Drake

Поразрових се и мисля, че си прав, т.е. утвърждава се статуквото с едно изключение - земите на Алексий Слав. За Пловдив не намирам данни кога е превзет от латините. Калоян го превзема през 1205 г. През 1206г. има офанзива на император Анри, който стига до Анхиало (според Г.Бакалов). Между превзетите градове и крепости не се споменава Пловдив. През април 1207 г. Калоян обсажда безуспешно Адрианопол. Вероятно е присъединен от латините след смъртта на Калоян. Но има и следното сведение на Валансиен: и язди все напред срещу куманите и власите; и войската яздеше все напред ден след ден. Какво да ви разправям? [Императорът] напредваше, докато стигна при Андреанопол и щом се събраха всичките му хора, настаниха се там. Тогава се посъветваха и решиха да продължат към Влахия, за да получат помощта и силите на един високопоставен мъж, наречен Есклас, който бе във война с Бюрил (с когото бяха първи братовчеди), защото Бюрил беше отнел негови земи с предателство. От тук следва, че малко след Адрианопол е "Влахия". Мисля, че става въпрос за владенията на Слав, който при този поход става васал на Анри.

Само едно уточнение, сведението от хрониката не е за дълги копия, всъщност става въпрос за копия с дълъг връх. Т.е. кавалерийски пики (има предположение за рицарски тип оръжие). Колкото до анализа на Фружин в него липсва нещо: В резултат на битката при Филипопол, цар Борил губи владенията си в Тракия.

Всичко това си е ОТ, но ще използвам любимата ти Википедия, дано схванеш разликите: Общее количество гетайров Александра Великого, или тяжеловооруженных конников, оценивается при вторжении в Азию в 1800 под командованием Филоты до 2500 в последние годы жизни Александра. При царе ещё находился личный эскадрон (агема) в 300 всадников... Основным оружием являлось кавалерийское копье, длиной не более 3 м, если судить по изображениям. Копье держали одной рукой наперевес, когда наносили удары — поднимали над головой. Другой рукой управляли конем за поводья.Так как руки всадника заняты копьем и поводьями, щитами гетайры не пользовались.Скорее всего их панцири изготавливались из кожи или льна и подгонялись плотно под конкретного человека. По тактическому разделению конницы Асклепиодотом гетайры относились к «сражающимся вблизи» или же «копьеносцам», в то время как персидская и греческая кавалерия должны быть отнесены к типу «метателей» (дротиков) или среднему типу.Бытует распространённое заблуждение, что гетайры сражались подобно кирасирам нового времени, пробивая вражеский строй наскоком, и, сидя на спине коня, довершали дело ударами мечей. Однако средиземноморские кони были невзрачными и слабыми животными, и самые крупные из них имели массу 200 - 300 кг, так что кони ударной силой не служили, и по ходу боя всадники должны были спешиваться.Сила конницы гетайров заключалась прежде всего в личной отваге, дисциплине, хорошей управляемости и маневренности. В зависимости от обстановки они могли биться и в пешем строю.

Извинявай Фружине, но не си прочел поста ми. Рение дьо Три с 15 рицари е обсаждан в Станимака, а не в Пловдив. Граф Луи дьо Блуа не е в Константинопол, напротив той пръв започва преследването на куманите и е убит в битката край Одрин. От къде е сведението, че Борил тръгва в атака с царския отряд и последвалите събития? Надявам се не е предаването "Памет българска". Когато капеланът привърши своята проповед и показа кръста, на който нашият Господ бе приел смърт и страдание, за да изкупи своя беден народ, всички, които по заповед трябваше да се хвърлят напред, като виждаха времето и мястото, по реда си и със сведени копия пришпорваха конете и викаха “Светия гроб!” с голямо смирение. И се сблъскаха с власите и куманите, и всеки повали своя [противник] с голяма ярост. И знайте, че от този сблъсък имаше мнозина убити и ранени. А за всеки паднал вече беше невъзможно да се изправи; защото щом първите събореха някого, идваха следващите и го убиваха. 540. И щом разбраха, че битката се обръща срещу тях толкова жестоко и смъртоносно, власите и куманите побягнаха без да чакат повече, и се разпръснаха едни насам, други натам, както чучулиги пред ястреби. А другите подредени отряди също се хвърлиха [в боя], както и Никола дьо Майи и Пиер дьо Брасийо. И те препуснаха към отряда на Бюрил, който имаше хиляда и шестстотин души в свитата си

Освен различните условия, имах в предвид, че времето между двете битки е дванадесет дни и няма кога да се събере някаква голяма армия в граничния Пловдив (сбора на латинската армия е бил в Адрианопол). 514. След като императорът заповяда, никой не му противоречи. Тогава отидоха към Финепопл и бързо се настаниха. А когато шатрата на императора беше опъната, той веднага свали доспехите и сетне хапна малко сухари с вино. Така направиха и останалите (които имаха); които нямаха, трябваше да се утешат. Защото знайте добре, че в продължение на дванадесет дни не откриха нито пшеница, нито ечемик, нито вино, нито овес. И никой не трябва да се учудва, че нашите хора бяха тревожни, когато видяха през каква страна минават. Дали да вярваме на Валансиен? Всъщност, единственият извор за битката при Боруй е хронистът Анри дьо Валансиен. От кратката глава за случката край Боруй, става ясно, че след като армията на Анри достига Боруй и пренощува там, рано сутринта бива изненадана от нападение на Борил, докато само ариергарда и авангарда на латините е въоръжен, а по-голямата част от армията все още не е. Валансиен казва и, че кръстоносците "нямаше да могат да спечелят, ако сам Бог не им бе помогнал". От сведението определено не става ясно кой е победил там и как точно е приключило сражението, дори авторът на летописа прави опит да внуши, че кръстоносците са успели да победят с Божията помощ. Това е всичко,което днес ни е известно за т.н. "Битка при Боруй", която нашата историография смело приписва като победа на цар Борил над латините. За сравнението между конницата на Александър и класическата рицарската атака. Целите може и да са сходни, но само толкова. Конниците на Александър не са тежка конница и не могат да прилагат таранен удар. Яздят коне без седла и стремена, т.е. ако опитат удар с копие под мишница, използвайки масата на коня ще паднат от конете. Калоян успешно неутрализира най-силното средство на противника, а Борил не успява. Близо 40-50% от войската са кумани. Мисля не е необходимо да описвам тактиката на степните народи. Последното нещо, което могат да направят е да издържат на челен сблъсък с тежка конница. Царският отряд въпреки наличието на дълги чешки копия, също няма идея и необходимата подготовка как да противодейства адекватно.

Че турците са полуномади със слабо развито селско стопанство добре, но имат и градове, а чумата взема най-много жертви в градовете. Орхан I през 1346 г. владее Бруса(Бурса), Ефес, Никея и Никомидия.

Направи си справка във Википедия кога е битката при Боруй и кога при Филипопол и ще сам ще си отговориш. А за сражението при Боруй нека се позовем все пак на хрониките: императорът беше в Константинопол, когато го застигнаха вести, че кумани и власи[4] са навлезли в земите му и че много притесняват неговите хора. Така че императорът накара бързо да съберат войската му; и когато тя се събра, заповяда всички да излязат [от града] след него; и те изпълниха неговата заповед. Сетне императорът направи така, че пристигна с войската си при Салембри[5]; заповяда на войската да се разположи на лагер и изчака там, докато се събраха всички или почти всички. 505. Тогава императорът тръгна от Салембри и язди все напред срещу куманите и власите; и войската яздеше все напред ден след ден. Какво да ви разправям? [Императорът] напредваше, докато стигна при Андренопл и щом се събраха всичките му хора, настаниха се там. Тогава се посъветваха и решиха да продължат към Влахия, за да получат помощта и силите на един високопоставен мъж, наречен Есклас, който бе във война с Бюрил (с когото бяха първи братовчеди), защото Бюрил беше отнел негови земи с предателство. И ако успееха да получат помощта [на Есклас], щяха напълно безопасно [за самите себе си] да нападнат Бюрил. 506. Тогава императорът заповяда войската да язди [напред], защото имаше голямо желание да открие своя враг Бюрил; тъй като Йоанис, чичото на Бурил, бе убил брат му, император Бодуен, а това бе голямо нещастие за хората от Фландрия и Ено. Какво да ви кажа още? Императорът стигна до Берюа; тук пренощуваха веднъж и когато на другия ден слънцето се вдигна, Бюрил ги наближи подло и ги нападна. А от всички наши хора тогава въоръжени бяха само ариергардът и авангардът. 507. Който е бил там, можеше да ги види как упорито стрелят и се сражават едни срещу други. И понеже нашите хора още не бяха подредени, не беше чудно, че се изтощаваха повече. Защото дори всички от Романия да бяха [събрани там] срещу Бурил и неговите [хора], и дори да им бяха дошли на помощ всички от Фландрия, Франция и Нормандия, пак нямаше да могат да спечелят, ако сам Бог не им бе помогнал.

Съотношението на силите в битките при Одрин и Пловдив е приблизително еднакво. Според сведенията на хронистите латинската армия под стените на Адрианопол се състояла приблизително от около 300 френски и фламандски рицари и вероятно, 1200-1800 конни сержанти, както и приблизително още толкова венецианска войска, водена от деветдесетгодишния дож Енрико Дандоло. Срещу тях цар Калоян противопоставя 40 000 армия (голяма част от която кумани ). Ако вярваме на Вилардуен, само куманската конница е възлизала на 14 000 души и това явно не е далеч от истината, защото "Морейската хроника" свидетелства за 23 хиляди кумани в армията на Калоян. Никита Хоният разказва, че след като се увлекли в преследването на куманите, рицарите попаднали в предварително подготвени засади и клопки, при което "черен облак от скити" нападнал попадналите в устроения капан рицари и "множество скити наобиколили всеки един от тях". На 31 юли 1208 г. край Пловдив цар Борил (рядко некадърен пълководец) се опитва неуспешно да приложи същата тактика, която Калоян използва в битката при Одрин - да примами с куманската лека конница, тежковъоръжените рицари в засада. На следващият ден (1 август) Борил прави невероятната глупост да приеме бой в полето край Филипопол. При фронтална среща на двете армии, в ясен летен ден и на равен терен латините, предвождани от брата на Бодуен, император Анри провеждат класическа рицарска атака. И вземат своя реванш срещу българите. Липсата на ресурси пречи на Анри да развие успеха си. Няколко години по-късно, през 1212 г. в полето на Пелагония (Битолското поле) кръстоносната армия на регента на солунското кралство граф Бертолд фон Катценеленбоген и на Йосташ, брата на имнператор Анри, разбиват войската на Стрез и изпратените й на помощ 52 отряда на цар Борил. По-късно същата година латинските барони отново разбиват в Македония една армия на цар Борил от 24 пехотни 2 конни отряда. Впоследствие васални клетви (в случая с деспот Алексий Слав) и династични бракове (Анри се жени за дъщерята на Калоян, а Алексий Слав за дъщеря на Анри) уреждат мирните отношения между латините и надвитите българи

Да грешка е и те моля да го изтриеш! (Името от аватара ми се чете Дрейк. ). Не зная колко е бил гарнизона на Мидия, но Рение дьо Три издържа едногодишна обсада в Станимака(Асеновград) само с 15 рицари, като е освободен от маршала на Шампан и Романия и хронист на кръстоносния поход Жофроа дьо Вилардуен.

Нека да разсъждаваме малко. Първо при превземането на Константинопол цялата кръстоносна армия е с численост от около 20 000 души. От тях половината са венецианци (те май не са известни, като рицари). Имаме сведения за превозване на 4500 коня. Не всеки конник е рицар (погледнете предния ми пост). Има конни сержанти, оръженосци и др. Обикновено рицарят има един боен кон (най-ценен е дестриерът) и поне един походен кон. Най-оптимистичен вариант за общия брой на рицарите, според мен е около 1500. За сравнение в битката при Дирахий през 1081 г. Робер Гискар има 1300 нормански рицари. В битката при Хатин през 1187 г. се събира най-голямата сборна армия на Латинския Ориент, почти цялoто рицарство на Утремер - общо около 1200 рицари. По-рано, по времето на йерусалимския крал Бодуен IV Прокажения, Йерусалимското кралство е разполагало с 675 рицари, 5025 сержанти и известен брой туркопули и наемници. Графство Триполи разполагало с около 200 рицари. Ордените на Тамплиери и Хоспиталиери в Светите земи - съответно с по около 300 рицари всеки...И това е статистиката за класическия златен период на кръстоносните държави в Светите земи! Имаме битката при Одрин от 1204 г. в която според различните източници загиват 220 - 280 рицари. След битката паниката е голяма и много кръстоносци напускат империята. Следват и други битки при Сяр и Димотика. При Мосинопол е убит Бонифаций Монфератски с неизвестен брой рицари. Освен това има гарнизони в Константинопол и другите градове в Европейските и Азиатски владения. Т.е. армия от 2000 души рицари през 1208 г. в Латинската империя, която от самото си съзадаване до гибелта си страда от постоянен дефицит на военна сила е абсурд.

Мисля, че не е лошо да се изясни структурата на латинската армия. Военно-организационата единица в западноевропейските армии през феодализма е "копието". "Копията" са били различни - те са могли да бъдат: - малки кавалерийски (рицар, паж-оръженосец, 1-5 конни-сержанти с ударно или стрелково оръжие) - малки пеши (рицар, паж-оръженосец, 1-3 пеши воина, основно стрелци) - малки смесени (рицар, конник-паж, понякога конник стрелец, 2-3 пеши воина с ударно оръжие и 1-2 пеши стрелци). - големи кавалерийски (рицар, паж, 2-3 конни копиеносци (men-at-arms), 3-4 конни стрелци). - големи смесени (рицар, конник-паж, конен сержант, 2-4 пеши воини, 3-5 пеши стрелци). Това са само основните типове. Слугите не са взети под внимание. В бой пехота и конница се използвали по отделно. "Копието" от илюстрацията е от по-късно време XIV-XV век.

Не, 2000 е броят на цялата латинска армия според Анри дьо Валансиен. 1500-1800 рицари може и да е имало при обсадата на Константинопол. За сравнение в битката при Одрин, според сведенията на Вилардуен и Робер дьо Клари, са участвали около 300 рицари.

Защо не отвориш нова тема, примерно "Битката при Пловдив от 1208 г."? Сведението за 2000 рицари навярно е от Википедия. Всъщност общият брой на армията на император Анри е 2000 души, включително рицари, оръженосци, сержанти и др. В кръстоносните държави в Утремер (Светите земи) през XII в, съотношението е било 1 рицар: 4-5 конни сержанти. Анри дьо Валансиен на няколко места в хрониката си дава много ясен и прецизен разбор за броя и на двете армии в битката при Филипопол както като обща численост, така и по отделни отреди, като едно просто пресмятане потвърждава посочените и от самия летописец цифри - 2000 латини срещу 33 000 българи и кумани. 521. Тогава те тръгнаха и препуснаха срещу власите и куманите. И щом видяха орифламата[8] на императора, както и другите знаци, които бяха в отряда му, а и нашите, които бяха почти две хиляди, власите и куманите се обърнаха, без да извършат нещо повече в този момент; а нашите хора се оттеглиха назад, без да ги преследват. Все пак, ако не бяха толкова изтощени, те щяха с радост да се сражават. Ала онези се оттеглиха зад планината, а нашите се върнаха в лагера. 532. Защо да удължаваме [разказа]? Войските се доближаваха една до друга с голяма гордост и гняв. Сега нека Господ помогне на нашите, когато се хвърлят в атака. Ето го Бюрил с тридесет и три хиляди души, които е разделил в тридесет и шест отряда. И те носеха зелени копия с дълги остриета от Бохемия и идваха с голяма гордост като хора, които не зачитаха нашия император и могъществото му, а замисляха да заловят с ръцете си императора и всички, които бяха с него.

Извинявай Фружине, не зная какво си чел, но Мала Азия не е останала незасегната. Наистина липсват османски извори за чумата от 14 век, но същото важи и за български източници. При липсата им трябва ли да приемем, че българските земи не са засегнати от епидемията? Михаил Панарет в "Трапезундска хроника" посочва, че чумата пристига в Трапезунд през септември 1347 г. и трае седем месеца. Следващото сведение е за епидемиия през 1362 г.,а през 1363 г. е посочено изрично разпространение на чума сред турците. Трета вълна на епидемията има през 1380 г.: Само за сведение, смъртността от чумата от 14 век в Сирия достига 30%, а в Египет 40 %.

С риск да стана досаден, а вие освен да сте чували, дали сте чели някой от Орхонско енисейските надписи? Титлата на владетелите от Тюркския хаганат е хаган, не хан, кхан или хаааан. Ето и малко "Орхонско енисейски надписи": http://irq.kaznpu.kz/pdf/Malov_1951.pdf

Няма да е лошо ако прегледаш една по стара тема: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3465

За кой хан става въпрос ? Дали за Чингиз хан, Удегей хан или Хулагу хан? Темуджин е първият в историята владетел носещ титлата хан.

Възможно е да става въпрос за споменатите от П.Павлов "яси измаелити" - алани мюсюлмани на служба при Иван Срацимир.

Докато търсех сведения за битка през 1366 г., срещнах освен цитираното изречение и това, че второто сражение на унгарци с турци е през 1377 г. във Влашко.

Битката при Никопол от 1396 г. е сравнително добре описана от очевидец - немския рицар Ханс Шилтбергер. Данните, които той дава за войската на кръстоносците са малко по различни - 16000 души. Но има редица неща, които не съответстват на сведението предизвикало темата - първо крал Лайош умира прези 1382 г., второ между 1366 г. - 1396г. има 30 години разлика, трето Баязид е победител в сражението и най-важното е, че през 1396 г. край Никопол става битка между кръстоносци и турци.

Разглеждайки статия посветена на крал Лайош I (Nagy Lajos) в унгарски исторически сайт, попаднах на следното твърдение: " Все пак Лайош разбива турците, при първото в историята сражение между унгарски и османски войски при Nicapoli през 1366 г." However Lajos defeated the Turks when Hungarian and Turkish troops clashed for the first time in history at Nicapoli in 1366. http://www.hungarian-history.hu/lib/hunspir/hsp15.htm Търсенето с Google не ми помогна особено. Явно става въпрос за град Никопол (Nikápoly на унгарски). Някой има ли идея за каква битка през 1366 г. става дума?

В линка от предния ми пост има и цени за книги и образование, отнасящи се за Англия: Books and Education Item Price Date Source Page Monastary School L2 (approx) 1392-1393 [3] 75 per year Schoolmaster at Croyden: Board 2s/week* 1394 [2] 186 Instruction 13s 4d/year " " " Oxford: Board 104s/year 1374 " " Clothing 40s/year " " " Instruction 26s 8d/year " " " University: Minimum L2-L3/year Late 14 cen [3] 75 Student of good birth L4-L10/year " " " Fencing Instruction 10s/month Late 16 cen [8] xx 7 Books L5 (approx) 1479 [3] 76 126 Books L113 1397 [3] 77 To Rent a book .5d-1d per mid 13 cen [9] 172 pecia** * Source says 2s/day. This is not only insanely high, but the text also claims that the board was the same as at Oxford--i.e., 2s/week or 104s/year. ** A pecia is 16 columns of 62 lines of 32 letters, i.e., 31 744 letters, or about 7 500 - 8 000 words. Rental period is not specified, but I would guess a year; books were rented to be copied, and copying the Bible took 15 months

Ето някои цени от Англия през средновековието според Кенет Ходжис : http://www.luminarium.org/medlit/medprice.htm По същото време Англия все още има владения на континента и цените посочени по горе навярно не са се различавали съществено от тези във Франция.

За сребърната марка - през XIV век е била равна на 234 грама сребро. Не намерих сведния за XIII век, но ако не е била същата то вероятно е била малко по "тежка".

Мисля, че не си прочел предния ми пост до край. Броят на жителите на Константинопол е много по различен от броя на защитниците му. В случая хвалбите на Вилардуен за 20 000 срещу 400 000 нямат нищо общо с действителноста. "Константинопол е завладян: "...как следует восхвалять за это нашего Господа: ведь их всего-то было не более 20 тыс. вооруженных людей, а с Божьей помощью они одолели 400 тыс. человек или даже больше" Разбирам, че спокойно се доверяваш на Wikipedia и ако направим още една "лека справка" от същия източник за броя на противостоящите сили, ще открием следното: Кръстоносци + Венецианци 20 000 войни и 210 кораба срещу Византийци 15 000 воини и 20 кораба http://en.wikipedia.org/wiki/Fourth_Crusade Благодаря за линка, но "Завоеванието на Константинопол" го има отдавна на voslit http://www.vostlit.info/haupt-Dateien/index-Dateien/V.phtml?id=2043 OT Няма да е лошо, ако на сайта с "истинската история" поставят и истинското име на автора, който опредделено не е Виддардуэн