Kuna

Да, и аз точно от това се притеснявах - да не се пренебрегнат традиционните диагностични методи. Това с успокояването също е важно и съм за. /Аз съм "за" нетрадиционни лечения, или поне комбинирането им с традиционни, но при диагностиките съм консервативна/. Проблемът е, че този лекар е посъветвал да се изключат някои изследвания, препоръчани от други лекари преди това, предложил е други, коио пък в случая няма да са информативни, във връзка с едно от най-сериозните и тревожни оплаквания на момичето. Поне й предстои преглед при мамолог, който се надявам да назначи каквото е нужно по неговата част. Интересното е, че освен разните болежки, докторът попитал пациентката дали е свирила на акордеон или цигулка в детството си. Тя отговорила "акордеон." Аз на нейно място веднага щях да питам как го е предположил? Нещо със ставите на пръстите ли? И защо точно тези интсрументи? Сляпо налучкване? Или?

Чета сега за тая диагностика, да си призная честно, с доста критична нагласа. Моя близка приятелка е със здравни проблеми и е във възторг, че "всичко й познали" по този метод, без нищо да разказва на лекаря /поне наистина е дипломиран лекар/. Гледам, че основната критика на метода е във връзка с това, че ирисът не се променя съществено от раждането насетне. Можете ли да споделите нещо?

Чуждите бисери винаги са много яки и смешни Собствените - никога В един икономически текст срещнах следното. "Free Rider Effect," или "ефектът на гратисчията," беше преведен "ефектът на волния ездач".

Би трябвало да е от по-рано. Сложна психична дейност и взаимодействие със заобикалящата среда има от преди седми месец. Има готина поредица по НатГео канала - показват точно как си общуват близнаци в утробата, правят нещо като игра - абе голяма работа. Плодът в утробата прави всичко онова, което прави и след раждането - плаче, смее се, смуче си пръста, трупа впечатления, реагира на промени пулса на майката и пр. и пр. То е логично - развитието протича постепенно и самият момент на раждането не чак такъв рязък вододел. Иначе за говоренето на бебето в утробата - то е спокойно и доволно изобщо като слуша спокойния майчин глас, дори да не е насочен към него, от шума на кръвта, на сърцето, на храносмилателната й система, от вкусовете и мириса на околоплодните води, от движенията на тялото й Затова след раждането е нормално бебетата да са в тесен контакт с майките - защото макар и в нова среда, близостта до майката е пак най-близкото до онова, в което са живели дотогава и в което са се чувствали добре и им помага да се приспособят. За съжаление и аз съм лаик. Намерих това, още не съм го чела, а и е от 1998 г. http://www.leaderu.com/orgs/tul/psychtoday9809.html ПС Ето това от горния линк ми направи впечатление и ми се струва логично: "Само защото плодът реагира на определени стимули, не значи, че трябва да е обект на целенасочени усилия за стимулиране на развитието. Сетивна стимулация на плода може де факто да доведе до странни модели на приспособяване в последствие." Just because the fetus is responsive to certain stimuli doesn't mean that it should be the target of efforts to enhance development. Sensory stimulation of the fetus can in fact lead to bizarre patterns of adaptation later on.

То си е така - колкото по-положително е настроен човек, толкова по-добре и това се предава на околните, особено на тези в най-непосредствена връзка с него, камо ли пряка физическа. Най-малкото от промяната на хормоните при различните състояния - на спокойствие, на стрес и афект, особено ако е системно. Също няма спор, че въздействията върху психиката в най-ранните етапи на живота на различни фактори по принцип не се дооценяват - недостатъчният физически контакт с майката, преждевременното отбиване и пр. и пр. са все неща, за които има данни, че могат да оставят траен отпечатък върху психиката и поведението на човека. По един филм по Дискавари даваха как на преждевременно родени бебета в кувьози жизнените показатели чувствително се подобряват, когато до тях са родителите им и им говорят. Но все пак съм малко скептична по отношение на генерални изводи от типа на "според психолози говоренето на нероденото бебе гарантира адаптивност и лесен успех в живота" или обратното Бих прочела с интерес научни изследвания или материали специално по темата и при първа възможност и сама ще потърся.

Е, човек винаги и по различни начини може да направи живота си по-здравословен, дори и в София. Много неща не могат да се избегнат, но много могат, така че може доста да се направи, с малко повече мотивация и организация. Виж, вече дълголетието - това си е божа работа. Ама не и е по темата.

Ти сама си питаш и си отговаряш Столетниците обикновено са обикаляли балкана /или са копали на полето/ - т.е. постоянно и редовно движение, при това в незамърсена среда, хранели са се с нетоксични храни без химии, храната е била в съвсем умерени количества и проста, месо не се е яло абсолютно всеки ден по два пъти, стресът е бил доста по-различен като интензитет, вид и честота - все здравословни фактори. Алкохолът в малки количества също носи повече ползи, отколкото вреди. Не на последно място - тютюнът, който са пушели, няма нищо общо със сегашните цигари - последните са с много химически примеси, които са по-вредни от катран и никотин. Също ми е интересно и по колко цигари са пушели на ден - едва ли са палили цигара от цигара, не са имали възможност да пушат през целия си работен ден, нито пък до късно вечер в заведения. Също така да не забравяме, че липсват систематични наблюдения и статистически данни, обвързващи пушенето и заболеваемостта за доста по-старите поколения. И, разбира се, при много болестотворни фактори няма 100% зависимост между наличието им и развиването на съответната болест. С това пасивно пушене изобщо не са преувеличени работите. Наскоро си взех решение - повече нямада стоя и да държа и децата, в задимени помещения, дори и за кратко. По Нова година с приятели, и двамата пушачи, отделно разширена компания с пушачи, прекарахме няколко дни по хотели и заведения. Няколко дни поред ми бяха достатъчни отново да видя не само неудобствата, но и вредите от пасивното пушене. Омирисването на дрехите е най-малкото. Има едно много неприятно изнервяне и превъзбуждане, което също е свързано с това пасивно пушене. И това са непосредствено осезаемите ефекти.

Темата наистина е интересна и може да поровя за разни материали. Лично аз обаче имам две съображения. Без ни най-малко да омаловажавам способностите на плода да реагират на различните дразнители в утробата и да имат сложна и все още неизучена напълно неврологична и психична дейност, все пак си мисля, че човек не трябва да се вторачва в този въпрос. В смисъл, че не трябва да се притеснява кой знае колко за въздействието върху плода на преживяванията на майката. Разбира се, желателно е да се избягват стресови ситуации, да се поддържа положителна нагласа, да се търсят повече положителни емоции и да се води разумен здравословен живот от майката. Но стресът е неизбежен, особено при бременните. В природата това си е стресово преживяване, нервността може да е повишена, ако ще и само заради хормоните, страхът за оцеляването също. Така че природата си е предвидила плодът да е достатъчно устойчив на такива работи още от самото начало. Второто нещо е, че независимо от преживяванията на плода в утробата, решаващото за неговото емоционално развитие, устойчивост към депресии, адекватност или девиантност на поведението, освен чисто генетични и/или физиологични фактори, е най-вече животът и средата след раждането. Т.е. не преживяванията на майката през бременността, а моделите на поведение на единия или двамата родители и изобщо на хората от близкото обкръжение, са главните фактори. Ако детето от последния пример е имало такава склонност към насилие, то тя едва ли е заради действията на майката преди да се роди, а заради целия й негативизъм, неудовлетвореност и съзнателно и несъзнателно отношение към детето след раждането му. А апостериори винаги може да се намерят аналогии между поведението му и поведението на майката, но е под въпрос тяхната "обективна" /за клинична да не говорим/ състоятелност и едва ли мога да се убедя, че първото е основната причина за второто. Относно примера за загуба на родител още преди раждането на детето мога да кажа, че няма значение моментът на тази загуба - т.е. има - ако загубата е след раждането даже травмата може да е много по-силна. Значение има загубата на родител пер се, онова, което заобикаля детето като емоционална среда, година след година, в периода на интензивно трупане на впечатления на различни психични нива. Та исках да кажа, че при подобни въпроси има голямо изкушение да се залита в разни метафизични, стереотипи, уж от гледна точка на психологията, да се търси някаква предопределеност и предсказуемост на поведенческите модели, като задължителен ефект от пренатални травматични преживявания. Не отричам, че може да се посочват примери за такива, но лично за мен не са особено надеждни.

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3545511

Точно така е, както казва Романа. Дори при млади хора, които много се движат.

Разбира се. Тото 2 второ теглене е.

Личността на Папесата не е ли много спорен Или карай да върви. Марушке - ама в тоя случай май Дендро ти е конкурент, щото на практика той "позна" Сократ не се е самоотровил.

Тургенев също става. И аз съм за "Война и мир" - има и интрижка, балове, лавсторита - изобщо става и за по-ранна възраст .

Да, трябва да призная, че и поведението на избирателите е доста идиосинкратично.

А при един хляб /или по-скоро дузина батати/ за пет човека, ти за каква икономика говориш

Това не е вярно. Не мисля, че има на света ясновидец, политически анализатор или компютър, който да е способен да предвижда изборни резултати в БГ. По-точно никой не би могъл да предвижда съответните участници и конфигурации преди избори. Защото са абсурдни и противоречащи на всяка нормална логика.

А, не е така, много неточно обобщение. Ама това е оффтопик.

Пак крайно опростенчество. В тия общества се говори, че подобни фигури нямат особено голяма власт, а не никаква изобщо. Хайде сега ми обясни тънката разлика между "статус" и "престиж." Да беше се ограничавал само в пускане на цитати, вместо да правиш такива още по-объркващи и неверни обобщения... ПС - молба към Симпъл стюпид - мнението трудно се чете, май с цитирането има нещо.

Е, как То любопитство и кашлица устискват ли се Лилавке - чрез "автоматично писане" общувал Иеова с Марушка

Разбира се, бих я нарекла всичко друго, но не и икономическа конкуренция Или въпрос на тълкувание. Независимо от епитета, /условия за/ конкуренция има.

Това, че се дели, не означава, че няма конкуренция. Това все пак е инстинкт, при това силен. Просто механизмите са насочени към нейното овладяване на ранен етап и към поощряване на разделянето. Като става дума за оцеляване, човек не само че може да стане самовлюбен идиот, ами направо към канибализъм може да прибегне /Иначе ясно, че с появата на излишъците настъпват сума промени/.

На това му се вика "свеж научен полъх" в темата

Мда, признавам, че теоретично има много резон в задължителното гласуване, въпреки че за мен участието в изборния процес си остава повече право, отколкото задължение. Има и практически някакъв резон, ако го отнесем към нашата политическа реалност. И все пак мисля, че това би било ако не регресивна, то поне временна мярка. И имам дълбоки съмнения, че това съществено би подобрило качеството на делегирането на управление. Може би все пак има смисъл да се въведе, за да се види какъв би бил ефектът, но задължително с други сериози реформи в областта на изборите и политическите партии. Справката за задължителното гласуване е интересна: http://en.wikipedia.org/wiki/Compulsory_voting

Мъжки гениталии също си се изобразяват и/или подсилват, именно във връзка с плодородието. Но не твърдя, че в случая е това - просто така ми заприлича. /После ми хрумна, че всъщност, това изображение може да мине и за стилизирано представяне и на женски репродуктивни органи, но сигурно е под вола теле. / Не знаех, че изгледът е отзад. Интересно. Но според мен връзка със символа в началото на темата няма, освен чиста случайност заради базови геометрични мотиви.

Цъ. Символ си е. Но различен - мяза ми на графично обозначение на гениталии - това се среща често сред по-примитивните култури.