Drake

Не, дори и да е имало такива във Варненския гарнизон то все пак става въпрос за обсада на крепост. Идеята ми е за сражение с унгарците, които ако не греша също имат рицари. Унгарският крал Емерих се оплаква на папа Инокентий III, че при похода си срещу него цар Калоян използва "езическа войска". Това могат да бъдат само куманите и явно става въпрос за полево сражение.

Да Калоян е друга бира! Между другото започвам, да си задавам въпроса - кога за първи път Калоян се сражава с рицарска армия? Май има едно сражение преди това от Одрин и то не е с латини.

За латинците и рицарите по-точно има нещо, което няма начин да не си го прочел, но май ти се изплъзва в общата картина. Има го и момента с по-доброто въоръжение и екипировка, но пък все още е началото на XIII век и доспехите им са основно халчести ризници. За да стане един човек рицар се изисква не само произход но и много, много дълго обучение. Започва като паж на 7 години и е нещо като слуга на някой благородник. На 14-15 години става оръженосец т.е. помощник, адютант и чирак на друг рицар. През това време освен всичко друго, той трябва да се обучава и подготви за рицар. Това май са всекидневни тренировки езда на кон, бой с копие или меч и т.н. Този етап ако не ме лъже паметта продължава поне 7 години. Ако покаже необходимите качества може да бъде посветен за рицар. Не всички оръженосци стават рицари. Е като рицар подръжката на високи бойни умения продължава. Нашите най-добри войни май имат ниво на подготовка съпоставима с тази на сержантите от латинската армия, но стила и тактиката на водене на бой са различни.

С риск да стана досаден, просто не мога да се сдържа. Първата картинка ми прилича на воина от съкровището от Наги Сент Миклош, само дето на пряпореца има знака IYI. Втората донякъде повтаря българският воин от менологията на Василий II.

Като гледам как ти се запознаваш с "най-големите битки на Средновековието", просто изпадам във възторг. Сега, не разбрах защо трябва да доказвам, че нашето опълчение е "цялото обковано в желязо"!?! Имаш странни навици за водене на диалог. Българската армия на цар Борил от 1208 г. не се различава качествено от армията на цар Калоян от 1205 г. Причините за загубата бяха доста добре обяснени. Стува ми се, че си пропуснал няколко поста.

Благодаря за препоръката! Анекдотът от твоя пост № 170 от Оспрейките ли го прочете? За куманите ще ти пусна едно цитатче и шарени картинки от руски автори, както ти си ги харесваш.

Aз не съм наясно на 100% с нещата около нашата армия през XII-XIII в, но не мисля че основния проблем на българската армия е малкия процент халчести ризници. За куманите още по-малко съм съгласен - само след 15 години една конна армия с подобна на куманите екипировка ще се прояви край река Калка, а през 1241 г. ще размазва десетократно по-големи рицарски армии от тази на Анри.

Продължавам да търся, но до сега не намирам нищо за сражение на двадесет километра от Цариград през 1211 г. От един друг сайт е следната хронология:

Борил под стените на Цариград през 1214г. !?! Това съм го пропуснал, може ли източник? Аз пък защо си мислех, че по това време Анри и Борил са съюзници и подготвят съвместна акция срещу сръбския жупан Стефан.

За разлика от Кофуций, аз мисля, че отговорноста за вземане на определено решение е на ръководителя, а не на подчинените му. Да загубиш сражение или война не е нещо срамно или необичайно, но да загубиш всички войни със съседите си (при положение че нито един от тях не те превъзхожда категорично във военно отношение) и повече от половината територия на страната си, е красноречива оценка за качествата на един владетел.

Може и да греша, но при почти всички големи сражения на българите през Средновековието, като пълководци се проявяват владетелите. Единственото изключение за което се сещам е битката при Траянови врата. В случая цар Борил търси сражение и победа, която освен контрола над Тракия ще повдигне силно авторитета и укрепи властта му. Нека не забравяме, че не малка част от роднините му оспорват правата на трона, а Стрез и Алексий Слав се отцепват. При наличието на голяма и разнородна по състав, както и по ниво на подготовка армия, значението на личните качества на пълководеца и способноста му за контрол над нея са определящи за изхода на сражението.

Според една статия на Ю.Сухарев, бойната дружба датира от 944 г. и за първопроходец се посочва княз Игор:

А ако погледнем във " Византийский военно-исторический словарь" на А. Меньшиков, то това твърдение (по-горното) май не е вярно:

Разбирам, че изобщо не схващаш какво представлява атака на рицарска конница. Не абсолютизирам бойните им умения. За 50-60 години селджуци и араби прекрасно разбират кои са силните и слабите им страни, и умело се възползват. Интересно е, че цар Калоян също прилага подобна тактика с използването на големи отряди конни стрелци и без да приема фронтална атака. Идеята за сравняване с катафракти си беше твоя, а вместо да демонстрираш новопридобите си познания от Оспрейките, от същият източник може да научиш и кой е основният тип войска във византийската армия. Обучена професионална пехота през разглежданото столетие май няма в Европа. За "византийският маниер" - във всяко едно отношение ВБЦ е едно не особено привлекателно копие на Византия.

Съжалявам но трябва да попиташ Caballero de Santiago. Цитатът по-долу е от неговия пост № 134.

Хайде стига с тези 25 рицари (те и спартанците на Леонид май не са 300), не те решават сражението. Латинците "ядат бой", когато българите са предвождани от цар Калоян - талантлив пълководец, умело използващ предимствата на терена и принуждаващ противника да води бой при неговите условия. За Борил ще цитирам уважаемия Кавалер:

Сведението за конски "брони" ако не греша бе на уважаемия Caballero de Santiago, като цитираше Вилардуен.

Партските катафракти мисля, че нямат много общо с темата. Дали българите на Борил са имали тежка конница? Възможно е, но ако са имали то тя била обучена по византийския маниер, а не като рицарска конница. Преди няколко поста цитирах една статия посветена на фронталната рицарска атака, но явно никой не е обърнал внимание. Византийските катафракти не могат да се сравняват с рицарите и им отстъпват във всяко отношение. Дори и в самото си начало, през XI век, когато във Франция и Нормандия се заражда и формира този военна каста, нейните умения и тактика превъзхождат византийската тежка конница. Ще приведа няколко цитата от Ана Комнина за да дам пример:

Хайде да оставим личните квалификации и самооценки да се върнем към темата. Описанието на подготовката и самото сражение ни показва, че не става въпрос за случайно сблъскване на два отряда. Двете армии са построени в боен ред. Това което ви смущава е съотношението им. Аз приемам сведението на хрониста за числеността на латинската армия, а от написаното до тук вие не го приемате. За числеността на българи и кумани, няма начин Валансиен да знае точният им брой. Тук според мен има два варианта. Първият е леко неточна и завишена оценка, а вторият силно и преднамерено увеличена. Мисля че става въпрос за първият вариант. Ако перифразирам поста на КГ125, все още е имало очевидци на сражението, когато е писана хрониката. С подобни параметри е сражението при Монжизар от 25 ноември 1177 г., когато крал Балдуин IV (Прокаженият крал) начело на 375 рицари, 80 тамплиери и 2-3000 пехотинци разбива 27000 армия водена от Салах ад Дин http://militaryhistory.about.com/od/battleswars10011200/p/montgisard.htm

Ще го коментирам, като лоша дисциплина и несъгласувана атака. А по професия аз не съм историк.

Както преди няколко поста посочих, единствен източник за това сражение е "Историята на император Анри" от Анри дьо Валансиен. Ако искаш отговор на въпросите си то не е лошо да я прочетеш. Ето ти линк, за който трябва да благодарим на Уважаемия модератор Глишев http://glishev.blog.bg/technology/2007/11/08/quot-istoriiata-na-imperator-anri-quot-ot-anri-dio-valansien.130764 П.П. Няма никакви араби и акрити ...

Привет! Няма да е лошо ако прочетеш някои от темите във форума. Настоящата тема е "Прабългарските имена" а не титли на българските владетели.

А за този нубийски тен на лицето от къде са взели сведения?

Малко библейска археология. Първата статия е посветена на стелата на моавитския цар Меша (Меса) от ІХ в. пр.н.е. http://www.cojs.org/pdf/house_of_david.pdf Втората визира още една стела вероятно на арамейският цар Хазаел, владетел на Дамаск от ІХ в. пр.н.е., открита край Тел Дан. http://cojs.org/cojswiki/Tel_Dan_Stele,_c._840_BCE

Като цяло доста точно определение, но нещо в последното изречение ме смущава и по-точно: "След 911 г. нормандските предводители на практика спират да разчитат на морето като източник на забогатяване и прекъсват връзки със Скандинавия". Първият дук на Нормадия, Ришар I (Richard I Sans-peur) е наричан още Piratarum Dux. Въпросният предводител на пирати, дължи короната си и на скандинавските воини на Харалд Синия зъб (Harald Blåtand). Наследникът му Ришар II (Richard II le-Bon) на свой ред приема в Руан с почести група викинги опустошили преди това Бретан. Предводителят им е покръстен от Архиепископа на Руан и по-късно въпросният викинг става крал на Норвегия (Olav den hellige/Heilag Olav).