Eньо

Визираш под кодираното предположение "избесените гяури" противопоставени на "башибозукът" последствията от руската пропаганда по панславянска линия за възраждане на славян-българската духовност и самосъзнание през 18 и 19 век, в последствие при назряване на условията - намесата на Русия, последвалата руско-турска война и създаването с руско оръжие на трета българска държава, нали?

Предприемачество - не може според мен да е нито "организирано", нито "ефикасно" по презумция, защото в същината си е високо рисково начинание.

Според мен няма 100%-тови атеисти...

Събуденият дух През последните няколко години забравеното име на българския учен от първата половина на ХХ век Ганчо Ценов все повече привлича вниманието на нашата интелигенция. Преиздадени бяха негови книги, излезе и отделна брошура, посветена на научните му перипетии. Кой е Ганчо Ценов? Без съмнение една оспорвана личност: - за опонентите му – несъстоял се историк, чиито произведения са без научна стойност; - за почитателите му – един от най-крупните български учени, с докторат от Берлинския университет, с пет книги, издадени в чужбина, от тях две монографии в едно от най-престижните европейски издателства “Walter de Gruyter”… Каква е точно истината за творчеството и произведенията на Ганчо Ценов? Отговор на този въпрос се е опитал да даде Николай Проданов в рецензията си – публикувана в бр. 5-6/2002 г. на сп. “Исторически преглед” – за брошурата “Възкръсващата история на д-р Ганчо Ценов” с автори Й. Табов и Кл. Василев. Всъщност названието “рецензия” е подвеждащо. Още в самото начало Н. Проданов определя целите, които си поставя, по друг начин. Според него групичка историци-дилетанти е започнала “кръстоносен поход” срещу “професионалната българска историческа наука”; идейна опора на тези аматьори е не друг, а починалият преди повече от 50 г. Ганчо Ценов! За да спаси науката от тази напаст, Н. Проданов заема позата на “рицар-защитник” на “професионалните историци”. Може би не всички историци биха пожелали Н. Проданов да ги защитава. Но все пак трябва да се съобразим с факта, че, публикувайки статията му в свое издание, Институтът за история на БАН фактически го легитимира в поетата от него роля. И така, за спасението на историческата наука, или поне на честта на пагона на “професионалните историци”, Н. Проданов се захваща с основния враг – Ганчо Ценов, а съвременните “историци-дилетанти” са нещо като фон за основната полемика. Първият удар е срещу докторската дисертация на Ганчо Ценов. Както ще стане ясно, той не е избран случайно. Подготовката за него е била направена още отдавна, преди много години, от други хора. Но Н. Проданов е подценил предупрежденията, отправени в рецензираната от него брошура, че сведенията за Ганчо Ценов в “българските му досиета” (включително и в устните спомени на личните му врагове) са манипулирани, и черпи с пълни шепи сведения от тях. С категоричния начин, по който го прави, той поема върху себе си и част от вината за техните деформации и фалшификации. И така, на почти цяла страница Н. Проданов се занимава с детайли около дисертацията на Г. Ценов, за да докаже, че това фактически е един мизерен труд без стойност, при това не по история. По онова време, пише Н. Проданов, в Западна Европа много университети са раздавали докторати без покритие. Такъв бил и случаят с Г. Ценов. Така фактически Берлинският университет, където Ценов е получил доктората си, е причислен към “лошите университети” – нещо, което буди учудване и на което очевидно няма кой да повярва, защото и тогава, както и сега, Берлинският университет е имал славата на едно от “най-строгите” и взискателни учебни заведения. Затова Н. Проданов полага усилия да аргументира твърдението си. Тук той вади един от основните си козове, за който даже използва препинателния знак (!): дисертацията на Ценов била само 35 страници. Не е за вярване! Такова нещо е невъзможно! – ще си каже критичният читател на тези редове. Но да се върнем към разсъжденията на Н. Проданов. Без да е не само чел, но дори според собствените му думи без даже да е виждал дисертацията, той твърди, че в нея няма съществен научен принос. Такъв не можело да има в един толкова кратък труд, а публикуването му в отделна брошура не означавало нищо, защото такава била обичайната практика. Какви обаче са действителните факти? Първата публикация на част от дисертацията на Ценов наистина е с обем около 35 страници и наистина подобни брошури не са били рядкост. Тя обаче съдържа само ЧАСТ от дисертацията. Този факт е отбелязан изрично от издателя на гърба на титулната страница на изданието. Предлагаме на читателите факсимиле от текста, който разсейва всякакво съмнениеи категорично опровергава данните от рецензията в “Исторически преглед”, защото първото изречение в него оповестява, че това е само част от целия представен труд. Пълен текст на разработката на Ганчо Ценов за запалването на Москва през 1812 г. от дисертацията му е отпечатана през 1900 г. като № 17 от авторитетната серия “Historische Studien” и е с обем 112 страници. Освен това въпросната публикация на Г. Ценов е ПРЕИЗДАДЕНА през 1965 г. доста след смъртта му, и това доказва не само научната й стойност, но и учудващата й актуалност цели 65 години след първата й поява. Макар че преиздаването е отбелязано в рецензираната от Н. Проданов брошура, той го е пропуснал и въпреки важността му то е останало скрито от редколегията и читателите на “Исторически преглед”. И така, изясняването на горните подробности води до извода, че дисертацията на Г. Ценов заслужава висока оценка (всъщност колко от дисертациите на българските историци са издадени повторно, и то в издателство от ранга на Краус?), а атаката срещу нея е необективна и построена върху неверни твърдения. Понеже техният генезис е възлов елемент в цялостната кампания срещу него и заслужава особено внимание, ще се върнем към този проблем малко по-късно. Тъй като се стреми да ни убеди, че Г. Ценов не е “истински” учен, Н. Проданов атакува и публикациите му. За тази цел той ни поднася общи разсъждения как всеки, който плати на някое издателство (включително и на най-престижните!), може да издаде “каквото си писание иска”. Всъщност престижните издателства са престижни именно защото не издават каквото и да е; и ако се случи по погрешка да напечатат слабо произведение, те не биха издали втори път същия автор. В случая с Г. Ценов става дума за едно от най-реномираните европейски издателства по онова време - Walter De Gruyter & Co., затова Н. Проданов не случайно е “пропуснал” да спомене името му. С монография в него би се гордял всеки, затова двете издадени Ганчо-Ценови книги (в 1930 и 1935 г.) са наистина забележително постижение. Те са достоен финал на изследователската му дейност, плод на която са различни статии, брошури, книги и монографии, като общо 5 от студиите и монографиите му са издадени на запад. Издаването на двете студии на Г. Ценов от Walter De Gruyter & Co. заслужава повече внимание. През 1924 г. това издателство пуска ново общонаучно списание “Minerva-Zeitschrift”. Още в първия му брой има статия от Г. Ценов. Това говори за неговия авторитет като учен, защото обикновено в пилотния брой на започващо списание авторите са предварително поканени от редактора или редколегията учени с име, които да привлекат вниманието на читателите. Очевидно статията на Г. Ценов е била добре посрещната, и сътрудничеството му с Walter De Gruyter & Co. е продължило, за да се увенчае с обсъжданите две книги. И така, нападките на Н. Проданов към научните трудове на Г. Ценов са несъстоятелни. С осъзнаването на този факт цялата полемика около Г. Ценов достига своеобразен Рубикон. Ясно е, че трябва да се върнем малко назад и да се опитаме да осмислим отново предмета на спора. Една от основните тези на Н. Проданов е, че Ганчо Ценов не е “истински” учен и историк. Видяхме, че формално тя не издържа критика. Но може би в нея има рационално зърно? Може би Ценов е и учен, и историк, но сътвореното от него е незначително и той не може да се сравнява със съвременните му български историци – Златарски, Мутафчиев, Ников? Защо такава позиция не задоволява Н. Проданов и съмишлениците му? Ако тезите на Ценов са слаби и “ненаучни”, не е ли достатъчно да ни посочат къде са слабостите им? Показателно е, че доводите на Ценов за българския произход на свв. Кирил и Методий и Кл. Охридски са посрещнати “на нож” от школата около Иречек и Ягич като проява на шовинизъм – тъкмо от онази школа, която априори е отреждала на българите само второстепенни роли в създаването и усъвършенстването на славянската писменост, а за “люлка” на тази писменост е считала Велика Моравия и нейното население. Защо днес българските историци приемат с такава лека ръка тенденциозните и политически мотивирани обвинения на кръга около Ягич към Ганчо Ценов? Защо папагалски повтарят оценки за трудове, които не са виждали? Защо подминават положителните отзиви? Какво са изобщо опитите да се подмени научния спор с оценки като “шовинизъм”, “ненаучни” и други подобни? И така, защо Н. Проданов (и други като него) не желаят да прочетем писаното от Ганчо Ценов и да разсъждаваме по всяка от тезите и по всеки от доводите му? Това е най-добрият начин да видим кои от тях са верни и кои не са, и да стигнем и до оценка на творчеството му, за да видим кое в него е ценно и кое не е. След тези разсъждения е време да се върнем към рецензията на Н. Проданов и към изложените в нея виждания за личностния конфликт между Г. Ценов и други водещи български историци от първата половина на ХХ в. – Златарски, Мутафчиев, Ников. Вярно ли е представена картината на нападките, обидите, конкурсите? Няма смисъл тук да навлизаме в подробности. Те не могат да повлияят съществено на НАУЧНАТА оценка за творчеството на Ценов, Златарски, Мутафчиев и Ников. Отправяните помежду им публични оскърбления са нещо, което не може да бъде одобрено. Но накрая именно Г. Ценов пред съда изразява съжаление за думите си и оттегля съдебния си иск, когато опонентът му оттегля оскърблението си. Подобни клюки не могат да имат стойност в спор за наука, защото едно твърдение е вярно или не независимо от характера на човека, който го е изказал. Те обаче показват атмосферата на неприязън и преследване, с която е бил посрещан и изпращан Ценов от колеги в България. Ярко свидетелство за нея е подигравателният прякор “studierten Querkopf” (т.е. “учен чукундур”), подхвърлен от чуждите слависти към Ганчо Ценов и използван като оръжие срещу него от някои български историци. Н. Проданов използва горните клюкарски истории за други цели, които съвсем не са невинни. С тях той цели да обоснове изложения от него “психологически портрет” на Г. Ценов. Ето думите му: “… постепенно Ценов формира в себе си комплекс за преследване. Той е неуравновесена и несигурна личност … Можем да определим Ценов като подчертано активно-враждебен индивид, чиято агресивност цели постигането на власт и контрол. Агресивността му се конкретизира в персонална озлобеност …” Позната фразеология! Вече сме позабравили клишетата от вида на “Не съм чел книгите на другаря Солженицин … той клевети … неговото злобно отношение …”. Забравили сме и внушаваните ни от пропагандата психологически портрети, които рисуват “врага” с лабилна психика и произтичаща от нея агресивност. Понеже подобни портрети не се правят за кого да е, следва да заключим, че някой е работил върху дискредитирането на Г. Ценов сериозно и професионално. Всъщност горният цитат за “психическите отклонения” на Г. Ценов е последното звено на атаката срещу него, а началното беше опитът за дискредитация на дисертацията му. Към тях се добавя и още едно звено – междинно: по някое време от българските библиотеки е изчезнала и брошурата, в която е отпечатана част от дисертацията, и броят от серията “Historische Studien”, в която е публикуван пълният й текст, въпреки че всички трудове на Г. Ценов в България са били под строг контрол в секретните фондове на няколко библиотеки. Логиката води към съвсем определен отговор: някой е организирал “изчезването” (вероятно унищожаването) на брошурата и дисертацията на Ценов. С това е изчезнала пречката в “досиетата” и справочниците дисертацията му да бъде пост фактум редуцирана до скромния обем от 35 страници и на тази база да бъде изградена убедителна легенда за “самозвания учен – историк” с лабилна психика и агресивен характер. Вероятно тази легенда (независимо дали горната версия за създаването й е вярна или не) е “преоткрил” и представил в “Исторически преглед” Н. Проданов. Той простодушно пише, че благоприятните за Г. Ценов отзиви от чужди учени са в “главно немски периодични издания от 30-те години, които липсват в България и е невъзможно сега да се направи справка. ” Каква мила родна картинка: “нашите” доводи са налице, а на “чуждите” липсват в библиотеките – изпарили са се! Това навява тъжни мисли за манипулациите в информационната база на съвременната българска историческа наука. Начинът, по който още от самото начало на ХХ век започва своеобразна кампания срещу Ганчо Ценов, размахът и характерът й (с апогей забрана на трудовете и името му) съвсем не са следствие от “трудния му характер”. Той е работил по две ключови теми от българската история: произходът на българите и покръстването им, които са обект на фалшификации от много отдавна. През ХІХ и първата половина на ХХ век те са имали и особено политическо звучене и стойност. Затова възгледите му (а и изнесените от него “неудобни” данни) по тези теми са били дразнителят, който – образно казано – го е направил “studierten Querkopf”. Ако примерно Златарски или Младенов биха имали вместо него такива схващания, не той, а те щяха да бъдат представени като “studierten Querkopf”, независимо от характера си, и щяха да бъдат преследвани от водещата славистична школа с не по-малка ярост. Извън споровете за Ганчо Ценов рецензията на Н. Проданов (постановка на проблемите, тон на дискусията) буди и други достатъчно сериозни мисли. Трябва ли дебати като този за научното наследство на Ганчо Ценов да се схващат като “кръстоносен поход” срещу “професионалните историци”? Ще намерят ли сили “професионалните историци”, представяни от Н. Проданов, да свалят мнимия си ореол на “богоизбрани” и носители на абсолютната истина и да станат нормални учени, които за нормални научни проблеми могат да водят АКАДЕМИЧЕН научен спор с нужното уважение към опонентите си, без дискриминация по раса, пол, възраст, професия, без докачки за “честта на пагона”? Спор, в който важна е преди всичко научната истина? Йордан Табов Институт по математика и информатика – БАН Ул. “Акад. Г. Бончев” бл. 8 1113 София

Прав си. Така наречените протести бяха дирижирани.Няма ли на улицата поне стотина сътрудници, облечени като редови граждани, българина няма да се престраши да излезе и да "протестира"...

Кога за пръв път е засвидетелстван в извори етнонима ни във вариант - "блъгарин"?

Говори се за криза на "институционалността и на авторитета на институциите". Това в същината си според мен не е криза, а процес, който бавно и методично ерозира държавността и светските устои... .

Левски е бил човекът с мисия, надрастнал конкретиката на "революционните процеси", индивидуалист практик. От начало, до край: Aсъ Василъ Львскій въ Карлово роденъ от Българска майка юнакъ азъ роденъ нищахъ да сѫмь турскій и никакъв робъ сѫщото да глѣдамъ и на миліятси родъ Станах и утидох въ стара планина за година врѣме се асъ разгледахъ въ Сърбія ходихъ и по влашко скитахъ отъ нийде помошъ за нашѫ Свобода Станахъ отидохъ въ стара планина съ вярна дружина сь Панаіотъ войвода юнаци народни тяхань асъ Байрактаръ за година врѣме всичко разгледахъ Което ни знаіѫхъ войвода асъ питахъ главни друмища и тьнки пѫтеки се ги белѣжѫ за напредъ намь леки хубава гора студенае и вода За наши жени и дребни деца до кѫтъ асъ проходихъ въ стара планина Турци поганци менъ угадиха тешка потира тій са вдигнаха Катъ скакалци по гора трьгнѫха и сичко Карлово обиколиха и по улици стражіѫ поставиха дано менъ живъ уловяха Или баръ главата ми здобіяха гламави Турци мръсни Агарянци отъ планини слизахъ за Карлово отивахъ съ тюрюмето Иванъ азъ да си видіѫхъ Самъ самниничякъ обкиченъ обрѫженъ съ пушка белгійска и чивъ пищови и остра сабія на менъ блещяха призъ двѣ приз три стражи си минахъ На четвъртата мене съзряха потеглихъ пушка извадихъ и сабія нискими доварь грѫдобранъ бѣше страхо-пѫзли турци веднагъ се пръснаха Отъ самичякъ асъ щомме видѣха, въ зора то бѣше въ Карлово ни влязохъ на кѫрѫтъ останахъ в зелени мамули, кога бѣ вѣчерь примѫкнахса асъ Съ работници хора заедно и асъ (кать идатъ отъ кѫрѫ) няма тюрюмето уловенъ той беше, съ още единъ другарь Тинко Пулевъ беше въ видинъ запрени за три години Тяхната сѫдба въ друго уловени, нашитѣ писма други посрящалъ всичко подробно все той расправял, станах да с ида пакъ при дружина Далъ бѣх и дума кои денъ ще стигна день и нощь вървяхъ едни царвули скѫсахъ за да стигна само както си казахъ, дадохъ и лозинка сечено дърво Като додох на мѣсто няма ги тамо, засвирихъ съ трѫбѫ екнѫ ми горѫ никакъв отзив от моіѫта дружина. повторих съ трѫбѫ овчаръ ся обади Добръ день юначе тихо ми обади да ни бѫдишь ти Львскій Байрактаръ съ Панаіотъ-войвода неговъ ти дрогаръ отговорихъ асъ на старіятъ овчарь Отъ де ти знаешъ за Львскій Байрактаръ виждамта синко на него приличашъ както мій казалъ сѫщій войвода ако та вида да ти обада Какъ ни сѫ тука а при царска Мандра, видишъ овчарти! тамса наблизо подъ тяхъ оддоло малко по ниско, потира има, да свиришь нидей Тебдилъ тій ходатъ съ Юрушки дрей, то бе зарань рано и съ пушка на рамо посрешнама стражіѫединъ нашъ другаръ добре дошіолъ рече Львскій нашъ Байрактаръ Ето и дружината съ Панаіотъ войвода всички ся радватъ и добре дошіолъ ми казватъ...

Ти написа, че "ислямът е в агресивната си фаза в момента след няколко века и той ще утихне..." Това е фундаментална теза, основополагаща за съдбата на стара Европа ... Пак питам, по какво съдиш, че агресивна религия като исляма може да затихне от само себе си, просто така? За разлика от християнството, исляма се успешно идентифиицира с държавните и семейни структури, дори с корана в ръка шериатските заседатели раздават правосъдие насякъде, където живеят правоверни. Голямата неконтролирана раждаемост създава предпоставките за една пълзяща ислямизация, дори в райони, където никога не са живели мюсюлмани.

Аlexander, явно сте се сдобили с умението да пророкувате за няколко столетия напред. В такъв случай вие може да се окажете дълго чаканият правоприемник на Нострадамус. Надявам се да разтълкувате бъдещето ни за съответния период и да отворите очите на нас, грешните, "ще утихне ли исляма след няколко века"?

Моля те спри да сипеш помия върху България. Ето, виж, твойте западни "приятелчета" с какъв безпрецедентен диктат разрушиха държавността ни, за да могат днес, такива като твоя милост да ни наричат бг-та, мутри и т.н.: : Доклад върху проекта за икономически растеж и преход към пазарна икономика в България Подготвен от Фондацията на Националната Камара на САЩ за Народна Република България Ръководство и редактиране: Ричард Ран, САЩ Роналд Ът, САЩ Законодателни реформи Постигането на тази цел от своя страна изисква да се изменят съответните текстове от Конституцията, Указ 56 и Правилника за прилагане на Указ 56, както и да се въведе в действие търговски кодекс. 1. Отмяна на тези текстове от Конституцията (т.е. да се изключат тези или подобни текстове и от новата Конституция, която ще се приеме от ВНС), които: а. ограничават собствеността върху широка категория имоти само до държавата и общините и начините, по които частните лица могат да я използват; б. дават на държавата право да основава стопански и други организации, над които да упражнява право на собственост; в. определят кооперативната собственост върху имоти като притежа­ние на колектив от трудещи се и използвана в интерес на общест­вото; в. дават на държавата изключително право да се ангажира в определени стопански дейности; г. заявяват, че задължение на всеки е да защитава всички видове обществена собственост, които като цяло формират икономическата база на страната, благосъстоянието на народа и свободата на лич­ността. 2. Коригиране на административните актове, изисквани съгласно: а. алинея 1, член 104 от Конституцията, изискваща постановле­нията, приемани от Министерския съвет, да бъдат обнародвани в Държавен вестник предвид това, че важни части от някои поста­новления не са били публикувани; б. алинея 1, член 108 от Конституцията, изискваща ведомствата (министерствата) да издават правилници или други инструкции за прилагането на укази и постановления, тъй като това не е изпълне­но в няколко случая с голямо значение, попадащи в сферата на действие на Указ 56. в. член 115 от Указ 56, изискващ фирмите с чуждестранно участие, филиалите и чуждестранните юридически или физически лица да водят счетоводствата си в съгласие с правилата, указани от компетентните държавни органи поради факта, че не са публикувани ни­какви правила; г. член 112 от Указ 56, споменаващ списък от дейности във високо­технологичните сектори, определени от Министерския съвет, при които чуждестранни физически и юридически лица ще се освобож­дават от данъци върху печалбите за период от пет години от датата на регистриране на фирмата им в България. д. алинея 1, член 100, Указ 56, ограничаваща стопанската дейност на чуждестранните юридически и физически лица до дейности, за кои­то е получено предварително разрешение от компетентния държа­вен орган и даваща права на този орган да публикува списък на стопански дейности, за които няма да се изисква разрешение; 3. Отмяна на изискванията за разрешения за чуждестранна стопанска дейност по Указ 56, а именно за: а. независима стопанска дейност - от Министерството на външноикономическите връзки, при съгласуване със съответния министър; б. филиал - от Министерството на външноикономическите връзки и съответния министър; в. фирма с чуждестранно участие с повече от 49% във фирма с ограничена отговорност и повече от 20% смесена акционерна фирма - от Министерството на външноикономическите връзки, при съгласуване с Министерството на икономиката и планирането; г. предоставяне на благоприятни условия по данъчните и финансови въпроси, предвидено в раздел II на глава V от Указ 56 - от Минис­терството на финансите; д. позволение, предвидено в член 123 на Указ 56, за временно придобиване (т.е. право на строеж при използването) на недвижима собственост - от Министерския съвет, в случай, че българският партньор не предостави недвижимо имущество, когато разрешени­ето трябва да бъде дадено от министъра на финансите. 4. Отмяна на данъчната уредба за търговските представителст­ва, предвидена в алинея 3, член 156 на Правилника за прилагане на Указ 56, и в очевидно нарушение на закона за нормативните актове; типичното търговско представителство не е организирано да печели, но независимо от това му се събира данък върху печалбата за предпо­лагаема (фиктивна) "обичайна" комисионна, която представителст­вото би могло (преценката е по усмотрение на министъра) да очаква да получи, ако беше индивидуална и отделна комисионна агенция. 5. Поправка на Указ 56, за да се премахнат следните контрастимули при инвестирането: а. Отмяна на член 4(3), постановяващ, че Министерският съвет може да изключи от сферата на действие на Указ 56 стопанска дей­ност на чуждестранни лица от страни, които провеждат дискрими­национна политика срещу български фирми; б. Отмяна на член 5, постановяващ, че стопанските дейности тряб­ва да се провеждат, като се обединят планиращите и регулиращи функции на държавата, които се отнасят до обществено-икономическото развитие, със самостоятелността на фирмите и действието на пазарния механизъм; в. Поправка на член 11(1), посочващ, че държавните органи и обществените организации могат да бъдат инициатори в основаване­то и т.н. на фирми, така че да гласи "Инициативата за основаване, реорганизаиране или закриване на фирмите може да се поема от съществуваща фирма, български граждани, чуждестранни юриди­чески и физически лица."; г. Поправка на член 13(2), изискващ в случаите, когато се отчуждава фирмено имущество да се промени и сферата на дейност на дър­жавната или общинска фирма, последната да получи съгласието на Министерския съвет или на министър, определен от него, в случай че фирмата е държавна, или на Общинския народен съвет, ако фирмата е общинска; вместо това членът в тази част да гласи: "Държавните и общинските фирми могат с разрешение на своите управителни съвети да продават имуществото си на физически и юридически лица."; д. Поправка на член 18, който дава на Министерския съвет пълномощия да налага вносни и износни квоти, както и да забранява външ­нотърговска дейност с някои стоки и услуги, така че да гласи: "Министерският съвет може да определя правила за външнотър­говска дейност, които не противоречат на задълженията на Бълга­рия по международни търговски договори."; е. Поправка на член 19, който упълномощава Министерския съвет да "установява разрешителен режим за определени от него външноикономически сделки и дейности, както и да въвежда експортни такси", така че да гласи: "Министерският съвет може да огранича­ва с разпоредби вноса или износа на стоки и изпълнението на услуги, отнасящи се до международната търговия, ако те вредят на здравето или безопасността на обществото. "; ж. Отмяна на раздел II от глава пета ( Трудови акции) от Правилника за прилагане на Указ 56 и замяна на член 21 от Указ 56 с формулировка, посочваща, че: "Смесените акционерни фирми ще заделят известен брой акции, съответстващи на 20% от разрешения акционерен капитал, за закупуване от служители с неп­рекъснат стаж от една или повече години. Цените на тези акции ще съответстват на част от стойността на акциите, закупени от инвес­титорите. Цената на тези акции ще се изплаща в рамките на шест месеца от датата на закупуването. Броят на заделените акции, кои­то всеки служител може да закупи, няма да надминава пропорцио­налния му дял, определен въз основа на броя правоимащи служители в момента на закупуването. По избор на служителя, ак­ционерната фирма ще изкупува неговия дял при пенсионирането му по прослужено време. Акциите на служителите могат да се от­чуждават във всеки момент на открития пазар по преобладаващата пазарна цена."; з. Поправка на член 41, който задължава всички смесени акционерни фирми да публикуват в централен ежедневен вестник годишния си балансов отчет, както и данни за печалбите и загубите при всяка от последните пет години и изплатените през тях дивиденти. Вместс това да се включи следният текст: "Ежегодно до 31 март управителният съвет е задължен да изпраща на акционерите по пощата балансовия отчет за предишната година, заедно с отчет за печалбите н загубите през всяка от последните пет години, както и отчет за изплатени през тях дивиденти. "; и. Поправка на член 43, който изисква насилствено ликвидиране на фирма, когато уставният й фонд спадне под първоначално подписа­ния капитал (1 милион лева), вместо това да гласи: "Освен в случа­ите на закриване на фирмата, предвидени в нейния устав, смесената акционерна фирма ще ликвидира съвкупното си иму­щество, ако районният съд, действащ на нейния юридически адрес определи, че тя не е в състояние да посрещне задълженията си, и при настъпване на падежът им те останат неизплатени и фирмата е неплатежоспособна." й. Отмяна на член 82, който постановява, че държавата "регулира стопанската дейност" в България чрез комбинация от данъци, так­си, субсидии, лихвени проценти, валутни нормативи, правила за формиране на цените и държавни поръчки; к. Отмяна на членове 83, 84, 85 и 86, които да се заменят от един единствен член, постановяващ че: "Държавата няма да се намесва във функционирането на икономиката. Българската народна банка може да определя лихвените проценти за заемите от търговските банки, за да предотврати инфлацията; тя може да продава и купува чуждестранна валута, за да предотврати резки промени в стойност­та на лева. Държавата ще използва данъчната политика единстве­но за финансови цели. Цените на стоките и услугите ще се определят под действието на пазара. Държавата да не се намес­ва в процеса на формиране на цените. "; л. Поправка на член 88(1) чрез премахване на последното изрече­ние, което гласи "Минималният норматив за отчисляване [от пе­чалбите] на средствата за развитие се определя от Министерския съвет."; м. Отмяна на член 89(2), който задължава фирмите да продават част от приходите си в чуждестранна валута на държавата по ред, определен от Министерския съвет; н. Отмяна на член 90(1), който упълномощава държавата да пред­лага премии и субсидии от държавния бюджет за определени про­изводства; о. Отмяна на член 91, който упълномощава Министерския съвет да определя правилата за възнаграждение на трудещите се, категори­зирането на служителите и даването на квалификационни степени; п. Отмяна на член 96, който упълномощава областните и общински народни съвети да участват в акционерни фирми и да издават об­лигации; р. Отмяна на член 119(3), който определя, че стоките и услугите за населението ще се продават на цени, фиксирани от Министерския съвет; с. Отмяна на член 119(4), който дава на Министерския съвет пълномощия да се намесва в определянето на цените за стоките от първа необходимост, т.е. "някои суровини и енергийни ресурси"; т. Отмяна на член 121(8), който упълномощава Министерския съ­вет да налага допълнителни условия за трудовото възнаграждение на българските граждани, работещи за чуждестранни лица и предп­риятия, извън тези, договорени между страните; 6. В съгласие с описаните по-горе поправки на Конституцията и на Указ 56, трябва да се отменят или променят следните поста­новки от Правилника за прилагане на Указ 56: а. Член 6(2): да се премахне горната граница, наложена на възнагражденията на членовете на управителния съвет на фирмата; б. Член 11(5): да се отмени постановката, която би подчинила решенията на ръководителя на "инициативата и предложенията на трудовите колективи, отделните работници и специалисти, с оглед съчетаване интересите на ***, фирмата и обществото"; в. Член 12: да се премахнат в (1) и (3) споменаванията на "трудовия колектив", като неоправдано вмешателство в прерогативите на ръководството; г. Член 14(1): да се премахне изискването всяка външноикономичес­ка сделка да се регистрира от сключващата я фирма в Министерст­вото на външноикономическите връзки; д. Член 14(3): да се отмени изискването външноикономическите сделки по член 19 на Указ 56 да получават разрешение от Минис­терството на външноикономическите връзки, а тези по член 18 - разрешение от Министерството на икономиката и планирането и Министерството на външноикономическите връзки; е. Член 14(4): да се отмени изискването фирмите да регистрират участието си в задгранични дружества и другите си инвестиции в чужбина при министъра на външноикономическите връзки; ж. Член 50(1): да се премахне споменаването на "спекулативна дейност" като основание за прекратяване на фирма по съдебен ред; з. Член 50(4): да се отмени тази постановка, която определя "спекулативната дейност" като "незаконна печалба" чрез препродажба на дефицитни стоки или запасяване с дефицитни стоки; и. Член 53: да се отмени тази постановка, която нарежда на Министерството на икономиката и планирането, съвместно с други министерства и ведомства да изготви държавния план и да определи участието на фирмите в изпълнението му; к. Член 57: да се отмени тази постановка, определяща критериите, които фирмите да използват при формирането на цените на своите стоки и услуги; л. Член 58: да се отмени тази постановка, която има за цел да определи как да се формират, регистрират и прилагат цените на стоки и услуги "с особено важно значение за жизненото равнище на населе­нието, както и цените на някои суровини, материали и транспортни услуги"; м. Член 59: да се отмени този член, който урежда как да се определят цените на вносните стоки; н. Член 60: да се отмени този член, който задължава фирмите да депозират ценоразписи в държавните органи по цените; о. Членове 61, 62, 63 и 64: да се отменят тези членове, които задават формулировки за цените на научноизследователските и техноло­гични продукти, кулинарните и бакалски стоки, общественото хранене, за цените на дребно на жилищна площ, за цените на проекти и строителни продукти и за цените на монтажните работи; п. Член 64: да се отмени този член, който нарежда на държавните органи да упражняват контрол върху правилното формиране на цени­те; р. Член 78(3): да се отмени; с. Член 82(1): да се премахне фразата "се определят от Министерс­кия съвет при съставянето на държавния план"; т. Член 82(2): да се отмени; у. Член 82(3): да се отмени; ф. Член 86(2): да се отмени; х. Член 90(2): да се отмени; ц. Член 92(3): да се отмени; ч.Член 100(1) и (2): да се отменят, ш. Член 101(2) и (3): да се отменят; щ. Раздел II, членове от 119 до 127: да се отменят; ю. Член 139(2): да се отмени; я. Член 154: да се отмени.

Според мен кабинетът Костов свърши блестящо работата си. Изпълни едно по едно всички предначертани от Световната банка мерки, за разлика от Луканов, който се дърпаше и накрая му скроиха костюм, като на Чаушеску, но със закъснение от пет години. Чаушеску казваше - изплатих си всички заеми, ще започна реформи по свое осмотрение, в интерес на народа, не искам вече да имам работа с вас, но ... не беше достатъчно далновиден да прозре, че има работа със организации, които нееднократно са удавяли в кръв държавите на непослушните и неиграещи по тяхната свирка лидери в Латинска Америка, Азия и Африка. С'est la vie...

Експеримента The Bulgarian Economic Growth and Transition Project се разиграва по експериментираният вече на европейска (английска) почва но не до крайностите си нео-либерализъм от лейди Тачър, а именно системата от регулативни мерки в стопанските процеси. Тя изигра ролята на онези откриватели, които изпробваха медикаментите първо на себе си, но ... на нас ни е приложена системата в цялата си пълнота, със всичките си екстри и катастрофални последици: - тотален край на държавната собственост - пълна приватизация на всяка цена навсякъде и във всичко - окончателно прекратяване на държавната деятелност в икономическия живот по всякакъв начин - абсолютна и безгранична свобода на частната инициатива - лишаване от собствена банкова система - изкупуване на цената на земята под тях на заводи и нарязването им в последствие на скрап - ежегодно повишаване цените на енергоносителите с 10% с цел невъзможност на каквото и да е било конкурентноспособно производство и т.н и т.н и т.н ...

Да не забравяме, че след загубата на Студената война държавите от Източния блок са принудени да се подчиняват на новите господари. И към всяка от тези държави се подхожда по различен, да кажем специфичен начин. А крайните резултати, ако ги подредим и систематизираме ще получим контурите на идеята, какво са ни намислили...

До колкото виждам, говорите за приемственост. Нима персизмите са преминали в модерния български език през старо-българския? Според мен малко вероятно е турцизми (персизми) като дувар, чаршия, гювеч, кавърма, кебап, баклава, салкъм, махмурлук и т.н. "изтупани от прахта" да се открият в старобългарски извори от 10, 11,12 и 13 век ...

Не телета, а мерки срещу лексикалното обедняване на книжовния български в контекста на борбата срещу чуждиците и в частност срещу опитите за популяризиране на отхвърлени отдавна турцизми.

Отхвърлени от стандартизирания ни литературен език, турцизмите винаги са присъствали в разговорния език. При протичащото в последно време снижаване на бариерата между литературен и говорим език, много турцизми се връщат в употреба в писменото слово. В пресата след 1989 година умишлено сеизползват турцизми, въпреки че за тях си имаме български думи. Примери сайтът Гювеч (güveç), театралните награди “Аскеер” (от Оscar = тур. аsker) раздавани във Военния театър са показателни за това как взети от жаргона турцизмите могат да cтaнат емблеми на български културни прояви. В медиите упорито се налагат отдавна излезли от употреба турцизми, обикновенно говорейки за миналото, за традициите, като турцизми се радват на умилително отношение. Налага се като много по-поетично да се каже, че къщата има два ката (тур. кat), вместо два етажа. Когато се говори за “традиционната българска къща” се казва одая (тур. oda) вместо стая, тя има чардак (тур. çardak) вместо балкон , дворът й е ограден с дувар (тур. duvar) вместо с ограда. Улиците в старите ни градове са покрити не с паваж (фр. pavage), а разбира се с калдъръм (тур. kaldırım). За калдъръми вместо за паваж и за салкъми (тур. salkım) вместо за акации се пееше и в една станала популярна преди немного време песен на Васил Найденов. Тези думи не могли да се преведат на немски при турнето на певеца, та трябвало да ги обясняват на германците. Много турски думи се възприемат като “български” еквивалент на англоезични думи и термини напр. името на широко рекламирано напоследък американско лекарство срещу последиците от препиване е “побългарено” като “махмурлек” (тур. mahmur). На нови магазини се окачват надписи “Бакалница” (тур. bakkal) – вместо “супермаркет”. Много българи смятат, че било по-правилно да се използва българската дума „късмет” (тур. kısmet), вместо чуждицата шанс, а напоследък известен наш поет осмива “английските табелки” на “столичната ни чаршия” (тур. çarşı). Както във всички страни влизащи в Европейския съюз, и в България се появиха страхове, че европейските норми ще доведат до забрана на някои традиционни храни. Заговори се, че нямало да е позволено да се прави типичният “български” специалитет шкембе чорба (тур. işkembe çorbası). Преди век нещата стояли точно наопаки. Много по-“проевропейска” била реакцията дори на Бай Ганьо при посещението му у Иречек: “А, аз обичам супа. Чорбата е турско ядене. И ний сега повече супа ядем.” Бай Ганьо

Специално за "баш краставичаря"! Първо, Васил Иванов Кунчев не е "единствен вожд на БРЦК" и не е вярно, че не трябва да се отчита на никого. Прочети "Устав на БРЦК" приет на общо събрание в Букурещ през 1872 г. За председател на Българският революционен централен комитет " БРЦК"е избран Любен Каравелов. Общото събрание на БРЦК определя Васил Левски за главен апостол за българско и му се издава за целта специално пълномощно от председателя на БРЦК, с което да се легитимира при организиране на комитети по места. В последствие в средата на 1871 година БРЦК в Букурещ по някаква причина отменя генералното пълномощно на Левски и изпраща още двама апостоли: Ангел Кънчев и Димитър Общи да бъдад въведени. Но Левски не е съгласен с решението на БРЦК, и се опитва да осуетява въвеждането на двамата нови апостоли: По навикъ, Дяконътъ пакъ излезе самъ. На втория денъ се дигнахме оттамъ, отидохме въ Трявна, азъ слязохъ на единъ ханъ, Ангелъ отиде при роднините си, а Дяконътъ отиде въ тайната къща и пакъ устрои самъ събрание. Оттамъ отидохме в Габрово, но не слязохме никакъ, а минахме, защото тамъ имало човекъ, който познавалъ Дякона. Оттамъ отидохме въ Севлиево. Тамъ Дяконътъ направи пакъ самъ събрание. На другия денъ станахме и отидохме въ Ловичъ. Азъ и Ангелъ слязохме въ единъ ханъ, Дяконътъ отиде пакъ въ тайната къща. На другия денъ се състоя събра­ние от 17-18 души. Събранието ни попита: какво направихте из местата, които обикаляхте, какъ вървят работите? Ангелъ отговори: досега не разбрахъ нищо, Дяконътъ ни води като слуги; или да обикаляме поотделно, или ние съ Димитра да си заминемъ отсреща. Дяконътъ му каза, че тая работа да я научи ученъ човекъ като него и да я върши безпогрешно, то трябватъ му не по-малко отъ четири години ... Събранието обаче каза: ние ще ви пратимъ поотделно. И решиха за менъ да обикалямъ отъ Ловечъ до София...

Също искам да допълня, че няма нищо обезпокоително в държавната собственост - пълно или с акционерен контрол върху средствата за производство. Да не забравяме, че десетина националните петролни компании държат 3/4 от световните запаси на петрол и газ .Aramco в Саудитска Арабия, Pemex в Мексико, ENI - Италия, Statoil - Норветия, Sinopec - Китай, Petrobras - Бразилия и така нататък. Със измислени и прилагани в България антипазарни правила ни превърнаха от средно развита държава в страна от третия свят, въпреки, че формално се водим в ЕС (заради опцията да ни вземат и суверенитета). България специално никога няма да се оттласне от дъното без мотора на съвременното развитие - държавният капитализъм. Очевидни са примерите от Китай и Бразилия: 1.Lenovo е частно предприятие, но Китайската академия на науките му дава началния капитал и има акции в него. 2. Бразилското Vale също е частно предприятие но държавата държи „златните“ акции и всеки момент може да меня и управителя/президента ако не изпълнява държавната стратегия в сектора. (за справка нашият премиер беше накаран да продаде държавните акции в ЕРП). 3. В Китай още примери са: автомобилна промишленост - Geely, телекомуникационната - Huawei, производителя на потребителски стоки - Hаier и други. 4. В Малайзия чрез холдингови компании се командват 52 предприятия от които 26 са държавни с миноритарни пакети акции, а останалите с мажоритарен дял - холдинга е Khazanach National Berhad. Държавните банки и банките за развитие са най-използвания инструмент на източници на дългосрочен капитал за предприятия с държавно участие и управление. По времето на "либерализацията" и "приватизацията" през 90-те години (механизмите на М. Тачър и Р. Рейгън) като подиспълнители на експериментите на Световната банка и МВФ съкратиха мащабите на дейност на държавните банките за развитие, които са национални. Но държавите, които не се подчиниха на катастрофалните схеми на Световната банка имат най-голям икономически ръст. Примери много. Корейската Development Bank, междурегионалната Inter-American Development Bank, египетската The Principle Bank for Development and Agricultural Credit, филипинската The Land Bank, индийската National Housing Bank. Това е единствената работеща днес схема за пряко финансиране определени сектори от икономиката по препоръка на държавата. Тази практика е утвърдена в Бразилия. Бразилската банка за развитие (BNDES) действа не само като кредитор, а и като миноритарен акционер в много предприятия. Това го прави сподразделението си BNDESPAR...

Не можа да се пребори с необяснимото си влечение да купува пиене със съмнително какчество от кварталните магазини. Мир на праха му. Tабела с надпис "Внимание, височина 2 метра" е разположена в края на алеята, където започва терасираният участък в Боянските частни гробища.

В отговора си от 7 декември Левски пише за "предателство истинно и предателство без да ще, от страх" и се зарича да отиде в Ловеч и да се разправи с предателя. Левски издава разпореждане поп Кръстьо да бъде избягван и иска "колкото писма, пари, весници и всичко, каквото има оставено у вас и у председателят тайни работи, да са пренесат у Николчя, ще премина да ги зема". Именно архивата събрана у Николчо е била скрита в самара. Попа не е дал на никого нищо. Целта му с подхвърлените писма е била да се докопа до комитетския тефтер...

Трите хиляди гроша от последната си обиколка в Тракия Левски щеше да си ги отчете в БРЦК-то, ако не бяха го уловили в Къкриня.

Снимка може и да е нямало, но фразата "двамата с Ингрид не сме те забравили" е била достатъчна, за да изкара от равновесие здравия разум на Гената, който е разбрал по предупреждението, че писмото му изобщо не е напуснало родината. Да не забравяме, че годината е била 1939-та...

Точно така, сам си признава. Ето: "Защо, като ся хванаха тяхна милостъ из Ловичъ и ся откараха в София, и телеграфътъ пристигна за п. Кръстя? От де знаеше правителството че и той е в работата? Кой убади на правителството, че п. Кръстю знае всичките участници в Ловичъ по име, както и Левский де ся той намира? Кой стана причина да уловятъ п. Кръстя и с зверски начинъ да го принуждаватъ да убади всичко?..." Последните две изречения са яво самопризнание на поп Кръстьо за последващите му действия. Под "зверски начин" той има предвид мъченията, с които е бил принуден "да убади всичко". А бързото му освобождаване, вместо да бъде съден и осъден говори, че с него е сключена сделка. Срещу свободата си той се поставя в услуга на властта да стане примамка за залавянето на Левски. Има доста свидетелства за това как попът е изпълнявал тази си похвална за народа и държавата дейност на мухбир през въпросните 40 дни. 1. Ловчанлии виждат, че до къщата му застава заптие с пушка и че около нея се навъртат предрешени стражари. 2. Съседка твърди, че на тавана й се криели две заптиета. 3. Друг съсед - Стоян Куюмджията, разказва как поп Кръстьо всекидневно ходел в конака и се връщал с охрана. 4. В началото на декември Сирков занася на Левски писмо от комитета и му разказва какво става в града. 5. В отговора си от 7 декември Левски вече пише за "предателство истинно и предателство без да ще, от страх" и се зарича да отиде в Ловеч и да се разправи с предателя. 6. Той разпорежда поп Кръстьо да бъде избягван и иска "колкото писма, пари, весници и всичко, каквото има оставено у вас и у председателят тайни работи, да са пренесат у Николчя, ще премина да ги зема". 7. Левски научава и че от негово име у Хашнови са подхвърляни "през рязката на портата" писма с фалшив печат и с почерк, наподобяващ този на поп Кръстю. 8. В подхвърлените в Хашнови писма уж от името на Левски се иска комитетският тефтер да му остави на Саръ кая в лозята, а "сичко друго каквото има" да се изгори. 9. На заранта Хашнова, мъжът й и Христо Луканов отишли с мотики на мястото уж да вадят гулии и зърнали в храсталака поп Кръстьо и по-натам няколко заптиета. 10. Докато работели, дошли 4-5 преоблечени заптиета и ги обискирали в колибата, но не намерили нищо. 11. Ясно е, че автора на фалшивите писма е искал да тури ръка на тефтера (копирната книга) и така да отпише дълга си към комитета. Никой освен попа и Левски не е бил наясно колко важна е тази книга, която Левски съобразително е оставил на съхранение у Хашнови. 12. В дните преди Коледа поп Кръстьо се навърта в дома на Сиркови и често подпитва за пристигането на Левски. 13. Веднъж го чака цял ден в къщата им и дори нощува у тях понеже знаел за намеренията на Левски да се отправи от Ловеч за Търново и оттам за Букурещ. 14. Няколко часа след като Левски потегля за Къкрина, поп Кръстьо отново идва у Сиркови и пита дали има някой да тръгва за Търново, за да занесе писмо за комитета. 15. Никола Сирков му отговаря, че имало, но вече бил заминал същия ден. 16. От този отговор поп Кръстьо лесно съобразява, че заминалият е Левски и че той ще нощува както обикновено в комитетския хан в Къкрина. Нататък всичко си идва на място - попът донася това в конака и потерята тръгва за хана ...

Поп Кръстю употребил заетите от комитетската каса пари не само за закупуване на къщата, но и за ремонтирането и. Има сведение на М. и Н. Цвяткови че поп Кръстю изразходвал 15 000 гроша, за да преправи къщата, която купил с парите, присвоени от комитетската каса, т.е. от неотчетените средства в Ловчанския комитет, които той използвал за свои нужди. Имаме свидетелството на Н.Т. Обретенов за това, как поп Кръстю признал, че има у него комитетски пари 35 000 гроша, че щял да му ги предаде, след като си прегледат по-подробно сметките в Къкринското ханче.