Perkūnas

Преди 23 минути, resavsky said:

"Сказание за железния кръст" - книга писана вероятно  от самия цар Симеон.Там Мадара си я има.

Там не пише Мадара. Пише нещо съвсем различно

Всичките изброени.Навърлиха се някакви имена на села накуп, а тези села вероятно изобщо не са съществували по онова време.

На първо време да погледнем какви топоними се срещат в домашни извори. Примерно: Мадара изобщо никаква я няма в домашни извори. Споменава се за първи път чак през XIV-XV век.

Преди 20 часа, resavsky said:

Никъде но думата звучи откровено ирански.Малко вероятно ми изглежда българите да не дадат собствено име на най важната планина в държавата.

Защо пък?

Преди 21 часа, resavsky said:

Предлагам първо да установим кои топоними са категорично от ПБЦ.На първо четене си спомням за Мадара,Варна,Дунав,Дръстър,Плиска,Тича,Камчия.Може би и Балкан.

  П.П.Разбира се може да се включи и Преслав но по мое скромно мнение правилното у име е Преслаб.

Напомням следното:

On 13.11.2018 г. at 13:56, Perkūnas said:

Ако ще се дискутира научно даден топоним, трябва да се посочи източника, в който се споменава.

Преди 34 минути, resavsky said:

Казва се Кубрат между другото.

Точно домашният извор го споменава като Курт.

1 hour ago, mitaca said:

Аргумент е разбира се. Анатомията на човешкото гърло не се е променила съществено. Нито гласните струни. И гръцкия и латинския си имат букви за с и л. И да, скла по трудно се изговаря от сла или сала, сола и т.н.

По света има естествени езици с повече от 80 съгласни - до скоро такъв е имало и в Европа. https://en.wikipedia.org/wiki/Ubykh_language

Може да се изкълчиш езика да произнасяш такива звукове, но това не означава, че малките деца зулу или хоса в ЮАР не произнасят с лекота всевъзможни съгласни звукове.

Повтарям, твоето не е валиден аргумент.

Предвид спора за името Шумен в другия раздел, отварям тема, в която да се събере информация за топонимията на Първото българско царство.

Ако ще се дискутира научно даден топоним, трябва да се посочи източника, в който се споменава.

Старобългарската дума е точно инорогъ, превод на гръцката μονόκερως. Думата еднорог е образувана неотдавна в български

Преди 13 минути, mitaca said:

А определено е по-лесно да изговориш сал (че и го имаш) отколкото скл. 

Това аргумент ли е? Откъде си сигурен, че положението в гръцкия през 6 век е както си го представяш сега?

Преди 8 часа, БатеВаньо said:

Стана ясно, че думата я няма в старобългарски писмен паметник, но пък имаме друга дума за планина/гора - 'Загория/загора', от договора между Тервел и Риномет през 705г.

И думата планина липсва от старобългарския речник на Аспандиат.

Нищо че я има в словенски, сръбски, словашки.

Чакаме включването от Средна Азия.

Преди 13 часа, Aspandiat said:

Аз изобщо не настоявам за връзка с осетински, талишки  т.н. Твърдя, че има почти идентичен топоним в Средна Азия. Прилагам една карта, правена върху основа от карта в Уикипедия.

И какво означава този топоним в Средна Азия? Защо гледаме само него?

Като си тръгнал, 1. намери ми още 10 еднакви топонима от същия район в района на Шумен. 2. Обясни защо Šūmān не е адатирано в български като Шыманъ/Шиман/ по всички правила на старобългарския език. 3. Обясни защо румънското име на града е Шумла, а турското Шюмню.

Щом кажеш А, трябва да кажеш и Б.

1 hour ago, isav said:

И все пак това не обяснява латинското "склави", което е доста странно, имайки предвид, че западните римляни следва първи да са видяли "славените" и да имаме нещо тяхно, като име на славяните?

Кои западни римляни? В Испания, Галия или може би в Прованс?

Преди 6 минути, isav said:

Защо се впускам в тоя ОТ? Просто е - ако славяните изначално са "словене", а не "славяни", как ще обясним "склавини/ени/"-те??? Това е точно толкова интересно, колкото и защо в Рим те също са "склави"???

Щото след въпросния период в славянското произношение кратко а се лабиализира и променя после в о. формата с а е първоначална.

Руската форма с /а/може да  се дължи на 1. добре известното руско а-кане, изговор на неударено /о/ като /а/ или 2. незнанието на преписвача, който е мислел, че преписва някаква форма на думата слава.

Преди 18 часа, Aspandiat said:

Документирана означава има ли я в някой старобългарски паметник.

Защо в едни случаи този аргумент има тежест, а в други няма?

Старобългарските паметници не са изчерпателен извор на думи и форми за българския език.

Със значение „гора“ шума се среща в сръбски документи (грамоти) от XIV век. Не знам дали се среща във влахобългарски грамоти или в апокрифни текстове от ВБЦ,

А да попитам, шума документирана ли е в осетински, талишки или хотаносакски (нищо че тези езици не са близки или взаимноразбираеми)?

On 8.11.2018 г. at 10:50, Aspandiat said:

Думата "шума" ("гора") има ли я документирана в старобългарски? Нямам време сега да ровя в старобългаркия речник.

Какво значи документирана? Думата е характерна за български, словенски и сръбски, а е имала и по-широка употреба в миналото, съдейки от топонимията в Украйна и Чехия.

Преди 1 час, Пандора said:

В Чехия е име на планина, а в Молдова и България на селище. Какво е общото между тях?

Географски названия с общ корен шума „гора“.

Преди 17 часа, bulgaroid said:

Шумен- споменава като Симеонис (Шимеонис) през 1153 година 

Това е поправката на българските учени, на оригиналната карта пише Маси(а)нус.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Мохамед_ал-Идриси#/media/File:Muhammad_al-Idrisi_-_Oxford_transcript_of_VI-4.jpg

Преди 20 часа, Aspandiat said:

Шумен как се обяснява през славянски? Дано само не е обяснението, което ми даде преди 15+ години проф. Веса Кювлиева, а именно че идело от това, че там имало много шума.

Може би от думата шума „гора“? Имаме махала Шумнене (бивша Г и Д. Шумница по османски регистри), Шумнатица, Шумна в Молдова и Румъния, Шумняци в Босна, в Чехия Шумава и Шумна, а Шумляни и Шумск в Украйна.

Преди 8 часа, Atom said:

Това е и най-простото обяснение защо в съвременния български език няма "солидни остатъци" от някакъв чужд език. 

При положение, че в основата на старобългарския език лягат предимно диалекти от района на Македония и Солунско,  е нелепо да се мисли. че периферни езикови общности от другия край на държавата биха оказали сериозно влияние...

В тази тема науката вече почти никаква я няма, а преобладават самовнушения за някакви си имагинерни индоевропейски езици.

Варна, Преслав, Шумен - това са все славянски имена (античната топонимия а ла Одесос в СИ България е изчезнала безследно).

Преди 8 часа, isav said:

То се е случило по Средния и Долен Дунав, където носителите на славянския език, дошли с хуните през 4-ти или 5-и век, са се смесили със завареното ИЕ говорящо население (балти, готи, наследници на трако-даки, сармати и прочие еропейски племена) и бидейки важен елемент от хунската общност е наложило езика си за "лингва франка"!

В 4 или 5 век изобщо не съществува индоевропейскоговорещо население. Езиците, които през 18-ти век ще бъдат определени като сродни въз основа на сравнително-историческия метод, са твърде и достатъчно различни едни от други. По това време славяноезичните означават един от най-близкородствените им по научен признак езикови клонове немци (т.е. неми, говорещи неразбираем език)  , та какво остава за много по-различните и далечни ирански езици???

Въобще логиката на тази дискусия е тотално сбъркана.

On 3.11.2018 г. at 19:03, sir said:

Ето пък и списък с текстовете, запазени на пахлави, сиреч на средноперсийски, който е бил официалният език на Сасанидската империя.

http://www.avesta.org/pahlavi/

Словом двадесет и осем (28) текста. Като голяма част от тях са преписи, направени през мюсюлманската епоха, а не оригинали от сасанидско време.

Това са само зороастрийските текстове. Има обаче и манихейски и несториански корпус.

Преди 19 часа, Aspandiat said:

празничните декемврийски базари

Тези базариЩА отдвна не ми навяват никакви коледни настроения. Ако искаш да си изпразниш кесията, заповядай. Бисквитите с джинджифил и щолените ги пускат по магазините  още в началото на октомври.

Чисто исторически тези базари възникват от зимните пазари за месо в средновековието. Лека-полека се комерсиализират тотално, особено след гениалния трик с дядо Коледа от рекламата на Кока кола.

On 28.10.2018 г. at 16:12, sir said:

на други езици няма. И в същото време същите тези лингвисти прокарват извода, че до към края на 10-ти век славянският език още бил на ниво единен език и всички се разбирали един с друг. Как лингвистите стигат до този извод, при положение че всичко, с което те разполагат, е написано на един и същ език, а данни за други езици няма?

Проблемът тук е определението "единен език". Всеки език има различни говори/диалекти, които не са еднакви помежду си. Въпросът е колко са подобни един на друг тези говори/диалекти.

За единен славянски език в периода 9 век не може да се говори. Но може да се говори за това, че отделните говори/диалекти, от които произлизат бъдещите старобългарски, старочешки, старословенски езици и.т.н. са достатъчно близки и дори взаимно разбираеми.

ПП. Не е вярно, че няма текстове на други езици - посочих откъс от фрайзингските молитви - чиито език не е еднакъв със старобългарски, но е достатъчно близък до него.

Преди 2 часа, Atom said:

.е. хипотезата е, че към шести век съществува някакво прилагателно "словен", което се е употребявало по отношение на езика, но не и като етнически определител и гръцката форма е заета от него, а извеждането на гръцката дума е безпроблемно от тази хипотетична дума.

Това е напълно безпочвено. Няма как прастара es-основа (śrávas, κλέος) да тръгне да се скланя като о-основа.

За разлика от дърво (дряво), дело, и подобните им, които са о-основи и вторично са преминали към еs-основи - в евангелския превод са о-основи

Преди 2 часа, Atom said:

Допълнителната наставка ИН е индиректен показател, че тази дума се е възприемала като чужда на славяните и е "пославянчена" с добавянето на ИН, подобно на една камара думи с чужд произход - стопанИН, , християнИН, хамалИН  и т.н.

Това е абсолютно неверно. Нима властелинъ, воинъ, людинъ са чужди думи?!? нали са образувани с тази наставка.

Наставката се използва за означаване на единично лице и е продуктивна от памтивека до днес.