Eньо

Нивото на корупция не може да се определя от населенето на държавата, Александре. Нивото на корупция в една държава се определя от конкретни членове на закона за преследване на корупцията неотменно със членове определящи контрола по прилагането им. Всяка държава хармонизира така конкретиката на законодателството си, че да поддържа желатата степен на корупция, защото въпреки говоренето срещу така наречената "корупция" това е механизъм за прокарване на опредлени държавни мерки и политики за които никога не се гоовори, но които са неразривно свързани с функциониранто на така наречената "демокрация". Г-н Валентин Вацев е абсолютно прав в разсъжденията си. За две десетилетия откакто Горбачов ни даде в ръцете на Запада, България е превърната в страна от третия свят с латиноамерикански тип обществено-политическа система със сменящи се на всеки четири години марионетни правителства, които безпрекословно изпълнявят стройно съставената по дни, месеци и години система неефективни и заробващи мерки наричани със заблуждаващи термини "финансиране" срещу "реформи". Имаме еднолична власт на колективен орган наречен "министерски съвет" който дефакто управлява с постановления и когато е необходимо подава зконопроекти за гласуване от послушното си мнозинство на така нареченото "народно събрание"... Пример за еднолично управление ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 124 от 23 май 2013 година ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ФИНАНСОВИ СРЕДСТВА ОТ ЦЕНТРАЛНИЯ БЮДЖЕТ ЗА 2013 Г. ПО БЮДЖЕТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ИКОНОМИКАТА, ЕНЕРГЕТИКАТА И ТУРИЗМА ЗА ФИНАНСОВО ОСИГУРЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ИЗВЕЖДАНЕ ОТ ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА БЛОКОВЕ 1-2 НА АЕЦ „КОЗЛОДУЙ” ЕАД И ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОГРАМАТА ЗА НАЦИОНАЛНА ТУРИСТИЧЕСКА РЕКЛАМА М И Н И С Т Е Р С К И Я Т С Ъ В Е Т П О С Т А Н О В И: Чл. 1. (1) Министърът на финансите да предостави от централния бюджет за 2013 г. по бюджета на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма средства в размер 13 000 000 лв., разпределени, както следва: 1. за осигуряване на технологичните процеси по извеждане от експлоатация на блокове 1-2 на АЕЦ „Козлодуй” ЕАД и експлоатацията им като съоръжения за управление на радиоактивни отпадъци на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” – 10 000 000 лв.; За извеждане от експлоатация на 1 и 2 блокове на АЕЦ-Козлодуй си има специялен фонд с който България е компенсирана, но "Министерски съвет" изобщо не се свени да граби с пълни шепи от бюджета събиран от българските данъкоплатци.

"... Болгарски царъ Крум, славянин - язьiчник ...

Прав си адаш. Няма бъдеще в тази д-ва. В селските райони до десетина години ще останат само братчеди, препускащи с каруци и въоръжени със щанги, брадви и чукове (до като има все още заключени къщи за събаряне) ... От друга страна пък политиката налагана в духа на "неолибералния модел" принуждава малките общини да продават всичко, което им носеше приходи от наеми и общинска дейност и да разчитат само на подаяния с лъжичка от бюджета и налагането на нови и нови все по-непосилни данъци и такси.

Няма балканска държава, която да не обвинява във фалшификкация на историята свои съседи. Всеки си има своята истина, включително и Република Македония.. Еднствения изход за преодоляване на последиците от балканизацията според мен е реципрочно признаване на самоопределението на българите в Македония и на македонците в България.

Лесно е на конкретен въпрос да отговаряш със "еquation of exchange From Wikipedia, the free encyclopedia" поствайки формулата на американския кономист Ървинг Фишер от труда му ''Покупателната сила на парите'' публикуван през далечната 1911 година... Крахът на неолиберамния модел не е само в САЩ, Испания и Португалия, а е ерозия на неолибералната пропагандна идея в глобален мащаб ...

... да вземем една от формите му, например раздържавяването на Парламента. То напомня съзнателното декапитализиране на социалистическите предприятия като увод към тяхното приватизиране. Но при декапитализацията винаги съществува надеждата, че декапитализираното предприятие, станало веднъж частно, ще заработи като нормален субект на производството и пазара, и ще стане обществено полезно. Докато един държавен инструмент, веднъж раздържавен – например закон, съставен и приет в частен, а не в обществен интерес, – винаги само ще вреди. А иначе този антиобществен закон по правило бива гласуван много демократично и при досконално спазване на всички процедурни изисквания. Антиобщественото съдържание на такива закони се дешифрира лесно – но борбата с тях е трудна, защото самата прообществена демократична форма ги крепи. Затова и част от борбените граждани в такъв момент могат да обявят за враг не раздържавителите в Парламента, а самият Парламент. Виновна е демокрацията: ако я нямаше, никой нямаше да я използва за антиобществено законодателство! И реакцията винаги е еднотипна и се е случвала многократно – да вземем от европейската история узурпирането на властта от Мусолини, или нашия деветнайстомайски преврат: ще разпуснем корумпираните партии, ще направим истинско народовластие, гарантирано от организираната сила на фашото или военните... Лозунги за „пряка демокрация“ и „власт на народа“ (която да бъде отнета от корумпирания и некадърен елит) се чуха и на нашите протести отпреди два месеца. Като призив за действие те не заслужиха внимание, протестиращите ги подминаха. Но те заслужават най-сериозно отношение като симптоми – симптоми на огромното разпадане на нашата държавност. Протестите заявиха и „голямото недоверие“ на управляваните към управляващите – което е и резултат от досегашните злоупотреби с държавността, и предпоставка за бъдеща безконтролност и ново раздържавяване. Чест прави на автора, че е видял сериозността на проблема с държавата още през 1997 г.: сред първите, които го забелязаха по света – и почти никой у нас. У нас тогава активните граждани трошаха прозорците на Народното събрание; изобщо цялото внимание беше приковано в политическото, но политическо – разбрано като не-социализъм, като демократизация (или обратно – като борба за реакционен реванш). „Ние да оправим демокрацията, тя държавата сама ще се оправи“ – това бе преобладаващата нагласа и на активистите, и на аналитиците на прехода. И схемата работеше – в Чехия, Унгария, Полша; приемаше се, че и у нас ще върви така, макар и по-бавно. Първото гръмко предупреждение дойде от Албания през същата 1997г.: народът там се въоръжи с разграбеното от полицейски участъци и казарми оръжие, държавата престана да функционира и обществото тръгна към хаос. Гражданският мир бе спасен от демократичната машина: въоръженият народ отиде да гласува на избори, а след изборите постепенно сдаде оръжието, като избра практически същите партийни лидери, които преди го бяха докарали до тази буна. А държавата се позакрепи, но остана все така корумпирана и неефективна. Но за наблюдателите – на фокус беше отново само демокрацията-спасителка от гражданска война; раздържавявянето на Албания, което беше породило проблема, пак остана само фон. По това време Лукашенко ставаше диктатор: наблюдателите окайваха беларусите, че доброволно сменят демокрацията с диктатура – но не видяха разрушената държавност, която той възстановяваше. Малко по-късно дойде Путин и схемата се повтори – той отнемаше демокрация, но даваше държавност. Обаче в демократическо заслепение и руската опозиция, и външните аналитици виждаха само отнемането, и отново обявиха руския народ за непонятен: как може да гласува за човек, който само им взема? (Редно е да отбележа, че през 2000 г. и аз виждах така частично – и нося съответната интелектуална и морална отговорност.) Днес тогавашните заслепености от скока тоталитаризъм-демокрация, които доминираха дискурса и практиката до към 2000 г., пораждат множество оправдателни обяснения: но те имат лична, а не теоретична ценност. Теоретична ценност има анализирането на държавността, на онова, което преди беше невидимо. През 1989 практиците изпреварваха теоретиците, те вършеха днес онова, което теорията довчера приемаше за невъзможно. В открояването на темата за държавността теоретиците взеха реванш: преодолявайки общото течение, намериха се хора, които успяха да осъзнаят проблема и да бият тревога (ще спомена Стивън Холмс, Томас Карътърс, ИванКръстев). Не бяха чути веднага, изминаха десетина години, преди идеята да повлияе на действието. Идеята, че в прехода от тоталитаризъм към демокрация е важна не само демокрацията – но и държавата; и че – каква ерес! – има моменти в живота на едно общество, когато държавата е по-важна отдемокрацията. Защото иначе раздържавяването поражда разобществяване: поемаме към една нулева степен на социалност. И не знаем в коя точка процесът става необратим, но знаем, че такава точка има. От там нататък всякакви термини, описващи формите и институциите на управление, стават наприложими: управление няма, върнали сме се в дополитическото царство на грубата сила на индивидуалните актьори. В нашия преход, както и в други, отслабването на държавността вървеше редом с развитието на демократизацията. Но от логиката на книгата следва, че елементарна зависимост, примерно обратна пропорционалност, от типа „за да има повече демокрация трябва да има по-малко държава“ – няма. Авторът знае сложността на тази материя, дава си сметка, че социалистическата държава трябваше да бъде променена – но резултатите показаха, че сме „преминали чертата“. Къде беше тази черта– и всички подобни „черти“ – е трудно да се каже дори впослед-ствие, камо ли по време на движението към тях. Но безспорно е, че ако тогава имахме сегашното разбиране, щяхме специално да я търсим, за да не я прекосим без да искаме. А в нашия случай, струва ми се, проработиха елементарни инерции – действащи именно, защото са елементарни – по схемата „Покрай наш Илия– и свети Илия!“. Първо рушахме социалистическата партия-държава, после държавата-партия, и накрая – просто държавата. Като добронамерените от нас се надяваха, че демокрацията в края на краищата ще оправи всичко (да се спомним аналогията с декапитализационната приватизация, дето щеше да я оправи пазарът). А някои други от нас решиха, че, първо, отслабената държава трябва спешно да бъде използвана за масово криминално присвояване, и, второ, че докато държавата си остане слаба, няма да ги заплашва съд. И ще им дава възможности за нови обогатителни беззакония. За такова поведение и демокрацията не е пречка – стига държвата да е слаба, както не е пречка и еднa слаба диктатура. Във втората половина на деветдесетте това се усети, започна укрепване на държавата – примерно чрез създаването на валутния борд. Но партизаните на слабата държава бяха достигнали критическата маса да могат да влияят на политиката и икономиката. Това удържа държавата слаба и до днес …

Впрочем скрит протекционизъм никога не е липствал в стройната система, именно заради това е създадена "системата", да налага избирателно според държавата създадена специално за нея макро икономическа рамка, която е видно до какво водив края на краищата ...

Естествено. Това, което някой историци ни го представят като "Преславски църковно-народен събор" всъщност е дворцовия преврат в Плиска, с който е детрониран започналия преговори за съюз със немското кралство срещу Византия законен владетел на България Расте, хвърлен в затвор и ослепен и на негово място е поставен обучения във Византия - Симеон...

За съжаление варианта "промяна" вече е далечен спомен. Неолибералния модел е утвърден окончателно и няма мърдане.

България ще си остане България, защото е национална държава, в която и турците, и циганите, и власите, и каракачаните са българи по националност. Етносите са нещо отделно, те само добавят цвят на нацията.

Александер ме подведе намесвайки се в в моя постинг, който наистина е адресиран към теб, както сега виждам. Мисля, че не е уместно да се прави на модератор. Все пак е редно да ми отговориш, на базата на кои български закони градиш тази утопична картина на българската действителност със митата, максималните цени и достъпа на българския потребител до евтини български стоки, защо това е точно обратното на реалността?

Така нареченият "Преславски църковно-народен събор" всъщност е проведен в Плиска.

Е, сега не ме карай да ти напомня за откровените неистини, които излагаш че уж българската държава пита българските фирми колко продукция могат да производат и "слага 100% мито на вноса ". Александре, ти изобщо не си в час със законите.

Александре, вместо да се държиш като квартален доносник от соц. времената по-добре обоснови тезите си и дай някакъв смислен отговор на зададените по-горе въпроси. Не вменявай лъжливи тези уж позовавайки се на българските закони като тази например: 'Държавата пита фирмата дали може месечно да произвежда еди колко си четки за зъби, фирмата ако каже, че може, тогава държавата слага 100% мито на вноса на четки за зъби, проверява колко струва производството на една четка, налага максимална цена, на която фирмата може да продава четките на дистрибутурите, на тях също им налага максимална цена, на която да продават на търговците, на търговците също и така крайния потребител се сдобива с евтина четка за зъби българско производство, като може да има и 10 модела примерно..." Нищо от цитата не отговаря на българската действителност и моля те, спри да дезимформираш. Държавата нито пита фирмиите, нито налага защитни мита, а прави тъкмо обратното.

Кумисът си е стара българска напитка, разликата със урдата (йогурта) е в това, че веднага след закваската съда трябва да бъде положен на интензивно разбъркване. По стара предхристиянска българска традиция този процес на ферментация протичал в мех от конска кожа, който се оставял на върха на юртата и се разтръсквал от време на време или се закачал за седлото където започвал да кипи като младо вино и да се подкиселява и ферментира. За религиозни церемонии се използвал специално добит чрез замразяваща дестилация кумис- с леко резлив вкус на езика като зряло вино от който на човек му ставало весело. Сезонът за доене на кобилите традиционно продължавал между средата на юни и началото на октомври. За един сезон една кобила отделя около 1000 до 1200 килограма мляко, от които около половината се оставя за жребчето...

Мисля, че за всеки държавен служител важи наказателния кодекс, стига да се намери някой смел гражданин, който да заведе съдебен иск срещу него...

Естествено. Името на назначения от Константинопол пръв български църковен глава е архиепископ Георгий - синкел на византийския архиепископ Йосиф. Името на първия български архиепископ е известно отделно и от едно писмо на папа Йоан VIII (872-882 г.) от 16 април 878 г. до архонт Борис Михаил, в което папата гневно напада епископ Георгий: "Нека знае Ваша светлост, че чрез авторитета на апостолите и на свещените канони, също и с присъдата на нашето постановление е низвергнат евнух Сергий, който, бидейки родом славянин и оплетен в много порочности, заел с измама свещенството; после пък се узнава, че свръх другото разкрит и изобличен в нарушение, той бил разпопен от епископа си тогава и после доста недостойно бил издигнат на Българското епископство от Георгий, който с лъжа си присвоил името епископ ..."

Европейската централна банка (ЕЦБ) се държи не като европейска банка, а като филиал на Международния център на Световната банка, което личи от механизмите - общите приказки за "стимулиране на устойчив и всеобхватен растеж в еврозоната '' пришиван с белите конци на прословутата лъжа за "финансова стабилност" като надежда за някакво светло бъдеще ...

Това последното е широко въведено в мнозинство латиноамерикански държави. Нормална практика е станала децата от малки да бъдат приемани в банди и "капака си подскача и подрънква почти постоянно" но ефекта не е в полза на общество, семейство и нация ...

Теофан описва, как Никифор наказвал собствените си войници ако посегнат на ограбената от българите плячка: „Той заповядал да се избиват безжалостно безсловесните животни, децата-кърмачета и хора от всякаква възраст, а мъртвите тела на едноплеменниците си оставил непогребани, като се грижел само за събиране на плячката. Поставил ключалки и печати на Крумовите съкровищници и вече ги пазел като свои. Отсичал ушите и други членове на християните, които се докосвали до плячката и опожарил така наречения аул на Крум...”

Диалекта е жив, и трудно да се изкорени със административни и други мерки до като думи като часка, чувая, търъбъ, дреа, пергишин, очеплезва са част от ежедневния говор.

Има ли широкодостъпен достъп до оръжие, винаги ще се намери стрелец.

Колко плати за твоя ДНК тест? И втори въпрос, как суровите данни на Y-STR профила се вписват с миграцията на предците ни от приазовието до Онгъл, и последващото тринадесет вековно присъствие в кръстопътището Балкани?

"Държава в икономиката" също е капитализъм, но централизиран и настроен да умножва и дотира цялото производство в територията на държавата, до като западния капитализъм се базира единствено на чистата печалба, и която не е задължен да се реинвестира половината в държавата реципиент, както би трябвало да бъде като минимум условие за стабилността на съответната държава, която предоставя ресурса ...

Да, H2CO - най-засегнати от него са пасивните пушачи, неволно вдишващи тютюневия дим.