Станислав Янков

Как и при релативизма, и при гравитацията може да става дума за четвърто пространствено измерение? И в двата случая става дума за съотношения между интервалите на времето и на пространството, само са от различно естество - в първия случай зависимостта е хиперболична, а във втория е елиптична. И в двата случая става дума за графично представяне на четириизмерни форми, разсъждавани през двуизмерен евклидов екран. Най-лесно за проследяване на такава логика е, като разгледаме по-внимателно хиперболичното въртене при диаграмата на Минковски.

При гравитацията е малко по-различно, но и там пак става дума само и единствено за някакъв вид взаимовръзка между времевите и пространствените интервали. В хиперболичния случай на Минковски тази връзка е свързана със скоростта, а при гравитацията е свързана с гравитационния потенциал и там също има някакъв вид хиперболично въртене по отношение на някои показатели.

Както забелязваме и в двата случая, говорим за налагане на естествените за нашето ежедневие представи за евклидов двуизмерен екран и прави линии върху четириизмерно физическо естество с криви линии (хиперболични и елиптични неевклидови).

Тук е изключително важно да се уточни, че не става дума за "наблюдение" на обичайни триизмерни обекти с кръгла или седловидна форма в плоско триизмерно пространство. Първо, тука е игнорирано едно (при триизмерните представяния с x, y и t) или две (при двумерните диаграми само с x и t) обичайни пространствени измерения и на тяхно място, като "огъвания" (кривини) през измерение, е представена връзката между времевите и пространствените интервали. Второ, поради невъзможността да се движим свободно през четвърто измерение (ако е много малко и увито или пък ако е условно и не съществува реално), ние не регистрираме особеностите на подобно измерение пряко в ежедневието ни, както при трите обичайни пространствени измерения, а ги разкриване като неевклидова връзка между времевите и пространствените интервали. В общи линии, би трябвало да става дума за малко и увито четвърто пространствено измерение w, което чрез стереографска проекция се свързва с обичайните три прави, разгърнати измерения и един пълен цикъл (пълен кръг) по него се равнява на една планкова дължина през трите обичайни пространствени измерения, измината за една планкова единица време и това е скоростта на светлината С. Стереографската връзка между четвърто малко и увито и три големи и прави пространствени измерения дава макроскопичната хиперболична релативистка и макроскопична елиптична гравитационна връзка между движение на материята по макроскопична права и еднопосочна ос на времето в съчетание с три обичайни пространствени измерения.

Сега трябва да намерим нещо, което по съвсем безусловен начин да ни покаже, дали става дума за допълнително четвърто пространствено измерение, освен трите вече известни или става дума за условно четвърто измерение. Това, че ние, като макросъщества, не можем да се движим през четвърто пространствено измерение, не е безусловен аргумент в полза на условността на четвъртото измерение, защото са възможни обяснения с четвърто пространствено измерение, които дават наблюдаваните на макрониво ефекти. Безусловното решение на този въпрос се крие при микрочастиците, в квантовия свят.

Много подробни обяснения за всякаквите хиперболични изображения и тяхната взаимовръзка помежду им:

Hyperbolic Non-Euclidean World (kcn.jp)

Добро видео, как се работи с компактифицирано измерение.

Преди 2 часа, deaf said:

По средата на Беринговия проток между Русия и Аляска,(САЩ) има два острова – един руски и близо до него,на три мили американски,но часова разлика между тях е 21 часа. Понеже двата острова стоят от двете страни на международната линия за дати,която минава през Тихият океан и отбелязва границата между един календарен ден и следващият. Тоест,днес на руският остров е петък,а на американския – четвъртък. Въпросът е че нали това часово време е условно?

Същото е и със Самоа и Американско Самоа - на второто часът е същия като на първото, но точно ден назад. Ако изкараш Нова година на Самоа и после отидеш на Американско Самоа - ще караш две Нови години (само имай предвид, че всичко е много скъпо).

Преди 2 часа, scaner said:

Не намесвай вълните на де Бройл. И без това всичко е манджа с грозде, ще стане още по-голяма каша. Тук няма никаква неопределеност, просто има сложна съвкупност от проекции. Неопределеността е друга бира.

Прав си, на този етап споменаване на вълните на Де Бройл не е уместно. Става дума почти само за макроскопични особености, дори и без да игнорираме потенциалното "сплескване" на четвъртото пространствено измерение до околопланков размер, за сметка на което се разгръщат и изправят останалите три (да не бърза никой да се възмущава - става дума за движение на цялата материя през евентуално четвърто пространствено измерение със и/или почти със скоростта на светлината, докато през трите обичайни пространствени измерения много голяма част от движенията на материята са с доста под скоростта на светлината):

И двете изображения са на четириизмерни процеси, с игнорирано едно от четирите измерения (пространствената височина, на чието място се представя източника на времевото измерение, който при диаграмата на Минковски се крие в нейния център, според това, което ми се струва засега). За съжаление все още съм в съвсем начален етап на разбирането на всички тези по-сложни неща, защото при Пенроуз се говори за комплексни форми и десет измерения, докато аз се опитвам да формирам някаква по-различна представа, засега само с четири пространствени измерения и при това четвъртото значително да се различава от трите, но - ще видим с времето, дали има някакъв шанс да излезе нещо смислено от това (пък и да не излезе - ще съм научил и разбрал много повече от сега).

Подходът на Пенроуз, да разглежда разпространението на светлинен импулс, изглежда удачен за начало на разсъжденията - евклидовото представяне е разпространението на импулса като сфера в обичайното триизмерно пространство, наблюдавано през двуизмерен екран (отрязък), а пък псевдоевклидовото представяне чрез диаграмата на Минковски показва хиперболичната връзка между времето и пространството. Тук се корени нуждата от разглеждането на нещата както евклидово (чрез сферата на Риман), така и псевдоевклидово (чрез диаграмите на Минковски). Многообразието е отделна, по-сложна история, която включва и гравитацията и все още не се докосвам до многообразията, разслоенията на Клифърд и нишките/влакната на Хопф.

Накрая трябва да се стигне до съвсем ясно разбиране, кое-какво точно означава при туистор и кой негов елемент през какво измерение се движи (изображението и клипа).

Еднолистовите и двулистовите хиперболоиди представят пространственоподобните (извън двата конуса на причинно-следствената връзка - виолетовите хиперболи, за чието достигане от центъра на координатната система са нужни невъзможните надсветлинни скорости) и времеподобните (в рамките на двата конуса на Минковски - зелените хиперболи) събития. Всичко това изглежда като продукт на множество вплетени една в друга макроскопични стереографски проекции (преплитания, които се ограничават от вълните на неопределеността на Де Бройл) на поне четириизмерна форма, "скрита" на микрониво (в центъра на диаграмата на Минковски).

Какъв е смисъла на хиперболичните ротации, обяснен кратко и ясно? Хиперболичните криви са хиперболичните кръгове - аналози на евклидовите кръгове. При диаграмите на Минковски това означава, че ако за един обект в покой протече времеви интервал от една светлинна секунда (синият r от първото изображение и червеният кръг от второто изображение, като една светлинна секунда се равнява на 300 000 светлинни километра при ct=cx), то при друг обект, който се движи спрямо първия обект със съответна скорост v, първият обект ще регистрира, при сравнение, по-голям времеви интервал (зеленият r), докато втория обект се е движил със съответната скорост v спрямо първия обект. За втория обект, обаче, който си се счита перманентно в покой, интервалът време ще си е същият, като първия обект в покой - една светлинна секунда или 300 000 светлинни километра (синия r). Така всички обекти, които се считат за неподвижни, регистрират един и същи интервал от една светлинна секунда (синия r), докато при този един и същи интервал в покой за всички (един и същи радиус на евклидов кръг - синия r), неговата дължина се увеличава все повече, когато се регистрира от неподвижен обект спрямо подвижен, колкото по-голяма е скоростта v на подвижния обект спрямо неподвижния. Точно това е хиперболичната крива, която се допира до червения кръг на второто изображение - разликата в дължината на времевия интервал спрямо еднаквото за всички отстояние в покой, когато регистрацията става от неподвижен обект, който регистрира времевия интервал на обект, който се движи с някаква скорост v спрямо неподвижния. По този начин всеки избран върху оста ct времеви интервал в покой (една светлинна секунда за червения евклидов кръг, две светлинни секунди за виолетовия евклидов кръг, три светлинни секунди за зеления евклидов кръг, четири светлинни секунди за синия евклидов кръг и т.н.) си има своя хиперболична крива (част от хиперболичен кръг), която се допира до него върху оста ct и представлява идентичния времеви интервал в покой за произволен обект, който се движи със съответна скорост спрямо наблюдаващия обект. При движение със скоростта на светлината, времевият интервал на движещата се с тази скорост физическа форма става безкраен и това е асимптотата на хиперболичната диаграма на Минковски. Това е смисъла на хиперболичните криви при диаграмата на Минковски.

На видеото - много добра геометрична система за релативистко събиране на скорости, чрез събиране на ъгли (ъглови скорости) върху диаграма на Минковски (тука местата на времевата и пространствената ос са разменени в сравнение с обичайното разположение)! Това ясно обяснява и неколкократно цитираното от мен тук изображение на Пенроуз за скоростта на светлината като ъглова скорост:

Това е свързано и с друго изображение при Пенроуз, пак свързано със скоростта на светлината :

Това нещо е свързано с това тук:

Rapidity - Wikipedia

В същността говорим за вид хиперболична функция:

Hyperbolic functions - Wikipedia

Ето и видеото на The Science Asylum:

The Science Asylum включи диаграмата на Епщайн в свое видео (съвсем скорошно, опреди ден-два), като го съпоставя с четири-скорстта.

Защо има Стрела на времето и ние не можем да се връщаме назад по нея (докато елементарните частици изглежда да могат, по-конкретно - античастиците)? При малко и увито четвърто пространствено измерение спрямо три останали големи и прави измерения и движение винаги със скоростта на светлината, движението на материята със скоростта на светлината (или със скорости, близки до нея) ще прави пълен кръг, пълен цикъл през едно малко четвърто измерение (примерно - с диаметър или обиколка, равен на планковата дължина) за чести от секундата (някъде около планковото време). И докато по четвъртото пространствено измерение ще е извършен и завършен пълен цикъл, пълен кръг, то по огромните три обичайни измерения, с техния почти безкраен или безкраен радиус, същата скорост на светлината ще е изминала изключително нищожно разстояние, равно на Пи (3,14), умножено по диаметъра на четвъртото пространствено измерение. По този начин на движението на материята със скоростта на светлината по четвъртото пространствено измерение ще ѝ трябват направо безкраен брой цикли, за да се достигне до завършването на дори само един цикъл (пълен кръг) на движението на същата тази материя по трите огромни и прави пространствени измерения. Затова и филмовите кадри с планков отрязък време (моментните снимки на състоянието на Вселената по четирите пространствени измерения) не могат да се повторят отново по съвсем същия начин, след като веднъж вече са отминали - движението на материята по всичките четири пространствени измерения на Вселената не може да направи един пълен цикъл дори днес, милиарди години след Големия взрив (формирането на разликата между четвъртото малко и огънато и трите огромни и изправени с измерения, с което се образуват също и Стрелата на времето, и подсветлинните скорости, и масите на масивните форми). Нещата обаче съвсем не са точно така при елементарните частици, които се доближават по размер до размера на четвъртото пространствено измерение и аспекти от тях могат да се връщат обратно по това измерение (античастиците)... Това е моята представата в момента, чиято правилност ще се опитам да проверя с времето.

Преди 1 минута, kipen2 said:

Когато един човек направи грешка, той не е глупак. Глупак става, когато повтаря една и съща грешка. 

А ти не спираш да показваш функционалната си неграмотност, като си изказваш "критиката" по орязано цитирани текстове, без да си разбрал какво пише в самия текст?!? Станислав не те обижда, а споделя доказана от самия теб оценка за качествата ти!

Толкова пространни обяснения му се дават, дори малки деца ще ги разберат - той или се прави, че уж не ги е разбрал и се връща в началото, все едно нищо не му е било обяснявано, или трябва да приемем, че наистина става дума за уникално глупав и орязан откъм интелект индивид! На мен отдавна ми писна от постоянното превъртане на едни и същи неща страница след страница! Би трябвало да има поне някакво разнообразие, някакъв напредък...

Just now, gmladenov said:

Знчи нямаш доказателства, че аз съм те обиждал лично.

Когато аз наричам учените "научници", това не е лична обида към теб.
Но когато ти ме наречеш "глупако", това е лична обида. Там е разликата.

Отесега нататък всяка твоя лична обида ще бъде докладвана. Ти ако искаш ме докладвай
за "научници" и тем подобни. Хайде да видим кой ще бъде забранен първи.

Понеже пак започваме да се занимаваме само с глупостите ти - след този мой отговор скоро няма да има нови към теб, въртим се в безсмислен кръг. Когато някой ПОСТОЯННО пише купища глупости (съвсем очевидни за всички) - определението за такъв човек е ГЛУПАК! Който не иска да бъде глупак (например - много се обижда от подобни съвсем основателни оценки за него и за глупавото му поведение) - той намалява писането на глупости и или започва да се старае повече да вниква в онова, което другите му обясняват, или престава да пише, защото (когато не е твърде глупав) разбира, че дадената област не е неговата стихия. Айде - лека и да не пропуснеш пак да ме докладваш, вероятно пак съм те обидил с нещо! 

Just now, gmladenov said:

Толкова ли не можеш да намериш някой друг мой постинг с лични обиди към теб.

Не ме карай да се разтърся, макар нито да ми се занимава, нито да имам излишно време за това... И спирай с това тролене, защото е адски досадно! Имаш някои смислени и нормални коментари - ограничи се до тях, за да може да върви някаква поне малко смислена комуникация с теб.

Just now, gmladenov said:

Цитирай ме къде последно лично съм те обидил.

Как да те цитирам, като коментара ти вече го няма (познай защо)? 

Just now, gmladenov said:

Току що те докладвах. За втори път днес.

Хайде да видим още колко ще можеш да ме обиждаш преди да те забранят.

Много си обидчив, пък въобще не се смущаваш да обиждаш останалите! Вече ти няма оня коментар с обидите (без никой да се е занимавал с теб) към мен и Кипен, нали? Ако искаш друго отношение - почни да се държиш като зрял човек. Прочете ли най-накрая, какво означава константата на Хъбъл и какво значи тя за скоростите на галактиките съобразно отдалечеността им от наблюдателя? Не знам колко десетки поста на другите трябваха, за да го прочетеш най-накрая (очевидно - пак без никакво разбиране)! Да видим, кога пък ще благоволиш да прочетеш за червеното отместване на галактиките и как точно се регистрира то (естествено - пак без разбиране)... Това тук не ти е някакъв тролчарник - през пет-шест коментара да се правиш на идиот и да се връщаш в началото, все едно нищо не ти е било обяснявано най-детайлно през цялото време (гарантирано и Скенер, и Гравити, и други знаят много и обясняват много - не можеш да се оплачеш от липса на пространни разяснения). И спирай с постоянното ти обидно отношение към всеки, който знае повече от теб - прекалено е дразнещо и не те показва особено интелЕгентен!

Преди 1 час, kipen2 said:

"Избор" е несъвместимо с детерминизъм. Ако не знаеш, при детерминистичните теории "изборът" е субективен и е ограничен до определяне на ОС. 

А така, както ти използваш "избор" и "избиране", се смесва физика точно с психология.

Виж в психологията има също понятие "избор", както и предопределеността му, тъй като се определя от подсъзнателната динамика със специфичните й съдържания. Ето и селският кмет и ограничената му секретарка си мислят, че има "избор", ама нямат. Просто не могат да си сдържат простотията.

Може, но все пак - ние избираме, задействаме определени механизми на база направения от нас избор (мускули, пособия, технологии) и така постигаме резултатите, свързани с направления и скорости, които сме си поставили за цел при избора (избираме колата ни да промени скоростта си с 30 км/ч повече, натискаме педала за газта и постигаме поставената цел). Факт е и голямото разделение между неживи обекти, които са изцяло под влиянието на окръжаващата среда и висшите примати, част от които правят целенасочени избори (говорим конкретно за посоки и скорости на движение) и дори осъзнават изборите си и как да постигнат сложни цели в окръжаващи среди с големи предизвикателства. Не успявам да разбера, как всичко това отрича факта, че ние правим избор на движение през само едно направление в триизмерно евклидово кълбо, в чийто център се намираме. Или пък, че не се движим, било ние или наблюдаван от нас обект, едновременно по повече от едно направление в един и същи момент в конусите на Минковски, а движението е само по едно-единствено пространствено направление и при диаграмата на Минковски това направление през пространството е винаги по оста х - посоката на движението. Както при евклидовата сфера, така и при хиперболоидните конуси на Минковски се представят просто възможностите за избор на само едно направление в един и същи момент (и на само една скорост в един и същи момент и спрямо един и същи обект или наблюдател) на движението през пространство-времето и няма възможност да се движим едновременно по две или повече направления. Не успявам да разбера на какво ми опонираш и с какво точно не си съгласен.

Just now, kipen2 said:

Т.е. аз не се въртя, а завъртам света?!?  ...

...Пак ще повторя

Какво имаш предвид с всичко това? Че не можеш да избираш направление и скорост на движение ли? Това не изглежда логично, освен ако не включиш някакви подсъзнателни процеси, които те карат да действаш по един или по друг начин, дори и когато си мислиш, че изборът ти е резултат на случайност (например, когато решаваш, че ще тръгнеш наляво или надясно при кръстовище чрез хвърляне на монета, в зависимост от това, откъде ще дойде автомобил или пък просто така, без да можеш да обясниш, защо правиш точно този избор). Всичко това, обаче, премества разсъжденията далече от областта на физиката, много повече в сферата на психологията и психоанализата.

Преди 17 минути, kipen2 said:

Кои сте Вие?!? 

А и "конусите" са производно на детерминистична теория, каквато е ТО - съответно за какъв "избор" пишеш?!? Изпадаш в противоречиво "зашиване с бели конци" на несъвместими понятия в едно изложение. 

Тези, които можем, осъзнато или не, да избираме посока на движението си, равно на промяна на посоката на движение. Всички масивни форми се движат само в едно направление през пространство-времето, но за разлика от разните камъни, скали, водни маси и другите неодушевени обекти, болшинството биологични организми могат да променят това направление повече или по-малко умишлено (най-вече това се отнася за висшите примати, маймуни и хора, които променят скоростта и направлението си осъзнато, чрез мускулатурата, като хората могат да правят това дори и в Космоса, чрез създадените от самите тях реактивни двигатели). Ти дори можеш да променяш съзнателно (целенасочено) и часовниковия си темп, посредством скорост и/или гравитация, познавайки СТО и ОТО.

Именно това е голямата полза от подхода на Пенроуз, който ползва както евклидови (римановата сфера, идеално приложима в плоското пространство на квантовата механика), така и неевклидови (на макрониво, във връзка със СТО и ОТО) форми. Така се получава и на макрониво - само съчетаването на избор на направление през триизмерна евклидова сфера, в чийто център се намираш ти (или произволен друг масивен обект), а времето се представя като флипбук от множество наложени такива единични кадри (разрезите на пространствено-времеви “самун” по Браян Грийн) и римановите (неевклидови) форми на СТО и ОТО (конкретно хиперболичната диаграма на Минковски, когато говорим за СТО) дават пълноценна картина на заобикалящата реалност. Както при евклидовата сфера, така и при хиперболоидните конуси на Минковски се представят просто възможностите за избор на само едно направление на движението през пространство-времето (при сферата е игнорирана времевата координата t и се дава “замразена” единична снимка, единичен кадър, а пък при конусите е игнорирана височината z). При основната, дву-координатна диаграма на Минковски (с оси само за х/сх и t/ct), оста х винаги се ориентира по посоката на движение, както и да се мени тази посока с времето (това е диаграма за показване на скоростите на обектите и на релативистките ефекти при връзката между времето и пространството).

Защо проста двуизмерна диаграма на Минковски (първото изображение) е по-добра за представяне на релативистките ефекти от двата конуса (второто изображение)? Двата конуса представят ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА ИЗБОР от нас и от останалите подвижни обекти на движения през пространство-времето. Ние обаче не можем да се движим навсякъде едновременно, а можем само да избираме едно-единствено направление на движение през тези конуси в един и същи момент. Освен това, по обясними причини, чрез конусите не може да се даде възможността за избор на движение по височината z (нагоре-надолу). Ролята на пространствено-времевата диаграма е да представя единствено скоростта и релативистките ефекти в пространство-времето и за това не са нужни повече от две координати - сх и сt. Пълен пространствен избор на една посока на движение може да се представи чрез кълбо, при игнориране на координатата за времето сt, а пълната картина може да се представи най-добре чрез съчетанието на кълбовидното представяне (което на микрониво се символизира от римановата сфера) с простата, двуизмерна диаграма на Минковски за скоростта и релативистките ефекти (всички те без проблем си се демонстрират на двукоординатната диаграма, без никаква специална нужда от трикоординатната форма с конусите).

Това, което от известно време представям като завъртане от цилиндър към хиперболоид с увеличаването на скоростта от 0с до 1с, има две важни уточнения. Ако е така, то първо - това нещо не протича в измеренията х, у и z, както го давах преди, а само по измеренията х и w (евентуалното четвърто пространствено измерение), а височината е времето t (или ct). По широчината у и по височината z не настъпват никакви промени, независимо от промените на скоростта, следователно по тях не може да има никакви въртенета (по всички измерения, включително и по тези, настъпват промени чак при гравитационните ефекти на общата теория на относителността). Ако има нещо такова - това е "игра" само между посоката на движение х и потенциално четвърто пространствено измерение w.

И второ - всичкото това, ако го има, не надхвърля областта на микросвета. На макрониво ние регистрираме единствено точката на настоящето в центъра на диаграмите на Минковски, а всички потенциални сложни неща, които дават релативистките ефекти, се крият от нас в микронивото на тази точка (става дума за разните "въртенета" от цилиндри към хиперболроиди-конуси, римановите сфери на Пенроуз и всички останали сложни неща, които се подозира да се случват на околопланкови равнища).

Ставащите на микрониво неща, се прожектират (проектират) стереографски, холографски или и по двата начина (в зависимост от избора на подход, по който да разгледаме нещата) на макрониво, до познатите ни пространствено-времеви макроефекти. (Сбъркал съм местоположението на долния ъгъл Алфа на третото изображение.)

Преди 1 час, gmladenov said:

Едни казват, че е точка; други казват, че не е. Абе мъка.

Обясни ни ти тогава, недостижим спецЯлисте, как е точно - явно за теб и това е фасулско, като "обясняването" на "два-три варианта" на състоянието на Вселената от "всеки теоретик"... Методиката отдавна я знаем: няма човек - няма проблем! Не съществува - няма нужда да се обяснява!  Долното изображение на черна дупка също не съществува - зла конспирация на нахалните учени, които не могат да отговорят на въпроси, на които ти тука отговаряш с лекота (няма човек - няма проблем). 

Преди 18 минути, gmladenov said:

Не знам защо така се газираш.

Аз вече посочих, че има общо три теоретични възможности за това

Понеже отново пишеш тъпотии, по-слаби и от Чат Бот Джи Пи Ти. Има страшно много теоретични възможности (минимум стотици) и страшно много различни пътища за реализацията им. Просто - моделите с Голям взрив и разширение с ускорение доминират, защото най-добре пасват на наблюденията. Добре ще е да те изключат и рестартират, че трагедията е ТОТАЛНА - под нивото на три-годишни дечица.

Преди 18 минути, gmladenov said:

Ако имаш две възможности - ези и тура - каква е вероятността като хвърлиш монета да се падне тура?
Ако имаш общо три възможности, каква е вероятността едната от трите да се случи?

Ти как решаваш, че са само две възможности? Чрез хвърляне на ези-тура ли - очевидно хал-хабер си нямаш за какво точно говориш? Нещо, до което е достигнато след години сложни изчисления и практически проверки, ти тука ни разтегаш локуми, че всеки теоретик го знаел това и можел да го "предвиди" - фасулска работа! Хайде, тогава! Изчисли го и покажи, че ти си прав, а не разните псевдо-научни Калтех-ове, Оксфорд-и, Принстън-и, Харвард-и и прочее упадъчни места, където мъдрите лаици като тебе никога няма да се унижат да стъпят! Давай! Let`s go! 

Преди 51 минути, gmladenov said:

Теоретичните възможности са общо три: разширение, свиване, статична вселена. Няма други.

Нали се сещаме, че всеки теоретик го знае това и може да "предвиди", че вселената ще пасне на
една от трите възможности. Не трябва да си Нострадамус, за да направиш такова предвиждане;
вероятността на всеки от вариантите е 1/3 все пак.

Я ни го изчисли тука, като е толкова просто! Таман ще ни опровергаеш, когато казваме, че си пълен невежа, който разчита на насилие (тролене), за да налага невежеството си... 

При представяне на реалността в триизмерна пространствено форма, ние сме непрекъснато в центъра на триизмерна сфера, в състояние на перманентен покой и можем да избираме движение през сферата, от гледна точка на други триизмерни координатни системи, само по едно направление. Това направление обикновено се приема за съвпадащо с оста х и скоростта може да бъде максимално 1с. Тук е игнорирана оста на времето и промените могат да се представят само като поредица сменящи се кадри през планкови интервали време.

За представяне на скоростите и на свързаните с тях релативистки ефекти е най-подходяща употребата двуизмерната диаграма на Минковски, само с времето ct нагоре и посоката на движение cx надясно, защото по другите координати промени във връзка с промяната на скоростите не протичат. Триизмерното представяне е с включването на оста у, при което се получават конусите на миналото и бъдещето. За да можем да представим промените през времето t, ние тук игнорираме височината z и на нейното място поставяме оста на времето.

Получаването на двата конуса с промяната на скоростта от 0с до 1с става чрез "завъртане" на бъдещето на графиката до 180 градуса, при което цилиндър в покой става на хиперболоид с двата конуса на миналото и бъдещето при достигането на 1с. През цялото време не трябва да забравяме, че това са ефекти, които се отнасят само за оста по посока на движението и за дължината по посока на движението - оста х. За всички останали направления през триизмерното пространство състоянието си остава цилиндричното на 0с (покоя). Началният диаметър на цилиндъра в покой се избира произволно, в зависимост от това, колко далече напред в бъдещето или назад в миналото искаме да анализираме.

Дисковете на Поанкаре и на Белтрами-Клайн и сферата на Риман се намират в центъра на графиките, в "настоящето" и те променят своя диаметър с увеличаването или намаляването на скоростта (градусите на "завъртане" на бъдещето спрямо миналото в зависимост от скоростта) и в съответствие с местоположението в конусите на изследваните точки на събития.

В случаите на движение със скоростта на светлината дисковете на Поанкаре и на Белтрами-Клайн и съответно сферата на Риман са с най-малкия (планков) размер и служат за проектирането на конусите на движенията със скоростта на светлината. Дискът на Поанкаре се помещава в сферата на Риман и представлява диск, чиято периферия е окръжност по периферията на римановата сфера, а дискът на Белтрами-Клайн е в горната част на римановата сфера. Диаметрите на двата диска и на римановата сфера са еднакви.

Преди 24 минути, gmladenov said:

Ами същото с моите аргументи: аз давам такива, но те автоматично се отхвърлят.

И въпреки това аз не ви наричам тъпаци (най-малкото напоследък не съм ви наричал така). 
А след като вие отхвърлите моите аргументи, вие почвате с личните обиди. Твоят постинг е
поредният пример за това.

Учтиво предлагам да не се обиждаме, дори когато не приемаме аргументите на събеседника.

Като това, че когато не мериш стриктно с линийка, какви разстояния изминаваш с колата ти, а километражите на колите ВИНАГИ са неверни (значи фалшиви), то - ти не можеш да караш кола и трябва да ти се отнеме книжката. Такива са ти "аргументите" и подобни "аргументи" не само не може да ги приеме никой извън детската градина, ами даже и ти не би приел "аргумент" като цитирания (за колата и книжката ти). За какво обиждане говориш?! Ти определяш съвременната наука като "фалшива", без да знаеш нищо за нея, не си я бил уважавал заради "такива неща като разширението на Вселената", без дори да можеш да го обясниш и на базово ниво - няма за какво да се обиждаш, защото така ще трябва да се обидиш на собствения ти мързел или пък може би наистина си с твърде слаби способности за съобразяване (все пак не трябва да изключваме възможността наистина да си си на равнището на чат-бот и да не се преструваш).

Не те обиждам нищо, това че си страхлив да дискутираш реално е просто оценка на поведението ти. Достатъчно е отново да те попитам онова, на което не искаш да ми отговориш ясно и категорично, макар да е елементарно и ще се увериш, че съм прав в оценката си за теб. Съгласен ли си, че говорим за две различни скорости - еталонната, която е създавания чрез материалния часовник измислен, общоприет, еталонен цикличен темп и отделно скоростта на замерваните чрез еталонния темп обекти?