glishev

1. Пропускаш да отчетеш, че има две възможни гледни точки - византийска и българска. Това отговаря на въпроса ти. 2. На това е отговорено достатъчно ясно: като скопец той е напълно безопасен. Няма права върху трона. 3. Несъобразяването с тези права (било на царските деца, било на Роман) сочи, че Комитопулите отхвърлят изобщо старата династия. От тези точки 1-3 следва, че смъртта на царя е напълно достатъчна за Комитопулите и те повече не се интересуват от ничии наследствени права над трона. 4/5. Действията на Асеневци не могат да бъдат обяснение за събития от по-ранна епоха. Освен това ги интерпретираш погрешно. 6. От това, че точно така пише в изворите. 7. Никулица, също като Роман, не е водачът на апостасията. Колкото до пленените след Сперхей, там има практическа децимация на войската, което пак сочи към класическо наказание за бунт. Казах ти къде точно е разликата между случаите на Юстиниан и Исак от една страна и Роман - от друга. И в случая, разбира се, става дума не само за самото канонично право, а и за известните случаи. Просто е факт, че няма нито едно осакатено частно лице, което да е заело трон. Не съществува. Случаят с Роман (ако беше верен), щеше да е уникален прецедент. Но фактически са известни много случаи на осакатен владетел, върнал си трона. Неясно зададен въпрос. Роман е брат на царя и син на предишния цар, днес бихме казали "принц". Но това само по себе си още не го прави цар. А като скопец той дори не е престолонаследник. Което е и най-вероятната причина да не бъде убит. В ръцете на Самуил, разбира се, Роман е един вид доказателство за превъзходството на самия могъщ Комитопул над последната издънка на старата династия. Може би Роман служи като управител на Скопие, назначен от самия Самуил. --------- Не, с едно "прав съм" от неисторик няма да стане. Анализът на изворите и съпоставката на данните, разбира се, могат да ни дадат добри възможности за точна датировка на събитията. Виж, има го проблемът, че отказваш да приемеш средновековните културни реалности. Юстиниан, Владимир, Роман, Исак - всички те са осакатени, за да не заемат престола, разбира се. Там е работата, че този, който веднъж все пак е заемал трона, все пак може и да се върне на него (а може и да не успее). Но този, който е, така да се каже, превантивно осакатен, наистина губи възможността тепърва да заеме престол. Просто става дума за типове казуси. Освен това очевидно не си информиран за крайно негативното средновековно отношение конкретно към евнусите като към един вид полезни, но чудовищно непълноценни същества. Защо на "две и половина"? Ако Самуил се обяви за цар при жив Роман, това просто ще значи, че Роман към този момент не е цар. Без значение е дали в този момент Роман е в плен или не. Средновековието познава много случаи, в които плененият владетел продължава да носи титлите си и дори бива откупен от плен - стига наистина да е владетел. Какъвто явно не е случаят с Роман. Ти в момента измисляш нов тип църковна икономия, който е непознат за самите тогавашни хора Съжалявам, това е несериозно. Самият акт на коронация е "венчаване за царството". Короната, разбира се, е наричана "венец". Дори днес тайнството венчание продължава да става с корони. Това венчаване изисква мъжка пълноценност от страна на венчавания. Задължително условие. Лишен от мъжественост човек не може да бъде венчан (особено за царството). Няма чак такава икономия. За средновековното религиозно съзнание би било крайно невероятно да допусне на трона същество, което по тогавашните схващания е смятано за лишено от полова принадлежност. Дори икономийните нарушенията на каноничното право са все пак ограничени от практиката. Съществува средновековна менталност, извън която можем да си създадем всякакви сценарии, но те няма да отговарят на възможната реалност. В случая Яхия си е позволил една интерпретация в донякъде ориенталски и йерархизиращ дух на отношенията между Самуил и Роман - заради произхода им съответно от комитски и царски род. Е, ти всъщност искаш да премахнеш ценността на интерпретативната теза. Това е по същество антиисторично. Колкото до наследяването на трона в ПБЦ - имаме достатъчно засвидетелствани случаи, от които знаем, че системата е сродна с майоратната (добре позната във Византия), със спецификата, че бащата избира точно на кого от синовете си ще предаде трона. Колкото до влиянието на византийското законодателство в България - бях достатъчно изчерпателен и вече е въпрос само на информираност и ясна представа за епохата да се схване значението му.

Качо, правилно си ме разбрал, браво Собствено с военнопленниците се постъпва другояче - приемат се на собствена служба, откупват се или се разменят. Членовредителство се прилага към пленени с оръжие бунтовници и техните водачи. Дендро, статията на Павлов те кара да повтаряш това за трибуната. То само по себе си не значи, че на тая трибуна непременно застава цар или император. Ростра (трибуна) във военен лагер за видимост на важни събития и чуваемост на важни речи има още векове преди Василий II дори без там да има царе и императори, та остави тия трибуни. Известно е, че патриарх Давид е капитулантски настроен, а без патриарх коронация няма. Това е. Галахад, за да смятат ромеите, че насреща им има апостати, не е задължително териториите непременно да са били завладяни. Преслав е преименуван на Йоанопол, а българските царски инсигнии са положени на олтара на "Св. София" и за ромеите този жест е достатъчен. Въпрос на идеологема. Бягството на Борис и Роман съвпада с първите военни действия на Комитопулите по една обща причина - смъртта на Цимисхий, който приживе буди доста сериозен респект. Не, скопец не може да стане цар или император - няма такива случаи, има канонична забрана, при това ненарушавана в друг случай, а и скопец не е същото като монах. Има два казуса - а) на монарх, който бива осакатен по време на царуването си и б) на частно лице, което е осакатено преди да заеме престол. В първия случай царуването може и да продължи (зависи от обстоятелствата), но във втория не може изобщо да започне. Цялата история и на Византия, и на България го потвърждава. Не става дума просто за спазване на някакви "византийски правила" и "формалности", а за каноничното право, което със сигурност е от основно значение и за патриарха в Охрид, както за всеки друг патриарх. Освен това по-назад вече достатъчно широко беше разгледано влиянието на византийското право над покръстената българска държава. Византийското право вече от сто години на практика не е чуждо за българите по времето на Самуил. И нещо не по-малко важно - амбициите и действията на Самуил, както и действията на Василий. 1. Истинският цар е убит на границата (Комитопулите явно не се съобразяват с династията). 2. Остава жив само един евнух от династията (безопасен, защото е скопен). 3. Никой не се съобразява с правата на децата на царя (а се очаква да приемем по Златарски, че Самуил чака смъртта на Роман в плен). 4. Евнухът не е настанен в същия град като патриарха (не е създадена царска резиденция, столица). 5. Не е извършено никакво символично пренасяне на столицата от освободения Преслав към Скопие или Охрид (не е прокарана никаква приемственост със старата династична традиция). 6. Самуил "придобива цялата власт над България" не с идването или пък с пленяването на Роман, нито с превземането на Преслав, а със смъртта на Арон (значи старата династия няма никакво значение за овластяването при Комитопулите). 7. При пленяването си евнухът не е наказан като водач на апостасия или узурпатор (следователно не е схващан като водач и от ромеите). Всичко това води до извода, че Роман така и не става цар. Нито Комитопулите, нито Василий гледат на него като на владетел. Предположенията ти за Скопие са интересни, но нямат никаква изворова подкрепа (даже си противоречат с все пак основен извор като Скилица) и не мога да ги приема. Боя се, че тук създаваш направо факти, а не дори интерпретации. Митак, Исак Ангел е в "заварено положение" - той е император преди да го ослепят, а не ослепен преди да стане император. Също като Юстиниан II или Константин Асен. Няма случай членоувредено частно лице да се издигне тепърва до царски/императорски трон. Това са два различни казуса.

Глаголическите текстове, библейски и литургични, съставени от Седмочислениците между 866 и 886 за Моравската мисия. Всъщност титлата "княз" става известна в България през тях. Растица/Ростислав Моравски, Светоплук Моравски, Коцел Блатненски, владетелите на Нитра и пр. в региона са все князе от IX в. Титлата на новгородските и киевските князе от "призвание варяг" при Рюрик (862) нататък. Първите полски Пясти от Х в. също са князе. В Славянската Еклога се споменават князе още в Х в., а има доста голяма вероятност текстът да е съставен в Рус. Има и староруско "Житие на св. княз Владимир", съставено точно ок. 1060-1070. Има и руски Светославов сборник, пак от ок. 1060-1075, препис от Симеоновия сборник, където царската титла на Симеон е заместена с княжеската на Светослав. Руско-варяжките и вендско-лехските князе са наричани конунги в скандинавските източници, включително синхронни каменни надписи.

Реза Пахлави шах е бил владетел на Dowlat-e Shâhanshâhi-ye Irân, тоест на Шахиншахската държава Иран, а не на "Персия". Всъщност още от 1935 бащата на Реза Пахлави, старият Реза шах се обявява за владетел точно на "Иран", което води чак към надписа на Артаксеркс I от Накш-и Рустам. Но и преди него Каджаридите също се самонаричат ирански шахове. Всъщност дали ще говорим за Персия, Иран или държава на народа "Aryan" е все тая. "Персия" е (гръцки) екзоним по името на една от областите (а също племе и език) в страната, инак народът и държавата се самонаричат "Eran", "Iran" и "Aryan". Под най-различни династии от Ахеменидите до Пахлавиите местният владетел винаги е шах на Иран.

За мощния етикет си много прав Зад етикета или по-скоро като негова първа употреба обаче се крие именно етнос, а какъв е той като език и култура - това вече е друг въпрос. Не мисля, че археологията може да бъде последна инстанция за и против съществуването на конкретен етнос - защото етносът не е археологическа даденост, а доста трудна за дефиниране и променяща се цялост от език, материална култура, духовна култура, територия и институции. Археологията по-скоро може да ни каже кога и къде е наличен даден тип материална култура и евентуално писмен език и/или белези на определена духовна култура върху траен материал. Не смятам, че например само по археологически път може да се установи, че например сребърни предмети от XIII в. от Никопол принадлежат на същия етнос като каменен надпис от IX в. от Плиска. Ще трябват и неархеологически методи. Така че от гледна точка на историята (която непрекъснато обобщава данни от археология, езикознание, етнология, филологии и др.) такова нещо като хунско етническо ядро на Хунския съюз е съществувало, а впоследствие името "хуни" е изменило и разширило значението си.

Зитко, оплачи се на прабългарите, те са виновни, че има "кана боила", "кана таркан" и "кана сибиги" А в: "... изпрати... и кана боила колобъра" най-вероятният падеж ще е акузатив Питаш за употреба на "кънѩѕь" отпреди 1061? Не знам за какво ти е, но заповядай: в Супрасълския сборник. Той е от Х в. Маготин, просто смятам, че в надписите различното място в синтаксиса на различни словосъчетания с едно и също "кана" сочи, че няма нужда от някакви задълбочени предположения за падежни окончания. За евентуален много стар, както би казал Aspandiat, ностратически общ корен на konung/*kuningaz и qaγan вероятно може да се помисли, да. Това е може би много добра идея. makebulgar, защо да не допуснем, че върховният владетел е един вид "kana велик" или "kana повелител", или пък "kana военачалник"; а част от аристокрацията са, да речем, "kana съдия", "kana боил" и пр.? "Kana" може би означава "господар" или "властник", нещо такова. Особено ако най-ранната структура на българската държавност е донякъде федеративна, тя би могла да включва един върховен "кан" и неколцина подчинени "канове", които с времето да си запазват титлата, при все че значението й постепенно се размива. Поне аз горе-долу така си обяснявам наличието на различни употреби на "kana" и то все в словосъчетания. Кухулин, честно казано не знам. Споменавам изобщо за формата "YBHГН", защото и други тук я споменават и си държат на нея. Инак я смятам така или иначе за погрешна, дължаща се на повреда в надписа, грешно четене или грешен запис. Колкото до мен, приемам "CYBHГН" за вярна, а по-назад съм обяснил защо смятам така.

Впрочем, нарочното допускане на грешки понякога е много сладко: Въх, Г-це, Вий ми спирате дъхЪТ! И цялата зала ляга от смях

Не, тук Тамарин е напълно прав и това е очевидно: прабългарската владетелска титла няма отношение към "княз". Нека не се повтаряме повече. "Княз" е славянска дума, заемка от германските езици, сродна с "konung" и подобните му. Това е достатъчно добре проследено и няма нужда да се обсъжда повече. Въпрос е единствено на достатъчна информираност да се схване този факт. Тези неща се учат, при това далеч не само у нас. Прабългарската титла е "kana", както става очевидно от съпоставянето на наличните надписи. Никъде няма засвидетелствани "kanas boila" или "kanas tarkanos", но "kana boila" и "canna tarcan" - има. За звателната форма, предполагана от проф. Добрев няма да се съглася, пак заради срещащите се форми "kana boila" и "canna tarcan", които очевидно не са в звателна употреба.

Без значение дали бунтът е разглеждан от самите ромеи като сепаратистки или като опит за узурпация на трона в Константинопол, той е "апостасия", букв. отстъпничество и водачът, стига да бъде заловен жив, бива наказан. Достатъчно други войни и бунтове са окачествени като "апостасии" в извори, за да го знаем. Отделно от това, доколкото Самуил се обявява именно за цар, дори да не е на Константинопол, той все пак "узурпира" положението на императора в част от законните му владения. За ромеите България няма друг цар освен василевса още от 971 и това в техните очи прави Самуил "апостат". Същото се отнася до Гаврил-Радомир и Йоан-Владислав. Ромеите отлично правят разлика между юридическа фикция и политическа реалност, но винаги използват фикцията в своя изгода. Това им позволява едновременно да говорят за войната със Самуил като за "апостасия" и да отчитат, да речем, "царския произход" на потомците на Комитопулите след 1018. За официалната гледна точка на ромеите още от 971 няма България и следователно Самуил е "апостат". Ослепяването на пленниците в 1014 го показва - те не са преселени, не са включени в имперските войски другаде, а са наказани с членовредителство като бунтовници. Същевременно всеки, който не е самият водач и/или се предаде доброволно, вече не е апостат и може да разчита на милост. Това отношение на ромеите към бунтовници става ясно при четене на изворите. Роман и "Пресиан II" не са схващани от самия Василий като водачи на бунт и съответно не са наказани като такива. Същевременно зачитането на високия им ранг и включването и на двамата в имперската аристокрация (Роман бездруго е част от нея) показва, че "апостасията", от която и те са били част, е временна, нетрайна - както и че те са схващани по-скоро като отрекли се от нея. За издигането на "Пресиан II" като цар наистина има противоречие: факт е, че в 1018 патриарх Давид иска България да капитулира вместо да продължава съпротивата. А без патриарха помазване и коронация не може да има. Когато Пресиан се предава, той не е цар - и вероятно това му спасява живота.

Така и не разбрах кое му е трудното на правилото за пълния член. Имате нещо в м. р., ед. ч. и просто трябва да решите дали е подлог или сказуемно определение. Ако е и е членувано, то членът ще бъде пълен. Ако пред тоя, членувания има предлог, значи членът ще бъде малък. Не е кой знае какво правило, лесно е за научаване. Човекът е брат за човека. Гарванът не вади око на гарвана. Просто като фасул и си има определено смислово значение, да не говорим, че издава известна грамотност и дори носи очарованието на едно отдавна изчезнало старобългарско показателно местоимение. Всичко друго са празни приказки. "Бара не работи" ще напише някой недоограмотен. Аха, схванах. Значи вместо да работи, някой бара. Не барай, бе, иди да работиш! И на това отгоре пропуснал запетая след "бара", тцъ, тцъ... Виж, ако беше написал, че "барът не работи", щях да го разбера правилно. Или някой си написал: "отивам при човекът". Как така, бе, джанъм... Човекът идва при тебе, а ти отиваш при човека. Хубаво е да се научи това правилце и да си се спазва. Ама ужас, правописът би свръхрегулиран, ама олеле, било изкуствено. Я стига. Просто е факт, че на повечето хора не им пука дали пишат правилно и се дразнят, когато някой им забележи грешките. По тая причина биха искали грешките им да станат правило. Аз пък мисля, че човек трябва да си уважава езика, да си даде малко зор и да пропише правилно.

Бешевлиев, разбира се, не се и двоуми Еднократна е употребата на "YBHГН" в "APXWN YBHГН". Многократна е употребата на "KANA", а не "*KANAC" (като в "KANA BOHΛA" - защото не съществува засвидетелствано "*KANAC BOHΛA"). Което ще рече, че и в случаите на владетелската титла е много по-вероятно истинското четене да е "KANA CYBHГН", а не "*KANAC YBHГН". На гръцки всяка една дума в номинатив би могла да завършва и на -N, и на -A, в това няма никакъв проблем по отношение на гръцкия, особено, когато самата дума не е гръцка, какъвто е случаят. Не виждам защо в езика на българите владетелската титла, сродна с "kaγan", "qan", "quan", "haγan", "han" и "khan" да не може да завършва например на неударено [a]. Кратък краесловен звук, да речем. Формата "*ACYBHГН" e невъзможна, защото "KANA" просто е самостоятелно засвидетелствано например в "KANA BOHΛA", а за "BOHΛA" знаем, че е сигурно изолирана дума. Moravcsik, Gy, Byzantinoturcica II. Sprachreste der Türkvölker in den byzantinischen Quellen. Berlin, 1958, p. 323 предава тъкмо форма "canna tarcan". Разбира се, форма "*atarcan" или "*ATAРKANOC" не съществува. Титлата е засвидетелствана многократно като "TAPKANOC", така че правилното разделение в цитирания от Моравчик текст е вън от съмнение. След като имаме достатъчно пъти засвидетелствани "кана боила" и "кана таркан", естествено е да приемем и "кана сибиги" за правилна форма.

Качо, по-скоро Пириватрич е съвсем точен в случая с "апостасия"-та. Ще трябва и някак да се аргументираш - Пириватрич добре си е свършил работата. Монте Кристо и Митак, скопяването на Роман още в 963 е просто едната от две реални възможности за датировка и "как така български принц" само по себе си още не е аргумент. Петър може наистина да е пожелал това, може да е имало и чисто византийски съображения, а може и двата фактора да са играли роля заедно. Митак, за датировките не си прав. Въпрос на методология е, а всяка дисциплина си има своите методи. Владимир-Расате не е скопен, а ослепен, при това след като вече е бил начело на държавата, а не преди възцаряването си. При всички случаи членоувреждането на лице от владетелски род винаги има една от следните цели - именно сваляне от престола, наказание за предателство или възпрепятстване на възкачване на престола. Тоест ти смяташ, че Самуил може да е обявил Роман за цар, а после да е обявил и себе си още приживе на Роман? Двуцарствие още в ПБЦ? Може би под византийско влияние? Това е доста смела хипотеза, всъщност повече дори от моята, но е интересна Едно съ-царствие на Роман и Самуил би било любопитна възможност... стига само Роман да бе царувал Случаят с каниничното право в случая със скопец на престола е съвсем различен от онзи с поредните бракове. Някои разпоредби се нарушават "по икономия", когато нарушението води до укрепване на династията. Такива са случаите с трети и четвърти брак на царя. Но в случая със скопец на трона никаква църковна "икономия" не би могла да спаси династията на скопен владетел Тъй че нямаме основания да смятаме, че каноничното право е нарушено в случая. И не, каноничното право не е "неутвърдено" Отчитане влиянието на късноримско и византийско право в ПБЦ? Моля: а) Крумово законодателство по Свидас. Централизиращо, измества дотогавашното обичайно право и широко прилага конфискации и членовредителство. По образец на Еклогата; б) Комитатна реформа на Омуртаг по Скилица. Централизираща, частично измества родовата аристокрация с централна администрация, ползва византийски титул на управителите. По образец на темната структура. Самият Самуил е Комитопул, защото баща му е комит; в) покръстването на българите само по себе си е огромно византийско законодателно влияние; г) отговорите на патриарх Фотий и на папа Николай са си изцяло канонично право; д) участие на българите на Константинополския събор в 870, стремежът им към автономна архиепископия и автокефална патриаршия, както и самообявяването на Симеон за "василевс на ромеите" - всичко това е изцяло в духа и с терминологията на византийското право, светско и канонично; е) "Земеделски закон"; ж) "Закон за съдене на хората"; з) "Славянска Еклога" - последните три са съставени в България през IX-X в. изцяло по Юстиановата Еклога, а тя си служи и с религиозни примери; и) най-сетне просто е абсурд да се сметне влиянието на каноничното право за незначително за която и да е средновековна християнска държава. "Беседа против богомилите" по същество е не само проповед, но и обвинителен текст в съответствие с каноничното право. Надявам се това да е достатъчно. Влиянието на византийското светско и канонично право върху ПБЦ е достатъчно голямо и достатъчно добре засвидетелствано (но и без него пак щеше да е абсурдно да се допусне, че евнух или другояче членоувреден човек би могъл да бъде владетел в ПБЦ. Подобен случай няма да се намери нито у ираноезичен, нито у тюркоезичен народ, тъй че и в ПБЦ няма откъде да се вземе). За т. нар. "Пресиан II" нямаме никакви известия да е станал цар. Не споделям тезата на П. Павлов макар да е любопитна и в статията му да има и интересни твърдения. Най-малкото практически няма момент, в който патриарх Давид да е помазал и увенчал Пресиан като цар - а и след смъртта на Йоан-Владислав патриархът определено е привърженик на капитулацията, така че няма никаква мотивация да издига нов цар. Не смятам, че надписът на "княз Пресиан" (а защо не "цар"?) от Словакия може със сигурност да се отнесе до замонашения "магистър Пресиан Българина", заточен на Принцовите о-ви. Никой от синовете на Гаврил-Радомир и/или Йоан-Владислав не е станал цар. Затова и отношението към тях не е като към водачи на бунт. Инак, безспорно, всички наследници на Комитопулите във Византия са интересни личности.

Та понеже вероятно надписът е силно повреден, а и е възможно еднократната употреба, за разлика от многократната, да е погрешна, смятам, че трябва да се чете CYBHГН. Което, по моему, означава, че имаме KANA CYBHГН като владетелска титла, образувана по подобие на KANA BOIΛA/KANA BOHΛA. За другото смятам, че Тамарин е прав, когато казва:

Митак, - за датировките можем само да гадаем; За датировките си струва да погадаем още и може да се стигне до добри изводи. - това няма голямо значение, ако приемем, че все пак го е "припознал" за цар (няма значение дали е изчакал...колкото трябва); Ако Самуил не е чакал смъртта на Роман за собственото си възцаряване, значи очевидно не го е припознал за цар. Тъкмо затова трябва да се установят датите - и дали изобщо е вярно, че Самуил чака. Ако Роман става препозит и стратег в 1003, както пише Скилица, това ни дава отговор: защото в 1003 Самуил отдавна е цар. - както споменах не бива да се привнасят порядките на ИРИ 1 към 1 за ПБЦ. Има такъв случай според повечето хронисти (както сам спомена) - това е цар Роман ; Не исках да приписвам на ПБЦ реалности от ВБЦ - споменах Константин Тих тъкмо като лош пример. Колкото до значението на византийските порядки - става дума за канонично право, а то е еднакво за всички православни. - беше дадена добра хипотеза: да не бъде евентуален конкурент за ромейското "наследство". Защо не е бил скопен и брат му? Според мен защото вече си е имал царство (ако е било по-рано); Да, това е една от възможностите, хипотезата наистина е добра. И тя не изключва още причини. - не може да се отчете; Кое, влиянието на византийското право в ПБЦ ли? Може да се отчете, особено на каноничното право - децата на Борис най-вероятно а) не са били живи, а и да са били, б) са били в Константинопол в) или пък са били дъщери. г) Поради това Роман като скопец е много по-удобен. д) Може би и затова Борис уж случайно е убит на границата; Това наистина е добра възможност за хипотеза. Ако децата на Борис а) не са живи или в) са дъщери, тогава последният наследник на династията наистина отново е Роман. Тъкмо тук става важно дали скопец може да бъде цар в България и отново опираме до тежестта на каноничното право. Само по себе си това, че вероятно са б) в Константинопол, не е аргумент. В противен случай и това, че Роман умира във Византия, би трябвало да значи, че Самуил няма да се съобразява с него от момента на пленяването му. Лично аз смятам, че децата на Борис са били мъртви към 976, в противен случай Борис и Роман биха избягали заедно с тях или пък бихме имали известия за тяхното бъдеще във Византия (както имаме за наследниците на Гаврил-Радомир и Йоан-Владислав). Аз също смятам, че д) Борис може да е убит нарочно. Ако това е така обаче, то прави чакането на Романовата смърт крайно малко вероятно. Просто и Роман е можел да загине "случайно". Освен ако не приемем, че Роман действително е изгубил права над трона със скопяването си и това го е правело г) безопасен за амбициите на Самуил. - това за изворите го оставям на историците Това за интерпретативността на Яхия е моя теза, която пак може да се отчете, главно ако решим проблема с тежестта на каноничното право в ПБЦ. Разбира се, за мен този въпрос е решен. - наследниците на Иван Владислав тоже. Никой от наследниците на Йоан-Владислав не е обявен за цар и тъкмо затова не е наказан с членоувреждане или смърт. Роман също не е наказан с допълнително членоувреждане или смърт, ерго не е схващан като водач на бунт, "апостат". Скопяването му е отпреди "апостасията" и явно не е с наказателна насоченост, а с друга. С каква - за това вече имаме нелоши хипотези.

Правилно, правилно, за съжаление и аз се поувлякох Добре че е Йончев, та да посвали градуса. В случая става дума за хипотеза срещу хипотеза: едната е традиционна, по Златарски и Яхия (и наистина, повечето извори), а другата е по-малко популярна, по Рънсиман, отчасти по данни от Скилица, отчасти по юридически реалности. За мен не стои въпросът дали Роман наистина е скопен. Приемам това за факт. Смятам за проблемно дали обаче скопеният наистина е бил цар на българите. Вярно е, че мнозинството извори в случая са единодушни и това е основният аргумент в полза на традиционната теза, а тя гласи: "Да, Роман е цар от смъртта на брат си до последното си попадане в плен. И да, Самуил се обявява за цар едва след смъртта на Роман, съобразявайки се с династичната легитимност." Възраженията ми към нея са следните: - датировката на събитията е несигурна; - несигурно е дали Самуил действително е изчакал смъртта на Роман, за да стане цар; - възможно ли е изобщо евнух да бъде монарх - във Византия, в ПБЦ или където и да е. Има ли изобщо друг такъв случай; - трябва да се търсят причините, по които Роман е скопен; - трябва да се отчете влиянието на византийското право над България и българската династия в края на Х в.; - трябва да се установи защо Самуил би се съобразявал с евентуални права на Роман, а не на децата на Борис; - трябва да се вземе предвид възможността повечето извори да са или зависими от общ източник, или по естествен начин да приписват йерархичност на отношенията между Самуил и Роман заради произхода им - единия от комитски, а другия - от царски род; - Роман не е наказан като водач на бунт (нито допълнително членоувреждане, нито смъртно наказание като за истински "апостат" и човек, присвоил си царска/императорска титла).

Тамарин, от мене плюсче за постинга ти. Само за YBHГН или CYBHГН не съм докрай сигурен. От една страна има еднократно споменаване на APXWN YBHГН, което би било силен аргумент, но от друга има много употреби на самостоятелна титла KANA в словосъчетания, което сочи, че по-скоро сигмата в KANACYBHГН трябва да се свърже с втората дума.

Може би щото не сме баш съгласни с тебе, Щекн Ичр, нито пък си позволяваме такава категоричност по предмет с неизяснено предназначение и знаци.

КГ, не си съдсем прав. Църковнославянският не е точно "старобългарски". Първо, терминът "старобългарски" се отнася конкретно до славянския книжовен език от IX-XI в. и второ е некоректен, защото "старобългарският" не е идентичен с езика на старите българи, а е по-скоро комбинация от солунски славянски и моравски славянски. Коректно е да го наричаме "старославянски". Накрая, църковнославянският, който се ползва за литургията и днес, е московска редакция от XV-XVI в. на среднобългарския, тоест на Евтимиевия литературен език от XIV в., който сам е претърпял сериозна промяна от стадия на т. нар. "старобългарски". Имаме следното терминологично разнообразие: - 1. неславянски език на ранните българи, прабългарски, протобългарски или първобългарски (от алтайското семейство, тюркска група езици). Ползван до X в. в Дунавска и до XIII в. във Волжка България. Някой ще каже, че този български е бил по-скоро от иранската ИЕ група, но аз пък няма да се съглася. Както и да е, не е бил от славянските езици, за разлика от следващите; - 2. "старобългарски", тоест Кирило-Методиев и Климентово-Наумов славянски. По-точно старославянски. Ползван в IX-XI в. в Моравия, България, Сърбия, Босна, Хърватия и Киевска Рус паралелно с глаголическа и кирилска писменост; - 3. среднобългарски, XII-XV в. Съществува едновременно с различни местни сръбски, хърватски, чешки, полски и староруски редакции на "старобългарския", тоест старославянски. Ползван предимно на кирилица, освен в Хърватия, където паралелно е ползвана и латиницата, и глаголицата. Елементи от него преминават и във влашкия, който известно време се пише на кирилица; - 4. църковнославянски, тоест московска редакция от XV-XVI в. на среднобългарския. Изкуствен, изцяло писмен език за литургична употреба. Добил сегашния си вид след реформата на московския патриарх Никон (ок. 1660). Вярно е, че "старобългарски", т. е. старославянски, среднобългарски, "староруски", т. е. различните руски редакции, сръбската редакция и църковнославянски са еднакво разбираеми за нас днес. Разликите помежду им са главно заради периода, мястото и тук-там по някоя правописна особеност.

Хе, Качо, сякаш сега научаваш, че по различно време братята Борис и Роман са в руски и във византийски ръце. Между положението на патриарха и монарха има огромна разлика. ОК, за мен е достатъчно, че приемаш, че обичаят и законът са такива, каквито са. Вече защо точно положението на евнуха няма как да стане царско дори при невероятни нарушения на практиката - това всеки сам може да прецени за себе си. Достатъчно говорих за това, а съществува и нещо, наречено разумна преценка. Ник, по-горе бяха изложени достатъчно аргументи защо Самуил всъщност не се отнася към Роман като към цар. Ако имаш възражения - предложи ги.

Добре, много хубаво. Аз обаче съм националист, който иска пропорционален данък. Аууу, ужас. Да не би да съм национал-социалист

Ако не бъркам, има езици, на които думите за "небе" и "бог" са едни и същи и са от същия корен като tura/tora: старотюркски, старомонголски. Всъщност думата, разбира се, е tengri.

Я какъв кирилометодиевски хъс към чистота на езика, браво, Краси, join the dark side

Невски, това е примитивно мнение. Честването на паметта на Седмочислениците, на извършеното от/чрез тях покръстване и разпространяване на Евангелието чрез новите писмености, създадени от тях е стар религиозен празник, добил ново значение, а не някаква комплексарщина. Любопитно дали арменците и грузинците не честват по някакъв начин собствените си покръстители и азбуки.

Според тебе излиза, че: - Луи Алфен е "чичо" без авторитет... и то защото пише "Юскюб" (всъщност Рънсиман, Шлумбергер, Дил, Марсе, Адонц и Хонингман също са без авторитет ); - Скилица е "дебил" (и това е приемлив израз); - каноничното право не важи в покръстена България през Х в.; - каноничното право не важи и във Византия през Х в. (да ти се чуди човек защо искаше византийски закони тогава); - каноничното право изобщо може и да не важи в някоя християнска средновековна страна; - от историята на Византия трябва да науча, че е имало владетели скопци; - изобщо някога и някъде е имало титулуван монарх-евнух (е, хайде, да не изключваме възможността за Йемен, Раджастан или Абисиния, примерно ); - следователно от владетеля не се очаква да има наследници; - евнух, който може по невероятно стечение на обстоятелствата да стане епископ или военачалник, със сигурност ще стане император или пък цар на българите; - византийското право няма влияние върху българското и то точно по времето на Петър и Борис II, дето е полувизантиец и императорски внук; - стратегът точно на Абидос, при това препозит има бо'зна какви военни функции, а не, например, митнически; - "пишман историци" и непознаващи изворите са тези, които смятат, че Златарски може и да не е винаги прав и че Яхия интерпретира; - Синодикът е първостепен извор за ПБЦ; - у българите членоувреждането не отнема правата над престола, за разлика от при ромеите. Следователно след ослепяването си сигурно и Владимир-Расате е останал да царува, а Симеон му е бил съуправител. Същото ще важи и за Борил след 1218, разбира се (просто чакам ирелевантен пример с Петър-Делян или Константин Тих ); - българите всъщност са имали обичая да си издигат за царе евнуси, слепци и изобщо сакати хора, стига да са от царско потекло; - "нема такова животно" е необорим аргумент; - не е необходимо да се отговаря на аргументация; - логичната последователност не е задължителна в изграждането на мнение. То какво да коментирам, нямам повече въпроси, Ваша чест Следващият!

КГ, виж какви хубави примери е дал Маготин. От московски скриптори от XVI в. можеш всичко да очакваш, ако ще и калугери да са