Perkūnas

На мен това хърцои ми звучи доста румънско. Колкото до чувашката дума хир "поле", тя е очевидно прасродна с турското kır (> български кър "поле") и едва ли има някакво отношение към хора, хората` и пр.

Интересно... искам да видя повече надписи!!! Иначе гледах филма миналото лято, но съдържанието му е за широката публика...много лъскав целофан и отдолу - нищо. Общо взето филмът има повече рекламна цел.

Окончанието за минало време в тюркските езици е -DI и очевидно е старинна характеристика (има го и в текстовете на орхонските надписи). окончанието -GI е за някакво бъдещо(?) причастие. Но оттук нататък трябва да се прегледат и останалия текст преди ГН-то и синтаксиса на надписа като цяло - нещо за което нямам компетентност. Ако езикът на надписа е аглутинативен, то наличието на еднакви окончания би следвало да означава, че думите изпълняват еднаква синтактична роля в изречението.

Да не забравяме още, че в съвременните балкански езици местоположение и посока на движение синтактично се изразяват по един и същ начин, докато в немски и руски например за “местоположение” се използва дателен/местен, а за “посока на движение” винителен падеж. В романските езици и двете се изразяват с обща форма, тъй като липсва семантичната разлика. И в най-старите старобългарски текстове употребата на падежите за изразяване на местоположение и посока е страшно разколебана. На чисто семантично ниво “езиковото чувство” е било силно притъпено още на доста ранен етап, както се вижда от следните примери: та зачѧтъ сына въ старость своѫ (вин.п.-вместо дат.п.) (Мар., Зогр., Ас.): αὐτὴ συνείληφεν υἱὸν ἐν γήρει αὐτῆς (Л. 1:36) старость отговаря на въпроса: "Кога? В какъв период?", и не указва посока на движение. въ домъ (вин.п.-вместо дат.п.) отьца моего обитѣли многы сѫтъ (Мар., Зогр., Ас.): ἐν τῇ οἰκίᾳ τοῦ πατρός μου μοναὶ πολλαί εἰσιν (Й. 14:2) домъ отговаря на въпроса: "Къде се намират?" проиде въ цръкве (род.п./м.п. вместо вин.п.) (Добр.): ἐλθόντος αὐτοῦ εἰς τὸ ἱερὸν (Мат 21:23) Ис же бывъшю въ Витаниѫ (вин.п.) въ дому (дат.п.) Симона (Вр.): Τοῦ δὲ Ἰησοῦ γενομένου ἐν Βηθανίᾳ ἐν οἰκίᾳ Σίμωνος (Мт. 26:6) !!макар че двете съществителни са буквално едно до друго и означават местоположение, първото е във винителен, а второто в дателен падеж. видѣхъ тѧ под смоковницѫ (вин.п.- вместо дат.п. - отговаря на въпрос Къде?) (Вр.): εἶδόν σε ὑποκάτω τῆς συκῆς (Й. 1:50)

Не позна, в университета имам колеги-перси.

ШАМ ми напомня единствено на шам-фъстък.

Чел съм само откъси от тарихито и да си призная - стори ми се, че екшънът е прекален, за да е оригинално.

Аз си мислех, че сармати е название на определена култура, а не на езикова група. Докога ще се робува на догмата "една археологическа култура = един език"? Очевидно е, че доста от така наречените "скито-сарматски" имена не могат да се обяснят единствено от ирански. Ами скитските глоси у Херодот? Абаев дори признава, че онова, което не се обяснява от ирански, изобщо не може да се обясни. Не може абсолютно всичко да се приравнява под иранския знаменател, особено през ранното Средновековие.

Да, и аз се изненадах като научих, че в Турция живеят мюсюлмани-арменци. OFFTOPIC: Хазна май произлиза от семитски корен (*xzn > ма-газин) (и от Вавилон е проникнала към Персия, а оттам в арменския, согдийския и други), очевидно древна дума. Нормално е да се среща и във фамилни имена.

Мммм, каква каша: тюркоезични сармати = българи?

Да, интересно е написано. Но аз не смятам, че в текста му има изобщо и зърно истина, дори съм склонен на по-радикални заключения: в съдържанието му няма нищо архаизирано, а всичко е компилирано от други източници и леко напудрено тук-таме. Примерно: мистичният Шамбат, "братът на Кубрат", чието име е в основата на другото име на Киев. Това сведение е взето от Порфирогенета: Sambatas, име на Киев. Но Sambatas всъщност е гръцка транскрипция на славянска дума за "водовъртеж" (= son "със" + vod-, със запазена носова гласна + запис на О като А, характерно за всички ранни трнаскрипции), руски сувод ж. "водоворот", др.-русск. суводивыи "водянистый" (Срезн. III, 593). От су- и вода. (Фасмер-3: 793). Това е обяснено и в сравнителния речник на славянските езици на Трубачов под Киев. На Днепър нали има прагове, водовъртежи и други препятствия, изброени са добре във византийските източници. Някаква киевска махала (в близост до реката) е била наречена Sambatas, нещо като "Въртопо". ПВЛ изобщо не споменава лица с такова име, там имената са Кий, Щек, Хорев, Лебед. Киев идва от личното име Кий, топоними Киево има и на други места в Източна Европа - в сравнителния речник има и карта на тези топоними. Т.е. не е имало никакво лице с име Шамбат, тук очевидно става дума за явна манипулация (ПВЛ, напиперена с Порфирогенета), проста измислица на съставителя на Тарихито, който се е вихрил в кръга ШамбАТ-Само-КубрАТ. Просто не знам за какво се занимавате с това менте. Не знам нищо за тюркските думи, но може и те да са натъманени или безсмислени.

Май и в Северна Добруджа има много турски селищни имена.

Това -ГН няма вид на индоевропейско окончание за минало време. По принцип в индоевропейските езици аористът се образува с помощта на S (в старогръцки, латински, санскрит, праславянски; и в частност българското Х в окончанията за минало време е наследник на това S по правилото RUKI). В иранските езици миналото време се образува по обобщен начин от миналото причастие, което обаче се образува с окончание T > D.

Във всички славянски езици е имало прости минали времена, но в почти всички съвременни езици те са изчезнали (в сръбски те са изчезнали съвсем наскоро, употребват се в народни песни: http://sr.wikisource.org/sr/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE_%D0%9A%D1%80%D0%B0%D1%99%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%9B_%D0%B8_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%B0_%D0%9A%D0%B5%D1%81%D0%B5%D1%9F%D0%B8%D1%98%D0%B0 ). Запазили са се в най-периферните езици (български и горнолужишки в Саксония, Германия).

??? Без думи... Каква каша могат да сътворят археолозите?!! Какъв индоирански етнос? Аз не мога да си представя какъв е този индоирански етнос, който е възстановен по сравнително-историческия метод и който дори не употребява обща дума за "риба".... Прав е човекът. Ето извора на неизчерпаема енепгия за автохтонците... Това си е абсолютната истина. Не може всяка втора тракийска дума да съдържа корен "вода" или "река". Това си е абсолютната истина. В старогръцки има поне 1000 корена от субстратния език. Какво пък остава за тракийския, който е в съседство? Очевидно и много от тракийските лични имена нямат изобщо индоевропейски произход: включително и имена на планини като Родопа, Хемус, реки (Вит, Ескус) и много други... Последният автор има супер разхлабена фантазия - видял съм 2 от статиите му, но май понеже е руснак, ще го слушаме?! Отново се прибягва към "индоевропейския чадър", този така "неясен обект на желанието"! Това е супер вреден подход и води понякога до супер шашави изводи - но нали точно руски езиковеди-слависти отричат наличието на индоевропейски езици в Централна Европа изобщо (Трубачов)!!! Изобщо разбирам ли това? Хипотезата за наличие на тракийски елементи в негръцкия (т.е. "пеласгийските елементи") за съжаление си остана само една хипотеза... Това са думи без ясен произход, т.е. индоевропейският им произход е повече от несигурен и следва да се отхвърли веднъж завинаги. 'Απόλλων, Etymologie unbekannt. Die Versuche, 'Απόλλων aus dem Indogermanischen zu erklären, haben zu keinem überzeugenden Ergebnis geführt. (Frisk. Griechisches Etymologisches Woerterbuch 1, 124) Как може да определи дали Аполон и Орфей са тракийски или гръцки "елементи", след като имената на тези двамата не са изобщо от индоевропейски произход??? И не само той дири индо-иранци единствено там, където те не са... Още гавра с науката на тази тема: О.Трубачев. "Indoarica в Северном Причерноморье."

Мен лично ме притеснява повече фактът, че в езика на тази "праобщност" дори не се реконструира понятие за неща толкова по-прости като например... "риба".

Латинското acetum е проникнало едва ли не във всички европейски езици (вкл. и нем. Essig произлиза от него). Много малка е вероятността да е от балкано-романския диалект. Оцет в румънски е заето от славянски (а > о е характерно за славянските езици). Същото се отнася и за дом - тази думи се среща едва ли не във всеки индоевропейски език и славянската й флексия е непродуктивна (м.р. u-основи) - т.е. заемане е малко верятно по врмето на славяно-латинските контакти. Още повече в народния латински domus е заменена с casa. Иначе в славянските езици има и много други латински заемки, но те са по скоро от панонските латински диалекти и затова се срещат в много повече съвременни езици (имам предвид думи като: кошуля, бивол, дюля, изба, пъкъл, котел, паница, бъчва, коноп, поган, коледа, *xолча "чорап", *крижь "кръст" и много други)

Думата планина не е от латински произход! Първоначалното й значение е "пустош", "неплодородна земя", запазено в чешки planina "тресавище", словашки planina, полски płonina, украински полонина "пустош". Значението в български, сръбски и словенски се е пренесло вторично върху географския обект. Няколко балкано-романски думи: -босилек < латински basilicum, от гръцки. -гуша < латински gausiae (френски gosier "воденичка", италиански gozzo), румънски gușă. -делва < латински dolium? Среща се само в български. -качвам се ? < румънски acăța, agăța < латински adcaptiare. Само в български, сръбски и словенски. -кратуна "съдина" < латински cortina "кръгъл съд". -комин < латински caminus. -комкам се, комъкати сѧ < латински communicare, румънски cumineca. -коптор < румънски cuptor < латински coctorium (италиански cottoio). -кошара "мандра" < мъглено-румънски cașare < латински casearia "мандра". С власите-чергари се е разпространила чак до Полша и Украйна. -леща (лѧшта = *lentja) < латински lens/lentis. Тази дума е позната само на южните славяни. -локва < латински lacus ? Тази дума е позната само на южните славяни. Флексията й (локы: локъве) е продуктивна при заемки. -лонец "голяма тенджера" (диал.), ст.-бълг. лоньць, сръбски лонац, словенски lonec < румънски olan/olană, oală < латински olla. -малвица "голям дървен чук" (диал.), сръбски malj < латински malleus, румънски mai. -маса < латински *masa = mensa, румънски masă. Тук се отнася и месал "покривка" (< mensalis, но може би през гръцки?). -мъска "катър", през латински от илирийски? -мъст "шира" < латински mustum (италиански mosto). -патя, сръбски patiti < латински patio "страдам", passio "страст" (италиански patire "патя", румънски păți). -петура < мъглено-румънски petur < латински petalum < гръцки πέταλον. -праскова (< *porksy) < латински *parsica = mālum persicum. Останалите славянски форми (полски, руски) са заети през немски. -ракла < латински arcula "тоалетна кутия". Само в български. -тъпан < латински tympanum < гръцки. -чутура < румънски ciutură < латински cytola (италиански ciotola). -цер "вид дъб" < латински cerrus. -череша < латински ceresia, румънски cireșă. Другите славянски форми с -н- (като руски черешня) са заети от прилагателното cerasinus "черешов". В старобългарски се срещам поне за тези: -бътарь "бъчва" < латински butarium. -връчь "ведро" < латински urceus. -кѫпона "камбана" < campana, съвременното камбана е заета от новогръцки. -лѫшта "копие" < латински *lantea = lancea. -скѫдель, сръбски здела, словенски skodela "глинен съд" < латински scandula. Тази дума е позната само на южните славяни. -срака "риза" < латински *sar(i)ca = serica "коприна" (румънски sarică). Думи от балкано-романски произход, които се срещат в сръбски, но ги няма в български: -спужва "сюнгер" < латински spongia. -рачун "сметка" < латински ratio, rationem. Списъкът не претендира да е изчерпателен, думите са очевидно много повече.

Думата avarus "алчен" е стара, има я у Виргилий и Цицерон. Да не би самото название на европейските авари да произлиза или да е уподобено на тази латинска дума? Много еретична мисъл от моя страна....

Някакви доказателства за това???

Преди 10 век някакви документи на български има ли? Или са на гръцки??? Да не забравяме, че богослужебният език в Русия е старобългарски, който не е роден на населението там. След като в Русия го използват като официален, защо да не го ползват и власите? През средните векове староблгарският се явява нещо като международен език, lingua franca, на Балканите. Ами ако по стечение на обстоятелставата, това е бил албанският??? Днес например има други езици, които изпълняват такава роля в различни части на планетата: английски в ЕС, руски в РФ, персийски в Афганистан... ПП. Употребата на старобългарския в Русия е една от основните причини руски и български да са близки по лексика (другата е руското влияние през Възраждането, но такова можеше и да няма, ако го нямаше свързващото звено на църковния език). Ако не беше старобългарският. руският днес щеше да е нещо като съвременния украински, чиято лексика (по мое мнение) е супер неразбираема.

Тази метафора се среща не само в български: де ги хотано-сакските паралели на английското cock??? Освен това в моя екземпляр историята за кокошките и петела е спестена - ти да нямаш случайно спрециалното, допълнено издание? А хотано-сакското съответствие по-добре си го задръж - че да не се окаже като онова "теме", демек "корона на главата" (crown of the head).

При брат, сестра и други роднински названия нещата са малко по-опростени, все пак определеността се подразбира от контекста.

Шишман е очевидна куманска дума: на турски същото означава "дебелак". Окончанието -os е толкова характерно най-вече за гръцкия език, и има способност да се добавя и към чужди имена мъже като Σφενδοσθλάβος (руски княз Светослав). И кой знае какви прилики с арменски и кюрдски досега не са открити - и вероятно няма да бъдат открити.

За съжаление статистическите методи от биологията не пасват добре в езикознанието. Все пак санскрит и старогръцки в доста отношения са си огледални образи, за да се разделили преди 9000 години. Езикът не винаги се променя с равномерна скорост - примерно българският, който през 12-15 век (за има няма 3 века) просто се е обърнал с краката нагоре, а литовският се е запазил като "във фризер" и може да си съперничи с отдавна изчезнали езици - санскрит, латински, старогръцки. Скелет на кон в залива на Китен не доказва абсолютно нищо в случая. Опитомяването на коня (както и изобретяването на колелото) не може да бъде приписано на една-еинствена езикова общност, която отгоре на всичко е реконструрана по сравнително-историческия метод. Това е все едно да настояваме, че пещерните рисунки са изобретени на Пиринейския полуостров. Според мен вероятността да е съществувала някаква индоевропейска археологическа културна общност е почти равна на нула и затова съм крайно скептично настроен към опитите да се обвържат някакви находки с безписмен език. Езикът може да даде някакви данни за нещата, които са били познати на тази общност, и средата, в която са живели. Но поради липсата на текстови данни от този "праезик" всякакви по-нататъшни хипотези и теории просто си остават ... хипотези и теории. Тъй като литературата за "света на праиндоевропейците" е в изобилие на всякакви езици, ми би било интересно да науча има ли подобна литература за праугро-фините, прасемитите, прадравидите, прабантутата и други езикови общности. Защото от Гимбутене и нейните подражатели вече почнах да се отегчавам.