СОФИЯ. Ендокринологичното арт откровение „Жлезата”, рисунките с молив - „Детелина с анус”, „Геометрични ануси”, гипсовата композиция „Танцуващи кучета”, екзистенциалната „Покривка за пиано с два гроба”, „Две детелини” от намачкана хартия, но без анус, кичури коса и също гипсовите „Плочи” II (Предаване на опит) на Леда Екимова „изненадаха” авторитетното петчленно жури и то й присъди тазгодишната Награда за съвременно изкуство БАЗА на Института за съвременно изкуство - София (ИСИ) и Фондация за гражданско общество, Ню Йорк и международната мрежа „Награди за млади художници”.До 22 юли, Софийска градска художествената галерия (СГХГ), която е традиционен партньор на организаторите, представя изложба с творби на номинираните художници. През тази година журито беше в състав: Мария Василева (куратор, главен уредник на СГХГ), Яра Бубнова (куратор, директор на ИСИ-София), Недко Солаков (художник), Борис Мисирков (фотограф), Оливие Боасиер (колекционер на съвременно изкуство).
Експозицията отбелязва петото издание на Наградата за съвременно изкуство БАЗА, която е създадена през 2008 г., казват инициаторите от ИСИ. Целта на изложбата на номинираните е да представи най-доброто от работата на всеки избран художник и да даде представа за индивидуалните му художествени предпочитания. Авторите показват нови произведения, планирани и реализирани по този повод.
Изложбата „започва” с метафоричната инсталация тип „бягаща пътека” на Кирил Кузманов, която на влизане в залата кара зрителя-посетител да положи известни усилия като върви срещу „течението” (mainstream), а на излизане, всъщност, го подпомага да напусне залата по-бързо. И тъй като, когато става дума за съвременно изкуство, говорим и за „разнопосочия”, да разгледаме изложбата обратно на часовниковата стелка (в крайна сметка това няма особено значение, по-важно е да я видим).
Роденият през 1981-а художник, който миналата година, посред августовските жеги, провокира останалите в столицата любители на изкуството с изложбата си „Издишай” (Exhale), сега, освен „бягащата пътека”, показва още живописни дигитални фрагменти, обозначени като 3/7/4, едно 3’19”-минутно видео, в което кара велосипед, за да „изследва идеята за пътуването, придвижването и образа на художника не като турист, а като пътешественик”. Експериментални и прелюбопитни произведения! Всъщност всички участници в изложбата експериментират - някои с нови материали, други с позабравени техники, трети - с нервите на част от публиката...
Максимилан Праматаров (1979) е завършил Университета за приложни изкуства във Виена (Universität für angewandte Kunst Wien). В изложбата показва няколко фотографии: „Катастрофа”, „Стая”, „Възприятие (Ана)”, „Виенски дъжд” и др., в които „експериментира с лентикуларната техника за триизмерен печат” или казано простичко - с онзи популярен ефект, познат от хитовите през 70-те години стереокартички с намигащите красавици. Творбите на Праматаров, освен че са перфектни в техническо отношение, звучат още естетски и остроумно...
„Левски или ЦСКА” като... 1 кубик (м3) фасадна изолация - отчайващ сградостроителен сюрреализъм, който би нарушил кондицията на всеки фен на двете ФеКа (от футболен клуб); сплескани подкови - артефакт, който навярно символизира особен вид несбъднато щастие; друг „Артефакт” - 14-минутно видео, в което неизвестен човек копае нещо (кой ли ще има артистичния мазостоицизъм да го изгледа цялото)... Художникът Зоран Георгиев (1985) предлага за разкодиране концептуалната, но нефокусирана визия на неща, които смята за изкуство, и на такива, които, според него, не са изкуство. Внимание заслужават, обаче, талпата с колелца „Мравките ще изядат света” (сякаш някъде наблизо се навърта параноидно-критичната част от духа на Салвадор Дали) и „Втора ръка картини” - празни черни екрани на монитори, които провокират много тъжен размисъл за противоречивите стойности на свръхтехнологичното ни съвремие и неговите обитатели. Тези обитатели, чиито прогресивно склерозиращи съзнания все повече приличат на стандартен банков трезор - „Номер 582” - за съхранение на химерни благополучия...
„Липсваща рамка”, „Магически постамент”, „Не дотам магически постамент”, Headshot - фрагменти от лична карта и автопортрет с огледало... Коста Тонев (1980) някъде е изпуснал магията...
Най-младият участник в изложбата Павел Лефтеров (1994) - все още ученик в Художествената гимназия - показва завидна живописна техника в забавните интерпретации на банални фрагменти от заобикалящото ни таблоидно всекидневие: мъжете с черен нож от Ctrl+X (Cut); полагащото нов „слой” привлекателност за деня (или за нощта) момиче, което се гримира и извива миглите си в Ctrl+Shift+N (New Layer); неприятният заекочовек с бейзболна бухалка в Somebody To Love; оплетеният в жици на далекопровод самолет Take-Off (тази картина, обаче, хич не е забавна) и студентът по изящни изкуства Student of Fine Arts, който може би вярва в бъдещето или в чието бъдеще вярват. Един писател беше казал: „Когато, обаче, някой вземе много да вярва в бъдещето ти - много внимавай, млади човече!..” И тази година изложбата на номинираните за Наградата за съвременно изкуство БАЗА 2012 показа, че всъщност става въпрос за традиция, чиито аргументи (критерии) са необяснимо приповдигнати и недоказващи нищо (колкото и „кураторски” да са представени). Затворена традиция, която ползва само кръгът на инициаторите, техните близки партньори и, разбира се, участниците, но най-вече „щастливият” победител, който, според регламента на надпреварата, ще направи шестседмичен творчески престой в International Studio and Curatorial Program (ISCP), Ню Йорк и ще има самостоятелна изложба в галерията на ИСИ в столицата. Което, предвид родния арт пейзаж, си е чист късмет - като да си намериш четирилистна детелина в пустинята. Със или без... - няма значение, важен е късмета...
По материали от ARTNOVINI.COM
И аз не се сещам..
