Що се отнася до самоубийството на американеца не се учудвам. Но то не е продиктувано само от неговите проблеми в семейството. Телевизията и компютърните игри до такава степен променят твоето мислене, че ти в един момент се питаш това ти ли си или не. По-рано като даваха убийство или някои друго тежко престъпление по новините, аз се ядосвах и съчуствах на жертвите. Но прекалено голямата информация свързана с тежки престапление ме пречупи, т.е. притръпнах. В един момент обръщам каналите и съобщават тук убили един, там убили друг и на мен това вече не ми рлави впечатление.
Когато бях дете аз проболедувала коварна болест и поради това страданията на хората не са ми чужди. Но след като един-два пъти злоупотребиха с моето състрадание вече започнах да се съмнявам във всеки, който ми поиска парични помощи. Особено ако ги просят. Вече нямам доверие. Трябва да видя медицинските картони и да се уверя, но и те могат да се фалшифицират. Препатили преного българите вече трудно се доверяват.
А сега на въпроса за интеграцията негрите. Проблема ни е до болка познат. Само дето в България ромите са повече от нас българите. Признавам, че те са добри музиканти. Но това е една малка група. По-голямата част от циганите са мързеливи и живеят на наш гръб. Преди време отидох и подадох молба за енергийни помощи, но първия път ме върнаха. Отидох месец по-късно и направо ми отказаха. Тогава така се ядосах, че е имах голямото желание да чапардосам дядката, който отговаряше за моя район. При двете си посещения ме пита да ли съм ходила в чужбина, а аз не съм излизала. Но въпреки това този въпрос ми беше задаван няколко пъти в проодължение на една-две минути, след всеки мой отговор. Трябваше да излъжа, може би тогава нещата щяха да стоят другояче. Повечето, които чакаха там бяха цигани. Аз съм сигурна, че повечето от тези цигани са излизали извън България, но понеже са цигани са им отпуснали помощи.
Преди време пътувах с влак. Там една от моите спътнички, като изслуша и моите неволи директно ми каза " теб не те мисля и ти ще напуснеш България ".. Ситуацията е такава, че дискриминацията на българите от собственото им правителство ги кара да търсят препитание навън. Там те се сблъскват с други обичаи и нрави непонятни или най-малкото странни за нас.
Това е в общи линии моето скромно мнение.