Kuna

Проверих за сходна тема, но не излезе нищо. Затова я пускам. Какво е вашето мнение? Моето е твърдо против. Преподаване на история на религиите или сравнителен анализ на религиите - да. Вероучение - не. Моля, ако не съм успяла читаво да направя анкетата, модераторите да я поправят.

Това го разбрах вече, колкото и да е абсурдно. Затова казах, че специално за цветовете дискусията е безсмислена. Дори по-смислено е да се спори кой цвят въздейства по-добре, чисто психологически, отколкото да се търси под вола теле с внасянето на политически или идеологически смисъл. Пардон, партиен. На мен това ми се струва неуместно, особено в научен и то много интелигентен и едновременно с това забавен форум. И да, всеки има право да търси какъвто смисъл му идва - това не подлежи на въпрос.

Да, за известен период от 2004 г. насам са засекли доста повишен темп на надигане, който обаче се е върнал до нормалните нива. А и отчитането на това движение се правело едва от двадесетте години на миналия век, така че реално няма достатъчно продължителен период за сравнение и не може еднозначно да се тълкува това само по себе си като признак на скорошен катаклизъм. http://volcanoes.usgs.gov/yvo/

Добре де, ще се намеся в това леко безсмислено според мен чепкане специално на цветовете. Не сте ли забелязали, че цветовете на форума са синьо и зелено, /лично според мен в случая напълно приемливи, ненатрапчиви и недразнещи/? Това първо. Второ синьото не измества зеленото като недразнещ цвят. Просто и то се възприема широко и с основание като успокояващ цвят, ако щете дори и само заради аналогията с простора и спокойствието, обикновено предизвиквани от гледане на море или небе. Особено в зависимост от нюансите и интензитета. Има и създаващо усещане за студенина и изобщо не особено приятно въздействащо синьо /както и зелено/, а субективният фактор също играе роля.

Ето още интересно инфо: "Мащабни изригвания, водещи до образуването на калдери, при все че са най-разрушителните възможни заплахи, свързани с Йелоустон, са изключително редки - през последните няколко милиона години са се случили едва три такива. Учени от Националната геологическа служба на САЩ, Университета на Юта и Службата за управление на националните паркове, съвместно с вулканичната обсерватория "Йелоустоун" не намират признаци, сочещи, че друг подобен катаклизъм ще се случи в обозримо бъдеще. Интервалите между такива събития не са нито регулярни, нито предсказуеми." http://pubs.usgs.gov/fs/2005/3024/

Ето ти една тема, която може да ти помогне да се изказваш по-подготвено. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3902&st=0

За това спор няма. Удоволствието от пушенето, когато не е профанизирано от навика, е голямо. А непрактикуващите пушачи могат да го оценят не по-малко. Между другото, преди години открихме удоволствието от пушенето на наргиле и това много помогна на моя мъж да откаже втория път /и засега успешно/ цигарите. Винаги си има запас от пурети, особено когато пътуваме с компания, или просто като имаме гости, и е голям кеф да си дръпне човек. Но това пушене няма общо с другото.

Защо хората пушели. Честно, не зная. За мен самата няма разумно обяснение защо хората в една съзнателна възраст правят нещо толкова вредно и скъпо наистина. Струва ми се, че основно пушат по навик и на инат. Или на инат и по навик. Мога донякъде да си отговоря на въпроса защо съм пушила аз и пак отговорите са там някъде. Официалната версия е, че пропуших от стрес. Сравнително късно, след като завърших даскало, и сравнително за кратко. Обаче аз си зная, че всъщност пропуших, за да се приобщя към нещо си, за да си изживея оня бунт, който повечето хора прекарват по-рано. /Цигарите бързо ги отказах, бунтът си продължи, но това е друга тема / След години около мен доста хора, в това число сред най-близките ми, спряха да пушат без никакъв натиск. Т.е. без външен външен натиск. Просто си осъзнаха разни неща за себе си. За апологетите на пушенето като форма на утвърждаване на права в условия на диктатура от нов тип мога да кажа същото - явно мотивацията е инат, нова форма на бунт, отстояване на нещо. Така да бъде. Безспорно е, че това е право. Стига да не ме карат да им дишам дима

Точно така. От опит мога да потвърдя за холандския. Преди години започнах сама да го изучавам, защото страшно ме кефи, с впечатления и наивната надежда, че е близък до английския. Уви, граматиката ми беше безбожна, явно близка до тази на немския. Може би ако в детството си бях учила немски, нямаше да ми се стори така, но е факт, че английският е от сравнително лесните езици за усвояване.

Ми аз прочетох последните ти два поста само, по тях се изказвам. А и напълно е възможно нищо да не съм разбрала какво си писал - нали знаеш - родителите сме такива, нищо не разбираме, толкоз си можем

Ето тези много ме кефят:

Желанието и задължението на един родител е именно това, пич. Децата им да си изживеят живота. Не просто да водят някакво съществуване, не да пострадат нелепо по някакъв начин, не да си пропилеят шансове за добър живот. Затова родителите се грижат за децата си, забраняват им, насочват ги. И принципно знаят наистина кое е вредно, особено за децата им, и кое не. /Не винаги, естествено. За някои неща децата могат да знаят повече и тогава възрастните трябва да ги слушат./ Едва ли има начин това да ти се каже във вид, в който да го осъзнаеш отраз, хеле пък ако просто си си навил на пръстта, че възрастните са досадни и само ти ограничават свободата. Значи, прав си. Досадни са. Могат яко да изнервят, не ти влизат в положението и ти се мешат навсякъде. Ако питаш родителите и те решат да отговорят честно, ще кажат същото за тийнейджърите си Да не мислиш, че децата сте цвете нонстоп?! Родителите сме длъжни да ви търпим и сме длъжни да сме такива. Ако не са, просто човек не е случил на родители, което е тъжно. Онзи ден имах следното преживяване. Отивам с голямото дете /4 г./ на гости на приятелка, чиято дъщеря става на 20 г. Те двете ужасно го глезят. В един момент го помолих да направи нещо. Той взе да се тръшка. /Приятелката ми, вместо да вземе моята позиция и да му каже същото строго и кротко, взе да го оправдава; как да е/. Накратко, тръшкането става пълно, аз губя търпение, наказвам, нашляпвам /последното противно на всички добри възпитателни теории и практики/- изобщо пълна програма. Аз бясна и изнервена заради това, че в продължение на седмици ми прави по два пъти на ден такива изпълнения, че стават сцени и губя контрол пред външни хора, че отново се налага да не отстъпвам, че се опитва да се налага и да манипулира, че съм ужасен и неадекватен родител и т.н. Разбира се, двете започват да ми обясняват къде и как бъркам, как съм виновна аз за поведението му и пр. За шляпането ясно, там и сама се упреквам и ми е гадно. Та - по същество. Дъщерята ми казва дълбокомислено от позицията на богатия си жизнен опит и философска зрялост и непогрешимост, които човек постига на възраст 19-20 и после безвъзвратно загубва : "Един съвет от мен. Много са ме били, защото бях ужасен инат. Е, това беше грешка. Само обратният ефект се получи." Майка й до нея кимаше в съгласие /като никога бяха на едно мнение/. И аз се замислих. Дали е права. Реших в крайна сметка, че не е права. Може и от честолюбие да съм решила така, за да не си призная пред себе си, че аз генерално греша. Какви са гаранциите, че ако не са я тупали, нещата щяха да са различни? Дали нямаше да каже един ден: "За съжаление, малко са ме били и майка ми беше твърде търпелива." Момичето е с много наднормено тегло, което се инати и отказва да смъква, имаше проблеми със сърце и кръвно заради това, почти пълна двойкарка и е напълно категорична в констатациите си за света. /За да не съм твърде офф - вместо това можеше да са друг вид вредните навици - пиене, алкохол, безотговорен секс и пр. и пр./ Мацката иначе е чувствителна, има акъл, за доста неща разсъждава наистина много разумно и мъдро. в случая за мен проблемът не е че са я били и че тя го смята за грешка. Проблемът е, че вини другите за собствената си липса на отговорност и воля, като в същото време е достатъчно голяма, за да си даде сметка, че животът се живее заради самия себе си, а не за да се прави напук на света и родителите. И е най-лесно да обвиняваш тях. Та така. Скучни разсъждения на родители... PS Относно бунта - истинският бунт срещу родителите започва след 30-тата година, най-рано, така че има време

Хубаво де, и аз не го знаех, изрових го специално за случая. Соленодон.

Ето това наистина обаче звучи много логично: "Единственото логично обяснение е, че като бях много много малък и все още живеех на село, за период от 3-4 години трима по-възрастни от семейството ми си отидоха от този свят." Децата са склонин да развиват остро чувство на вина при загуба на близък. Това само по себе си може да причинява неврози, дори за десетилетия напред. Добавете атмосферата при починал билзък на село, преди години, с всичките му ритуали, суеверия, забрани, драми, посещения на гробове и пр., освен нормалната скръб и депресия на околните, и можете да си представите как това може да задълбочи травмата у едно емоционално дете. А бабите са всепризнати майстори да товарят и изкривяват психиката на децата... /Извинете, говоря така заради лична обремененост / Така че това ми се вижда доста вероятен фактор за проблемите на Prince Isildur. И да, преодолимо е.

Хайде сега. Темата е сериозна.

Така е. Ще взема да си направя едно социологическо проучване сред двойките наши приятели, които нямат брак, да видя какви отговори ще дадат. А тия семейства /защото са семейства отвякъде/ са много.

Кой е казал, че съм споделила с човека?! Не съм. Явно обаче по някакъв начин съм го съобщила. Невербално. Явно просто сме си допадали по някакъв начин Което май е едно и също. Сега опит за тълкуване на съня. С две думи - търсиш да ви приобщи нещо. Или несъзнателно те тревожи, че сте изгубили някаква връзка. /Фактът, че баща ти е починал твърде рано, напълно се вписва в това/. Всеки от вас си прави нещо, сам за себе си, и изведнъж настъпва бедствие и ви събира. Може би не си общувате достатъчно, поради липса на време или нещо друго, и трябва нещо екстремно да ви събере. Самотните заниманията, носещи удоволствие, са хубави неща, ама понякога са за сметка на другото общуване, с най-близките, и може би това ти тежи. Може да се тревожиш по някакъв начин за своите близки или просто да ти липсва старото време, да искаш да си го кажеш, а да не го правиш. Балканът може да има някакъв специален смисъл за теб - това вече ти си знаеш. Може да сте ходили там преди. Годишнините и сезоните също ни правят такива шеги, дори съзнателно да не се сещаме за тях, несъзнаваното услужливо ни подсеща. Щуката - идея си нямам - за пълно тълкуване тълкуващият не е лошо да познава тълкувания. Просто за теб, в твоите спомени, тя се свързва с нещо, с някакъв епизод, с емоционален момент, с впечатление - не зная, а и не е толкова важно. Водата също - пак най-вероятно е нещо, свързано с твои си спомени, ситуации или просто асоциации. Количката на Била вероятно идва от някакво съвсем непосредствено преживяване, скорошно т.е., което може да е чисто визуално, нещо, което подсъзнанието е използвало, защото му е било под ръка.

Хм, явно имаме различни разбирания за "нормална" личност. Майтйпът настрана, това с предразположението към депресии, или дори шизоидни разстройства, е доста относително. Има хора, коието принципно не са предразположени, но имат такива периоди, заради обективни или субективни обстоятелства. Има значение семейна среда и пр. Подрастващи също е относително. Човек на 20 или дори 20+ години не е подрастващ, но може да е много уязвим и една трева в "подходящия" момент може да му разкаже играта така, както водката не може. Ще ми се и на мен нещата да бяха толкова прости...

Михов, смесваш две неща - чисто физиологичния ефект от тревата и алкохола, и реалните условия, които различават зависимостта от алкохол и зависимостта от наркотици. Съвсем съзнателно не деля втората на зависимост от трева и от други вещества. Защото съм реалист и защото съм виждала за какво иде реч. Цитирам един мой много близък приятел, на който вярвам почти безрезервно на всичко, което каже: "за постигане на единица желано състояние организмът се трови по-малко, ако ползва марихуана, отколкото ако ползва алкохол." Ок. И какво от това? Това не значи, че редовната употреба на марихуаната е по-добра от алкохолизма. Или от редовната употреба на алкохол, да не е твърде силно алкохолизъм. По много причини. С наркотиците просто се влиза в спирала. И да, може би има значение, че не е легализирана, но това не е основното и легализацията й няма да постигне илюзорната социална, политическа и хуманитарна идилия, която някои строят на основата на свободно достъпна законна трева.

Мда. Това имах предвид.

Проввай с дакел. По-малко плът трябва да миеш при киша. Е, вярно, не го намираш там, дето си го оставил, ама паке гот.

Сънувам редовно, ужасно живи и емоционално наситени сънища и отдавна си ги разнищвам психоаналитично /не с помощта на съновник /. Дори го правя и за приятели, без да им взимам пари. Като съм притеснена, кошмарите са редовни и ги приемам за нещо съвсем нормално. На мен лично сънищата ми носят полезна информация, в смисъл че си изяснявам сама за себе си някои вътрешни конфликти или намирам решения за ситуации, дето ме гнетят, с тяхна помощ. Имам си повтарящи се готини сънища - че летя /като летях първия път с парапланер най-голямата изненада за мен самата беше, че не ми беше никак ново преживяване - вече го бях имала насън ,/ че плувам в много дълбока и много синьозелена вода. Имам си и повтарящи се гадни сънища - че нося шини и все искам да ги махна и все не ги махам. /Това, разбира се, си има съвсем реална основа - години носене на шини на зъбите/. Като сънувам едната си починала баба, винаги е кошмар, вариация на някаква истинска неприятна или направо тежка ситуация с нея приживе. С изключение на един единствен път. Сънувах я в много хубав, спокоен и логичен сън, от който ме събуди телефонът. Вуйчо ми се обади да ми каже, че тъкмо е починала. Нищо свръхестествено - просто обострена интуиция и съвпадение, знаехме, че може да е всеки момент и изобщо цялата ситуация от месеци преди това беше много тежка и стресираща за всички ни. Случвало ми се е развръзката на дадена служебна ситуация да я сънувам предварително. Предстоеше да ме пращат на едно от три възможни назначения и чаках да се накумят шефовете къде ще е. Бях си приготвила вече багажа за едното, за което ми бяха казали да се готвя, та се наложи да опаковам всичко наново. Отново нищо метафизично - просто на несъзнателно ниво съм обработила и анализирала обстоятелствата по-добре, отколкото на съзнателно, и в съня съм предположила най-вероятното решение. Единия си починал дядо, с когото имах особена емоционална връзка, винаги го сънувам много хубаво, че е около мен, и неизменно това става в моменти, когато имам проблеми или голямо напрежение. И после ми е по-спокойно и хубаво. Често имам и еротични сънища /и си зная защо :biggrin:/. С един такъв сън ми е свързана една случка, заради която винаги си се хиля сама, щом се сетя. Като студенти се събуждам една сутрин, изумена от избора на подсъзнанието ми за участника в съня. /Като се позамислих, стигнах до извода, че не е чак толкова нелогичен този избор :biggrin:/ Споделям веднага с приятелката ми и тя съответно също е учудена. Малко по-късно през деня се натъкваме на горкия нищо неподозиращ обект, към когото не съм имала никакви осъзнати помисли от съответния характер, преди съновидението, или по-скоро сънопреживяването. Стъписваме се, и на неговия нормален поздрав ние избухваме в идиотски смях. /Човекът след време даже ме покани на среща, ама аз вече бях на друга вълна Но ми е за урок, колко много информация се пренася и поема на несъзнателно ниво/. Сънищата са готино и полезно нещо.

Не съм уточнила, че става дума за зависимост от хероин Така или иначе си остава фактът, че много често са налице и двете зависимост - и към наркотични вещества, и към алкохол. A matter of geography, както се казваше в един филм преди години. Моята безкрайна уж търпимост и разбиране към наркоманията като заболяване свършва с необходимостта да обирам кървави спринцовки, на които дори не са си направили труда да сложат предпазителчетата, от детските площадки. Един път за една бройка ги видях преди търчащите тригодишни хлапета, на тревната площ в центъра на площадката.

Има, има. Зная, че нищо лично - споко. /Жена съм, жена съм! Ама не мога да си оправя пола в профила нещо... :unsure:/

Броят мои познати и съседи, които са умрели, защото са били алкохолици и наркомани едновременно, е несравнимо по-голям от умрелите чисти алкохолици. Сред вторите все още нямам познати, заминали си от тоя свят без време. Но пък имам познати и приятели, които спряха да пият по начина, по който преди. Имала съм наблюдения върху това докъде докарва дрогата - в същност и тревата- /с или без яко пиене/ и докъде алкохолизмът. Алкохолизмът може и да е отговорен за скапване на черния дроб на стари години, но няма сила на света, която да ме убеди, че е по-голямото зло. А зависимостта при него се преодолява сравнително по-лесно. Ще кажете, че тревата не е била виновна. Проблемът с тревата е че бързо се минава на друго, по различни причини. Така че за мен хипотетичното й легализиране няма да оправи нещата, няма дори да ги подобри. Не и у нас. В държава, в която алкохол и цигари се продава свободно на деца, въпреки предупредителните напдиси за обратното, и в която никакви закони не се спазват, не е мястото за такова освобождаване.