Drake

Оказа се че статията на Шлюмберже съвсем не е игнорирана. Напротив, Никола Мушмов (1869-1942 г.) в своята книга “Монетите и печатите на българските царе” издадена през 1924 година, започва именно със Стратилат Сермон глава VIII ОПИСАНИЕ НА МОНЕТИТЕ, като продължава с резюме на статията на Шлюмберже. My link На стр.66-67 от книгата на Мушмов може да се и види графичното изображение на монета на Стратилат Сермон.

За мен също бе много странно, че въпросната статия е напълно игнорирана до сега. В сръбски исторически форуми и сръбската Wikipedia се повтаря едно доста мъгливо сведение за мястото където са намерени монетите:

Преди няколко дни прочетох статия озаглавена "ВИЗАНТИЙСКИЯТ МОНЕТЕН МАТЕРИАЛ В ПЪРВАТА И ВТОРАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА" и в нея ме озадачи следния пасаж: My link Интересно за мен бе, че подобно твърдение се изказва доста по рано от Стивън Рънсиман в неговата "История на Първото българско царство" : My link В бележките под чертата под номер [66] е упоменат някй си Schlumberger. Въпросният господин е Густав Шлумбергер и за него от английската Wikipedia e записано следното: За съжаление френският език е Terra incognita за мен и единственото, което намерих е, че Густав Шлумбергер пише студиа озаглавена "Monnaies d'or d'un chef bulgare du XIe siècle, Sermon, gouverneur de Sirmium" през далечната 1877 г. My link Отново в английската Wikipedia се твърди, че въпросните златни монети на Сирмон имат гръцки надпис подобен на медальона на Омуртаг.

Пръстен със сапфир принадлежал на англо-саксонски аристократ или викингски лидер е открит с металотърсач на около шест мили южно от Йорк. ring belonged to anglosaxon or viking royalty

Ами проф.В.Бешевлиев в "Прабългарски епиграфски паметници" има малко по-различна теза: Има и граничен надпис открит край с. Наръш (сега Неа Филаделфия на двадесетина километра от Солун), от времето на цар Симеон:

Извинявам се не видях поста на алобагатур и се получи повторение. Ростислав е първороден син на Михаил Всеволодович (1179 — 20.9.1246г.) и едва ли е бил изпратен в България през 1218 г.

Глишев от къде е това сведение за Ростислав Михайлович? Според руските автори въпросният княз за пръв път се появява на Балканите през 1243 г. като бан на Мачва и унгарски васал.

Котев не е лошо да си припомниш предисторията на конфликта, може и от същите Фулденски анали или от тук: My link

Котев погледни в LIBI T.II тук най-долу: My link В ничия земя не се поставят български управители.

Границите през Средновековието са силно променлива величина, но все пак би ли могъл да обясниш как може да се отиде в Белград от Моравия без да се пресече река Дунав или река Драва? България губи владенията си в Панония още в първите години на царуването на Борис I. Не е лошо да се познават изворите преди да се правят подобни заключения. Ако България никога не е владеела част от Панония, тогава във Фулденските анали нямаше да е записано следното: ...Bulgari in Pannonia rectores suos constituunt 827. Interea Bulgari Sclavos in Pannonia sedentess, misso per Dravum navali exercitu, ferro et igne vastaverund, et expulsis eorum ducibus, Bulgaricos super eos rectores constituerunt... За владеенето на Карпатите не, но пък има сведение което се тълкува като доказателство за контрол над Южна Трансилвания. Арнулф Немски изисква от Владимир Расате да спре износа на сол за Великоморавия.

Само за един от додекаедрите намерих конкретна информация, но нещо не се справям с езика на Гьоте.

Случва се макар и рядко. Аз питах как са прали римляните, автоматичната пералня май не е била на мода тогава.

Ако правилно съм разбрал идеята ти, то додекаедърът е служел като основа на своеобразен ароматизиран сапун? Добре но защо отворите трябва да са с различен диаметър? Честно казано не съм много на ясно как се е перяло по това време. Ако някой може да даде линк (желателно на английски или руски) с описание на процеса!

Владетелите на Мерсия секат монети и между запазените екземпляри са едни от най-оригиналните намирани на територията на Великобритания. Златният динар на крал Оффа (Offa) 773-796 г. съхраняван в The British Museum е имитация на динар на халиф Ал Мансур. Любопитна е комбинацията на арабски и латински текст на едната страна на монетата. Друг интересен тип монети са тези на кралица Cynethryth (как ли се произнася, може би Кинедрид?) съпруга на крал Оффа. Аз поне не се сещам друг подобен случай в Западна Европа - крал и кралица, които са съпрузи да секат отделни монети по едно и също време. Златният манкус на крал Coenwulf (Кенвулф?) 796-821 г. е една от най-запазените и прецизно изработени монети от ранното Средновековие. На реверса има флорален мотив за който не намерих информация. На пръв поглед се сещам за четирилистна детелина, но може би Глишев има по-добро обяснение.

Не отворите са с различен диаметър. Открити са на територията на Франция, Белгия, Холандия, Люксембург, Великобритания, Германия, Швейцария, Австрия и Унгария. Периодът е II - III век.

А ето и една хипотеза за използването му като астрономически уред определящ оптималната дата за сеитба. My link От нея не ми стана ясно каква е "връзката" на римската армия със сеитбата на жито.

Намерените додекаедри са с размери между 4 - 11 см (диаметър на сфера) и 13 от тях са открити в близост до военни обекти от епохата, но има и един открит заедно с останките на млада жена.

Да най-често срещаната теория е, че представлява модел на вселената, но си мисля, че може би е нещо по-просто все пак са намерени повече от 100 предмета.

Странен предмет с форма на додекаедър е намиран многократно в Западна Европа на територия влизала в състава на Римската империя. Находките се датират от II и III век. Срещат се премети изработени от бронз или камък. На всяка една от неговите дванадесет стени е пробит отвор, а сърцевината му е куха. Отворите са с различна големина. Всеки връх, където се срещат три стени завършва със сфера. Предназначението му не е установено със сигурност. Има ли някой идея за какво може да е служел? My link

Присъединявам се към констатацията на Warlord - предколониалните държави са много повече от показаните на картата. На Източното африканско крайбрежие от Етиопия до Велико Зимбабве не е показана нито една държава, а това е много странно. Преселници от Шираз купуват остров Килва (съвр. Танзания) през X век и създават едноимения султанат. Още през XI век султаните на Килва разширяват владенията си на континента, като образуват своебразна конфедерация от със съществуващите повече от 15 градове-държави, като Малинди(съвр. Кения), Пемба, Занзибар, Коморо, Софала(съвременен Мозамбик), а през XV век имат бази и на остров Мадагаскар. Султаните на Килва секат собствени монети от XI век (бронзови, сребърни и златни), строят внушителни дворци и джамии. От XIII до XVI век търговците от Килва търгуват със злато, сребро, перли, парфюми, китайски порцелан, глинени съдове от Арабия и персийски глинени съдове. През XVI век португалците слагат край на държавата на "черните маври" На север от територията контролирана от Килва са се намирали градове-държави, като Барава, Могадишо и др. Последните както и по-голямата част от съвременна Сомалия през XIV век влизат в състава на султаната Аджураан.

Мисля, че в поста на уважаемия ник1 се дава доста погрешна картина за икономиката на Сицилия от XI век. Колкото до големите градове в средновековна България, то сравнението им с Кордоба или Палермо (втори и трети в Европа по големина на населението през XI век) е меко казано неуместно.

Основателите на египетската цивилизация не са негри. По времето на Херодот между египтяните вече има, както мулати така и негри. Черните африканци създават градове държави на територията на днешен Судан, а именно Куш, Напата, Мерое и Нубия. По време на XVIII династия египтянните достигат четвъртия праг на Нил и завладяват нубийците. Местните най-грубо казано се "египтизират". По време на XX династия нубийците отново са независими. През 728 г.пр.н.е. нубийския владетел Пианхи (Piye) завладява Египет и става първия черен фараон. Той основава XXV династия (още черни фараони), която управлява Египет до завладяването му от Асирия общо 75 години.

Топлата вода в случая е съвсем специфичния им начин за атака. Той не е патент на латините. Съвсем вероятно е да познат от античноста, но май никъде не е документирано използването му от друга тежка конница. Обикновено се посочват норманите от XI век и съседите им французи за първопроходци.

За броя на рицарите разгромили царският отряд, най-добре е да коментира Сантияго. За разликата от битките при Никопол и Варна - и при двете сражения турците подготвят предварително терена на бойното поле, така че рицарите да не могат да използват най-силното си оръжие- класическата рицарска фронтална атака. При Никопол се използват забити в земята заострени колове, а и атаката на кръстоносците не е координирана. Първи атакуват бургундските рицари и спират при коловете..., повечето се спешават за да продължат боя, а част от бягащите обратно коне без ездачи деморализират в известна степен останалите кръстоносци. При Варна предварително се копаят траншеи и вълчи ями, основно около позициите на еничарския корпус. В резултат от атакуващите 500 коронни рицари вблизост до султана достига крал Владислав и шепа телохранители. Нашите хора нещо ги е домързяло или не са се сетили да предприемат малко изкопна дейност. Ами в първият цитат, който посочих са точно такива и се бият за Олег Святославич, а втория отразява тяхно нападение над Киевското княжество.

Ами май не е много вярно, т.е. воюват си когато им изнася: