monte christo

Много ти се иска българите да владеят нещо на юг от Хемуса още преди 811 г. Не - няма такава опасност. Въобще българите започват анексия на юг от Хемуса чак от 812 г. нататък. "Битката" е рутинно нощно нападение (извършено призори) само срещу императорския отряд. Защо само срещу него? Защото той е важният за българи, славяни и авари. Имперската армия (или това, което е останало от нея, предвид деморализацията) не лагерува цялата в един укрепен лагер (както е по устав), а е разхвърляна на части. Защо така? Явно теренът не позволява цялата армия да се събере на едно място. А за такова събиране трябва сравнително удобно и равно пространство, което ще заеме няколко квадратни километра. На това отгоре лукавите гърци ще изкопаят и ров, с който ще очертаят размерите на лагера, а с пръстта от него ще направят вал. А тогава каквато и да било нощна атака би се провалила. Неслучайно в изворът пише, че войсковите части не узнали веднага за случващото се, понеже били разположени далеч една от друга. Според теб, къде около днешен Карнобат ще има такова пространство (такъв регион, област), където имперската армия няма да може да се събере и да нощува в укрепен лагер? Къде? Не те ли е срам да пишеш такива глупости? В днешни времена е модерно хората да не вярват в Господ, докато при теб се наблюдава вяра в грешна представа, понеже си далеч от историческата реалия.

Нормално е Дуйчев да преведе "авли" като "резиденция". Но Дуйчев още ти е превеждал (указвал), че тази резиденция има къщи и улици, и е голяма по размер, щом един от най-големите колонизатори скитосвал из нея и искал да построи град на неговото си име. Това всичко е по АВР. Има и два други извора, които кореспондират с АВР, и където се говори за столица: Михаил Сирийски и Житие на Йоаникий! Чаках те за Житието на Йоаникий, но ти не знаеше, че въобще съществува! Вземи прочети, научи и запомни вече... Толкова по въпросът дали Никифор е влизал в столицата! Да - влизал е. Който смята, че столицата на България е била на юг от Хемуса, или че в дадения период друга резиденция е била столица, а не Плиска - е откровен идиот.

Има ли вероятност настоящият бял фон да бъде заменен с мръсно бял фон? Нещо започнах да се зверя пред монитора (явно се напрягат очите). По-рано не беше така - четях си спокойно... Знам, че има бутон за смяна на темите. Евентуално да бъде добавена опция и за мръсно бяло? Както при настройките на мониторите се вземат под внимание 9300K и 6500K, така и нещо тук да се побутне?

Така. Нека продължим да събираме информация и да се ограмотяваме, преди да анализираме Момчилов, Димчо Веселинов. Къде Никифор I Геник преминава Източна Стара планина през 811 г. по направлението Маркели – Плиска // Управление и образование. Хуманитарни и социални науки. Академично списание. Кн. 4, Т. 9. Университет “Проф. д-р Асен Златаров”, Бургас. Хуманитарни и социални науки. Бургас, 2013 Момчилов, Димчо Веселинов. Къде Никифор I Геник преминава Източна Стара планина през 811 г. по направлението Маркели – Плиска.pdf

Колега, ти си симптоматичен пример за полемика (дискусия) между Графа и останалите. Често пъти не си мръдвате пръста от мързел (т.е. не преглеждате нищо и не четете абсолютно нищо); почти винаги го обвинявате (вменявате му вина), а истината е, че приказките ви са кьорфишек, изпреварващи мозъчната дейност.

Според теб какъв е езикът на въпросната книга от Йордан Андреев?

Нямам никаква идея, защо през годините не съм дал линк към ето тази книжица: Андреев, Йордан Киров. Всекидневието на българите през XII—XIV век. София, 1992 http://www.mediafire.com/file/6ke9w0qcomes9gk/%D0%90%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B5%D0%B2%2C_%D0%99%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B0%D0%BD_%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2_-_%D0%92%D1%81%D0%B5%D0%BA%D0%B8%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7_XII%E2%80%94XIV_%D0%B2%D0%B5%D0%BA._%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F%2C_1992.pdf/file

Теофан определено визира държавата България. Например, когато при един от походите на Константин Копроним се стигнало до тупик, при оформянето на мирния договор римляни и българи се заклели Романия и България да не си пакостят една друга. Странна е съдбата на статиите от Момчилов. Написани към дадена дата и изпратени в редакция, те чакат публикация с години. Например това Momchilov, in print е неговата статия от 2009 г. озаглавена Notes to Nikephoros I Genikos campaign in 811, но аз не разполагам със сборника (излязъл през 2018 г. в два тома), част от който е въпросната статия. Той носи следното наименование Военни експедиции, въоръжение и снаряжение (античност и средновековие). Международна конференция, Варна – 14-16.05.2009. Под редакцията на Валери Йотов – Acta Musei Varnaensis . X 1 – 2. – Варна, 2018 (http://millitarch.ru/?p=1889) И така, следващата статия в хронологичен ред: Момчилов, Димчо Веселинов. Маркели в похода на византийския император Никифор I Геник и ответния удар на Крум // Годишник на Университет „Проф. д-р Асен Златаров” – Бургас. Т. ХІ. Бургас, 2011 Момчилов, Димчо Веселинов. Маркели в похода на византийския император Никифор I Геник и ответния удар на Крум.PDF

Един от най-големите изследователи на проблемата, която ни вълнува, е Димчо Момчилов. Преди десетина години е копал доста усърдно - с упорството на булдог Мисля, че бяхме коментирали и неговите становища. Тази статия е била налице към 2010 г. Живот и здраве - ще качвам и други статии от този автор, засягащи кампанията от 811 г. Момчилов, Димчо Веселинов. Още веднъж за похода на Никифор І Геник през 811 г. // Българско средновековие: общество, власт, история. Сборник в чест на проф. д-р Милияна Каймакамова. Съст. Г. Николов, А. Николов. София, 2013 Момчилов, Димчо Веселинов. Още веднъж за похода на Никифор І Геник през 811 г..pdf

О, не - закъснял си... Енергията и времето, които похабих в този форум през последните 10 години, ми струваха прекалено скъпо. Можех да публикувам поне 5 куци студии от по 40-50 страници, и най-малкото 10 статии от по 10-15 страници. Някога бях (виртуален) приятел с всички модератори в този форум. Към днешна дата съм скаран с почти всички модератори, защото по-голям глупак от мен няма: да разяснявам военни казуси на такива като теб, дето ви мързи да четете

Преди доста години съм я качвал тук статията на Дерменджиев в PDF. Предполагам, че и други са я качвали в интернет. Тя е известна много отдавна в научните среди. Дерменджиев, Евгени Антонов. Една хипотеза за похода на император Никифор I Геник в България през 811 г. // Studia protobulgarica et mediaevalia europensia : В чест на професор Веселин Бешевлиев : Материали от юбилейната научна конференция в чест на 100-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Веселин Бешевлиев. Велико Търново, 12-15. V. 2000 г. София, 2003

Не допускаш, понеже все още си с ниска историческа култура Да не говорим за военните казуси...

Пробвам си ъплоуда...

Тук много здраво подсказа на Вулгарията (или бая ти Куртя Вълчанов според теб) за единият от изворите, където се упоменава, че гърците разрушили столицата на българите. Между другото преди години с бай ти Спандю ги коментирахме изворите. Ето превод на Аспандиат относно Никифор Геник при Михаил Сирийски: Ако съм на кеф, на Вулгарията и другите варвари мога да укажа и другият извор, където се споменава за столицата на българите.

Еее... не го карай да редактира за Михаил Рангаве. Той оцелява по време на катастрофата. Въобще не е топлил леглото на Прокопия. То хубаво да се хвърли поглед и към Анастасия, ама кой ще хвърли поглед върху Анонимния ватикански разказ? Никифор е взел със себе си всички възможни кандидати за престола, както и всички люде, облечени в длъжности и власт. Презастраховка - спомни си как му пропаднал един поход заради заговор. --------------------------- Е, как пък не е искал Никифор да влезе в България?!? Точно обратното - искал е, и заради това мели сол върху главите на стратезите, когато се промъкват през планината и удрят българите. Обвинява военните в малодушие, като преекспонира ролята на Ставракий...

Със сигурност гърчолята са били плъзнали като хлебарки. Друг вариант: тези монети чак по Добруджата да са трофейни от Никифоровото избиение и донесени от загрижени съпрузи като подарък на женорята. Някой знае ли какви монети към 2020 г. има открити; или по-точно дали има открити монети на Никифор Геник в аулът при с. Хан Крум? Ако все още няма, то действително е съграден през 822 г. Колкото до Константин Копроним, най-вероятно при неговото проникване да е стигнал до Луда Камчия; изгорил е няколко укрепления и складове, но не се е решил да навлезе в самия Ришки проход. Изкушавам се да мисля, че войниците на Никифор Геник на път за България са били яки алпинисти покрай Върбишкия проход. Заради откритите монети по Преслав, след Върбица най-вероятно са нахлули през (или покрай) пролома на Голяма Камчия между Драгоевската и Преславската планина. Може и през Джумалийския Боаз да са нахълтали, разбира се... Опитвали са оттук-оттам, през ракитаци и чукари.

Ако погледнем къде е Плиска, излиза че Мангалия и Констанца не са кой знае колко далече. За Браила вече е трудно да се обясни. Всъщност, ето посочките (тормозя се с OCR на статийката, докато админите решат какво да правят с ъплоуда от моя милост): 20 I. lordanov. Dobrudza (491-1092) - selon les données de la numismatique et de la spragistique. - Dobrudza. Etudes ethnoculturelles. Sofia, 1987, p. 182-207. 21 Gh. Poenaru Bordea, R. Ocheseanu, A. Popescu. Monede grecesti, romane si bizantine din Dobrogea in colectia Muzeului din Braila. - Studia si Cercetäri de Numismatica, Bucuresti, XII, 1998, p. 83-119.

Жекова, Женя. Монетите на Никифор I Геник (802-811 г.) и Плиска // Плиска-Преслав. Том 8. София, 2000 Въпреки големите количества злато, които според Теофан попадат в ръцете на българите, намиранѳто на златни монети на Никифор I от днешните български земи е изключително рядко явление[17]. По-често срещани са разглежданите тук медни монети. До този момент от Плиска произхождат 2 екземпляра от медните монети на император Никифор I. Първият е открит през 1979 г. до Западната крепостна стена[18], вторият е намерен през 1988 г. в селището, разположено югоизточно от Вътрешния град. Там са открити траншеи, които се разглеждат като следи от двойна дървена ограда със защитни функции. Според проучвателите те могат да се свържат със сведението от Анонимния ватикански разказ за построените от българите защитни дървени огради срещу византийците[19]. Медни монети от типа Никифор I и Ставракий са известни и от други селища: Мадара (3 екз.), Преслав (1 екз.), Габрица, Шн (1 екз.), Тервел (1 екз.), Каварна (1 екз.), Мангалия (2 екз.), Констанца (1 екз.)[20], Браила (1 екз.)[21], Осенец, Рз (1 екз.), неизвестно местонаходище (2 екз.)[22]. Тези селища оформят два географски ареала на разпространение на въпросните монети. Единият около столица- та Плиска, а другият около Дръстър и Южна Добруджа. Характерно за монетните находки от тези селища е почти пълната липса на такива между ѴІІ-Х в. Този хиатус обаче е нарушен от емисиите на Никифор I, изолирани от останалата нумизматична среда. Естествено е да се допусне, че те са в пряка връзка с похода на този император в българските земи. Ударът на Никифор, целящ ликвидирането на България, е закъсняла реакция за загубата от 809 г. на крепостта Сердика - част от защитната линия Девелт-Адрианопол-Филипопол[23]. Нашествието, престоят и оттеглянето на византийците от българските земи напомня по-скоро на грабителски, отколкото на военен поход. Според Анонимния ватикански разказ като основна причина за поражението на византийците се сочи безредието при нахлуването[24]. Допустимо е през дните на ограбване на българската столица отделни отряди с цел грабеж да са достигнали до днешна Добруджа - там, където се оформя вторият ареал на разпространение на Никифоровите монети. Другата възможност е военният поход да е дублиран с морска експедиция по западното крайбрежие на Черно море, но затова не намираме потвърждение в изворите[25]. Със сигурност обаче може да се твърди, че монетите на Никифор I, открити в Плиска и селищата около нея, са в неразривна връзка със събитията от лятото на 811 г. Монетите, открити в Плиска, се свързват с археологическата среда, в която са намерени, а екземплярите от Преслав и Мадара маркират маршрута на византийците към столицата. Ве-роятно тези селища също са били разграбени от навлизащата армия. Последният открит екземпляр е от м. Калето до гр. Средец, разположен на главния път водещ от византийската столица към България[26]. По време на разглежданите събития тази крепост е все още в границите на Византия, но през 812 г. Девелт и околните земи (крепостта при Средец отстои на 10 км югозападно от Девелт) са завоювани от Крум и присъединени към българската държава[27]. --------------------------------------------------------------------------------------- Хипотезата на Вулгарията и Варварина, че евентуално аулът при с. Хан Крум е пикът в живота на Никифор Геник — започва да издиша. На този аул даже му липсва ГОЛЯМ пожар! Докато аулът в Плиска бая се е изпържил...

Тю, язък... Явно съвсем случайно се е получило навремето с качването на файловете, при условие, че не знам какво е Add Files! Няма смисъл от превеждане към днешна дата - останалите разбират повече от мен И все пак, както тогава, така и сега, благодаря за предоставената ми възможност да се опитам да разширя кръгозора на тези или онези.

Да, ама при мен НЯМА кламер с Add Files! Навярно защото съм влах на служба при лукавите гърци и не защитавам българските интереси, та съм без право на трибуна?

Здравейте, господа администратори! Ще имат ли възможност потребителите на този форум да качват файлове от компютрите си? Например снимки в JPEG и PNG, или пък нещо сканирано в PDF и DJVU? Засега бутонът (долу вдясно) "Добави изображение" е само с две опции: Прикачи вече качени файлове и Прикачи снимка от URL адрес.

Добре, докога така по детски, на инат? Интересни люде сте кърмачетата... Игнорирате всичко, защото сте мързеливи. Що не прочете от Теофан следното: А сега ти ми кажи как е преминал Никифор... Въобще през какво е преминавал? През селски плет? Ако случайно не си повтарял по география, предполагам знаеш, че Старопланинската верига разделя Мизия от Тракия. Пиша всичко това, защото вече не съм сигурен наясно ли си с картата. Е, според теб, ако хронистите не говорят за Хемуса, къде тогаз са входовете и изходите? Да оставим настрана, че въобще не обръщате внимание на постоянното ми напомняне, че монети на Никифор са открити на доста места из Мизия, а не само в Плиска. Ами... седни, прочети нещо, анализирай, и тогаз пиши. Наистина пада нивото много на темата... Нещо искаш ли да прочетеш, та да тръгне лафът?

Булгароиде, нали това е особеното на кампанията от 811 година! Че гръцкият цар и неговата паплач по някакъв начин преминали Хемуса и се озовали в Мизия. Дори намерените монети на Нкифор Геник ни указват маршрута на армията северно от планината.

Сега очакваме апологетите на българската колонизация отвъд Хемуса преди 811 г. да ни засипят с всякаква причудлива логика. Що да четат за демографии и преселения, икономика и ресурси, след като всичко им е ясно още от майчина утроба!? Значи българите всякак били активни по Тракия без да срещат съпротива, а в Константинопол само от конни надбягвания се интересували. Ами тъй излиза... Тук наистина осмокласниците никога няма да пораснат...

Направо ни връщаш във времената на Георги Баласчев. Почти 120 години, откак и той е смятал, че Никифор си е заминал от този свят в Южна България някъде при Кая-баш. Щото, нали, и там имало дворец на Крума... Към днешна дата, подобни твърдения олд-фешън ли са, или винтидж порно? -------------------------------------------------------------------- Нъл зарад това се лутали лукавите гърци из Хемуса? Щото нямало кой да ги пусне транзит. Има го при Теофан. Кой ги знае какви беласишки изпълнения са правили... Например съоръженията при и в Ришкия проход съперничат на фортификацията на самият Ангбанд. -------------------------------------------------------------------- Нищо не ми разказа за изворите, които твърдят, че Никифор Геник видял сметката на българската столица?