Kuna

Статия или есе по темата, засега без заглавие Емоционалните и психически нужди на новороденото трудно могат да бъдат строго разграничени от чисто физиологичните. В този смисъл разбирането за причините и механизмите за типичните поведения и потребности на бебето непосредствено след неговото раждане е важно. То може да помогне да се справяме по-лесно с трудните моменти при отглеждането на бебето, като така се осигуряват условия не само за оптимална грижа за бебето в много по-дългосрочен план, но и за удовлетвореност и по-нисък стрес за родителите му. Оптималното задоволяване на физиологичните потребности на човека още от раждането потенциално са свързани с основите и на оптимално емоционално и психическо развитие за години напред. Колкото повече удоволствие и усещане за сигурност получава новороденото и колкото по-пълноценно и естествено се задоволяват неговите най-непосредствени нужди, толкова повече са и ползите за неговото емоционално и физическо развитие. Един кратък обзор на сетивните способности на новороденото може да покаже връзката, посочена по-горе. Усещането за допир Това вероятно е най-важното сетиво за новороденото. Още от утробата основните дразнители, които му въздействат, са тези, свързани с осезанието. Плодът с цялата повърхност на тялото си реагира на тях – на околоплодните води, на вибрациите на гласа на майка си, играе си с пъпната връв и пр. След раждането е важно бебето да продължава да получава достатъчно тактилна стимулация – подходящи масажи, галене, просто близост до тялото на майката, допир кожа до кожа с нея. „Допирът стимулира невромускулното развитие, обвивката на нервните клетки, двигателната координация, възприятията и храносмилането.” http://www.british-ild.com/downloads/articles/baby-sense.pdf Ако по някаква причина не може да се осигури достатъчен контакт кожа до кожа с майката, то поне трябва да се създават максимални условия, които да позволяват успокояването и опознаването на себе си и света чрез допир – физически контакт, елиминиране на ненужни аксесоари, които пряко пречат на това – като например предпазните ръкавички за новородени, които пречат на бебето да докосва или да си лапа ръцете. Ползите от физическия контакт не са само за бебето. Приливът на окситоцин при любящо обгрижване на бебе предизвиква умиление и нежност, намаляват се нивата на стресови хормони, подобряват се устойчивостта към стрес и имунната система. Положителните емоции действат благотворно не само на съответния човек, но и могат да спомагат за по-спокойни отношения и сплотяване с другите. Най-бързият начин един възрастен да релаксира и да заспи е да гушне бебе, което спи. Обоняние и вкус Както по принцип в животинския свят, обонянието е особено важно за новороденото. Това, че на съзнателно ниво не можем да усетим силата на това сетиво и или ефектите му в поведението или физиологията на новороденото, не означава, че то не се влияе силно от различните миризми и вкусове. Установено е, че способността да се възприемат вкусове се развива още от утробата. След раждането, обонянието е един от най-важните механизми, които помагат на новороденото да се ориентира в новата среда и да изгражда връзки, чийто смисъл е осигуряване на максимално добри условия за оцеляване и благосъстояние. Мирисът на майката и на родителите въобще, мирисът на мляко – това са дразнителите, които стимулират и успокояват бебето, които то търси и от които има нужда. В този смисъл е важно да се осигурява възможно най-естествена среда на миризми за едно бебе. Козметичните продукти за родителите и бебетата, ароматизираните детергенти, миризмата на цигари и пр. са не само нетипични, нежелани или направо вредни дразнители, които объркват бебето, когато то обработва информацията от света около него, но и могат непосредствено да му създават раздразнителност и дискомфорт. Бебето често не е в състояние ясно да изрази или да отстрани тези фактори. /От собствен опит се убедих в това. Когато малкото беше на три месеца за първи път се наложи да го оставя на друг човек, много добре познат, с когото детето беше свикнало напълно, за да изляза по работа. Приготвих се за излизане, отидох да гушна малката и тогава се започна. Зарева неистово, сякаш я горят с нещо, гледаше ме с ужас и се отблъскваше от мен. Ние, естествено, се шашнахме. В крайна сметка се спасих, излизайки. Е, не без известни угризения, но с огромно облекчение ги оставих да се оправят, както могат. Поведението беше напълно необичайно, никога не беше изпадала в такава истерия, единствените по-неприятни случаи бяха за кратко при коликите. Допуснах, че може би детето е усетило несъзнателната ми нервност и притеснение, преди да я изляза, разбрало е, че мама я оставя и пр. Но не ми се струваше логично. Накрая се сетих, че за първи път, откакто се е родила, слагам парфюм и изобщо по-агресивна козметика. Малко, но парфюм. И не просто парфюм, а съвсем нов, различен от онзи, който неизменно ползвам в продължение на повече от десет години. Голямото ми дете реагираше по същия начин, когато ходехме при определени наши роднини, чийто дом е с много специфична миризма, силна и неприятна. Още с влизането той изпадаше в необясним рев и недаваше да припари до него друг, освен баща му и аз. Тогава се досетихме, че причината е миризмата и в случая с малката се учудих на собствената си момента недосетливост/. Друг пример колко е важно обонянието при бебетата, е един любопитен факт. По ареолите и зърната на гърдите са разположени жлезите на Монтгомъри, които се след раждането започват да отделят специфичен секрет. Една от функциите му е да улеснява бебето при храненето му, като миризмата и вкуса на този секрет е близък до тези на околоплодните води, с които бебето е свикнало. Процесът обаче е двупосочен – както бебето реагира на миризми, така и майката го прави, особено, когато усети миризмата на собственото си бебе. Това става на много дълбоко и примитивно ниво и задейства различни инстинктивни механизми. Слухът Бебетата се раждат с добре развит слух, а средата, в която са възприемали слуховите дразнители в утробата, е много различна от тази във външния свят. Гласът на майката и изобщо на близките, е една от слуховите стимулации, които са най-типични и благоприятни за бебето. Гласовете, вариациите в интонациите, смехът, успокояващите ритмични звуци – всичко това влияе по един или друг начин. Слуховите стимулации трябва да са ненатрапчиви. Зрение Както и слуховите, така и зрителните стимулации трябва да са умерени и ненатрапчиви. Силната светлина не им е особено комфортна. Срещала съм различни мнения относно ярките цветове, момента на тяхното въвеждане като нарочна стимулация и способността на бебетата да виждат цветно. На едни места се препоръчва в първите месеци заобикалящите цветове да са по-пастелни, според други съвети ярките цветове, като оранжево, е добре да бъдат показвани на бебето съвсем рано. Не съм се задълбочавала по въпроса, но по интуиция бих заложила на първото. От раждането си бебетата виждат доста добре на разстояние 8-12 инча от горната костна част на носа, като родителите инстинктивно се навеждат, за да гледат лицето на бебето си от малко разстояние. Бебетата най-напред започват да изучават горната част на лицата. http://health.howstuffworks.com/pregnancy-and-parenting/baby-health/newborn-development/understanding-newborn-characteristics-and-development-ga3.htm Гледката на усмихнатото и спокойно лице на майката и близките е важна за развитието на бебето, наблюдаването на динамиката на израженията също. /Способността да се възприемат изражения е много примитивна и важна/. Наблюдаването на движението на устата при говорене е началото на ученето да възпроизвеждат звуци и говор. Бебетата много бързо се научават да реагират на настроенията на близките си, заради улавянето на изражения и езика на тялото и притесненията и нервността на майките най-естествено могат пряко да влияят върху бебетата, по положителен или отрицателен начин. Както спокойствието, така и безпокойството, се излъчват и приемат, и могат да предизвикват емоционални и физиологични ефекти. Най-често първите усмивки на новороденото се предизвиква от лицето на майката или друг близък. /Малкото ми дете, много пестеливо на усмивки от самото си рождение, се разтапяше в най-широките си и лъчезарни първи волеви усмивки в мига, в който лицето на брат й се появеше в полезрението му/. Движение и гравитация Друг важен елемент от взаимодействието на човешкото бебе със света е свързан с влиянието на движението и гравитацията, изобщо взаимодействието с пространството. В утробата бебетата де факто са в условия на безтегловност. Ритмичните полюляващи се движения на майката са сред основните маркери на пренаталната физическа среда за бебето и те за него са най-естественото нещо на света. С раждането си му предстои да овладява едно ново пространство, с много предизвикателства както за тялото, така и за психиката. Начините и условията, по които и в които се справя с тях, могат да повлияят трайно върху способността за усвояване на основни умения по-насетне, за самосъхранението и т.н. Така например естественият етап за пълзене е много важен не само за развитието на мускулите и костите, но и за оптимално развиване на координацията, уменията да се пази от наранявания – изобщо за усвояване на взаимодействието с пространството, неговите свойства и елементи. Когато бебето изразява ясна нужда да бъде носено или люляно, поведението му не е просто каприз, а е свързано с потребност за успокояване и за по-лесно осъществяване на прехода между така различните среди, в които се е намирало и с необходимостта в много кратък период да постига интензивно физическо и психологическо развитие. В този смисъл причините за и задоволяването на инстинктивното поведение на бебетата са важни не само за да се гарантира непосредственото и лесно измеримо физическо благосъстояние на малките човеци. През първите месеци от живота на човека могат да се полагат условията за оптимално психологическо развитие занапред. Начинът на обгрижване и степента на разбиране на потребностите на бебетата потенциално въздействат върху способността за усвояване на основни моторни и когнитивни умения, върху изграждането на дълбоко вкоренени модели на реакции и взаимоотношения, върху адаптивността, самостоятелността и други социално значими качества и върху базата, касаеща адекватността в интимен план и психиката като цяло. Използвала съм информация от тези два материала: http://www.british-ild.com/downloads/articles/baby-sense.pdf и , http://health.howstuffworks.com/pregnancy-and-parenting/baby-health/newborn-development/understanding-newborn-characteristics-and-development-ga3.htm , информация, на която съм попадала през годините от четене, научнопопулярни филми, педиатри и пр. Може да има някои стилистични или други кусури, ама като за импулсивно творение в грипно състояние, толкоз. Заглавие не можах сега да намеря.

Поразтърсих се за информация относно благоприятните ефекти на тактилната стимулация при бебетата - гушкане, галене, бебешки масажи. Важен начин за бебетата да опознават света е чрез допира, грижовният и любящ допир за бебетата е много важен и "предизвиква физиологични промени, които помагат на бебетата да растат и да се развиват, заради стимулация на нерви в мозъка, подпомагащи усвояването на храната и намаляване на хормоните на стреса, което от своя страна подобрява имунната система." An infant's first and primary mode of communication is touch. Dr. Lawrence Schachner, M.D. and professor of Dermatology at the University of Miami School of Medicine says "Our research suggests that touch is as important to infants as eating and sleeping. Consistent loving touch triggers physiologic changes that help infants grow and develop, stimulating nerves in the brain that facilitate food absorption and lowering of stress hormones, which results in improved immune system functioning." http://www.play-2-grow.com/research.htm Интересни са резултатите от изследвания, проведени от Хари Харлоу, демонстриращи ефектите на социалната изолация и отделянето от майката сред маймуни (rhesus monkeys) http://en.wikipedia.org/wiki/Harry_Harlow - По-късно ще синтезирам, че нямам време сега.

Често важността от физическия контакт на новороденото с обгрижващия не се дооценява, особено от по-старите авторитети за отглеждане на бебета и най-честият съвет все още е "не го дръж на ръце, за да не свиква и да не се разглезва." Децата от раждането си имат нужда да бъдат в близък физически контакт /с майка си, в идеалния вариант, или с друг обгрижващ - баща, баба, детегледачка и пр./ и от най-ранна възраст постоянно да общуват с другите - да слушат гласовете на родителите си, да гледат лицата им. Така се стимулира както физическото, така и психическото и емоционалното им развитие. Различните бебета обаче може обаче по различен начин да сигнализират тази нужда - всички човешки бебета имат потребността от физическа близост, но не всички може да я обявяват по достатъчно ясен начин. Някои нямат особени видими проблеми да си стоят сами, други обратното. На първите някое и друго допълнително гушкане няма да навреди, напротив. На вторите отказът може да се отрази вероятно доста невротизиращо. Факт е, че вторият тип бебета са малко по-трудни за майката или обгрижващия, но пък това не трябва да се приема като досада, повод за нервене, лош късмет, че се е паднало такова бебе, или лично фиаско на родителите че не са успели да се преборят с тая склонност. Просто отглеждането на новороден човек си иска своето и е нормално това да доведе до някой и друг дискомфорт или несвършена домакинска работа за обгрижващите. Друг въпрос е, че ако бебето е на изкуствено хранене, то почти автоматично се лишава от една много важна редовна порция физически контакт, която природата му е предвидила да получава и която може да си е направо дефицит. Най-вероятно той по някакъв начин влияе не само на моментното му самочувствие, но и евентуално на по-дълготрайни модели на поведение, емоционалност и взаимоотношения. Този факт с по-малкото физически контакт, свързан с вида на хранене, пък хич не се отчита. А лесно може да се поправи, ако просто детето, като се храни с шише, бива гушкано при всяко хранене. Получаването на повече физически контакт, особено когато бебето го търси, се свързва с по-голяма увереност и спокойствие на детето по-нататък. /Това специално съм го коментирала и с педиатъра на децата ми и той ме успокояваше с тия мнения на психолози, като мърморех, че малкото, за разлика от голямото, от раждането си отказваше да заспива самичко, без да съм правела нещо по-различно/. Разбира се, други фактори също имат значение, но така или иначе гушкането е важно. В този смисъл "прекаляването" е доста неясно понятие, особено предвид това, че в първите месеци след раждането естествено за човешките бебета е именно да са долепени до майките си в голяма част от денонощието. Предвид нашата култура на отглеждане на бебета твърдо залагам на това, че бебетата по дефиниция не получават достатъчно физически контакт, а не на това, че има опасност да бъде прекалено с него.

А "Ладица"?

Ник, по-несериозно от това просто не може да стане.

Разбира се, за такива общества става дума. Примитивни общества. По втория абзац - too bad for feminism. По останалата част - почитането на женското начало не означава автоматично участие на жените във вземането на решения. Лично на мен разумно ми звучи идеята тук /вече съм пускала статията/: http://www.classics.ucsb.edu/mythF09/Bamberger.pdf Също така: As members of bands or tribes, humans can be quite egalitarian, especially with respect to males - това го казва Боъм. Т.е. не може да се говори за една единна абсолютна егалитарност. Вариации на общностно устройство може да има всякакви.

О, пардон, Симпъл Стюпид

Бих изчакала да видя КГ-то какво ще каже, за мен това е съвсем фигуративно изказване.

Матрилинеарността не означава реална власт или участие във властта. Ако ще ме оборваш, давай даннни.

Дендро, нека да не си губим повече времето в наистина празни приказки и да не разводняваме темата все повече и повече. Първите два поста автоматично се дисквалифицират, защото не са от противниците на тезата за пълен егалитаризъм, да я нарека така. Във вторите два никъде не се и загатва идеята, че моделът "общност, водена от алфа-мъжкар" е алтернатива на пълния егалитаризъм.

"Всички"? Най-малкото жените не се включват в това "всички."

Е, стига де. Майтапът е готино нещо, но не е лошо да направим и петминутка за учене

А какво те кара да мислиш, че имам повече свободно време или пък че е по-малко ценно от твоето, за да тръгна да ровя 15 страници, за да оборвам неоснователно и необосновано твърдение? Точно такъв отговор очаквах - "може да не са буквални, но точно в този смисъл." Винаги може да се излезе с номера "въпрос на интерпретация." Да, впечатлението ми се затвърди

Ми толкова, колкото му предадеш с намеренията си. /Извинете, няма повече/.

Добре, дай ми пример с цитат на някой, който ти е създал това впечатление. Защото ако има такова еднозначно мнение, добре. ще приема коментарите ти. Ако обаче няма, ще ми се затвърди впечатлението, че съзнателно или не, дебатът се изопачава и опростява твърде много. Ник, опасявам се, че за да бъда убедена, че пикът на физическата сила при мъжа отминава безвъзвратно на 19-20 годишна възраст, ще ми трябва повече от графиката на едно изследване. Или поне би ми било интересно да видя условията на това изследване.

Ама моделът с алфа мъжкар се използва за обозначение на общностна организация, която е в единия край на спектъра. "Съвършеният егалитаризъм" е в другия край. Даже при много от човекоподобните маймуни не може да се каже, че има единна схема на организация, може да има различни и и смесени схеми. Просто едната група спорещи тук не приемаме, че реално е съществувал моделът "съвършен егалитаризъм," като това не означава, че твърдим, че вместо него е имало чист модел "доминиращ мъжкар."

"Грубата физическа сила" си е просто един естествен компонент сред други компоненти и не виждам какво толкоз сте се впечатлили от нея. Всъщност, кой точно твърди това:

Именно, затова трябва да сме по-внимателни и да избягваме обощения от този вид :

А, споко, това, че разсмивам хората, отдавна го зная Радвам се, че мога да дам своя принос в общото веселие, както казва Реймънд Чандлър. На тестостерона, но не само, разбира се, се дължат различни способности като координация, пространствена ориентация, съобразителност, бързина на реакции и пр. И понеже съм сигурна, че не ми вярваш и мислиш, че това е само и единствено плод на моята фантазия, мога единствено да ти предложа сам да потърсиш информация по въпроса. Не че не ми е интересна поредната промяна на посоката на разговора в темата. На въпроса ти - ето един съвсем логичен отговор: Young adulthood typically covers the period from 20-35 years of age, when both biological function and physical performance reach their peak. - Ясно си се казва, че пикът на биологичната функция и физическите показатели са в периода 20-35 години. http://www.sportsci.org/encyc/agingex/agingex.html Има още много информация, според която единодушно пикът на физическата сила при мъжете е в този диапазон. Което и без научни доказателства пак е логично и лесно се установява в ежедневието. За конкретните общества обаче си има и различия, които могат да определят по-различни граници на съответните периоди и да има разминавания с някоя и друга година. Може да наблюдаваме различна възраст за настъпване на полово съзряване, различна продължителност на живота и пр. и пр.

За влиянието на енергиите не знам, ама за влиянието на внушението - там няма спор. То може да е колосално и мащабно. Може да прави чудеса, както отрицателни, така и положителни. ПС - тия работи с водата изобщо не почиват на надеждна научна основа.

Явно шашкането ни е взаимно Много от уменията, които правят един индивид добър ловец, се дължат именно на тестостерона.

Ник, физическата сила и високото количество тестостерон в никакъв случай не изключват качества като "ум, багаж, знание, изобретателност." Даже напротив. Особено като говорим за дейности като лов, строежи и пр.

Спорът дали са били "редки" или "чести" е абсолютно безпредметен. Защото двете понятия са много относителни от гледната точка на нашето време и защото едва ли има начин да се определи с абсолютна точност. Важното е, че такива конфликти има. /Употребата на халюциногенни/психотропни вещества кога започва? Има ли такива данни? Със сигурност има такава сред примитивните общества, вече дали и в каква степен води до конфликти, не се наемам да спекулирам. Това само между другото./ Поводи да се сбием и напием никога не липсват, независимо в коя епоха живеят хората, ако щете само заради това, че хормоните са си хормони. Ако приемем, че в някакъв отрязък от човешката история хората са били напълно егалитарни и не е имало никакви прояви на насилие/конфликти, ще трябва да допуснем само едно възможно обяснение - някаква особена мутация, някаква съществена /биологична/ девиация от всичко онова, което е човекът и човешката природа, като продукт на еволюцията, преди и след този период. Докато ровех по разни материали на няколко пъти срещах твърдението на различни автори, че както склонността към насилие е типична за човешката природа, така и склонността към уреждане на конфликти, по един или друг механизъм. Което е напълно разумно и съответства на императивите на индивидуалното и групово оцеляване. Модели, описващи крайности на едно или друго положение, си остават единствено модели, теоретични постановки.

Незабавният плюс е от мен.

Добре, нека бъде така