emilia_n

Св. Св. Кирил и Методий 11.V Има дни в годината когато народ и църква почитат исторически личности, които са изиграли важна роля в историята на нацията. Такива са двамата солунски братя Константин Кирил-Философ и Методий. Българската православна църква им отредила деня на който се почита паметта и на един друг светец Св. Кирил – патриарх Александрийски. Това се наложило, тъй като дата на смъртта на св. Методий 6. ІV. 885г.съвпада с Великденския цикъл, затова тя е била изместена на 11. V. Така на тази нова дата се почита паметта и на двамата братя. Те са канонизирани за светци и равноапостоли още през средновековие непосредствено след тяхната смърт. Тяхната памет се е почитала още през Средновековието. След идването на турците на Балканите и падането на Търновското и Видинското царства техния култ бива забравен. Той се възражда през 50-те години на 19 век. Светите братя Константин Кирил-Философ и Методий произхождали от Солун. Според достигналата до нас Панонска легенда те са родени именно в този византийски град. По това време гр. Солун е втория по големина търговски, административен и военен център в империята. Легендата разказва, че техния баща е бил императорски наместник или градоначалник на гр. Солун. Така че не е случайна военно-дминистративната кариера на по-големия брат – Методий. Докато Методий градял кариера на градоначалник, то неговия по-малък брат Константин изучавал древните науки в Магнаурската школа. Там той показал блестящи знания. Още тогава го нарекли философ. Живота на двамата братя се променил след 851г. Тази година се оказала преломна в техния по-нататъшен житейски път. През тази година Константин и Методий се отеглят в манастира „ Полихрон “ намиращ се на планината Олимп в Мала Азия. През този период те създават първата писмена система основаваща се на езиковите особености на славяните от българската група. Това е тъй наречената глаголица. Тя се появява около 855г. Малко по-късно те създават и друга писмена система, която се използва и днес. Тя е известна с името кирилица. След като създават тези азбуки двамата братя с помоща на ученици започват усилено да превеждат богосложебните книги на говоримия през онази епоха български език. Те създават и много нови книги, които служат за пример на книжовниците живели по-късно. Тяхната дейност не остава незабелязана. По молба на княз Ростислав византийския император изпраща Костантин и брат му Методий във Великоморавия, където започват просветителска дейност. Това става през 863г. Този период от тяхното дело е известен като Великоморавска мисия. Но тази тяхна просветителска дейност не остава незабелязана и среща отпор от страна на немското духовенство. Немските свещенници са виждали в лицето на двамата братя заплаха за тяхното културно влияние. Поради това Константин Философ и Методий биват отзовани от Великоморавия. През 869г. те се отправят към Венеция и Рим където трябва да защитят своето дело. В началото на вече споменатата година – Костантин по-младия брат се разболява и преди да почине той приема монашешски обет и името Кирил. Така той става известен в историята с името Константин Кирил-Филосов. Той умира на 14.ІІ. 869г. и бива погребан в църквата „ Сан Клементе “ намираща се във вечния град. Смъртта на брат му не попречила на Методий да продължи тяхното дело. Методий се установява в Панония. Там той е принуден да се бори със засилената немска пропаганда. Въпреки своята борба неговите противници надделяват. Поради това епископа на Панония бива заточен в манастир в днешна Германия. Това заточение оказва влияние на здравето му. Не след дълго и той се разболява. Методий умира на 6.ІV. 885г. Въпреки неуспеха на Хазарската и Великоморавската мисии, те поставят началото на една нова култура. С право повечето учени наричат тяхното постижение славянска или славяно-византийска цивилизация. В чест на двамата славянски първоучители и апостоли старобългарските книжовници са им посветили различни похвални слова и жития. Едни от най-известните произведения писани в тях на чест са: „ Похвала за св. Кирил Философ “ от неговия ученик Климент Охридски, „ Пространно житие на св. Методий “, „ Проложно житие на св. Св. Кирил и Методий “ и други. В началото на 90-те години на миналия век покойния папа Йоан Павел ІІ обяви двамата солунски братя за покровители на Европа заедно ирландския светец Св. Патрик. Макар и закъсняло това е едно признание за тяхното дело.

Скоро очаквай материали в тази тема. По-късно ще публикувам и другите си материали. Надявам се и други да ме последват.

Свети Георги 6.V На шестия ден на месец май Българската православна църква почитта паметта на един от четиримата светци войни – Свети Георги. Легендата за него разказва, че той произхожда от заможното семейство на римски офицер. Свети Георги е роден през 275г. в провинция Кападокия , която днес се намира на територията на съвременна Турция. От малък младия Георги остава без баща. След като пораства той поема по пътя на своя баща. Така младия римлянин Георги постъпва в римските легиони. Благодарение на своята интелигентност и военен талант наследен от баща си, той бързо се изкачва по стълбицата на военната йерархия. На 20 години той е вече трибун . Като офицер той бързо печели авторитет сред своите колеги. След като възниква християнската религия тя бързо се разпространява. Християнството намира последователи дори в средите на римската армия и едрата аристокрация. Младия римски офицер Георги също не бил чужд на новата религия. Дълго време му се налагало да крие своите религиозни убеждения, тъй като по това време християнството е извън закона. Върху ранните християни се упражнявал терор от страна на римската власт. След смъртта на император Нерон гоненията срещу християните стихнали за да се засилят по време на управлението на друг римски август. Става дума да Диоклециан ( 284-305г. ). Въпреки, че е уважаван и заемащ висок пост римлянина Георги е подозиран, че изповядва тайно християнството. С цел да бъде разкрит изпращат Георги на наказателна акция. Той обаче се противопоставя на височайшите заповеди като отказва да избива християни. Вече разкрит, че изповядва тайно християнството младия Георги е арестуван и убит. Това стана на 23. ІV. 303г. Само няколко години след тези събития император Константин І ще даде на християнството равен статут с другите религии и ще приключат няколковековните преследвания на нейните последователи. Датата на неговата смърт не е случайна. По това време в Римската действа календара на Юлий Цезар. Затова до началото на 20 век в България паметта на този светец-воин се е почитала именно на 23. ІV. Празника на св. Георги е един от най тачените празници в българския традиционен календар. Макар празника Гергьовден по същество да е християнски, то традиционните ритуали, които се извършват са свързани с езическото ни наследство. Това най-личи в извършваното Гергьовските ритуали и обреди. Те са свързани предимно с началото на новата селскостопанска година у българите. Тя приключва на Димитровден ( 26.10 ) . Народното поверие гласи, че ако вали дъжд на Гергьовден – годината ще е плодородна. Затова старите българи наричали гергьовския дъжд златен. На този ден започва наемането на работна ръка. Тогава започва пазареното с овчарите и ратаите и се определят надниците им. Те се наемат обикновено за целия сезон. Поради тази причина светеца-воин Георги се смята за покровител на овчарите. На Гергьовден стопаните принасят в жертва първото мъжко агне. Рано сутринтта на шията на набелязаното животно се слага гергьовски венец. Този венец е от бук или здравец. Самия агнец се коли винаги на изток близо до стена. Старите българи са гадаели по кръвта на жертвата. Важно значение има и как се разпръсквала тя по стената. Това се прави с цел да се види каква ще е новата селскостопанска година. След като се извършва това жертвоприношение в чест на светеца покровител на земеделци и скотовъдци – стопанката издоява за първи път една от овцете. Обикновено това е майката на жертвеното животно. Както при жертвеното агне, така и при доенето на неговата майка се използват бука и здравеца. С тях се закичва дръжката на менчето в което се дои млякото. Първото издоено мляко се дава на овчаря за здраве на животните. Друг съществен елемент от празничните ритуали и обреди са ритуалните игри. На Гергьовден се вържат тъй наречените гергьовски люлки. Те обикновено се закачат на високо дърво. Самите люлки са закичени с букова шума и здравец. Люлеенето на тях става за здраве. Вярва се, че който се е люлял на тях през този ден ще бъде здрав през цялата година. На този празник хората закичват и домовете си с бук или здравец. В повечето райони на страната в миналото стопаните освен домовете си са закичвали кошарата с бук. Присъствието на бука на този ден не е случаен. Това дърво е било почитано още от древни времена. И славяни, и прабългари и траки са го обожествявали. Но най-силна е била тази традиция при славяните. Чрез тях тя достига до нас. Освен това славяните както и траките са познавали и много от билките. Наред с бука и здравеца на Гергьовден се и събират билки. Те се слагат на проветриво и тъмно място за да съхнат. Тяхното събиране е свързано с географските особености на даденото място. В различните райони на страната се събират различни видове билки. Друг много важен компонент на Гергьовската обредност е празничната трапеза. Тя една от най-богатите. На този пролетен празник задължително присъства печеното агне и червеното вино. Те са възпяти и в някои народни песни като например „ Кърджалии в Елена “ . „ ... Та са се сбрали, отбрали Всички шейтански ергени, На голямден, на Гергьовден, Червено вино пияха, Печено агне ядяха... “ ( „ Кърджалии в Елена “ ; Арнаудов, Михаил ; „ Фолклор от Еленско “, СбНУ ; т. 27, С. , 1913г. ) Наред със споменато агнешко на трапезата присъстват ястия приготвени от пролетни зеленчуци. Такива са баниците, чиято плънка е направена от спанак, лапад и други. Ето и една рецепта за спаначник ( лапашник ). Нарязва се на дребно 200-300 гр. спанак или лапад ( може и друг зеленчук ). Към нарязаниая спанак се прибавя и 1-2 стръка пресен лук. Измива се 100-200 гр. ориз. Нарязания спанак или лапад и лука се запражва в 100 мл. олио. Към тях се прибавя и ориза. След като се запражи се прибавя малко вода за да се задушат полетните зеленчуци и ориза да омекне. Вече готовата плънка се маха от огъня. След това в намазнена тава редим ред пласт, ред плънка докато стигнем до последния пласт. Накрая разбиваме едно яйце и заливаме спаначника ( лапошника ) и го печем. Освен тази баница на празничната трапеза присъства и традиционния обреден хляб. За разлика от другите празнични хлябове – гергьовските обредни погачи се срещат в различни форми. При тях разнообразието е голямо. Празника на Свети Георги до такава степен е почитан от българското население, че той намира място в българските народни песни. Най-често това са митологичните песни на българина. Често срещан мотив е гергьовската люлка. Една от най-разпространените песни е „ Мома и слънце “, която е позната по цялата етническа територия на България. Мома и слънце Рано ранила Добринка, Добринка мома хубава На висок чардак стоеше, С костен гергеф шиеше. Там си я слънце съгледа Три дни греяло, греяло И не трептяло, не трептяло И не захождало. Кога се слънце прибра, Мама му тихо говори: – Защо се слънце забави, Та ти гозбата изстина? Слънце мама говори: – Да знаеш мамо, да знаеш Каква мома съгледах На долна земя под небе, Ако тази мома не взема Не ще тъй ясно грея. Мама на Слънце говори: – Как момата ще вземем, Кога е мома на земя, А ние светим горе на небе. Слънце на мама говори: – На свети Гергьовден, Златни люлки ще спусним На Добринкини дворове, Ще върви мало и голямо, На люлка да се люлее, Най-подир ще дойде Добринка, Добринка мома хубава, На люлка да си поседне, На люлки да си люлее, Ние ще люлки дръпниме И нея горе ще вдигнеме. Каквото Слънце казало, Това и сторило. На светли Гергьовден, Златни люлки спуснало Над Добринкини дворове. Варвяла мало и голямо, За здраве да се люлее, Най-подир дошла Добринка, Добринка мома хубава, На люлки да поседне, На люлки да се люлее, Люлка се вдигна. Оттогава греят две слънца, Слънце грее през лято, А Добринка на пролет.

Аз застъпвам мнението на Галахад. Но мисля, че наистина темата се изчерпа.

Бих прибавила още няколко крепости, които се намират в Еленския и Сливенския Балкан. Някои са от времето на Юстиниан І, а други са от нашето средновековие.

Когато аз кандидатствах освен оценката от изпита се вземаше и тези по български и език и литература и по история. Оценката от изпита се удвояваше и така се уформяше бала. Що се отнася до нивото на преподавателите мога да кажа, че в Търново са по-добри. Аз съм студентка и на проф. Й. Андреев, който доколкото разбрах вече не чете лекции. Студентка съм също и на доц. Пламен Павлов. За него мога да кажа, че е много добър преподавател. От София също са идвали да четат лекции, но лично аз съм разочарована. Повечето от тях идваха колкото да си отбият времето. Това мога да кажа за сега.

Именно. Просто се стигна до задънена улица.

Този колектив е от четирима човека- доц. Милко Палангурски, доц. Пламен Павлов, д-р. Иван Лазаров и доц. Ив. Тютюнджиев. В новото издание са включени и доц. Д. Саздов, доц. Людмил Спасов и проф. Васил Гюзелев. Тези две издания са ви напълно достатъчни. Освен това като възпитаник на Търновската школа мога да кажа, че тя е по-добра от софийската. Пожелавам ви успех на изпитите през лятото

По принцип изпита е 5 часа. Колкото и да искаш да напишеш повече, то все нещо ще ти убегне. Защото напрежението си оказва влияние. Когато аз кандидатствах във ВТУ " Кирил и Методий " ми се падна темата България по времето на Крум и Омуртаг. Независимо, че е лесна тема, аз допуснах грешка. Тази грешка която допуснах беше от притиснение и най-вече от напрежение. Естествено, че това което съм допуснала го знаех. Грешката се състоеше в това, че пропуснах Кардам и обърках началната година от управлението на Крум. Естествено зная, че Крум управлява държавата от 803 до 814г. Освен това неговия стар съперник Карл Велики също умира през 814г. Аз подсказвам моята грешка за да нея допуснете. Редицата върви Телериг, Кардам, Крум и Омуртаг. Що се отнася до формолировката на темите. Те не от сега са писани от университетски преподаватили. Бедата идва оттам, че повечето от авторите отдавна не преподават в училище. Повечето са се отдали на научна дейност. Като от време на време водят по някои курс лекции. Университетската практика се различава от учителската. Един съвет от мен, който от вас е решил да опита късмета си в Търново нека да ползва " Кратка история на бълг. народ " на търновските преподаватели Палангурски,

Мога да попитам една моя приятелка, която е чистокръвна арменка. Тя е родена в Армения.

Мисля, че целия ваш спор може да се изрази със следната сентенция " тешка е царската корона ".

Доколкото имам информация от самите арменци св. Саркис е национален светец- небесен покровител. Негов аналог в българската история е св. Иван Рилски.

Празника Св.Саркис през погледа на една българка България е държава, която още със самото си създаване влизат три големи етнически групи. Това са прабългари, славяни и траки. През цялата ни средновековна история, българските земи са представлявали интерес за другите народи. В нашите предели са се заселвали представители на народи, чиято родина са южноруските степи и средния изток. В различните периоди от нашата средновековна история в България се заселват гърци, турци, кумани, печенези, евреи, цигани и арменци. Всеки един от изброените народи идва със своя бит и култура, със своята ценностна система и религиозен морал. Тези заселвания по нашите земи са засвидетелствано в българските и чуждите исторически извори. Нашите и византийските хронисти в своите анали споменават наличието на арменско малцинство на Балканите. Това са предимно представители на арменската аристокрация, които се подвизават във висшия византийски държавен и военен апарат. Истарията доказа, че това не са единствените културни и икономически връзки между двата народа. През следващите няколко века на няколко пъти различни арменски групи се заселват в българсктите предели. Но най-голямата заселване става след турския геноцит над арменския народ, където загиват 1 500 000 невинни хора. Това са предимно деца, жени и старци. Вследствие на тези кланета , много арменски бежанци напускат своите родни места и се разселват по света. В началото на 20 век много от тях намират своята втора родина именно тук в България. Те идват в по тези земи със своя бит и култура. Като всеки народ, който е лишен от своята родина и арменската общност в България прави всичко възможно да съхрани своя език и тради- ции. Историята на балканските народи сочи, че църквите и манастирите са играли важна роля в съхраняването на тяхната историческата памет. Това правило важи и за арменската етническа общност у нас. Поради това в големите български градове, където са съсредоточени големите групи на арменския етнос, представителите на които построяват свои християнски храмове. Традицията е спазена и началото на 19 век арменците във Варна построяват църквата „ Св. Саркис”. Тя носи името на небесния покровител на арменския народ. За арменците той има същото значение, каквото Св. Иван Рилски за нас българите. Празника на Св. Саркис заема важно място в традиционния арменски календар. Той принадлежи към групата на подвижните празници. Денят на този светец се празнува всяка година на различна дата. Датата на празника се определя спрямо Великден. Това става винаги преди Възкресение Христово. На този ден се прави курбан, който се различава съществено от българския. Основната разлика е във вида на храната, която се приготвя за курбана. Докато българите приготвят яхния или супа, то арменците готвят варено месо. В случая става дума за варено овче месо. Това месо след като се свари се загъва в постен арменски хляб наречен лаваш. Този традиционен арменски хляб на външен вид прилича много на точени кори за баница. Освен това към обредната храна се подава и вино. В миналото празника на Св. Саркис е имал важно значение за живота на арменците. И то предимно на младите мъже. На този ден юношите биват посвещавани. Те приминават от едно обществено и социално положение в друго. Седмица преди този празник те задължително постят. Обредното значение на този прлазник донякъде напомня лазаруването на девойките на Лазаровден, който е един от големите пролетни български празници. Днес празникът също е много популярен сред варненските арменци.