Отиди на
Форум "Наука"

Rogi

Потребител
  • Брой отговори

    267
  • Регистрация

  • Последен вход

Отговори публикувано от Rogi

  1. Много хубави работи научих в таз тема. Чак се умилих! Сега, някой ще каже ли, колко от мажоритарните собственици на Индийските компании са християни? Някой ще напише ли, колко милиона са измрели/избити в резултат на действията на въпросните компании в Индия и Китай? И защо след като жълтия император се зачудил, как аджеба годишно измират 1 млн. негови поданници, на възраст от 14 до 34г. вследствие системна употреба на опиум, британците и собствениците на тез корпорации му спретват няколко войни. Благодаря предварително.

    Щях да забравя - бих помолил дедоЛибен да ни публикува някаква разбивка, кога точно е отменено робството във Великобритания и САЩ /бивша британска колония/ и кога крепостното право в Русия?

  2. Здравейте отново, за много години, здраве и щастие пожелавам през новата година на всички приятели на форума!

    Извинявам се за рядкото включване, но имам сериозни ангажименти и не ми остава време за дискусиите.

    Обещавам обаче до края на седмицата да довърша норвежката война.

    Колеги Варлорд и СтефанИВ. Може да смятате идеите ми за налудничави, но ви уверявам, че аз самия се изумих да прочета за скандинавската авантюра на Антантата от... познайте от 1 път?

    Първи маркер - прочетете поне мемоарите на Чърчил за II световна война - сега се продават в Хеликон, аз ги имам от първото издание. Ако прецените - ще дам и още жокери.

    Хубава вечер на всички!

    ПП Не бях зачел всичко. Съвето-финландската война е друга, макар и сходна тема. Сталин предлага, първо кротко, после с ултиматум и накрая война, размяна на територии. Вярно, малко е кон за кокошка, но е факт, че дават 2 пъти по-голяма територия от тази, която искат. Сключеният мир следва буквата на първото съветско предложение. Както казах, след края и на втората война съветите не анексират повече територия, освен известна окупация на една област в крайния север, която после върнаха. Явно взаимните им баталии ги подтикват да установят много добри отношения, вкл. и до днес.

    ППП Това го изпуснах! Какъв провал на "морски лъв"? Според доклада на Редер, когато приключва щабното планиране се оказва, че германците са събрали и приготвили повече кораби, отколкото е заложено в първоначалния план. Германия не провежда десантиране дори на 1 /един/ немски войник на територията на Англия, за какъв провал говорите!? Пример - ако Съюзниците бяха отблъснали или ограничили Вермахта в Норвегия, то тогава бихме имали пълен или частичен провал на последния. Ако ВБ беше отбила атаката на една немска рота, това щеше да е равнозначно. Факта е един - десанта в Норвегия е напълно успешен за Германия, а десант в Англия не е започван, респективно не е провалян.

  3. Благодаря за отзивите, дори отрицателните! Съжалявам само, за пореден път, че не виждам възражения по същество - факти, анализ и коментар към тях, връзки съответно...

    Надявам се поне четивото да ви е приятно!?

    Норвежка операция – Везерюбюнг (учение на Везер)
    Със самото начало на войната, дори била тя странна, военните ръководства на Антантата започват да преразглеждат (да се счита, че дотогава са нямали е нелепо) военните си планове за окупация на Скандинавския полуостров. 
    Основните им цели са:
    1.    Блокиране износа на руда и други неща към Германия или СССР и пренасочване на потока към тях.
    2.    Окупиране на норвежкия флот и най-вече танкерите, който е по-голям от германския.
    3.    Създаване на удобен плацдарм за сухопътна война с/у СССР, във връзка със Съветско-Финландската война от 30.11.39г.
    4.    Създаване на плацдарм за морска война с/у Германия. Тук идеите на Чърчил (военноморски министър по това време) са почти толкова абсурдни, колкото и „дивашкото пробиване на Проливите през ПСВ". Въобще идва извода, че този човек така и не е успял да схване принципите на съвременната морска война.
    5.    Създаване на стабилни предпоставки Хитлер да бъде „сръчкан с остена, като добиче“, за да продължи агресията си на изток, а не на запад, както изглежда от последните му действия. Доказателство е това, че даже 2 от подготвените 6 британски дивизии се планират да участват в скандинавието, а не във Франция, съгласно плановете. Парадоксално е и това, че за операцията се планира да се използват полски части, вместо същите да се готвят за освободителна война откъм Франция. Има и друг парадокс – по това време във Финландия почват да се строят военновременни летища, чийто брой надхвърля количеството на бойните финладски самолети. Кой финансира това засега не е точно установено.
    В началото на януари британския военен съвет вече обсъжда конкретните мероприятия по нахлуването, като става ясно, че правителствата на скандинавските страни си нямат хал-хабер за случващото се (Никой не ги предупреждава от страна на Антантата). Въпреки това слухове вървят и на 7 януари Хакон 7-ми "бие" протестна телеграма в Лондон. Подготовката на съюзниците към началото на март 1940г е почти готова и разписана в плановете „Стратфорд“, „Евънмаунт“ и „Плимут“. Сключеното примирие м/у СССР и Финландия в средата на месеца обаче обърква цялата планировка. Приема се нов план – „Уилфред“, в който основна роля играе минирането на норвежките териториални води, за да се пречи на Германия. По късно предвиждат частични десанти в норвежките северни фиорди, като крайния план носи наименованието R4.
    Немските планове по начало били по-други. Неутралитета и приятелските отношения със Скандинавието се считат за добра основа за изпълнението на по-нататъшните немски завоевания. Действията на съюзниците ги карат да преосмислят позицията си и така възниква "Везерското учение". Интересно да се знае, че Райха също включва оказване на помощ на Финландия с/у СССР в хода на операцията си, първоначално. Как са щели да си взаимодействат двете противостоящи армии в оказването на тази помощ, исторята засега мълчи. По косвени данни се знае, че Хитлер и щаба му са предупредени за деня на съюзния десант и на практика го преварват с няколко дни. Как и в какви посоки е текла разузнавателна информация не е ясно, даже някои съвременни руски историци смятат, че полското правителство в изгнание е „изпържило“ съюзниците за точния час на нахлуването. Като цяло немския план носи белезите на импровизация и сериозна авантюра. Даже наличните учебни подводници са привлечени за операцията, въпреки протестите на Дьониц. За сухопътните действия в състава на десанта са включени към 3000 коня с каруците (не е смешно). Редер даже предлага на Хитлер да поискат помощ от съветите, на което последния категорично отказал.
    Норвегия. По план Норвегия има разгърнати 6 военни окръга, които в случай на война се превръщат веднага в щатни дивизии. Дивизиите имат по 3 полка, а полка – 3 батальона, всеки по 900 л.с. средно. Освен това в Норвегия съществуват милиционни и наборни части – ландсверн и ландсщурм. Първите дублират линейните части по количество, вторите имат спомагателни фунции. В страната са оформени и 2 крепости, като елемент на вътрешната отбрана. За мобилизация на първи военен етап се предвиждат към 100 000 военнослужещи. Въоръжението не е съвременно, но достатъчно за отбраната на страната. Ако може да се генерализира сходния опит и ситуация, то норвежците би трябвало да се държат еднозначно, като финландците с/у съветите, облекчени допълнително от насечения планински релеф на страната. За непосредствената брегова отбрана са разгърнати 3 военни окръга, един от които с недостроена военноморска крепост. ВМС на първа линия има 111 кораба, повечето от които сериозно остарели. За крайбрежната артилерия нещата стоят доста по-добре. Разгърнати са 5 брегови крепости, въоръжени с тежки оръдия, торпедни апарати, прожектори, електро и наблюдателни станции, както и системи за морско миниране. Самата географска специфика на норвежкото крайбрежие – фиордите, улесняват много отбраната  му. В момента на немското нахлуване обаче, над половината техника и личен състав не са подготвени или на бойно дежурство. Като цяло, личния състав на НВС се считал за добре подготвен, друг е въпроса с мотивацията му.
     

    • Upvote 1
  4. Военен лорд! Дания има естествен и изкуствен рубеж за отбрана с/у Германия. Дания има славна история, ама май само история. Дания може да изкара на фронта поне 200 000 пехотно-артилерийска армия, танкове са нямали почти. Дания съвсем до неотдавна имаше териториален спор, със 100 годишна давност с германците. Причина за активна отбрана - бол. Вместо това в 4,20 сутринта е вдигнат от леглото датския МВнР и му е изчетена немската нота. Близо час след това краля издава заповед, никой от поданниците му да не си и помисля да воюва с вермахта, при положение, че същия отначало не предвижда пълна окупация на страната. За да е ясно всичко, към 9,30 тоя ден, на извънредно заседание на парламента се чете реч, в която се похвалват и отново призовават датчаните, за пълната им несъпротива. От цялата работа са застреляни май двама датски полицаи, взели велосипедна немска част за айдуци и открили огън по тях.

    За Норвегия ще трябва ли да разказвам? За това например, какво точно правят британците и техните съюзници там?

    Стефан Ив! Тезата ми е, че Европа /пак да повторим, че това е света в туй време/ е хвърлена в обятията на Хитлер, за да може въпросния да си проведе похода на изток спокойно. Вашите публикации доказват, макар и косвено това, за което благодаря!

  5. Ех, как се хванахте на дръжката на чадъра, дедко и варбанов! :grin:

    Значи, пак няма отговор по същество, само заклинания и шамански напеви. Тоест, вместо факти срещу тезата ми, ако има такава де, получаваме халюцинации от лулата на мира и изпаренията на гъби от Южна Америка във антикаманяшкия и русофобски вигвам. :grin: Ето ви либкез - правителството на Багрянов, под царския ореол на Симеончо, при регентството на Филов и царин чиче - Кирил, при напълно не-комунистическо правителство обявява неутралитет във войната, а после и пълноправна такава. Това на практика означава - всички части на Вермахта и техните съдружници трябва да се арестуват/интернират и разоръжат, съгласно правилата, които правила възникват по време на Виенския конгрес и са доразвити и в сила до самото начало на ВСВ. По това време арест на войници на Вермахта/и съдружен башибозук, означава само война, за Райха, което е и повод последните да започнат бойни действия срещу окупационните ни части в Македония и Тракия. От тая гледна точка войната си става отечествена - чужди башибозуци атакуват отечествените ни/родни войски, на територия, която считаме и до днес за родна/отечествена. Понеже пак завъртяхме работата къде камунизъма, да разкажа ли какви точно ги вършат пълнолетния цар Михай (отявлен камунист) и правителството на комунистическа Финландия, при същите обстоятелства? :frusty2:

  6. Благодаря! Може ли да преминем тогава към фактология, а не пак с обиди. Съзнанието ми, както и всички хомо сапиенс, които могат да правят аналитични връзки, се опложда от разума, но не това е темата, нали? Кой и защо е нарекъл тази война отечествена, е въпрос, който не ме вълнува особено. А въпроса започна с разни комунисти, все пак?!

    Та, като прелитнем през хронологията и ФАКТИТЕ, ето какво разбрах аз:

    Войната е "почти" обявена през 26 авг.44 от Багрянов, като МП и "почти" лично от царчока - н в смион2.

    Новия МП Муравиев потвърждава фактическото положение, даже нещо повече - къса дипотношения (06 септ.44) обявява съвсем истинска война на Германия, на 08 септември 44г., пак при царуването на същия.

    По това време частите на група "Е" започват да разоръжават български части и да се сражават срещу тези, които отказват да им се предадат.

    Именно немските и башибозушки подразделения започват след 08.септ.44 локални настъпления към Кюстендил-София и Кула-Видин.

    Цялата война се води от ЦАРСКА България и от името на цара, МП след 09.09 НЕ Е КОМУНИСТ, също и военния министър, а кабинета и НС са коалиционни.

    Та такива ми ти работи...

  7. Разбрах предупреждението, но не разбрах, какво точно по темата е публикацията която коментирах? А от малкото което разбрах във въпросната публикация, ми се родиха куп въпроси, на които ще помоля аудиторията и Вие Warlord да ми помогнете да разбера.

    1. "Комунистите нападат германците при отстъплението им" Така разбрах аз.

    2. Кои точно комунисти? Някакви партизани ли? От коя чета/отряд/бригада? Или комунисти от бойните групи в населените места.

    3. А може да става дума за подводничари и други съветски диверсанти, защото те принадлежат към "Рабоче-крестьянская комунистическая армия".

    Не знам, объркан съм, ще се радвам на известна фактология и уточнение, за да мога да се извиня на колегата!

  8. Много сили се хвърлят да се защитава измислената от комунистите история.Има заповед всяка лъжа да се окопава и отбранява до последно въпреки превъзхождащата и настъпваща по всички флангове истина.Времето спечелено при бавното и мъчително отстъпление се трансформира в милиони в швейцарските банки от командирите ръководещи отстъплението и управляващи България.

    Защо тази война е отечествена?От кого освобождаваме територията на страната си?Нападнахме германците при тяхното отстъпление извън територията на България.Това не е отечествена война.

    Друга лъжа е че сме се включили във войната без да искаме, за да спечелим нещо като съюзници, но някак си не се получило както сме я мислили.И какво толкова щяхме да загубим, което да си заслужава загубата на 40 000 войници?

    Баф! Чак са просълзих! Челеби - иманяр, ще споделите в сий форум, честно ли беше да нападнем османците при тяхното отстъпление/настъпление през април/май 1876? Вашата рода страда ли много тогава от туй верломство и хайрсъзство ? Тя/родата/ има ли нещо общо с рода Хаджипенчович?

    Мерсим предварително/отнапреж!

  9. В линка който дадох се вижда, как Пешмергата действа заедно с марксистите-маоисти от ПКК. На мен ми е интересно, когато се създаде независима кюрдска държава, дали ще го ударят направо към комунизма, или ще си спретнат някакъв друг вид държавно устройство? Също се вижда на снимките, че Пешмерга е въоръжен и обмундирован изцяло по ЮС стандарт за пустини.

  10. Да очаквам аргументация срещу тезата ми... едва ли? дедолибен и фарбаноф се покриха отново.

    Варлорд - това е третата държава "подарена" на Хитлер. Искате ли да ви опиша "героизма" на датчани и норвежци с/у Хитлер?

  11. Начало на Втората световна война. Операция Вайс.

    За войната ОКВ създава 3 групи армии, като за Полската кампания те са 2: Група Север и Юг, в първата има 2 армии, а във втората 3. Идеята е с концентрични удари да се обкръжи и разгроми полската армия западно от реките Висла, Нарев и Сан, зад които идва територията определена в протокола към договора Р/М, като сфера на влияние на СССР. Германците разполагат с около 1,8 млн. войници, към 2300 танка и толкова самолета и около 9000 оръдия с калибър над 75мм. Поляците имат към 1млн армия, 4500 оръдия, по 500 танка и самолета, въпреки че на 01.09. в разговор със зам.-министър Потемкин полския посланик в СССР Арцешевски казва „... че имат към 3млн. мобилизирани, не се нуждаят от нищо освен може би малко боеприпаси и продоволствие по-нататък, в Берлин делегация няма да пращат и въобще скоро ще настъпват.“ Полша разгръща 6 армии, 3 оперативни групи и корпус за нахлуване, равномерно разпределени в западната и централна част на страната, съгласно плана „Захуд“, който е разработен едва февруари същата година. В същото време руснаците изтеглят част от армията си по границата, с цел поляците да съсредоточат всичките си усилия на запад, заради което избухва лек дипломатически скандал м/у СССР и Германия. Англия и Франция натискат Полша да отложи, колкото може мобилизацията и тя е извършена 29-31 август, а според някои автори дори не е завършена тогава. В директивата подписана от Хитлер за войната, изрично се подчертава да не се извършват никакви военни действия на запад. Първите бомби падат в 04,30 а в 04,45 предните части на Вермахта навлизат в полска територия и започват бой с изнесената на преди позиции Войска полская. Поради мъглата авиацията не е особено ефективна, кригсмарината започва обстрел на Вестерплате и няколкото полски кораба наоколо, другите предварително се изтеглят в Англия. Първите два дни не се случва нищо значително, докато ешалонираните немски части не пристигат в района на бойните действия, като може да се каже, че поляците удържат предната отбрана. В някои градове със смесено население отделни групи почват клане на немскоговорящи жители. В първият ден е превзет Данцинг и официално присъединен към Германия, а към края му армия Поможе е полуразсечена, като „храбрия й командир“ Бортновски бяга с щаба си чак в Торун. Пак тогава ген. Шилинг – армия Краков иска от нач. ГЩ Стахевич да отстъпи. В първите два дни боеве се ражда мита за атаките с коне върху танковете на германците. Повод е контратаката на уланския полк от Поморийската кавбригада, който в боен ред напада части от 20 мотодивизия на германците и е практически унищожен с огън, барабар със командира си. Но в бойния ред на Волинската кавбригада, 4та танкова дивизия на Вермахта оставя над 150 машини унищожени с артилерия и маньовър, след 5 атаки. Към 11 часа на 01.09 съветник от посолството на Германия иска техническа помощ за войната от СССР, но руснаците се съгласяват само да предават в свободното време на радио Минск през паузи думата "Минск“, което да служи за радиомаяк на Луфтвафе. В края на деня от столицата на Полша бяга президента Мосницкий. Във втория ден война затруднено положение се очертава за армии Модлин и Лодз, като първата започва движение на юг, но пък Лодз отбива всички немски опити да бъде разбита, като командира й ген. Румел даже си прави оглушки при заповедта за частично изтегляне на главната отбранителна линия. Към края на този и в следващия се установява, че немски танков корпус се промъква необезпокояван в стика м/у армии Краков и Лодз. За прикриването му е насочена резервната армия Пруси. Пак в тези два дни текат дипсовалки м/у Италия, като посредник, Франция и ГБ, с цел създаване на конференция, подобна на Мюнхенската, като разликата е, че този път се предвижда в нея да участва и Полша. Вечерта на 01 МвНР – Бек иска помощ от съюзниците си. През третия ден поляците разбират, че германците не се шегуват и започват почти пълно отстъпление с цел достигане главната отбранителна линия, като армията Познан е забравена, а Поможе в частност е обкръжена. Генерал Шилинг с Краков бяга на 100 до 170 км на изток и юг, отворения бреш става огромен, даже Рунщед почва да се притеснява и нарежда на южните танкови и механизирани корпуси да напредват внимателно. ОКВ може да бъде разбрано само ако са знаели, а те не знаят, че на същия ден главкома на Полша – маршал Ридз Смигли вече разработва директива за общо отстъпление зад Висла – Сан в посока юг. Тази директива е пратена на 05 във войските. Както се изразява Ю.Мухин: „... да се оцени високопрофесионалния маразъм на тази директива е трудно. Излиза, че ¼ от полската войска трябва да отстъпва... право срещу настъпващите германци.“ На 03 в 11 и 17 последователно обявяват война ВБ и Франция и незабавно са оформени полски военни мисии там. В същия ден вечерта войниците на тези страни и Германия се побратимяват на бойните линии, черпят се с алкохол, разменят картички и сувенири, въобще цари празнично, но е и военно настроение. На 04 су,тринта правителството бяга от Варшава,армии Лодз, Краков, Пруси, Модлин и част от Карпати се изнасят зад горепосочените реки, а Познан започва движение на изток без да е притеснявана от рехавите германски части срещу нея. От 04 германски кораби започват да се насочват към Мурманск за да не бъдат заловени от англичаните. На този и следващия ден ОКВ, като оценява обстановката и стига до извода, че няма да хване поляците западно от реките, изменя посоката на ударите и същия ден Север пресича Нарев. На подвижните съединения е дадена пълна свобода да напредват през откритите пространства. В това време става ясно, че западните съюзници няма да се намесят, за което Хитлер и издава нарочна директива. В дневника си Халдер пише, че западната отбрана е „призрачна“, без да влиза в подробността за нейната пълна несъстоятелност. На 05 армии Лодз и Пруси вече са зад р. Варта и Висла, а Модлин започва да напуска позициите при Нарев. Танковите съединения на Юг излизат югоизточно от Варшава, в тил. На 06 от Варшава бяга Ридз Смигли и установява щаба си в Брест, на 07. Че е бягство личи от следните подробности – Брест не е свързана телеграфски с армията. Камионите с радиото на първо време са неизползваеми, защото губят някъде шифрите. Докато ги намерят „подлеците“ от Луфтвафе ги бомбят и така радиото става неизползваемо. Без да се притеснява Смигли нарежда донесенията да се носят с мотоциклети, а обратните нареждания пътуват по всевъзможни начини до частите, на места които те вече и не заемат, увлечени в общото отстъпление. Нещо повече, началника на ГЩ - Стахевич даже не получава пълнообхватна заповед с правомощия да ръководи Полско войнство. Види се в бързината Р. Смигли забравя да му издаде такава. Също на 05-ти Словакия обявява война на Полша и навлиза с 3 дивизи срещу армия Карпати. Междувременно полските мисии в ГБ и Франция чакат с дни да бъдат приети от Гамелен и Айронсайд. Последния най-цинично заявява, че поляците могат да купуват оръжие от неутралите, а Англия може да им даде само 10 000 винтовки и то след 5-6 месеца, и набързо прекратява срещата. Гамелен след като пъди няколко пъти полския военен аташе накрая се среща с него и мисията, като започва преговорите с невероятни лъжи, за които всеки чистокръвен циганин би му завидял. Не изостават с лъжите и англичаните, които вместо поне да помогнат, разпръскват над Германия 39 /тридесет и девет/ тона листовки. Германското ПВО естествено не им пречи. При бягството си Ридз Смигли взима в Брест остатъците от изтребителната авиация, така че Луфтвафе може на воля да тренира върху жителите на Варшава. За да „... запазят лицето си“, според Хитлер, на 07 френците навлизат на 7-8 километра в Германия и установяват лагер в една прохладна горичка, без да гръмне и пушка, а англичаните бомбандират няколко военни германски кораба... с неизправни бомби. Единствената повреда получава лекия крайцер "Емден" от повреден британски самолет, който пада върху надстройките му. С това се изчерпват всички съюзнически действия, които в интерес на истината траят ни повече ни по-малко от 8 месеца. На 06 ОКХ издава директива за пълното отпускане на бронираните части да се движат напред, самостоятелно, без да чакат пехотата. Германците дето се казва се учат в движение. На 07-08 подвижната група на Гудериан отхвърля голяма част от поляците на Нарев и започва движение източно от Варшава. Над полската столица вече се вижда призрака на обкръжението. Между 08-09 германците организират „групи за преследване“ на очевидно бягащата с все сила полска войска. Оказва се, че хитлеристите прибързват и не всички поляци споделят възгледите на шляхтата за капитулация пред немците. На 05 започва почти самоорганизираното барикадиране на столицата за отбрана. Опитите на нацистите да я овладеят „от движение“ се провалят. Два леки немски танка, проникнали във Вършава буквално са унищожени от тълпата. На 08 е създадена армия Варшава начело с Румел – честния и смел командир на Лодз. На 10.09. е издадена последната заповед на Смигли, който от тоя ден започва надпревара с правителството, кой пръв ще избяга в Румъния. Заедно успяват къде 16-ти. Естествено в тези дни връзка на "ръководството" с Войско полско няма, всеки командир е оставен да се оправя според собствената си воинска съвест и/или патриотизъм. Едни се бият до последно, други бягат, къде с частите си къде сами, трети се предават, а накрая голяма част просто дезертират. На 10ти ген. Арманго констатира, че ръководството на страната напълно е изоставила последната и в нея цари пълен хаос. Този генерал е представител на Франция в Полша. Да се върнем на патриотизма. Генерал Кутшеба, австрийски офицер от ПСВ, командир на "Познан", осем дни е принуден да отстъпва без да види реален противник. Като преосмисля преживяното и видяното, бидейки истински патриот и военен с чест, моралните му позиции го карат да пренебрегне заповедите на разпадналото се ръководство на Войнско-полско, да извърне армия Познан с остатъците от Поможе и други групи, и да нападне във фланг германците при Кутно. Отчаяният му опит предизвиква лека паника в ОКВ и ОКХ, даже Хитлер заговаря за евентуален маньовър на поляците, за искане за примирие с договаряне, с полското правителство. Хитлер даже не предлага да заеме цялата предишна германска част от Полша, а само определени области, като на остатъка предвижда да се разправят съветите, както намерят за добре, само в Лвовска област предполага да се образува марионетна държава. Озадачен е и Сталин. Той смята, че след тежки боеве полската армия ще бъде притисната да отстъпи зад реките, а тогава той ще се намеси, като и без това тази територия се пада в неговата сфера на влияние, и ще създаде също марионетен и послушен режим. Саморазпада на полската държава кара двамата диктатори да преразгледат договорката си. Сталин използва всеобщото бягство на полското ръководство и с изкусна/йезуитска нота на 16-ти обявява Полша за „саморазпуснала се“, определение което допада много на хитлеристите. По най-бързия начин са вкарани съветски войски, които като цяло не срещат съществена съпротива. Част от населението на западни Белорусия и Украйна ги посреща, като освободители. Сферите на влияние са преддоговорени и Варшава попада в немската зона. Към края на септември са ликвидирани последните огнища на съпротива, а в Лондон и Париж отдъхват с облекчение, по думите на техни историци. Армията лагеруваща в Германия се завръща, пак без един изстрел.

    Резюме:

    За три дни война полския елит – шляхтата, предава напълно новата си-стара държава. Така например на 100 убити войници шляхтата/90% от офицерите/ дава 3-ма. Организирана по образец на френската армия, последната през следващата война дава 11 убити офицери на 100 убити войника. При евакуацията на поляци от Франция в Англия, личния състав брои около 25 000, от които над 6000 са офицери от капитан нагоре. Общо за войната Полша губи 66 000 убити, 120 000 ранени от 1,5млн мобилизирани, ако се вярва на немската статистика. Пак по нея имаме над 500 000 предали се на германците. По руски статистики пленените поляци се водят около 430 000 а убити ранени под 3 500. Сталин построява схемата си така, че даже избягалото и нелигитимно правителство на Полша не му обявява война, да не говорим за Англия и Франция. Пленени 1млн войници не говори никак добре за полската държавност, за справка може да сверите данните с тези на царство България през 1915-1918г и 1944-45г. Две трети от полския генералитет се оказват в чужбина. Армията на Андерс се показва на бойните поля чак през 1943-44г., като не блести с особенни постижения. Армия Людова взима някакво участие в съветската схема, но също безлично, като изключим танка „Рижко“, тримата танкисти и кучето. Армия Крайова се занимава с подривна дейност предимно на териториите от СССР. Останалата съпротива е почти неорганизирана и според местните условия. Генерал Кутшеба храбро се бие до последно във Варшава и после е в концлагер. През 1957г. праха му е пренесен в Полша. Ридз-Смигли, гризан от остатъците от съвест се връща в Полша за да организира съпротива, но умира от сърдечен удар или е „умрян“ от някоя тайна служба. Генерал Румел подписва капитулацията на Варшава, лежи в плен, освободен от американците се връща в Полша и служи в комунистическата полска армия, умира и е погребан с почести. Юнкер е от старата руска императорска армия. Във Великобритания е създадено емигрантско /напълно незаконно/ правителство начело със Сикорски, който се явява такъв предател в полза за германците, че на Чърчил му се налага да го убие през 1943г. На практика Германия напада основно през току що завладяната и то с помоща на Полша Чехословакия. Основните принципи на „блицкрига“ са проверени на практика и световната война вече почти е „отпушена“ от шлюзовете си. Остават няколко финални движения. В следствие от полската кампания Германия се сдобива с над 1млн немско население, към 1,5млн съдружници, а пленените и моментално изпратени в робство поляци освобождават само от селското стопанство 1 млн здрави немски селяци за войската. През годините на войната германците поробват цялото полско население и го третират не по-различно от галските роби на Ю. Цезар, което допълнително усилва военната им мощ. За цялата война германците губят 10 000 убити, 3500 неизвестни и 30 000 ранени. Може отново да сравните нашите загуби на Солунския фронт 1915-1918г.

    • Upvote 1
  12. Сборникът на Хамурапи пропаганда ли е! Че не си спомням, отнесоха ли го фрийдом файтерс в неизвестна посока, или направо юесмарийн го завлякоха нейде?! Да припомня: на камък и то бая корав е издялан. И то с други камичета и тук-таме с медни остриенца.

    По далечни спомени, там пишеше, че инцеста и педерастията (чудесни евроатлантически ценноссти), се наказват с изгаряне на извършителите ги.

    Може да бъркам, ше моля за приобобщение!

  13. Аз спазих наполовина обещанието си пред форума на "Българска Наука". Останаха ми около 600 реда машинописни. Общо темата ми отне към 5,5 живи часа, от моя живот! Това време ми бе необходимо, да компилирам текстовете„ които ме насочиха към определен поглед върху историята на Втората световна война. Малка част от тях. В мазето на село са ми томовете на съветската историография, тях не ги намесих.

    В тази връзка - моля модераторите на отдел история да ограничат достъпа до темата, на потребители "дядолибен" и "вварбанов".

    Ако считате, че подобни имат право да пускат тематични коментари, без аргументация, на теза, която съм отделил време да я обоснова, а те на свой ред считат, че лозунги и попържни са достатъчни за контрааргументирането й, то моето участие тук явно е нежелано. Ще се съобразя с решението Ви.

    • Upvote 3
  14. От 1921г. Полша има военни договори с Франция и Чехословакия срещу Германия и с Румъния (26 март 1926г) срещу СССР, което е разбираемо и практично – тези страни са отнели сериозни територии от двете бивши империи и то територии с майчин език различен от този в изброените държави.

    Армията на Полша се организира, въоръжава и обучава 1/1 като френската, със военни заеми предимно от Франция, което също е понятно – предвижда се да действат съвместно.

    Лятото на 1930г. Войските на Антантата се изтеглят от Горна Силезия и Рейнска област, което обаче не подпомага германо-полските отношения да започват да се нормализират. Нещо повече – започват серия от инциденти и провокации, като тогава за пръв път пресата (западната) започва да използва термина „Полският коридор“.

    В същото време, под давлението на Англия, на 12 ян. 1931г. е ликвидиран съюзническия Военен комитет във Версай, който трябва да следи за военните ограничения над Германия, които и без това са доста рехави. На 19 март Германия и Австрия сключват митнически съюз, което някои медии и делови кръгове коментират, като предпоставка за обединението на Европа!

    По време на конференцията в Женева 1932г. Полша се опитва да получи гаранции, сходни с тези в Локарно, за своите граници, но не успява да осъществи това. Притесненото полско правителство през юли-октомври подписва най-накрая полско-съветски договор за ненападение и съгласователна конвенция към него. Същевременно, вярна на външнополитическата си стратегия на маневриране, Полша започва политика на подобряване на отношенията си с Германия. Не много след това, мотивирани от възхода на Хитлер, поляците отново поставят на дневен ред въпроса за регулиране на полско-немските граници и други подобни. На 24 юли 1933г е подписан Пакт за съгласие и сътрудничество м/у Англия, Франция, Италия и Германия, а през октомври Германия излиза от ОН, като заявява, че ще сключи договори за ненападение, с който пожелае. Скритата мотивация е да бъдат разбити серията от договори в Европа, с които Франция се стреми да се застрахова с/у Германия.

    През 31 март 1934г. Полша удължава срока на договора си с СССР до 31 декември 1945г., но през 1935г. прави всичко възможно да провали военните конвенции към договорите за ненападение м/у СССР с Франция и Чехословакия, с което превръща въпросните договори в добро пожелание, а не реално действащо съглашение. На фона на оттеглянето на Германия от ОН, засилващия се медиен натиск за аншлус в германофилските медии и в самата Германия, едностранното прекратяване на всякакви договорки за ограничаване на въоръженията от германска страна... не е ли това странен завой?

    Февруари 1936г. Германия също така едностранно денонсира Локарнския пакт, но тук поне и Франция не предявява простест. Шлюзовете на войната все повече се отварят, макар и засега да „насочват течението на изток“. Пак тогава полското ново ръководство (след смъртта на Пилсудски) започва серия действия, с цел изолирането на Чехословакия в рамките на Малката Антанта, а в крайна сметка да я нападне през 1938г., дори без санкция на другите сили, за разлика от Германия. Версайската система получава поредния удар с кама под пояса, този път от своите. На 5 ноември 1937г. е подписана германско-полска декларация за националните малцинства, в която „статута на г. Данциг и полския коридор се гарантират“, но пък историята често има навика да се шегува! На свой ред Полша равнодушно наблюдава Аншлуса, с цел връщане на жеста. Нещо повече, почти веднга след него поляците опитват с провокация да извършат нещо подобно с Литва, поставяйки й тежък ултиматум, но след решителната (някои автори пък я наричат нерешителна) намеса на СССР, до нищо сериозно не се стига. Полша преценява, че СССР е по-сериозна от сила от Германия, нищо че последната застава зад нея в този конфликт, правейки собствени сметки за Мемел/Клайпеда.

    Счита се, че военното планиране в Германия против Чехословакия е започнало някъде през лятото на 1935г. Подобното против Полша едва ли е закъсняло с много. Първата официална директива е от 24 юни 1937г. Там научаваме с интерес, че войната в Чехословакия се разглежда, като етап от войната против СССР и Франция. За подобна с Полша не се споменава, което само по себе си е твърде интересно. Излиза, че още тогава Хитлер е предполагал/знаел, че Полша ще бъде на негова страна!? Малко по късно операцията е детайлизирана и получава кодовото наименование „Грюн“. В него се разглежда възможността, дори чехите да се съпротивляват, те няма да получат получат никаква помощ, освен евентуално от СССР. А развалата на полско-чехословашкия-френски съюз полекинко се осъществява още от 1932г., за да достигне до заявлението на Варшава, през декември 1937г. към Париж, че „Чехославакия е гнездо за разпространение! Sic! На болшевишката зараза!!!“ Февруари 1938г. във Варшава пристига адмирал Хорти, с цел потвърждение на унгарското участие в разграбването на Чехословакия. В крайна сметка Полша отхапва Тешинска област и трайно се намества в скута на Хитлерова Германия. Като цяло, през време на Чехословашката криза и Мюнхенския договор, Полша извърша такива невероятни лупинги, че озадачава, меко казано, почти всички дипломации заангажирани с тези проблеми. Да се спираме на тях поотделно е предмет на съвсем друга тема. Версайската система е вече напълно мъртва, а един от убийците е нейното собствено отроче – Полша.

    Пълната изолация на СССР при Мюнхен и последвалите събития, гражданската война в Испания, началото на военния конфликт с Япония, грандиозния разпад на Версайската система в полза на Германия и други подобни фактори, карат съветското ръководство да разглежда леко параноично международното положение, ежеминутно, както вървяха известни анекдоти от онова време. Голям брой съветски, руски и западни изследователи, включително Х.Кисинджър, твърдят че сериозни основания за това Сталин и правителството му имат.

    За „капак“ на тях им идват и събитията през 1939г. и „разгрома“ на Полската държава – 01. – 17. септември 1939г.

    След като споменахме военното планиране на Райха, едва ли е учудващо, че още на 24 октомври 1938 Германия предлага на Полша да урегулират Гданския статут, коридора и границите си, като от своя страна ще удължат договора от 1934г и канят Полша да се присъедини към антикоминтерновския пакт, към който вече е Италия, а другия съюзник вече воюва в далечния изток против СССР. По същото време поляците обсъждат с румъните разширение на договора си против руснаците, с „решаването на украинския въпрос“! В тази светлина германо-полския тандем се разглежда, като сериозна заплаха за Кремъл. Започналите дипломатически совалки целят изясняването на взаимните позиции. Макар и „тих“, по това време дипломатическия фронт наближава точката на кипене. След няколко месеца става ясно, поне на основните геостратегически играчи, че:

    -Полша няма да играе ролята на младши партньор на Германия, дори последната да се сбие с всички страни, към които Полша има претенции. Напротив, поляците държат да има свободата, освен да отхапват каквито могат парчета от плячката на германците, но също да се съюзяват с всеки, независимо от позицията на последния спрямо Райха.

    -Ако Хитлер го загази сериозно, то Варшава няма да има нищо против да се включи в някаква комбинация против него, но държи да получи все пак някаква плячка, за предпочитане на изток – от СССР или Прибалтика.

    -Независимо от развитието на нещата, Полша няма нищо против да изиграе „... полегнала е Тодора за всички, които я пожелаха“, стига да получи някакво подобаващо, според шляхтата възнаграждение.

    По това време шляхтата е водещия политически елит в Полша. Класата от аристократи и земевладелци, исторически е изостанала поне с 2 века от развитието на себеподобните си в останалата част на Европа. Окупацията на РечПосполита лишава от възможността шляхтата трайно да се инкоропорира във военното и политическо ръководство на нацията, поради което историческия опит и благоразумност й липсват, когато под напора на събитията Полша отново е призована на световната (тогава Европа е почти целия свят) сцена. Да се каже, че комбинацията от шляхтата+ полския бизнес+ полската администрация и въобще полския елит, действат неразумно, е твърде меко казано, на фона на това, което практически представлява Полша в индустриален, национален, интеграционен и консолидиращ план. Накратко – картината на действителността в Полша през периода 1920 – 1939г. е обрисуван великолепно от Т. Доленга-Мостович, самия той пада в жертва съветското нахлуване през 1939г., но белетристиката му описва такова противоречиво и раздирано от конфликти общество, че намесата на РККА, като че ли не изглежда чак толкова лошо решение за тогавашните полски проблеми.

    Подобно поведение на управляващите в Полша кара един известен политик и коментатор, да я нарече: „Хиената на Европа“, а част от същите управляващи: „Най-гнусните от възможно гнусните“. Това твърдение присъства в мемоарния сборник на горния, поради което не е невъзможно да е претърпяло известни цензурни корекции.

    Нека прегледаме набързо дипломацията преди 01.09.1939г.

    Започналите през декември, продължили януари и приключили февруари 39г. съветско-полски търговски договори са факт. /В противовес на „спешените“ съветско-германски такива, няколко месеца по-късно/. Март месец в Дюселдорф е сключено англо-германско (разбирай с всички които имат интерес) картелно търговско споразумение, което по думите на някои участници „...би трябвало да изглади всички бизнес противоречия на континента“. Явно бизнеса винаги върви преди военните. На 18 март протест против окупацията на Чехия протест изразяват СССР, Франция, Англия и САЩ, последните даже замразяват чешките активи, но Англия малко по-късно тайно връща златото в Прага. Колко са били търговски преговорите не става много ясно, но на 23 март Германия окупира Мемел. На 28-ми Англия поема едностранна гаранция към Полша, а същата пуска декларация за Гданск, че няма да го даде, а на 31 Лондон, уж без позволението на Варшава публикува текста на гаранцията. По същото време Лондон дава да се разбере на Париж, че ако стане война то последния ще изпрати, в рамките на една година общо 6 /шест/ дивизии, за общи действия. За намеса в някакъв полски конфликт и дума не иде реч.

    На 5ти април от Варшава е отзован „в отпуск“ немския посланик. На 11-ти е подписана предварителната директива на Хитлер за война, а на 13-ти Франция потвърждава договора си с Полша от 1921г. На фона на всичко това, малко по-късно, Литвинов заявява, че СССР ще действа „...само и единствено в интересите на СССР, независимо от останалите игри“. На 17 април в съвместна декларация Варшава и Букурещ потвърждават, че договора помежду им е насочен само и единствено против СССР. На 28 април Берлин разваля военноморския си договор с Англия (който ограничава военноморските сили на Германия) и договора си с Полша, за ненападение, като уточнява, че последния не е лошо да се предоговори. В края на април Литвинов е заменен от Молотов, а това си е направо отделна тема. Но пък последствие е, че при преговорите тона на Москва се втвърдява, независимо с кой се преговаря. Подплашен от случилото се, МВнР на Полша – Ю.Бек , на 17 май заявява, че Полша няма в никакъв случай да сключи някакво споразумение със СССР, или да допусне гаранции от него!

    В края на май Сталин и компания стигат до извода, че Полша може да договори почтена капитулация от Германия, без да изглежда същата такава! Sic! Но с СССР няма да се съгласява за нищо. На фона на започналата битка при Халхьйн Гол, адреналина сред съветското ръководство видимо се покачва. Не е чудно, че на Сталин му се привижда всеобща интервенция срещу СССР. На 8 юни Англия и Франция стигат до извода, че война за Полша няма да водят, военния кредит от 50млн фунта ще се ореже на 8, Италия е нужно да не се намесва и въобще за тях работата е ясна. Също така информират поляците, че ще започнат настъпление с/у Германия на 15.тия ден от мобилизацията си, демек Полша трябва да устиска n+15 дни на немската инвазия, преди да получи конкретна помощ. По-натам ще видим, как тези указания се спазват стриктно от полското ръководство и точно на 16-тия ден Полша се самоликвидира, като държава. На 9 юни Варшава информира Лондон, че намесата на СССР ще се счита от полското правителство, дори тази намеса да не е поискана, като недопустима. Демек, дори Хитлер да изкорми Полша, последната няма да допусне руснаци да влязат през границите й, и тя ще бие с оръжие против тях! На 23 юли Лондон и Париж се съгласяват да пратят делегация, вкл. с военни лица, за преговори. Съветите възнамеряват на тези преговори директно да поискат подписване на военна конвенция, към евентуалния договор, без която конвенция всеки договор е просто пожелание. Факта, че въпросните делегации не разполагат с правомощия за това не смущава руснаците или просто в Москва вече е поет курс на договаряне директно с Хитлер. На 18 август посланика на Полша Лукасевич заявява на МВнР на Франция, че „... не немците, а поляците ще навлязат в територията на Германия в първите дни на евентуалната война“. За да не става грешка, на другия ден, Бек потвърждава думите на посланника си пред френския такъв в Полша. За потвърждение искат мнението на главнокомандващият полско войнство – маршал Ридз Смигли, който заявява, че „ независимо от последствията, нито един дюйм полска територия няма да се заеме от съветски войски“. Същия не коментира, какъви инчове територия биха отстъпени на други сили.

    В периода 2-17 август дипканалите на Германия с СССР и Англия буквално прегряват. Хитлер, досетил се, че работата отива на сериозно, иска да получи твърдо уверение, каква ще е реакцията на силите, при негова инвазия в Полша, сега, независимо от бъдещите му планове. В Кремъл също са настръхнали, още повече, че имат информация за започнала мобилизация в Полша и Германия (разбирай Австрия и Чехословакия) Без да даваме храна на любителите на конспирации, ако кажем, че Англия не желае конфликт близо до себе си или такъв, който да я уязви, значи няма да сгрешим. Обратното – конфликт, който ще сблъска двете континентални сили директно далеч от Великобритания, при който тя може да извлече редица икономически и политически ползи – то той е допустим, ако не и добре дошъл!

    Хитлер не знае какво точно го чака и на 23 август е предложено да: посети Москва Рибентроп, Лондон – Гьоринг. Идеята е – каквото й да са му замислили великите сили, той да получи максимална свобода в Полша, на този етап. Той счита (при съвещание на ОКВ), че договора с СССР ще попречи на обществото в цяла Европа, да го разглежда, като агресор.По една или друга причина в тези времена СССР е твърде популярен. Независимо от действията си Хитлер, а и не само той, държи сериозно на общественото мнение. Така че договора със СССР той вижда: „... като разумна сделка“ По отношение на Сталин смята, "...че не може да му се има доверие (защо ли) но като гарант против намесата на Англия е повече от необходим". В края на съвещанието отдава заповед за нападение над Полша на 26 август, като през това време линейния кораб „Шлезвиг Холщайн“ пуска котви до Вестерплате, уж в рамките на учебна визита.

    Да се счита, че споразумението м/у Хитлер и Сталин е временно, целящо да утвърди също временни позиции и едва ли не преговорите продължават само 24 часа, е несериозно. Толкова не стига само да се преведе документацията. Рибентроп отива в Москва да подпише формално вече достигнати договорки, които най-вероятно стават, в пълна секретност, още през юни-юли. Формалното подписване обаче докарва Хитлер на 24 авгут до еуфория, по спомените на обкръжението му. Че Хитлер държи много сериозно на формалната страна на политиката си, поне външната, две мнения сред сериозните изследователи на ВСВ няма. На 25 август Англия подписва договор за вазимопомощ с Полша, но без военно съглашение, а вечерта Мусолини уведомява, че няма да участва във бъдещата война. В последния момент (29-30 август) се правят последни опити Полша да „клекне“ на Германия без война, но посредника – Англия задържа всички оферти и контрапредложения при себе си, без да уведоми преговарящите за своята позиция. Сутринта по никое време Хитлер подписва директивата за нападение след 24 часа. През деня върви известно надлъгване между дипломатите, дали да не се отпочнат някакви преговори, вечерта Италия още веднъж предава, че няма да се меси и в крайна сметка всички си лягат, до 4,00 сутринта, когато започва войната.

    • Upvote 4
  15. Към следящите темата, без "фърбаноф"!

    Моля за извинение, забравих, че днес е Илинден.

    Към "ффърбаноф" - колега, аз лично намирам, че е крайно време поне да оборите хипотезата ми, ако ви мързи, както разбирам, да развиете собствена. Имам и друг, епичен отговор, но изразен вербално ще е крайно неприличен, пък и едва ли очаквам да бъда разбран от един иманяр. Очаквам решението Ви, вкл. да спрете хейтърските си изяви под тая тема, не че под другите е нещо различно - мое мнение, или ще помоля модераторите да вземат решение. Предварително благодаря!

  16. Моля за извинение!

    Струва ми се стана ясно: "Границата минава по старата Австрийско-Германска граница". Фрайкора действа на територията на бившата Германска империя. На тях не им се забърква в допълнителни разправии, достатъчни ядове имат с оттеглящите се войници през бившите съюзни или неутрални територии, в Померания, Силезия, Швабия и Прусия, да не говорим по пътя през Белгия и Елзас-Лотарингия. Отделно, че епизод от началото на войната 1939г е клането на цивилни германци в полските земи. Факт!

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...