Perkūnas

Пак опираме до произволни сравнения: вар-бар-дар и най-вече с индо-иранските езици, без да сме специалисти в тая област. Защо вар или дар не се среща в други имена на реки примерно. Ами ако името е от албански произход? Сериозно: ако името е наистина старо (преди 9 век), то не разбирам защо не е подложено на ликвидна метатеза в български и да звучи примерно *Врадар < *Vardar. Освен ако не е било *Vārudār > Вардар без редукция на кратко а в о.

За мен думата хубав е безспорно влязла от куманския, а там от новоперсийски xub < иран. *hu-apah- "вършещ добра (hu-) работа (apah-)" = санскрит svapas- "сръчен" (< su+apas), латински opus. Вероятно и думи като бирник, камшик поне според БЕР. Но за съжаление липсва специализирано изследване по този въпрос.

Така както и гръцкото είδωλον значи и "образ, външен вид, форма". Основното и най-старо значение на тюрк. kep е "форма, модел, калъп, пример", защото от нея се е образувала служебната дума kebi "подобен на, приличащ на, с вид на", a значението "дреха" е вторично - това е обяснено в стандартната литература. Обърни се към някой речник или граматика за справка. Да твърдя някъде, че КАПЬ и кюпе са еднакви? Защо ще намесваме тук и турския? No comment. Скъсах се да обяснявам, че КАПЬ в старобългарски не означава "идол", а "образ". Думата КАПИШТЕ "идол" е производна на КАПЬ "образ". Както ОБРАЗ е производна на РЕЖА, а ВНУШАВАМ - на УХО. КАПИШТЬНИЦА на свой ред означава "езически храм". Това го разбраха вече и малките деца. Думата kep се среща в тюркски преводи на будистки съчинения (Clauson.G. Etymological Dictionary of pre-13-century Turkish, с. 686); там са дадени и примери. И да не са имали идоли, поне са имали дума за "образ, външен вид".

Виж сега, недей да надстрояваш въздушните кули на тоя, който е превел НЕГРАМОТНО английския текст. Този някой освен че е превел неграмотно първия израз (който е фразеологизъм), очевидно е объркал и думата summit "връх" със submit "подчинявам се". В тохарския речник изрично е написано "crown of the head", т.е. ТЕМЕ, за да се различи от crown "корона, венец, символ на царска власт", и summit "връх". Текстовите примерчета също недвусмислено сочат, че става дума за част от главата (теме), има дори посочен и израз "от теме (от глава) до пети". За абсолютно никакви символи на царска власт не става дума в случая, а за част от човешкото тяло. Някой има доста развинтено въображение, но това не съм аз в дадения случай.

В най-старите текстове от 9-11 век - да, макар че истукан като че ли се отнася конкретно до "изваян, издялан идол", а капище е като че ли с по-общо значение. Да постыдѩтъ сѩ вьси кланѣѭштеи сѩ истоуканымъ "Да се засрамят всички, кланящи се на идолите" (Пс. 96-7) Ето и пример, че капище в старобългарски не означава "храм". Въшъдъ въ цръквиште артемидово възисковааше капиштъ цръкъвъныихъ. "Като влезе в храма на Артемида, гледаше храмовите идоли (статуи)" (Супр. 221-9) Струва ми се, че съвременното значение на "езически храм" е заето от руски.

Ех как обичам такива заключения! Дай да заместим едно незвестно с друго... нали е "индоевропейско". А що чувашкото турун/търън не значи “корона върху глава; подчинявам”. Очевидно тия думи са производни на индийското tārnā "тревен", т.е. "венец изплетен от трева", или дай да го речем направо "трънен венец", ЕВРИКАААА! Ми те индоариите и масагетите са основоположници на цялото християнство. А сега по-сериозно: хора, индоевропейската ви "етимология" е абсолютна партенка. Като се направи справка, какво излиза: тохарски Б tarne "теме (crown of the head), връх (summit)" (Adams, D.Q. A dictionary of Tocharian B, с. 281: http://books.google.com), а не "корона върху глава, подчинявам", както някой го е превел изключително неграмотно. crown of the head е фразеологичен израз в английски - на плешивите нали им се образува "корона върху главата". Нерде слънца и господари, нерде темета... Ама че смях, смях, смях!!!

Пак говориш наизуст, без да изчетеш какво писах по-горе. Думата КАПЬ в старобългарски изобщо не означава "храм", а "образ, външен вид". В кои извори да е регистрирана - ами явно няма да е регистрирана върху разни тенекийки? Какво е значението на в старобългарски, може да провериш в старобългарския речник, който съм цитирал, и то определено не е "храм". Абе и тая тема се оказа една голяма дърдорилня...

Кой сътвори подобни глупости - общеиндоевропейскому vulkan? Такова чудо няма! vulcanus се среща само в латински и на латинска почва е неизяснима. Изобщо в ИЕ езици липсва развита терминология за металообработка, камо ли за такъв бог! Еrgo, това по всяка вероятност не е индоевропейско наименование и няма нищо общо с иранските езици! Останалото дори не си струва да се чете.

Това са 100%-ви глупости. вардя "пазя", както и тур. varda "варда! пази се!" са заети от итал. guarda!, guardare (диал. varda!). вардя няма нищо общо с Вардар. Споделям горното мнение. Нека не се бърка перс. دريا [daryā] "море" (староперс. draya, авест. zrayah "море", санскрит jrayas "равнина, шир" - праиран. zr > староперс. dr) с перс. دره (dara) "дере, долина" (=тур. dere). Не знам дали в персийски daryā означава и "река", или има смесване на понятия в чужда среда (узб. daryo означава "море" и "река", тур. derya "море"). Стандартната перс. дума за "река" е май رود [rud]. Освен това не знам по какъв фонетично правило праиран. zrayah би станало на -дар във Вардар извън персоезична среда, каквато около Солун едва ли е възможна. За мен daryā и Вардар нямат нищо общо. Един въпрос - кога за първи път и в какъв контекст е споменато името Вардар?

Я виж какво пише в речника на Фасмер, т.1, с. 187 най-горе? "Мнимые перечисленные посредники в герм. языках заимств. из вост. языков." На теб известни ли са апостолски текстове в старобългарски превод, написани на глаголица? Ако ще дирим моравската дума за "идол", дай да ровим първо в преславските преводи. Хърсе, посочи ми ирански или тохарски думи за "образ", "фигура" и "идол", без да ми разправяш общи приказки.

Умрях от смях, капище "вид жертвен олтар (или кланица), където са окачени разфасованите жертви и от тях капе кръв". В най-ранните старобългарски текстове думите идол, капище и кумир са донякъде синоними и означават "идол" (вероятно във формата на статуя, щом ги има и в позлатен вариант). Не сътворите себѣ капиштъ (εἴδωλα) (Супр. 262, 28), Капишту (τῇ εἰκόνι) злату не поклоняемъ сѧ (Супр. 129,15) кап означава просто "образ, външен вид". tjь (бълг. -шт-е) е слав. увеличителен суфикс, т.е. "(нещо с) голям образ": в старобългарски има и пътишть "птица", дѣтишть "голямо дете". Т.е. капище е образувана на старобългарска почва. Сътворивъ бо сь чловѣка по капи нашеи и по образу (Супр 308, 19). Думата е очевидно тюркска, което е изяснено в началото на 20 век - kep "образ, фигура, горна дреха". В съвременния турски я няма. Като изключим чувашкия език на Волга, изглежда доста разпространена из Алтайско-сибирската област: чувашки: кап "внешний вид, фигура", кĕлетке капă "внешний вид, фигура (человека)" шорски: кеп "одежда, белье, форма" тувински: хеп n. "clothing, suit, dress" якутски: киэп "образец, форма, выкройка", "вид, облик, обличие", киһи киэбэ "облик человека" кумир се среща освен в Супрасълския сборник и в по-късни ръкописи като Слепченския апостол (12 век) и Драголовия сборник (средата на 14 век), които са с български произход. Произходът на думата не е напълно изяснен от фонетична и семантична гледна точка - има хипотези за сирийски, гръцки и осетински произход, които според мен не са напълно убедителни. В евангелските текстове (които са най-необходими при покръстването) не намирам дума със значение "идол" - така че въпросът дали понятия за кумир или капище е трябвало да се превеждат за хората в Чехо-Моравия намирам за излишен. На чешки "идол" е modla и думата е свързна с гл. modlit se "моля се" и същ. име modlitba "молитва". балван или бълван "статуя", "идол" вероятно също е с чуждестранен произход (тюркски?), защото на славянска почва е морфологически нечленима. Изконнославянска дума за "идол" е по-скоро истукан, която си е чисто славянско мин. стр. причастие и означава "изчукан (от камък или дърво)". Може да е имало и форма модла, но с по-ограничено разпространение или излязла много отдавна от употреба в български (още в предписмения период). Източник на справката: Руска етимология http://etymolog.ruslang.ru/ Slovik jezika staroslovenskeho, Praha 1958-, Шорско-русский словарь http://shoriya.ngpi.rdtc.ru/FRM_SLV.HTM Tuvan dictionary http://www.swarthmore.edu/SocSci/tuvan/dict/ Якутский Онлайн Словарь http://www.sakhatyla.ru/ Электронлă сăмахсар http://samahsar.chuvash.org/

No comment. О-кането е характерно за всички ранни заемки от латински, германски или гръцки, които съдържат кратко А. Бояно да не е от лат. Bovianum? Зад Войоанис може и да се крие и Воин. Да не бъркаме ябълки с круши.

http://en.wikipedia.org/wiki/Voiceless_uvular_plosive Тур. han, hakan и тат. хан са заети от монголски, където тюрк. [q] се заменя с [х]. Затова се пишат така. Колкото до тохарските таркани (ако съществуват), те май също клонят към тюркски източник. Не съм сигурен дали тохарските текстове не са от 7-8 век? Специално за tarqan мога да посоча статията на Ramstedt. Alte turkische und mongolische titel.

No comment. Твоята логика обезсмисля с един замах изучаването на древните класически езици. Дай да зачеркнем староиранския езиков материал, щот не ни пасва тезата в рамките на средноиранския. Освен това средноиранските езици са значително опростени в сравнение със староиранските. Така че откъде ще развиват от нищо нещо? Тюрките са я заели от монголите, защото множественото число на tarqan е tarqat, което е монголска форма. Т.е. титлата при тях прониква от изток, и произходът й е пак, за съжаление, китайски. Този списък може да бъде попълнен с още примери за "славянизация на Прабългарско А в O" като бивол, кораб, котел, Коледа, пост, поп, кораб, котка, оцет... Промяната а > о е характерна за всички ранни заемки в славянски, независимо дали са латински, германски, ирански или тюркски. Как е било согдийското произношение, е трудно да се каже, защото в согдийската азбука не се отбелязват гласни. така че този аргумент е недопустим. Двете форми bağa, beg се срещат в един и същ паметник, надписа на Тонюкук: Bilge Tuñuquq Bojla Bağa Tarqan... и малко по-нататък... Ol sabïğ ešidip On Oq begleri budunï qop kelti jükünti. С което аргументът ти, че бег е по-късна форма на бага, автоматически отпада. Начин на мислене от тип "щом не е иранско, е шарлатанско" в сериозната наука не се приема. Ето и един цитат в подкрепа на моето мнение: Clauson. G. Etymological dictionary of pre-13 century Turkish. с. 322: beg "the head of a clan or tribe, a subordinate chief", and the like, ... , almost certainly a loanword from Chinese po "the head of a hundred man" (Giles, "Ancient Chinese", Karlgren puk). Ако е написана ета H, вероятно bege, bigi, или евентуално bügü. Но не и bagi, bogi, или bögi защото в гръцки би се предало с алфа А и омикрон О. Но ако делим bigi, какво е тогава kanasu?!! За това нямам отговор - а ти? Глишев, мисля, че има статия от края на 80-те за boila и старогръцкия й произход. В бактрийски и согдийски има доста старогръцки заемки, макар и да не са засвидетелствани директно. Някои са преминали дори и в монголски при превода на будистката литература - най-очевидни са титэм "корона" (διάδημα), ном "канон, религиозно правило" (νόμος). Пък в согдийски има очевидни тюркски заемки като xānā "жилище" (от *qonaq "конак, страноприемница"), стигнало през Персия и Турция дори до нас като хан. Така че "согди" и "пратюрки" трябва да са били в съседство и да са препускали волно нейде из степите на Източен Казахстан и Монголия.

Извинявай, но тук бъркаш нещо. Първо, согд. βγ (baga )> тюрк. baγa (в надписа на Тонюкук е boila baγa tarqan). Което не е така при бег (beg). Предполагам не си специалист-тюрколог или иранист за да обясниш защо една уж иранска форма бива заета в два различни фонетични варианта. Което означава, че двете лексеми имат най-малкото различен произход (а за теб те явно са еднакви). А какво от това, че beg е с китайски произход, след като има най-широко разпространение при тюркоезичните народи, а не при аланите, които си служат с титлата æлдар (http://slovar.iriston.com), съвършено непозната по наш'те ширини... И недей да пробутваш господ, господин или господар, щот не си наясно, че господа в старобългарски значи "страноприемница". За мен богоин е славянска по строеж дума, образувана от бог "богатство". Думата boila в надписа на Тонюкук е очевидно остатък от гръко-бактрийското царство (старогръцки βουλή, βουλεία "съвет", βουλεύς "съветник"). 100% "ирански произход" guaranteed. bagatur изобщо няма иранска етимология. Тази дума е съвършено непозната на Авестата (най-близкото, което се сещам е baxtiyar "щастлив" - но разликата е просто непреодолима). Oсновното значение на *baga- не е "бог", ами "дял", откъдето се развиват вторични значения: "богатство", "съдба", "бог", a "господин" е последното звено в специализацията на значението. В Ригведата дори има един химн с игра на думи: bhagas "щастие"-"бог". С двойното значение "бог", "богатство" са я заели и славяните (бог-атъ "богат", у-богъ "беден"). Няма никакъв оттенък на "героизъм" в *baga-, което е основното значение на тюрк. bagatur. Всичко друго е чесане на езици. tarqan изобщо няма иранска етимология. Тази дума е съвършено непозната на Авестата. Но е много добре разпространена в Монголия. Персиян може да е гръцка транскрипция на славянска форма per-sijajъnъ "пре-сияен, най-сияен" и да е свързана с глагола *sijati "сияя", (гледах го наскоро в една статия за старобългарските имена). За какво му е да се нарече персиец? Освен това един уважаващ себе си иранец би произнесъл Parsa, а не Persis, което е гръцкия вариант. А варианта *pаrsian прилича на една недотам приятен епитет. Обясни ми къде в Иран или Алания се срещат титлите чигот и чатхул и как са се озовали в преславски преводни текстове? после ще си говорим кой е циркаджията...

В тая тема май има малко мислене и много чесане на езици. Паралели между българи и турци много по-лесно могат да се намерят с редовно гледане на сериала "Перла" Мога да кажа само: свалям шапка на Бешевлиев за огромния му труд по темата "пра"- или "първо"-българи, въпреки че той не е нито специалист по тюркски, нито по ирански езици. Дори не е ориенталист. Един специалист по епиграфика и класически езици, публикувал е изследвания и върху антични надписи, а не само върху надписите от времето на Първата българска държава. Колкото до статията му за имената на владетелите (Аспарух, Омуртаг и пр.) - ами тя е обзорна и прави преглед на известните на времето тълкувания. И наистина е наивна в някои отношения - но нямаме право да го съдим - той е стигнал до границите на възможното за него! Да се говори с лека ръка за преобладаващи "ирански" имена е толкова смехотворно, колкото и да се твърди, че и "тюркски" имена преобладават. Ами то няма единогласие дали името е Испор или Аспарух, Есперих, Есперерих и.т.н. Името Омуртаг (или Омортаг) иранско ли е или тюркско? То май не е изтълкувано изобщо. Според мен, наличието на титли като tarkan, boila, kana, bagatur, sampsis (транскрипция на тюркското sabči "посланик, пратеник") - които са засвидетелствани за пръв път в Орхонските и Енисейските надписи - и други (в старобългарски текстове) като чиготъ (tzigaton) "военна титла" или чатхуль "προτοσπαθάριος" - определено не сочи в посока Сасанидска Персия. Където впрочем такива звания просто няма. Така си обяснявам защо в Първата българска държава го няма "коджа-ханът" - "коджа" е турски диалектен вариант на персийската дума "ходжа".

Човек, ти явно приемаш всичко написано за чиста монета, пък после ми развиваш някакви тези: Горната "етимология" е просто лош превод на линк от сайта http://starling.rinet.ru/, примесен с доста плява. Number: 206 Root: bhēgh- : bhōgh- English meaning: to resist German meaning: `streiten' Material: Gall. bāgaudae `aufständische Guerillas' (Suffix wie in alauda, bascauda), air. bāgaid `kämpft, prahlt, droht', bāg f. `Kampf', mcymr. bwyo (*bāgi-) `schlagen', kymwy (: mir. combāg ds.) `Streit', -boawc = mir. bāgach `kriegerisch'; falls cymr. bai `Fehler', beio `tadeln' dazu gehört, müßte es idg. *bhǝgh- enthalten; ahd. bāgan, (bāgēn?) `zanken, streiten', aisl. bāga, bægja `adversari, resistere', ahd. bāga `Zank, Streit', as. bāg m. `Prahlerei', mhd. bāc, -ges m. `lautes Schreien, Streit', aisl. bāge, bāgi `Gegner', bāgr `schwierig, verdrießlich, hinderlich'; falls die germ. Sippe nicht aus dem Kelt. entlehnt ist, ist Ablaut germ. ē : kelt. ā (idg. ō) anzunehmen; lett. buôztiês `sich ärgern' (*bhōgh-), Endzelin KZ. 52, 118; russ. bazel `Schreier', bazgala `boshaft' (Scheftelowitz KZ. 54, 242); vielleicht toch. В pakwāre `schlecht' (Adverb), A pkänt `Hindernis' (*bhǝgh-), Van Windekens Lexique 85, 96. References: WP. II 130 При това не става дума дали това е сигурна реконструкция, понеже си е написано, че германските форми може да са заети от келтски, което отслабва съществуването на такъв корен. Освен това като тохарско съответствие имаме пак кандидат с *p-. Да не става дума за арабското mal "добитък"? не знам кой и къде е опитомил коня, но в съседните на китайския език алтайски езици (тюркски и монголски) не се проследяват никакви следи от ИЕ *h1ek^uos, което е единственото сигурно ИЕ наименование на коня. Да ти ги отметна една по една тези "етимологии"? Приемам китайските форми за достоверни и ще погледнa другата страна. 1. **maarg, *mraag (horse) : PIE root *marko- (horse) - "PIE root *marko-" се среща само в най-западните клонове (келтски и германски): т.е. вероятно е от праисторически европейски език? отпада 2. **koog (dog) : Old Irish cū, Tokharian A ku (dog) - съмнително предвид наличието на *n в корена k^uon-, k^un-: Old Indian śvā und ś(u)vā 'Hund', Gen. śúnas, Akk. śvānam, Akk. Pl. śúnas, Old Greek κύων, κυνός `Hund', Old Irish cū (Gen. con = κυνός), Welsh ci (Plural cwn - κύνες, lit. šunes), toch. A ku, Obl. kon, В Nom. ku. отпада 3. ***koond, *koong (dog): Old Frisian hund, Gothic hunds (dog) това може да има някакъв шанс. 4. **breese, *breeg (dog with short legs): Old French basset (basset, short dog) ?!? кой знае каква е латинската форма на това?! отпада 5. *praa (hog): Old English bār (male hog), Latin porcus (hog) - двете думи дори не са сродни помежду си. 6. *kraa (male hog): Old English hogg (hog) <*k- ??? Английската дума се смята за келтска заемка. отпада 7. **kwш, *ngwш (cow, bull): PIE root *gwow- (cow) 8. *bшs (cow, bull): Greek bous, Latin bos (cow) -тези са от горепосочения корен *gwow-, отпадат и двете 7,8. 9. **kwor, *kwo (horse): Old Frisian hors, Old Norse hross (horse)<*k-. думата е само германска -> No.1. отпада. 10. ***kaad, *kaag (goat): PIE root ghaid- (goat) за ИЕ праезик не се реконструира изобщо сигурна праформа за коза. отпада. 11. *bleus (yellow horse with white speckles): Old Norse bles (white mark on the forehead of cow or horse) 12. *phleu (yellow cow with white speckles): (id.) 13. *ban (a kind of goat with a yellow belly): Greek Pan. "име на бог". non sequitur. В корена има *s-, в Ригведата има бог Pūsáṇ- "пазач на стадата". *s изпада в гръцки между гласни: *pusan > *puan > pan. отпада. 14. *bral >51 )*pral (bear): PIE root *bhar- (bear) германската дума за мечка *bero означава "кафяв" поради езиково табу. ИЕ понятие е *rtkos. отпада. Останалите "етимологийки" са от същия калибър. Странно защо не се споменават никъде тохарските езици, които са най-близко географски до китайския, ами се бърка в латински, френски, английски. Ами че аз мога да изкарам, че български и нахуатл са едно и също бе! Сега по-сериозно: единствено думата "колело" или "колесница" има по-големи шансове да е заета от тохарски в китайски. А какво те гонят толкова тия тохари, изобщо не разбирам. Те са последните, които бих тръгнал да съпоставям с траките.

Виж сега, статията в която се обсъжда посоката на заемане от китайски в тохарски е по-нова от тази, в която се твърди заемане от тохарски в китайски. Т.е. човекът си е променил мнението. Освен това в заключението на статията от 1998 думата не е означена като 100%-ва заемка. Освен това тракийската дума съдържа b-, а не v-, както вече ти обясних (НесеБър < Mesem-bria, а не НесеВър), което е още един аргумент против връзката с тохарски. Това може и да не е било известно на Smith 1910-11 (който е предложил това сравнение - в духа на езикозанието на коренните етимологии от 19 век) както и на van Windekens 1976 (чието изследане върху "индоевропейския пеласгийски" език се оказа един голям балон). Реконструираната форма uriia (uriH-eH2) просто виси във въздуха. Тук изобщо не виждам връзката. Александър Любоцкий е санскритолог, а нито тохарски, нито китайски, нито тракийски са алтайски езици. Освен това е пределно ясно, че *bogъ е иранска заемка (Прочети малко литература за правилото на Winter в балто-славянски - пък тогава ще си говорим за монголски). Такива щуротии не ме впечатляват изобщо.

Last roman: Не съм професионален лингвист, но съм запален на тема древни езици. nik1: Предполагам, че си взел сравнението между тракийското bria и тохарските форми от "Turkic and Chinese loan words in Tocharian", ALEXANDER LUBOTSKY and SERGEI STAROSTIN, Language in time and space. A Festschrift for Werner Winter on the occasion of his 80th birthday, edd. Brigitte L.M. Bauer, Georges-Jean Pinault, Berlin - New York 2003, с. 257-269 - намерена от google. Цитат от там: 13. Toch. A ri, Toch. B rīye `town' < PToch. *riye :: Chin. 里 li `village' < MC lɨ < OC rəʔ. In 1998, Lubotsky (p. 368) proposed to consider borrowing in the opposite direction (from Tocharian into Chinese). The problem is, however, that the only sure extra-Tocharian relative is the Thracian βρία, presumably /uria/, mentioned by Strabo as a Thracian word for πόλις, τεῖχος and glossed by Hesych as κώμη. The Indo-European etymology of Toch. A ri, Toch. B rīye is thus rather questionable. On the other hand, Peiros and Starostin (1996,2: 77) reconstruct Sino-Tibetan *riəH, adducing Jingpo məre1 `town'. If this Sino-Tibetan reconstruction is correct, the Tocharian word is likely to be borrowed from Chinese. Т.е. там не пише, че тохарската дума е заета в китайски, а напротив - в предишна статия от 1998 г. Lubotsky предлага обратна посока на заемане (от тохарски в китайски), но в сегашната статия се твърди (това в удебеления шрифт), че индоевропейската етимология на тохарски A ri, Toch. B rīye е доста съмнителна, понеже единственото сигурно съответствие е тракийската дума. Според Peiros и Starostin съществува сродна на китайската дума в езика Jingpo и ако това е така, то китайската дума е заета в тохарски. Между другото, в статията на Lubotsky и Starostin са посочени още 15 заемки от китайски. Възможно е всъщност да са много повече. цитат от nik1: bria "town, settlement" 1) after Pokorny, from PIE *wriyā. 2) Olteanu, PIE *gwer-, "heavy, strong" 1) Mycenean rijo "promontory", Bulgarian rid "promontory", Greek rнon "id", Tocharian A ri, Tocharian B rīye "town" В речника на Покорни (1151-1152) под корен 2149: uer-2 'erhцhte Stelle (im Gelдnde oder in der Haut)' издигнато място (на земята или по кожата) (...) unsicher (несигурно) gr. ῥίον `Berghцhe, Vorgebirge' планинска височина (*urison?) und aisl. risi, ahd. riso, mnd. rese `Riese' великан (*wrisan-), as. wrisil ds., wrisilīc `riesenhaft' (die Formen ohnew durch Anlehnung an germ. risan oben S. 331); vielleicht auch може би още thrak.-phryg. βρία `Festung' (*uriiā) und toch. AB ri `Stadt' (falls nicht zu uer- `umschlieЯen') ако не се отнасят към uer- обграждам Т.е. работата изобщо не изглежда ясна според един от основните изследователи на индоевропейските езици в света. Olteanu не знам кой е, но PIE *gwer-, "heavy, strong" изобщо няма как да е свързано с bria. Лабиовеларно gw > лабиално b в гръцки и келтски, но не и в тракийски където gw > g. Впрочем всеки сатемен език губи лабиалния елемент при съгласните gwh, gw, kw (у Дуриданов на с. 104 - това го пише и за тракийски) и ги превръща във веларни. Примери са дадени в същата книжка. Хърс Златния: "но си позволявам да отбележа, че думи с корени "bri-", "vri-" се срещат доста често дори и в писмено засвидетелствани древни индоевропейски езици като санскрит, например". Проверихте ли в речник? Например тук: http://www.sanskrit-lexicon.uni-koeln.de/monier/? И колко от тях са с индоевропейски произход?

Този период не е ли разтеглен доста назад във времето - дори "Риг-ведата" не се датира толкова отдавна?

Недей да ми пробутваш "етимологиите" а ла Томашек или Вл. Георгиев. Обясних по-горе защо двете думи не могат да бъдат сродни. Освен това горното списъче (от книгата на Дуриданов) е пълно с необяснени думи, има и други крещящо нагласени "индоевропейски" етимологии като тази на ῥομφαία. Такова животно като "IE stem *rump- in the Latin rumpo, -ere ‘to break, to tear’" просто няма, защото -m- в rumpo не е част от корена, а инфикс и се отнася до сегашната основа на глагола (характерна особеност на латинския глагол!), -m- липсва при основата rūр- за минало време, при супина ruptum и в очевидни производни като ruptura, corruptio, eruptio. И сме тръгнали после да разчитаме тракийски надписи!?

Ако се доверявате на писания като горното, можете да се подхлъзнете и да се ударите яко. Проверихте ли някой друг източник, преди да се хванете на горната въдица? Авторът на посочената статия очевидно е спец по славянските и иранските езици, след като само в началните редове на писанието си: 1. твърди, че "Глаголът "въртя", основа на "въртел" и "въртол" е чужд на славянските езици и има съответствие в езика на древна Индия." - което очевидно не е вярно, глаголът е общославянски и общоиндоевропейски. Има го дори в латински като verto. 2. не знае, че окончанието -ло за образуване на имена на инструменти в български произлиза от праславянско окончание -dlo-, като се е опростило фонетически - ЧЕСАЛО (на чешки česadlo, полски czesadło), ЧЕРНИЛО (на чешки črnidlo, полски czarnidło). 3. не знае, че думата темел е заета от гръцки, а не от персийски, а на персийски "пергел" е pargar - т.е. в дадените думи няма никакво иранско окончание -л! Такова може и изобщо да няма! Промяната pargar > pergel е станала на турска почва! 4. Славянското -ul очевидно е сродно с латинското -ul, защото двата езика са сродни и имат общи словообразувателни елементи. Дали -ul в посочените румънски имена от грамотите е славянско или латинско (щото в румънски има смесване на словообразувателните модели), може да се произнесе специалист по румънски език. Може да става дума и за определителен член както при Дракула. Айде не ставайте за смях! Останете си със здраве.

Бъркаш германското *berg- "хълм" с *burg- "крепост". Освен това как да обясним къде изчезна g-то в *bria? В индоевропейското езикознание има точно определени фонетични правила за развитието на звуковата система в различните клонове: индо-ирански, германски, келтски, славянски, балтийски, гръцки, италийски и др. 1. Очевидно тракийската дума започва с b, а не с v (имаме днес Несе-бър, а не Несе-вър). 2. Тохарските форми изискват начално w- (в тохарски b се обеззвучава в p), имаме riye (от евентуално *wri-), а не priye (< *bri-). В тракийски w се запазва като v (имаме Велека, а не Белека). Сигурни примери за wr- > br- в тракийски - къде? 3. В индоевропейския праезик корените, започващи с wri- са рядкост (полугласна+ сонант+полугласна?!) Т.е. работата мирише на гнило... Прагерманското *burg- "крепост" е също праисторическа, европейска или средиземноморска дума, виж старогръцки πύργος "кула". Двете форми очевидно са свързани по значение, близки по разпространение (Балкански п-в, Средна Европа), но не са заемки една от друга. Формите в германски и гръцки не възлизат към обща праформа според правилата на индоевропейската фонетика. Следователно, формата не е индоевропейска, а е само заета в два индоевропейски клона. Дали селището край Езерово се е наричало с термина bria, burgos или purgos няма да разберем при липса на писмени доказателства за езика на обитателите му. Ergo, bria като локален палеобалкански термин няма нищо общо с тохарските езици.

Окончанията -ев и -ов наследяват продуктивния модел за образуване на притежателни прилагателни от лични имена и чужди имена в старобългарски (фараоновъ, игемоновъ, иероусалимовъ, адамовъ, аньдреовъ, ефремовъ, иезекиилевъ, илииевъ). Дори и да не е имало фамилни имена през средните векове, естествено е фамилни имена да се образуват с тези наставки, понеже продуктивни. Окончанието -ula се среща и в латински, където образува умалителни съществителни. Може да става дума и за румънския определителен член за мъжки род, -ul (< латински ille), както Drac-ul "Дяволът".

Тракийската глоса bria "град" (и в състава на местни имена с недотам ясна структура) се сравнява с тохарските форми поне от 70 години. по-вероятно тези две форми нямат нищо общо помежду си. Много по-вероятно (предвид географското разположение на тохароговорещите) е тохарските форми да са заети от китайски. Личното ми мнение е, че bria е дума, заета от праисторическото население на Балканите и няма нищо общо с индоевропейския тракийски език, където просто е заемка. Но за съжаление изучаването на праисторическите европейски езици се намира едва на зародишен етап поради неистовото желание всяка възможна дума, открита на територията на Европа, да се прикача към "индоевропейска" праформа, дори когато всички данни сочат обратното.