директно се предлага да се нанесе изпреварващ удар: "Чтобы предотвратить это (нанасяне на внезапен удар) и разгромить немецкую армию, считаю необходимым ни в коем случае не давать инициативы действий Германскому Командованию, упредить противника в развертывании и атаковать германскую армию в тот момент, когда она будет находиться в стадии развертывания и не успеет еще организовать фронт и взаимодействие родов войск." И това предолжение е обосновано с реалната опасност от немска инвазия. А ето и конкретните задачи в първите дни на войната: "Первой стратегической целью действий войск Красной Армии поставить - разгром главных сил немецкой армии, развертываемых южнее линии Брест - Демблин и выход к 30 дню операции на фронт Остроленка, р.Нарев, Лович, Лодзь, Крейцбург, Оппельн, Оломоуц." Акцент се поставя на фронта южно от Припятските блата и там се предлага да се нанесе главния удар. Иначе има и малко дефанзивни действия, за разлика от вижданията на "suvoroff", който представя бъдещето настъпление като всепомитаща лавина от Балтийско до Черно море: "вести активную оборону против Финляндии, Восточной Пруссии, Венгрии и Румынии и быть готовым к нанесению удара против Румынии при благоприятной обстановке. Таким образом Красная Армия начнет наступательные действия с фронта Чижов, Лютовиско силами 152 дивизий против 100 германских. На остальных участках госграницы предусматривается активная оборона." Та като споменахме Румъния, спомняте ли си теорията на "suvoroff" за Смъртта на Кашчей, на върха на игла, скрита в яйце? Демек Румъния и нефтените сонди в Плоещи. Как беше? "Най-силната 9-та армия", която трябвало да разгроми румънците и да спре кръвта (разбирай горивото) на машината на Вермахта. Според "Съображенията" на румънския фронт се отрежда второстепенна роля и няма никаква митична мощна армия клингони Вижте, не е коректно в един такъв спор да твърдите, че " не е вярно, че плановете за агресия били форма на отбрана". Аз споря, че няма "планове за агресия", а вие ги използвате като нещо вече доказано... за да доказвате, че има планове за агресия.

Може би ги има някъде архивите. Но надали някой от историците-изследователи чак толкова се е заинтересувал от историята на болницата. Има някакъв знаменит филм, в който боец, донесъл в каската си вода от реката приема упреците на милосърдната сестра, че водата е малко за ранените. Оттам му хрумва да започне своята "повест" и "suvoroff". Както и подозирах, оказа се, че Брестката крепост е построена много по-рано от идването на комунистите на власт: 1833 г. Очевидно става дума за много мощно военно укрепление. Брест е разположен на изключително ключово място - на пътя към Смоленск (най-прекият път от северна Европа към Москва) и на брега на течащата от юг на север река Буг - тоест на един важен кръстопът. Би могло да се допусне, че именно благодарение на своята добра защита Брестката крепост е била централен опорен пункт на съветската отбрана. Затова е имало толкова много войски в нея, които са оказали дълга съпротива на Вермахта. Надали в плановете на РККА е влизало тоталния разгром на съседните фронтове, за да се окаже крепостта напълно обсадена. Това, че няма отбранителни планове, е според хората защитаващи тезата за агресивните намерения на СССР. Точно тук е спорът, че плановете на РККА за отбрана са именно тези планове за настъпление, които при това положение трябва да се наименоват планове за контранастъпление. Нали в оперативни планове на РККА, както и на полската армия бай дъ уей, настъплението се предвижда като втора логическа стъпка, след посрещането на настъплението. Това е субективно мнение - виждане на (кой?) военен офицер или историк, с което се опитва да намери грешките за разгрома в първите месеци на войната. А. Исаев издига едно много логично виждане (освен ниския боен дух на войниците) за това, защо в началото на войната РККА търпи поражение и то при неистовите, и постоянни заповеди за атака, атака и пак атака. Той критикува виждането за заемане на отбранителна позиция, като утвърждава, че тя в крайна сметка не може да доведе до успех. Съвсем накратко неговата позиция е следната: При голямата широчина на фронта на практика се оказва невъзможно да се уплътнят всички рубежи. Затова атакуващите имат предимство да нанасят удари там, където пожелаят, а отбраняващите се само при късмет могат да уцелят мястото, за да струпат нужната сила за отразяаване на удара и удържане на фронта. Точно във връзка с една критика към "suvoroff", свързана с това, че неуспелият разузнавач не е наясно с широчината на фронта, която по устав трябва да защитава една дивизия ("suvoroff" се позовава на ПУ-39, за да докаже, че 1941 г. има достатъчна наситеност с дивизии на фронта за настъпление, докато цитираните от него цифри всъщност били за плътността на фронта при отбрана), Исаев посочва, как, макар и съотносим като числен състав в началото на войната, Вермахтът съсредоточава нужнните сили в посоките на главния удар, за да достигнат до изискваното съотношение 3:1. Именно затова Ставката неизменно настоявала за настъпление: за да се вземе инициативата. И именно заради държането на инициативата Вермахтът в първите месеци успява да смели нови и нови дивизии, хвърляни в боя от СССР. Мисля, че е нормално, когато Вермахтът е разбил целия първи и втори ешалон на РККА плюс няколко десетки, по спешност формирани дивизии, оръжието и боеприпасите да не достигат. Но това е въпрос, който не дава отговор на въпроса, дали дивизиите на РККА (заедно със съответното снарежение) са били край границата с цел защита, или с цел нападение. Не знам. Не си спомням да съм чел нещо при анти-"suvoroff"-истите, но на мен лично ми е по-интересна тази история с разговорниците. Но имайки крайно отрицателно мнение за "suvoroff" като за откровен лъжец, не бих му дал много доверие. Ако не се бъркам, той цитира едно писмо от Аржентина... (или беше тази история за снарядите на грунт-а?), където му обяснявали за картите и разговорниците. Беше писал май, че бил получил много подобни писма от цял свят, но през цялото време все пише за това писмо от Аржентина. Не се позовава на ни едно друго писмо; нищо че имал колко бяха кубици с писма А що се отнася до Аржентина - знаем накъде тръгват да се спасяват най-много недоубити нацисти. Е, тук мога да се съглася с теб. Но какво да се прави - разсъждаваме върху това, което имаме. Ок. Засекретени документи има навсякъде (Наскоро бях чел за някакви британски документи, които 80-те години били засекретени за нов срок), но въпреки това не бива да приписваме автоматично всичко най-лошо на тези, които са засекретили документите. Както отбелязах по-преди, може да има различни причини за секретността на едни документи, а ние можем само да гадаем, защо е така.

Изводът, че се отнася за точка втора от съобщението се прави на базата на това, че в резолюцията е написано да пратят при "е*ной матери!" източника от "щаба на германската авиация". Точно във втора точка се пише за "източник от щаба на авиацията". В третата точка, която също засяга информация за Луфтвафе, не се посочва, кой е източникът. Пунктуалният Сталин надали би допуснал да се появи съмнение или двусмислици за негова резолюция. Иначе наистина е трудно да се разбере мотивът, който е накарал Сталин да постави подобна резолюция. Аз предпологам, че вероятно става дума за информация, която според Бащата на всички народи е невярна, т. е. деизнформация. А може и да се дължи на раздразнение, че в Германия се отнасят иронически към съобщението на ТАСС. Ако разгледаме тази резолюция от гледна точка на теорията, че Сталин се е стремял да не дава и най-малкият повод на Германия за нападение, идеята за раздразнена реакция придобива резон.

Книгата "Десять мифов Второй мировой" А. Исаев. Всъщност ставало дума за съобщението на ТАСС от 6-ти юни; извинявам се за неточността. Ето директно линк към главата. Четете частта "О такой-то матери": http://militera.lib.ru/research/isaev_av2/03.html

Да, имам го - но не знам, къде точно и в коя книжка се намира. Ще трябва да поровя Надявам се книжката да я има и в електронен вариант, за да дам линк.

Съжалявам, но аз не съм военнен експерт, за да мога да преценя, къде точно спрямо държавната граница и противника трябва да се разположи армията, за да посрещне и да отрази успешно нападението. Как да разбирам квалификацията „да разположиш цялата си войска на границата, под носа на врага”? В приведените от мен данни на Исаев, е посочено, че първият ешалон е разположен в полосата от 0-100 км. от границата. А къде са разположени полските и френските войски например? Та ако поляците в някои от участъците разположат дивизиите си на 100 от границата, те ще трябва да посрещат Вермахта току до Варшава. А французите? И те ли са разположени на повече от 100 км. от германците, за да не са „под носа на врага”? Аз смятам, че частите на РККА са достатъчно добре разположени дълбочинно, за да посрещнат нападателите. Освен това Исаев изчислява, че в първия стратегически ешалон, чиято задача несъмненно е да отрази първия удат, се намират 47% от дивизиите на РККА. Без да съм специалист по военно дело, не виждам никакво противоречие в това разположение на войските да се приеме като нормално с оглед очаквано нападение. Очевидно ще се наложи да потърсим други източници на информации, защото аз не мога да приема наготово зададените от „suvoroff” оценки, че армиите били наблъскани край границата, което е доказателство за агресия. Много ми е забавно и с тази полева болница. Изобщо Брестката крепост се използва доста успешно от „suvoroff” за пропаганда на несъстоятелните си тези. Тази ГЛАВНА ВОЕННА БОЛНИЦА е плашило от сорта на разрушените линии „Сталин” и „Молотов”. Апропо – попрочетох малко повече за линиите. Та те представлявали УР-ове, с широчина 10-тина метра, разположени на 1-2 километра един от друг. И тези, видите ли, грамадни, препречващи свободното движение на хора, оръжия и боеприпаси, което трябвало да стане „на хиляди ручейчета (!)”, укрепления много-много пречели и трябвало да се взривяват. Хайде да помислим трезво и за тази болница. Може и да е била главна (това кой освен “suvoroff” го утвърждава?), но представете си един фронт, който ще бъде с широчина 1000-2000 км. На всеки участък от фронта ще има ранени. И какво? Раненият на разстояние 100 км. от Брест ще го кандилкаме до болницата, за да го оперераме ли? Ах, да! Това била тилова болница. Значи ще го кандилкаме 200 км. въпросния войник, защото фронтът вече ще е дълбоко в полска или немска територия. Всъщност болниците на войната са полеви болници. Те се преместват заедно с войниците и фронта. Тиловите болници също. И са много. Не само една. Особено когато иде реч за армия, по-голяма от малтийската. Само тези болници, които са за дълъг отдих и дълговременното справяне с пораженията на войната, са далеч, далеч - в тихите кътчета на Родината. Освен това, без да съм наясно с отговора, дали сградата на тази болница не е наследство от Полша? Или дори от Царска Русия? Не помня, дали “suvoroff” ни дава данни за това. Ето какво например пише този всеобщ наш любимец за заводите за боеприпаси: „Въпросът за разположението на промишлеността на боеприпасите – това е въпрос за х-ра на бъдещата война. Ако Сталин има намерение да води свята отбранителна война, ако има намерение да удържа своите рубежи, то в такъв случай заводите за боеприпаси трябва да се разполагат зад Волга. Там те ще бъдат в пълна безопасност – танковете на противника няма да стигнат дотам и самолетите – да долетят.” Следва гвоздеят на програмата: „Идеални се явява ситуацията, когато завода се намира край границата. В този случай ешалоните не се налага да пътуват много дни през цялата страна, а само няколко часа”. И тук нашият герой отново е ударил гредата. От осем завода за барут се наложило да се евакуират пет. От тези пет, три са строени през царско време – Шосткинский (построен 1765 г.), Охтинский (1715 г.), Шлиссельбургский (в края на 19 век). Другите два евакуирани завода, построени през комунистическата власт са били разположени в Тулска и Ростовска област. Моля, тези, които не са запознати с географията на Русия, да погледнат картата и да видят, колко близо са заводите до границата. Има един стереотипи, наложени от филмите за войната. Немецът е въоръжен с шмайзер, яха мотоциклет и стреля без да щади патроните. А войникът от РККА ходи пеш, често споделя една пушка с ръчно зареждане на всеки патрон (специалистите да ме извиняват - не знам, как се казва тази пушка) със свой другар. Това не отговаря на истината. Повечето от немските войници са нямали автомати, а също са крачили пеш, като при добро стечение на обстоятелставата са доволствали да се качи на кон. Считам, че и разказите на Микоян, както и цялото поствоенно кино умишлено създава изкривен образ на войника от Вермахта и РККА. Първо – за да се оправдае тежкото поражение на СССР в първите месеци на войната и второ – за да се изгради образ на герой, който безстрашно се бори с коварния и въоръжен до зъби враг. Но да видим, какво пише за лиспата на въоръжение, поради изоставянето му край границата „suvoroff”: „Юго-западният фронт само на неголямата станция Калиновка е имал 1 500 вагона с боеприпаси”. И нашият обилно боравещ с цитати и препратки герой се е изхитрил да посочи източника: Куманев Г. А. Советские железодорожники в годы Великой Отечественой войны (1941-1945). С. 36) Само че кой ще погледне картата, за да види, къде се намира станция Калиновка? Е, тогава тя е била на 400 км. от границата. Доста дълбок тил, нали? Разпложението на складове с боеприпаси и оръжия на разстояние 50-200 км. от границата е било напълно оправдано, съгласно нуждите на прехвърлените и прехвърлящите се към границата земи. Ето и един цитат по този повод от „Великая Отечественая война 1941-1945”: „Заради недостиг на складови помещения в западните военни окръзи половината от запасите на боеприпаси се съхранявали на териториите на вътрешните военни окръзи, при това 1/3 от тях отдалечени на 500-700 км. от границата. От 40 до 90% от запасите на гориво се съхранявали в складовете на Московския, Орловския и Харковския военни окръзи, а така също и в граждански нефтобази във вътрешността на страната”. Точно така – ако фактите са верни. Ще бъде обаче май истинско събитие, ако из книгите на нашия герой изплува поне един верен факт.