Drake

Странен предмет с форма на додекаедър е намиран многократно в Западна Европа на територия влизала в състава на Римската империя. Находките се датират от II и III век. Срещат се премети изработени от бронз или камък. На всяка една от неговите дванадесет стени е пробит отвор, а сърцевината му е куха. Отворите са с различна големина. Всеки връх, където се срещат три стени завършва със сфера. Предназначението му не е установено със сигурност. Има ли някой идея за какво може да е служел? My link

Присъединявам се към констатацията на Warlord - предколониалните държави са много повече от показаните на картата. На Източното африканско крайбрежие от Етиопия до Велико Зимбабве не е показана нито една държава, а това е много странно. Преселници от Шираз купуват остров Килва (съвр. Танзания) през X век и създават едноимения султанат. Още през XI век султаните на Килва разширяват владенията си на континента, като образуват своебразна конфедерация от със съществуващите повече от 15 градове-държави, като Малинди(съвр. Кения), Пемба, Занзибар, Коморо, Софала(съвременен Мозамбик), а през XV век имат бази и на остров Мадагаскар. Султаните на Килва секат собствени монети от XI век (бронзови, сребърни и златни), строят внушителни дворци и джамии. От XIII до XVI век търговците от Килва търгуват със злато, сребро, перли, парфюми, китайски порцелан, глинени съдове от Арабия и персийски глинени съдове. През XVI век португалците слагат край на държавата на "черните маври" На север от територията контролирана от Килва са се намирали градове-държави, като Барава, Могадишо и др. Последните както и по-голямата част от съвременна Сомалия през XIV век влизат в състава на султаната Аджураан.

Мисля, че в поста на уважаемия ник1 се дава доста погрешна картина за икономиката на Сицилия от XI век. Колкото до големите градове в средновековна България, то сравнението им с Кордоба или Палермо (втори и трети в Европа по големина на населението през XI век) е меко казано неуместно.

Основателите на египетската цивилизация не са негри. По времето на Херодот между египтяните вече има, както мулати така и негри. Черните африканци създават градове държави на територията на днешен Судан, а именно Куш, Напата, Мерое и Нубия. По време на XVIII династия египтянните достигат четвъртия праг на Нил и завладяват нубийците. Местните най-грубо казано се "египтизират". По време на XX династия нубийците отново са независими. През 728 г.пр.н.е. нубийския владетел Пианхи (Piye) завладява Египет и става първия черен фараон. Той основава XXV династия (още черни фараони), която управлява Египет до завладяването му от Асирия общо 75 години.

Топлата вода в случая е съвсем специфичния им начин за атака. Той не е патент на латините. Съвсем вероятно е да познат от античноста, но май никъде не е документирано използването му от друга тежка конница. Обикновено се посочват норманите от XI век и съседите им французи за първопроходци.

За броя на рицарите разгромили царският отряд, най-добре е да коментира Сантияго. За разликата от битките при Никопол и Варна - и при двете сражения турците подготвят предварително терена на бойното поле, така че рицарите да не могат да използват най-силното си оръжие- класическата рицарска фронтална атака. При Никопол се използват забити в земята заострени колове, а и атаката на кръстоносците не е координирана. Първи атакуват бургундските рицари и спират при коловете..., повечето се спешават за да продължат боя, а част от бягащите обратно коне без ездачи деморализират в известна степен останалите кръстоносци. При Варна предварително се копаят траншеи и вълчи ями, основно около позициите на еничарския корпус. В резултат от атакуващите 500 коронни рицари вблизост до султана достига крал Владислав и шепа телохранители. Нашите хора нещо ги е домързяло или не са се сетили да предприемат малко изкопна дейност. Ами в първият цитат, който посочих са точно такива и се бият за Олег Святославич, а втория отразява тяхно нападение над Киевското княжество.

Ами май не е много вярно, т.е. воюват си когато им изнася:

Не, дори и да е имало такива във Варненския гарнизон то все пак става въпрос за обсада на крепост. Идеята ми е за сражение с унгарците, които ако не греша също имат рицари. Унгарският крал Емерих се оплаква на папа Инокентий III, че при похода си срещу него цар Калоян използва "езическа войска". Това могат да бъдат само куманите и явно става въпрос за полево сражение.

Да Калоян е друга бира! Между другото започвам, да си задавам въпроса - кога за първи път Калоян се сражава с рицарска армия? Май има едно сражение преди това от Одрин и то не е с латини.

За латинците и рицарите по-точно има нещо, което няма начин да не си го прочел, но май ти се изплъзва в общата картина. Има го и момента с по-доброто въоръжение и екипировка, но пък все още е началото на XIII век и доспехите им са основно халчести ризници. За да стане един човек рицар се изисква не само произход но и много, много дълго обучение. Започва като паж на 7 години и е нещо като слуга на някой благородник. На 14-15 години става оръженосец т.е. помощник, адютант и чирак на друг рицар. През това време освен всичко друго, той трябва да се обучава и подготви за рицар. Това май са всекидневни тренировки езда на кон, бой с копие или меч и т.н. Този етап ако не ме лъже паметта продължава поне 7 години. Ако покаже необходимите качества може да бъде посветен за рицар. Не всички оръженосци стават рицари. Е като рицар подръжката на високи бойни умения продължава. Нашите най-добри войни май имат ниво на подготовка съпоставима с тази на сержантите от латинската армия, но стила и тактиката на водене на бой са различни.

С риск да стана досаден, просто не мога да се сдържа. Първата картинка ми прилича на воина от съкровището от Наги Сент Миклош, само дето на пряпореца има знака IYI. Втората донякъде повтаря българският воин от менологията на Василий II.

Като гледам как ти се запознаваш с "най-големите битки на Средновековието", просто изпадам във възторг. Сега, не разбрах защо трябва да доказвам, че нашето опълчение е "цялото обковано в желязо"!?! Имаш странни навици за водене на диалог. Българската армия на цар Борил от 1208 г. не се различава качествено от армията на цар Калоян от 1205 г. Причините за загубата бяха доста добре обяснени. Стува ми се, че си пропуснал няколко поста.

Благодаря за препоръката! Анекдотът от твоя пост № 170 от Оспрейките ли го прочете? За куманите ще ти пусна едно цитатче и шарени картинки от руски автори, както ти си ги харесваш.

Aз не съм наясно на 100% с нещата около нашата армия през XII-XIII в, но не мисля че основния проблем на българската армия е малкия процент халчести ризници. За куманите още по-малко съм съгласен - само след 15 години една конна армия с подобна на куманите екипировка ще се прояви край река Калка, а през 1241 г. ще размазва десетократно по-големи рицарски армии от тази на Анри.

Продължавам да търся, но до сега не намирам нищо за сражение на двадесет километра от Цариград през 1211 г. От един друг сайт е следната хронология:

Борил под стените на Цариград през 1214г. !?! Това съм го пропуснал, може ли източник? Аз пък защо си мислех, че по това време Анри и Борил са съюзници и подготвят съвместна акция срещу сръбския жупан Стефан.

За разлика от Кофуций, аз мисля, че отговорноста за вземане на определено решение е на ръководителя, а не на подчинените му. Да загубиш сражение или война не е нещо срамно или необичайно, но да загубиш всички войни със съседите си (при положение че нито един от тях не те превъзхожда категорично във военно отношение) и повече от половината територия на страната си, е красноречива оценка за качествата на един владетел.

Може и да греша, но при почти всички големи сражения на българите през Средновековието, като пълководци се проявяват владетелите. Единственото изключение за което се сещам е битката при Траянови врата. В случая цар Борил търси сражение и победа, която освен контрола над Тракия ще повдигне силно авторитета и укрепи властта му. Нека не забравяме, че не малка част от роднините му оспорват правата на трона, а Стрез и Алексий Слав се отцепват. При наличието на голяма и разнородна по състав, както и по ниво на подготовка армия, значението на личните качества на пълководеца и способноста му за контрол над нея са определящи за изхода на сражението.

Според една статия на Ю.Сухарев, бойната дружба датира от 944 г. и за първопроходец се посочва княз Игор:

А ако погледнем във " Византийский военно-исторический словарь" на А. Меньшиков, то това твърдение (по-горното) май не е вярно:

Разбирам, че изобщо не схващаш какво представлява атака на рицарска конница. Не абсолютизирам бойните им умения. За 50-60 години селджуци и араби прекрасно разбират кои са силните и слабите им страни, и умело се възползват. Интересно е, че цар Калоян също прилага подобна тактика с използването на големи отряди конни стрелци и без да приема фронтална атака. Идеята за сравняване с катафракти си беше твоя, а вместо да демонстрираш новопридобите си познания от Оспрейките, от същият източник може да научиш и кой е основният тип войска във византийската армия. Обучена професионална пехота през разглежданото столетие май няма в Европа. За "византийският маниер" - във всяко едно отношение ВБЦ е едно не особено привлекателно копие на Византия.

Съжалявам но трябва да попиташ Caballero de Santiago. Цитатът по-долу е от неговия пост № 134.

Хайде стига с тези 25 рицари (те и спартанците на Леонид май не са 300), не те решават сражението. Латинците "ядат бой", когато българите са предвождани от цар Калоян - талантлив пълководец, умело използващ предимствата на терена и принуждаващ противника да води бой при неговите условия. За Борил ще цитирам уважаемия Кавалер:

Сведението за конски "брони" ако не греша бе на уважаемия Caballero de Santiago, като цитираше Вилардуен.

Партските катафракти мисля, че нямат много общо с темата. Дали българите на Борил са имали тежка конница? Възможно е, но ако са имали то тя била обучена по византийския маниер, а не като рицарска конница. Преди няколко поста цитирах една статия посветена на фронталната рицарска атака, но явно никой не е обърнал внимание. Византийските катафракти не могат да се сравняват с рицарите и им отстъпват във всяко отношение. Дори и в самото си начало, през XI век, когато във Франция и Нормандия се заражда и формира този военна каста, нейните умения и тактика превъзхождат византийската тежка конница. Ще приведа няколко цитата от Ана Комнина за да дам пример: