Perkūnas

Подобна дърворезба има и в Литва (е, в малко покатоличен вид http://lt.wikipedia.org/wiki/Kry%C5%BEi%C5%B3_kalnas). Такива дървени стълбове (с кръстове отгоре естествено, но не навсякъде) има на много места: особено покрай пътищата (веднага се сещам за едно кръгово движение в Каунас). Орнаментиката е несъмнено свързана с езическата традиция.

Показател смъртност/раждаемост (в промили) и продължителност на живота (в години) не са съизмерими величини. Те дори не се измерват в съпоставими мерни единици. най-вероятно средната продължителност на живота през Средните векове е била съпоставима или по-ниска с най-ранните (изобщо) статитстически данни за Европа.

Склонен съм да подкрепя казаното от Глишев.

Да бе да. "научните му трудове" са нескопосан опит да обясни старогръцки и латински думи като сармато-тохарски.

Много сте се прехласнали по теорията на ЖВ. да дам ли още примери на неговите изцепки: от горното може да се направи следното заключение: Крайцерът Аврора в класическата филология се нарича Живко Войников. Този човек обърна старогръцки с краката нагоре. Първо твърди, че мегистан се смятала за гръцка титла, а после успява да докаже, че всъщност титлата била индоиранска или тохарска (или ностратическа - каквото и да означава това спорно понятие): ЖВ демонстрира огромна начетеност в тохарски или санскрит, но в старогръцки е тотално некомпетентен. Може би защото Гърция не се вписва географски в неговата тохаро-сарматска теория, от нея и старогръцки няма никаква нужда. Титлата е 100% гръцка и е образувана от превъзходната степен (μέγιστος) на прилагателното μέγας "голям". ЖВ дори не познава стандартната траскрипция в санскрит: в ojman: J не е Й, ами ДЖ. Тук липсва и най-малка звукова прилика. Но ЖВ прави много категорични заключения: "Думата е прабългарска по произход". заключение: Анализите му издават тотална езикова некомпетентност. Няма какво да се коментира повече.

Волен полет на фантазията - без никакви доказателства. Мисля, че се изясни по-горе, защо преводът като "палач" не е точен, но някой не иска да го схване това. Всякаква дискусия оттук нататък става излишна.

Откъде са взети евентуалните паралели на "джигит"? Казах, че думата джигит е полисемантична на тюркска почва и дадох пример. Сега си се хванал за това, че гръцкият превод щял да бъде друг. Как да бъде друг, като в гръцкия оригинал стои σπαθάριος (спатарий), което във Византия през 9-10 век е название на висок сан, което е преведено на старобългарски с равностепенна титла, чигот. Което не означава, че чигот е калка (буквален превод) на гръцката дума, каквато се явява мечо-ноша (σπαθη-φόρος). нещо повече, наличието на калката мечоноша накланя везните в полза на моето твърдение, че чигот не е свързана с 'меч' или 'брадва'. а какво да правим титлата багатур, която означава "смел, герой"??? И недей да фантазираш допълнително, че осетинската брадвичка имала еди-си какъв характер - за това трябват конкретни доказателства.

Дълбоко се съмнявам, че татарското название на Волга е свързано с немската дума edel. За нея не намирам друго значение освен "благороднически", откъде е взето (или измислено) значението "бял"?

Виж сега: недей да ми пробутваш пак някакви изфантазирани конни състезания: посочи ми в кои тюркски езици думата джигит означава "изкусен ездач", след като твърдиш: . В етимологичния речник, който посочих горе, такова значение просто няма. Това е значението на думата в руски, и то се е развило най-вероятно в жаргона на казаците. Освен това ми е трудно да си представя как дума, която започва с doγ- може да се преобразува в дума, което започва с jig-/джig-. Нито гласните, нито съгласните съвпадат, а за тюркските езици аблаутът изобщо не е характерен. Всичко останало е плод на буйното ти въображение. За авестийското taega-: -ае- е дифтонг, които още в средноиранските езици се превръща в гласен звук -е-/-i- (в съвременните е също -е-/-i-). В иранските езици описаните от теб диалектни метаморфози ги няма. -i-/-e- не е равнo на старобългарския звук -a-.

А от кой век е сведението, че българите са тръгнали от Имеон (от Птолемей, арменски източници, сирийска летопис или от доста по-късно)? В смисъл да не напасваме географско име от античността с нещо от съвсем друга ера.

макар че твърде се отклонихме от темата за магьосницата, не е ли възможно да се допусне, че Имеон (Имай) е съкратено от himālaya "Хималаи"?

Много странен начин на транскрипция има тук (откъде се взе ирландски с ер-голям?). По точките: 1. TEG (taig-): Първоначалното значение в индо-ирански е "остря, остър, острие", téjas "острие на ножа", téjate "той остри", в авестата taega-, taežah, tigri- "стрела". Оттук наименованията шиш, бръснач, копие (остър предмет), които са зети в арменски. Ягнобската дума (заедно с останалите думи в памирските ирански езици и формата в хинди) със значение "меч" е с голяма вероятност заета от персийски تيغ (ягнобски = останки от согдийски диалект + много силно изразена персийска надстройка). Остава да се изясни: - защо ирански звук -и-/-е- се предава на кирилица с -а- - какво търси след иранската дума тюркското окончание -чи. 2. ЧИГОТ Осетинската дума не беше написана правилно (сега я открих в онлайн-речника под дзæгот). В етимологичния речник на Абаев я няма - засега етимологията й остава неясна (най-малкото липсват съответствия в други родствени (ирански или индоевропейски) езици). Остава да се изясни още: - защо сред значенията в осетински "мечоносец" (или "меч"), "пехотинец с бойна брадва" и подобни хич ги няма. - дали изобщо думата е съществувала в осетинския през 8 век, за да твърдим, че между нея и чигот има някаква връзка. Дай ми синхронни материали. - как точно дзæгот "секира, топорик с полукруглым (закругленным) лезвием" (название на предмет) се превръща в титла чигот "велик болярин" и защо например същата съдба не е сполетяла например брадва, топор, или секира, които се срещат често в старобългарски. Примерно: думата меч не означава "мечоносец", нито брадва - "царски телохранител". Моята гледна точка: Още в ГИБИ е посочена под линия възможната връзка на tzigat с тюркската дума джигит или jigit. Ти я отричаш като "интересно мнение", защото думата означавала "изкусен ездач, конник". Което може да е вярно за руската дума джигит (възникнала вероятно в казашко-черкезко-татарския жаргон). В турски yiğit означава "смел човек", а не "изкусен ездач". В "Древнетюркский словарь" думата jigit е преведена като "юноша, мологой человек". И произходът й не е свързан с "коне" или "конни надбягвания" (G. Clauson. Etymological dictionary), което си го e измислил ЖВ с вероятна цел манипулация на читателя си. Титлата bagatour също означава буквално "смел човек, герой" (синхронно съвпадение). Eдно конкретно значение: в тукрменски жигит означава "въоръжен конник на служба при емира" (Н.Баскаков. Тукрменско-русский словарь.) - така че и на тюркска почва думата е полисемантична. Фонетично звукът дж може да се замени с беззвучно ч, понеже в старобългарски звук дж няма. Но може дж > ч да е тюркска фонетична промяна. Засега по-добро решение не виждам. Остава да се изясни - защо тюркски звук -и- се предава на кирилица с -o-.

Името Асен се изписва с ят и в ръкописите. Така че е възможно Сено ( с ят) да е съкратена форма на Асен или да е свързано със сянка (?) . Сынъ ("син, filius" и "кула", омоними) никога не се пишат с ят и съответно тук не се отнасят.

След като опряхме до цитиране на Уикипедия значи нещата отидоха съвсем на зле. В крайна сметка Щекн Ичр продължава да упорства на своето "мечоносец" или "брадвоносец". В крайна сметка за какъв вид оръжие става дума тук: за меч, джобно ножче или бойна брадва. за осетинския език намирам следното в речника на Абаев: -цæгат "тыльная сторона ножа, топора и др." (ИЭС, т.1, с. 296), в интернет речника: "противоположная лезвию сторона ножа; обух топора". -цæггаг "березовый прут; гужовка, которым привязывают оглоблю к саням" -цигъд "сыр" тук значение "меч" или "мечoносец" няма. Думите, които цитираш дзегот, цегот, в речника на Абаев не мога да намеря: най-близкото по значение и по форма е -дзæбуг, дзæбокæ "молоток" (ИЭС, т.1, с. 391). Но как дума като "тъпата страна на ножа" се преобразува в "мечоносец"? В случая ти (цитат твой) правиш от мухата слон. По надолу твърдиш Какво намираме в речника: -тигъ/тегъæ "1) выступ; край 2) гребень (горы) 3) грань; угол 4) крыльцо". Посочените значения в осетински ги няма. твоето твърдение не почива върху факти, ами си е манипулация и волен полет на фантазията. Извод: като не можеш да работиш с речници, недей да се захващаш с анализ на разни титли.

Фантазьорщината ти няма граница. Какво означава "първоначалното значение е свързано с ала-бала", след като от най-ранното споменаване на тази дума е ясно, че става дума за човек, който има достатъчно високо положение в държавата, за да участва в дипломатически мисии. Освен това латинската дума lictor не произлиза от название на снопа пръчки с острие, който той е носел (fasces). Така че аргументът ти за пореден път издиша.

"Александрията" стига чак до Индонезия и Монголия. Друг е въпросът дали това е проява на интерес към античността или просто един бестселър като "Панчатантра" или "Приказки от 1001 нощ".

Аха, сега става ясно кой речник си ползвал. Този речник е всъщност компилация от няколко църковнославянски речника и то без никакви текстови примери. Значението "палач или какой-либо судебний пристав" е механично преписано от речника на Востоков (1861 г.). Обаче при Востоков има не една, ами две въпросителни: "чиготъ с.м. палач? или другой какой либо судебний пристав? ... большой царев боляринъ". що не си проверил някой друг речник за по-сигурно? Миклошич дава значенията lictor (телохранител), "большой царев боляринъ", а в речника на Срезневски, който е по-пълен и дава по-подробно гръцките съответствия, имаме само "висок сан" (спатарий). за Востоков значението палач не е било сигурно, но то е преписано механично в другия речник. Така че недей да превръщаш персийските джобни ножчета в бойни брадви.

Ти откъде си сигурен, че въпросното чувашко име е свързано с Безмер? Един бегъл поглед в списъка ме кара да си мисля, че голяма част от чувашките имена са изопачени арабо-персийски или татарски имена.

Обясни ми за какъв вид оръжие в крайна сметка става дума: меч, бойна брадва или джобно ножче (каквото е значението в персийски چاقو). Или по-добре не - защото в написаното от теб няма никакъв смисъл.

Първо ми обясни къде в старобългарски думата чигот означава 'палач', или къде порколаб във влахобългарските грамоти - 'тъмничар'.

не получих отговор на въпросите, вместо това ми се обясняват някакви сармато-алански работи. @_magotin_: синхронни за коя епоха - от времето на преписа ли??? и ми обясни дали чешкото село е кръстено на Бурзмихр. и ми дай други примери на името Митра в Бохемия или България, за да ти повярвам.

Така и не получих отговор как осетинските женски имена се преобразуват в български мъжки, какво означават осетинските имена и име ли име Гагун, а не Гаган или Хаган в България. @_magotin_: Сигурен ли си в това за славяните. -> чешко МИ Bezmiř (http://essja.narod.ru/pg/02/f032-033.htm)

А ще обясниш ли как осетинските женски имена Гано, Гани стават мъжки имена Ганю, Ганчо в България? Име Гагун в България не съм срещал. И какво означават тези имена на осетински? И дали не са, да речем, грузински или абхазки?

В същата книга (Die deutschen....) е описано, че в унгарски има дублетни немски форми (и grof е един от примерите). Специално титлата "граф" има и дублетни форми в западнославянски (hrabě/hroba/graf/gróf). Има и други примери за изопачени до неузнаваемост немски форми в унгарски. Колкото до Б.Цонев, не знам дали той наистина твърди, че титлата е българска, при положение, че в средновековна България никаква я няма. Къде е проблемът? Че ЖВ дори не си е направил труда да провери някаква друга литература (а още преди Б.Цонев е предложено друго обяснение на тази титла), а се ограничава само с Б.Цонев. Така че, grifon, недей да защитаваш онзи, който не си е написал домашното (ЖВ). Дори не е проверил в румънския онлайн речник Dicționarul etimologic român: pîrcăláb (pârcălábi), s. m. – 1. În Mold., boier, administrator al unei cetăți sau al unei fortărețe, căpitan și guvernator al unei provincii, atestat de la 1488. – 2. În Munt. și Trans., strîngător de biruri. Germ. Burggraf (< burcgrâve), prin intermediul mag. porkoláb (Miklosich, Fremdw., 119; Cihac, II, 520; Gáldi, Dict., 95). А на чигот в гръцкия текст (у Срезневски) съответства σπαθάριος, което през 9-10 век (когато се превежда църковната литература в България) във Византия вече означава название на висок сан, а преди това - телохранител (σπαθάριος никога не е означавалo пехотинец с бойна брадва). значението на титлата спатар във Влашко е: spătár (-ri), s. m. – Boier de rangul întîi (високопоставен болярин), șef al armatei (началник на войска); în Mold. era pîrcălab de Cernăuți. Mgr. σπάθαριος (Roesler 576; Murnu 52). Така че обяснението на Фасмер е напълно правилно. А да се докаже, че чигот означава "мечоносец", в случая е почти невъзможно и се основава единствено на съмнителни сравнения с персийски думи с монголски произход. дори и в гръцкия източник думата се употребява редом с боила, което е също висок сан. Което по-скоро означава, че чигот от самото начало има значението на висок сан, а не на мечоносец. Това е простата логика.

Между сръбски и български има плавен диалектен преход, защото тези езици винаги са били в съседство. между всички съвременни славянски езици, които са в съседство, съществуват преходни говори (дори между словенски и словашки, въпреки наличието на унгарски и немски, които ги разделят географски). но между български и източнославянски няма изобщо диалектен преход, тъй като тези езици в самостоятелното си развитие никога не са били в съседство (освен на праславянски етап, но тогава за самостоятелен български език и по-конкретно за ятова граница или мьекане не може да се говори). за руско влияние може да се говори при бесарабските и таврийските диалекти, но то е вторично и е съвсем ново явление.