Kuna

Не е така. Т.е. това не е правило, което може или трябва да се прилага на абсолютен принцип. Първо, в много случаи жената просто няма избор и трябва да работи. По различни причини - например финансови, или социални - за да не си изгуби професионалните позиции и пр. Това не е задължително да е в ущърб на бременността и не бива да се възприема като негативен фактор. Просто е реалност от живота, която трябва да се приеме по възможно най-оптимален и позитивен начин. Разбира се, условия, които потенциално са вредни - облъчвания, токсична среда и пр. и пр. трябва да се елиминират. Това се подразбира. Но една нормална работна среда не е заплаха и не е нужна задължително радикална промяна. Вярно е, че работоспособността може да е намалена - нормално е да спада способността за съсредоточаване или продуктивността /заради нормални промени, като промените на нивата на допамина напр./, особено към края, и е вярно, че не бива да се преуморява, трябва повече да се движи, и изобщо да слуша тялото си, което обикновено дава много правилни сигнали. Ако щете, чисто еволюционно, жената не променя съществено начина си на живот, като забременее. Второто нещо е, че опира до личен избор и нагласа, няма универсална рецепта - има хора, пардон, жени , които се депресират, като не работят, чувстват се добре, когато го правят. Второто не означава, че не изграждат връзка с бъдещото си дете или пък застрашават неговото развитие. Връзка не се създава с целенасочени занимания, не е задължително това да става нарочно. /Да не говорим, че с всяко следващо дете възможностите за почивка и изграждане на връзка с нероденото дете си е не само лукс, ами направо предизвикателство, а обикновено състоянието на бременност се възприема по по-различен и много по-рутинен начин, което е съвсем естествено/. Струва ми се, че границата между природосъобразното, разумното и просветеното от една страна, и "ню-ейдж" залитанията от друга понякога може да е доста размита

Добре, Дендро, какво искаш да кажеш - че само ти заради твоите приятели и Невски, заради собствения си опит и наблюдения, сте прави и никой друг няма и не може да има адекватна база за сравнения? Това ми звучи доста абсурдно. /Отделно, сравняването на качеството на храните между отделните страни за голям период от време назад пък е съвсем друга ракия/. Спорът за нивата на разходите и качеството на храната в дадена страна е едно; оценяването на мненията на базата строго субективни възприятия е друго. Но май нито едното, нито другото са в пряка връзка с темата. Бих призовала да не я размиваме, а да се върнем към неминуемия упадък на капитализма. Ник - тези данни са съвсем нормални за период на криза и икономическа рецесия. Ако идеята е да се изкара колко зле се живее във Великобритания, не я разбирам. Ако положението в тази страна е симптоматично за разпада на капитализма, това пак не го разбирам.

Ох, ами не мога да приема пак такива генерализации. Не бива така да се обобщава, все пак природата е достатъчно силна и устойчива, човешката психика също. Повишената нервност при бременност трябва да се избягва доколкото е възможно, но не означава непременно по-лошо развито дете или необратимо задаване на емоционална неадекватност за него. Важно е да се набляга на позитивната пренатална среда и да има разбиране, че това е важен етап както за развитието на неродения човек, така и за отговорността на бъдещия родител, но не бива да се залита в другата крайност. Ако на всеки повече или по-малко банален битов или друг стрес през бременността се подхожда със страха, че той пряко уврежда плода или пречи на доброто му развитие, то тогава вредите ще са наистина много по-големи, отколкото вредите от самия стрес. С изключение на тератогенни фактори, едва ли има нещо, което да не може да се компенсира с адекватна емоционална и физическа грижа след раждането.

Мъка, мъка ми е.... /С гласа на Антон Радичев/

Такива са и 99% от лицата на ортодоксалните Св. Богородици от иконите В руските иконописни школи пък хептен - там са още по-нежни и изискани Понякога виждаме онова, което сме се настроили предварително да видим или искаме да видим. Линка ще го погледна по-късно, че и аз нямам сега време.

Давай детайли, на мен лично би ми било интересно Ами това, че вероятно приличат на първообразите си, не означава задължително реализъм в този смисъл, който поне аз влагам. Чертите на лицето и израженията са канонични - носът, очите, устните, наклон на главата - всичко това е канонично, не е е индивидуално. Вече овал, "головной убор", цвят на коса - това спокойно може да варира, особено предвид едни живи модели и таланта на зографа. Което несъмнено създава известна раздвиженост на лицата, в сравнение с еднотипността на образите от иконите, но чак за революционен реализъм според мен не може да се говори.

Майка ми живее там от 8 години и се простира само в рамките на заплатата си за наем, храна и пр. Имаме семейни приятели, гостуваме там по два пъти в годината. Имаме и лични впечатления. Самата аз съм живяла също там, разчитайки на собствени доходи. Основните хранителни продукти са относително евтини. Във всички големи магазини постоянно има промоции, които са напълно реални откъм намаление на цената. Сравнение с България например изобщо няма да коментирам качеството на някои продукти, като каймата да кажем. Разликата в качеството на храните на база цената изобщо няма нищо общо с тази разлика у нас - да, тук можеш да си купиш колбас за 4 лв. килото, там може и да не намериш такова чудо. И по-добре. За "екологични" и пр. изгъзици не говорим. Също така, дори и да е спаднало качеството на храните в УК като цяло, пак е несравнимо по-добро от това в САЩ. Да не говорим, че изборът на един човек или семейство на храна, заради вкусове, навици, количества, типове храни, култура на хранене и здраве и пр., може да е съвсем различен и несравним с този на друг човек и оттам констатациите за разходите да са много различни.

Напълно съм съгласна. Все пак има някои обективни критерии - пропорции, поза на фигурите, композиция. Изказвам се като пълен лаик, на око, на база малкото познания и усет, които имам за изкуството. Дори и при бегло сравнение се виждат съвсем различни пропорции, които при фигурите на Калоян и Десислава не са реалистични /дори и да не се измери точно съотношението глава:тяло, ясно се вижда липсата на натурализъм при съотношението длан:лице например/. Изображенията са красиви, но силно канонични. Т.е. реализмът едва ли им е силната страна.

Ти си първият, който твърди това Което само доказва колко относителни могат да бъдат някои работи. Не че разходите за храна в УК са предмет на темата...

За кивитата зная, че и селен съдържат.

Със сигурност има интересни неща тук, носега нямам време да чета подробно: http://www.scribd.com/doc/24952042/WARFARE-IN-THE-EUROPEAN-NEOLITHICChistensen-J В човешката природа склонността към конфликти е нормално заложена и няма логика да се допуска, че изведнъж изчезва напълно и никога не се проявява, ако те се занимават с лов и събирачество.

Процедурно - Ник, защо смяташ, че като пускаш няколко поредни мнения и продължаваш да повтаряш един и същ текст по няколко пъти, тезата ти става по-убедителна? Нито читаемост, поправка - четимост има, нито прегледност.

Ама за какви военни конфликти говорим?! Или пък за "следи от военни конфликти" от такава дълбока древност? Разбира се, че няма да има следи, по очевадни причини, което не значи че не е имало конфликти /между групи и вътрегрупови/. А и кой говори за чист модел общество "доминирано от алфа-мъжкар"?! Темата съвсем заора.

Мда, май поредната журналистическа сензация. Не намерих нищо официално за това изследване. На първо място излиза нещо достатъчно апокрифно, спрягащо разни теории на конспирацията и пр. и не ми вдъхва особено доверие. Е, не съм се задълбочила в търсенето, но все пак, ако е сериозно, нормално е да излезе нещо с търсачката. /Не че по принцип отричам лечения с естествени продукти - напротив/. Общо взето споделям мнението на Ангелмр. Относно витамин С - едва ли е /само/ затова. Има много по-богати естествени източници на вит С от лимона - зелето и чушките например. Тук нещо намерих: The D-limonene in the lemon peel has anti-cancer properties; - става дума за вещество в кората, което има противоракови свойства. Източник: http://csn.cancer.org/node/192092 Иначе излезе ето това, че сокът от лимон или лайм повишава ефективността на лекарства против рак, които се приемат през устата: http://www.news-medical.net/news/20101014/Scientists-suggest-lemon-lime-soft-drink-can-improve-effectiveness-of-oral-anticancer-drug.aspx

Да, именно. Ето например: Some policymakers and economists believe the balance of payments no longer matters because of globalisation and financial liberalisation: in other words, trade and current account deficits can be more easily financed by globally integrated capital markets freed from the capital controls that have been dismantled since the end of the 1970s. This free movement of global financial capital has allowed countries, in principle, to increase their domestic investment beyond what could be financed by a country’s own savings. Increasingly what we want to consume is produced abroad and if a country wants to operate with a sizeable current account deficit, then provided there is a capital account surplus, there is no fundamental economic constraint. http://tutor2u.net/economics/revision-notes/a2-macro-balance-of-payments-deficits.html

Ами човешката дейност представлява проблем за планетата, дори и да не е предизвикала глобалното затопляне. Едно е животът на планетата въобще, който е достатъчно жилав наистина. Друго е обаче неговото разнообразие. Знаем как се унищожават хабитати и видове, и то точно заради антропогенни фактори. Така че човешката дейност откъдето и да се погледне, си е проблем. Атернативата според мен е колкото може по-разумно отношение към ресурсите и мерки за минимизиране на вредите върху околната среда. На всякакви нива - както политически, така и от страна на отделните хора. Което обаче не може да стане доброволно, особено предвид икономически императиви. Трябват специални действия. Какви да са те - рецепта нямам. Идеята ми е, че се опасявам критиките на глобалното затопляне/промяна на климата заради човека да не доведат до още по-голямо неглижиране на екологичните проблеми. А и миниекологичните катастрофи на места по планетата са си достатъчно сериозни.

Така или иначе обаче темповете на обезслесяването са сериозни в глобален план. Което също потенциално може да променя климата.

А обезлесяването? /Не питам с цел спор/.

В горния линк в един от коментарите имаше препратка до следната интересна статия: The Decline Effect

Има много красиви старозагорки, истина е. Правило ми е впечатление един синеок, кръглолик тип, много приятни. Като сме го почнали за паметници, много ми е тъпо лично на мен за изоставения мегасоцстроеж на пъпа на Шумен. Такъв красив град, толкова история и природни хубости, и тая лудост на центъра. Ако разполагах със средства и власт за решения, щях първо това да разкарам.

И за мен мъката е в нашия телевизор. Нормално ли е да пускаш за новина текст, пуснат преди 6 години?! Дословен превод. За позоваване на източника да не говорим. Поне да бяха скалъпили някаква история от това - например "преди х години това, сега еди какво си."

Ще питам нещо тук, за да не отварям нова тема. Ако желаят модераторите, нека променят/допълнят заглавието. Та, сега: що е "квантова медицина/диагностика"? /Поредното чудо, за което ме светнаха приятелки като последен писък на точната диагностика За ирисовата намерих принципа и историята, ама тук нещо не ми излиза лесно. Относно мистерията с иридолога, дето познал за акордеона - бил го видял по някакво петно, свидетелстващо за някакво изменение на рамото/гърба - това само за протокола.

Хихи, от любопитство пуснах Гугъла на англ. и вижте какво излезе на първо място - оригиналната статия, чийто превод е материалът в началотона темата, с дата 8 март ... 2005 г. http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/4328285.stm Не съм търсила има ли развитие по-насетне. С тия журналя е просто ужас. Снощи по БНТ в новината за кривогледия опосум в Германия поне два пъти жизнерадостно го нарекоха "гризач."

Не зная колко й е познал иридологът, хем много прехвален, ама вчера нашата отишла при лекар, за да й пуснат едните изследвания. Предвид онова, което й казал иридологът, тя искала само изследване, но докторът настоял да й направи и преглед. Девойката много кофти била изненадана от онова, което установил. Слава богу, нищо животозастрашаващо, но доста сериозно и неприятно, особено на нейната възраст.

Ето още по темата: Механизми, по които майчиното настроение може да влияе върху плода Известно е, че майчиният стрес или нервност могат да повлияят върху развитието на бебето в утробата. Ние изучаваме механизмите, посредством които става това. Установихме, че е налице е много значима зависимост между нивата на кортизола на майката и на плода, при все че тези на майката са десетократно по-високи. Това предполага, че достатъчно количество от майчиния хормон на стреса кортизол преминава през плацентата и оказва влияние върху развитието на плода. С помощта на доплеров апарат показахме, че при най-нервните майки се наблюдава нарушен кръвоток през маточните артерии. Това би могло да обяснява тенденцията майки, които са много нервни през бременността, да раждат бебета с по-ниско тегло. Mechanisms by which maternal mood may affect the fetus It is known that maternal stress or anxiety can affect the development of the baby in the womb. We are studying the mechanisms by which this occurs. We have found that there is a highly significant correlation between maternal and fetal cortisol levels, although the maternal levels are ten times higher. This suggests that enough of the maternal stress hormone cortisol crosses the placenta to affect the development of the fetus. We have shown, using Doppler ultrasound, that the most anxious mothers have impaired blood flow through the uterine arteries. This could help to explain why mothers who are very anxious while pregnant tend to have smaller babies. *** Установихме, че ако майката е много нервна през бременността, това увеличава два пъти риска от хиперактивност/трудност при съсредоточаването при четиригодишни момчета. Налице е и повишен риск от емоционални проблеми както при момчетата, така и при момичетата. Това е след отчитане на фактори като средродова нервност, обстоятелства, свързани с раждането, социални фактори, пушене, алкохол и пр. Потвърждават се някои предходни изследвания с неокончателни заключения, както и резултати от наблюдения на животни. Това обаче е първото категорично изследване на хора и представлява голям интерес. То предполага, че настроението на майката има пряк ефект върху мозъчното развитие на плода, което влияе върху поведенческото развитие на детето. Резултатите също така сочат, че евентуална програма за намаляване на нервността за най-нервните бременни би могла много благотворно да повлияе поведението на техните деца. We have found that if the mother is very anxious in pregnancy, this doubles the risk for hyperactivity/inattention in her 4 year old boy. There was also an increased risk for emotional problems in both boys and girls. This is after allowing for postnatal anxiety, obstetric and social factors, smoking, drinking etc. This confirms some suggestive previous studies, and results with animals. However it is the first definitive study in humans and is of great interest. It suggests that there is a direct effect of maternal mood on fetal brain development, which affects the behavioural development of the child. It also raises the possibility that a program of anxiety reduction in the most anxious pregnant women could have a major beneficial effect on the behaviour of their children. В пълния материал има още интересни неща, превела съм само двата откъса: http://www1.imperial.ac.uk/medicine/research/researchthemes/reprodscience/fetalstressgroup/