emilia_n

Галахад е прав, но към вече изброеното дотук мога да прибавя домашното възпитание. Първите 7г. са много важни за възпитанието на човека. Като дете прекарах много тежка болест и поради това моята майка ме стимулира не само да решавам кръстословици, но и да чета книги. Благодарение на това обогатих езика и общата си култура. За съжаление днес не е така. Втората причина си остава училището. Тук съм съгласна с Батори. Когато бях ученичка постоянно в края на годината ни даваха списък със задължителни книги за четене през лятото. Те често влизаха в уч. програма на следващата учебна година. По-голямата част от тези книги и досега не съм ги чела. По простата причина, че не всички се намираха в библиотеките. Други защото не ми харесваха. Но това не ми пречеше да чета, но четях това, което на мен ми харесваше. Защото една книга ако не ти хареса тя е цяло мъчение. Задължителните книги започнах да ги чета едва когато бях гимназията, защото това бяха български и световни класици. Според мен те заслужават да се четат. Но съм чела и такива каквито на мен ми допадаха. Спомням си, че в 10. кл. четях " 20 години по-късно" на Ал. Дюма-баща. Отгоре над книгата учебника по физика и уча усилено по физика, когато се появи майка ми, а след това хващам книгата отново. Аз мислех, че я лъжа, а тя познайте как ми вярваше Същото правих, когато бях студентка. Тогава пак ме хващаха, че чета книги по време на лекции и семинар. Изводът е, че всичко зависи от родителите и учителите.

<Разбирам какво имаш предвид. Действително смятам, че това е така. Но аз в своя материал разгледах просто само една малка част от немското обичайно право и смятам, че то важи за всички германски племена. Дори и да има някакви различия, то те ще са незначителни.

Прав си Галахаде. Но мисля, че ако баха изчезнали траките нямаше днес нашата духовна култура да е тъй богата. Ето утре е празника на Св. Св. Константин и Елена. На пръв поглед християнски празник, но на този ден се извършват нестинарските игри. Повечето изследователи отнасят техния произход към тракийската ритуална система.

Дори да е така както казваш ти, те заслужават тяхната история да не бъде забравена, а извадена на бял свят. Но ти как ще си обяснищ факта, че повечето от нашите традиционни празници са с тракийски произход?

Добре ще проверя и ще ти пиша пак. Става ли? Но ще проверя моята литература. Ти ми даде идея.

Радвам се, че този мой скромен ма териал ви заинтригува.

Мисля, че всичко свързано с траките ще предизвика интерес. Обикновено много внимание се обръща на произхода на славяни и българи. Някак си траките остават настрана. Такова е моето впечатление от повечето форуми.

Въпроса за свободата в древногерманското общество у Цезар и Тацит Древните германци са сред варварските народи, които винаги са предизвиквали интереса на Рим. Много от историческите сведения за тях дължим именно на римските историци. Към тази група хора принадлижат такива исторически личности каквито са Юлий Цезар и Тацит. В своите исторически съчинения, които за наша радост са достигнали до нас, ние научаваме много за живота на древните франки-едно от най-големите германски племена, което играло важна роля в историята на Западна Европа дълго време. Двамата прочути историци са отразили много добре обществено-икономическите отношения на древните германци. Периода който описват и Цезар и Тацит е свързан с най-ранната история на на салическите ( приморски ) франки. По това време древногерманското общество се намирало все още на доста ниско равнище в родообщиния строй. Начело на племето е стоял племенния вожд и княз, чийто права били ограничени. Всички по-важни решения се вземали от народното събрание. По-късно тази структора се променя. За тези промени пише в своите съчинения прочутия римски историк Публий Корнелий Тацит. Според Тацит, който е съвременик на споменатите вече промени - функциите на франкските князе се увеличават. През този период най-способните от тях се обявяват за крале. По този начин тяхната власт се засилва за сметка на народното събрание. Стига се до там, че то става пряко подчинено на владетеля. Една от основните черти на древните франки е, че те са войствен народ, който притежава много добра военна дисциплина. Те са много физически издръжливи. Тази тяхна характеристика се е запазила и до ден днешен. Въпреки това според двамата именити историци, те имат твърде малко разнообразие на оръжие. По този показател те отстъпват на римляните. За тях ризницата и шлема-необходими предпазни снаражения са лукс. Древните германци, които са по природа войствен народ не обичат да се занимават със земеделие. За тях войната е начин на препитание. Този начин е характерен за всички неуседнали древни общества. Древните салически франки не са ограничавали своите жени. За разлика от другите древни общества те са били на висока почит. Това тяхно положение е узаконено в първия древногермански законодателен кодекс известен като " Салическа правда ". Дори в древен Рим жената няма такова уважение и почит на каквито се радват древните германки. Като всяко робовладелско общество има две основни групи от хора. Това са свободните селяни, които се занимават с обработка на земята. Към тази категория спадат аристокрацията и едрите земевладелци. Към другото съсловие принадлежат робите. При тях също има различия. Повечето от робите са военнопленници. Но често път в положението на роби изпадали и свободни хора, които са натрупали дългове. Те са най-онеправданата прослойка на обществото. Тяхното положение в германското общество не е било по-различно от останалите. Според древното германско законодателство те са лишени от всякакви права и се смятат за вещестествена собственост на господаря. Това се потвърждава от Титули 35 и 10 на Салическата правда-основния немски закон по онова време. Това социално разделение на франското общество не е нищо ново. Авторите дават пример с древен Египет и с цивилизациите в района на Двуречието ( Месопотамия ), но тези социални отношения са характерни за всички древни общества. Както в останалите древни общества, така и в германското - управляващата класа произлиза от средите на свободните. Това са предимно представителите на едрата и средна аристокрация. Те са влизали в състава на свитата на военните вождове, а по-късно и на кралете. Освен тези две големи социални групи съществува и една трета прослойка на германското общество. Това са тъй нареченените колони или лити. Те са полуфеодални селяни, които принадлежат на даден господар. За разлика от робите, те имат макар и минимални някакви права. Но спрямо свободните хора тези права са направо нищожни. Процесите, които протичат в немското общество са намерили отражение в първия немски законодателен кодекс. Той узаконява съществуващото немско обичайно право. Появата на такъв закон доказва, че във франското общество протичат интезивни промени, които от своя страна обуславят появата на силна и централизирана държава каквато е възникналата по-късно Франска империя.

Не знам авторите на тази статия от къде са черпили информация, но египетския език не е копски. Наследници на коптите са днешните етиопци. Именно етниопците са първите християни. Може и покрай етиопците някой и друг египтенин да е приел християнството, но общо взето египтените са консервативен народ, който спазва традициите си. Времетето за което говоризм-старата египетска религия е била все още силна. Освен това Египетската писменост е достатъчно сложна за да се разчете нещо.

Свети Герман 12.V Непосредствено след признаването на християнството като държавна религия на територията на Византия се появяват и първите ереси. Те бързо се разпространяват. Тези ереси намират последователи във всички слоеве на обществото. Един от най-известните еретици е александрийския свещеник Арий. Той е живял и починал в кр. на ІІІ и нач. на ІV век . Арианството е най-голямото еретическо учение в ранната история на църквата. То е подкрепяно дори от императорите Константин Велики ( 305-337г. ) и неговия син Костанций ІІ (337-361г.). Учението на александриеца Арий се обосновавало на по-старите философски течения. През онази епоха античната езическа философия е била все още силна. Голямо влияние върху възгледите на Арий и неговите последователи оказват философията на неоплатониците. Според църковните канони това протеворичи на християнските догми. Това противопоставяне между ортоксалния клир и арианите довежда до обявяването на аринството за ерес на Втория вселенски събор в Константинопол през 381г. Така след смъртта на импероторите Костанций ІІ и Юстин І привържениците на Арий са подложени на преследване от Цариградската патриаршия. Те намират подкрепа в лицето на римския първосвещенник. Проблемите на източната църква не свършват дотук. Тъкмо е било преодоляно влиянието на арианството в Източната римска империя – Византия. В столицата ú Константинопол се появяват първите признаци на назряващия иконоборчески конфликт. Корените на този конфликт се крият в оцелелите дохристиянски вярвания на първите християни. Много от приелите новата религия продължавали да почитат старите езически идоли. С налагането на християнството като държавна религия в империята нравите на хората не са се променили. Икопочитанието е било разпространено предимно сред низшите слоеве на обществото. Превържениците на иконите намират подкрепа от страна на църквата. Самата църква е заинтересована от търговията с икони. По този начин в църковната хазна влизат значителни средства.Така църквата и в частност манастирите се превръщат от най-заможните поземляни собственици в империята. Тенденцията към забогатяване на едрата църковна аристокрация среща отпор от страна на държавата. Византийските владетели са изправени пред трудна задача. Те виждат в засилената икономическа мощ на гръцката църква не само отслабването на тяхната власт, но и отслабването на самата държава. Така император Константин ІV Погонат ( 650-685г.) е едни от първите държавници, които започват борба с иконопоклоничеството. Според него и наследника му на трона Лъв ІІІ Исавър ( 675-741г.) почитта към иконите се свързва със старото езическо идолопоклоничество. През призмата на техните възгледи поклонниците на иконите биват възприети като нови идолопоклоници или еретици. Това тяхно схващане е добре дошло оправдание за тяхните по-нататъшни действия. Тяхната борба с това религиозно явление е предизвикано и от увеличаването на манастирското братство. От увеличаването броя на монасите губи държавата. Нейните загуби не са само финансови. През този период Византия губи и жива сила. Много младежи масово напускат войската и се замонашват. След като губи държавата следователно губи и църквата, защото хората, които защитават държавните граници намаляват. Вътрешната държавна политика на Константинополските владетели и техните правителства срещат съпротива от страна на патриаршията. По това време патриарх в Константинопол е Герман. Патриарх Герман е роден в семейството на византийски сенатор. От малък е възпитаван според църковните канони. Поради финансовите възможности на семейството си той получава солидно образование. Той е избран за патриарх през 714г. Неговата антииконоборческа позизиция става причина за неговото насилствено остраняване. Така Лъв ІІІ Исавър го принуждава през 730г. да се откаже от патриаршеския сан. След тази година информация за живота на патриарх Герман липсва. Предполага се, че той е убит по заповед на василевса. Тази политика на императора е продиктувана от отслабналата военна сила на държавата и непосредствената арабска опасност. Свети Герман 12.V Непосредствено след признаването на християнството като държавна религия на територията на Византия се появяват и първите ереси. Те бързо се разпространяват. Тези ереси намират последователи във всички слоеве на обществото. Един от най-известните еретици е александрийския свещеник Арий. Той е живял и починал в кр. на ІІІ и нач. на ІV век . Арианството е най-голямото еретическо учение в ранната история на църквата. То е подкрепяно дори от императорите Константин Велики ( 305-337г. ) и неговия син Костанций ІІ (337-361г.). Учението на александриеца Арий се обосновавало на по-старите философски течения. През онази епоха античната езическа философия е била все още силна. Голямо влияние върху възгледите на Арий и неговите последователи оказват философията на неоплатониците. Според църковните канони това протеворичи на християнските догми. Това противопоставяне между ортоксалния клир и арианите довежда до обявяването на аринството за ерес на Втория вселенски събор в Константинопол през 381г. Така след смъртта на импероторите Костанций ІІ и Юстин І привържениците на Арий са подложени на преследване от Цариградската патриаршия. Те намират подкрепа в лицето на римския първосвещенник. Проблемите на източната църква не свършват дотук. Тъкмо е било преодоляно влиянието на арианството в Източната римска империя – Византия. В столицата ú Константинопол се появяват първите признаци на назряващия иконоборчески конфликт. Корените на този конфликт се крият в оцелелите дохристиянски вярвания на първите християни. Много от приелите новата религия продължавали да почитат старите езически идоли. С налагането на християнството като държавна религия в империята нравите на хората не са се променили. Икопочитанието е било разпространено предимно сред низшите слоеве на обществото. Превържениците на иконите намират подкрепа от страна на църквата. Самата църква е заинтересована от търговията с икони. По този начин в църковната хазна влизат значителни средства.Така църквата и в частност манастирите се превръщат от най-заможните поземляни собственици в империята. Тенденцията към забогатяване на едрата църковна аристокрация среща отпор от страна на държавата. Византийските владетели са изправени пред трудна задача. Те виждат в засилената икономическа мощ на гръцката църква не само отслабването на тяхната власт, но и отслабването на самата държава. Така император Константин ІV Погонат ( 650-685г.) е едни от първите държавници, които започват борба с иконопоклоничеството. Според него и наследника му на трона Лъв ІІІ Исавър ( 675-741г.) почитта към иконите се свързва със старото езическо идолопоклоничество. През призмата на техните възгледи поклонниците на иконите биват възприети като нови идолопоклоници или еретици. Това тяхно схващане е добре дошло оправдание за тяхните по-нататъшни действия. Тяхната борба с това религиозно явление е предизвикано и от увеличаването на манастирското братство. От увеличаването броя на монасите губи държавата. Нейните загуби не са само финансови. През този период Византия губи и жива сила. Много младежи масово напускат войската и се замонашват. След като губи държавата следователно губи и църквата, защото хората, които защитават държавните граници намаляват. Вътрешната държавна политика на Константинополските владетели и техните правителства срещат съпротива от страна на патриаршията. По това време патриарх в Константинопол е Герман. Патриарх Герман е роден в семейството на византийски сенатор. От малък е възпитаван според църковните канони. Поради финансовите възможности на семейството си той получава солидно образование. Той е избран за патриарх през 714г. Неговата антииконоборческа позизиция става причина за неговото насилствено остраняване. Така Лъв ІІІ Исавър го принуждава през 730г. да се откаже от патриаршеския сан. След тази година информация за живота на патриарх Герман липсва. Предполага се, че той е убит по заповед на василевса. Тази политика на императора е продиктувана от отслабналата военна сила на държавата и непосредствената арабска опасност. Култа към св. Герман заема важно място в традиционната вяра на българите. Според българската традиция този светец се възприема като един от покровителите на градушките наред със св. Вартоломей и св. Илия. С този традиционен празник е свързан цял ритуален коплеск от действия, които се извършват обикновено по време на суша. В деня на св. Герман Градушкар се прави глинена мъжка кукла-наречена по името на светеца. Тези ритуални действия са разпространени предимно в Северна България. След като е направена тази глинена фигуррка, тя бива поставена върху носило или саван. Участниците в ритуала отиват до място, което се намира близо до водоизточник. Там те следват до най малка подробност българските погребални обичаи. По време на самото опело се израчат следните думи: „ умря Герман от суша за киша “. Но този ритуал макар и в по-редки случаи се извършва и когато годината е кишева. Тогава се изричат думите: – „ умря Герман от каша за суша “. След като се опей ритуалната кукла се погребва именно до реката. Като се извърши и това последно действие започва общоселско веселие. Въпреки, че св. Герман е християнски светец, то произхода на неговия култ има тракийски произход. Според някои учени като проф. Стоян Генчев – обредната куклата Герман изобразява млад несемеен мъж, т.е. ерген. Това не е случайно. По този начин има по-голяма вероятност да бъде чута молбата на хората от Господ. От написаното дотук става ясно, че чрез култа на св. Герман се запазват стари езически традиции, които са играли важна рола в старобългарското общество. Те оцеляват и след приемането на християнството. Свети Герман 12.V Непосредствено след признаването на християнството като държавна религия на територията на Византия се появяват и първите ереси. Те бързо се разпространяват. Тези ереси намират последователи във всички слоеве на обществото. Един от най-известните еретици е александрийския свещеник Арий. Той е живял и починал в кр. на ІІІ и нач. на ІV век . Арианството е най-голямото еретическо учение в ранната история на църквата. То е подкрепяно дори от императорите Константин Велики ( 305-337г. ) и неговия син Костанций ІІ (337-361г.). Учението на александриеца Арий се обосновавало на по-старите философски течения. През онази епоха античната езическа философия е била все още силна. Голямо влияние върху възгледите на Арий и неговите последователи оказват философията на неоплатониците. Според църковните канони това протеворичи на християнските догми. Това противопоставяне между ортоксалния клир и арианите довежда до обявяването на аринството за ерес на Втория вселенски събор в Константинопол през 381г. Така след смъртта на импероторите Костанций ІІ и Юстин І привържениците на Арий са подложени на преследване от Цариградската патриаршия. Те намират подкрепа в лицето на римския първосвещенник. Проблемите на източната църква не свършват дотук. Тъкмо е било преодоляно влиянието на арианството в Източната римска империя – Византия. В столицата ú Константинопол се появяват първите признаци на назряващия иконоборчески конфликт. Корените на този конфликт се крият в оцелелите дохристиянски вярвания на първите християни. Много от приелите новата религия продължавали да почитат старите езически идоли. С налагането на християнството като държавна религия в империята нравите на хората не са се променили. Икопочитанието е било разпространено предимно сред низшите слоеве на обществото. Превържениците на иконите намират подкрепа от страна на църквата. Самата църква е заинтересована от търговията с икони. По този начин в църковната хазна влизат значителни средства.Така църквата и в частност манастирите се превръщат от най-заможните поземляни собственици в империята. Тенденцията към забогатяване на едрата църковна аристокрация среща отпор от страна на държавата. Византийските владетели са изправени пред трудна задача. Те виждат в засилената икономическа мощ на гръцката църква не само отслабването на тяхната власт, но и отслабването на самата държава. Така император Константин ІV Погонат ( 650-685г.) е едни от първите държавници, които започват борба с иконопоклоничеството. Според него и наследника му на трона Лъв ІІІ Исавър ( 675-741г.) почитта към иконите се свързва със старото езическо идолопоклоничество. През призмата на техните възгледи поклонниците на иконите биват възприети като нови идолопоклоници или еретици. Това тяхно схващане е добре дошло оправдание за тяхните по-нататъшни действия. Тяхната борба с това религиозно явление е предизвикано и от увеличаването на манастирското братство. От увеличаването броя на монасите губи държавата. Нейните загуби не са само финансови. През този период Византия губи и жива сила. Много младежи масово напускат войската и се замонашват. След като губи държавата следователно губи и църквата, защото хората, които защитават държавните граници намаляват. Вътрешната държавна политика на Константинополските владетели и техните правителства срещат съпротива от страна на патриаршията. По това време патриарх в Константинопол е Герман. Патриарх Герман е роден в семейството на византийски сенатор. От малък е възпитаван според църковните канони. Поради финансовите възможности на семейството си той получава солидно образование. Той е избран за патриарх през 714г. Неговата антииконоборческа позизиция става причина за неговото насилствено остраняване. Така Лъв ІІІ Исавър го принуждава през 730г. да се откаже от патриаршеския сан. След тази година информация за живота на патриарх Герман липсва. Предполага се, че той е убит по заповед на василевса. Тази политика на императора е продиктувана от отслабналата военна сила на държавата и непосредствената арабска опасност. Свети Герман 12.V Непосредствено след признаването на християнството като държавна религия на територията на Византия се появяват и първите ереси. Те бързо се разпространяват. Тези ереси намират последователи във всички слоеве на обществото. Един от най-известните еретици е александрийския свещеник Арий. Той е живял и починал в кр. на ІІІ и нач. на ІV век . Арианството е най-голямото еретическо учение в ранната история на църквата. То е подкрепяно дори от императорите Константин Велики ( 305-337г. ) и неговия син Костанций ІІ (337-361г.). Учението на александриеца Арий се обосновавало на по-старите философски течения. През онази епоха античната езическа философия е била все още силна. Голямо влияние върху възгледите на Арий и неговите последователи оказват философията на неоплатониците. Според църковните канони това протеворичи на християнските догми. Това противопоставяне между ортоксалния клир и арианите довежда до обявяването на аринството за ерес на Втория вселенски събор в Константинопол през 381г. Така след смъртта на импероторите Костанций ІІ и Юстин І привържениците на Арий са подложени на преследване от Цариградската патриаршия. Те намират подкрепа в лицето на римския първосвещенник. Проблемите на източната църква не свършват дотук. Тъкмо е било преодоляно влиянието на арианството в Източната римска империя – Византия. В столицата ú Константинопол се появяват първите признаци на назряващия иконоборчески конфликт. Корените на този конфликт се крият в оцелелите дохристиянски вярвания на първите християни. Много от приелите новата религия продължавали да почитат старите езически идоли. С налагането на християнството като държавна религия в империята нравите на хората не са се променили. Икопочитанието е било разпространено предимно сред низшите слоеве на обществото. Превържениците на иконите намират подкрепа от страна на църквата. Самата църква е заинтересована от търговията с икони. По този начин в църковната хазна влизат значителни средства.Така църквата и в частност манастирите се превръщат от най-заможните поземляни собственици в империята. Тенденцията към забогатяване на едрата църковна аристокрация среща отпор от страна на държавата. Византийските владетели са изправени пред трудна задача. Те виждат в засилената икономическа мощ на гръцката църква не само отслабването на тяхната власт, но и отслабването на самата държава. Така император Константин ІV Погонат ( 650-685г.) е едни от първите държавници, които започват борба с иконопоклоничеството. Според него и наследника му на трона Лъв ІІІ Исавър ( 675-741г.) почитта към иконите се свързва със старото езическо идолопоклоничество. През призмата на техните възгледи поклонниците на иконите биват възприети като нови идолопоклоници или еретици. Това тяхно схващане е добре дошло оправдание за тяхните по-нататъшни действия. Тяхната борба с това религиозно явление е предизвикано и от увеличаването на манастирското братство. От увеличаването броя на монасите губи държавата. Нейните загуби не са само финансови. През този период Византия губи и жива сила. Много младежи масово напускат войската и се замонашват. След като губи държавата следователно губи и църквата, защото хората, които защитават държавните граници намаляват. Вътрешната държавна политика на Константинополските владетели и техните правителства срещат съпротива от страна на патриаршията. По това време патриарх в Константинопол е Герман. Патриарх Герман е роден в семейството на византийски сенатор. От малък е възпитаван според църковните канони. Поради финансовите възможности на семейството си той получава солидно образование. Той е избран за патриарх през 714г. Неговата антииконоборческа позизиция става причина за неговото насилствено остраняване. Така Лъв ІІІ Исавър го принуждава през 730г. да се откаже от патриаршеския сан. След тази година информация за живота на патриарх Герман липсва. Предполага се, че той е убит по заповед на василевса. Тази политика на императора е продиктувана от отслабналата военна сила на държавата и непосредствената арабска опасност. Тези традиции продължават да се спазват до ден днешен.

Лазаров ден 15.ІV Лазаровден е един от най-хубавите народни обичаи. На този ден църквата чества възкръсването на Лазар. Според Библията действията на Исус около гроба на мъртвия Лазар предизвикват гнева на еврейските първосвещеници. Чрез своите постояни настоявания те успяват да убедят представителя на римската власт Пилат Понтийски. Той дава карт бланш на противниците на Христос. Същите тези Исусови противници го осъждат на смърт, но смъртната присъда е изпълнена от римляните. Въпреки това този празник започва да се отбелязва още през ІV в. като общохристиянски празник. Много от раннохристиянските писатели и апологети на източната и западната църква посвещават част от своите творби на това събитие. Така светеца Лазар става едни от най-почитаните светии на двете църкви. Денят на свети Лазар е разпространен по цялата етническа територия на България. Главнодействащи лица на този празник са девойките. Те преминават от една социална група в друга, т.е. те вече не са деца. Веднъш взела участие в лазаруването всяка една девойка може вече да се омъжи. Поради това Лазаровден има важно значение за тях. Това донякъде напомня на Коледуването при младежите и младите несемейни мъже. Обикновено едно село има няколко лазарски групи. По-рядко се среща в едно село всички момичета да лазаруват. Това става само в много малки села и махали. Тяхното разделяне става по местоживеене. Бъдешите лазарки се събират предварително както коледарите за да си припомнят стари и да усвоят нови песни посветени на този празник. Това става на свети 40 мъченици ( 9. ІІІ. ). На самия празник Лазаровден ( тази година се пада на 15.ІV. ) те започват да обикалят къщите на хората като изпълняват различни песни. Повечето от песните не се повтарят, защото те се изпълняват в зависимост от социалното положение на човека в семейството и обществото. Тези песни се пеят за здраве и берекет. Лазарските песни са съпроводени от ритуални хора и ръченици. Ако случайно лазарките пропуснат някоя къща, то според народната вяра нейните стопани ще ги сполети нещастие. Обикновено това става случайно. Но понякога и то в много редки случаи това се допуска и умишлено. Лазарките не посещават домовете на отхвърлени от обществото хора. В някои райони на страната изпълняваните ритуални лазарски игри се наричат буенек. За разлика от лазаруването буенека се изпълнява по време на Великденските пости. Това означава, че не се извършват само на Лазаровден. Участичките както в останалите крайища на България, така и в Източна България са млади моми. Те избират една между тях за водач- буенец. Тя събира групата. Под нейно ръководство се разучават новите песни и се препомнят старите. Тя е облечена с празнична носия, но понякога тази девойка облича и невестенската премяна на скоро омъжила се млада жена. За разлика от другите момичета водачката облича не женска, а мъжка риза. Върху разпилените си коси носи калпак. Пак водачката води групата из селото. С буенеца върви и булка. Обикновено за булка се избира момиче, чиято възраст е не по-малка от 8-10 години. То задължително трябва да е от семейство в което и двамата родители да са живи. Това дете е облечено в булченска премяна и е забулено с невестенско було. При изпълнение на ритуалните танци участничките в тези игри застават едни срещу други и пеят, а в средата се намират буенеца и булката. По време на ритуала буенеца замахва със сабя, секира или обикновена пръчка над главата на булката. След това хвърля кърпа към стопанка, която от своя страна завързва в нея пари. В същото време тя дарява буенеца, булката и останалите участнички с яйца и брашно. Тези яйца по-късно ще бъдат боядисани от момичетата за Великден. След като приключи обредния танц домакинята изнася сито, което търкулва и по това се гадай каква ще бъде годината. С приключването на лазарските игри не свършва празничния цикъл от ритуали и обреди, които се изпълняват непосредствено преди Великден ( Възкресение Христово ). Празничните ритуали продължават и на следващия ден – Цветница. Ето и някои лазарски песни: Изгряло е ясно слънце, Ой. Лазаре, Лазаре, Изгряло е е ясно слънце, у Радкини равни двори, не е било ясно слънце, най била сама Рада, с черни очи еленови, с бели зъби бисерови, с тънка снага самодивска. Песента е записана от Мария Калчева-род. на 28.VІІІ. 1926г. в м. Цвеклювци ( кметство Тодювци ), общ. Елена Блаза на момина мама Блаза на момина мама, Добро чедо ранила: Мама си не засрамила, Татко си не посрамила! Ранила и отгледала, Гледала и отгледала, Със шекер ли ú ранила, Във сандък ли го ú държала. Майка си не засрамила, Татка си не зачернила, Петлите пели, не пели, Момина мама разсмели. Аферим момина майко, Добро си чедо ранила! Източник: Васил Стоин „ Народни песни от Средна Северна България “, С. 1931г.

Много хубава снимка си подбрал. Винаги съм харесвала вълка . Красиво животно е.

По традиция нестинарите играят на деня на светите равноапостоли Константин и Елена. Техния празник е на 21.V .

Не съм съгласна по въпроса с мелнишкото вино. Пила съм домашно мелнишко вино и мога да кажа, че е доста силно и тешко. То трябва да се пие или по малко, или разредено. Защото само една малка чаша може да ви размъти главите. По въпроса за археологическите разкопки, такива се правят и в Търново, и край Варна. Ако решите да ходите преди 22.09 в Велико Търново нека това да е през седмицата. Защото всеки четвъртък входа за Царевец и другите музеи в старата столица е свободен. Другото, което можете да видите в Търново тази година на 22.09 е отварянето на църквата " Св. 40 мъченици ". Мисля, че знаете коя е тя и няма нужда да обяснявавам какво е значението на този паметник за нашата история. Освен това от няколко години край Варна се правят разкопки. Има останки от средновековен манастир. Проф. Казимир Попконстантинов водеше миналата година разкопките. Според него манастира датира между 9-11 век. : book:

Вълчи празници 1-3.ІІ Различните научни изследвания в областта на прабългарската религия показват в старите българи в една нова светлина. За разлика от множеството религиозни системи съществували в древността тази на българите се числяла към групата на монотеичните учения. Българите от онази епоха почитали бог Тангра или Тангри като върховно божество. Чрез този бог древните българи обожествявали природата и нейните четири елемента-въздух, вода, огън и земя. Въпреки, че прабългарите са били полетеисти сред тях е бил разпространен тотемизма. Те почитали както дивите, така и питомните животни. Според техния религиозен мироглед те са част от природата,т.е. творение на бог Тангра. Това е засвидетелствано в прабългарския календар, който по своята същност е лунен. Едно от животните, които са включени в прабългарския календар е именно вълкът. Той е почитан от нашите предци. За това говорят не само малкото оцелели домашни извори, но и чуждите източници. Прабългарите са народ с висока материална и духовна култура. За разлика от многото древни религиозни практики религията древните българи е монотеична. Те вярвали само в един бог, който наричали Тангра или Тангри. Култа към този бог е запазен в някоú народи от бившя Съветски съюз. Чрез култа към този бог нашите предци олицетворявали природата и нейните проявления - стихиите огън, вода, въздух и земя. Според тяхните везгледи бог е на всякъде. Наред с култа към Тангра сред прабългарите е бил разпространен и тотемизма. Тотемизма от своя страна е характерен за всички древни общества в това число и българското. То се изразява в почитането на различни животни. Това са обикновено диви представители на фауната. Според вярванията на древните българи хората с общ произход имат един и същ прародител, който след неговата смърт възприема образа на дадено животно. Така това животно се приема като покровител на представители на един род. Неговия образ е използван в семейната хералдика, т.е. той става тотем на даден род, племе или народ. Религията на прабългарите и тотемизма били взаимно свързани. Доказателство за това е календара на прабългарите. Този календар спада към групата на лунните календари познати днес. Той представлява 12 годишния цикикъл. Като всяка година е посветена на дадено животно. Една от разликите между прабългарския календар и днешните източни календари е замяната на някои животни. В древната календарна система на българите третата година е посветена на вълкът. Това е напълно естествено, тъй като вълка е животно по-близко до заобиколящия свят на нашите предци. А самият вълк е обожествяван от българите. Българските шамани в качеството си на религиозни водачи притежавали магически способности. Те често приемали образите на различни животни в това число и на вълка. За тези ритуали и обреди на пръбългарските шамани научаваме най-вече от произведенията на византийските летописци. Такива сведения се намират и в малкото оцелели наши извори. В древните общества владетеля е и върховен жрец. Така в историческата наука се появява термина царя-жрец. Той не е лишен от логика. Понеже царя трудно съчетава владетелските си функции с тези на върховния жрец, затова той има заместници. Това са тъй наречените шамани. С развитието на древните общества религиозните обреди все повече се извършвали от шаманите. Нарастналата държавна отговорност на средновековните български владетели ги принуждава те да водят само религизните церемонии с особено важен характер. Това са например сключваните със съседните владетели мирни договори. Едно от тези споразомения е споменатия от византийския хронист Игнатий Дякон мирен договор между хан Омуртаг и император Лъв V Арменец. В повечето случаи обаче шаманите ръководят ритуалните действия. Много често тези - шамани произлизат от средите на прабългарската аристокрация. В някои случаи това са представители на управляващата владетелска династия. Обикновено то са братя, синове и братовчеди на хана. Според гръцките хронисти и наши летописци един от най-прочутите български шамани е Боян Магесник. Повечето домашни и чужди и най-вече византийските говорят за Боян като за член на българския хански двор. Според тях той е брат на хан Умор. Византийските и българските летописци описват подробно ритуалите и обредите, които извършва Боян Магесник. По тяхните думи става ясно, че той приема формата на различни животни в това число и на вълк. Някои от ритуалите и обредите на древните българи продължават да битуват в българските земи и след като народа приема християнството. Освен това се запазва част от религиозната философията на нашите предци. Това намира най-голямо отражение в нашите митични песни. От разгледането дотук стигаме до извода, че традициите на прабългарите се оказват много силни. Те надживяват своето време и оцеляват през вековете. Доказателство за това не са само митичните песни, но самия български традиционен календар. Народа и до ден днешен храни страхопочитание към вълка, затова на него са отредени дните от 1 до 3 ІІ., които са известни като Трифунци. Това наименование идва празника на св. Трифон ( Трифун ) Зарезан. Тези дни са известни също и като Вълчи празници. Докато траят те домашните не трябва да хващат остър предмет. Особено нож и ножица. Вярва се, че ако се наруши тази забрана вълкът ще пакости на селянина.

Св. Власий ( Власовден ) 11.ІІ Ден след празника на Св. Харалампи се почита паметта на друг светец. Това е Св. Власий, когото българския народ нарича още Св. Влас. Легендата разказва, че Св. Власий е живял по време на управлението на император Диоклетиан ( Диоклециан ). Светеца бил епископ на гр. Севастия - провинция Кападокия. Неговата служба съвпаднала с гоненията на християните от римските власти. След едно от тези гонения бива избито по-голямата част от населението на града, което е изповядвало християнството. Това е една от основните причини епископ Власий Севастийски да се оттегли от света. Той се заселил в пещера намираща се в планината Аргеос. Така там прекарал доста години в пост и молитва. Единствените живи същества там били дивите животни на които той помагал. Прекарайки доста години изолиран в планината светеца решил отново да се завърне в света на хората, но неговите противници са се оказали по-силни. Така Св. Власий бива арестуван и измъчван. Той умира през 316г. Няколко години след това император Константин Велики ще обяви християнството като официална религия за цялата империя и гоненията на християните ще приключат поне в близките няколко века.

Мръсни дни ( 25.12.-6.01) В предхристиянските вярвания на българите съществуват множество фантастични същества. Като много от древните религии, така и в религиозните представи на древните българи е залегнала философията на дуализма. В нашите митологични представи ясно се различават добри и лоши свръхестествени същества. Този дуализъм е характерен не само за древните религиозни практики, но и за много от съвременните религии в това число и християнството. Въпреки приетото от българите и изповядвано и днес хпистиянство, то те не променят изцяло своите религиозни възгледи от предхристиянския си преиод. Самата българска православна църква възприема много нашите езически традиции, поради това източното православие става достъпно за народа ни. Съществуващите до този момент религиозни представи на българите оказват влияние и върху неговия фолклор и народен календар. Непосредствено след Рождество Христово според народните вярвания започват тъй наречените Мръсни или Погани дни. Те траят до Богоявление ( Йордановден ) – 6.01 ст.ст. . Пак според тези вярвания, през този период се активират всички лоши сили. Те излизат след залез слънце и се изчезват при първи петли ( около 3 часа сунтринтта ). От полунощ до първи петли ходят различни духове. Някои от тях като караконджоло са пакостливи, но не насят трайни вреди на човека. Народа ги рисува, като получовеци, полуконе. Според народното поверие от главата до предните си крака каракоджоло има човешки черти, а другата половина неговото тяло има външните белези на коня. Но освен копита и конска опашка този дух има и криле с които хвърчи. Старите хора са вярвали, че ако случайно човек замръкне и не дай боже той да е на път, то караконджоло го възсядал. Той не напуска човека докато не пропеят първи петли, тогава този дух губи своята сила. Освен караконджоло в нощите след Коледа бродят и други сили. За разлика получовека каракнджоло те са зли духове, които вредят повече на хората. В тези нощи навън ходят вещици, вампири, нави, таласъми и други. Те в повечето случаи причиняват смърт на обикновенния човек. Старите хора смятат, че вещица става тази жена, която е минала 50 години. Тя може да е стара мома, бездетка или вдовица. За да стане вещица, тя трабва да вземе на Велики четвъртък първото снесено от черна кокошка яйце. То трябва да е снесено преди изгрев слънце. След като го вземе тя го слага под мижниците си докато се излюпи. Тогава пилето се коли на пусто огнище. С неговата кръв бъдещата вещица си намазва тялото. Тя не се къпи в продължение на 40 дена. Когато изтече този срок, тя се изкъпва в след полунощ в опачница ( воденица, чието ветло се обръща на обратно ). Малко по-късно тя отново идва на същото място, където се полива със специални билки, които народа нарича самодивски. Те също биват сварени на пусто огнище. Едва след тези действия тя получава силата да прави и разваля магии. Според народните вярвания, след като приключи с тези ритуали,вещицата от този момент на татък придава душата си на дявола. От него получават тази сила. Те вече получават познания за всички болести и билки. Освен това тези жени могат не само да лекуват. В същото време вещиците могат и да причинят и смърт на даден човек. Освен от вещиците хората се страхували и от вампирите, навите и таласъмите. За разлика от вещиците, вампирите, навите и таласъмите произлизат от вече починали хора. Когато един човек почине и неговото тяло бива прескочено от животно, то той се превръща във вампир. Но в такива се прещат и тези хора, които са умрели от насилсвена смърт или от дълбока старост. Вампири или плътеници се превръщат и хората, които не са приели светото кръщене, и които не са погребани прикадени. Това важи и за тези които са погребани неокъпани. Старите хора смятат, че вампира е въплатената душа или сянка на човека. Тя броди през нощтта и прави пакости, през първите 40 дни от смъртта на човека. Тази сянка излиза след полунощ и изчезва при първи петли. Но ако през това време не е убита, нейната мощ се усилва и тя започва да броди и през деня. Това обикновено е душата на човек, който преживе е натрупал много грехове. След като минат тези 40 дни сянката или душата на починалия се оплътява и приема образа на човека преди неговата смърт. Това нещо старите хора наричат укостяване. Самите вампири имат същата структора на тялото, като живите хора, но те нямат кости. Те имат хрущяли. Тези вампирясали хора водят обикновен живот и могат да се женят. Децата на вампирите или плътениците се наричат глогове. Единствено те ги виждат и могат да убият вампирите. Но за да бъде убит един вампир човека не трябва да е само негово дете, но самия глог трябва да е заченат и роден в събота. През тези зимни нощи наред с кароконджоло, вещиците и вампирите на вън бродят нави и таласъми. Въпреки че и навите, и таласъмите са сръхестествени същества, то представата на старите българи за тях е различна. Обикновено хората си представят навите като малки голи пилета. Тези пилета са душите на починалите насилствено преди и след раждане деца. Такива са и починалите некръстени деца. Както при вампирясалите хора, така и душите на самите нави бродят и се мъчат. Те постоянно търсят своята майка за да и напокостят за това, което им е сторила. По този начин навите си отмъщават. Тяхното отмъщение застига не само собствените им майки, но и всяка бременна жена или родилка. За това народа предприема различни начини за предпазване на бъдещите майки и на жените, които вече са станали такива. За разлика от навите в представите на хората таласъмите имат човешки и животински образ. В първия случай това се отнася към строителната практика да се зазидва сянка или чял човек в основите мост, чешма и други. Народното поверие гласи, че ако се вгради сянката или тялото на даден човек, то моста или чешмата ще бъдат здрави. За да се вгради обаче сянката, всичко това трябва се направи на пладне и скришом от набелязания човек. Майстора тогава примерва с пръчка сянката на жертвата и я вгажда в основите. Човекът, чиято сянка е вградена умира след известно време. Всички лекове са безсилни пред това. Зазиданата сянка или душа на вече починалия човек се мъчи. Тя може да излезе от своя затвор след 7-9 години, ако пък зазидания е бил грешен душата ( сянката ) му излиза едва след 32 години. В началото вградената сянка илиза през ноща, като се явява в образа на починалия човек – мъж, жена или мома. Ако е жена или мома тя пее. Освен , чрез лика на обречения човек, сянката приема и образи на разлини животни. Тя се появява под формата на някое животно, тогава когато покрай мястото където е зазидана случайно мине пътник. Това обикновено става след полунощ. Мислейки нещастния пътник за майстора, който и е причинил това зло, тя го убива. Животните, в чийто образ се въплатява вградената сянка старите хора наричат таласъми. Във втрория случай таласъмите народът ги представя като духове пазители на закопани съкровища. Те се явяват в образа на различни животни. Както зазиданата човешка сянка, така и духовете пазители на заровеното имане убиват хора. Тези таласъми убиват само хора, които при опит да се доберат до заровеното златно съкровище не са успели да изпълнят условията на човека, който го е закопал. Тъй като всяко имане е прокълнато, то може да бъде дадено на човека, който го е открил без последния да пострада при определени условия. Пазителите на тези съкровища единствено не нападат сираци, тогава само златото се дава на такива хора. Единствено те могат да го ползват със здраве и щастие. От споменатото до тук виждаме, че не всички духове вредят на хората. Някои от тях макар и да им правят пакости не причиняват физическа смърт на хората. Но наред с тях има и такива, които довеждат до полуда и смърт обикновения човек, който се е оказал на неподходящото място в неподходящото време. За да се предпазят именно от злите духове нашите предци предприемат редица предпазни мерки срещу тях. Най-широко разпространение има носенето на чесън в пазвата. Понеже този чеснов лук е от Бъднивечерската трапеза, то той е прикаден. Такъв чесън носят и коледарите в нощта на Бъдни вечер срещу Коледа. Освен това коледарите преди да тръгнат изпиват прекадена вода от празничната трапеза, в която преди това са били сложени въглени от Бъдника. Така, че караконджоло и другите лоши сили не са могли да ги нападат. Наред с тези предпазни мерки българите са използвали и различни видове билки, които имат магическа сила. Те също пропъждат злите сили. В много от вярванията на българите се преплитат по стари представи за видимия и невидимия свят. Забелязват се реминисценции от древногръцката и тракийска религиозна система. Пример за това мога да посоча преставата на нашия народ за караконджоло. Образа на това сръхестествено същество много прилича на древногръцките сатири, които са полухора, полуконе. Те са спътници на боговете и най-вече на Дионис, които понякога правят различни пакости. В нашите народни вярвания се срещат и елементи от религиозните вярвания на траки, гърци, египтяни и други в задгробния живот и за пътуването на душата в отвъдния свят. Това обаче не винаги е било гладко. Понякога тя е трябвало да извърви дълъг и мъчителен път пълен с препядствия за да намери покой. Тези два примера ни довеждат на мисълта въпреки християнството, което сме приели в нашите религиозни представи са съхранили част от религиозния мироглед на древните народи. Изполвана литература: Маринов, Димитър, Жива старина” Вярванията или суеверията на народа “ , Русе; 1891г., София, 2003г.; стр.308-320

Антоновден и Атанасовден ( 17-18.01 ) Празниците посветени на светците Антоний и Атанасий са част от зимния български календарен цикъл. Православната църква е посветила тези дни на тяхната памет. Както Антоний, така и Атанасий не спадат към групата на българските светци, но народа ги е възприел като свои след приемането на хрристиянството. И двамата светци са родени в Древен Египет. Свети Антоний е роден през 251г. в село близо до Йераклеопол, което се намира в Среден Египет. Той произхожда от богато християнско семейство. На 18 годишна възраст младия Антоний остава без родители, тъй като те умират. Две години по-късно по примера на първите светци мъченици и той раздава своето имущество на бедните. След това се отегля в Египетската пустиня, където прекарва 20г. в пост и молитва. Като изтичат тези двайсет години Св. Антоний се заселва в Писпир, който се намира на 30 км. от р. Нил. Неговия живот минава в молитва и проповед. Доживява до дълбока старост. Светеца умира на 105г. възраст на 17. І. 356г. Духовен наследник и продължител на неговото дело е друг светец също произлизащ от Египет. Става дума за Свети Атанасий. За разлика от Св. Антоний, Свети Атанасий е роден в бедно християнско семейство. Още от малък се овличал по християнските идеи. Това прави впечатление на Александрийския архиепископ Александър. След като завършва своето образование Св. Атанасий е назначен за секретар на архиепископа на Александрия. Няколко години по-късно през 319г. младия Атанасий е произведен в свещеннически сан – дякон. Той е един от участниците в Първия вселенски събор, който се е провел в малоазиатския град Никея през 325г. Една година след това историческо събитие Св. Атанасий е назначен за архиепископ на град Александрия. Вече като архиепскоп той се противопоставя на Арий и неговото учение. Самите противници на официалната ортодоксална църва, чийто представител е Арий свикват църковен събор в град Трир. Участниците в него и техните решения се противопоставят на официалната християнска догма. Те виждат в лицето на архиепископ Атанасий един върл противник, поради това постоянно плетат интриги по негов адрес. Това оказва влияние върху благоразположението на императора. Той от своя страна на няколко пъти го изпраща на заточение. В годините, в които прочутия свещеник е в изгнание той се отдава не само на евангелска проповед, но но житиеписание. Той пише житие посветено на неговия духовен ппредшественик Св. Антоний. След поредното си завръщане здравето на Атанасий се влошава и той умира на 18.І. 376г. на 76 годишна възраст. Според народното поверие двамата свеетци са братя. Но на някои места се среща и варианта майстор и калфа. В много от древните религии е засвидетелствано божество, което е изобразявано като ковач. Обикновено хората, които го практикували в древността са шаманите ( жреците ). Те играели важна роля в древните общества. Поради тази причина и Свети Антоний се счита за покровител на майсторите ковачи. Ковачеството е занаят, който има древен произход и в миналото е бил много разпространен по нашите земи. На празника на Св. Антоний не се работи. Жените не трябва нито да плетат, нито да тъкат. Забраната важи и за другите женски занаяти. Това се прави с цел предпазване от болести. На този ден не трябва да се готви леща и боб. Това се свързва с предствавите на хората и тяхното предпазване от болестта едра шарка. На следващия ден е денят на Св. Атанасий. Старите хора са вярвали, че той не е български светец. Те често са го свързали с турците и циганите. Пак според народните поверия той е светецът покровител на зимата, снега и студа. Вярва се също, че зимния Св. Атанас си съблича кожуха за да дойде лятото, а летния Св. Атанас го облича за да дойде зимата. Не случайно е измислена поговорката: „ Атанас гялди и яз гилди „ Свети Антоний и Свети Атанасий освен от българите се почитат и от гърци и сърби. Но при тях те са покровители на чумата, затова са известни и като чумните светци.

Свети Харалампи 10.ІІ Силата на природата още в древността е всявала страх на хората. Тя е била загадка за тях. Поради това много от древните общества са я обожествявали. С развитието на древните цивилизации се появяват множество богове, които се явяват като покровители на една или друга природна сила. В повечето политеични религии в античността главните богове са олицетворявали слънцето. Такива са били египетския бог Ра, шумерския бог Шамаш или Уту и гръцкия бог Аполон, който е възприет и от римляните. Освен тях са съществували и такива, които са били покровители на някои природни явления. Например върховния гръцки бог Зевс е не случайно е бил наричан гръмотвержец, тъй като той е бил повелител на гръмотевиците и мълниите. Същото се отнаса и за главния римския бог Юпитер. И Зевс, и Юпитер са властелини на небесните стихии. Основен техен атрибут е светкавицата. Природните стихии са всявали страх и ужас и сред ранните християни. Те също смятали, че природата има божествен произход и че сам господ-бог е нейния създател. Така християните възприели много от древните езически традиции на местното население. С приемането на християнството от българите много от старите вярвания са се запазили. Обикновеното българско население приело християнските светци. То възприема и старите традиции наследени от предците. За народът светците не само покровители на природните стихии, но и повелители на различни болести. Някои от тях са покровители и на определени занаятчийски съсловия. Един от тези светци е свети Харалампи. За него се знае малко. Той е живял през ІІ век. Св. Харалампи е заемал епископската катедра в гр. Магнезий, кой се е намирал в гръцката област Тесалия. Като много от раннохристиянските мъченици и той загива в името на вярата. Това ства през 198г. от н.е. Според народното вярване св. Харалампи е покоровител на болестта чума. Тази болест в миналото често е вземало много жертви. Така че за да се предпази населението от страшната болест и да бъде омилостевен светията - българите са му отредили ден в своя традиционен календар. Денят на свети Харалампи е известен сред народа и като чуминден. Този празник в миналото е бил разпространен предимно в Северна и Източна България. Днес той е запазен в гр. Елена и неговата околоност. Рано сунтринтта на Св. Харалампи жените измитат цялата къща и чак тогава започват да месят обедния хляб. Той има формата на питки. Те се намазват с каден в църквата мед и поръсват с орехи. Обредните питки се раздават за здраве на близки и на съседи. Такива питки могат да се занесат и на семейство, което е в траур. Дом чийто семейство жалей не може да раздава обреден хляб на този празник, Това важи докато трае траура, а той е една година. След като бъде свален , тогава близките на починалия човек могат да раздават обредни питки за здраве. На празника на свети Харалампи, който е наричан от народа и Харлаамби, жените не бива да работят, тъй като ако направят това може да влезе болест в този дом. На този ден хората не бива да споменават името на болестта чума. Вместо това са я наричали лелята, медена и други такива епитети с цел да бъде умилостивена болестта и да отмине даденото селище. А страхът на хората в миналото е бил основателен, защото често през средновековието в района на старата българска столица Търново са избухвали чумни епидемии. При тези епидемии жертвите не били само от обикиновеното българско население, но често от тази болест умирали и представители на средната и висша аристокрация. От тази болест не е бил отминат и българския владетелски дом. През 1237г. в българска столица Търново избухва чумна епидемия. Тогава умира българската царица Ана-Мария и едно от нейните деца. Светеца покровител на болестта чума е повелител и на пчелите. За това пчеларите го смятат за техен закрилник. Това също не е случайно, тъй като медът отдавна е доказал своите лечебни качества. Той е едно от основните лечебни средства в народната медицина. Така на обредния хляб се слага мед, а меда е продукт произведен от пчелите. На днешния ден да празнуват всички, които носят имената Хараламби, Ламби и други.

Текста на Търновския надпис на цар Иван Асен ІІ, както и този на хан Омуртаг ще ги намериш във всяка една христоматия по история. Те са христоматийни примери. По мое време, колкото и да не ви се вярва ги научавахме наизуст.

Свети Спиридон 12.12 Непосредствено след Зимна Св. Ана народът ни почита денят на Св. Спиридон. Според легендата Св. Спиридон е живял през ІV век от н.е. е на о. Кипър. Той е заемал Тримитутската епископска катедра. В правослвавната иконография този светец е изобразяван с плетена от върбови клони шапка. Легендата още разказва, че името Спиридон произлиза от гръцката дума ѕреіѓа, което означава плетеница , мрежа, кошница. Освен това често зографите го зографисват и с тухла държящ в дясната ръка. Поради това Св. Спиридон се приема като покровител на занаятчиите. Той също е закрилник и на козарите. Култът на този светец е най-разпространен в Южна и Югоизточна България. Той особено е популярен сред християнското население на Родопите и в района на Благоевград. Според народната вяра Св. Спиридон е покровител и на кожните болести. За да го умилостивят – жените родопчанки приготвят специални обредни хлябове, които те раздават за здраве. Тези обредни действия много напомнят обредите, които се извършват на празника на Св. Харалампи ( Св. Харалаби ), който се чества на 11. февруари и който е разпространен главно в Северна България. Освен този хлаб жените от Благоевградския край замесват пити. Те са предназначени за домашните животни. Те им се дават за да бъдат здрави. Но най-вече такава обредна пита се дава на конете. И този ритуал има аналог в нашата традиционно-обредна система. Тези действия се извършват на празника на Св. Влас, който от своя страна покровителства болеста влас. В миналото домашните животни много често са се разболявали от нея. Така в желанието си опазят своя впрегатен и не само пригатен добитък хората правят какво ли не за да умилостивят светците покровители на тези болести. Така обричат специалния обреден хляб за здравето им. На днешния ден празнуват предимно хора, които носят името на светеца- Спиридон. А и също така и Спиро, Върбан и други производни на това име.

Сирни Заговезни 5.ІІІ. Както Месни Заговезни, така и Сирни Заговезни е празник, който е свързан с Великденския календарен цикъл. Седмицата между двата празника се нарича Неделя Месопусна. През това време не се яде месо. Това не се отнася за млякото, млечните продукти и яюцата. След Месните Заговезни хората се приготвят за строгия 40 Великденски пост. Той започва един ден след Сирница. Сирни Заговезни е празник, който е разпространен в цяла България, поради това той има различни названия. В Западна България той се нарича Сирни поклади или ората. В същото време в Ропската област и Югозападна България този празник носи имената рия, орàдие, сùрни запòшка, запоставане. На него ден се извършва ритуално засяване на земята оттам идва и това название на празника в Родопите и югозападните райони на страната За разлика от вече споменатите райони в Сероизточна България този празник е известен като сùрни заговèлки, сùрни заговèзни и сùрница са характерни за Североизточните части на България. Сирница е един от най-богатите на ритуали и обреди празник. Неговата богата обредност е свързана с началото на новата селско-стопанска година на българите. Повечето ритуали и обреди символизират възраждащата се природа. Един от основните елементи в тази празнична обредност е ритуалното палене на огън. Самия огън е една от четирите природни стихии, поради това той е трайно свързан с българския традиционен мироглед. Той заема важна място не само в българските пролетни празници, но и в тези на съседните ни народи. Сутринта на Сирни Заговезни се запалват струпаните бали сено и сухи дървета. Това става обикновено на високото място в населеното мястго. Но понякога има и изключения. Празнични огньове са били палени и на самия мегдан ( площад ). След като се разгори огъня хората започват да прескачат ритуалните огньове за здраве. Неговата очистителна сила е водеща на този празник. Освен тези огньове на Сирна неделя се палят също факли и огнени стрели. Със запалените факли, които се носят от децата или младежите се извършва ритуално очистване на нивите. Това се прави цел нивите да дадат по-добър добив. Този огън в различните краища на България носи разностранни наименования. Най-често той е наричан катралник, пълелия или ойлалия. Освен тях се срещат и названията оврътник и овратник. На Сирни Заговезни се извършва и един друг обряд. На този ден младите мъже пращат огнени стрели в дома на своите избраници. Този обред се нарича стрелкане или туйкане. На този ден младите семейства ходят при своите кръстници за прошка. Те задължително носят подаръци за тях. Често пъти това са баница, вино и ракия. Понякога кумците носят на своите кумове печена кокошка или пуяк. Прошка искат и децата от своите родители. На този ден те целуват ръка на своите родители и другите възрастни роднини. Затова и празника се нарича още и прошка. Богатата обредност на този празник се допълва от кукерските игри. Те са най-разпространени в Източна България и най-вече в Източна Тракия. Тези традиционни представления имат ритуален характер. Тези игри също имат много стар езически произход. Участниците в тях се наричат кукери. В някои райони на страната те са известни и като бабугери, джамали, старци, арапи и други. Кукерски групи по подобие на Коледарските и Сурвакарските имат водач, който ръководи останалите членове на групата по време на ритуалите. Това е тъй наречения цар. Той извършва ритуалното засяване на нивата. Докато трае този ритуал останалите кукери подръкват със звънците и хлопките. По време на обредните игри, той бива носен от останалите членове на кукерската дружина. Тогава кукерския „ цар “ произнася заклинания, които са насочени срещу злите сили. Кукерите обхождали подобно на коледари и сурвакари хорските къщи и благославяли техните стопани. След като приключи обредното заораване на земята кукерите в някои райони на страната се извършва ритуално убийство. Има случаи, когато това убийство не се практикува, тогава кукерите събарят на земята царя. След тези действия, ако царят е убит, то той възкръсва. В по-ново време освен кукерските игри се появяват и нов тип народни театрални преставления. Често те отразяват съществуващата действителност. Така на този ден сред маскираните лица могат да се срещнат свещеник, младоженци, циганин, мечка и други. По-късно се появяват и образите на стражари, политици и лекари. Всички роли включително и женските се изпълняват от мъже. На празника булката и младоженеца симолират полов акт. По този начин се извършва ритуално оплождане на природата. Това също се извършва за плодородие и берикет. Обредните костюми са направени от животински кожи. Най-често за тяхната направа са използвани овчи и кози кожи, които са обърнати с вълната и козината на навън. Много важен елемент от кукерското облекло е маската, чийто изображения играят важна роля в ритуалните танци. Срещат се различни видове маски . Обикновено за тяхната изработка се използват материали от животински и растителен произход като кожа, рога от едър рогат добитък и различно оцветена вълна, лен и коноп. Наред с маската друг много важен елемент от кукерския костюм е колана с чанове. Някои от които тежат около 3 кг. Те имат същата роля в обредния кукерски танц като маската. Чановете засилват магическия заклинателния ефект на кукерите. По този начин те плашат и гонят всички зли сили. Празничната трапеза на Срини Заговезни също е много богата на ритуали и обреди. На нея задължително присъстват ястия приготвени от млечни продукти, яйца и бяла халва. Тогава за последен път се заговява преди строгия пост. Един от най-интересните ритуали е тъй нареченото хамкане ( амкане ). На бял конец в средата на стаята се закача парче бяла халва или едно сварено яйце, което се залюлява. Наредените в кръг около тази връв деца трябва да го захапят без помоща на ръцете. След като това приключи връвта на която е стояло яйцето ( халвата ) се запалва. Тогава възрастните членове на семейството започват да гадаят. Тези гадания са свързани с надеждите за по-добра селскостопанска година, здраве и евентуална бъдеща женитба на младите членове на семейството. Пролетните обичаи са били сред най-почитаните още в древността, тъй като повечето древни народи се занимавали със земеделие. Така тези празници съвпадали с началото новата селскостопанска година. Което има голямо значение за античните общества. Това важало с пълна сила и за нашите прадеди. От нас зависи да ли ще можем да съхраним тези традиции дошли от далечното минало. Използвана литература „ Календарные обычаи и обряды в странах зорубежной Европы конец ×І× -нач. ××в “ М. 1977г.

Бабинден 8.01 Още древни времена хората са почитали жената майка. Във всички древни религии в това число и тракийската Бендида. Древните представители на човешкия род са почитали Богинята-майка. Тя се явявала като майка всички богове и от там на хората. За това говорят намерините при археологически разкопки глинени статуетки от праисторическия период на човечеството, които в повечето случаи представляват фигури на жени. Освен Богинята-майка развитите древни общества отдавали уважение и на богинята на брака и семейството. Такива в Древна Гърция и Рим са богините Хера и Юнона. Към тях можем да прибавим и славянската Лада. Тези семейни ценностти съвпътстващи родилните обичаи остават незасегнати дори от новата религия – християнската. По това време християнството е една от новите религии, на които е съдено да променят света. Знак на приемственост между античната традиция и християнстиянската ценностна система е възникналия култ към Богородица, който е възприет от повечето древни и съвременни народи. Тя според народните вярвания е покровителка на християнското семейство. Нейни представителки на земята са жените, които помагат при появата на новия живот. Това са тъй наречените баби-акушерки. Тези баби са сред най-почитаните жени в дадено селище. Ако в даденото населено място няма акешерки, то се почита свекървата. Тези баби освен акушерски способности те са притежавали и лечителски умения. Поради това народът им е отредил отделен ден в традиционния календар. Той се нарича Бабинден и принадлежи към групата на неканоничните празници характерни за българския народен календар. На техния празник бабите се занимават и с лечение. На него ден бабите-акушерки лекуват деца едномесци. Това са деца, които са родени в един месец независимо, чегодината на тяхното раждане може да не е еднаква. Обикновено това лечение бабата лекува на самия праг на къщатата. Къщният праг е свещенно и сакрално място. Той е свързан с дома и с домашното огнище. Поради това прагът заема такова важно място в народната митология. На този ден бабата приготвя отвара от повторка. Това е отвара от цветовете на повторно цъфнали плодни дървета. На Бабинден местната баба-акушерка кани своите гости, които са предимно жени. Мъже на това събиране не пресъстват. Единствения представител на мъжкия пол е музиканта, който свири, но той няма думата. На празничната трапеза присъства обикновено варена кокошка, обреден хляб, люти чушки, ракия и вино. След солидната почерпка жените водят бабата към реката, където я къпят против нейната воля. До реката и обратно бабата я возят в кола. Но са регистрирани и случаи, в които бабата е носена в кош. Наличето на такъв празник нашата празнично-обредна система показва уважението на народа към жената. Най-вече към тая жена, която взема дейно участие, чрез своите си умения в появата на новия живот. По този начин не само младите майки, но и техните семейства оказват на опитните баби.

Подхвърлен син освобождава майка си робиня Татари карат рубини, Голи, боси пръс силá, Гладни и жедни рубини. Най-нъпрет върви Тудорка, Мъжку си дети носъши. Турчин Тудорки думаше: – ” Тудорки, млада робиньо, Хвърли си, мъри, детету, Детету пилиначиту, Чи щиш прит кончи да вървиш, На кончи русá да биеш, Коня ми да са ни мокри. “ Тудорка дума турчина: – ” Кък ша си фърля детету Детету пилиначиту, Ф девет съм села ходила, Девет съм билки испила, Дуде Дъмянча дубия? “ Кът през гора вървяха, Редум гурата гледаха, Де ша им дърво яреса. Сряд ура дърво високу, Високу и ръссуфату, Че са рубиня ръздяна, Чи гу ú рубиня пувила, Пувила и пудуила, Ф пъстра гу люлка угуди,¹ На дървоту гу зъкъчи. Чи му рубиня зъпяла: – ” Нъни ни, нъни, Дамянчо, Дъмянчо, Дъмян уйода,² Туй ша ú ут майка люлени, Люляни и пудъяни. Куга вятър пувее, Дъмянча ша залюлей. Куга си дъждец зъръми, Дъмянча ша си укъпи. Лузинка ша са ръзвие, Дамянча ша си повие. Кушутка ф пътя ша мини, Дъмянча ша си пудуи. Ръсти, Дамянчо, пурасти. Редум по свъта да ходиш, Да ходиш, меня да търсиш. “ Чи си робиня тръгнала, Чи си ут Дъмянча зъмина. Кът рубинка зъмина, Чи си úлузинка ръзвила, Чи си ú Дъмянчо пувила. Куга си вятър пувее, И си люлчица люлеи. Кушутка ú ф пътя минъла, И си Дъмянчо пудуи. Ръсти, Дъмянчу, пурасти, Купи си кончи хранену, Редум пу свята ходъши, Кату Дъмянчу вървеши, През Будин града гуляма, Хранену кончи яъреши, Рубиня сяди на чушма, Черни гюмуве³ нълива, Нълива ни си утива, Тя си Дъмянча гледъши, И на Дъмянча думаше: – ” Щу ми юначи, приличъш, На мойту сина Дъмянча ? Аз гу ф гурата уставих. Дъмянчу дума рубиню: – ” Рубиню нипуробъна, Туркиню нипутурчъна, Аз съв ф гурата пурасъл, Мен ма úгурата гледала, Чи син майка си улови, На кончиту я угуди, Чи я Дъмянчу утърва. С.Лазарци-Еленско ( Акад. Михаил Арнаудов ” Фолклор от Еленско “; Сб. НУ,кн.1,т.271, стр. 305/ ) Терминологичен речник: 1. Угуди – сложи 2. Уйода – войвода, юнак 3. Гюм – метален съд с тясно гърло в което се налива и съхранява мляко и вода В народомитологията и фолклора на древните народи често се преплитат фантастичните елементи с реални събития. Българите са народ също с древен произход, чиято митология е сходна с тази на древните гърци, римляни и траки. Поради това много от архаичните митологични вярвания са възприети от нашите предци. В голямата си част и българския фолклор е повлиян от древната митология. В разглежданата песен, записана от големия наш фолклорист акад. Михаил Арнаудов срещаме имено това. Основната идея в тази песен е подвъхвърленото или изоставеното дете. Този елемент е познат от дълбока древност. Той е засвидетелствуван и от самата Библия. В нея се разказва историята на Мойсей. Според древните текстове на свещената книга се казва, че Мойсей е бил подхвърлено дете, което е намерено от царицата на Египет и отгледано от владетелското семейство. Същата идея откриваме и в легендата за братята близнаци Ромул и Рем митичните основатели на Рим. Според легендата те са отнети от майка им Рея Силвия по заповед на Амулий - неин чичо. Целта на това отвличане е била те да бъдат убити, но бога на р. Тибър ги пощадява. Мотивът за подхвърленото дете се среща и в българския фолклор. Този елемент се среща и сред песенното творчество Еленския край. Но тук той се преплита с историчаската реалност в България по онова време. Действието на песента се развива в ранните векове на турското робство. Народния певец е отразил положението на поробеното българско население. Сам той описва трагедията на една майка, която е принудена от обстоятелствата да изостави своя новороден син. Главната героиня е младата българка Тодорка, която е наскоро родила. Младата майка е пленена от турците и е заставена да убие собствения си син, който добила трудно. Доказателство за това е, че тя е била принудена да потърси помощта и на билкарки ( лечителки ). Тя естествено е предпочела да остави детето си на съдбата, като тайно се е надявала то да оцелее и един ден вече порасналия и син да я открие и освободи. То е отгледано както казва самата майката преди да го стави от кошутата. Неодушевената природа също помага в неговото отглеждане. Вятъра люлее младенеца, а лозата го закриля. Ситния дъжд също заема важна роля в това. Той къпе невръстния Дамянчо. След като оставя своето дете турците я откарват във Видин. Град отдалечен от родното място на героинята. Там я открива нейния пораснал и възмажал син Дамянчо. Така порасналия вече Дамян освобождава своята майка от робствотото и я отвежда със себе си.

Свети 40 мъценици 9.ІІІ Празника на Светите 40 мъченици от Севастия е навлязъл дълбоко в бита на българите. Той е бил особено почитан през Средновековието. За това говорят множеството домашни и чужди извори. Най-извесния от тях е Търновската колона на цар Иван Асен ІІ ( 1218-1241г. ). В нея е отбелязана паметната победа на българския владетел при Клокотница. Там на 9.ІІІ. 1230г. българския цар нанесъл голямо военно поражение на Епирския деспот Теодор Комнин. Иван Асеновата колона е открита в царската църквата „ Св. 40 мъценици " в старата българска столица Търново. Освен това с тази църква е свързана една от старинните легенди. Тя гласи, че в нощта на 8 срещу 9.ІІІ. се появяват духовете на владетелите и владетелките на Второто българско царство, които са погребани там. Дори това да не е вярно, тя е една от многото легенди, които са крепили българите през вековете на турското робство. Според старата християнска житиейна традиция светите 40 мъченици са били римски войни, които тайно изповядвали християнството. Техния полк е бил разположен в малоазиатския град Севастия. След като биват разкрити са подложени на жестоки мъчения. Загиват 40 войни. Това става през 320г.от н.е. Няколко години преди официалното признаване на християнството и края на гоненията на ранните християни. Православната църква по-късно ги канонизира. В българските религиозни вярвания – представата за 40-те светци войни се трансформира в младенци. Така сред старите българи празника е известен като младенци. Народното поверие гласи, че на този празник идват щъркелите. Самите щъркели са почитани от българите. Те са свързани с децата. И днес много хора помнят как техните баби са им казвали, че щъркелът ги е донесъл. Смята се, че къща или двор където гнезди семейство щъркели е запазено от магии. Техните яйца също имат магическа сила. На свети 40 се изпълняват редица религиозни ритуали и обреди. Те са изпълнявани преди всичко от деца. В обредните песни се отправят различни молби към щъркелите. Като например следната молба: „ ... Щърко ле, щърко ле! Щръкни кола под кола, Да береме камъне, Да правиме мостове, Да ни идат гостове!... " ( Димитър Маринов „ Народна вяра ", стр.150 ) Старите българи са вярвали, че тези деца, които извършели тези ритуали, когато пораснат няма ги сполетят болести свързани с кръста. Отново според народната традиция децата трябва да се отъркалят в тревата. Това обаче трябва да стане преди изгрев слънце. Това се прави за здраве. Въобще на този ден е на почит здравето на децата, тъй като те са най-уязвими от болести. На този ден се приготвят специални обредни питки наречени младенци. Този обреден хляб се намазвал с мед и така се раздавал по подобие на питките, които се раздават за здраве на Св. Харалмпи. Това се прави с цел да се умилостиви баба Шарка. Както в миналото, така и днес много от децата са боледували или боледуват от дребна и едра шарка. Едрата шарка някога е нанасяла големи вреди на хората, които са я приболедували. Често пъти хората са умирали от тази болест. Но ако случайно човек е оцелявал, то той е бивал обезобразен от нея. Затова хората в миналото са се отнасяли със срахопочитание към нея. Празника на Свети 40 мъченици е свързан и с представата на българите за настъпващата пролет. Народната вяра гласи, че на този ден Господ забива 40 или 140 нагорещени шиша в земята. Той удря с тях земята за да се затопли. Тогава хората са смятали, че слънцето вече се обръща към лято. В българския традиционен календар има празници, които само сме ги чували или знаем много малко за тях. Към тази група спада и празника на Св. 40 мъченици. Надявам се , чрез този материал да извадя отново на бял свят позабравената ритуално-обредна практика характерна за този традиционен празник.