Drake

Как са се произнасяли през единадесети век норманските имена ми е трудно да кажа. Аз използвам френското им произношение. Трима от най-изявените лидери на норманите през същия век сами определят себе си и поданиците си като франки, а именно дук Гийом(Вилхелм Завоевателя), Боемунд и принца на Капуа Ришар (Ричард/Рикардо). Любопитен момент е, че в началото на единадесети век старонорвежки на територията на Нормандия се говори само в гр. Байо. За българите в армията на Маниак пише Дж. Норуич без да посочва източник. За Мелус - среща се още, като Мело, Мелес, Мелле. В Annales Barenses в сведението за Мелус се срещат Mele и Ismael. Последното поражда спекулации за арабски произход на въпросният бунтовнически лидер.

Сицилийската експедиция на Георги Маниак През същата 1038 г., император Михаил IV Пафлагон решил да предприеме голям поход срещу арабите в Сицилия. Армията под командването на един от най-добрите по това време ромейски пълководци Георги Маниак, включвала внушителен отряд варяги с предводител Харолд Сигурдсон (по известен с прозвището Хардрада), части от европейските теми, в това число много българи , а също и отряд от лангобарди, и гърци от тема Апулия. За главнокомандащ на флота бил назначен някой си Стефан по известен на съвременниците си, като съпруг на сестрата на паракимомена Йоан Орфанотропос и на император Михаил IV. Неговата задача освен транспортирането на експедицията била и морска блокада на арабските пристанища в Сицилия. Принц Гаймар Салернски изпратил сборен отряд от лангобарди и нормани под предводителството на лангобарда Ардуин (Hardoinus) в помощ на сицилийската експедиция. Според източниците само норманите били 300 души, като между тях и тримата братя Отвил. В хода на военната кампания 1038 – 1040 г. били превзети Месина, Ромета, Сиракуза и спечелено сражение при Тройна. Гийом д’Отвил се прославил в сраженията, а след като убил в единоборство емира на Сиракуза получил прозвището „Желязната ръка” (Bras-de-fer). Норманските хронисти превъзнасят заслугите на сънародниците си и според тях едва ли не, ромеите се появявали на бойното поле, когато битката е приключила , само за дележа на плячката. След превземането на Сиракуза възникнал конфликт между норманите и Георги Маниак. Градът не бил разграбен, тъй като по-голямата част от населението били православни елинофони . Последното не попречило на Маниак да отмъкне мощите на свeта Лучия и да ги изпрати в Константинопол, като дар за императора. Норманите не получили подобаваща отплата за услугите си, а командирът им Ардуин бил публично бичуван (по заповед на Георги Маниак) след опит да договори по-голямо възнаграждение. Последното било възприето, като жестоко унижение за целия корпус от Салерно, след което норманите заедно с лангобардите напуснали ромейската армия и се върнали на континента. Свирепият и избухлив нрав на Маниак се проявил и в отношенията му с командира на флота Стефан. Последният бил обвинен, че се провалил с блокадата на Сицилия и при възникналия спор Маниак собственоръчно го пребил. Орфанотропос реагирал много скоро - Георги Маниак бил отзован в Константинопол, обвинен в измяна и хвърлен в тъмница. Приемникът му - евнух на име Василий се оказал изключително некадърен пълководец и експедицията звършила с провал.

Информацията, която имам не е особено изчерпателна: Мелус или Мелес (Meles Barensis) е ломбардски благородник роден е около 970 г. През 1009 г. заедно с шурея си Датус застават начело на бунтовниците в Бари. Въстанниците превземат града и убиват ромейския катепан Йоан Куркуас (от арменски произход). Мелус превзема Асколи, Трани и Битонто през следващата 1010 година, а също побеждава ромеите при Битето и Монтепелозо. През 1011 г. новоназначеният катепан Василий Аргир Месардонит обсажда Бари в продължение на два месеца и успява да подкупи няколко гърци живеещи в града, да отворят вратите на крепоста. На 11 юни Бари е превзет. Мелус намера убежище в двора на принц Гаймар III Салернски, а съпругата и сина му Аргир (Аргирус) са пленени и отведени в Константинопол.

Благодаря! Бях пропуснал темата ти "Кратка норманска хроника" и ще наваксам. Глишев би ли ми препоръчал някакъв превод (английски или руски) на Annales Barenses?

Статията е компилация от произведения на Дж.Дж.Норуич, Д.Ч.Дъглас и др. Първото норманско владение в Италия В началото на XI век Южна Италия била раздробена между лангобардските княжества на Салерно, Беневенто, Капуа, дукство Неапол, градовете-държави Гаета и Амалфи, и ромейския катепанат Италия. На тази сравнително неголяма територия се сблъскали интересите на три империи, две форми на християнското вероизповедание и исляма, а освен това била подложена и на непрестанни пиратски рейдове от “сарацини” имащи бази на владяната по това време от араби Сицилия. Всичко това, както и липсата на значителна военна сила, направили страната много привлекателна за авантюристи, изгнанници и откровени престъпници от пренаселеното дукство Нормандия. През 1016 г. група нормански поклонници в Монте Гаргано (пещера-светилище на Архангел Михаил), били посрещнати от някой си Мелус от Бари. Лангобардският благородник (ръководител на неуспешно въстание от 1009-1011 г.) ги убеждавал, че с помощта на опитни нормански воини, бунтовниците от Апулия лесно можели да изгонят ромеите от Южна Италия, а при това „съюзниците” щели да бъдат подобаващо възнаградени. Поканата получила възсторжен отзив в Нормандия. През лятото на следващата 1017 г. първият отряд от около 250 нормани съставен от младши синове на рицари и дребни земевладелци, професионални наемници, бегълци от правосъдието и всякаква паплач, преминал река Гариляно на път за Капуа и се обединил с лангобардите на Мелус (Потомците на викингите на Хролф (Роло) „Пешеходеца” и жителите на Нейстрия били много добри кавалеристи, говорели особен френски диалект и се самоопределяли като франки). Сборната армия се отправила към Апулия. Първото сражение при Аренула завършило без ясен победител, но повдигнало духа въстаниците. В следващите две битки при Чивитате и Вакариция, лангобардско-норманските отряди победили ромейската армия, която била предвождана от катепан Лъв Торникий Контолеон. До края на август 1018 г. Мелус вече контролирал територията между река Форторе на север и град Трани на юг, а мечтата му за независима Апулия изглеждала осъществима. По същото време император Василий II приключил със завоеванието на България и можел да обърне по сериозно внимание на бунта в Апулия. През септември 1018 г. новият катепан на Италия, Василий Бойоанес (Βασίλειος Βοϊωάννης) получил значителни подкрепления, в това число и голям отряд от императорската варяжка гвардия (Според едно любопитно твърдение на доц. Пламен Павлов, катепан Бойоанес е бил българин на ромейска служба на име Василий Боян). През октомври двете армии се срещнали при Кана. Силите били неравностойни. Ромеите били толкова многобройни, че според думите на Аматус Монтекасински (Amatus Casinensis): „... гърците се роели на полето, като пчели излетели от кошер ...”. Лангобардите се сражавали храбро и упорито, но претърпели пълен разгром. Малцина се спасили под водачеството на Датус (шурей на Мелус). Самият Мелус успял да избяга в Папската област. По късно бил радушно приет в двора на император Хайнрих II, който през 1020 г. го провъзгласил за дук на Апулия. Без да получи някаква реална помощ освен празна титла, няколко месеца по късно Мелус починал. Норманите също понесли големи загуби при Кана. Оцелелите от битката (според някои източници, само 10 рицари) се оттеглили в Кампания, където избрали за свой предводител (princeps agminis) Райнулф Дренго (Rainulf Drengot). След като, възстановил загубите с новопристигнали воини от Нормандия, Райнулф предложил услугите на отряда си на Пандулф IV принц на Капуа. Друга група нормани постъпили при неговия зет и съперник – принца на Салерно Гаймар III. Не останали по назад и владетелите на Неапол, Амалфи и Гаета. По това време, катепан Бойоанес издигнал нова крепост - Троя в Апулия, пазеща прохода през Апенините и поставил в нея голям нормански гарнизон. През следващите десетина години продължил един постоянен приток на нормански наемници. Често нормански отряди се сражавали едни срещу други за различни каузи, като тези от страната на победителя, обикновено се застъпвали за победените си сънародници. След битката при Кана, владетелите на Капуа и Салерно побързали да признаят върховенството на ромейския император. Примерът им, бил последван от настоятеля на манастира Монте Касино. Принц Пандулф дори изпратил като дар ключовете на столицата си в Константинопол. Това определено не се понравило на папа Бенедикт VIII, още по-малко на неговия братовчед - императора на Свещената Римска империя. Немският император Хайнрих II събрал огромна армия (30 000 - 45 000 души) за поход към Италия в началото на 1022 г. За по-лесно управление и снабдяване с продоволствие войската била разделена на три части, ръководени от архиепископа на Кьолн Пилгрим, патриарха на Аквилея Попо и самия император. Корпусът на Пилгрим преминал през западна Италия, Папската област и през март обсадил Капуа. Жителите на града (а според някои автори, норманският гарнизон) недолюбвали владетеля си и сами отворили вратите на крепоста. Принц Пандулф бил пленен и изпратен в тъмница в Бамберг, а Капуа предаден във владение на графа на Теано. Последвала обсада на Салерно. Поданиците и норманската гвардия на Гаймар се сражавали мъжествено и нямали никакво намерение да се предават. След обсада продъжила повече от месец, било сключено примирие. Като взел достатъчно заложници, архиепископ Пилгрим повел армията си през Беневенто към Троя. Другите два корпуса се обединили в началото на март край Сполето, централна Италия. Без да дочакат архиепископа на Кьолн на 12 април достигнали Троя. Обсадата на ромейската крепост продължила три месеца без особен успех (според Дж. Норуич). В края на юли, тормозената от жега и малария, деморализирана армия на Хайнрих II поела обратния път към Германия. И ако за двете империи резултатът от конфликта бил равен, то авантюристите от Нормандия определено спечелили. В крепостите по границата с Апулия, както и на застрашеното от сарацини крайбрежие, по заповед на Хайнрих II били наети нормански отряди. През 1024 г. новият немски император Конрад II освободил принц Пандулф. „Вълкът от Абруцо” се завърнал в Италия и поискал помощ от зет си принц Гаймар, от ромейския катепан Бойоанес и разбира се от Райнулф Дренго, за да си върне Капуа. Обсадата продължила 18 месеца и през май 1026 г. градът се предал. На следващата година катепан Бойоанес бил отзован в Константинопол и това положило началото на упадъка на ромейския катепанат Италия. През същата 1027 г. починал принц Гаймар III, а Пандулф Капуански станал васал на император Конрад II. „Вълкът от Абруцо” заедно с норманите на Райнулф нападнал Неапол, който бил владение на ромейски васал - дук Сергиус IV и в началото на 1028 г. го превзел. Това завоевание, както и практическия контрол върху Салерно (управляван от сестра му, като регент), направило Пандулф най-силния владетел в Южна Италия. Новото съотношение на силите противоречало на интересите на норманите. Райнулф Дренго, като водач на най-голямата и силна група наемници, много скоро осъзнал това. Време било смяна на работодателя. Сключен бил нов контракт, този път с дук Сергиус, а след това проведена успешна съвместна акция. В резултат на което през 1029 г. Сергиус IV възстановил власта си в Неапол. За да закрепи съюза с норманите, дук Сергиус дал сестра си за жена на Райнулф и граничната област Лаворо в зестра. През 1030 г. била построена крепостта Аверса и с това на картата на Италия се появило първото норманско владение. Аверса била с много изгодно разположение - от нея можело да се оказва влияние над Капуа, Неапол и дори Салерно. Райнулф, за чиито „услуги” имало непрекъснато търсене, прекрасно се възползвал от ситуацията. След четири години (веднага след смъртта на съпругата си) изоставил дука на Неапол и станал васал на Пандулф Капуански, като взел за жена племеницата му. През 1035 г. трима от общо 12-те синове на дребния нормански земевладелец Танкред д'Отвил (човек с неблагорден произход, според Ана Комнина или сеньор на десет рицаря според Аматус Монтекасински), а именно Гийом, Дрого и Онфруа пристигнали в Аверса и постъпили на служба при принца на Капуа под непосредственото командване на Райнулф Дренго. „Вълкът от Абруцо” не се радвал дълго на лоялноста им. През 1036 г. принц Гаймар IV Салернски нападнал земите на вуйчо си Пандулф и Райнулф Дренго преминал на страната на Салерно с лекота, шлифована от постоянна практика. В началото на 1038 г. в конфликта се намесил и немският император Конрад II. Пандулф Капуански бил разгромен и избягал в Константинопол, където го хвърлили в тъмница. Принц Гаймар се договорил с императора на Свещената римска империя, да утвърди правата на Райнулф над Аверса със съответна титла и едновременно с това, да го направи васал на Салерно. През лятото на 1038 г. Райнулф Дренго получил от император Конрад II копие и знаме, като граф на Аверса...

От един друг форум могат да се видят снимки и възстановка на въпросната трикорабна базилика. Възстановка на катедралния храм на средновековния Дръстър, епископски - ІХ в., патриаршески - Х в., митрополитски -ХІ - XIV век Примерна възстановка на епископската и патриаршеска резиденция на Дръстър X век И малко информация за базиликата от ст.н.с. д.и.н. Георги Атанасов:

Освен мол в Дуросторум, според Б.Димитров има изграден и петзвезден хотел с хеликоптерна площадка Петзвезден хотел погреба крепост

Явно не си отворил линка, който дадох та за това ще цитирам страницата на Регионален исторически музей Силистра: Не е лошо да посочиш и автора на цитираната от теб книга("Дуросторум- непревземаемата крепост на последния римлянин"). А ако прочетеш първият си пост то изглежда, че "непревземаемата" крепост е превземана поне 6-7 пъти преди раждането на Аеций.

Според РИМ Силистра площа на крепостта е около 45 декара. кастела на Дунавския бряг има трапецовидна форма с площ около 45 декара

Нищо не намерих за българи в Мангуп. Най-често в руските сайтове се посочва следното: "Население княжества состояло из потомков тавров, скифов, сарматов, аланов; в городе жили также греки и караимы, в небольшом количестве армяне и татары, принявшие христианство". Някъде срещнах да се споменават и кримски готи.

Заповядай Основание государства Феодоро Первые князья Феодора, правительница Сугдеи Джихад Тамерлана Расцвет и гибель государства Феодоро Династия Гаврасов Культура и искусство Средневековой Таврики

Браво на Николай Гергов! И нещо за последния абзац - монголите се появяват на Балканите през 1241 г., а в България през 1242 г. Андроник І Комнин е император от септември 1183 г. до 12 септември 1185 г., а Исак ІІ Ангел от 12 септември 1185 г. до 8 април 1195 г. и от 1 август 1203 г. до 25 януари 1204 г. Не съм сигурен дали при възстановяването си на трона Исак ІІ Ангел сече изобщо някакви монети (заедно със сина си Алексий IV Ангел се е опитал безуспешно да събере 200 000 марки сребро за кръстоносците). Прави впечатление, че в статията не се споменават монети от Алексий ІІІ Ангел, както и от Иван Асен ІІ, и ако това е вярно то "монголската" версия определено издиша. По-вероятно "заможното семейство" да е закопало съкровището в земята при бягството си от ... българите.

Походът на Амедей Савойски по-скоро зачерква всякаква възможност за общи действия между българи и ромеи. Друг е въпросът, какви военни и финансови ресурси са имали владетелите им по това време за организиране на съвместна военна акция.

Още нещо изглежда се забравя от колегите - какъв тип войска са акънджиите. Някой да може ли да обясни как лековъоръжените тюркменски конни стрелци превземат каменните крепости на Балканите!?! Да припомня колко време е било необходимо за превземането на ромейските крепости на Малоазийския бряг от османците, когато армията им все още е племенно опълчение.

Мисля, че последното изречение визира акънджиите, но освен тях османците имат спахии, пехотен корпус яя, азеби и еничари. Спахии османците, а и другите емирства и бейлици в Анатолия имат доста по рано от 1402 г. Еничарският корпус се създава през 60-те години на XIV век. За пръв път еничари се споменават в сражението при Косово поле, а в битката при Никопол (1396 г.) взимат решително участие.

През 2004 г. BBC направиха научно-популярен филм представящ теорията за откриване на Америка от солутрийците. Ето и статия към него от BBC Scince & Nature(малко е досаден увода с възсторжения патос и повторенията) My link a тук е преведена на български My link

Солутрийската култура се развива на територията на Франция и Испания и характерните за тази култура кремъчни оръдия на труда

За мормоните не знам, но доста специалисти се подиграваха на авторите на тази теория преди две-три години.

В днешния брой на "The Independent" има статия озаглавена New evidence suggests Stone Age hunters from Europe discovered America. Въпросното доказателство са археологически находки, направени от международен екип от учени в шест района на източното крайбрежие на САЩ. Става въпрос за голям брой каменни оръдия на труда, изготвени по европейски образец и датиращи отпреди 19-26 хиляди години. Повечето артефакти от този период са открити в щатите Мериленд, Пенсилвания и Вирджиния. Според химическият анализ на оръдията на труда, то те са били изработени от кремък, който се среща на територията на днешна Франция. Stone Age huntrs from Europe discovered America

Телата на 21 германски войници, погребани живи в напълно запазено укритие от първата световна война, бяха открити 94 години след смърта им. Масовият гроб е открит на 5.5 метра под повърхноста при изкопни работи за строж на нов път край градчето Карспах в източна Франция, област Елзас. 90 метровият окоп е бил засипан с кал след две преки попадения на 18 март 1918 година. Освен останките на воините са открити и много добре запазени ботуши, каски, оръжия, бутилки, очила, портфейли, лули, табакери, книги и дори вестници. Археологът Мишел Ландолт ръководещ разкопките, прави сравнение с Помпей в статия от Греъм Смит, жураналист от Mail Online. My link

Добре запазен римски меч заедно с кожена ножница, бе открит от израелски археолози при изследване на дренажен канал, започващ от къпалнята Силоам и свързващ града на Давид с Храмовия хълм в Ерусалим. Възрастта на меча, принадлежал на римски легионер, се определя на близо две хиляди години. Според археолозите, мечът е загубен по време на разрушаването на Втория Храм през 66 г. от н.е. Освен меча, са разкрити дренажен тунел, който е бил използван от евреите като убежище, като върху една от стените има рисунка на менора, която има само пет свещи. A sword in a scabbard that belonged to a Roman soldier

В този аспект списъкът с "крепости с голямо значение" ще набъбне значително. Но ако се погледне от малко по-различен ъгъл и изброим кои крепости поне веднъж в историята си са изпълнили предназначението си, тоест да защитят града, пътя, населението и т.н. от чужда армия, то нещата ще изглеждат доста по-различни. За ПБЦ това са Дръстър (ако не греша, цар Симеон след поражение от маджарите е обсаден там), Сердика (неуспешна обсада на Василий II през 986 г.) и Перник (две провалени обсади на Василий II през 1004 г. и през 1016 г.). За ВБЦ това са Ловеч (обсадата на Исак II Ангел през 1187 г.) и Варна(неуспешна обсада на Амедей Савойски през 1366 г.). Това измества доста темата, но от друга страна крепост с голямо стратегическо значение, която е превземана от всеки, който я обсади изглежда малко абсурдно.

Глишев добре е да си местен патриот, но защо забрави неуспешната обсада на Сердика водена от Василий II преди битката при Траянови врата? Освен Сердика/Средец или София/ друга значима крепост е Дръстър, а за известен период от време и Белград.

Крепостта на мястото на Варна се казва също Варна.

Одесос през Първо и Второ Българско царство ?!? Нещо си се объркал. През посочения от теб период, такава крепост несъществува.