Rogi

Благодаря!

Адаш! Скочил си в тема, в която нямаш сериозни познания. Основните фигури зад ПРЕВРАТИТЕ в Русия, едва сега почват да изпъкват. Шайката, наречена болшевишки елит, получава властта наготово, такива като него са просто членове на борда на директорите в окупирана Русия, а главен мениджър е Свердлов, той има няколко други именца. Но съдбата понякога си прави шеги и главните директори/палачи на народа умират от кучешка/тифозна смърт. Тогава и Ленин си показва рогцата, а пръв приятел и съратник намира в лицето на Сталин, поради което двамата /и не само/ започват да копаят под краката на самозабравилия се Троцки. Но само и едиствено след смъртта на главния палач - Свердлов. После неговите гавази отгърмяват Ленин, но Сталин лукаво използва собствената им грандомания и отстрелва болшевишкия/юдейско-ционистки/ елит, като върховите пикове на терора срещу тях е след 1935г. Адаш, кажи ми, че нищо не знаеш за концесиите, на които отдават цялата остатъчна Руска империя, на... о! Ужас! На гадните капиталисти! На това ли му викаш перманентен революционер? За тоновете злато засилено на запад по тяхно време и за него ли не знаеш? За диаментения скрин намерен при другарката Свердлова - и за него ли не знаеш? Че те тия работи ги пишеха още по тоталитарно време. Пикелът в кратуната на Бронщейн е символичен, с него Сталин обявява война на 7-те държатели на акции във ФРС, които, о... пак чудо! Никой не ги знае до ден днешен кои са?

Според мен, въпроса ти е риторичен. Троцки и подобните му ционисти губят властта, защото се самозабравят, вече превзели една огромна страна. Древните римляни, като завладетели на огромни територии и страни са измислили следната поговорка: "Властта развращава, а абсолютната власт абсолютно развращава". Ако не вярваш на мен, поне на тях повярвай, комай половината ни форум се върти около тях. Получили абсолютната власт, част от болшевиките абсолютно се самозабравят и откъсват от реалните жедневни проблеми на огромната страна. От друга страна, плебеите, като Сталин, имат друга, по-човешка и прагматична програма, поради което сплотяват масите и апарата около себе си и изтребването на ционетата става лесна работа. А ги требят, именно защото ционистите овладяли Русия не показват никаква милост, към окупираната страна и народите които я населяват.

Митак, не бъди наивен.

Питам, защото ето, какво излиза: Gaius Iulius Caesar. Първо - българската езикова норма - Гай Юлий ЦЕЗАР. Някой знае ли, как е бил римския изговор, Юлий или Юлиус? Второ - Кайсер равнява ли се на КайЗер? Трето - англосаксите го произнасят "Сизар", демек латинско "С" става на българското Съ, а латинско "S" се превръща на българско Зъ, равно на германското "Z". Четвърто - OCTAVIANVS е Август, т.е. Октавиян, или Октавианус, според теб "С" е българско "К". Според най-старите римски надписи, буквата "К" липсва, тоест се ползва "С". "Z" - зета се въвежда също късно. Пето - интересно ми е латинската "carvca", как е останала в нашия език, като "каруца"? Шесто, за кайзера - кайсер вече питах, но отде са се взели при нас "Кесаревото - кесарю", "Кесаря Варда" и пр.? За ромейското изписване и изговаряне разбрах, това ми е част от поантата.

ПП - да зачекнем ли темата за Ахелой?

ППП Цезар не е Цезариус, защото е нещо като прозвище, първоначално, което според римляните на даден етап става част от името, но според разни хора е означавало "Космат" или с много гъста коса!? А сега де?! Как се връзва косайр с коса? Този ми въпрос възникна, докато четях темата със стриганите и нестриганите, оттатък и отсам Дунава.

Имам един, малко страничен въпрос. Как е правилно - Цезар или Кесар? Как трябва да се пише и произнася (на български) каруца? Или е кару(ч)ка?

Дали не става дума за изгубване в превода от латински-гръцки-славянски?

Здравейте!

В крайна сметка се е наложило Сталин да извърши: "...Разнесли ж мы эту сволочь, расщелкали всю орду."

Всички професионални "октомврийци" се оказват агенти на повикване. Трагичното и великото е, че Сталин първоначално също участва в тая шайка. Как е израснал до лидер и държавник, засега има само хипотези и милиони мнения, черно на бяло го няма. Такива като Бронщейн са можели само да рушат и колят, не да създават, поради което и Сталин организира собствена група в партията, която близо 5 години се бори за властта. Идеите на тази група съвпадат с намеренията на милионите новосъветски граждани, които просто искат да работят, да живеят и да създават, поради което и групата на Сталин печели огромен авторитет и най-вече - поддръжници, за разлика от обикновенните касапи на Я. Шифт, Живатовски (Бронщейн), Свредлови и прочее. Още повече последните са представители на етно-религиозна група, която меко казано не е долюбвана от повечето хора по света, по това време, вкл. народите на СССР.

Имам въпрос. Какво може да представлява смес от наситени, ненаситени и ароматни въглеводороди от С4 до С8 (тоест - от бутан до октан, от бутен до октен и от бутин до октин), получени при производството на бутадиен.

Да не говорим, че трябва тази смес да я класирам към някоя от позициите в митническата тарифа.

Предварително благодаря!

Време е да преминем към битката.

Вече казахме, защо едни те и другите са там. Защо Симеон държи неговата позиция? До появата на огнестрелни оръжия, способни да поразяват над 1км., удържането на терен е пълна безмислица за всички занимаващи се с военно дело. Да, терена помага на самата битка, но ако едната страна прецени, винаги може да се оттгели и да избере ново полесражение. Като правило, по-слабите и отбраняващи се, гледат да заемат по-изгодна позиция. В нашия случай агресивната страна са новоримляните, отбраната е поверена на българите. Симеон обаче охранява точно кръстопътя, за да може в случай, че нещо се закучи, било на дипломатическия фронт (атака на северните български граници), било вътрешен проблем (опит за преврат от привържениците на Расате), или в боевете да тръгне поражение, той, щаба му и повечето оцелели войници, ако не и всички, да издраскат в удобна за тях посока, тоест през някой от трите прохода. С други думи, ако неговата армия падне в полесражението, то ромейската ще може да премине Балкана откъдето си поиска. Той не брани подхода към проходите, заради самите проходи. Ако е не е искал голямо сражение е можело просто да се оттегли зад тях и да чака авангарда на ромеите, при това на далеч по-сгодна позиция. Подобно на Кутузов векове по късно, Симеон си пази пътищата за отстъпление, просто защото е по-слаб от ромеите. /Тука графа да ми сложи още едни плюс, не че знам какво е това/

Нека сложим малко важни маркера, според източниците.

1. Кокалите, ако не битката, са/е в Анхиалското поле. Нека ме поправят, но реките Ахелой и Хаджийска ясно отделят Анхиалското от Месемврийското поле. И двата града са прастари, еднакво големи и важни за империята, да допускаме административен и оттам географски превес на единия за сметка другия... просто не върви. В този случай да допускаме сражение около Несебър просто не бива.

2. Говори се за издавени по реката и до морето в блатата, а не удавени в Атанасовското езеро или блатото под Лъка до Сарафово. Тоест, бягали са на север, баш към вражеската територия, защото не са могли да се оттеглят на юг. А са бягали натам, защото са искали защита от Несебър. Ако бяха бягали към Поморие, просто нямаше къде да се удавят, освен някой случайно паднал в кладенец.

3. Лъв Фока специално се спасява в Несебър, което означава, че е близо до него, тоест до реката Ахелой, или на десния ромейски фланг. Ако е бил на левия или в средата, то е можел да се спаси в Поморие, или направо да отпраши към Бургас.

4. Щом е бил вдясно, то той се е намирал сред ударните части - елитна пехота и кавалерия, а това означава предвкусване на пробив и победа. Малко съмнения да е имал, а източниците го рисуват като авантюрист, то е щял да стои близо до Анхиало, а не да се вре до р. Ахелой и устието й. Освен това е бил пъзльо и клетвопрестъпник, не остава на бойното поле да загине, а с цената и на коня си дори бяга. Извода е двоен, малко съмнения да е имал за изхода от сражението, то е щял да стои на сигурно място, т.е. до Анхиало, пък ако ще армията да мре, което се е получило и всъщност.

5. Ромеите са се били няколко часа и даже са напредвали. При директен удар в направление Поморие - Каблешково - Александрово, ромейската армия много трудно би била отрязана от пътя си за отстъпление, нещо което категорично се забранява в техните бойни устави. За изненада не говорим изобщо. При атака отдясно на тях, те биха се юрнали към Бургас и Поморие и нямаше да оставят кокалите си по Поморийското поле и в река Ахелой.

6. Пише се за напълно запазена кавалерийска част, промушила се между блатата и морето и избягала в пълен състав в Анхиало. Подобно място има само южно от устието на Ахелой. На север подобна картография просто липсва и преди, и сега. Ако ромейската армия беше между двете реки, то българите е трябвало да ги изтласкват оттам с помоща поне на минохвъргачки, но източниците такива неща не споменават. А наличието на конници плътно вдясно на фланга, до реката говорят пак за едно - пробива се очертавал там и резервите са насочени където трябва, в полосата му.

7. Огромни количества останки, дори след 30г. говорят само за едно - ромейската армия е била напълно обкръжена, а противниците й са имали достатъчно време и пресни сили за да ги колят на спокойствие, без да капнат след няколко часов бой. Подобно обкръжение може да стане само на посочените места и никъде другаде в района между Бургас и Св. Влас.

8. Липсата на данни за избягване и прегрупиране на оцелелите говори пак за едно. Ромеите не са имали къде бягат. Дори след погрома на Никифор, неговия син Ставраки избягва до Карнобат и оттам с боеспособните и оцелели части се добира до Цариград, където спокойно си царува. Всичко това се случва, докато е тежко ранен, т.е. не е оказвал непосредствено ръководство на войските и администрацията. С други думи, дори след тежък погром ромеите са могли да устоят, опряни на традицията, воинската чест и устави и здравината на администрацията. При Ахелой прсто имам ужасен погром, кървава баня, небивала сеч, подобна на Кана. Приликата с Кана не е случайна. Римската армия пак е изтребена, но победителя няма сили да овладее Рим, в случая новия Рим. това не намялава способностите на Симеон, сравними с тези на Ханибал Барка.

За последно влизам в подобна полемика с теб! Дали хората в крепостта (граждани, роби, затворници, гарнизон) и околните селяни са подготвяли лагера, или не са, това не е известно!!! Щом ти знаеш, бъди така добър да посочиш конкретния източник, точно за този лагер. Да, на мен не ми е известно, за трети път повтарям, както и това, че предполагам. Сега давай ти - не искам поименно строителите, инженерите и техническите ръководители, искам източника на лагера пред Анхиало, през август 917г.!

Хм, не увъртай графе! Началото на изграждане на лагер включва и приготовления. Или смяташ, че то започва с щракане на пръсти до лампата на Аладин? Не се заяждай на дребно, надявам не си на 18г.? От това пада нивото на иначе завидната ти подготовка и знания.

Както и да е, започнах тези дълги чаршафи, за изложа тезата си на основания, които посочих в началото. Защо е станала в този район битката, защо точно на това място и защо точно така е протекла. Преди да продължа обаче, ще си взема студена бира, да полея малко дразнещото рвение на графа.

И повтарям, това си е моята теза, над две години чета, обмислям, консултирам се, обикалям, най-вече се радвам за привържениците на темата тук, затова искам да я споделя тук и съответно да я коментираме на малко по-висок от махленския стил! Нали може?

Та в този ред на мисли: би ли ни припомнил къде разположи лагера на ромеите? Давам ти една карта и една статия от Димитър Стоев, за да разбереш къде точно се е намирал античния Анхиало.

А аз те съветвам, да прочетеш какво съм писал от вчера, да си отвориш една пътна карта, ако нямаш друга и в крайна сметка да си отговориш сам!

Нещо графа си изпуска нервите!? Не виждам с какви управления трябва да се запознавам и откъде се знае, че не съм се запознал, най-малкото!? Кой и как е строил лагера (това не включва само копаене) нито ти, нито аз знаем. Ясни са няколко неща.

1. Мястото е избрано, като стратегическа база за нахлуването в България, по обясними и вече споменати (не само от мен) причини.

2. Симеон и щаба му са се договедили, къде и защо отиват ромеите, какво пречи техните спецназовци да видели приготовленията. Аз казах приготовления, а не построяване на лагер от местните, но явно имаме чукчи писатели, не читатели.

3. Колко време могат да маршируват/притичват/пълзят/бягат войници по време на битка, могат да го кажат хора служили в пехотни подделения, примерно.

4. От мястото на лагера, което аз посочих (ха сега ме обороте защо да не е там) до устието на Ахелой са тамън 8 км. Това ще рече, че само първата редица на ромеите трябва да се състои от 6000 човека, минимум. Тоест да строим тяхната армия в 3 -6 редици, без никакви резерви. Никакви! Най-интересното сега започва. Кажи ми, как ще се движи тази огромна редица в поне приличен порядък, без изоставане, избързване или разбъркване? Една част ще върви по оврази, друга на равно, трета ще катери хълмчета и така нататък, без да оформят още на първия килиметър, от нещо красиво и строено, в нещо неуписуемо разпиляно. Подобна формация ще стане лесна плячка на всякакъв род примитиви и ако Фока е наредил подобна чудесия, то още в палатката му неговите генерали са щели да го вържат, като опасен луд.

А лагер е имало и то построен както си трябва! С една подробност - не е било нужно да е пълна геометрична фигура, което от своя страна спестява време, усилия и материали. За какъв чеп да се строи стена към поморийските блата или на юг? Нищо чудно, предвид избраното в столицата направление, да е дадено нареждане местните да почнат изграждането му преди да наближат основните войски. това от своя страна може да е подсказка за разузнаването на Симеон и той да се е явил напълно информиран точно там, а не примерно край Върбишкия проход.

П.П. Ще ми кажете ли защо ми изчезва бутона "едит" и как да го оправя да не изчезва?

Преди да се върна на битката, ще отделя две три думи за войниците. За ромейските ще изчакам специалистите, но едно поне е ясно - имат висока мотивация. Освен емоционална - патриотизъм и прочее, те имат и сериозна материално-морална такава. Стратиота, при победни войни, а още по добре при липса на войни заради могъществото на империята, живее един напълно щастлив живот, така да се каже. Добрата заплата може да бъде удвоена с малко усилия в отредените му земи, а семейството му и близките му да бъдат напълно задоволени. По онези времена това не е малко, даже напротив. Отделно, при успешни действия би могъл да докопа и плячка, и/или ако се отличи да бъде повишен и награден (парично и с по-голям поземлен дял).

Обратно - българския войник не получава заплата, парчето което обработва или стадото са му наследствени, или придобити с пот и находчивост. Дори да победи, те няма да се увеличат, даже обратното - докато е на служба семейството му и рода му ще изпитват трудности, поради липсата на здравата му работна ръка. Отделно ще късат и от без това намалелия си залък, да изготвят хранителни припаси и други, като облекло например. Невероятно е по това време държавата да е шила униформи за войската, примерно. Ако войната е отбранителна, то тогава е лесно обяснимо, но показва и високото ниво на морална принадлежност към понятието държава. Едно е да защитаваш родния си Видински край, друго е да се биеш отвъд делтата на Дунав. Да, при успешни войни може и да получи военна плячка, но като получи ръждиво копие в корема, плячката едва ли ще му е от полза, нито на роднините му. Всичко това говори, че родния боец е живял свобдно и донейде демократично (Симеон е избран на нещо, като Велико народно събрание, дори и дирижирано от баща му), което от друга страна е давало възможност на правителството да изиска законно, същия да се яви под знамената, при това напълно подготвен и обучен, дори на вражеска територия, каквато е полето на нашата битка. При това същия войник е вярвал в справедливата кауза на владетеля и е бил убеден в правилния избор на командването и управителите на страната. Доказателство са упоритите и вековни битки с враговете, най-вече с новоримляните, голяма част от тях победни. Случайно събирана тълпа, дори от надъхани селяци, не би могла да громи и устоява на ромейската военна машина. За разлика от арабите например, българите нямат кой знае какви религиозни причини да се бият на смърт с тагмите. Факта, че нашите са разгромявани също, отново доказва, че с ромеите шега не бива. Тоест, по това време имаме пълно единение между царя и народа, нещо което виждаме векове по-късно, когато дори под властването на чужди по етнос владетели, нашите войници удивиха света с бойните си подвизи, под Сливница, Люлебургас, Булаир, Одрин и Тутракан. Не виждам причина правнуците да проявяват такъв ентусиазъм, храброст и отдаденост, а на дедите им да са липсвали при Анхиалското поле! И ако първите са подведени донякъде от патриотична демагогия, дори при липса на сведения не може да подценяваме тогавашната пропагандната машина на нашите владетели.

Бих искал да помоля нещо!

Графе, толкова ли е трудно да се въздъжаш от, хм... крайни епитети и квалификации? Донейде зарад такова поведение заключиха темата. А ако си прочел, по-горе те помолих да вкараш в обобщаващ стил нещо за ромейската армия. Да, писал си преди и в други теми, но е дълго да рови човек и да схване всичко в контекста на тази, велика според мен, битка. Искам да попитам админите, защо след определено време, опцията "едит" ми изчезва? Заради това последния ми постинг малко се повтаря и не мога да оправя.

Сега - малко на въпросите.

Ресавски, прав си, макар и седнал. Но характерно е за Симеон, че политическите му доводи за започване на войните с Нови Рим са направили впечатление на ромийските хронисти и автори. В по-предни времена за българите само се казва, че нахлули, грабили, палили и отвличали, и късали територии от снагата на империята. След войните на Симеон България се окръглила здраво, за сметка на империята, така че не бива да го причисляваме към идеалистите, демек - оправил тържището и тържествено върнал Несебър и Поморие на ромеите. Повтарям - причините за всяка война обикновенно са многопластови, наслоени, трупани понякога десетилетия.

Биберната наистина няма тактическо значение, така че битка по нейните склонове е изключена, но е използвана със сигурност от всеки командир имащ я в разположение, като наблюдателен пункт и може би център за управление.

Графе - кажи какви съм ги "натворил", докато завърша ще отделям време за отделни въпроси. Също така - ромеите едва ли са минали 2 км. от лагера до предния фронт, но ще говоря с предимство, защото прекрасно знам какъв е терена там и разтоянията.

Общото число на Чингисовите конници може и да е превишавало 60 000, но е крайно съмнително да ги е използвал всичките едновременно, това важи и за цялата армия на Константинопол.

В началото на сражението, нито ромеите, нито българите имат нещо общо с устието на реката, това е просто абсурд. Всеки от вас, който е служил в армията (по лозунга на един наш колега, би се засмял на подобно твърдение) и е виждал поне два пъти терена там, ще ви каже, че за да се покрие линия от Черноморско злато до устието е необходимо да се заеме от пехотен полк, от съвременната епоха - през 10м. отстояние на бойците.

Основното оръжие на почти всеки войник от епохата е... копието. Надявам се да не спорим тук! Към него идват каската, меча, щита и ризницата. Лъка също е важен, както при пехотата, така и при кавалерията, даже там е преобладаващ. Запазените миниатюри ни дават известна представа, както и това, че ако им се вярва, и нашите, и ромеите са снаряжени сравнително еднакво. Копията са всякакви - дебели къси и дълги за ръкопашен бой, тънки дълги пики за кавалерията и тънки за мятане, както и подобията на стрели мятани от ръце. Мечовете също са ясни. Ако конниците ползват предимно саби и палаши, то пехотата е със здрави двуостри мечове, с дължина метър - метър и малко. Боздугана е кавалерийско оръжие по това време и е разбираемо. Конните щитове са малки за да не пречат на ездача, обратно - пехотните са солидни и големи. Всичко това, плюс върхове на стрели, шлемове и ризници може да се види по нашите музеи. Е, нямат надпис на произодителя, но по някои характеристики може да се отличи ромейското от родното производство. Известен е и факта, че след боя труповете са обирани предимно откъм снаряжение и оръжие, поради което нашите бойни поля са оскъдни откъм артефакти. Но това важи за всички бойни полета, което е още едно потвърждение, че оръжието е скъпа стока. Обучението на пахотата е сравнително просто, но изисква постоянство и желязна дисциплина. Да вървят в крак, да спазват непоколебимо строя, да действа по команда. Това се отнася и за кавалеристите донякъде, но за пехотните роти и полкове просто е задължително, на всяка цена. Предполагам, че за тях метода на "убеждението и принуждението" си е важал с пълна сила. Строевата подготовка също. Като прибавим жестоките наказания за които споменах, като част от воинските задължения, то пред нас изниква картината на една сериозна по снаряжение и обучение армия. Нивото на компетентност е било доста добро за времето си, вкл. на най-ниските нива на командири и войници, което се вижда и от описанието на самата битка, в частта, че е продължила дълго и е била изнурителна за двете страни, като ромеите все пак са напредвали, българите се огъвали, но не се предавали или разбягвали. Няколко часова битка с ромейските тагми, без да разкъса порядъка си и след това с маньовър да победи, може да води само калена, уверена и дресирана до автоматизъм войска. Още повече част от нашите войници вече са "помирисали барута" в предните години на военни действия. С такава армия може и трябва да се гордеем и днес!

Колеги, имайте милост и ме изчакайте да мина главните пунктове, пък после ще дискутираме по отделните въпроси.

Между другото, от Биберната до устието са 6-7 км. по права линия.

Преди да се върнем на бойното поле, което както казах е удобно и за двете страни, като българите имат малко повече предимства в отбрана, нека се съгласим, че изхода от едно сражение не зависи само от терена, а и от такива прозаични неща, като мотивация и боен дух, снаряжение и въоръжение, обучение и опит, както и негово величество случаят.

Нека погледнем какво все пак имаме въпросния ден!

За ромеите ще предоставя любезно на графа и Аеций да допълнят към темата, ако искат?

Да видим нашите прадеди. По това време България е голяма аграрна държава. С развита администрация и здраво правителство тя разполага. Стоково-промишлените й сили изостават многократно пред южната й съседка. Факт е, че никой от владетелите през ПБЦ не достига до идеята за централна банка и монетен двор. Обяснението е просто, според мен. Външната търговия урежда вноса на парични знаци от съседите, главно ромейската империя. Парите, като цяло, са нужни на правителството, аристократите, търговците не на последно място, отчасти занаятчиите и военните. Огромната маса от населението кара на натурална размяна, а в редките случаи когато им трябват пари, то наличните ромейски или други монети задоволяват напълно нуждите. Това обаче възпрепятства държавата да организира армията си по ромейски образец. Простичко казано, войската се попълва от опълчение, свиквано за водене на военни действия. Опълчението е отчасти аристократично, но в голямата си част народно, т.е. е мобилизирано от върховния владетел или правителството - справка кавхан Ишбул.

Ако приемем, че немалка част от гражданите на България (в случая селяните) са заети със скотовъдство, то наличието на многобройна конница е обяснимо, вкл. и така любимата на всички тежка кавалерия - с ризници, шлемове, тежки мечове и копия и прочее. Но да изключим сериозни пехотни маси е просто невероятно! Ако прескочим етническия им състав и се взрем в класовия - то това са дребни земевладелци със собствено натурално стопантво. Като отчетем тези характеристики, идва ред на въоръжението и на кавалеристи и пехотинци. Да приемем, че във всяка селска ковачница са се изработвали унифицирани оръжия, е повече от несериозно. Големия брой инвентарни надписи говорят за друго - държавата е полагала сериозни, да не кажа колосални усилия, по въоражаването на войската с модерни и стандартизирани оръжия. В този смисъл става разбираем отгласа от източниците, за сериозните наказания по отношение поддържането на оръжието и бойните коне при българите. Непряк свидетел за развитата структура на армейските подразделения, е многобройната титулна система в българската държава, отнасяща се предимно към военните чинове. Тук бих искал да изкажа една смела хипотеза, че "славянския" термин "полк" е българско творение и се отнася за подразделение от 1000 - 1200 войника. Все пак България държи първопроходството на Киев поне с две три столетия, така че не е толкова смела хипотеза. Друг е въпроса, защо още нямаме роден източник за названията на отделните подразделения.

Но наличието на сериозни, добре организирани и въоръжени пехотни части според мен е вън от съмнение. Елементарно доказателство са немалкото успешни войни и битки срещу отличните пехотни формирования на ромеите, така да се каже бащите на легиона, манипулата, кохортата и други подобни. Че нашите са им отстъпвали в някои елемнти също е несъмнено и е обусловено от разликата в материално-техническата база.

Основното оръжие на почти всеки войник от епохата е... копието. Надявам се да не спорим тук! Към него идват каската, меча, щита и ризницата. Лъка също е важен, както при пехотата, така и при кавалерията, даже там е преобладаващ. Запазените миниатюри ни дават известна представа, както и това, че ако им се вярва, и нашите, и ромеите са снаряжени сравнително еднакво. Копията са всякакви - дебели къси и дълги за ръкопашен бой, тънки дълги пики за кавалерията и тънки за мятане, както и подобията на стрели мятани от ръце. Мечовете също са ясни. Ако конниците ползват предимно саби и палаши, то пехотата е със здрави двуостри мечове, с дължина метър - метър и малко. Боздугана е кавалерийско оръжие по това време и е разбираемо. Конните щитове са малки за да не пречат на ездача, обратно - пехотните са солидни и големи. Всичко това, плюс върхове на стрели, шлемове и ризници може да се види по нашите музеи. Е, нямат надпис на произодителя, но по някои характеристики може да се отличи ромейското от родното производство. Известен е и факта, че след боя труповете са обирани предимно откъм снаряжение и оръжие, поради което нашите бойни поля са оскъдни откъм рагефакти. Но това важи за всички бойни полета, което е още едно потвърждение, че оръжието е скъпа стока.

Нека караме поред, приятели!

Стратегията също е интересна в тази война и е неотделима част от генералното сражение, което въпреки всичко не дава окончателна победа на едната страна - в случая българите. Самата война е почнала преди около две години, според източниците е търговска. Българското правителство отправило нота за пазарите, ромейското си направило оглушки и така нататък. Ако вярваме на Клаузевиц, то като нищо причината може и да е тая, но пък и доводите на др. Сталин също не са за пренебрегване, а именно: "Всяка война е представяна в извратен вид от нейните организатори, за да се прикрият истинските причини за нея". Ние разполагаме само с ромейската версия, дано да е засега, така че трябва винаги да имаме едно наум. Та също според източниците, Симеон "...се бил възгордял премного...", което може да е другата версия, за пълномащабната акция на българския владетел, по завземане на трона на империята. Това не е толкова нелепо, както би се сторило на пръв поглед, на читателя закърмен с днешните, пък и не само, учебници. Но все пак от историята знаем, че всички империи не са еднонационални, същото важи за България и Новия Рим. Всички граждани на последната са римляни и на престола са се качвали всякакви - араби, сирийци, македонци и прочее. Симеоновата идея не е някаква варварска екзотика, а по-скоро плод на тънки и добре организирани сметки. По това време в Цариград е малко... неясно, от политическа гледна точка. Управляващ ефективно император няма и империята е на път да "излюпи" нов такъв, вкл. и нова династия. По стара имперска традиция то той би бил генерала с най-силната армия, или такъв подкрепен от по-голямата част от военната и/или дворцова клика. А Симеон почва отдалече с разни сватбени маневри, които са били напълно прозрачни по това време за участниците в надпреварата за трона. Перипетиите в българското правителство, по този въпрос, засега (дано засега) са неизвестни, но Симеон със сигурност е имал сериозни връзки в Константинопол, така че идеята му не е невъзможна, колкото й да не се е харесвала на властимащите там. В този смисъл имперската клика организирала похода е имала доста стратегически задачи за решаване. На първо място да пресече амбициите на Симеон чрез една сериозна война, по възможност да потроши армията му, като по този начин сведе северната заплаха до минимум, а защо не и да постигне, ако не пълно унищожение, то поне сериозни териториални и материални придобивки, и не на последно място да излъчи победоносен офицер, който да посегне със сериозни основания към трона, след една успешна за ромеите война. В свой стил имперското правителство организира пълномащабни военни приготовления, както и сериозна дипломатическа игра, в резултат на което Симеон е принуден да се разправя с проблеми на другия край на държавата си, близо две години. Но когато ромейската армия се е събирала под Константинопол, вече е настанало време за сериозните военни действия, поради което българската войска е почнала своето съсредоточаване на юг. Може би са допуснати някакви отстъпки или пазарлъци, от страна на българите със северните им съседи. Безпрепятственото преместване на маджарите говори в тази насока. Явно е, че ромеите също са решили да "хвърлят зара", за което свидетелства масовата клетва на войската в стил "Победа или смърт", нещо което не се случва често в ромейската традиция и от друга страна показва сериозността на управляващите, към които спадат генералите в този поход, за решаване на стратегическите задачи стоящи пред тази политическа групировка.

Не е за подценяване и това, че явно към този момент България вече е много сериозен враг, с огромна за времето си територия, мнообройно население и все по засилваща се икономика. Ако се вярва на картите, то България е обсадила целия север на империята, от албанските планини, в близост до Солун и Константинопол, чак до Бургас.

В изпълнението на тези задачи лагера на ромейската армия край Анхиало не е случаен. Както казахме, оттам има три удобни пътя за развитие на войната. Със или без битка в равнината, ромейската армия би могла да поеме край Несебър и Св. Влас по дългия проход, но пък опряна на флота и пристанищата и градовете по пътя, да облекчи логистиката си. След преминаването на препятствията, то ромеите биха излезли на оперативен простор в близост до Варна и Провадия - много важни крепости. Овладяването само на Варна от значителен ромейски контингент би бил огромен трън в задника на българската държава. Доказателство за това е, че всеки, поне малко решителен български владетел, винаги, при всички случаи е изтърбушвал варненската крепост, когато е попадала в ръцете на ромеите. Пробив през Дюлино или Айтос също изкарва ромейските пълчища до оголения корем на България и най-вече районите на Плиска, Преслав, Шумен и Провадия.

Да видим защо ли Симеон и щаба му се покатерват на Биберната!

В околовръст е най-високия и остър баир, нещо като комин. Аз даже имам подозрения, че човешката ръка е помогнала да се оформи такъв. Видимостта от него надхвърля тази на Фока в пъти. Да направим завъртането. На изток е синьото Черно море, докъдето стига хоризонта и вражеския флот е като на длан. Същото важи и за Анхиало. Смело може да кажем, че със съвременни оптични средства Симеон би видял, дали ромейските стратези са бръснати, по време на пира в двореца. Така че българите едва ли са имали затруднения да определят точния брой на враговете си и съответно да потвърдят или отхвърлят готовността за генерално сражение. Щом са го дали, значи са изчислили шансовете си на повече от добри, от гледна точка бройката на противостоящите армии. А и мястото е идеално и за активна отбрана, ако се изтеглят малко на запад, към Руен, където могат да се бият на тесен участък, а ромеите дори с превишаваща численост ще трябва да "изчакват" реда си в теснината, нещо като "езика" при Азенкур. Предполагам от предишни битки тъкмо в тази задна зона са кокаляците около днешния язовир на Ахелой. Поглеждайки от изток на юг Симеон би могъл да види, в ясно време" чак до Крайморие и прочутата от време оно страноприемница "Кокошките". По-натам обзора му е същия, като има предимството, че вижда по-далеко по пътя Каблешково - Айтос, вкл. падините и овразите край него. Точно назад - на запад се виждат възвишенията, на които преден "пост", ако може така да се каже, е Биберната, като те имат тенденция към снижаване, затова ми е чудна и формата, и височината на този баир. Продължавайки да върти наблюдателя ще гледа надалеч по долините на реките Ахелой и Хаджийска, на доста километри. След това ще се види добре и началото на Дюлинския проход, а малко по-северно ще съзре култовото място - "Ханската шатра", което може би е била оброчно заведение от онези времена, когато след българска победа нашите "ханове" са празнували там, наливайки се с прекрасно плачкосано местно вино, направо от черепите на вразите. Това разбира се е в рамките на шегата, но нивелацията на Биберната и Шатрата са приблизително еднакви. Също така се вижда нос Емине, за Несебър вече е ясно. Така че, като наблюдателен пункт Биберната е повече от идеален, като също така не преставлява интерес от тактическа военна точка. Къде точно са били лагерите на нашите аз не знам, пък и не само аз, но района на Медово - Александрово е повече от добър. Двете реки, в горното си течение са идеални за прясна вода, както и за прехвърляне на набързо сковани мостове, околните гори дават прохлада и място за лагеруване, за дръвца за огрев да не говорим. Долината пък може да събере доста коне на паша, без да се бутат с пехотинците. Отделно мястото е кръстопът на трите прохода, така че по тях могат да се получават вести, припаси и подкрепления.

И така, походите са свършили, двете армии са наблизо, виждат се директно, не се надушват чрез патрули и диверсанти, време е да огледаме бойното поле. Ще го направя през очите на Фока и Симеон, като се придържам към източниците, добрата войнишка практика и здравия разум.

Станът на ромеите е край Анхиало (ползвам старите и новите имена, ако трябва ще ги оправя, стига да речете) на мястото на днешния завод Черноморско злато. Ако имате път натам и малко желание, плюс двадесетина лева за добро винце, може да спрете на паркинга срещу входа и да си купите от фирмания магазин винце или ракийка, според предпочитанията. Докато правите покупката, вземете си кафе от магазина, излезте на паркинга и загледайте високата постройка на завода строена още през соца. Представете си, че това е кулата в умален мащаб на ромейския полеви лагер, направена от дърво и пръст. Едва ли ще ви пуснат да се качите сега там, но ако успеете (аз съм го правил) от най-високия етаж ще ви се отвори чудна гледка. На изток е безбрежното море, което по това време на годината е що годе спокойно и да има сулган, то той не е опасен за корабите, още повече в добрите пристани на Месемврия и Анхиало. Въртейки се на юг, ще видите възвишенията на Меден рудник, равнината, езерата и блатата простиращи се от Бургас досами Поморие до ден днешен, а отгава са били доста повечко. На югозапад почват възвишенията на Житарово, но ще може да видите чак до Сюври баир, а също и тогавашния курорт Банево - любим спа център още от тракийско време. След това пред погледа ви ще бъдат равнините и блатата чак до баирите западно от селата Мина Черно море и южно от Лъка, а непосредствено след тях малко на северозапад се изправя Биберната и околните високи хълмове. От дясно на височината е равно (района на Александрово - Медово), а отляво е гористо и насечено от оврази, долчинки и низинки, простиращи се покрай стария път за Слънчев бряг. Още по северозападно виждате края на долината водеща към Руен, двете реки - Ахелой и Хаджийска, както и началото на Дюлинския проход. На север са стръмнините на Балкана, започващи от Св.Влас и неговия проход, и разбира се Несебър.

Гледайки направо към Биберната, ще забележите един интересен каменен откос (да каменен, не е резултат на днешни мелиорации), прилизително ориентиран север-юг, над днешното село Каменар, дълъг около 4-5км, със средна височина 3-4 метра, но пък стръмничък. Ако вземем предвид, че от него са вадени доста камъни, може да предоположим, че е бил и по-дълъг. Именно този откос, дори да сте нависоко в зданието на винзавода, ви пречи да наблюдавате безпрепятствено подножията на Биберната, където сега са лозята на Каблешково, както и самото градче.

Ще започна с похода. Ромейската армия е поела по крайбрежния път Цариград, Люлебургаз, Малко Търново, Визица, Ахотопол, след това през Созопол, Пиргос и накрая Анхиало. Винаги, когато вразите навлизат по този път, флота им тръгва също на поход. В какъв състав - спорно е, също и това, какво е превозвал, но поне надявам се ще се съгласите, че припаси винаги са се возили освен другото, а много пъти и само припаси. Сухопътната армия може да кара и без подвоз от флота, но обратното спестява тътренето на талигите в обоза и повишава съществено среднодневния преход, респективно скоростта за нахлуване. Прочее, това е пробвано доста пъти преди въпросната битка, така че може да кажем - пробива през анхиалското поле си е нещо, като рутина за ромейските военни, нещо подобно на пробива през Смоленск на път за Москва, повтарян от всички западни противници на Русия.

Интересно е, че въпреки скоростта Симеон е наясно с направлението и своевременно събира армията си в околността, което говори добре за разузнавателната му служба, ако не е въпрос на чист късмет. Но и да е уцелил случайно, Симеон показва добро познание на историята на ромейско-българските войни и похвални стратегически умения. Защо? Анхиалското поле дава оперативен простор към три важни прохода в Стара планина. От Анхиало на ден и половина-два път е Айтоския, директно от Поморие може да се форсира Дюлинския (най-късия) и също на половин преход може да започне катеренето на Несебърския. Отделно равнините на Несебър и Поморие дават мегдан, както за големи лагери, така и за хубав бой, и най-вече са отлични морски бази. Войската дошла дотам има предимството да получава припаси и подкрепления по море (бързо демек), офицерите да се порадват на градския луксозен живот (спомнете си филмите за баловете във Виена преди Ватерло), в градовете винаги има логистика за войската, болните може да се оставят там на сигурно място, ако армията форсира някой от проходите с бърз вестоносец може да се активира флота за действия (до Варна може да се стигне и за ден при добър вятър) и т.н. и т.н. Като цяло предимствата са повече от недостатъците, като място за съсредоточаване или битка.

Всъщност, почти всички походи към България през ПБЦ са или оттам, или през проходите близо до Меркели. Поправете ме ако бъркам, но не съм чувал за поход започнал от Сердика или Филибе? Така че шанса ромеите да се озоват там, а не на друго място, е 50 на 50.

Другият интересен факт е, че Симеоновите полкове (за това по късно) също са там. Ако попитате отново защо, отговорям: Войските са там, защото българското правителство (условно) е решило да даде генерално сражение на новите римляни. За уточнение ще кажа, че от най-древни времена, до края на август 1914г., ако две армии нямат желание (или едната) да се срещнат в бой, то сражение няма да има. Примери в историята бол. Спомнете колко време Наполеон гони Кутузуов през половин Европа и после през цяла източна Русия, докато под напъна на своето правителство Кутузов не го среща на Бородино. И после пак бяга, и корсиканеца не го гони защото знае, че е безполезно.

Здравейте приятели!

Гледам, пак сте отворили темата, лошо няма. Ако ще продължаваме обаче, бих искал да преминем от сферата на алтернативната история и научната фантастика, към боравене с източници (вече е направено доста в това направление) и аргументирани изказвания по различни науки, дисциплини и ако щете - житейски истини, като елементарната логика би трябвало да ни е знаме!

Имах предвид, че като катурва Троцки, Сталин е можел след това безпрепятствено да си го плюе, за каквото поиска. Например в някой от процесите срещу "троцкистката опозиция", да нахрани Бронщейн, че видите ли същия е изтрепал без съд и присъда Николашка и челядта му, с което е увредил на престижа на великата съветска власт. Абе идеи колкото щеш...

Аааа.......!!!

Пак ли за битката?!?!

Нали затрихте старата тема? Сега защо пак? Ако дойде графа, обещавам да се включа, ако не - считайте това за офтопик.

П.П. Галахад, ако искаш помогни да построим нещо смислено по въпроса? Пощата ми е актуална, ако тук няма да ни стигне времето и мястото.

Сега! Ленин има данни, че е настоявал за съд, даже има телеграми към правителството, относно "съда", от уралските власти. Сталин обича съдебната процедура и гледа да спазва, дори формално съдебния процес, за малки и големи. Ленин освен това е юрист. Нищо не им е пречело, в момента, в който страната е полудяла от революция, да спретне един бутафорен процес и после да му теглят куршума. Нищо подобно не се случва и големците от ВКП(б) си траят до гроб. Не е ли странно? Троцки пуска някакви мухи за убийството, но... в дневника си. Публично също си трайка. Сталин е можел на свой ред, също да оплюе Троцки в качеството си на вожд на СССР и всички са щяли да му вярват и да го възхваляват, за безпределната му мъдрост. Но... и той си трайка, дори коато подгонва юдеите в 50-те години.Пак повтарям, по това време обаче (екзекуцията) Сталин е дребна рибка в съветското правителство, едва ли еимал право да решава, пък и по това време май е на фронта при Царицин. Главните действащи лица са Ленин, Троцки, /Свердлов/ и донякъде Дзерджински от страна на ВЧК, но той май също е извън Москва тогава. Руските "алтернатисти" нарочват Свердлов за главен инициатор на кървовото злодеяние, като поръчка на Я. Шифт, който освен това организира опит за преврат, като стрелбата на Каплан и убийството на Мирбах (в съседната тема), които събития стават сравнително близко. Отделно, криенето за разстрела е по идея на Ленин, за да не си развали отношенията с Германия, на първо място и с Англия в последствие. Но нищо не спира Ленин и компания да изпоразстрелят част от великите князе в Петроград, като "заложници" при настъплението на Юденич, без съд и присъда. Така че тайнственото изтребване на царя и другите пак остава неоправдано и забулено в излишна, според мен, загадка.

Значи, аз говорих в един форум, с един начетен, но крайно ксенофобски настроен индивид, който твърдеше, че един от първите декрети на Совнаркома е за "Антисемитизма", който постановява разстрел на място за антисемитски прояви. Дори сам по себе си, подобен текст е нелеп. Аз прочетох цитирания декрет на Временното правителство, но моя опонент твърдеше за разпоредба на съветската власт. Това не е толкова важно, стига разбира се да не се намери нещо подобно. Колкото до първите декрети - на официална линия Ленин прави гюбеци, образно казано, за се закрепи на власт с партията си, нещо което правят всички политици, сътпили на тънък и хлъзгъв лед в управлението си.

Адаш - що за лого си лепнал? Ако не е тайна де? Аз не харесвам както антиюдеите, така и ционистите и въобще техните разправии ми идват вповечко, включително до нецензурност!

Хм! Бая речи са плющели тогава другарите, много документи са съставяли и подписвали, че и телеграми, и какво ли още не. Съдържанието на част от тях е меко казано "смущаващо". Какво ги е спряло, например Ленин, да напише една пролетарска статия в Правда, за довършването на Архиврага? А какво е пречело на Бронщейн след изгонването да оплюе другарите в СССР и да им лепне убийството на царското семейство? Неизвестно защо, всички отговорни по това време време другари, до края на живота си, си правят оглушки и зъб не обелват по въпроса, което е странно, и то много, не мислите ли? Има и друго. Към тоя период императора е политически труп, влиянието му е нищожно, тоест не е имало задръжки да обяват разстрела му, дори и да спестят убиването на семейството му, което пък е напълно невинно. Вместо това другарите здраво послъгват в първите месеци след екзекуцията.