B0081

Ти, Енчо, Кралцата, ако можеше щяхте да ги пратите на Колима да копат злато при -30*C.

Кое от напсаното от мен те накара да ме наричаш кръвожаден Дзвяр ?

От всики участници в дискусията като гледам само ти си кръвожаден към останалите, и осъждаш чуждите мнения.

Не съм учуден колко кръвожадни дзверове са се сбрали под тази тема...

По конкретно ?

a₁ = (G.M)/r²

А ако масата на тялото за което правим изчисленията е равна на масата на Земята или по голяма ?

Включих се в темата, защото случайно попаднах на нея. Първият пост нищо не казва, само задава въпроса. (т.е. казва го в цитата на Хокинг, но никой не обърна внимание)

Отговора е много точен и прост - дадох го в първия си пост в тоя форум.

И това не е никакво приближение, а абсолютно точен отговор- прочетете го пак.

- а вие се задълбахте със съпротивления и др. - няма нужда от тях!

Аз не съм намесвал съпротивление на въздуха (атмосферата). Когато се твърди че телата падат с еднакви ускорения, независимо от масата им, се има предвид във вакум.

Иначе, дори и да имаме две еднакви по форма тела , но различни по маса, то при въздушното съпротивление, тялото с по голяма маса, ще падне по рано от другото.

Ще те питам следния въпрос :

Ако имаме едно тяло чиято маса е колкото масата на Земята. Това тяло ще пада ли със същото ускорние с каквото пада тяло с теглото един килограм ?

Защото като ви попита ученик от 9-ни клас, какво ще му отговорите?

Така е, ще му се отговори че падт с еднакви ускорения.

Защото най вероятно този ученик повече никога няма да си задава този въпрос.

Но, ако избере пътя който ще бъде свързан с физиката и гравитацията,той сам ще разбере че нещата не са толкова елементарни.

Съпротивлението на въздуха зависи от скоростта v на тялото, от напречното му сечение S, от формата на тялото и от плътността ρ на самия въздух.

Важно в случая е, че съпротивлението на въздуха НЕ зависи от масата m на движещото се тяло.

При свободното падане на телата към Земята , за да се проследи със достатъчна точност скоростите и ускорения, се приема че телата падат във вакум. Всякакви атмосфери се принебрегват.

Без да се задълбочавам в подробности, нещата изглежат доста елемнатрни :

Има "държавни" закони, и "морални" закони ,които определят нормите на поведение в съответните ситуации. Тези закони не ги е формирал Путин. Това са законите които са избрали по голямата част от населението на Русия.

И ето идват някакви смешници и потъпкват тези норми и закони. По този начин те потъпкват избора на по голямата част от населението на Русия.

Близко е до ума че по голямата група хора има предимство в определяне на правиата на играта пред малката група хора.

Съответно малката група хора (pussy roit) трябва да понесе съответното наказание за потъпкване на избора на по голямата група хора.

В противен слуай ще настъпи анархия.

На мен например няма да ми хареса, ако съм седнал в едно кафене, и някой да дойде и да се изс.ре на пода безнаказно (защото това е било демократично според него).

Всички останали бла бла бла от страната на западните медий в подкрепата на Пуситата ме отвръщава, и показва колко недостройни медий има на Запад, и дали се струва да се вслушвам в подобни простотии.

Класическият закон за гравитационото превличане е много прост. В това се състои красотата му, в основата на сложни гравитационни взаимодействия стои една проста основа. Все пак гравитационите взаимодействаия си остават сложно нещо. Защото имаме голямо разнообразие от форми и маси които си взаимодействат.

Например една и съща маса, но при различни обеми, ще взаимодейства гравитационно по различен начин.

Ако говорим за твърдите тела, (за да проследим движението им), трябва да имаме предвид че телата имат някаква маса в някакъв обем. Т.е не можем масата на Земята да я предстваим в обем колкото една ябълка, защото може би ще получим черната дупка.

Но когато се опитаме да проследим как "падат" различни по маса тела към Земята, ние трябва да ги представим с еднакъв обем, за да избегнем неточности.

Затова аз прибягвам към "орбиталното" падане на телата. Тялото движещо се по дадена стабилна орбита, всъщност е падащо тяло към Земята, без да се променя разстоянието м/у Земята и падащото тяло.

Ако приемем че телата "падат" към земята със еднакви ускорения, то от това би трябвало да следва, че ако заменим Лунта с ябълата, то движението на ябълкта ще бъде същото както и движението на Луната.

Дали наистина движението на ябълката ще е същото като на Луната ?

Така доказваме, че във вакуум двете тела с различна маса падат с еднакво ускорение.

С това си доказал че телата падат към Земята с еднакво ускорение, при положение че Земята е неподвижна спрямо системата в която се измерва ускорението на падащите тела.

Това е удобно приближение, което е достатъчно вярно за малки по маса тела спрямо Земята, но си остава приближение.

Когато се говори за скорости и ускорения, трябва да се отбележи спрямо какво са. В случая са спрямо Земята. Остава само да се разбере, дали Земята е неподвижна . Защото ако е подвижна, ускоренията и скоростите вече няма да са същите които получаваш.

Ако човешкия разум е факт, и мисленето е факт, то също така е факт че човекът има съзнание а камъкът няма съзание.

На мен много ми е интересен въпроса, какво хората разбират под термина - мисля ?

Може ли човек да измиси нещо което е извън познанията му (информацията която притежава) ? Не може . Самото мислене е нареждане на пъзел от информацията която притжава човекът. Процесът може да е по бърз, по бавен , по успешен или грешен. Но не може да се излезе извън информацията която притежава човеът.

Обикновенно когато човек прави нещо за пръв път в живота си, и не може да го асимилира с подобна друга ситуация, то несполуката е гарантирана, стига да не налучка без да иска. Когато човек не знае какъв е крайния резултат на това което прави, то колкото и да се напъва да мисли, няма да може да го измисли, защото е извън представте му.

Технолоичния прогрес по този начин е много трудоемък, трябва да се пробват много възможни варианти, докато се стигне до правилния. Но все пак историята познава и хората които са гениални,които допринасят за развитието ни с големи крачи напред.

Механично движение с достатъчно дълъг живот, за да осъществи и по-сложни връзки с други подобни и заедно с промяна на фона (променя се от еволюцията на неживата материя), да реализира нови свойства ... до достигане на сложна организация Гл. мозък при Човек.

Разумът е такова ново свойство: то прави възможно да се слагат Граници на поведение, независимо от атаката на позивните за оцеляване. За неживата природа тези граници са физическите закони. За живата, границите на поведение са инстинкти за оцеляване. За Човек - надарен със свойство Разум - тези граници са преодолими, волево. И ... той си носи последствията от това ново свойство...

...

В това е въпроса кой ги поставя тези граници, човекът или са продиктувани из вън човека.

Ако имаме две абсолютно еднакви физиологични структури на човека (като грубо приближение можем да вземем близнаците ), и тези близнаци преминат еднакво "обучение" (еднакъв житейски опит), дали в определен момент от време ще реагират на външно въздействие еднакво или различно. Ако реагират еднакво то това значи че всичко е предопределенно от външни въздействия и няма никакъв вътрешен разум или съзнание. Ако реагират различно то това ще значи че има разум или съзнание, което може да не зависи от външни въздействия. Това значи че разумът е нещо което е извън материята и има някаква по висша структура.

На практика разбира се това не е осъществимо, най малката причина е че двамата близнаци няма как да се намрат в една и съща точка от пространството едновременно.

Дали човекът преминава или не преминава някакви граници волево също е съмнително. Под волево имаш в предвид някакво решение което не е свързано с външни въздействия. Да вземем например Джордано Бруно, човекът който целенасчено отстояваше позицията си и предплагам че е бил на ясно че това може да му коства живота. Изгориха го на клада. Основния чвешки приоритет е самосъхранние, но явно приоритетът може да бъде променен. Сложноста на човешката структура позволяа промяната на приоритета. Но не ясно (за мен) дали човекът променя приритета си поради външни влияния (които се трупат през целия му живот ) или решението му е извън външните влияния.

Мисля че преди да се проявят като камък или разумен човек е имало две различни идеи.Това за еволюцията и ерозията са начините по който са станали.Въпроса е имало ли е идея преди това или са самоорганизация.Ако е имало идея,зад нея стои всеобхватен разум.Възможно е идеята и целта да се постигне разумен човек по пътя на еволюцията.

Каква ще е тази идея ? От какво естество ?

Аз ги разглеждам нещата малко повечко от към физичната страна. Не че разбирам от физиката кой знае колко, но във физиката поне виждам накаква основа.

Под всеобхватен разум разбирам природни (физични) закони. Всичко се подчинява на тези закони.

Малко се съмнявам идеята и целта да е - човекът да стане разумен. На фона на една видимата част от вселенната , ние сме пренебрежително ничтожни. Това е един огромен механизъм и аз не мисля че е създаден специално заради хората.

Човекът трябва да е разумен - да живее в синхрон със природните закони и дори да ги управлява. В противен случай природните закони ще "смачкат" човека, защото природните закони нямат никаво намерение да се съобразяват със нас.

Не разбирам смисъла на : еволюцонно придобто нещо си. Камъкът е по стар от човека, защо не е придобил еволюционно някакви качества ?

В самата основа камъкът и човекът са изградени от една и съща материя.

На по сложно ниво вече започват разликите.

Камъкът е набор от някакви елементи. Човекът може да съдържа същтите елементи , но в по малки количества. Но човекът съдържа елементи които камкът не притежава.

Цитат от Малоум 2 :

Това, че съзнанието е отношение означава, че сме придобили свойство (еволюционно придобито) да манипулираме абстрактните образи, като отразени в Гл. мозък (като фотографски образ), да ги групираме или разпределяме, или наслагваме - в смисъл на: Допълване на сетивно полученото в "момента", с вече налична памет (подсъзнание - знаене, история) - дооформяме абстрактните образи.

Това което си написал горе, аз лично го наричам - мислене.

Цитат от Малоум 2 :

Това свойство ни дава възможност да мислим, да скалъпяваме съждения - абстрактно мислене;[

Какво е това - мислене ?

Това че човекът борави с абстрактни образи , групира ги и т.н. не ни прави разумни, или ако това се нарича разумно, то камъните също са разумни.

Човекът е една сложна изчслителна машина. Сложноста и разнообразието на реакциите, идва от сложната струкура от която е образуван човека. Тази структура се видоизменя от външни влияния и един и същи човек в рамите на своя живот може да даде разични "отговори" на едно и също външно влияние . Камкът има елементарна структура в сравнение с човека, затова реакциите на камъка от външни въздействия са елементарни и предвидми. Но ако излезе че действията на човека са предопределенни изцяло от външната среда, то можем да твърдим че камъка и човка са еднакво разумни или еднакво неразумни.

Струва ми се все пак че м/у човека и други физически тела има разлика. Може би това е ключова разлика което ни прав разумни. Не знам.

Чвекът може чрез големи усилия да промени вътрешната си структура (не става въпос за физическта намеса). Или просто казано човекът може да се променя вътрешно, и "импулса" за тази промяна да дойде пак от вътре, а не от вън.

Мисля че това е едно важно свойство което прави хората по специални.

Съзнанието е способността за възпроизвеждане на действителността.

Когато отразената светлина от жълтата роза в градината попадне в човешкото око,там се изработват импулси/безцветни/които достигат до мозъка, където съзнанието изработва цветна представа за предмета.Всъщност ние не виждаме розата ако съзнанието не може да изработи представа за това.

Ами всъщност, може да се каже че всеки цвят си има свой личен код още преди да попадне в окото. Т.е цветът (кодът) съществува независимо от това ще успее ли окото и мозъка да го декодира в някакъв цвят за нас. Ако физиология на човека функционира нормално, то той би трябвало да вижда неща които осъзнава и които неосъзнава със еднакъв успех. Само че за неосъзнаните неща, човекът няма да има представа (ако за пръв път вижа материалът, цвета,формата и т.н, то човекът няма да има обяснение какво предсавлява това нещо - какви свойства ще има ).

Днес обаче сте решили да счупите тъпометъра. Евала ви правя.

Е що ? Защото не разбираш идеята ? Или защото много добре разбираш идеята, и имаш аргументи че е тъпа ?

Аз също смятам че човекът не е далеч от животното или камъка по определенни критерии.

Вътрешния човешки отклик предизвикан от външни влияния е също толкова предсказуем както и при камъка. Верно е че имаме различни по сложност системи, което и представлява определянето на наличието на разум. Човешката система е много по сложна, най сложната позната на земята. Предсказание на такава система е много трудна, но не е невъзможна, стига да разполагаме с достатъчно информаци за нея. (Става въпрос за предсказване на индивидуална система - един човек, а за предсказване на поведението на маса хора отдавна е известно)

Камъните имат съзнание !

Но не могат да го проявяват. Нямат ръце, крака и т.н.

Виж хората, имат съзнание защото го проявяват.

Дори когато хората оценят нещо като - глупаво, това е пак проява на съзнание, макар че някой би казал че е липса на таково.

А според мен : Въображение без знания е чиста проба фантазия. Има разлика м/у въображение и фантазия, нали ? Фантазията е неограничена в своето "битие". А ограничената чрез наука фантазия, се превръща във въображение. Най вече говорим за въображение което може да бъде полезно за науката.

Но иначе съм съгласен с теб.

Ако Айнщайн го е казал точно така, то той определенно е имал в предвид че това не важи за по голямата част от хората.

Пределно ясно е , че е искал да каже, че има знаещи (в науката) хора, но това не е достатъчно за да се направи "пробив", така да се каже. Че хора със знания но без въображение могат само да доказват знанията си на по малко знаещите, но нищо повече.

Да не говорим за хора които нямат достатъчно знания в науката (като нас) , такива въобще не се класират за тази "приказка".

Този парадокс е основан върху интуитивното подвеждане, както и повечето парадокси.

Всъщност парадокс няма. Това може да се докаже, като се спазват правилата, установени при измерването на времето за което стрелата ще стигне до мишената. Нарушаване на тези правила водят до парадокс.

Ако се спазват правилата, това което ще получим като безкрайност е точноста на времето за което стрелата стига до мишената.Ако измерваме времето в определена измерителна система, то ще получим някаква точност, например до секунди. В друга по точна и измерителна система , ще получим по точно време в наносекунди. И така може да се продължи до безкрайност.

Или другия вариант е, трябва да се търси разлика м/у кълбата,като се приеме че кълбата са идеално еднакви.

Материалът е различен по условието.От това следва че конфигурацията на атомното ниво е различна м/у кълбата.

Трябва да се използва тази различна конфигурация, за да получим отговора.

По условието също така имаме че трябва да се използват двете ръце. Дали това значи, че само чрез двете ръце, трябва да установим че материалите са различни. Например чрез усещане на различни вибрации на тези еднакви кълба ?

Може би има нещо с "масов дефект" .

И при потапяне на кълбата във вода ще се прояви някаква разлика ?

Аз ще направя моето предположение относно пропорцията на движенията.

Аз ще приема че имам макара която наподобява тънък обръч.

Относно нишката няма да се впускам в подробности, но нека да е най идеализиран вариант.

Предполагам :

Ако обръча има обиколка 10 метра, то ако приложа сила с ускорение 10 м/с. то обръча ще се завърти на 360 градуса (ще направи един оборот).

Ако застопоря нишката да не се развива, и приложа сила с ускорение 10 м/с. то макарата ще придобие постъпателно движение по посока на действаща сила и ще измине 10 м/с.

При еднакви сили, макарата извършва еднаква работа определена от инертната й маса, от което ще направя уравнение :

При ускорение 10 м/с. : 1 оборот = 10 метра постъпателното движение.

Нека сега да приемем че обиколката на обръча е 20 метра.

При ускорение 10 м/с. : 0.5 оборота = 10 метра постъпателно движение.

Странно, аз си мислех че трябва да е обратна пропорцията. Ама тука подвеждащото е - ъгловата и линейната скорост при въртенето на макарата. Всъщност съотношението на линейна скорост при въртенето на макарата, и скороста при постъпателното движение ,остава еднакво.

Нека не боравим с рязко и плавно, а по-голямо и по-малко ускорение, ще се получи същото.

Има нещо вярно в това.Но все пак фундаменталното ми се струва че е радиуса в случая.

Виж, например да вземем ускорение 10 м/сек. За макарата с радиус 10 метра ще имаме някакво развитие на нещата. Но за макарата с радиус 10 гигаметра, при същото ускорение нещата ще се развиват по различен начин.

Това е важно според мен, защото дава някаква логична геометрична връзка м/у различните варианти, и може да се намери решение.

Докато, ако само прилагаме различни ускорения към една и съща макара, ще играем на "въображаема рулетка" .

Ето тука намерих малко инфо :

http://www.docstoc.com/docs/32256627/%D0%9A%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%BD%D0%BE-%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D1%8F%D0%BB%D0%BE-%D0%9C%D0%A6%D0%A1