Drake

Фружине мисля, че преводачът ти е калпав. Ако един паша може да носи прякор Шейтан, Дюстабан или Кьосе не виждам какъв е проблема за Дебелия. И за да не бъда голословен, един император който няма нищо куманско или турско в произхода си: Карл Дебели (832-888) на турски се нарича Şişman Karl (Шишман Карл) http://tr.wikipedia.org/wiki/%C5%9Ei%C5%9Fman_Karl

Нещо не схванах. Какви бяха тия момци с чалми и копия в българския авангард? И латинската конница защо се движеше в раван?

И как се е казвала сестрата на деспот Шишман според теб? Кера Тамара е била сестра на цар Иван Шишман, а не на прадядо си деспот Шишман.

Еньо, когато прочете човек твоя пост #10 му е пределно ясно, чe до преди няколко часа ти не беше и чувал за деспот Шишман. Да припомня:

Няма да е лошо ако прочетеш първия пост и заглавието на темата, та да поспреш с OT. Не е необходимо да замазваш бисера от твоя пост #10 с щуротии за Тангра, кумани и т.н. А сега по темата. В турскоезичния нет за въпросният паша нищо не намерих, но има още един "Шишман" сердар на Лeхистан (Полша) Lehistan Serdarı Şişman İbrahim Paşa, Leopol (Lemberg) Kalesi’ni kuşattıysa da, Leh ordusunun hücumu karşısında kuşatma kaldırıldı (24 Ağustos)-1675 Имената на други паши от същото време ме убеждават, че става въпрос за Дебелия Мехмед паша: Topal Gazi Husein Paşa 1688, topal - куция Kara İbrahim Paşa 1683, кara - черния Budin Beylerbeyi Kara Mehmet Paşa 1684 Büyük Djafer Paşa 1692, büyük - големия Има и доста по-екзотични прозвища като Arap Recep Paşa-1689, Daltaban Gazi Mustafa Paşa 1698 и най-вече Şeytan İbrahim Paşa

Последните няколко поста и моя включително, нямат нищо общо с темата. Моля уважаемите модератори да ги поразчистят!

Това някакъв виц ли е? Видинският деспот Шишман от XIII век от кого си е "приел" името, защото турци по това време на Балканите май няма.

На съвременен турски Şişman се чете Шишман. На пример Adnan Şişman се чете Аднан Шишман (Финансов Директор на София Принцес Хотел). На мен ми е по-интересно защо Мехмед Нешри в своето "Огледало на света" нарича цар Иван Шишман с името Сосманоз и Сосман!?!

А не може ли да е прякор? На турски Şişman май се превеждаше, като дебел, дебелия.

Да, нарича се плагиатство. Признавам си, че в постове # 80, 88, 98 и 106 съм копипействал идеи изказни от уважаемия Кавалер без да го уточня.

Има ли някакви доказателства за наличието на подвижни мостове на валовете, като този от "реконструкцията" или той е плод на авторско вдъхновение?

Обектите за реконструиране се увеличиха. Рухна т.н. "Дом на моралиста" в Помпей... http://www.adnkronos.com/IGN/Aki/English/CultureAndMedia/Italy-Another-building-collapses-at-ancient-Pompeii-site_311333772890.html

И аз не зная как са ги наричали, но така я представя сайта на The British Museum Silver double shekel of Carthage От експозицията на същия музей, римски Aes signatum с изображение на слон от III век пр.н.е. Въпросните "кюлчета" с тегло от 1,6 кг са предшественик на монетите.

Ето още няколко монети със слонове: Сребърен двоен шекел отсечен от фамилията Барка (Испания 230 г. преди н.е.) На нумидийския цар Масинисса (240-148 г. преди н.е.)

Тотемизъм и ритуали от преди 70 000 години: http://www.archnews.co.uk/featured/3785-the-oldest-ritual-discovered.html

Пламене, хоспитаталиери и йоанити са наименования на един и същи орден, а остров Родос май не е в състава на Балканския полуостров.

Добре но през този век има няколко български и сръбски държави, та с тях списъка ще е голям: Княжество Зета, Република Рагуза/Дубровник/, Кралство Унгария/включващо Хърватско/, Венециански владения - Негропонте/о.Евбея/ и част от Далмация, Атинско дукство, Принципат Ахея/Морея, дукство Неопатра, Принципат/Княжество/ Валона, Епирско деспотство, деспотство Арта, деспотство Ангелокастро, Княжество Гирокастро, Княжество Зенебищи, Княжество Берат/Музаки, Княжество Кастриоти, Княжество Дукакини/Метохия/, Емирство/Султанат на Османските турци, владения на Ордена на хоспиталиерите в Коринт, Деспотство Ксанти(Момчил), Генуезки владения в делтата на Дунав.

Би ли изяснил какво разбираш под "микродържава"!?! Също ако не те затруднявам, изброй българските и сръбски държави и микродържави през XIV век. За останалите ще помогна.

Поразрових се и мисля, че си прав, т.е. утвърждава се статуквото с едно изключение - земите на Алексий Слав. За Пловдив не намирам данни кога е превзет от латините. Калоян го превзема през 1205 г. През 1206г. има офанзива на император Анри, който стига до Анхиало (според Г.Бакалов). Между превзетите градове и крепости не се споменава Пловдив. През април 1207 г. Калоян обсажда безуспешно Адрианопол. Вероятно е присъединен от латините след смъртта на Калоян. Но има и следното сведение на Валансиен: и язди все напред срещу куманите и власите; и войската яздеше все напред ден след ден. Какво да ви разправям? [Императорът] напредваше, докато стигна при Андреанопол и щом се събраха всичките му хора, настаниха се там. Тогава се посъветваха и решиха да продължат към Влахия, за да получат помощта и силите на един високопоставен мъж, наречен Есклас, който бе във война с Бюрил (с когото бяха първи братовчеди), защото Бюрил беше отнел негови земи с предателство. От тук следва, че малко след Адрианопол е "Влахия". Мисля, че става въпрос за владенията на Слав, който при този поход става васал на Анри.

Само едно уточнение, сведението от хрониката не е за дълги копия, всъщност става въпрос за копия с дълъг връх. Т.е. кавалерийски пики (има предположение за рицарски тип оръжие). Колкото до анализа на Фружин в него липсва нещо: В резултат на битката при Филипопол, цар Борил губи владенията си в Тракия.

Всичко това си е ОТ, но ще използвам любимата ти Википедия, дано схванеш разликите: Общее количество гетайров Александра Великого, или тяжеловооруженных конников, оценивается при вторжении в Азию в 1800 под командованием Филоты до 2500 в последние годы жизни Александра. При царе ещё находился личный эскадрон (агема) в 300 всадников... Основным оружием являлось кавалерийское копье, длиной не более 3 м, если судить по изображениям. Копье держали одной рукой наперевес, когда наносили удары — поднимали над головой. Другой рукой управляли конем за поводья.Так как руки всадника заняты копьем и поводьями, щитами гетайры не пользовались.Скорее всего их панцири изготавливались из кожи или льна и подгонялись плотно под конкретного человека. По тактическому разделению конницы Асклепиодотом гетайры относились к «сражающимся вблизи» или же «копьеносцам», в то время как персидская и греческая кавалерия должны быть отнесены к типу «метателей» (дротиков) или среднему типу.Бытует распространённое заблуждение, что гетайры сражались подобно кирасирам нового времени, пробивая вражеский строй наскоком, и, сидя на спине коня, довершали дело ударами мечей. Однако средиземноморские кони были невзрачными и слабыми животными, и самые крупные из них имели массу 200 - 300 кг, так что кони ударной силой не служили, и по ходу боя всадники должны были спешиваться.Сила конницы гетайров заключалась прежде всего в личной отваге, дисциплине, хорошей управляемости и маневренности. В зависимости от обстановки они могли биться и в пешем строю.

Извинявай Фружине, но не си прочел поста ми. Рение дьо Три с 15 рицари е обсаждан в Станимака, а не в Пловдив. Граф Луи дьо Блуа не е в Константинопол, напротив той пръв започва преследването на куманите и е убит в битката край Одрин. От къде е сведението, че Борил тръгва в атака с царския отряд и последвалите събития? Надявам се не е предаването "Памет българска". Когато капеланът привърши своята проповед и показа кръста, на който нашият Господ бе приел смърт и страдание, за да изкупи своя беден народ, всички, които по заповед трябваше да се хвърлят напред, като виждаха времето и мястото, по реда си и със сведени копия пришпорваха конете и викаха “Светия гроб!” с голямо смирение. И се сблъскаха с власите и куманите, и всеки повали своя [противник] с голяма ярост. И знайте, че от този сблъсък имаше мнозина убити и ранени. А за всеки паднал вече беше невъзможно да се изправи; защото щом първите събореха някого, идваха следващите и го убиваха. 540. И щом разбраха, че битката се обръща срещу тях толкова жестоко и смъртоносно, власите и куманите побягнаха без да чакат повече, и се разпръснаха едни насам, други натам, както чучулиги пред ястреби. А другите подредени отряди също се хвърлиха [в боя], както и Никола дьо Майи и Пиер дьо Брасийо. И те препуснаха към отряда на Бюрил, който имаше хиляда и шестстотин души в свитата си

Освен различните условия, имах в предвид, че времето между двете битки е дванадесет дни и няма кога да се събере някаква голяма армия в граничния Пловдив (сбора на латинската армия е бил в Адрианопол). 514. След като императорът заповяда, никой не му противоречи. Тогава отидоха към Финепопл и бързо се настаниха. А когато шатрата на императора беше опъната, той веднага свали доспехите и сетне хапна малко сухари с вино. Така направиха и останалите (които имаха); които нямаха, трябваше да се утешат. Защото знайте добре, че в продължение на дванадесет дни не откриха нито пшеница, нито ечемик, нито вино, нито овес. И никой не трябва да се учудва, че нашите хора бяха тревожни, когато видяха през каква страна минават. Дали да вярваме на Валансиен? Всъщност, единственият извор за битката при Боруй е хронистът Анри дьо Валансиен. От кратката глава за случката край Боруй, става ясно, че след като армията на Анри достига Боруй и пренощува там, рано сутринта бива изненадана от нападение на Борил, докато само ариергарда и авангарда на латините е въоръжен, а по-голямата част от армията все още не е. Валансиен казва и, че кръстоносците "нямаше да могат да спечелят, ако сам Бог не им бе помогнал". От сведението определено не става ясно кой е победил там и как точно е приключило сражението, дори авторът на летописа прави опит да внуши, че кръстоносците са успели да победят с Божията помощ. Това е всичко,което днес ни е известно за т.н. "Битка при Боруй", която нашата историография смело приписва като победа на цар Борил над латините. За сравнението между конницата на Александър и класическата рицарската атака. Целите може и да са сходни, но само толкова. Конниците на Александър не са тежка конница и не могат да прилагат таранен удар. Яздят коне без седла и стремена, т.е. ако опитат удар с копие под мишница, използвайки масата на коня ще паднат от конете. Калоян успешно неутрализира най-силното средство на противника, а Борил не успява. Близо 40-50% от войската са кумани. Мисля не е необходимо да описвам тактиката на степните народи. Последното нещо, което могат да направят е да издържат на челен сблъсък с тежка конница. Царският отряд въпреки наличието на дълги чешки копия, също няма идея и необходимата подготовка как да противодейства адекватно.

Че турците са полуномади със слабо развито селско стопанство добре, но имат и градове, а чумата взема най-много жертви в градовете. Орхан I през 1346 г. владее Бруса(Бурса), Ефес, Никея и Никомидия.

Направи си справка във Википедия кога е битката при Боруй и кога при Филипопол и ще сам ще си отговориш. А за сражението при Боруй нека се позовем все пак на хрониките: императорът беше в Константинопол, когато го застигнаха вести, че кумани и власи[4] са навлезли в земите му и че много притесняват неговите хора. Така че императорът накара бързо да съберат войската му; и когато тя се събра, заповяда всички да излязат [от града] след него; и те изпълниха неговата заповед. Сетне императорът направи така, че пристигна с войската си при Салембри[5]; заповяда на войската да се разположи на лагер и изчака там, докато се събраха всички или почти всички. 505. Тогава императорът тръгна от Салембри и язди все напред срещу куманите и власите; и войската яздеше все напред ден след ден. Какво да ви разправям? [Императорът] напредваше, докато стигна при Андренопл и щом се събраха всичките му хора, настаниха се там. Тогава се посъветваха и решиха да продължат към Влахия, за да получат помощта и силите на един високопоставен мъж, наречен Есклас, който бе във война с Бюрил (с когото бяха първи братовчеди), защото Бюрил беше отнел негови земи с предателство. И ако успееха да получат помощта [на Есклас], щяха напълно безопасно [за самите себе си] да нападнат Бюрил. 506. Тогава императорът заповяда войската да язди [напред], защото имаше голямо желание да открие своя враг Бюрил; тъй като Йоанис, чичото на Бурил, бе убил брат му, император Бодуен, а това бе голямо нещастие за хората от Фландрия и Ено. Какво да ви кажа още? Императорът стигна до Берюа; тук пренощуваха веднъж и когато на другия ден слънцето се вдигна, Бюрил ги наближи подло и ги нападна. А от всички наши хора тогава въоръжени бяха само ариергардът и авангардът. 507. Който е бил там, можеше да ги види как упорито стрелят и се сражават едни срещу други. И понеже нашите хора още не бяха подредени, не беше чудно, че се изтощаваха повече. Защото дори всички от Романия да бяха [събрани там] срещу Бурил и неговите [хора], и дори да им бяха дошли на помощ всички от Фландрия, Франция и Нормандия, пак нямаше да могат да спечелят, ако сам Бог не им бе помогнал.