Perkūnas

Аз не се сещам за такива прически по стенописи или миниатюри. Примерно в стенописите от Кремиковския манастир (1497 и 16 век) ясно личат модните за времето си шапки и обувки. Или в Земенския манастир. Това с плитките да не е някаква "татарска мода"?

И на мен ми се струва, че Шабла има латински произход, но единствената близка латинска дума, която ми идва на ума е sabulum "едър пясък". Но тази дума е характерна за западните романски езици (итал. sabbia, фр. sable), докато в румънски се употребяват други думи за пясък (arina < лат. harena "пясък, арена", nisip < насип). За Пирдоп има ли някакви предположения?

Най-ранните текстове, в които думата се употребява в значение "роб" са грамоти на манастири в Бавария от средата на 9 век. Пример: манастир Алтаих (856 г.): homines ipsius monasterii tam ingenuos quam servos, sclavos et accolas super terram ipsius commanentes, nec juste nec injuste distringendo. (От речника на братя Грим.) В холандски формата е slaaf "роб" (може би направо от славянски?). Явно се е прихванала и от германските народи на доста ранен етап. Това обяснява и английската форма преди 1066 г. Съдейки по производната дума за "робство": итал. schiavitù, исп. esclavitud (от лат. *sclavitutem), разговорната латинска форма *sclavus "роб" със сигурност се датира много по-рано от 12 век.

Проблемът е там, че думата е навлязла в простонародния латински, който е разговорен и от който произлизат всички романски езици, а не мъртъв език, какъвто е класическия или църковния. Този език и съвременните му наследници не са засвидетелстван в писмен вид докъм 10-11-12 век, че и до по-късно! Т.е. употребата на sclavus може да е била шеговита, жаргонна, вулгарна, и още каква ли не - и оттук да се получи и значение "роб". Такива семантични трансформации са нещо нормално в прехода от латинския на Виргилий и Цицерон към романските езици на трубадурите, Данте и Сервантес. Примерно думата "кон" (cavallo, cheval, caballo, с неутрално значение) в романските езици проилиза от дума, която е означавала кранта. А думата за "глава" (testa) произлиза от дума за "глинено гърне". Появяват се нови думи, които не се засвидетелствани в старите латински текстове изобщо (bianco "бял", guerra "война", zampogna "гайда", jardin, giardino "градина", bottiglia, bouteille "бутилка", ragazzo "момче",...), някои от които са заемки от гръцки, а други от германски. Една от тези думи е и sclavus.

Къде е илюстриран този менеологий и от кой век се датира? Защото стригани хора е имало винаги и навсякъде, а може и илюстраторът да е решил да си разнообрази композицийката...

И аз си мислех същото, Глишев. А сега един въпрос по темата: Някой знае ли нещо за имената на градовете Пирдоп или Шабла?

Без коментар. Най-лесното обяснение: българската дума е заета от латински?? Очевидно "руски" преписвач носи основната вина за формата с Д (madhu-) в староиндийската Ригведа. Любопитно ми е да разбера дали и медовината се гази/мели с боси нозе, както си я е правил етруско-пеласгийския цар Мелкус.

Първо, доуточнение: Александрията има 2 различни славянски превода: български и сръбски. Сръбският превод е независим от българския. Не е ясно дали Aspandiat говори за сръбски препис на българския превод или за сръбския вариант. Второ, не разбирам как елементи от античния приключенски роман "Александрия" биха спомогнали за разкриване на библейска даденост. В тези "Александрии" има преплитания на какви ли не сюжети и мотиви. Трето, каква е връзката на Адам с индийските Пурани??? Ами че Пураните предхождат (и то с доста) разпространението на християнството и свързаното с него популяризиране на старозаветния Адам?!!! В немския National Geographic (от 2008?) имаше много интересна статия-обзор на различните географски варианти на райската градина и всякакви теории. Видя ми се по-убедителна, отколкото теорията от "По пътя на българите".

Може би е необходимо да се добави, че пришълците от север се смесват с и асимилират езиково завареното население.

Дрън-дрън та пляс...

С това показвате само че хал-хабер нямате от латински език. Да не би латинското mustum да е много стар иранизъм? Между другото, румънската дума sclav е неолатинизъм (вкарана по книжовен път през 19 век). Изконната румънска дума за "роб" е .... rob. Названието славяни (slave, eslavo, slavic) с А е от руския език, където неудареното О се произнася като А (иначе названието си е словени, sloveni, Slovenija, Slovensko). sclavus е от средногръцки, откъдето е и арабско названието saqaliba, общ термин за народите от североизточна Европа. Да търсим доказателства защо именно етнонима "славяни" да е послужил в латинския и гръцкия да влезе новата дума за "роб" е все едно да питаме защо в някои народни песни елини означава "великани". Ами название на продукт по характерен признак - географско потекло (от народа, наричащ себе си словени). Като думата джапанки или луканка.

Просто се чудя откъде Хърс Златния таи такова отрицателно отношение към власите. Би ли обяснил за какво им е на циганите-катунари да напускат процъфтяващите по онова време (през 15-16 в.) италиански държави и да се бутат в тъмната балканска действителност??? Колкото е славянска топонимията в Румъния, толкова е тя българска и на по голямата част на съвременната Североизточна България и по Черноморието. :tooth:

Tacitus в класическия латински се е произнасяло като [Takitus]. Палатализацията на C [k] пред предни гласни E/I e характерна за простонародния латински и романските езици.

Еровата гласна Ъ се явява застъпник на ИЕ гласен звук U, или на такъв в заети форми. Как е звучала в праславянския период - може би като кратко У - не се знае... Сравнение: старобългарски/литовски (един от най-архаичните ИЕ езици) бръкати, brukti сладъкъ, saldus мъхъ, musos плътъ, pluta et caetera..... Като се включат и латинските примери като mustum, излиза, че замяната на U с Ъ е настъпила след като славяните са дошли на Балканите. Т.е. вероятно малко преди 9 век, откогато имаме някакви писмени паметници. Просто звукът Ъ не може да бъде никакво мерило за т.нар. "прабългарски език". Повтарям пак, че появата му в български е сравнително късна. Или е необходимо доказване на наличието му в "прабългарски" и с други примери освен български. Аз не развивам никакви тюркски тези. Просто бях казал, че на някои думи като капь, bagatur, tarkan, beg не може да имат ирански произход. Както и чеkolabrismos няма нищо общо с титлата kolobros.

За много неща в езикознанието няма отговори. Има прилики по някои фонетични и морфологични показатели: -редукция на гласни, -множествено число се образува без добавяне на -s, както е например в северна Италия, испански, френски, фриулански, -един-единствен спомагателен глагол, произлизащ от латинското habere; в северна Италия има 2 спомагателни глагола: essere/avere. но защо точно е така не знам. Със сигурност не са преселници от Южна Италия, защото има други, съществени различия: -в румънски има преход l/n > r между гласни - soare, sare, biserica,... (датира се преди нашествието на славяните), който отсъства от италианския юг. -в румънски няма ll > dd, нито d > r, което е характерно за италианския юг (beddu - bello, rue - due, maronna - madonna). -в румънски са запазени синтетичните латински форми за отдавна минало време, такива няма засвидетелствани в нито един романски език на запад от Балканите. -наличие на падежна система, каквато няма в нито един романски език на запад от Балканите; а на запад е изчезнала твърде рано. -пълна липса на старогермански заемки (guerra, blanco,...), с каквито са пълни всички романски езици (заради вестготи, франки, вандали, лангобарди...). -старинни славянски заемки (датират отпреди преди 9 век): munca, oglinda. -старинни заемки от албански (датират се преди славянските). Албанци се преселват в Италия едва след падането на техните земи под османска власт. Написал съм почти (е, африканските провинции не ги броя). А не - 100%-во. Каракачаните са гърцизирани власи. Арумъните също се гърцизират усилено през 20 век.

Това определено ме разсмя.

Латинизация на местното население настъпва почти навсякъде в Римската империя. За това не е нужно да прииждат нови групи италийци. Просто езикът на колонизаторите надделява - както в Америка или в Русия. Другите италийски езици и етруски изчезват без следа, а келтските езици в Галия са почти изтрити от лицето на земята. Остават само баските (малобройно планинско население) и малобройно келтоговорещо население в Бретан. И на Балканите до голяма степен става същото - остават единствено албански (безписмен, говорен от малобройно планинско население, но латинизиран почти на 50%) и гръцки (който е с друг статус: има обширна литература, моден е, на него е написан Новият завет,...). Трако-дакийските езици (безписмени) изчезват от един момент нататък. Предвид наличието на меглено-румънски и арумънски по изолираните планински кътчета в Северна и Северозападна Гърция и БЮРМ, очевидно латинският език се е говорел на доста обширна територия преди разпространението на славянските езици. Тези 3 езика са най-близки като фонетика до южноиталианските диалекти (сицилиански, калабрийски). После нахлуват славянските орди и се налага нещо като славянско "койне" от Балканите до Полша (Аварски хаганат, ПБЦ), от което произлизат в частност и български, словенски и сръбски. Латинският език на Балканите (безписмен) постепенно си стеснява територията - но оставя в южнославянските езици доста разнообразен лексикален пласт (напр. коледа, ракла, патя, кратуна, мъст "шира", кум, бъчва...), в български вероятно повлиява донякъде върху падежната и глаголната система. Тук-таме остават отделни изолирани влашки общности, които говорят латински (но безписмени), но попадат под силно славянско езиково влияние. Някои от тези влашки общности по-късно се гърцизират (каракачани) или са в напреднал стадий на гърцизиране (арумъни). Други вероятно са се българизирали, но за това няма точни данни. В един момент някакъв латински диалект може да е пренесен отвъд Дунава от чергарски групи, колибари и др. подобни. Дали е изместил или се е смесил с друг местен латински диалект, е невъзможно да се каже поради липса на писмени данни. При широката оскъдица на данни за етнически състав преброявания на населението, според мен е абсолютно невероятно да се каже със сигурност в кой катун какъв език се е говорел (за сравнение: положението в Северен Кавказ). Това не е и целта на руските или унгарските летописи. По времето на Австро-Унгария румънският език се разпространява из цяла Трансилвания (поради висок прираст през 18 век) и в крайна сметка измества в периферията унгарския и немския. Това предполагам е добре известно (най-вече от топонимията). Така може да е станало и в Молдова през Средновековието, за Добруджа през 20 век да не говорим. Така става и със сръбския език във Войводина (миграция и висок прираст) и с българския по Черноморието (за сметка на турски и гръцки).

го има и в Шотландия, Прибалтика, Сардиния, Испания и Урал. Освен това думата гайда е заета от турски. Между другото, остатъци от шаманизъм има и в Ригведата. В шаманизма per se няма нищо срамно. http://www.people.fas.harvard.edu/~witzel/Thompson.pdf

Благодаря за цитата. Името Добруджа е наистина заради турското произношение.

Примерът с Дръстър е неподходящ, защото старобългарската форма може да е заета и от местна балканолатинска форма от типа *Drustru, каквато източниците може и да не са фиксирали. За разликите между сричкотворно Р, Л и еровите гласни има достатъчно литература. Щом на Хърс не му е кеф да я чете, няма повече какво да говорим за това. Нали това е едно от правилата в този форум. За да има доказано наличие на звук Ъ в "прабългарското" произношение, трябва да има и други примери на думи с такъв звук. Някой може ли да даде такива? Освен това нямаме доказателства за някакви диалекти. Както е казал Хърс, "Когато нещо не знаем, го обясняваме с друго нещо, което............... също не знаем." Единственото, което се знае, е че в славянското произношение на етнонима, първата сричка съдържа сричкотворно Л и има правилни рефлекси на сричкотворно Л в български, сръбски и руски. Оттук нататък пътища бол. Предположих, че може да има връзка с някое кавказко название, защото този етноним не се среща по на изток. Това ми се видя като логична хипотеза (име на народностна група, производно на някаква географска област), предвид супер тъпите тюркски и ирански тълкувания, които се търкалят насам-натам. Но за нея нямам аргументи, тъй като за кавказките езици (с всичките им клонове и не-клонове) не знам почти нищо. А и не мога да намеря друга литература в нета, освен един чечено-руски речник, историческия речник на Абаев за осетинския език и малкото неща, които съм прочел за урартския език и предполагаемите му връзки с чеченски.

Абе, ти наясно ли си изобщо в какъв контекст се споменава този танц колабрисмос, бе човече??? Какви гайди, какви пет лева, какви жреци по дяволите??? Ей ти цели текстове (от книгата на Д.Дечев "Die thrakischen Sprachreste", стр. 251). Τὰ δὲ στασιμώτερα καὶ πυκκότερα καὶ τὴν ὄρχησιν ἁπλoιστεέραν ἔχoντα καλεῖται δάκτυλoι, ἰαμβική, Μoλoσσικὴ ἐμμέλεια, κόρδαξ, σíκιννις, Περσική, Φρύγιoς νιβατισμός, Θρᾴκιoς κoλαβρισμός. Καὶ κoλαβρισμὸς Θρᾴκιoν ὄρχημα καὶ καρικόν ᾖν δὲ καὶ τoῦτo ἐνόπλιoν. Ти наясно ли си, че колаброс е название на ВИД ПЕСЕН, а не член на жреческо съсловие??? Освен това думата значи и "прасе" според 2 различни старогръцки лексикона. Или повтаряш една и съща глупост като развален грамофон? Κτησιφῶν ὁ Αθηναῖoς πoιητὴς τῶν καλoυμένων κoλάβρων... Ктисифон Атинянинът, автор на песните, наречени колабри... Автохтонци, направо сте напаст...

Не съм чел текста на Никитин, но явно е от пътепис (и то с доста пиперливи описания). Човекът явно е пътувал из Средна Азия и Индия, където е и записал т.нар. от вас "волжкобългарски" език, вероятно из Самаркандските сокаци... Колкото до това си е направо четири- или петезичен разговорник за пътешественика: الله арабски, ollo узбекски خدا персийски, xudo узбекски богъ руски данъири вероятно объркано вместо Тенгри, някой тюркски диалект.

В сръбския език Р-то е и сричкотворно, т.е. има функцията на гласен звук и затова се пише српски, Србиjа. В чешки и словашки например Л-то също е сричкотворно и се изговаря като гласен звук в думи като vlk, Vltava, и.т.н. В старобългарски сричкотворните Р и Л се отбелязват като ЛЪ, ЛЬ и РЪ, РЬ, но в тези съчетания Ъ и Ь нямат функция на обикновения гласен звук, а са по-скоро знак за твърдо или меко Л и Р. Виж обяснението в учебника по старобългарски език на К.Мирчев, с.37-38. Едва след 13 век можем да говорим за наличие на гласен звук Ъ, който се вмъква преди или след сонантната, защото през среднобългарския период в повечето диалекти се е развила нетърпимост към сричкотворните Р и Л. Тогава се срещат и форми като хълмъ вместо хлъмъ (например, в Добрейшовото евангелие от 1221 г.), т.е. както се произнасят и днес в книжовния език. Но и до днес в някои западни диалекти има запазени сричкотворни Р и Л (напр. Елин Пелин, Дупница): дрт, прво, влк, влна, жлт. В други сричкотворно Л се заменя ту с Ъ (Ихтиманско, Петричко): сънце, жът "жълт", вък "вълк", ту с У (напр. Самоковско). Виж за повече в "Българска диалектология". В полски, руски и украински също се е развила нетърпимост към сричкотворните Р и Л и към тях са се прибавили пълноценни гласни звукове (О, Е в руски, a, i, u в полски). Затова в руски имаме болгарский с о, както волк, солнце, желтый. Да, така е, но това просто означава, че в думата тогава е имало сричкотворно Л в първата сричка. Това се потвърждава и от сръбската форма бугарин, където славянското сричкотворно Л редовно се превръща в У: вук "вълк", дуги "дълъг", сунце "слънце" и.т.н. Затова повтарям, че формата с Ъ в съвременния български изобщо не е меродавна за произношението в т.нар. "прабългарски език" през 6-7 век и за някаква реконструкция с първоначално Ъ. Гласният звук Ъ в българи е резултат от фонетично развитие през среднобългарския период. Затова намирам всякаквите аргументи от рода: "този звук Ъ бил толкова специфичен и не знаели как да го запишат" за изключително смешни. Те показват, че авторите им изобщо не познават историята на българския език. За арменските гласни наистина не знам почти нищо, но като гледам по Уикипедия, не мога да разбера съвсем точно дали са имали буква за гласен звук [ü], , каквито се срещат и в кавказките езици!?

"Олло, худо, богъ, данъиры." вие не сте ли наясно, че "Джафар тарих"-ът е една съвременна фалшификация? Ако сте специалист по тюркски езици, за какъвто се представяте, може би щяхте да го разберете от пръв поглед. Освен като транскрибирате така безразборно и непрофесионално с кирилски букви, да знаете, че определено няма да се доверявам на вашите твърдения. Най-абсурдно ми се струва твърдението, че на "орела на Аспарух" пишело "погребението на Аспарух". Това определено е прецедент в световната практика...