Kuna

Не зная колко й е познал иридологът, хем много прехвален, ама вчера нашата отишла при лекар, за да й пуснат едните изследвания. Предвид онова, което й казал иридологът, тя искала само изследване, но докторът настоял да й направи и преглед. Девойката много кофти била изненадана от онова, което установил. Слава богу, нищо животозастрашаващо, но доста сериозно и неприятно, особено на нейната възраст.

Ето още по темата:

Механизми, по които майчиното настроение може да влияе върху плода

Известно е, че майчиният стрес или нервност могат да повлияят върху развитието на бебето в утробата. Ние изучаваме механизмите, посредством които става това. Установихме, че е налице е много значима зависимост между нивата на кортизола на майката и на плода, при все че тези на майката са десетократно по-високи. Това предполага, че достатъчно количество от майчиния хормон на стреса кортизол преминава през плацентата и оказва влияние върху развитието на плода.

С помощта на доплеров апарат показахме, че при най-нервните майки се наблюдава нарушен кръвоток през маточните артерии. Това би могло да обяснява тенденцията майки, които са много нервни през бременността, да раждат бебета с по-ниско тегло.

Mechanisms by which maternal mood may affect the fetus

It is known that maternal stress or anxiety can affect the development of the baby in the womb. We are studying the mechanisms by which this occurs. We have found that there is a highly significant correlation between maternal and fetal cortisol levels, although the maternal levels are ten times higher. This suggests that enough of the maternal stress hormone cortisol crosses the placenta to affect the development of the fetus.

We have shown, using Doppler ultrasound, that the most anxious mothers have impaired blood flow through the uterine arteries. This could help to explain why mothers who are very anxious while pregnant tend to have smaller babies.

***

Установихме, че ако майката е много нервна през бременността, това увеличава два пъти риска от хиперактивност/трудност при съсредоточаването при четиригодишни момчета. Налице е и повишен риск от емоционални проблеми както при момчетата, така и при момичетата. Това е след отчитане на фактори като средродова нервност, обстоятелства, свързани с раждането, социални фактори, пушене, алкохол и пр. Потвърждават се някои предходни изследвания с неокончателни заключения, както и резултати от наблюдения на животни. Това обаче е първото категорично изследване на хора и представлява голям интерес. То предполага, че настроението на майката има пряк ефект върху мозъчното развитие на плода, което влияе върху поведенческото развитие на детето. Резултатите също така сочат, че евентуална програма за намаляване на нервността за най-нервните бременни би могла много благотворно да повлияе поведението на техните деца.

We have found that if the mother is very anxious in pregnancy, this doubles the risk for hyperactivity/inattention in her 4 year old boy. There was also an increased risk for emotional problems in both boys and girls. This is after allowing for postnatal anxiety, obstetric and social factors, smoking, drinking etc. This confirms some suggestive previous studies, and results with animals. However it is the first definitive study in humans and is of great interest. It suggests that there is a direct effect of maternal mood on fetal brain development, which affects the behavioural development of the child. It also raises the possibility that a program of anxiety reduction in the most anxious pregnant women could have a major beneficial effect on the behaviour of their children.

В пълния материал има още интересни неща, превела съм само двата откъса: http://www1.imperial.ac.uk/medicine/research/researchthemes/reprodscience/fetalstressgroup/

Да, и аз точно от това се притеснявах - да не се пренебрегнат традиционните диагностични методи. Това с успокояването също е важно и съм за. /Аз съм "за" нетрадиционни лечения, или поне комбинирането им с традиционни, но при диагностиките съм консервативна/. Проблемът е, че този лекар е посъветвал да се изключат някои изследвания, препоръчани от други лекари преди това, предложил е други, коио пък в случая няма да са информативни, във връзка с едно от най-сериозните и тревожни оплаквания на момичето. Поне й предстои преглед при мамолог, който се надявам да назначи каквото е нужно по неговата част.

Интересното е, че освен разните болежки, докторът попитал пациентката дали е свирила на акордеон или цигулка в детството си. Тя отговорила "акордеон." Аз на нейно място веднага щях да питам как го е предположил? Нещо със ставите на пръстите ли? И защо точно тези интсрументи? Сляпо налучкване? Или?

Чета сега за тая диагностика, да си призная честно, с доста критична нагласа. Моя близка приятелка е със здравни проблеми и е във възторг, че "всичко й познали" по този метод, без нищо да разказва на лекаря /поне наистина е дипломиран лекар/.

Гледам, че основната критика на метода е във връзка с това, че ирисът не се променя съществено от раждането насетне.

Можете ли да споделите нещо?

Чуждите бисери винаги са много яки и смешни Собствените - никога

В един икономически текст срещнах следното. "Free Rider Effect," или "ефектът на гратисчията," беше преведен "ефектът на волния ездач".

Може ли да се допусне, че някаква степен на осъзнатост и памет у неродения плод има поне от момента, в който организмът на практика става самостоятелно жизнеспособен? Тоест откъм седмия месец на бременността?

Би трябвало да е от по-рано. Сложна психична дейност и взаимодействие със заобикалящата среда има от преди седми месец. Има готина поредица по НатГео канала - показват точно как си общуват близнаци в утробата, правят нещо като игра - абе голяма работа. Плодът в утробата прави всичко онова, което прави и след раждането - плаче, смее се, смуче си пръста, трупа впечатления, реагира на промени пулса на майката и пр. и пр. То е логично - развитието протича постепенно и самият момент на раждането не чак такъв рязък вододел.

Иначе за говоренето на бебето в утробата - то е спокойно и доволно изобщо като слуша спокойния майчин глас, дори да не е насочен към него, от шума на кръвта, на сърцето, на храносмилателната й система, от вкусовете и мириса на околоплодните води, от движенията на тялото й Затова след раждането е нормално бебетата да са в тесен контакт с майките - защото макар и в нова среда, близостта до майката е пак най-близкото до онова, в което са живели дотогава и в което са се чувствали добре и им помага да се приспособят.

За съжаление и аз съм лаик.

Намерих това, още не съм го чела, а и е от 1998 г.

http://www.leaderu.com/orgs/tul/psychtoday9809.html

ПС

Ето това от горния линк ми направи впечатление и ми се струва логично:

"Само защото плодът реагира на определени стимули, не значи, че трябва да е обект на целенасочени усилия за стимулиране на развитието. Сетивна стимулация на плода може де факто да доведе до странни модели на приспособяване в последствие."

Just because the fetus is responsive to certain stimuli doesn't mean that it should be the target of efforts to enhance development. Sensory stimulation of the fetus can in fact lead to bizarre patterns of adaptation later on.

То си е така - колкото по-положително е настроен човек, толкова по-добре и това се предава на околните, особено на тези в най-непосредствена връзка с него, камо ли пряка физическа. Най-малкото от промяната на хормоните при различните състояния - на спокойствие, на стрес и афект, особено ако е системно. Също няма спор, че въздействията върху психиката в най-ранните етапи на живота на различни фактори по принцип не се дооценяват - недостатъчният физически контакт с майката, преждевременното отбиване и пр. и пр. са все неща, за които има данни, че могат да оставят траен отпечатък върху психиката и поведението на човека. По един филм по Дискавари даваха как на преждевременно родени бебета в кувьози жизнените показатели чувствително се подобряват, когато до тях са родителите им и им говорят.

Но все пак съм малко скептична по отношение на генерални изводи от типа на "според психолози говоренето на нероденото бебе гарантира адаптивност и лесен успех в живота" или обратното

Бих прочела с интерес научни изследвания или материали специално по темата и при първа възможност и сама ще потърся.

Изобщо не питам даже. Точно това имах предвид - има много други фактори, които ако липсват, колкото и да избягва пасивното или активно пушене човек, няма да направи живота си по-здравословен, нито по-дълголетен...

Е, човек винаги и по различни начини може да направи живота си по-здравословен, дори и в София. Много неща не могат да се избегнат, но много могат, така че може доста да се направи, с малко повече мотивация и организация. Виж, вече дълголетието - това си е божа работа. Ама не и е по темата.

Като непушач потвърждавам, че няма по-противно нещо, наистина, от окадено с цигарен дим помещение, а сигурно и от овонтяни ръце, устни, дрехи и прочее части от любимия/та )

И все пак малко се прекалява с генерализирането, когато се говори за вредата от тютюнопушенето. А какво да кажем за случаите на почти столетници, които пушат от деца и продължават да си живеят в цветущо здраве? Дядото на един мой познат е на 98 години, човекът пуши от 8-годишен (можете да си представите какви цигари е пушил през по-голямата част от живота си)! Здрав е като бик, никога не е боледувал сериозно. Живее в Котел, обикаля балкана всеки ден - я на лов, я за билки и манатарки, а вечер не минава без сливовица. Съмнява ме, ама много ме съмнява, че повечето непушачи из градовете могат да се доближат дори на 1/10 от неговия дух и физическа форма. И това, разбира се, не е изолиран случай. Искам да кажа, че върху здравето и общото състояние на един организъм (освен гените на първо място) влияят съвкупност от фактори и съвсем не е сигурно дали тютюнопушенето е сред най-стряскащите от тях.

Ти сама си питаш и си отговаряш

Столетниците обикновено са обикаляли балкана /или са копали на полето/ - т.е. постоянно и редовно движение, при това в незамърсена среда, хранели са се с нетоксични храни без химии, храната е била в съвсем умерени количества и проста, месо не се е яло абсолютно всеки ден по два пъти, стресът е бил доста по-различен като интензитет, вид и честота - все здравословни фактори. Алкохолът в малки количества също носи повече ползи, отколкото вреди. Не на последно място - тютюнът, който са пушели, няма нищо общо със сегашните цигари - последните са с много химически примеси, които са по-вредни от катран и никотин. Също ми е интересно и по колко цигари са пушели на ден - едва ли са палили цигара от цигара, не са имали възможност да пушат през целия си работен ден, нито пък до късно вечер в заведения. Също така да не забравяме, че липсват систематични наблюдения и статистически данни, обвързващи пушенето и заболеваемостта за доста по-старите поколения. И, разбира се, при много болестотворни фактори няма 100% зависимост между наличието им и развиването на съответната болест.

С това пасивно пушене изобщо не са преувеличени работите. Наскоро си взех решение - повече нямада стоя и да държа и децата, в задимени помещения, дори и за кратко. По Нова година с приятели, и двамата пушачи, отделно разширена компания с пушачи, прекарахме няколко дни по хотели и заведения. Няколко дни поред ми бяха достатъчни отново да видя не само неудобствата, но и вредите от пасивното пушене. Омирисването на дрехите е най-малкото. Има едно много неприятно изнервяне и превъзбуждане, което също е свързано с това пасивно пушене. И това са непосредствено осезаемите ефекти.

Темата наистина е интересна и може да поровя за разни материали. Лично аз обаче имам две съображения. Без ни най-малко да омаловажавам способностите на плода да реагират на различните дразнители в утробата и да имат сложна и все още неизучена напълно неврологична и психична дейност, все пак си мисля, че човек не трябва да се вторачва в този въпрос. В смисъл, че не трябва да се притеснява кой знае колко за въздействието върху плода на преживяванията на майката. Разбира се, желателно е да се избягват стресови ситуации, да се поддържа положителна нагласа, да се търсят повече положителни емоции и да се води разумен здравословен живот от майката. Но стресът е неизбежен, особено при бременните. В природата това си е стресово преживяване, нервността може да е повишена, ако ще и само заради хормоните, страхът за оцеляването също. Така че природата си е предвидила плодът да е достатъчно устойчив на такива работи още от самото начало.

Второто нещо е, че независимо от преживяванията на плода в утробата, решаващото за неговото емоционално развитие, устойчивост към депресии, адекватност или девиантност на поведението, освен чисто генетични и/или физиологични фактори, е най-вече животът и средата след раждането. Т.е. не преживяванията на майката през бременността, а моделите на поведение на единия или двамата родители и изобщо на хората от близкото обкръжение, са главните фактори. Ако детето от последния пример е имало такава склонност към насилие, то тя едва ли е заради действията на майката преди да се роди, а заради целия й негативизъм, неудовлетвореност и съзнателно и несъзнателно отношение към детето след раждането му. А апостериори винаги може да се намерят аналогии между поведението му и поведението на майката, но е под въпрос тяхната "обективна" /за клинична да не говорим/ състоятелност и едва ли мога да се убедя, че първото е основната причина за второто.

Относно примера за загуба на родител още преди раждането на детето мога да кажа, че няма значение моментът на тази загуба - т.е. има - ако загубата е след раждането даже травмата може да е много по-силна. Значение има загубата на родител пер се, онова, което заобикаля детето като емоционална среда, година след година, в периода на интензивно трупане на впечатления на различни психични нива.

Та исках да кажа, че при подобни въпроси има голямо изкушение да се залита в разни метафизични, стереотипи, уж от гледна точка на психологията, да се търси някаква предопределеност и предсказуемост на поведенческите модели, като задължителен ефект от пренатални травматични преживявания. Не отричам, че може да се посочват примери за такива, но лично за мен не са особено надеждни.

Немога да го твърдя, според зависи.

Точно така е, както казва Романа. Дори при млади хора, които много се движат.

С това доказвам,че прераждането не е ясновидство.

Разбира се. Тото 2 второ теглене е.

Папеса Йоана била жена на римски папа,а не самата тя римски папа. Куна е била папеса

Йоана.

Личността на Папесата не е ли много спорен Или карай да върви. Марушке - ама в тоя случай май Дендро ти е конкурент, щото на практика той "позна"

Сократ не се е самоотровил.

Тургенев също става. И аз съм за "Война и мир" - има и интрижка, балове, лавсторита - изобщо става и за по-ранна възраст .

Да, трябва да призная, че и поведението на избирателите е доста идиосинкратично.

Куна,

аз говоря за липса на икономическа конкуренция, а не за липса на конкуренция изобщо. Когато имаш един хляб за пет човека, за каква икономическа конкуренция може да става дума, ако оцеляването на вида зависи и от петимата?

А при един хляб /или по-скоро дузина батати/ за пет човека, ти за каква икономика говориш

Сега изборните резултати са предопределени до 12 - 16 години напред, без да имаш ясновидски способности.

Това не е вярно. Не мисля, че има на света ясновидец, политически анализатор или компютър, който да е способен да предвижда изборни резултати в БГ. По-точно никой не би могъл да предвижда съответните участници и конфигурации преди избори. Защото са абсурдни и противоречащи на всяка нормална логика.

А и границата между допинга и "хранителна добавка" е много тънка и става все по-тънка.

А, не е така, много неточно обобщение. Ама това е оффтопик.

"Вождът" на дадената "банда"/"клан" от ловци-събирачи, когато има такъв, не притежава власт (овластеност), статус или богатство, той има само престиж (като "добро лице" и "добро име" пред другите).. Той е нещо като "пръв между равни"..Вождът има функцията на посредник, миротворец, медиатор между различните мнения, при постигане на общо решение, което е мнозинствено (консенсусно)..

Пак крайно опростенчество. В тия общества се говори, че подобни фигури нямат особено голяма власт, а не никаква изобщо. Хайде сега ми обясни тънката разлика между "статус" и "престиж." Да беше се ограничавал само в пускане на цитати, вместо да правиш такива още по-объркващи и неверни обобщения...

ПС - молба към Симпъл стюпид - мнението трудно се чете, май с цитирането има нещо.

Уж не вярвате на Марушка, но се наредихте на опашка за да питате за предишния си живот.

Е, как То любопитство и кашлица устискват ли се

Лилавке - чрез "автоматично писане" общувал Иеова с Марушка

Куна,

аз говоря за липса на икономическа конкуренция, а не за липса на конкуренция изобщо. Когато имаш един хляб за пет човека, за каква икономическа конкуренция може да става дума, ако оцеляването на вида зависи и от петимата?

Разбира се, бих я нарекла всичко друго, но не и икономическа конкуренция Или въпрос на тълкувание. Независимо от епитета, /условия за/ конкуренция има.

Когато по някакви причини няма излишъци и оцеляването върви на ръба на браснача като задоволяване само на най-базистните биологични потребности, не виждам условия за икономическа конкуренция вътре в глупата. Може да се конкурират за ресурси две групи, но вътре всичко се дели по-равно, за да оцелее групата.

Това, че се дели, не означава, че няма конкуренция. Това все пак е инстинкт, при това силен. Просто механизмите са насочени към нейното овладяване на ранен етап и към поощряване на разделянето. Като става дума за оцеляване, човек не само че може да стане самовлюбен идиот, ами направо към канибализъм може да прибегне /Иначе ясно, че с появата на излишъците настъпват сума промени/.

На това му се вика "свеж научен полъх" в темата

Мда, признавам, че теоретично има много резон в задължителното гласуване, въпреки че за мен участието в изборния процес си остава повече право, отколкото задължение. Има и практически някакъв резон, ако го отнесем към нашата политическа реалност. И все пак мисля, че това би било ако не регресивна, то поне временна мярка. И имам дълбоки съмнения, че това съществено би подобрило качеството на делегирането на управление. Може би все пак има смисъл да се въведе, за да се види какъв би бил ефектът, но задължително с други сериози реформи в областта на изборите и политическите партии.

Справката за задължителното гласуване е интересна:

http://en.wikipedia.org/wiki/Compulsory_voting