Rogi

Ако е речено утре ще я докараме какво точно извършва полско войнство с/у германите, понеже върбаноф не се намесва, да допълня за коридорите. Липсата на коридор, както и военен договор м/у Румъния и Полша с/у СССР, дава основания на последния да не се намеси в защита на Чехословакия. Отказа на тези двете да го дадат - съвсем. За Франция пък е абсурд да започне война на 2000 км. от мястото на събитията, за да защити сама чехите, подобни действия през 1914г. се видя как свършиха. Дали отварянето на подобен коридор щеше да вкара комунягите във война с Хитлер е спорно, но отказа от коридор е безспорен. Без пряка връзка помежду си с подкрепящите ги немци, едва ли унгарците щяха да поискат/и получат съответните територии от Чехословакия и Румъния. Без коридор Османската империя можеше и да издъхне още през 1915г. Ако не ги разбирате тези неща, нека просто не се заяждаме!?

Колкото до кавалерията - голяма част от полските войски, които се опъват по-сериозно на вермахта са т.н. кавалерийски групи. Какво включват те, като въоръжение, освен атове и стройни кобили, оставям на колегата да допринесе в дискусията. Сеченето на танковете със саби е отдавна доказан фейк.

След примирието болшевиките, есерите, анархистите и някои други, които съставляват правителството на РСФСР, обявяват Брест-литовския договор за недействителен, поради самия акт в Компиен и започват придвижване на РККА по петите на отстъпващите немци, като отново си връщат Минск. На 14 ноември Пилсудски става едноличен господар, нещо като "Warlord" (да ме прощава форумния)

Той прокламира близките си цели - възстановяване на Полша в границите от 1772г. и далечните - превръщането на Русия в придатък и сателит на Велика Полша, която трябва да стъпва "от можа до можа"„. Започват военни действия и мародерстване по "границите" с Германия и току що образуваната Чехословакия! Украйна, Белорусия, Литва и РСФСР. По този начин се образува забележителен военнополитически бъркоч, от който всички се стремят да се възползват - поляци, латвийци, литовци, естонци, малоруси, бели, червени, махновци, петлюровци и вся осталая...

С решителната намеса на Франция конфликта на запад приключва бързо, като на 5 февруари е подписано германо-полско съглашение, което позволява поляците, през бойните редове на отстъпващите немци, да заемат техните места в Белорусия, Украйна и Литва. Така на изток се озовава 70% от полското войнство към момента, плюс спешно прехвърлените през март 1919г. 70 000 корпус на ген. Халер от Франция. По това време Великобритания се отдръпва от поддръжка на поляците и те остават на издръжка на Париж. Нещо повече, Лондон, чрез лорд Кързон неколкократно настоява източната граница на Полша да минава по границата на Полското кралство, на което получава отказ от почти всички страни в конфликта, в различни етапи на войната. Нещо повече, в разпрата през 1919г. се включват Румъния и Чехословакия, които също искат парчета от бившите територии на Австрия и Русия. Това плюс действащите в района всякакви ЗУНР, УНР, Махновци, Деникинци и прочее банди допринася за създаването на сериозен геополитически въртоп в този район на Европа. Поляците надделяват и достигат: 19 април 1919г. Вилнюс, 7 май Киев и на 9 август Минск. Контранастъплението на червените през 1920г. едва не съкрушава полското войнство, но с решителните действия на Пилсудски и Вейган разтеглените линии на РККА са пробити и болшевиките отхвърлени назад, като на 21 март 1921г. е подписан договора в Рига, м/у РСФСР и Полша, като границите са далеч на изток от линията Кързон. Междувременно поляците успяват да вбесят родствените им литовци, като окупират и присвояват обширната столична Вилненска област, което правят въпреки изискванията на ОН. За оправдания измислят такъв пародиен сюжет (някакъв полски генерал се разбунтувал и въобще не се подчинявал на правителството), че Литва до началото на ВСВ даже не поддържа дипломатически контакти с тях. Комунистите пък консолидират останала Украйна и Белорусия, като задържат Минск и побеждават белите. В Чехословакия остава Тешинската област, за която поляците се облизват, а северната можа се ограничава с гр. Данциг, който ОН му придава "разкрачен" статут. Румъния "отмъква" Бесарабия и част от Буковина. По такъв начин възраждането на Полша предопределя бъдещето й на фона на ВСВ.

Само да вмъкна:

Варлорд, ако аз взема от Вас 100лв назаем, с уговорката, дори писмена, да Ви ги върна след една седмица, а после в продължение на месец упорито се правя на приятно разсеян за това, дали е конспирация от:

а) моя страна

б) Ваша

в) заговор на Ленин, Сталин и Путин?

Мерси отнапреж за одговора!

Евристей - не помня в коя част от приключения на добрия чешки солдат Швейк, се описваше случката с полското войниче, което искаше да се@е, вместо да стреля. Използвам Швейк, като събирателен образ на състоянието на многонационалната източноимперска армия, в която поляците, като сравнително скоро присъединена малко присъстват.

Освен всичко друго, ами Великобритания и Франция си подписват взаимни гаранции за защитата на Полша, нещо като запис на заповед. Защо са издали, вместо сериозен документ тоалетна хартия на поляците, това аз не мога да знам, както почти знам, че за същинското положение на нещата е бил в час и Хитлер, като изобщо не се е притеснил от всякакъв род хартийки по отношение на Полша.

Хайде сега за Полша:

Полша или Ржеч Посполита /не знам как точно е правилно, при все че имам много роднини в Полша/ има интересни исторически моменти свързани с нашата история и всичките до един положителни. Отделно, кой от нас не се е вълнувал истински на романите на Х. Сенкевич и не е следял със затаен дъх подвизите на пановете Кмичиц, Володиовски и сие?Владислав Варненчик загинал със смъртта на храбрите и победата при Виена също допринасят за романтичната, героичната и близка нам представа за Полша и поляците. Лошо няма, това са истински факти от тяхната история. Отделно, че тогавашната им държава е образец на някакъв вид демокрация, по представите за ония времена. Кралят им е изборен, Полша става велика и огромна държава, като се съюзява договорно с Великото литовско княжество и феодали от двете страни заемат полския трон, плюс разни други, но всичко това го знаете.

Краят на цялата история настъпва окончателно с Виенския конгрес, когато Полша е разделена пак м/у големите си съседи, като най-голямата част се пада на Русия. Последната първоначално поддържа някаква форма на автономия - Полско царство, но след няколко неуспешни въстания имперското руско правителство я бастисва през 1863г. С това не приключва борбата (подполна) и стремежа на поляците за независимост, но те са подхранени сериозно с избухналата ПСВ. Така и става в последствие. През войната поляците не горят от въодушевление да се записват доброволци в армиите на империите, което обуславя и по-сетнешната им съдба, но такива има в Германия и Русия (полски корпуси, дивизии и пр.). В Остерайха мобилизират известна част, справка - приключенията на Швейк, но като цяло поляците си остават по домовете, което обяснява големия им брой дошъл в новата полска армия създадена след края на войната. Интересното става тогава. След февруарския преврат германците организират временен държавен съвет на териториите контролирани от тях, в който влиза и Юзеф Пилсудски. За този да се пояснява, че е злостен русофоб е излишно, точно такъв е. Това продължава за кратко, после го вадят от този съвет и известно време е арестуван. Идва октомврийския преврат и болшевиките, верни на принципа си да "разбъзикат" целия свят, барабар със собствената си /условно/ империя, в началото на декември "признават "независима Полша"". Хубаво но през януари 1918г. полски корпус от руската/съветска армия, с командир руско-съветски генерал от полски произход вдига метеж, който метеж др. Вацетис (от латишки произход) се налага да потушава, но в крайна сметка Минск попада в ръцете на германците, което донякъде и обяснява в чия полза е метежа. След това идва края на илюзиите за новоизпечената съветска власт и през март 1918г. е сключен Брест-Литовския мирен договор, с който прясноизлюпената Съветска Русия признава поражението си от Централните сили и губи голяма част от териториите на бившата империя, вкл. всички полски земи, части от днешна Белорусия и Украйна, и Литва. Новата съветска държава в това време започва война с бялото движение, но попътно др. Ленин подписва закон в края на август, когато става ясно, че Централните сили вече са почти разгромени, с който денонсира всички царски договори за раздялата на Полша. Идеята е пак в типично болшевишки стил, по-точно троцкистки стил, понеже Троцки тогава диктува външната политика и не само нея. Същинската полска независимост настъпва обаче с Компиенското примирие от 11.11.1918г.

Да се извиня: унгарците нахълтват в Чехословакия, не Полша, по точно Словакия и не точно нахълтват, а си прибират територии, които смятат за свои. Форумецът Скуби е прав!

В кое точно се увличам? Може ли да бъдем пунктоални? Посъветвах учтиво колегата ППетров да се откаже от историческата секция на форума. Това за Сталин е шега от моя страна, но пропагандисти, или заблудени неосведомени душици, като автара го разпространяват навсякъде. Също така подобни типове плющят подобни, например за педерастията на цар Фердиданд. Нека припомня, темата е: Юнкерите Последните защитници на Руската империя. Аз само питах, как аджеба са я защитавали, нищо повече. Вие, като глобален модератор, с фунции в секция история, съгласен ли сте, че участието на юнкерите и кадетите в бялото движение, е съвсем друга тема/бира?

Или: да променим темата - колко от тези, които доказано ритат столчето под империята и императора не са юнкери и кадети. Става ли? Кратка справка: Този, който буквално натиска ръката на Николай втори да подпише абдикацията и ред други шашми около това събитие, е завършил Московското пехотно юнкерско училище през 1876г. Та така...

Може ли да поправя малко гореписалите?

В Хасеке (така му викат местните) са станали малко по-други събития. Мога да приложа и линк, ама не е за слабонервни, бременни и лица под 18г. Да го пусна ли?

Остави това, ами кръволока Сталин, след като му омръзнало да плюска печени дечица гарнирани с шафран, взел че размислил и създал наново кадетския корпус. Ся, ще го броим ли Джугашвили за защитник на империята или... да!? Щото юнкери си има и при Ленин още.

Ха ха... сега видях, че юнкерите оказали единствената съпротива при Октомврийския преврат ( не е въстание ) и били "основата и гръбнака на белите армии".

Колега, приятелски съвет, оставете историята, тя също ви е оставила отдавна и се отдайте на мистиката, кабалата, и каквото там още ви влече.

Някои лица, които твърдят, че са наясно със случилото се казват, че единствената съпротива на тълпите превзели Зимния и покрай това опандизили болшинството от Временното правителство, са оказали няколко купчини дърва за горене, солидна колекция алкохол в мазето и неизвестен брой лелки от т.н. "Женски батальон".

ПъСъ - моля Ви! Не сваляйте нивото на форума на "БГ Наука"!

Нека да е утре... или малко по-късно. Хем не искам да претупвам, хем има една особеност - полския народ е първия, който се изправя с оръжие в ръка срещу хитлеристите и техните съюзници. В германо-полската война, на страната на Вермахта се бият австрийци, чехо(словаци) и унгарци, както и описах преди. В тая връзка - дедолибен се изниза, бай върбан май също. С кое сбърках, като посочих, че с бездействието си Европа предава две силни и развити държави в ръцете на Хитлер, за да бъде усилена неговата държавна и военна машина?

Като казах полския народ - да, той поне се бие за родината си, но предварително мога да кажа, че това не важи за елита му, с малки изключения, или елита на Полша предава страната в лапите на Хитлер.

Добре де, оборихте ме.

Ако уважаемия автор е имал предвид възпитаниците на висшите и средни военни училища в Руската империя, ще зарадвам много да разбера, как точно юнкерите и кадетите защитават империята, в периода февруари - октомври 1917г.? Ще замоля да се пуснат линкове, цитати, това-онова по-подробно. Колко въстания, метежи, опити за преврат и пр. са организирали горните, за да защитят, респективно освободят империя. Че по това време императора малко е харестуван нещо. А какво е империя без император? Все едно аз да направя сватба с Кристана Локен, пък тя да не знае.

Предварително благодаря!

ПС Щех да забравя! Мани, ами тея дето ритат къча на императора, покрай него и на империята, са се бивши юнкери и настоящи КаДети. Ти да видиш...

Когато става въпрос за германско-чешкия конфликт в навечерието на Втората световна война, много автори неоправдано са фокусирани основно върху конференцията в Мюнхен от септември 1938 г. между лидерите на Великобритания, Франция, Германия и Италия, пренебрегвайки предходните факти и събития свързани с този проблем. В настоящата тема се опитвам да обърна повече внимание върху тях.

В края на Първата световна война Австро-Унгарската империя изпада в невъзможност да съхрани многонационалния си интегритет. Когато на 27 октомври 1918г. външният министър Дюла Андраши младши след съгласуване с императора прекратява съюзническия договор с Германия, чешкото население приема това действие като акт на капитулация. На следващия ден в Прага избухват протести, от фасадите на сградите са премахнати австро-унгарските държавни знаци, а служителите в пражкото наместничество и полицейските управления преминават на страната на демонстрантите. По заповед на командира на градския гарнизон Павел Кестришанек армията остава пасивна. и по този начин Чехословашката декларация за независимост, написана по-рано във Вашингтон от чешката политическа емиграция, на практика е приведена в изпълнение. Германското население обаче отхвърля създаването на новата държава и още на следващия ден в пограничните области организира собствени автономии под името Немска Чехия в Северна и Западна Бохемия с център Либерец (Райхенберг), а на 30 октомври в Северна Моравия и Силезия създава провинция Судети с център Опава (Тропау). На 3 ноември в Прага пристига делегация на провинциалните германски ръководства, които не крият желанието си за присъединяване към Германия. Преговорите не постигат успех и на 29-ти същия месец министър-председателят Крамарж изпраща новосформираната чешка армия в пограничието. Поради тежкото си военно положение Берлин не може да се намеси и до 20 януари 1919г. съпротивата на германските сепаратисти е потушена.
По същото време на 18 януари в Париж е открита мирната конференция,на която Чехия е представена като самостоятелна държава с делегация водена от Крамарж и външния министър Едвард Бенеш, които представят седем меморандума, свързани с чехословашките граници. Антантата ги удовлетворява и по този начин чехословашко-германската граница остава идентична с тази между Австро-Унгария и Германия и по-късно е потвърдена от Версайския договор. Така на политическата карта възниква Чехословакия като независима многонационална държава с обща площ 140 368 кв.км. Населението включва 8 760 000 чехи и словаци, 3 120 000 германци, 745 000 унгарци, а украинците и поляците са почти 500 000. Според приетата на 20 февруари 1920г. конституция държавата е национална, единна, неделима и демократична. Националната политика е ръководена от теорията на чехословакизма, която обявява чехите и словаците за една нация. Тази теория обаче не е споделяна от населението и фактическото разделение между двата народа се запазва. Официален език е чехословашкият. Такъв език в действителност не съществува във филологически смисъл. Той е юридически конструкт, според който чешкият и словашкият езици са признати за първи на територията на цялата държава. Решението е възможно заради взаимната им разбираемост. Представителите на малцинствата, към които спадат и германците, имат право да използват своя език в административната комуникация там, където според последното преброяване съставляват поне 20 процента от населението. В такъв случай администрацията е задължена да им отговори на същия език. Макар тя да е изцяло доминирана от чехите, другите националности разполагат със собствени училища (германците и с университети в Прага и Бърно), собствени културни институции, собствени политически партии, като държавата държи единствено на формалната им лоялност.
Ситуацията в цяла Европа рязко започва да се променя след 30 януари 1933 година, когато за канцлер на Германия е назначен водачът на националсоциалистите Адолф Хитлер. За кратко време той успява да установи диктатура на своята идеология, включваща стремеж към обединение на всички германци в една държава. Това неизбежно оказва влияние върху вътрешнополитическата обстановка в Чехословакия, окуражавайки тамошната Германска национал-националистическа работническа партия, възникнала почти едновременно със своята хитлерова посестрима още в началото на 20-те години. Паралелно с нея действа и Германската национална партия, изповядваща същата идеология. Политика и на двете е категорично античешка, като в същото време не пестят яростни нападки срещу останалите германски партии, обвинявайки ги в предателство срещу „националната идея” заради сътрудничество с властите в една или друга форма. След успеха на националсоциализма в Германия полемиката им се изостря, техни членове организират погроми срещу граждани от еврейски произход, осъществяват шпионаж. Правителството реагира с поредица съдебни процеси, разпускане на двете партии на 11 ноември 1933г. и забрана на изображенията съдържащи свастика. За да функционират по-добре, германски нацисти в Чехословакия се обединяват в нова политическа организация, наречена Судетонемски отечествен фронт (СНОФ). Нейн председател става Конрад Хенлайн, бивш учител по физкултура. За да не бъде санкционирана, първоначално СНОФ е обявена за „движение” вместо партия, но тъй като според избирателния закон могат да се кандидатират само партии, на 30 април 1935г. тя отново променя своя формат и се преименува на Судетско-немска партия (СнП). В Карпатия се създава нейн филиал, Карпато-немската партия (КнП). Резултатите от изборите носят 15,2% от гласовете и 44 депутатски мандата за СнП, което е значителен успех в сравнение с предходните представяния. През есента на същата година президентът Т. Г. Масарик, който вече е тежко болен, решава да се откаже от заеманите функции и с негова подкрепа за нов президент е назначен Едвард Бенеш.
Междувременно, на международната сцена бездействието на Англия, Франция и успешната пропаганда на изолационистите в САЩ окуражават германския ревизионизъм. След Ремилитаризацията на Рейнската област и аншулса в Австрия, нацисткият режим фокусира курса на своята агресивна външна политика върху Чехословакия с помощта на СнП, вече изпълняваща указанията на Берлин като филиал. На 24 април същата година тя провежда конгрес в Карлови Вари на който Хенлайн формулира исканията към правителството. Те включват пълна автономия на немските езикови територии и правото „да отстояват своя светоглед” което ще рече установяване на нацистки режим върху част от територията на Чехословакия. На 7 юни исканията официално са представени в Прага като база за преговори. В същото време позициите на министър-председателя Милан Ходжа са допълнително разклатени от излизането на германските социалдемократи и земеделци от управляващата коалиция. Външнополитическата обстановка също е неблагоприятна. Великобритания и Франция продължават да са под влиянието на идеята за зачитане на германските интереси дори ако те са в ущърб на други държави, защото това било най-сигурен начин за предотвратяване на нова война. Тяхното отношение към чешко-германския конфликт е изцяло на тази основа и до голяма степен отразява позициите на общественото настроение на гражданите им. Изминали са по-малко от 20 години след края на Първата световна война и те не виждат смисъл от това пак да се месят в „чужди конфликти”.
С цел да урегулира конфликта без да дразни британските изолационисти и германофили, британският премиер Невил Чембърлейн изпраща лорд Уолтър Ръсинман в качеството му на посредник, който обаче „посредничи” изцяло от гледна точка на германските претенции. Междувременно, в редица селища с германско население започват античешки демонстрации които продължават през цялото лято. Изправено пред безизходица след дълги преговори, на 5 септември чехословашкото правителство приема исканията на СнП от 24 април. Окуражени от този успех, нацистите започват увъртане в търсене на повод за отказ от споразумение и о отмятане от първоначалните си претенции. Като такъв е използвано разгонването на германска демонстрация от полицията в Остава на 7 септември, обявено от нацистката пропаганда като „терор спрямо германското население”. СнП официално се дръпва от масата за преговори с правителството.
Скоро след това, на 12 септември в Нюрнберг е открит конгрес на националсоциалистическата партия. Хитлер държи реч на която изтъква „лицемерието” на демократичния модел като дава за пример Чехословакия. „Като добри демократи те започнаха да потискат населението, подлагайки го на бавен процес на унищожение”. По-нататък продължава с драматични примери за забрани на германските песни, на германското облекло, на германския поздрав, и завършва с поредната заплаха че Вермахта ще употреби сила „в защита на своя народ”.
Това не е първата заплаха от такъв характер, обаче този път цялостната обстановка е неблагоприятна за Прага както никога преди, поради което думите на Хитлер окончателно убеждават судетонемските нацисти че е дошло време за въстание. Само ден след конгреса в Мюнхен, на 13 септември избухва генерална стачка в цялата судетска област, която прераства в погром върху предприятия притежавани от евреи, атаки срещу полицейски управления, казарми, пощи, окръжни администрации, митници, прекъснати са телефонни кабели и на много места контролът върху границата рухва. Изцяло в ръцете на нацистите попада Карлови Вари по чиито улици кипи еуфория също както във Виена непосредствено след аншулса. В Хеб полицията открива огън по тълпите, предизвиквайки масова паника. Всички магазини, фабрики и училища незабавно биват затворени. На следващия ден престрелките продължават, за подкрепление на полицията пристигат войски с бронирани автомобили. В града е изпратен британски медиатор, който обаче единствено констатира смъртните случаи. В много други погранични селища над административните сгради също са издигнати знамена със свастики. Германската пропаганда признава че има пресичане на границата в двете посоки, подчертавайки че това се прави без да се стига до сблъсъци с граничарите.
В отговор Прага обявява извънредно положение. Полицията получава право да претърсва домове без заповед, преглежда частна кореспонденция, забранява събрания, закрива печатници и др. Важна роля изиграва армията, която разполага с готов план за реакция в случай на събития от такъв характер и още на следващия към целия фронт на размирните области се придвижват моторизирани войски. От своя страна, судетските германци разчитат на Вермахта да прекоси границата с цялата си военна мощ за да им окаже подкрепа, но режимът в Берлин е убеден че Чехословакия ще бъде оперативно неефективна за справяне с един бунт и по тази причина не се е подготвил за незабавна намеса в случай на нужда. Осъзнали, че танковете на Хитлер няма да дойдат навреме за да поемат битката, голяма част от бунтовниците са обезкуражени и изоставят окупираните от тях места търсейки убежище в Германия. Само ден след нацистките тържества в Карлови Вари без никакви сражения там се разполага армията, която превръща града в сборен пункт за разгръщане по цялото пограничие. До 17 септември въстанието е напълно потушено. СнП отново е забранена и Хенлайн, срещу когото е издадена заповед за арест, бяга в Германия. Там той участва в сформирането на Судетонемски доброволчески корпус с цел погранични атаки от германска територия.
Макар опитите за заграбване на властта в Судетите да търпят провал, в същото време Германия продължава подкопаването на Чехословакия на геополитическо ниво. Стратегията на Хитлер комбинира пропаганда и дипломация. От една страна пропагандата представя Велокобритания и Франция като ревностни съюзници на Чехословакия, каквито формално би следвало да са по силата на сключените между тях международни договори. Нацисткият печат яростно обвинява посредничеството на лорд Ръсинман в антигерманско пристрастие, а реториката че западните страни искат връщането на Германия в „унизителното положение” от Ваймарската република не спира от самото зараждане на националсоциалистическата идеология. С изострянето на конфликта за Судетите всички германофилски дейци във Великобритания и Франция започват сплашване на населението със слухове за мобилизация на синовете им в една „чужда война за чужди интереси”, организират псевдопацифистки кампании и намират широка поддръжка сред населението. В същото време обаче, Германия разчита именно на Великобритания и Франция с тяхното „съюзническо” влияние над Прага, а те от своя страна не виждат проблем в отнемането на чехословашка територия „по мирен път”. На 15 септември Чембърлейн посещава Хитлер в лятната му резиденция Берхтесгаден в баварските Алпи, изразява предварителното си съгласие с неговите претенции и обещава да въздейства върху Чехословакия за тяхното удовлетворяване. Ден по-късно лорд Рънсиман приключва мисията си и се връща в Лондон. В меморандума, който връчва на правителството, той обявява за невъзможно по-нататъшното съжителство на чехи и немци в една държава и препоръчва граничните територии да бъдат отстъпени на Германия. На 19 септември посредством посланиците си в Прага Великобритания и Франция връчват на президента Бенеш съвместна нота, настояваща Чехословакия да отстъпи на Германия териториите си с повече от 50% германско население в името на запазването на световния мир. Срещу това е направено обещание за ненакърнимост на новите граници. На следващия ден Чехословакия отхвърля нотата и предлага териториалния спор да бъде решен от международен арбитраж. Същата нощ обаче (срещу 21 септември) Бенеш е събуден от ново посещение на двамата посланици, които му предават ултиматум от своите правителства настояващ за незабавен отказ от граничните територии. В противен случай Чехословакия ще понесе отговорността за евентуална война с Германия, в която Великобритания и Франция отказват да участват. На практика с това двете държави открито обявяват, че няма да изпълнят подписани в международен договор съюзнически ангажименти. Правителството на Ходжа е принудено да приеме ултиматума, с което предизвиква буря от негодувание сред чешкото, а частично и сред словашкото население. Веднага след разпространението на новината са организирани демонстрации настояващи за решително отхвърляне на капитулацията и за оставка на правителството. Без да се бави Ходжа я подава и на негово място идва служебно правителство, водено от генерал Ян Сирови.
По същото време - на 22 септември, Чембърлейн отново се среща с Хитлер в Бад Годесберг за да го информира, че Прага е готова да приеме исканията му. Германският лидер обаче прави поредната си маневра като на свой ред ги отхвърля, излизайки с нови искания за териториални отстъпки, които вече обхващат предимно населени с чехи земи. Чембърлейн поема ангажимент да информира чехословашкото правителство за тази германска позиция с голяма доза песимизъм, определяйки я като неприемлива. Правителството на Сирови действително я отхвърля и на 23 септември обявява обща мобилизация. Под оръжията са свикани около милион души – чешкото и словашкото население приема мобилизацията положително, дори на места с възторг, поляците и унгарците също се явяват на сборните пунктове но без голямо въодушевление, а от запасняците с германска националност половината се изпокриват.
Тъй като изострянето на конфликта отново поставя Европа на ръба на война, като пореден опит за предотвратяването й на 29-ти същия месец в Мюнхен е свикана конференция на министър-председателите и министрите на външните работи на Великобритания, Франция, Италия и Германия. В дневният ред изобщо не присъства въпроса дали Чехословакия трябва или не трябва да се откаже от свои територии, а става дума само за границите на отстъпените земи. Но позицията на Германия в преговорите започва да отслабва. По принцип италианският диктатор Бенито Мусолини подкрепя Хитлер, но е безразличен спрямо евентуална подялба на Чехословакия и още по-малко има амбиции да участва в една война за нейната територия. Основна опора за успех в стратегията на Германия не е Италия, а „чехословашките съюзници” които упражняват своето влияние върху Прага в негова полза. На Мюнхенската конференция обаче Чембърлейн е уморен от постоянното маневриране на Хитлер и подразнен от провала на „миротворческите” си мисии и повече не желае да ходатайства за германските претенции пред Чехословакия. След новината че нацисткият лидер пак се е отметнал и се очаква конфликтът да продължи, Франция от своя страна обявява мобилизация. Чехословакия отказва да приеме исканията отправени на 22 септември в Бад Годесберг, а провалът на преговорите ще остави под неин контрол и пограничните територии, където е изградила мощна отбранителна система от бункери, окопи, бодлива тел, оръдия, и други средства за спиране на агресора в случай на война. Германската армия от своя страна, макар модернизирана и боеспособна, няма готов план за настъпление. На това отгоре избухването и потушаването на судетонемското въстание две седмици по-рано причинява тежък удар на нацистките организации в пограничието и след бягството на лидерите им в Германия възможността за нова атака в тила на чехословашките войски на практика е пропиляна. Поради опасността от изолация на масата преговори и неблагоприятното време за германската военщина, Хитлер изостави исканията от Бад Годесберг и се връща към предишните си претенции за анексиране на териториите в Чехословакия с доминиращо германско население. Преценявайки маневрата му като някакъв „жест” за намиране на изход от кризата, Великобритания и Франция се съгласяват. Чехословашката делегация, която също е поканена на срещата в Мюнхен, но не е допусната до разискванията, накрая само е информирана за „компромиса”.
На 30 септември в Прага правителството се занимава с резултатите от Мюнхен като трябва да реши дали ги приема безусловно, или ги отхвърля , което би означавало война. Въз основа на препоръките от „съюзниците”, които се връщат в позициите на своя неутралитет, правителството се съгласява. Резултатът изключително тежък – макар Чехословакия действително да е лишена от територии с доминиращо германско население, там също така живеят и половин милион чехи. Загубени са почти всички военни укрепления, прекъсната е комуникационната система и логистиката (шосета, ЖП линии и телефонни кабели между Прага, Бърно и Братислава). Към вътрешността на страната започва поток от десетки хиляди политически и етнически бежанци. На практика останала без съюзници и лишена от собствените си отбранителни ресурси по старата граница, държавата бързо започва да губи своята независимост. Още на 13-14 октомври при посещение в Берлин на външния министър Франтишек Хвалковски открито му е заявено, че Чехословакия вече се намира в сферата на германските интереси защото извън анексираните територии има още 240 000 лица от немска националност, повечето от които живеещи в големите градове – Прага, Бърно, Ихлава и Оломоуц. Върху чехословашкото ръководство се изсипва водопад от претенции за специален статут на германските училища, германския език, правото свободно да бъде отстояван „германския светоглед” което ще рече свободно да бъде пропагандиран националсоциализмът и др.
Същевременно Берлин насочва вниманието си върху Словакия като втори инструмент за дезинтеграция. Хлинковата Словашка народна партия (ХСНП), водена от Йозеф Тисо използва времето за да прокара исканията си за автономия и на 6 октомври по нейна инициатива в Жилина е свикана среща с останалите словашки партии (без социалдемократите и комунистите). На него е постигнато съгласие за подкрепа на искането за автономия и предаване на властта в ръцете на словашко правителство. Страхувайки се че ако откаже словаците може да потърсят подкрепата на Берлин и продължат по „германски модел” на отделяне, чехословашкият министър-председател се съгласява. За да бъде легализирана автономията на 19 и 22 ноември са приети промени в Конституцията, които превръщат Чехословакия от строго централизирана държава в широка федерация с явни конфедеративни елементи. На 30 ноември Националното събрание избира и нов президент, дотогавашния председател на Върховния административен съд Емил Хаха. В самата Словакия Тисо е назначен за председател на новото правителство, което незабавно поема властта и установява авторитарен, националистически и антисемитски режим. Всички партии са разтурени или „обединени” с ХСНП, от държавна служба са прогонени не само евреите, но и повечето служители от чешки произход. ХСНП от своя страна е разделена на две крила – умереното (консервативно), предвождано от Тисо който не бърза с обявяването на независимост, и радикалното предвождано от командирите на Хлинковата гвардия и вътрешния министър Фердинан Дюрчански. Под влияние на радикалното крило правителството излиза с нови искания – този път за намаляване на словашкия внос в общодържавния бюджет и създаване на словашки военни единици под командването на словашки офицери. В отговор централното правителство заема привидно пораженческа позиция, но не дава ясен отговор, а през нощта срещу 10 март изпраща армията, която нахлува в Братислава за часове. Президентът Хаха уволнява правителството на Тисо и повечето министри са арестувани. Дюрчански бяга във Виена, от където призовава словаците да се вдигнат на въстание. От военна гледна точка превратът в Словакия е успешен, но Прага няма дългосрочна политическа стратегия, не е планирала следващите си ходове, нито знае подходящи личности, които да сменят свалените министри. В крайна сметка на 11 март за министър-председател на автономното правителство е назначен Карол Сидор, който се опитва да състави нов кабинет, поставяйки обаче като условие освобождаването на всички арестувани. Централното правителство се съгласява и с това военната намеса губи смисъл. На следващия ден Германия изпраща емисар с предложение към Сидор той да обяви словашката независимост. Той отказва и тогава германците се обръщат към Йозеф Тисо, усамотил се след освобождението от ареста в своята енория в Бановце. След кратко колебание той се съгласява да замине в Германия за преговори с Хитлер за съдбата на Словакия. Когато се срещат Хитлер му заявява, че смята „да приключи с остатъка от Чехия” и че ако словаците не искат подобна съдба, трябва незабавно да се отделят от нея. Същевременно му обещава, че Германия ще гарантира независимостта на Словакия, но ако тя не бъде обявена, това би било безпредметно. След всичко това Тисо направо се обажда по телефона с искане да бъде свикан словашкият сейм. На 14 март той се събира в Братислава и Тисо представя в резюме резултатите от посещението си в Берлин, като препоръчва депутатите да обявят независимостта на Словакия с оглед на международната ситуация, което те правят след кратко съвещание.
Веднага след като новината за пътуването на Тисо и декларацията за независимост достига до Прага, правителството на Чехословакия също решава да иска преговори с Хитлер, на които да участва лично президентът Хаха. Германците се съгласяват веднага и на 14 март Хаха заминава за Берлин, но Хитлер не го приема преди да е приключил срещата си с Тисо. Когато се срещат, в присъствието на висши военни и партийни функционери нацисткият лидер ултимативно заявява, че в 6 часа сутринта германската армия ще започне окупация на остатъците от Чехословакия и че ако бъде оказана и най-малка съпротива, Луфтвафе ще бомбардира Прага. Гьоринг добавя как му било „писанало да повтаря, че срещу всеки чешки батальон ще застане германска дивизия”. От Хаха се иска да обяви капитулация и съгласие с окупацията в замяна на не много ясно определена „широка автономия”. Президентът, който по това време е в напреднала възраст и се налага да бъде извикан лекар, се пречупва пред натиска и още същата нощ с телефонно обаждане свиква заседание на правителството в Прага, като се обръща към министъра на отбраната с молба да издаде заповед армията да положи оръжие. Пак в Берлин той подписва и политическа декларация, в която предоставя съдбата на чешкия народ в ръцете на германския „водач”.
Окупацията започва сутринта на 15 март. Освен във Фридек-Мистек където заповедта за капитулация закъснява, никъде другаде не е оказана съпротива. При „тържественото” си посещение в Прага, Хитлер обявява създаването „Протекторат Бохемия и Моравия, с което чешките земи практически са инкорпорирани в рамките на Райха. След почти 20 години независимост чехите отново са лишени от собствена държава тъй като протекторатът не представлява международноправен субект. От този момент надеждите им се фокусират върху следващото изостряне на отношенията между нацисткия режим и закъснялата солидарност на съюзниците, при което с растяща неизбежност се очертава новата голяма война, а от там и вярата че германската военщина е обречена на разгром.

Да продължавам ли с "героичната "сражаваща се Полша"", или вместо обосновани контрааргументи ще получавам заклинания и лек, трапезен сарказъм?

Тук си попрекалил със свободните съчинения. Версайската система е така устроена, че всичко се командва от Лондон и Париж. Когато от Лондон блокират командването, настъпва хаос и всеки започва да се спасява както може. Именно от този хаос се възползва и Хитлер. СССР не е бил цел за никого, това са измислици на съветската пропаганда. Москва сама се набутва във войната заради слабата политика на Сталин. Британия също съвсем сама се набута във войната, за да може архималоумникът Чърчил да си избива комплексите от Дарданелите. Европа много загуби със заболяването на Чембърлейн, който определено е бил политик от висока класа.

Аз прекалявам от време на време само с охладено бяло вино. Знам, че тук е свободен форум, но на фона повечето добре информирани (демек чели здраво) колеги, това горното е несериозно, меко казано!

Версайската система е серия от договори, които победителите от Съглашението сключват с победените държави и народи, като например унгарците, които дотогава нямат самостоятелна държава. Тези договори са брутални спрямо загубилите, на принципа: "Горко на победените" и съвсем естествено е те да озлобяват срещу Антантците. Последните са наясно какво предизвикват и сключват серия от други военни договори помежду си, с които да гарантират доминацията си. Тези договори са взаимни с пресечна точка Франция, която най-много се притеснява от немците, не виждам защо намесваш Великобритания, която няма такива договори. Но ако твърдиш, че с някакви специални средства, при липса на военна договорка, Лондон е убедил описаните държави да клекнат на Хитлер... е, както казах, давайте да правим голяма Стариковска тема и нещата ще си паснат тамън!

.... Да не се отплесваме. За разлика от другите съюзници на Съглашението, които получават ред териториални придобивки заради участието в ПСВ, за разлика от Полша, която получава някаква историческа справедливост, след поглъщането си от трите империи преди повече от век, то Чехословакия със създаването хвърля "принципите на Уилсън директно в киреча. На нейните акушери изобщо не им пука, че чехи и словаци не са имали почти никаква държавност, че двата етноса не се понасят и до ден днешен, че повече от половината от населението на новата държава изобщо не са чехи, а тези дето чешко-словашкия изобщо не го говорят са близо 40%. Версайската идея е ясно - откъсване на най-големия промишлен район на бившата Австроунгария, създаване на силна (на теория) враждебна на немците държава и подсигуряване по този начин на сериозен съюзник на Антантата (разбирай Франция), ако германците пак се размърдат. Тя, заедно с друг версайски урод - Полша, трябва да осигурят на коравите шваби пак война на два фронта, за което се сключват и съответните договори. А ето какво се случва в крайна сметка:

Добре де, Лондон убедил Париж да не скача, но защо не реагира Югославия? Сърбите получават на границата си стар-нов могъщ враг от който са налапали голям залък. Там не се ли притесняват, че през границата може да се изсипят немците, като през 1914г., да си поискат тяхното, както и става? Защо не рипа Чехословакия, която по този начин е здраво оградена от враждебни немци и така намалява отбранителната й мощ, а в крайна сметка немците нахлуват там през всички граници. Защо не скача Полша, която няма файда от усилена Германия, защото усилването й подкопава полската мощ, което се и случва 39-та? Какво дреме Румъния, която вече вижда коридора между германци и унгарци, а последните имат сериозни претенции към нея, които реализират малко по късно именно с могъщата Германия зад гърба си? Хитрите гърци не се ли усещат, че дебелия идва, за тях специално след 2 години?

Сега, ако ми отговорите, че навсякъде в горепосочените независими и съюзени помежду държави, Лондон е играл своята си игра в угода на немците... еми да пускаме тогава тема за Стариков и да заключваме резунската, а!?

Да не забравите тезата ми - ВСВ освен всичко друго е и доброволното обединение (набутване по един или друг начин на народите и държавите в лапките на Хитлер) на Европа, с цел атака и сгромолясване на СССР. Нещо невярно или неправилно или да не се е случило така?

"Австрийският" език го измисли, една близка на политическите ти възгледи, наша държавна мижитурка. Аз го написах на шега. Не е лошо да насочиш своя потенциал към Локарнския договор. Според терминологията на любимия ти Резун, там горе долу се открехват шлюзовете на ВСВ, така че почети и ни представи своята версия. Ще ти дам напътствие - договорилите се страни имат по общите си граници безброй канали и шлюзове.

Австрия е създадена като самостоятелна държава, неутрална, обезоръжена и със забрана да се слива с австрийско говорящите си събратя на север. Член е на ОН. Хитлер си я прилапва напълно спокойно, никой даже гък не казва. Япония води някаква война с Китай, окупира огромни територии там и "наказана" с някакво подобие на ембарго, което после си става съвсем реално, но това е друга тема. Италия също търпи някакво ембарго заради Абисинските си лудории. Италия и Япония са съюзници на Антантата. И когато двата заклети противника на същата се събират - реакция нула и нула десети! Защо? Нека погледнем картата. С Аншлуса Германия се сдобива с път до Италия, тоест застрашава я пряко, с Югославия също, тя пък е член на малката Антанта, отделно Германия придобива коридор до Унгария - другия върл антантовски враг. Няма ембарго, няма война, няма хър-мър. Хитлер се сдобива с няколко милиона работници, селяни и войници в повече и коридор до верни съюзници.

Да карам ли така и за другите?

Галахад, съжалявам, но ако имаш нещо против темата - просто я затвори, става ли?! Миналата година ни обясни, че си изял един сладолед някъде в Поморие и с това се изчерпа участието ти относно терена. Аз имам конкретен план и като го изпълня ще пиша. За да бъда конкретен - 10км за конник не е нищо, за разлика от теб аз съм яздил коне. Освен тях прибави поне още 5 за разгръщането на кавалерията/резерва, които според мен са стояли юг-югозапад от Каблешково, а там както казах може да се скрие танкова дивизия. Понеже съм служил, танкова дивизия е минимум 200 танка и още поне 200 други железарии. Какво остава за 5-6000 конника и 2-3000 обслуга за нашия сценарии.

За кой път да го повторя: Имаме 3 основни момента от изворите.

1. Голямо клане. Става само когато войската се разбяга и участват конници.

2. Струпване на бягащи около р. Ахелой, а не под стените на Анхиало, тоест пътя до там е бил отрязан.

3. Имаме внезапен обрат в битката, т.е. появил се скрит резерв. Освен от посоченото от мен място, няма къде другаде са скриете и 1000 човека.

ПП дайте ми малко време и помощ да си довърша увода, а?!

Понеже се загърбиха моите мнения, или поне не получих конкретен отговор, може ли да развием малко темата - какво по-точно се случва преди 21 юни 1941г.? С мои думи: Европа е предадена доброзорно на Хитлер, за да може да си проведе войната в СССР.

Предварително благодаря.

КГ, не съм искал да Ви обиждам, но Дневник е ежедневник със сериозни залитания в жълтия спектър. Аз лично от Вашата публикация разбрах, че имало някакви 28 панфиловци. В интерес на истината в 12-томника издаден в СССР няма и една дума за подобен "подвиг", така че властите там още тогава са били наясно с истината. А не някой друг, а др. Бисмарк е рекъл, че най-много се лъже по време на война.

Извинения още веднъж!

Стоедин! Вярно е, че имам пристрастия, но понеже не ги знаете, не е хубаво да ми лепите оценки на кило. Едно от пристрастията ми в Историята е именно Вермахта. Не зная за Вас, но аз бях много натъжен, когато научих, че любимата ми армия се е втурнала в СССР с около 200-300 000 каруци. Каруца е римска приказка и означава кола теглена от впрегатен добитък. Освен добитъка тя има и шофьор - каруцар се нарича, в България от време на време се води обидно наименование. Някой тук се "изплющя" за "решаващата роля", която би изиграла България с намесата си на Източния фронт. Този колега едва ли е наясно, че цялата ни армия по това време се състои горе долу от числото на каруцарите във Вермахта. Предполагам решаващата ни роля би била да заместим конярите в армията, може би това е имал предвид колегата!? Може би сте прав, че най-много от кралство Югославия щяхме да получим Цариброд, Босилеград и Струмица, но не забравяйте, че към кралството имат аспирации Италия, Унгария и Австрия, които са далеч по-сериозни съюзници на Хитлер от нас. Да не говорим за военната и икономическа тежест на Югославия, сравнена с нашата. Ако не вярвате на мен - моля, прочетете дневника на Филов и бойните отчети на експедиционната група разгромила Гърция през линията "Метаксас". От последната ще научите, че Вермахта с досада и неудовлетворение отбелязва, че ФЛАК и Луфтвафе воюват по-успешно помежду си, отколкото с гърчолята.

Крамер, ако има такива руснаци, значи и те достигат сериозни нива на безграмотност. След окупацията в Югославия възниква такъв бъркоч, че даже германците се отказват да се занимават с племената и народите там, а нашия корпус може смело да претендира, че въвежда в подконтролните му територии някакъв стабилен порядък, което е отбелязано и от редица чужди наблюдатели и хронисти.

Ами стана следното: първо успях да си счупя ногата много нелепо, доста време ми отне да се оправя. Скоро пък ми се счупи колата и със стискане на зъби трябваше да взема нова, но пък така и така трябваше да давам пари, направо взех една джипка. Последно остава да взема уреда, дето ме чака над 8 месеца, според разни "специалисти" се води добър. Наясно съм със законите и ще го ползвам на първо за полето на Анхиало, все пак това е любимата ми тема от много години. Ако някой реши да помогне е добре дошъл, на вилата мога да приюта 3-4ма юнаци, засега имам само един приятел, който обеща да ми помогне. Много ми се ще да стане, като проучването на американците за битката им при Литъл Биг Хорн, или германците в тевтобургската гора, но съм реалист и затова ще се помъча сам. Най-добро време за копане е есента или напролет, земята е рохка и ги няма змийчоците. За хълма искам да огледам внимателно Биберната, много е странен тоя баир, нищо чудно да е изкуствен. Това ще стане този август, ще пусна и снимки тук, ако е със свойствата на Бакърлика - то за мен си остава идеален наблюдателен пункт, нищо че Божо смята възвишенията над Каменар за мястото на Симеон преди атаката. Смятам да ползвам две топокарти - едната е руска, другата е австрийска от 1910г. Ще вършеем ветрилообразно, според моята схема за битката, така или ще я докажа или ще се наложи да я преразгледам. Основен обект на търсене ще са върхове на стрели и копия, другото със сигурност е било обрано веднага след боя. Надявам се на находки на определени места, като ще си поиграя покрай р. Ахелой. Това е на първо време.

Моя е издънката, досега смятах, че спогодбата е от 39-та. Все пак договарящите се страни се канят да се присъединят към тристранния пакт, затова наричам договора "полулегален". Придобивката ни е оставена след войната и на практика ни превръща в страна получила някаква територия от цялата патаклама, а аз като българин се радвам на това. За другите "придобивки" ще спомена следното - Райха и кралство Югославия също имат доволно добри отношения, даже последната се присъединява към пакта. Ако не беше извършен преврат там, дали щяхме да "администрираме" Македония и Моравия? Между другото някой ще развие ли темата, за чий ... нашите административни и военни органи се изтеглят от Македония, Моравия и най-вече Беломорието? Срещал съм тезата, че СССР ни обявява война заради изтеглянето на нашите части оттам, но дали е фантасмагория или пък има нещо интересно в тази следа, засега не мога да кажа.

И аз ще изчакам Стоедин

Стоедин - спогодбата е подписана на 7 септември, неясно по кое време. На 9-ти сабалям германците навалят през полската граница. Да, под натиск на Хитлер и неговото правителство е спогодбата, ама нали Хитлер е кофти пич, защо след войната не я развалят? То под натиск от Хитлер и Трансилвания си отива при Унгария, но после си я връщат на Румъния. Затова на противниците на участието на нашата Родина в заключителната фаза на ВСВ винаги изтъквам Южна Добруджа. Без храбростта на нашите войници, двореца в Балчик и Джулай Морнинг на Калиакра щяхме да ги гледаме с визи. Факт!

Крамер - иде реч за ескадрилата - до 42 самолета, съставена от чернокожи, червената опашка май се казваше, пълна измислица от историческа гледна точка.

Доколкото знам, всички световни лидери малко уважават Хирохито, нищо че се води "император" на една от страните агресори във ВСВ. Нещо подобно се получава и с Миклош Хорти и крал Михай, че даже и с наш Симеонча, не че последния е нещо, зарад баща му. Но че се води микадо-то първосвещеник на Япония - две мнения няма!

Да, но спогодбата е подписана "полулегално", по-малко от 24 часа от началото на войната. Факт! не искам да обиждам никого, но в доста форуми и обикновени дискусии чувам за "териториалните придобивки на България, по времето на третия райх". Ще се съгласите ли с мен, че такива просто няма, а администрирането на Македония и Западните покрайнини, плюс още малко е акт на добра воля от страна на германците, да не говорим за това, че при определени обстоятелства щяхме да гледаме тези територии през крив макарон, дори и само за администриране?