П. Теодосиев

Пускането на нови теми, това ще вдигне раздела...Тук проблема е, че хората които се интересуват от физика не са толкова колкото се интересуват от история или дори биология. ВЪпреки това интернет не е затворено пространство и това, което аз виждам е само новите теми (разбира се качеството вътре трябва да е на ниво) ще живнат този раздел. Аз днес по-късно ще пусна една дискусионна относно статия в списанието по темата...

Ако бях видял подобно нещо щях да скрия поста ти, предупреждавам предварително, защото всички имаме склонност да залитаме политически при подобни дискусии. По темата: Аз виждам ACTA като проблем в самата система и опита на структури да се справят с проблем, който е от тях като прехвърлят вината на другата страна. Пиратството го е имало преди интернет - копиране на текстови, аудио, видео и др. документи и размяната им от ръка на ръка...В момента с помощта на интернет и развитието на технологиите няма как да се спрат нито пиратите, нито разпространяването на файлове, просто вече няма да е толкова свободно За съжаление ще пострадат сайтове, които наистина искат да помогнат на дадена кауза, общество, хора и т.н. Свободата на словото също е под голяма заплаха, което е най-абсурдното в демократичните общества - поне световните лидери твърдят, че в такива общества трябва всички да живеем...

Вижте този материал: http://www.capital.bg/biznes/tehnologii_i_nauka/2012/01/27/1754295_v_primkata_na_avtorskoto_pravo/ Имам забележки, но е интересно..

Аз принципно използвам собствени проучвания за дистанцията която ще посетя. Дали най-добре да бъде в хостел/хотел или CouchSurfing.org А транспорта до там също зависи от предпочитанията. Ако искам да е по-дълго и изживяването да бъде сред местните...тогава рейс, влак, на стоп...както дойде Иначе за самолет предпочитам евтините сайтове, но редовни полети, т.е. до сега не съм ползвал ЛоуКост самолетни компании...винаги има оферти, стига да се видят на време...<br><br>П.С.<br>Сайта наистина е хубав, ще го следим...може да научим нещо ново <br>

Паметник - Патриарх Евтимий в София Паметник - Бенковски в Коприщица Паметник - Св. Св. Кирил и Методий в София Всички паметници - http://nauka.bg/taxonomy/term/774

Цялото интервю тук - http://www.segabg.com/article.php?id=585917

Чети онлайн: http://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka44 Можете да го изтеглите от ТУК! (.pdf) Наука - 5 - Културно-историческите паметници на България - Литературното познание и отворените хоризонти - "Почети ми" Книги - 33 - Псевдонауката - Голямата измама с холестерола - Ягичев златоуст. Средновековен български паметник със слова и поучения от началото на ХІV век - Advertisements: signs of feminity and their corresponding color meanings Биология - 38 - Семейство Вивери (Viverridae) - Влечугите в България - Птиците в България - Биогориво или как бактериите произвеждат енергия - Защо алкохола е пристрастяващ История - 53 - Дакийските войни на император Траян /102 – 106 г. / Космически Науки - 73 - Нов компютърен модел обяснява езерата и бурите на Титан Земя - 75 - Зимата е хубава, когато има сняг Физика - 83 - Не е даже погрешна, Неуспехът на струнната теория и търсенето на единство във физическите закони Военно Дело - 101 - Същност и особености на операциите за хуманитарно подпомагане с участие на въоръжени сили Хуманитаристика - 117 - Школа за средновековна фехтовка „Мотус" или "Бъдещето на Фехтовалното изкуство е в неговото минало" Чети онлайн: http://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka44 Можете да го изтеглите от ТУК! (.pdf) Ако списанието Ви харесва, моля, помогнете!

България, райската градина на Изтока! http://www.youtube.com/watch?v=f8NKGnQkF90 Една немска продукция за красотата на България. Също така на 3-ти март ще излезе на наш си филм за природата, историята и културата на България.

Добре е, че си снимала и нашия сайт. Не съм пробвал браузъра, но се вижда къде са поставени иконките от менюто на сайта nauka.bg Това го има от IE6 към по-стари версии, които вече почти не се използват, да не кажа въобще - http://www.manager.bg/news/microsoft-otpraznuva-smartta-na-internet-explorer-6

Можете да го изтеглите от ТУК! (.pdf) Наука - 7 - Културно-историческите паметници на България - Археологически институт с музей - Нов вид делфин е открит в Австралия - Проект “Почети ми” - Видео Наука - Книги Биология - 69 - Колко вида живи организми съществуват на Земята? - Семейство Порови (Mustelidae) - Влечугите в България - Птиците в България - Кораловите рифове може да изчезнат до края на XXI век История - 90 - Европа във война (Клуб "Военна история") - Хаджиоглу Пазарджик - Монетният тип “Войник пронизващ паднал вражески конник” на Констанций II - Коледарите възвестяват Рождество Христово - Сатурналии Космически науки - 135 - Вояджър попада на нов регион от Слънчевата система - Отдалечен свят изглежда подходящ за живот - Ранните черни дупки са пораснали заради бърза храна Земя - 138 - Естествените ядрени реактори дали са дали начален старт на живота - Сушата: Има ли тя почва у нас? - Климата се променя по-бързо от колкото видовете могат да се адаптират - Вулкан образува нов канарски остров Физика - 152 - Неуспехът на струнната теория и търсенето на единство във физическите закони Хуманитаристика - 168 - Сдружение Чигот – Исторически Възстановки Ако списанието Ви харесва, моля, помогнете!

Засушаването е основен проблем, с който се сблъскват неизбежно много нации по света. Засушавания се наблюдават както в региони, които климатично се характеризират с обилни валежи, така и в райони, където валежите са оскъдни. Наличната почвена, метеорологична, агрометеорологична и хидрологична информация свидетелства, че засушавания са били регистрирани нееднократно през 20 век в Югоизточна Европа и те представляват част от климатичния цикъл на Балкански полуостров. Индекс на засушаването в югоизточна Европа, лятото на 2000 г. (от жълто към червено: от слабо до значимо засушаване) Цялата статия е публикувана в сайта: http://nauka.bg/a/%D1%81%D1%83%D1%88%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D0%BB%D0%B8-%D1%82%D1%8F-%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B2%D0%B0-%D1%83-%D0%BD%D0%B0%D1%81 БГ Наука е поканена и ще участва в Център за управление на сушата в югоизточна Европа: съвременен модел за мониторинг, оценка и влияние на засушаванията в българия национален семинар, София 28 - 29 ноември 2011 г. http://global-change.meteo.bg/dconference.htm http://global-change.meteo.bg/Programa.pdf - ето я и програмата, ние сме на първия ден (28) от 14:30-16:00 - като за нас е отделено около 15-30 мин. Ще говорим за добрите практики в разпространението на науката и в частност за засушаването, които имаме и използваме...

Един приятел докато кара автомобила си слуша аудио книги, което е друг вариант за "четене" докато се возим/шофираме Попаднах на една много добра статия по темата. Свързана е повече с умирането на книжарниците, но нещата са много тясно свързани. http://www.kultura.bg/bg/article/view/19032

Който е бил там или живял знае, че в града има останки от римска баня, това достатъчно говори колко е стар града. В статията подробно е описано всичко. Важно е да се знае, че Добруджа не винаги е била както сега огромно равно празно пространство...имало е огромни гори и реки... Също така може да видиш това - Добруджа някога, Йордан Йовков

Петра Когато след ослепителното слънце на пустинята човек попадне в тесния тъмен проход между отвесните стени на розов пясъчник, небето започва да му изглежда като тънка лента, която някъде високо-високо разрязва плътната маса на камъка. Слънчевите лъчи достигат дъното едва на пладне. През останалото време Сик, както се нарича тази клисура, широка 4—6 метра, е обвита в полу-мъгла и сенките оцветяват розово-кафявите й стени в гъст виолетов цвят. Отразявайки се в скалите, чукането на токовете се повтаря десетки пъти. Неволно произнасяш с полушепот всяка дума, с която се обръщаш към спътниците си. Пътят е затрупан от камъни. Някои тежат с тонове. Обливат ги потоци, които от време на време наводняват Сик. В древността водите от редките дъждове са се отвеждали по изсечени в скалите водостоци в подземен тунел, който се е запазил и до днес, но повече от хиляда години той не е почистван и е задръстен с пясък и тиня. През Сик минавал древният керванен път от Египет към Палестина и Сирия. По този дълъг и труден път неочаквано сред морето млечнобели пясъци се издига отвесна сивокафява верига. Само опитно око може да открие тясната, изровена от водата клисура — единственият проход между скалите. Той капризно се извива през дебелия каменен слой, в прохлада и полумрак, докато след един завой скалите сякаш се отварят и откриват град, толкова ярък, сякаш слънцето го е нажежило до червено. Това е Петра. Точно срещу Сик се издига огромна постройка с двуетажен портик. Тя е увенчана с нещо като кръгъл храм, на чийто покрив са се запазили останки от каменна урна. В течение на векове всеки бедуин, който минавал през Сик, стрелял в урната с напразната надежда, че тя ще се разцепи и ще го обсипе със съкровища. Народът нарича загадъчната постройка „Съкровищницата на фараона". Безброй са постройките в Петра. Те се извисяват на два, а понякога и на три етажа, крият се в пукнатините, скрити зад естествените издатини на скалите. Те са различни по големина. Тук има и неголеми, малко по-високи от естествен човешки ръст пещери с избледняло изображение на Душарес, древния бог на полулегендарните едомити. Тук има и десетметрови портики, сякаш нарисувани върху отвесната урва, и странни кули, увенчани с нещо, което наподобява зъбите на куче. Някои са направени с варварска грубост, други се отличават с изискана виртуозна резба върху камъка, изящество на орнамента и декоративни гирлянди. Колони, архитрави, корнизи, фронтони — всичко е сякаш също както при гърците. Но гръцкият ордер представлява система от стойки и греди, от носещи и носими части. А тук, в Петра, това е само мотив на резбата върху камък. По същество това не е архитектура, а нейно изображение: и колоната, и архитравът, и фронтонът, и стените представляват един цялостен каменен масив, тъй като Петра не е построена, а е изваяна, изрязана в скалите на котловината. Идеално правилните линии на корнизите, украсените с резба рамки на вратите, релефите и декоративните статуи, чиито глави са изсечени със завидна упоритост — всичко това е един колосален розов монолит, пресечен, както дървото от годишните си пръстени, с ивици виолетови, пурпурни и тъмнокафяви слоеве. Фасадите на Петра са по-скоро скулптури, отколкото произведения на архитектурата. И те са пластични като скулптури. Нерядко строителят, например в същата тази Съкровищница на фараоните, сякаш разкъсва наполовина четириколонния портик, като играчки изблъсква встрани двете части на фронтона и в образувалия се отвор взижда кръгъл малък храм или каменен цилиндър, украсен с ниши и полуколони. Околните стени са изпъстрени без всякаква логика, система и необходимост от кръгли колони, колони, излизащи с три четвърти навън от стените, от полуколони, четвърт колони, плоски пиластри — и всичко това е изрязано в скалата. Към входовете, така старателно и красиво изработени, не водят никакви стълби. До долните входове не е трудно да се добереш с помощта на подвижни стълби, но до тези, които зеят като черни ями на височината на пет-, шест-, десететажно здание, може да се изкачи само катерач. Зад портиките той няма да намери нищо, което да отговаря на пищната фасада; древните пещери с ниши са обезобразени и има следи, че са били преправяни. Не са известни нито хронологията, нито времето, когато тези постройки са били изсечени в скалите. Никой не може да каже кои съоръжения са по-древни и кои по-късни. Голяма част от Петра все още лежи под многовековния пясъчен слой. Денем на слънце освен гробници в скалите и полуизтрити надписи на неизвестен език се виждат само безредно разхвърляни отломъци от колони и странни, наполовина враснали в земята руини. Но когато луната нощем се издигне над планината Ел Хубтха, градът сякаш оживява. Сенките рисуват основите на къщите от двете страни на улицата, в призрачната светлина отломъците от колоните ти се струват като портики, защищавали някога тротоарите от палещия зной. А по-нататък, зад останките на римската триумфална арка, са развалините на пазара и подковата на изсечения в скалата античен амфитеатър. Това е вековно наслоение, летопис на историята на града, сега мъртъв, а някога най-голям и най-богат по цялото протежение от Мъртво до Червено море, град, който измежду всички съседни градове отстъпвал само на Ерусалим. За Петра казват, че тя е древна като времето. Първите сведения за Петра ни дава библията. В VIII в. пр. н. е. юдейският цар Амасия се хвалел, че той е завладял крепостта на едомитите и избил цялото й население. Очевидно по това време вече Петра се е смятала за голям и богат град. Победата над Петра се отбелязва в аналите на юдейската история като събитие от първостепенна важност. Науката разполага с много оскъдни сведения за едомитите. Вероятно на тях са принадлежали цистерните за дъждовна вода, валовете и находките от керамика, намерени на една от скалите на Петра. Може би те са издигнали жертвениците или обелиските по върховете на заобикалящите котловината скали и са издълбали до тях стръмни стълби. Очевидно тези обелиски са били някога идоли на Душарес, но впоследствие човешките им черти са били издялкани от поклонниците на религии, които забранявали да се създават кумири. След разгрома, причинен от Амасия, градът загубил значението си и няколко века никой не споменава за него. Може би освен скотовъдците, които прекарвали стадата си през Сик, за Петра никой и не помнел. В IV в. пр. н. е. едомитите били прогонени от Петра от набатеите. Набатеите били опасни пирати в Червено море и египтяните ги изблъскали от крайбрежието във вътрешността на страната. За своя нова столица набатеите си избрали непристъпната Пегра. Неизвестно къде и кога набатеите усвоили инженерни познания и хидротехническото изкуство. Но то съответствало на тяхната предприемчивост и трудолюбие. С помощта на бентове, шлюзове и водоотводни тунели древният народ превърнал безплодната, макар и богата с вода местност в огромна цветуща градина. Пустинята, както и морето, не само разделя, но и свързва хората. Набатейските търговци, прадеди на съвременните араби, държали в свои ръце търговията с далечни страни. Скъпоценни камъни и скъпоценни видове дърво, оръжие, вино, фурми, благовония и подправки — всичко, с което е богата Индия, Южна Арабия, Централна Африка, било прекарвано от прашни кервани през Петра. През Петра прекарвали табуни коне за египетската армия и колони роби за египетските работилници и чифлици, а насреща карали златото и слоновата кост на Нубия, бисерите на Червено море, тамян и александрийско стъкло. И наред с това към планинските храмове на Петра се нижели тълпи от поклонници. Леки отряди от набатейски конници, които познавали всяко хълмче, прикритие или пещера, били надеждна охрана по търговските пътища на Изтока. И макар набатейското царство да нямало точни граници, керванджийските пътища в пустините на Арабския полуостров и Западна Сирия през III и II в. пр. н. е. били в ръцете на набатеите. Във Финикия, Италия и Гърция — навсякъде познавали набатеите и те навсякъде имали свои храмове, където се молели на Луната и звездите, на Вечерницата и Зорницата. Това били богове, които през нощта посочвали на керваните пътя през тъмната пустиня, пътя към водата, пътя към печалбата, пътя към чужбина и от чужбина към дома. На Арабския полуостров Петра била главната съперница на Мека и като Мека се смятала за свещен град на бедуините. Възможно е великолепното здание, изсечено при спускането на Сик в котловината, да не е съкровищница, а храм на набатейските богове. Възможно е обаче набатеите да са извършвали молитвите и свещенодействията си по примера на едомитите не долу в котловината, а в планинските храмове. Там горе имало изсечени от камък жертвеници и огромен черен метеорит, който смятали за изпратен от бога. Вероятно набатеите живеели отначало в стените на котловината като лястовиците, които правят гнездата си в отвесните брегове. Възможно е пещерите да са били жилища (в Северна Африка пещерните градове не били рядкост). Впоследствие пещерите станали място за погребване на набатейската аристокрация, а най-великолепните — гробници на набатейските царе. Трудно е да се твърди това — до нас не е достигнало нито едно запазено набатейско жилище, нито документи, свързани с живота или търговските операции на Петра. Това се обяснява с упадъка на града в края на II в. пр. н. е., когато с развитие на мореплаването търговията с кервани замира и Египет със собствени кораби и с кораби на своите съюзници прекарва стоки в столицата на Средиземно море — Рим. Не успяла още да угасне славата на търговския град Петра, когато войските на Помпей, а след него и на Цезар в I в. пр. н. е. превръщат Сирия, Юдея и Египет в римски владения. Петра става, макар и не задълго, опорен пункт на римляните. За това напомня римската улица с останки от колони и високи тротоари, изопнати покрай древния керванджийски път по коритото на поток, отведен в тунел от набатейските майстори. Храмът на римските богове, баните с горещ и хладен басейн, гимнасият, в който знатните набатейски юноши изучавали латински и гръцки език, и заобиколеният от кервансарай обширен пазар станали гордост на града. Римляните не могли да унищожат древните обичаи на набатеите. Както по-рано хиляди поклонници се изкачвали на върха на планината, за да се поклонят на черния камък и както преди продължавал да се умножава пръстенът на гробниците в скалите, заобикалящи котловината. Съживилите се керванджийски пътища отново се оказали в ръцете на набатейските търговци. В I в. сл. н. е. пазарът на Петра опустял. Подземните отводни канали остарели и водата в периода на дъждовете започнала да разрушава великолепните римски постройки. Почти цялото население напуснало града, поклонничеството замряло. Но и това не било смъртта на Петра. През II век Петра става столица на римската провинция Арабия, отново се възстановява и в чест на император Траян се издига великолепна триумфална арка. През Сик отново се проточили вериги от камили и котловината, заобиколена от скали в розов и червеникавокафяв цвят, отново се изпълнила с гърлени викове, клетви и проклятия. И отново покрай изсечените в скалите гробници се проточили колоните на оковани във вериги роби. Римляните построили още два пазара и така в Петра те станали три. В полегатия склон на скалата изсекли амфитеатър и преминаващите търговци можели да се наслаждават на представления или на гладиаторски боеве. По времето на Траян в Петра вече не помнели за набатеите и за могъщата империя на керванджийските пътища. Този народ се слял с другите бедуински племена. Храмовете и изсечените в скалите гробници били изоставени, животът на многоплеменния римски град пърхал в дъното на котловината. В V в. с падането на Рим басейнът на Йордан става византийско владение, бившата римска провинция Арабия запада и керванната търговия през Сик се прекратява. Християнските монаси затрупват безбройните гробници в червенорозовите скали. Те превръщат погребалните ниши в олтари на новия Бог, а древните храмове — в пещерни манастири. Монасите преименували Сик в Клисура на Мойсей, те създали легендата за това, че легендарният библейски пророк отворил със своя жезъл тази клисура, когато извеждал евреите от Египет в палестинските земи. По това време римският град на дъното на котловината бил вече наполовина затрупан с пясък и когато в началото на VIII в. тук нахлули арабите, те намерили само полу-подивели отшелници. Мюсюлманите носели в гърдите си омразата на своите прадеди, меканските търговци, към старата търговска и религиозна съперница на Мека — Петра. При арабите търговията през Сик не била възстановена, търговците предпочитали южните керванджийски пътища през Мека и северните морски пътища покрай средиземноморското крайбрежие. Градът продължавал да бъде затрупван с пясък. Но съдено било на Петра да оживее. След завладяването на град Ерусалим от кръстоносците Балдуин I основал в 1101 г. ефимерно ерусалимско кралство. През Сик към Ерусалим отново се занизали поклонници — египетски християни, а заедно с тях и търговски кервани. Балдуин построил на една от скалите замък и оставил в него отряд, който да взема мито от търговците и поклонниците. Римските развалини започнали отново да се заселват, а отшелническите скитове да се превръщат в богати манастири. В 1183 г. Ерусалимското царство рухнало под ударите на султан Саладин. Ерусалим паднал. Кръстоносците избягали. Замъкът в Петра бил разрушен от мюсюлманите и неговите развалини до ден днешен се чернеят на една от червено кафявите скали. Но Петра отново оживя в наши дни като една от туристическите столици на Близкия Изток. И котловината сред червенорозовите стени се изпълни със звуците на разноезична реч, а на пазара, построен при император Траян, днес могат да се купят сувенири. Снимки: Петра. Пещерна гробница Съкровищницата в Петра Гробницата на коприната Храмът в Петра

Операция летящ носорог Едно видео снимано от Зелен ренесанс (Green Renaissance, http://www.greenrenaissance.co.za/), което показва как транспортират с хеликоптер един от най-застрашените видове носорози - черния носорог. Хеликоптера се ползва само за малка част от пътуването на носорога към неговия нов дом. Спящия носорог е провесен за глезените. 19 от тези застрашени животни са пренесени от Източнен Кейп (Eastern Cape) до ново място в провинция Лимпопо. Проекта е част от Black Rhino Range Expansion Project (http://www.wwf.org.za/what_we_do/species/black_rhino/) на световния фонд за дивата природа (WWF).

Аз имам изследване на Поетите във Фейсбук... - http://sites.google.com/site/gueorguievaproject/mladezki-organizacii/facebook---identicnostta-na-poetite Може да бъде полезно или пък интересно за някой

Можете да го изтеглите от ТУК! (.pdf) Чети онлайн - http://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka42 Наука 7 - Културно-историческите паметници на България - Възрастта на нобеловите лауреати - Третата симулирана мисия до Марс се “връща” на Земята - Компютърни игри помагат за напредъка на съвременната наука - Видео Наука - Нови Книги Научни Новини 43 - Z Глобално микробиално изследване открива „черния пазар“ на гени на супергадинките - Япония смята да изгради своя резервна столица, в случай на някаква извънредна ситуация - Гени на наши изчезнали прародители оцеляват в съвременните хора - Акустичнaта археология разкрива звуците на ренесансова Венеция - Сляп археолог откри древен релеф, на който е изобразено раждане - Учените поглеждат във вътрешността на перуанска мумия - Генна терапия би могла да спаси загубата на зрението на човек, чиито клетки, улавящи светлината, не функционират или са мъртви - Някои динозаври са мигрирали сезонно - Нов военен андроид - Китайски учени добиват животоспасяващ човешки кръвен протеин от ориз - Звуковите вълни могат да отговорят на молитвите на хората с тежка еректилна дисфункция - Синтетичнa кръв, създадена от британски учени, ще бъде тествана в следващите две години - Японският суперкомпютър „К” - Япония засажда вишневи дървета като охрана срещу бъдещи вълни - цунами Биология 62 - БАВНОХОДКАТА! - Семейство Мечки (Ursidae) - Влечугите в България - Птиците в България - „Пъстра” и „златна” есен История 85 - За ползата от военната история и още нещо… - Добруджанската епопея от 1916 г. в книгата на Владимир Бобошевски “Бързо преживяни минути” - Уилтънският диптих и владетелският церемониал в средновековна Англия Астрофизика 112 - Преглед на книгата „Квантовата Вселена: Всичко, което можеше да се случи, вече се е случило!” книга от Брайън Кокс и Джеф Форшоу Физика 115 - Има ли полза от научните изследвания? - Не е даже погрешна. Неуспехът на струнната теория и търсенето на единство във физическите закони Военно дело 143 - Партньорска мрежа за младежки дейности и инициативи „мажор” Хуманитаристика 150 - Aнтичен риенактмънт Конкурс за статия "Обясни Науката" спечели най-новият Kindle Ако списанието Ви харесва, моля, помогнете!

Ейврил Камерън Византийците ISBN 978-954-28-0963-0 Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=35586 Византия заема едно несигурно място в европейската история. Макар и често разглеждана погрешно като изчезнал наследник на класическия свят, Византия е част от основното направление в историята на Европа и Средиземноморието. Нейното влияние все още се усеща на Балканите, в Източна Европа и Близкия изток. Тази книга въвежда читателите в сложната история, етничността и идентичността на Византийската империя. Византийският свят е бил разположен там, където ранният ислям и християнството са си дали среща - византийците са били тясно свързани с мюсюлманите, а и живеели в съседство с тях, като се започне от арабите през VII век и се стигне до османските турци през XV век. По време на нейната дълга история границите и обликът на Византийската империя претърпели многобройни драматични промени, така че плуралистичният свят на късна Византия се различавал съществено от този на Източната Римска империя, когато през IV век бил създаден Константинопол. През това време светът около Византия също се променил драстично, но въпреки това византийската идентичност останала различна. Напрежението между промените и приемствеността във византийското общество е една от главните теми, разгледани в тази книга. Ейврил Камерън Авторката е професор по късна античност и византийска история в Оксфорд и директор на колежа Кибъл, като наскоро бе наградена с Ордена на британската империя. Нейните публикации включват Променящите се култури в ранна Византия (1996) и Евсевий, Животът на Констанин (1999) . Тя също така участва в издаването на томове XII, XIII и XIV от Кеймбриджка антична история. Книгата на Ейврил Камерън „Византийците“ е едно навременно отклонение от повечето предишни опити да се опише и характеризира византийската цивилизация. Авторката се съсредоточава върху живота на хората във Византийската империя, възгледите им за тях самите и културата им, и как са се променили те във времето. Резултатът е една удивително ясна представа за това кои и какви са били византийците, а книгата ще допринесе значително Византия да възвърне полагащото й се място в центъра на европейската историческа традиция. Тимъти Грегъри, Държавен университет Охайо

Акустичнaта археология разкрива звуците на ренесансова Венеция Периодът на Ренесанса във Венеция известен със своите архитектурни и музикални шедьоври. В тази епоха музиката става все по-сложна и хоровото пеене създава първия "стерео" ефект в западноевропейската музикална история. За да разберем по-добре както музиката, така - и ролята на архитектурата в акустиката на този период, изследователски екип е използвал комбинация от исторически доказателства и научно моделиране, за да можем да слушаме ренесансовата музика такава, каквато тя е звучала в църквите на Венеция, преди 400 години. Използвани са модерни технологии за акустична симулация и възстановка на сложната полифонична ренесансова музика, слушана в две венециански църкви - базиликите "Сан Марко” и „Ил Реденторе” („Спасителят”). Интересна е историята на втората базилика. Тя е била построена като израз на благодарността на хората към Бог, понеже ги е спасил от чумна епидемия, разразила се във Венеция през 1575-1576 г. Епидемията унищожила около една трета от населението на града. Всяка година, по време на третата неделя на месец юли се провежда празникът на тази църква, Феста дел Реденторе. Църквите, построени през този период, са известни с продължителния ефект на реверберация (повтарящо се отражение) на звука. Моделите на изследователите показват, че по време на празници, когато там се свирела музика и пеели хорове, декоративни гоблени драстично намалявали реверберацията и увеличавали яснотата на музиката. Компютърните модели показват, че акустиката в двата храма е била най-добра на местата, определени за венецианския дож. Можете да чуете как е звучало хоровото пеене в двата храма тук: https://files.nyu.edu/bbb259/public/braxtonboren/sanmarco.html#sanmarcoAnchor https://files.nyu.edu/bbb259/public/braxtonboren/redentore.html#redentoreAnchor Неделин Бояджиев По материали от: http://www.newswise.com/articles/acoustical-archeology-reveals-sounds-of-renaissance-venice

http://nauka.bg/a/le-caf%C3%A9-scientifique-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BA%D0%B0%D1%84%D0%B5%D0%BD%D0%B5 Подробен материал за "Научно Кафе" от брой 33 на сп. "Българска Наука"

Най-интересните новини и снимки за космическите открития през 2010 г. на сп. „National Geographic” 10. Кулминация на Персеиди Метеорният дъжд Персеиди достига своята кулминация в средата на месец август, при безлунно небе и почти идеални условия (липса на паразитни светлини). Персеидите се появяват ежегодно по едно и също време всяка година, когато Земята преминава през огромен облак от отломки, останали от кометата Суифт-Тътъл. Навлизайки в атмосферата със скорост от почти 100 000 мили (или 160 000 км)в час, метеорите изгарят и произвеждат красиви ивици светлина, която се вижда само за няколко секунди. Ако има по-големи отломки, те ще бъдат забелязани като огнени кълба. Новината: http://news.nationalgeographic.com/news/2010/08/100811-science-space-stargazing-meteor-showers-perseids 9. Космическият телескоп "Хъбъл" шпионира най-древните галактики През януари телескопът „Хъбъл” започна да шпионира дълбоката вселена, където са най-отдалечените и най-ранните-галактики, които някой някога е виждал. Тези галактики започват да се образуват само ок. 500 000 000 години след Големия взрив, за който се смята, че се е случил преди около 13,7 милиарда години. Това избутва назад във времето формирането на галактики с около 1,5 милиарда години. Новината: http://news.nationalgeographic.com/news/2010/01/100105-earliest-galaxies-hubble-deep-universe.html 8. Ноктите на астронавтите се чупят или падат „Възможно е астронавтите с по-широки ръце да травмират и да изгубят ноктите си след работа или след обучение в твърдите ръкавици на своя космически костюм.”, се казва в изследване, публикувано през септември. Ако ноктите опадат напълно, те могат да се възстановят, но – с деформации. Новината: http://news.nationalgeographic.com/news/2010/09/100913-science-space-astronauts-gloves-fingernails-injury 7. Краят на Времето е предречен от науката Една теория за произхода на Вселената прогнозира, че Времето ще приключи след 5 милиарда години. Изчислението е следствие от теорията за вечната инфлация, според която нашата Вселена е само една от безкраен брой вселени, част от Мултивселената. Каквото би могло да се случи, ще се случва безкраен брой пъти.Това създава проблеми с изчисляването на вероятностите, което теоретиците заобикалят с помощта на математическа техника, наречена „cut-off” (прекъсване на захранването). Дори и нашата Вселена да загине, останалата част от Мултивселената ще оцелее. Все пак, 5 милиарда години са достатъчно дълго време за тези, които възнамеряват да сътворят бъдещата история на човечеството. Новината: http://news.nationalgeographic.com/news/2010/10/101027-science-space-universe-end-of-time-multiverse-inflation 6. Открита е потенциално обитаема планета Въпреки че новината е по-скоро спорна, астрономите обявиха през септември, че са открили планета извън Слънчевата система с атмосфера, умерен климат, и течна вода, на която е възможно да има извънземни форми на живот. Около три пъти по-голяма от Земята, тази планета, наречена Глийзе 581g, е интересна с това, че едната й страна е постоянно изложена на дневна светлина, а другата й страна е в постоянен мрак. Извънземните, ако те съществуват там, най-вероятно живеят някъде по границата между сянката и светлината (наричана „терминатор”), където климатът е умерен. Около 10% - 20% от всички звезди може да имат потенциално обитаеми планети, гравитиращи около тях. Новината: http://news.nationalgeographic.com/news/2010/100930-new-planet-discovered-first-habitable-earthike-water-gliese-581g-science-goldilocks/ 5. Зелен метеор освети Средния Запад на САЩ Голям метеор пламна в небето над Средния запад на САЩ през април. Изгарянето му бе наблюдавано над Уисконсин, Айова, Илинойс, Мисури в 22:15 местно време. Огнената топка освети нощта в зелено-примесено ден и отприщи звукова вълна, която бе чута в радиус от стотици километри. Един чикагски астроном изказа предположението, че огнената топка е с диаметър ок. 2 метра и тежи ок. 455 кг. Новината: http://news.nationalgeographic.com/news/2010/04/100415-meteor-in-wisconsin-fireball-sky 4. Слънчева буря изхвърли плазма към Земята и създаде красиви сияния В началото на август камери на борда на слънчевата динамична обсерватория на НАСА успяха да уловят коронарно изхвърляне на слънчева маса - изригване на повърхността на Слънцето, което изхвърля тонове плазма директно към Земята. Слънчевото изригване предизвика красиви сияния, получени в резултат от взаимодействието на плазмата с магнитното поле на Земята. Промените на слънчевите петна и изхвърлянето на слънчева маса могат да бъдат потенциално опасни за някои земни технологии като изкуствените спътници, навигационните и комуникационните системи, електропреносните мрежи. Новината: http://news.nationalgeographic.com/news/2010/07/100730-science-space-sun-solar-storm-auroras 3. Най-голямото и най-ярко пълнолуние за 2010 г. В края на месец януари бе наблюдавано най-голямата пълна Луна за 2010 г. Януарското пълнолуние бе с 30% по-ярко и с 14% по-голям от всеки друг пълнолуние на годината, защото нашият космически съсед се доближи на ок. 357 000 км. до Земята, повече от обикновено. Вляво от Луната пък можеше да бъде наблюдавана планетата Марс. Новината: http://news.nationalgeographic.com/news/2010/01/100129-biggest-full-moon-2010-mars Тест за митовете и мистериите, свързани с Луната (само 10 въпроса): http://science.nationalgeographic.com/science/space/space-exploration/moon-myth-quiz/ 2. Бяха открити структури отвъд нашата Вселена Потокът от тъмна материя не е случайно явление; той е резултат от дейността на неизвестни, невидими структури, дебнещи в покрайнините на сътворението. През 2008 г. учени съобщават за откриването на стотици галактични купове, движещи се в същата посока със скорост ок. 4 милиона км. в час. Това тайнствено движение не може да се обясни с настоящите модели за разпределение на масата във Вселената. Учените предполагат, че клъстерите са елементи от материята извън хоризонта на познатата ни Вселена. През изминалата година същият екип установи, че потокът от тъмна енергия идва от още по-далече, от дълбините на Вселената, като предполагаемата дистанция, от която потокът е тръгнал, е на разстояние поне 2 500 000 000 светлинни години от Земята. Новината: http://news.nationalgeographic.com/news/2010/03/100322-dark-flow-matter-outside-universe-multiverse/ 1. Във всяка черна дупка се крие по една вселена Като елемент от руска космическа кукла невеляшка, нашата Вселена може да е разположена във вътрешността на черна дупка, която от своя страна е част от по-голяма вселена. На свой ред, всички черни дупки, открити досега в нашата Вселена, от микроскопичните – чак до най-големите и най-масивните, може да са врати към алтернативни реалности. Според изследване, публикувано през април, черната дупка всъщност е червеев тунел между вселените. Теорията твърди още, че черната дупка в задния си край е бяла дупка. Според изчисленията на учения Н. Поплавски, черните дупки са градивните елементи на галактиките, звездите и планетите в алтернативните реалности. Новината: http://news.nationalgeographic.com/news/2010/04/100409-black-holes-alternate-universe-multiverse-einstein-wormholes/

Можете да го изтеглите от ТУК! (.pdf) Наука 7 - Културно-историческите паметници на България - Книги: Византийците - Книги: С Яна около света - Книги: Пътен атлас Европа - Проект “Почети ми” - Как се ражда електронната книга - видео наука - Dark Matter Movie from the Bolshoi Simulation НАУЧНИ НОВИНИ 42 - Птиците, които крадат хора - Биологичен глас от миналото - Озон на Венера! - 20 години ERS (European Remote-Sensing Satellites) мисии - Марс Експрес наблюдава струпвания на скорошни кратери в Ares Vallis - Арктическият лед продължава да намалява - Биолози намират изненадващ брой непознати вируси в канализацията - Двойнодишащи риби - ‚Хората са просто модифицирани риби.’ Физика 56 - Радиационният фон в района на вр. Мусала, БЕО-Мусала, след инцидента „Фукушима“ - Не е даже погрешна Биология 81 - Близо ли е Денят на Страшния съд за Носорозите - Влечугите в България - Птиците в България История 97 - Римските пътища - Анонимните Византийски Фолиси - Уилтънският диптих и владетелският церемониал в средновековна Англия - Княз Владимир Черкаски - строител на Нова България Военно дело 130 - Военното лидерство или необходимостта от обучение на лидери в армията Хуманитаристика 141 - Модели на работа в Школата за духови и ударни инструменти - Добрич (1970-1991) - Пътепис, Из Европа на стоп Конкурс за статия "Обясни Науката" спечели най-новият Kindle Ако списанието Ви харесва, моля, помогнете!

До всички студенти! До всички ценители на научната литература! До всички приятели на академичната книжнина! Каним всички на ХЕПЪНИНГ НА АКАДЕМИЧНАТА КНИГА на 6, 7, 8 октомври от 10 до 19 часа в градинката пред Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” в София. Всички книги на академичното издателство продавани през трите дни ще бъдат с изключително атрактивни цени!!! Заповядайте! Академично издателство „Проф. Марин Дринов” в партньорство с Националната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” и район “Оборище” към Столична община.

Посолството на Ирландия има удоволствието да ви покани на лекцията на Д-р Пат Уолас, Директор на Националния музей на Ирландия. Лекцията ще бъде на тема „Археологическите съкровища на Националния музей на Ирландия” и ще се проведе във вторник, 27 септември, в 10:30 ч. в Заседателната зала на Националния археологически музей (централен вход). Надяваме се да дойдете!