Й. Табов

В НАДПИСА НЕ Е ТАРКАН, А Е ТРАКАН(У?). Тракан(а) е име (фамилно?) на болярски род от днешна Южна Украйна.

Нова книга за произхода на българите «Убий Сабазий, убий Българина» http://www.ivanstamenov.com/2010/10/2278/ От автора Петър Георгиев: Удивителна е историята на народите. В «Илиада» Омир описва народа на долопите като ахиловите мирмидони в събития, случили се 1200 години преди Христа. Седемстотин години по-късно те са споменати от Херодот. В началото на новата ера за тях говори Страбон, а малко по-късно и Павзаний. През 1018 г. Нестор описва народа дулоби там, където е Стара Велика България за събития, станали в шести век. А в началото на седми век Малала говори за мирмидоните – българи. Впрочем, къде се е намирала Стара Велика България, кои са народите, описани в Именника, които владееха «оттатък Дунава с остригани глави»? Прав ли е Малала – българите, това са потомци на ахиловите мирмидони от народа долоби. А къде бихте могли да научите, че хуните, антите, котрагите и аварите са обитавали древните земи на Етолия, Акарнания, Епир и Илирия? Българските титли от Първото българско царство са с балкански произход, с корени от древните религии на тракийските и пелазгийски народи.

Трябва да се има предвид и нещо много важно, което за съжаление е старателно заобикаляно от "водещите" лингвисти. То е, че ние имаме само записа на старите думи, а не тяхното произношение. Какво става, когато една дума или име - да кажем, българско - се запише на латински, на гръцки или на арабски? Малко хора си дават сметка, че при тази трансформация измененията понякога са големи, много по-големи от "най-близката" според днешните възгледи транскрипция. Изобщо какво представляват явленията елинизация, латинизация и пр.? Доколко при тях се променят имена и думи ? Например: Serdica дали е запис на Сердика, или на Сердица ? Защо в Шотландия е имало области Моравиа и Росиа ? и т.н. За нашия случай: къща е KASTA или KOSTA (в зависимост от това с какво сме заменили буквата Ъ) и съответно кастел или костел и т.н.

Не виждам с какво санскритът помага на тезата ви. Ако нещо го има в санскрит и в европейските езици, то като че ли би трябвало да е отдавна в европа, преди тук да дойдат перси. А дали санскритът не е изпитал влияние на европейските езици е друг интересен проблем. Самото му име вероятно идва от португалското "санто ескрито" - свещено писание, а всички стари ръкописи и печатни книги на санскрит "произлизат" от Гоа - португалската колония в Индия, където е имало католически мисии и монаси от разни европейски страни. По тези проблеми в Германия съм слушал лекция от Dr phil habil Prodosh Aich (индус, специалист по санскрит и историята му, автор на много статии и книги; живее в германия от 1949 г.; сайт www.acharyya.de )

Осман е живял в края на 13 век. Цитираните по-горе "индо-ирански" думи може да са "занесени" в Персия например от армията на Александър Македонски. Още повече че "пека" я има и в "славянските" езици, и е близка до думи със същото значение в други европейски езици ... например как е в английския ? ... "къща" - кастел, костел и т.н. - турски ли са ?

Надписите на Омур/Омуртаг (или Умур и пр.) са си на гръцки и няма защо да се превеждат. И според изворите е перс. Мала Мирче е друго нещо. Тук някъде на този форум имаше хора, които разбират от Мирчо Стари и др. п. Те ще знаят защо надписът за него е с кирилица, евентуално защо е княз и защо е бег.

КАНАСУ БИГИ МАЛА МИРЧЕ .... Освен това, "таг" е владетелска титла, нещо като "цар" или по-скоро княз. Ако Шишманцар означава цар Шишман, то Омуртаг би могло да е Омур таг. А персът Омур е убиецът на Момчил, който е завладял княжеството му. И надписът е на гръцки, защото е бил византийски съюзник. Така че вероятно надписите са от 14 век - Омур, Мирчо, канас - княз, биг - бек и т.н.

Може ли първо да направим едно уточнение: господстващата в световната наука хипотеза за произход на българите е, че те са славяни, а "прабългарите" са били малка ордичка, която се била "разтворила в славянското море", като му оставила името си и 10-15 думи.

Всъщност според мен Константин Багрянородни е "дописван" с интерполации дълги години след смъртта му, така че ако се абстрахираме от името му на автор, годините може и да са повече от сто. За Светослав - и аз съм писал една хипотеза, може да не е различна от Вашата. С две думи: Петър не е бил законният наследник на Симеон, а по-големият му брат Михаил, и брат му Иван; ако Олга е дъщеря на Симеон (по-голяма от Петър), то Светослав също вероятно е смятал, че има права за трона на дядо си, който му дава и титлата император (римски). И съответно права за българските земи. Както знаем от Лъв Дякон, Светослав е пъдел византийците от Европа, твърдял е, че "нямат право на Европа". Нещо подобно е считал и Симеон, според един арабски автор - не си спомням името му. Мисля, че нашата история преди Симеон е силно деформирана - заради "варягите" и богомилите, но това е друга тема.

съобщение на Конст. Багрянородни, цял век след кончината на цар Симеон ? цял век ли ? руският княз Светослав, голямото и единствено желание и дори неизменна мечта на когото, както съобщава руският летописец Нестор от ХІІ в., е да притежава и да живее във Велики Преслав, където има какви ли не красоти и богатства Според него, както пише в изворите, в Преслав е "средата на земята му".

Едва ли зависи от езика. Колоните на Александър са споменати в Географията, а координатите им в нея сочат някъде около днешния Волго-донски канал, вероятно около Дон. Ще опитам да сложа два фрагмента от работна карта на познат картограф от Москва, който работи върху "вписване" на всички обекти от Географията в "днешна карта". Вторият е за да видите Аспадана (Аспандиат?). Всъщност дали Александър е бил там (и дали такова нещо пишат античните автори) не е важно: в нашия контекст би могло "колоните" да са дело на някоя от неговите армии (или на неговите хора). Добре е, че сте критично настроен към сведенията от изворите. Аз също съм скептично настроен към доста детайли (освен датите).

Има - Географията на Птолемей.

О том, причастны ли болгары к крещению русских, кроме Приселкова и Николаева, писали и другие крупные историки; мы добавим еще имена Ф.И. Успенского, который занимался вопросом о войне Самуила против Византии в 986-987 гг. и участием на его стороне русских войск, В. Погорелова, М. В. Левченко, настаивавшего на более широких и интенсивных связях Киевской Руси с болгарами, чем с Византией, и Р. Пиккио. Николаев - Всеволод Николаев; трябва да добавим П. Димитров, А. Чилингиров.

Вероятно затова са били наясно (за разлика от съвременните си дунавски съименници), че името Булгар идва от Александър Македонски: АЛЕКСАНДР МАКЕДОНСКИЙ – ОСНОВАТЕЛЬ ГОРОДА БУЛГАРА. http://www.bulgarlar.com/GorodBulgar/Makedonskyi.htm Фарханг-и Маснави «Булгар» есть название благовонной кожи и также огромного города, расположенного недалеко от «Страны мрака»; его основал Искандер Зуль-Карнайн. Когда он искал источник жизни», большую часть своего снаряжения оставил в пещере. А когда возвращался из «Страны мрака», часть народа осталась жить у этой пещеры. Так постепенно возник город, который получил название «Бунгар» /«Булгар»/. Правителями его являются потомки Искандера Зуль-Карнайна. Это холодная страна, попугаев там не бывает. Также в области под этим названием имеются три города, самый крупный из них Булгар, второй – Сувар, третий – Асла. Вокруг Булгар /живут/ неверные и тюрки. В перс., узбек., уйгур., языках высший сорт юфти до сих пор называется «булгари», т. е. «булгарская кожа». («Фарханг-и Маснави», персидский словарь.) Источник по истории Казани и Булгар «Великий Булгар… В народе еще и говорят, что основал его Александр Македонский» (Марджани Ш. Б. Источник по истории Казани и Булгар. – Казань, 1989, с. 415) Тарих нама-и Булгар 35. От Наримана родился Касур-шах. Он также прожил 90 лет в красивом Самарканде и умер в вере Исы. От него родился Сократ-мудрец. 36. Этот Сократ прибыл в Йунан, где был хакимом у Искандара Румийского и, указав ему на путь к «Источнику жизни», они отправились на север, где и основали город, которому дали имя Булгар. «Булгар» на языке греков «благовоние», также «лесистый и водный [край|». Название реки тоже Булгар. В настоящее время, сокращая его, называют Булгой (Волгой). [Слово] «Волга» происходит от «Булгар», как говорится об этом в «Фарханг-наме». В то время Сократ-мудрец женился на некой девушке в Булгаре и с Искандар-шахом прожили в Булгаре 9 месяцев. После этого они отправились в «Страну Мрака». По возвращении из «Страны Мрака» Сократ-мудрец умер в этой стране. От упомянутой девицы родился сын. Имя его Гофтар. Продолжительность жизни Сократа неизвестна. 37. Гофтар был царем в Булгаре. Говорят, что возраст его составлял 90 лет. Они были долгие времена огнепоклонниками. (Галяутдинов И. Г. «Тарих нама-и Булгар» Таджетдина Ялсыгулова. Уфа, 1998) Искандер Наме «… Все, что было у них с собой из тяжелой поклажи, Оставили около тех пещер. От тех людей, которые там поселились, Эти пустынные Земли стали обитаемыми. Бун-и Гар называли это место хранители степи, По имени этой «глуби пещер» получилось Булгар. Те, кто правят этой областью, Потомки слуг шаха Искандера…» (Низами Ганджеви (ок. 1141/43—1203/05) «Искандер Наме») Всъщност, "булгар" май е смислов превод от италиански/испански на "мачедониа"/"маседониа" - мешана салата, смесица и т.н. Който иска, може да погледне в съответните речници.

Ард Бурджан ... До-бруджан ... както и да е. на една конференция един колега изнесе доклад за стари азбуки, използвани в испания. ужким четели това-онова. любезно ми даде "списък" - вижте им "буквите" (някои били срички). познати неща ... а там в испания има област еспериго (есперих?), град тервел ...

Почти всички съвременни литературни езици на "големи" (многобройни) нации са донякъде изкуствени, защото включват заемки от различни диалекти. Вероятно такива са били и старите "класически" (и религиозни) езици - гръцки, латински и др. Смес на различни езици от доста големи региони на Европа. Любопитен е случаят със санскрита. Ако искате да разберете защо всички стари ръкописи и печатни книги на санскрит са от португалската колония Гоа, кой пръв е започнал датирането им, има ли думата "санскрит" нещо общо със "санто ескрито" ("Свето писание" на португалски) и други еретични факти, вижте книгите и сайта на Dr. phil. habil. Prodosh Aich (индус, учил в Германия, където живее и сега): www.acharyya.de

Много от предразсъдъците обаче са се запазили; проникнали са в основите и тъканта на ист. езикознание, както и на историята. Например през 20 век пред очите на последните 2-3 български поколения победителите в световните войни не само създадоха “македонска нация”, но техните “имперски исторически школи” създадоха и съответна история на тази нация. Подобни псевдонаучни влияния е имало в изобилие и в миналото. Те са удобни за "силните на деня" и затова борбата за истината е трудна. Много силно е засегната славистиката ... като се започне от Лин и азбуката му, мине се през Етикус Истър, Йероним, Теофил (Вита Юстиниани), Кирил и Методий ... Понеже споменахте по-горе Киселков, сигурно знаете писаното от него за ПЖ на КиМ и съдбата на повдигнатия от него проблем? Това е един пример как само с промяна в датирането на ръкопис може да се изкриви историята. И още нещо: какво мислите за Воденския надпис на цар Самуил?

Развалените езици Езиковедите могат да грешат, както и математиците. Във вашата област вие имате предимство - то обаче не означава, че не е възможно по някои въпроси да знам нещо и да мога да го използвам правилно. Но ако пък не ви е интересно да обсъждате тази тема с мен, може да минем на нещо друго. Ето ви един любопитен цитат от Август Шлайхер: "Забележително явление е, че в Долния Дунав и на югозапад от него се намира една група от съседни помежду си езици, които при всички техни племенни различия си приличат само по това, че са най-опорочените (die verdorbensten) в своите езикови семейства. Тези уродливи (missrathenen) синове са влашкият сред романските езици, българският сред славянските и албанският сред гръцките. При най-северния език, посочен на първо място, развалата се показва все още в ограничена степен, в средния, българския — вече в по-голяма степен, а в най-южния, албанския, тя достига до такава висока степен, която почти скрива неговия произход. Тези три езика си приличат особено и по това, че закачат члена на края на думата." „Es ist eine bemerkenswerte Erscheinung, dass um die untere Donau und weiter nach Südwesten sich eine Gruppe aneinandergränzender Sprachen zusammengefunden hat, die bei stammhafter Verschiedenheit nur darin übereinstimmen, dass sie die verdorbensten ihrer Familien sind. Diese missrathenen Söhne sind das Walachische in der romanischen, das Bulgarische in der slawischen und das Albanesische in der griechischen Familie. Das Verderbniss zeigt sich in der nördlichsten Sprache, der zuerst genannten, noch in einem geringeren Grade, mehr schon in der mitt¬leren, dem Bulgarischen, und hat in der südlichen, der albanesischen einen ihre Herkunft fast völlig verdunkelnden Grad erreicht. Alle drei stimmen besonders darin überein, dass sie den Artikel an das Ende der Nomina anhängen.“ Schleicher, A. Die Sprachen Europas in systematischer Übersicht. Bonn, 1850 (Repr. Amsterdam classics in Linguistics, 1800–1925. Amsterdam/Philadelphia, 1983), S. 143. Та така, българският език бил развален. И кой знае защо, закачал члена на края на думата ... като румънския и албанския ... но това според Шлайхер не е прилика - защото единствената прилика е "най-голямата опороченост". На една конференция по математическа лингвистика, на която имаше и "чисти лингвисти", ... май е по-добре друг път да ви разкажа за моя въпрос към един от тях.

Първо писахте, че "език не се създава". Направихте крачка напред - все пак езици се създават, напр. есперанто. Да, той е изкуствен. Пресилено е, че като произход, структура и функция няма нищо общо с естествените езици. Лингвистите са на друго мнение. Впрочем, да не затъваме в уточнения. Най-важното е: откъде сте сигурен, че т.н. от вас "старобългарски" (всъщност такава дума в старите ръкописи май няма) не е изкуствен - като есперанто? Така, както е според о. Паисий и К. Костенечки?

Каган: Титул каган был у властителей хазар и аваров и поэтому обычно связывается именно с ними. Но он встречается и у других народов. Например в письме к Василию І с 871 г. Людовик ІІ отмечает, что титул кагана имеют властители аваров, хазар и норманнов (“chaganum vero non praelatum Avarum, non Cazarum, aut Nortmanorum nuncipari reperimus” ; Chron. V. ed Pertz, p. 523; см. комментарий к Летописи попа Дуклянина, http://www.vostlit.info/Texts/rus6/Dukljanin/frametext.htm ). Бертинские анналы описывают посещение группы “русских шведов” (Rhos... gentis esses Sueonum) из Царьграда в Ингельсгейм в 839 г., которые называли своего владетеля каганом (rex illorum chaganus vocabulo); русский митрополит Илларион в “Слове о законе и благодати” (ХІ в.) называет русских владетелей св. Владимира и Ярослава Мудрого каганами; в “Слове о полку Игореве” (XII в.) тоже упоминается титул каган . Каган според Дуклянския поп е бил предводителят Хрис (или Крис), който бил довел в "Силодуксия" и "Магдония" "вулгари" от Волга. (предстои да излезе моята статия "Вулгари от Волга или гото-славяни "бугари" от Буг?"; съкратен вариант има някъде из мрежата). Гаган е наричан Петър Делян, и т.н. Така че за тюркски произход на каган е пресилено да се говори (и пише).

Чували ли сте за Есперанто? Кой е Черноризец Храбър - и какво е написал? Чели ли сте разказа на о. Паисий за това, как в Охрид се събрали философи и т.н.? Или К. Костенечки? Къде например в Охридската легенда става дума за азбука?

К. Гербов е много способен човек, и в случая (както и по други въпроси) според мен е много близо до истината. Все пак ... добре би било да прочете внимателно писаното от Г. Ценов - че "изворните данни" за КиМ са сбор от легенди за различни хора от различно време и т.н. Ако ви е интересно, погледнете моята статия "За какво разказва Солунската легенда" в "Историческо бъдеще". А също и "Создание славянского языка" - има я в И-нет. Според българските сведения, КиМ са създали не нова азбука, а "славянския език".

... за произхода и името на българите са описанията в енциклопедията Паули. Изданието от 1897 г. представя мнението на Томашек, че българите са “хунско (или “хунобългарско”) племе” , чието име е от тюркско-монголски произход и произлиза от думата bulgha- , означаваща според него “смесвам”. Изданието от 1997 г. повтаря тезата, че българите са “пле¬ме от хунски произход”; там се предлага обяснението, че името “българи” произлиза от старотюркското “bulyamak”, и че означава “Mischvolk”, т.е. “смесен народ”. (Der Neue Pauly, II/1997, кол. 839-841.) Колкото и да знаете, ако не цитирате подходяща литература, написаното от Вас има грош (научна) цена.

е, ако половин милион прабългари са дошли от памир или иран, защо пък македонците да не са от 77 000 години. колко му е да сложим и още една нула. А какво значи македонци, е отделен въпрос. защо не погледнете в италиански и испански речници и да видите какво е macedonia. точно така: "мешана салата", "тути фрути". нататък продължавайте сам.

Документалните свидетелства Според мен, проблемът Ви са документалните свидетелства. Сблъсъкът с тях не е приятен; все пак заравянето на главата в пясъка едва ли е добър изход. Преди 15-тина години бях на лекцията на О. Прицак в СУ при връчването на титлата д-р хонорис кауза. На нея той разви теорията си, че "българи" произлиза от "буругунди". Така че за "буругунди" --> българи - почетен доктор; за "балагри" (метатеза на две букви - нещо често срещано)... Това за алабалистиката. А пък свидетелствата излизат - все повече и повече. Не можете да изтриете всичко в ръкописите и книгите. И преди Вас много хора са трили, и сега трият ...