Станислав Янков

Just now, Gravity said:

Тези двете са равни и това е елементарно, ако знаеш как се работи с корени.

Имаш право, имам грешка, смятах след 3 часа сутринта и нещо съм объркал преди да заспя. Когато ползваме стойностите в примера от самия материал, то 277,78 на квадрат е равно на 77161,7284 (V квадрат); 300000 км/с х 1000 м/км = 300000000 м/с; 300000000 м/с на квадрат = 90000000000000000 (С квадрат); 77161,7284 / 90000000000000000 = 0,0000000000008573525377777778 (резултатът на V квадрат / С квадрат или Бета на квадрат); 1 - 0,0000000000008573525377777778 (1 минус V квадрат / С квадрат) = 0,9999999999991426474622222222 и това е 1 минус Бета на квадрат и е отговора на числителя на дясната част от равенството на втората задраскана формула. Числителя на дясната част от равенството на втората задраскана формула, поставен под корен квадратен, дава знаменателя на дясната част от равенството на втората задраскана формула: корен квадратен от 0,9999999999991426 = 0,9999999999995713; 0,9999999999991426 / 0,9999999999995713 = 0,9999999999995713, така че резултатите на десните части от равенствата на второто и третото уравнение съвпадат и са в рамките на грешката на непрофесионалния калкулатор на Уиндоуса по отношение на t`/t (3599,99999999845 / 3600 = 0,9999999999995694). Вероятно при първото уравнение имам същата грешка като при второто и третото (успял съм и трите да ги объркам). Благодаря за корекцията!

Преди 7 минути, Gravity said:

Няма грешки във формулите!!!

Разликите в резултатите от тях не са символични, а в цели порядъци. Дори да приемем, че разликите в числата след деветките и нулите се дължат на ограничението на вградения във Уиндоус калкулатор, който категорично не е професионален и това е напълно възможно, то разликата между резултатите на десните части на формулите и резултата на t`/t, на който уж всичките трябваше да са равни (това значи, че трите десни части трябваше да са равни и помежду си) се изразява в цели четири цифри след десетичната запетая. Това би изискало от нас да смятаме, че 0,5 = 0,00005. Тези две стойности със сигурност не са равни помежду си, точно както 1,000000001 и 0,999999991 не са равни на 0,9999999999991. Дори и без да прилагаме конкретни сметки, от трите задраскани формули излиза, че 1 - V квадрат / С квадрат върху лоренц/фактора е равно само на лоренц-фактора, без нищо над него, на което той да бъде делен и всичките тези различни неща уж са равни на лявата част t`/t.

Ако планковата дължина се получава от разделянето на скоростта на светлината на планковото време (за една единица планково време светлината изминава една единица планкова дължина през пространството), то при движение на някой обект спрямо наблюдател със скорост 0,5С (движение с останалите 0,5С през четвъртото пространствено измерение), неговата дължина в 3D ще се съкрати с 13,4 % в сравнение с дължината му в покой, а пък планковата дължина на четвъртото пространствено измерение би трябвало да се увеличи със същите 13,4 %. Ако потенциално четвърто пространствено измерение е нормално пространствено измерение като останалите три, то би трябвало да е с планков размер, когато сме в покой и така се движим със скоростта на светлината (1С) през него (еквивалентно на това, материята по него да се движи с 1С спрямо нашата материя в покой в 3D) и да увеличава дължината (отстоянието си) със същия процент, с който подвижен обект намалява своята дължина спрямо дължината си в покой, при движение с някаква скорост (неизбежно - по-ниска от 1С, когато говорим за масивен обект).

Предстои ГОЛЯМ СТУДЕН ДУШ за някои, които толкова се израдваха на разработките на тримата за числовия ред на материалните промени, че даже започнаха да обявяват специалната теория на относителността, подхода на Минковски относно СТО и чак и самото време за свършени! Какво обаче се оказва? Нека използваме задачата и параметрите, които тримата са разгледали във втория документ:

Тука всичко е наред и всичко излиза така, както тримата са го дали, проблемите обаче идват със следващото:

Оказва се, че задрасканите от мен три формули не дават верен резултат и още по-интересното - дори не съвпадат помежду си, макар да определят едно и също нещо - произведението t`/t !!! При употребата на стойностите от собствения пример на авторите във втория им материал, където всичко точно си съвпада с лоренцовите трансформации, дясната част от равенствата на първите две задраскани уравнения дава еднаквия резултат 1,000000004285905, а пък дясната част (лоренц-фактора) от равенството на третото задраскано уравнение дава съвсем различния резултат 0,9999999957132373. На всичкото отгоре, нито един от тези резултати не съвпада нито с произведението на t`/t нито дори с произведението на t/t`!!! t`/t е равно на 0,9999999999995694, а пък t/t`е равно на 1,000000000000431.

Така радостта на всички, които даваха въпросните уравнения като едва ли не отрицатели на СТО, на Минковски и даже на времето (макар в материалите да не се твърдеше точно това), отива по дяволите! Някои много мощно ще духат много гореща супа... 

 Earth as seen from outer space; the image, known as The Blue Marble, was taken by the crew of Apollo 17 on 7 December 1972

Еми, това си е плоско изображение на Земята отвсякъде! Ние по друг начин, освен чрез плосък екран, не можем да виждаме (за дълбочината на третото измерение се досещаме благодарение на опита си)...  А пък всичките тези на долното видео, дето си правят разходки в Космоса (братята Безос и още двама други) - до един се договарят, заедно и с всички астронавти, космонавти и пилоти на самолети с по-голяма височина на полета (Конкорд-и, SR-71 Blackbird-и и прочее), да лъжат, че Земята е уж кълбовидна! Кръглият силует на Земята, дето се вижда през джамовете в клипа, е супер-скъп и реалистичен монтаж (може би и Безос с останалите реално не е излитал в Космоса!), а и отлично работещата Гугъл Земя (даже и по-обикновената Гугъл Карти) хитро напасват всичко, за да излиза, че кълбовидното представяне на Земята няма никакъв проблем с точната работа на картовите изображения и изчисленията на разстоянията! Сателитите в Космоса също не обикалят около кълбовидна Земя и цялата космонавтика е една тотална измислица... Единствено жалко, че всичките плоскоземци не искат да последват примера на загубилия живота си техен съ-верник, да се изстрелят в Космоса, за да довършат успешно започната от другаря им мисия, като заснемат от високо плоската Земя и така да ни затворят устите на всички глупаци, дето не им вярваме... 

Преди 40 минути, Шпага said:

Според мен т. нар. настояще няма нищо общо със "събиране на физическа информация" нито с измервания от страна на наблюдателя, както и със съществуването на какъвто и да е наблюдател.

По принцип, регистрацията/наблюдението без никакви възражения се приравнява на взаимодействието. По такъв начин спокойно може да се каже, че всяко взаимодействие е настояще (случва се в конкретен момент, който може да се идентифицира с настояще, до следващия момент на взаимодействие, следващото настояще). Даже в някои случаи се обсъжда възможността, настоящето да формира не само бъдещето, но и миналото и на някакво квантово равнище подобно разглеждане би могло да има дори реален смисъл.

Преди 13 минути, deaf said:

Какъвто е проблемът с количеството и качеството. Не се знае точно кога едното преминава в другото и обратното.

Знае се! Разделителят е замерването (взаимодействието).

Преди 10 минути, Шпага said:

И съответно: за какво време - за каква подредба на събитията - може да става дума при т.нар. квантова неопределеност?

Имай предвид, че при квантовата неопределеност присъства времеви фактор. Например, след замерването и локализирането по този начин на точковото местоположение на елементарна частица (когато регистрираме местоположението, а не скоростта/импулса), една секунда след замерването частицата не може да бъде открита (при ново замерване) извън сфера с диаметър приблизително 300 хиляди километра спрямо местоположението на първото замерване, две секунди след замерването частицата не може да бъде открита извън сфера с диаметър приблизително 600 хиляди километра и т.н. Това е безусловно участие на параметъра време в квантовата неопределеност.

Преди 7 часа, kipen2 said:

Не! Просто направих бележка, че няма как да не съществува паралено миналото с настоящето, в ОС на наблюдател, когато времето се дели на все по-кратки интервали между събитията.

Тук не успявам да разбера съображенията ти. На мен ми се струва, че на макрониво не може да съществува паралелно минало и настояще (може би не може да съществува на никакво ниво, само може в някои случаи на микрониво въобще да не съществува стрела на времето, а в други случаи, на античастиците, стрелата на времето да е в противоположната на макроскопичната посока и всички тези аномалии са ограничени само на квантово равнище). На макрониво, като наблюдател, ти получаваш информация за дадено събитие в миналото чрез посредник (например - светлината или пък звук при слуха и т.н.), но така нямаш пряка връзка със събитието (което би значело, че ще можеш от настоящето да промениш протичането на някое по-продължително събитие в миналото му). Когато ти, в твоето настояще, възприемаш информацията за миналото със събитието, посредством светлината, областта на събитието също се е отместила до нейното настояще, паралелно на твоето настояще и в този момент условията там са вече различни в сравнение с регистрирания от теб момент от миналото, с възприеманото от теб събитие от миналото на околността (пространственото отстояние между теб и събитието, което светлината, като носител на информацията, трябва да преодолява, не изчезва никъде, когато ти регистрираш пристигналата светлина от миналото с това събитие). Това нещо би било безусловно нарушение на причинно-следствената връзка и не успявам да разбера, как четвърто пространствено измерение и фрагментация на времето ще доведе до това, дори и при някакъв мета-физичен модел.

Според моите представи много малко четвърто пространствено измерение спрямо много големи три останали служи за формирането на стрелата на времето, на подсветлинните скорости на масивните форми, които проявяват тези подсветлинни скорости (масивната материя и подсветлинните скорости са неразривно свързани помежду си, както са свързани и с наличието на стрела на времето), но тук не се включва никакво нарушение на причинно следствените връзки. Просто, на някакво равнище на микрониво материята се движи със скоростта на светлината във всички възможни направления на еднакви по размер (и еднакво огънати, в хиперсфера или хиперелипса) четири пространствени измерения, докато на макрониво при масивните форми се движи със скоростта на светлината само по едно направление през четири пространствени измерения, а самите масивни форми се движат една спрямо друга с подсветлинни скорости. Състояние с пълна симетрия на материалното движение по хиперсфера или хиперелипса може да е състоянието преди Големия взрив и стрелата на времето (диспропорцията между движението на материята по трите обичайни и по четвъртото пространствено измерение) може да е едно от първите неща или първото нещо, което се формира с настъпването на Големия взрив (даже може формирането на стрела на времето ДА Е Големия взрив).

Преди 23 часа, kipen2 said:

п.п. иначе има термин, близък по смисъл на "обективни възприятия", който обаче не знам да е официален обект на сериозни изследвания. Нарича се "дистанционно гледане", "remote viewing" ....просто като констатация!...

Оу-оу, Кипен, ти дистанционното наблюдение ли визираше по-горе, където те питах за паралелното съществуване/съединяване (Ръсел Тарг, Хал Пътхов, Инго Суан, Станфордски институт и т.н.)?! Това е много сложна история, човече! Първо, дори и най-мощните сензитиви не познават на сто процента, а когато познават - тогава не са в състояние да кажат, какво точно имат предвид. Най-ярък пример: От десетилетия се говореше, как баба Ванга казала, че Курск ще бъде под вода. Първото, което хрумваше на всички ни беше, че става дума за руския град Курск. Обаче четири години след смъртта на Ванга стана трагедията с подводницата Курск!

Това с екстрасензорните възприятия е изключително сложна и нееднозначна работа. Не само познаваемостта не е сто-процентова и при най-добрите (има откроим дял неопределеност както при сондажи напред, така и назад във времето и даже при настоящето), ами и резултатите много силно се влияят, неосъзнато и неумишлено, от вярванията и познанията на сензитивите… Затова аз не игнорирам предсказания и твърдения на доказано силни сензитиви, но винаги ги приемам с едно наум, че ще стане напълно ясно какво точно са имали предвид чак най-накрая, при потенциалното случване на пророчеството.

Преди 2 минути, deaf said:

Имаш две коли. Едната е със зимни гуми,а другата – с летни. През зимата тази със зимните гуми ще прави по-къс спирачен път,а другата – по-дълъг. Но според теб ако не можем да изчислим времето на спирачния път,не можем да дефинираме процеса на спирачния път,тоест триенето на гумите от настилката! Някаква логика?

Между другото,преди векове хората не са имали часовници и съответно не са засичали времето,но въпреки това са се справяли в живота.

Еми, сам показваш, че без времето не можеш. От момента, в който са станали съзнателни, хората засичат времето, просто някога не е било толкова прецизно, колкото е днес. Даже и животните си имат биологични часовници, растенията имат сезонни цикли…

Преди 30 минути, deaf said:

Така е,времето служи само за осчетоводяване на процесите. Но сканер и другите съфорумци смятат времето за физическа величина. Че времето можело да се забавя,разтегля,струнни теории и прочие...

Времето Е физическа величина, както и сили, моменти, скорости, координатни разположения… Без всички тези неща не можеш да дефинираш физическите процеси. Определение състояния на физическата материя и свързаните с тези състояния процеси водят до регистрация на разминавания в еталонните времеви темпове. Защо това да е страшно драматично?!

Преди 23 минути, deaf said:

Това състояние го нарекох Нищо,понеже няма думи за него. Или може би "черна дупка" пасва...

Няма чисто статично състояние.Можем да говорим за статична динамика,но не и 100% статичност. Такава статичност би била Нищо.

Наличието на различни скорости налага някакъв начин те да бъдат оценявани. Определянето на консенсусен, еталонен времеви интервал дава възможност скоростите да бъдат оценявани по разбираем за всички начин. Това е ролята на времето и не може да се мине без него при наличието на различни скорости в реалността.

Преди 3 минути, kipen2 said:

Като за начало е добре да вземеш предвид, че има два основни вида математически "пространства"(многообразия) за моделиране - евклидови и риманови. А вече при римановото пространство има толкова подвидове, че ти е бедна фантазията.

Да, това вече го знам, благодаря. Така, както ги мисля нещата - всичко това са различни геометрични инструменти за визуално описание на елементи от реалността, които не можем да наблюдаваме действително (подобно на връзката пространство-време, която геометрично се представя чрез диаграмата на Минковски и в същността си има хиперболично, псевдоевклидово естество). Механизъм за геометрично представяне на елементите от реалността, които не сме в състояние да възприемаме чрез зрението, но които все пак имат някакво геометрично естество, след като в тях участват пространствени размерности. Така ми се струват нещата с тези геометрии.

Преди 1 час, Кибик said:

Какво е физическото проявление на движението в пространствените измерения? Или просто си играем на математика с разни точки?

Някои тук изглеждат доста ограничени и ти задават доста елементарни въпроси, на които можеха да си отговорят и сами!

Да кажем, че сме в Космоса, в скафандър с реактивна раница на гърба и решаваме, накъде да се задвижим спрямо сегашното ни разположение в покой=инерциално движение. Имаме избор от сфера от възможности, разположена около нас. Ако решим да се задвижим наляво - няма да можем в същото това време да се насочим и по някоя друга от останалите възможни посоки по сферата (например направо, наляво, нагоре и т.н.). Ако решим да се задвижим надясно - няма да можем пък останалите посоки извън точното направление надясно. Каквото и да изберем - напред, назад, нагоре, надолу и т.н. - няма да можем да се движим в същия този момент през всички останали направления по сферата, освен през избраното. В един и същи момент ние можем да се движим само по едно направление през трите пространствени измерения (сферата около нас). Същото би могло да се очаква и при наличието на четвърто пространствено измерение (избор на движение през хиперсфера). Колкото по-бързо изберем да се движим спрямо някой обект през трите пространствени измерения - толкова по-малък ще е дела на движението ни през четвърто пространствено измерение, защото можем да се движим само по едно направление през хиперсфера около нас.

Защо със скоростта на светлината? Скоростта на светлината е пределна за трите обичайни пространствени измерения и няма причина да не е пределна и спрямо четвърто пространствено измерение. Защо то би следвало да е доста малко като пространствено отстояние? Като изградени от масивни форми, ние не можем да се движим един спрямо друг с твърде големи скорости, камо ли пък с такива, които се доближават до скоростта на светлината. Всички ние, като масивни форми, се движим един спрямо друг със скорости, доста по-ниски от тази на светлината, затова голям дял от остатъка от движението до скоростта на светлината би ставал предимно по такова четвърто измерение и по тази причина за нас то би било с доста малка протяжност.

И т.н. неща, на които онези, които те питаха банализми, можеха да си отговорят и сами…

За да не се остане с впечатление (както често се случва), че в горния ми коментар е единствения вариант, който обмислям (как беше по Кипен - някакъв солипсизъм беше ) - ето и друг вариант: Няма атоми, камо ли пък елементарни частици, изграждащи атоми, които да престават, дори в един-единствен момент, своето непрекъснато движение, трептене и това трептене на атомите и на елементарните частици, които изграждат атомите, става в пространствени области, значително надхвърлящи планковите дължини (приблизителния диаметър на атома на водорода е в пъти по-голям от планковата дължина и това се отнася и за всички останали атоми без изключение). Така че - няма никакво установяване в покой на достатъчно малки мащаби, покоят е обикновена макроскопична илюзия, която се дължи на ниската разделителна способност на макро-сетивата ни.

Преди 35 минути, Втори след княза said:

Оп- оп- оп. Окъснях да се извиня. Разсъждавам в Нютонови/Галилееви времена. Разбирате това по примерите ми. Съжалявам, извинете.

Е, аз отдавна съм загърбил Нютон и Галилей (това, разбира се, не може да стане напълно, защото дори и теориите на относителността стъпват на множество елементи, установени стабилно много отдавна, с Нютон и Галилей). Ако искаме да отбележим някакъв по-задълбочен напредък относно естеството на времето и връзката му с всичко останало - налага се да ползваме само най-добрите теоретични инструменти, които засега са СТО, ОТО и КМ. Естествено, присъства и елемента на степента на подготвеност относно СТО, ОТО и КМ, което е сериозно препятствие (например при мен, защото моята подготовка и коректно разбиране са доста ниски), а и трите теории са изключително сложни, но ако искаме по-задълбочено разбиране на базови феномени като време и пространство - няма как да минем без най-доброто за момента.

На този етап полагам последни усилия, да извлека каквото успея на макро-ниво (и покрай това - да науча още полезни неща). Най-перспективните макро-насоки да се достигне до нещо повече ми се струват разглеждането на четвърто пространствено измерение, през което да се пренася движение между състоянието на покой и скоростта на светлината или само три измерения, но с някаква игра покрай скъсяването на дължините по посока на движението, което по някакъв начин да довежда до промяна на съвкупните скорости (темпа на часовниците) на "подвижния" (ускорилия/забавилия) обект спрямо "неподвижния" наблюдател/регистратор. Ще се повъртя още известно време около тези два момента, но предполагам, че накрая ще се принудя да се потопя по-дълбоко в квантовия свят, защото изглежда, че именно там някъде се крият ключовите отговори...

Преди 2 минути, Втори след княза said:

Така е, съгласен съм и се чудя, що за схоластичен спор се води за настоящето и миналото, наблюдавано от двама наблюдатели.

Може да не съм разбрал нещо правилно (или пък наистина да има някакви много странни макроскопични четириизмерни модели), но така, както е написано от Кипен - аз оставам с впечатлението, че изчезва пространственото разделение между събитие и регистрация и могат да се слеят (това би значело и - да се повлияят) настояще с минало и настояще с бъдеще (дори допускането на наблюдаване в миналото на бъдещо събитие, което все още не се е случило в миналия момент, съединяването на настоящето, "сега"-то, с бъдещето, вече говори за нарушаване на причинно-следствената връзка, а на макро-ниво това гарантирано е доста сериозно нарушение). Аз също допускам (засега) някакви ограничени микроскопични прескоци към миналото, за да може едно повсеместно движение със скоростта на светлината на всичко да позволи и съществуването на подсветлинни скорости, но всичко това могат да бъдат някакви неща само на микроскопични равнища и ние нямаме никакъв достъп до подобни процеси на макро-ниво. На първото изображение - колкото по-близка е скоростта между два обекта до скоростта на светлината, толкова "по-къси" са отскоците назад по времето, като напълно изчезват при движенията със скоростта на светлината. На второто изображение, двуизмерната спирала, това може да се представи, като десните части на спиралата се намират по-ниско от левите. Клипът не е най-добрия, не представя нещата по най-коректния и най-точния начин, но криво-ляво дава същността на идеята. Най-важното е да се има предвид, че не става дума за връщане назад на времето по принцип, а предполагаме движение по четвърто пространствено измерение, което от гледна точка на нашия тримерен макроскопичен свят е много малко и достъп до движение по него имат само елементарните частици (всичко това са основно мои допускания и представи, не е някаква официална научна теория и е много възможно да ги променя значително в бъдеще, ако достигна до някакво по-добро разбиране на реалността в сравнение със сега).

Преди 1 час, kipen2 said:

Цикленето в субективните възприятия може и да е полезно... аз отдавна не го правя!

В цитата ми, съм споменал възникващ факт при използването на 4мерни модели, като следствие на разделянето на времето на все по-кратки интервали.

И когато светлина от минало събитие в дадена ОС достигне наблюдателя, това определя едновремено съществуването на миналото(в тази ОС) събитие и настоящото събитие. Ти както искаш си мисли, че е! ...

Има разлика между събитие, находящо се на разстояние х по "линията на едновременност" в СТО и събитието, когато излъчена светлина в това събитие достигне т.О с х=0.

Можеш ли накратко да преразкажеш базовата логика на тези модели? И аз полагам последни усилия да извлека нещо или друго на макро-ниво чрез подход с четири пространствени измерения (все повече се уверявам с времето, че отговорите на базовите физически загадки се крият почти изцяло на микро-ниво, в квантовия свят - изводи, до които Пенроуз и други са стигнали отдавна, но аз все пак не разполагам с тяхната математическа и физична подготовка), обаче засега ми е трудно да си представя елиминиране на пространственото отстояние между събитие и наблюдател/регистрация чрез четириизмерен модел на макро-ниво. Така излиза, че съществуват реално разните магически практики на въздействия върху събития от бъдещето и даже от миналото, което на този етап не мога да си представя като реално. На квантово ниво - да, може да се разглежда като възможност движение в посока "назад" по времето, при някои условности, също и времева неопределеност, но това е изключително в микро-мащаби, където неопределеностите доминират над конкретиката.

От позициите на различни наблюдатели отдалечени от тях събития могат да протичат пред възприятията им в различен порядък, но пространственото отстояние между събитията и наблюдателите/регистраторите никъде не изчезва, то трябва да се преодолява между излъчването и регистрацията на събитието и няма такива неща като паралелно съществуване/съединяване на настояще с бъдеще и минало, дори и при относителността на едновременността. Пределът на елиминирането на пространствените разстояния е квантовото заплитане на частици, но това не е макроскопичен ефект и не е наличен на макро-ниво, нито води до нарушаване на причинно-следствените връзки, като паралелно съществуване/съединяване на настояще, минало и бъдеще.

On 16.11.2023 г. at 9:23, kipen2 said:

Човек, в четиримерните модели, използвани в съвременната физика, това е резонно! Не е въпрос на вярване, а на разделянето на времето на все по-кратки моменти.

Така дори и на 10м от теб да се случва събитие, физическата информация за него, т.е. установяването ти като съществувне на това събитие, ще е след време, нужно на светлината да достигне до теб.

Сам можеш да се сетиш, че в случая при теб като наблюдател това ще е паралелно съществуване на минало с настояще. Обаче пък спрямо наблюдател в събитието, твоето регистриране на инфото от събитието при което е излъчена светлина до теб, ще се явява паралено съществуване на бъдеще с неговото настояще("сега").

 

Не ми се струва точно така! В твоето настояще ти възприемаш събития от миналото (заради поредица забавяния след случването им, до регистрирането им от теб, включително и нужното на светлината време, за да преодолее пространството между теб и събитията). Дори и така, това няма да е паралелно съществуване (съединяване) на настояще с минало, защото в момента на възприемането на миналото от теб ти не можеш да му повлияеш по никакъв начин да се случи различно от начина на случването му. Просто - ти регистрираш събитие от миналото, заради закъснението на пристигането на информацията от него-до теб.

Наблюдател близо до събитието ще го регистрира по-рано от теб, но моментът, в който го регистрираш ти, вече ще в неговото бъдеще, а не в неговото “сега” и пак няма паралелно съществуване на неговото “сега” и на твоето бъдеще (ти не можеш да повлияеш на неговото “сега”, когато той е регистрирал информацията за събитието и тя едва тръгва към теб).

Специално уточнявам, че тук става дума единствено за макро-равнището. На микрониво може и да има движения назад към миналото (Стрели от бъдеще към минало), например предположението относно движенията на анти-частиците, но ако е така - това е ограничено само в микромащаби и всичко това не пречи на нашето макрониво анти-частиците да си се движат по начин, неразличим от движението на частиците.

Преди 4 минути, gmladenov said:

Ако е прав, той и и за теб е прав.

Все тая! Аз си признавам грешките, когато ги разбера, а ти си точно като Джереми - изврътлюги, безсмислени за сериозен разговор! Бай-бай, бейби! 

Преди 28 минути, gmladenov said:

Ти първо твърдиш, че СТО има безбройни потвърждения ... след което казваш, че не е задължително
всичко се потвърждава.

Пак да кажа: необичайните/невероятни твърдения изискват необичайни потвърждения/доказателства.
А потвържденията на СТО никакви ги няма. Ти даже твърдиш, че няма нужда от тях.

Вярвайте си в каквото ви харесва. Но ако ще говорим конструктивно, не може да си говорим наизуст.

 

Ти съгласяваш ли се, че скъсяване на материален обект НИКОГА не е измерено. Ако се съгласяваш,
ми отговори по следния начин:

• Аз, Станислав, се съгласявам безусловно, че скъсяването на материален обект НИКОГА
  не е потвърдено експериментално.

Хайде съгласи те да те видим.

Леярската пещ също има безброй потвърждения - непрекъснато се потвърждава научния модел, че температурата в нея е 1250+ градуса, макар никога досега да не е била измервана на практика температурата вътре. Затова и ти не искаш да рискуваш и лично да провериш (като влезеш вътре) "алтернативните" твърдения, че в пещта има голям хладен пашкул и врялата стомана само обикаля сферично около него...

Ясно! Очевидно - истинска, смислена дискусия с теб няма да има! Кипен е прав за теб! 

Преди 7 минути, gmladenov said:

Скъсяване на материален обект НИКОГА не е измервано ... а според теб имаме безбройни
потвърждения.

Виждаш ли сега къде се разминаваме. Според теб НИКОГА = безброй пъти.

Температурата в някоя леярна пещ за топене и леене на стомана също досега не е измервана отвътре. Ще те успокои ли достатъчно, ако ти кажа, че разните теоретични модели за уж температури вътре от 1250+ градуса по Целзий са неверни теоретични модели, защото никой досега не ги потвърдил експериментално (вътре има хладен пашкул, само заобиколен от разтопен метал) и да бръкнеш с ръчичка, за да провериш, дали е вярно? Или дори да влезеш целия - няма как да е вярно това за над 1000 градуса, след като никой не го е измервал с точност... 

Съгласи ли се вече напълно с написаното от мен по-рано: "Значи се съгласяваш, без никакви възражения и “права за по-късно отмятане”, че говорим за две различни скорости - еталонната, която е създавания чрез материалния часовник измислен, общоприет, еталонен цикличен темп и отделно скоростта на замерваните чрез еталонния темп обекти?" Според Кипен непрекъснато се отмяташ, за да не се налага да признаваш проблемните моменти във всичките ти твърдения, когато твърде много започнеш да се притискаш към необходимостта, да признаеш нещо очевидно, но срещу теб. Ще го опровергаеш ли, като ми потвърдиш ясно и категорично, без никакви "отмятания", че всичко написано до тук е точно така?

Преди 1 час, gmladenov said:

Физиците по никакъв начин не са показали, че единиственото обяснение за наблюдението
е релативистично забавяне на времето.

Тяхната постановка е следната: в лабораторията се наблюдава едно време на разпад на
мюоните ... следователно, щом наблюдаваме друго време в атмосферата, значи
наблюдаваме забавяне на времето.

Много слаб и неиздържан аргумент. Защо да няма никаква друга причина за по-дългия
период на полуразпад?

Защото всички други "причини", които си измислиш, ще нарушават едни или други от вече потвърдените физически закономерности и само обяснението чрез СТО не нарушава нищо друго, освен увереността ти, че СТО не е вярна, въпреки безбройните ѝ потвърждения. Най-главното от всичко е, че формулите на СТО се потвърждават точно всеки път дасега, например при честото сверяване на GPS-сателитите в Космоса със земния контролен център. Една невярна формула би дала сбой (би се провалила) още на второто или третото изчисление, особено пък, когато говорим и за супер-прецизни стойности куп знаци след десетичната запетая. Даването от уравненията на системно потвърждаващи се резултати всеки пореден път е най-безусловната атестация в полза на верността на теорията.

Я, ти кажи - съгласи ли се вече напълно с написаното от мен по-рано: "Значи се съгласяваш, без никакви възражения и “права за по-късно отмятане”, че говорим за две различни скорости - еталонната, която е създавания чрез материалния часовник измислен, общоприет, еталонен цикличен темп и отделно скоростта на замерваните чрез еталонния темп обекти?" Според Кипен непрекъснато се отмяташ, за да не се налага да признаваш проблемните моменти във всичките ти твърдения, когато твърде много започнеш да се притискаш към необходимостта, да признаеш нещо очевидно, но срещу теб. Ще го опровергаеш ли, като ми потвърдиш ясно и категорично, без никакви "отмятания", че всичко написано до тук е точно така?

Преди 40 минути, scaner said:

А какво показват експерименталните резултати?

Те показват, че часовник, подвижен спрямо дадена ИОС, винаги изостава спрямо общото време в тази ИОС. Няма часовник, който да избързва спрямо общото време. И тук теория и експеримент са в железно съгласие.

Винаги трябва да е ясно спрямо какво се измерва избързване или изоставане. Времевите моменти и интервали също не се вземат от никъде - те са характеристики на събития, и отнпшенията на тези събития мерят часовниците.

Да! Точно от тук е дошло объркването ми относно горната формула. Когато търсим интервала делта-t-прим на системата О-прим, която се е ускорявала и забавяла - тогава умножаваме условно “статичния” интервал делта-t по Лоренц-фактора, а когато разполагаме с делта-t-прим и търсим делта-t, тогава вече трябва да делим делта-t-прим на Лоренц-фактора. Формулата във втория материал, която са дали, си е съвсем коректна спрямо дадения пример с наблюдателя във влака О-прим и наблюдателя на перона О.

И тук роля играят не ускоренията сами по себе си (те не оказват никакъв ефект върху часовниците, ефектът идва от скоростите), а това - кое от двете тела се ускорява/забавя (променя скоростта си) спрямо другото, а по такъв начин и спрямо всички останали скорости на материални тела във Вселената в съответния момент. Ако не греша, с ускоряването/забавянето би трябвало да става моментално, “мигновено” пренапасване на новото състояние на ускоряващото/забавящото тяло спрямо всички останали скорости на материални обекти във Вселената - нещо много подобно на историята със СПИН-овете на заплетените частици (това с незабавното “пренапасване” на скоростите е същото нещо, което някога неудачно опитвах да си представям като отделни, специфични скоростови “плоскости”, “планове”, “полета”, разпрострени по цялата Вселена).