Й. Табов

Картата е от Atlas of Ancient & Classical Geography от 1908 г., издаден в Everyman's Library, и вероятно отразява преобладаващата визия в Англия и САЩ преди 100-тина години. Текстът за Hiong Nu в полето на картата се позовава на Desguignes и Gibbon. Според него южният клон е преминал реката Оксус на юго-запад. (Оксус е горе-долу по юго-западната граница на Согдиана, тече откъм северна Индия на запад-северозапад и се влива в Каспийско море в югоизточната му част. Това означава, че Хьонг Ну са се оказали в Персия южно от Каспийско море, и оттам са продължили на запад и юго-запад, като - ако се съди по разположението на картата - са стигнали Мала Азия.) Не мисля, че всичко това е вярно; че някакви големи маси от хора са мигрирали на такова голямо разстояние. Но такива са били възгледите по онова време.

Как беше казал американският президент: "доверявай се, но проверявай". Е, вижте как е - как са разположени хуните, аланите, готите и т.н. Като за модератор направих по-голям и хубав скан.

Съжалявам, че не се чете. Империята на Хьонг Ну (Hiong Nu) съществувала от ВС 207 до 39 АД и след като била разгромена те се придвижили в две групи: като Enthalites или Hajathalites югозападно от Oxus и като Huns на северозапад от Волга. От разположението на картата излиза, че югозападното крило се е настанило в Мала Азия. Така и двете крила на хуните (хьонг ну) са били далече от Китай и в допир с европейци. Морозов преди 100 години пише, че вероятно китайците са превели европейска хроника, в която имената са деформирани поради особеностите на китайския език и традиции. Ф. само го преразказва. Не виждам какво ви безпокои. А към разказите за високи руси и брадати монголци може да се отнесем и с малко чувство за хумор.

Проблемът е във високите, руси и брадати монголци и други подобни - чехи, сърби и т.н. Откога и откъде е китайският текст? Кога е писан съответният ръкопис? Ето ви и едно мнение за Хун Ну / Hiong Nu от английски справочник - 1908 г.

За хуните май и аз съм писал нещо: ... официалната история на хуните е толкова мистична, че заслужава особено внимание. Счита се, че първоначално те са имали държава на север от Китай. След това, както пише Л. Гумильов, “В първи век от новата ера вътрешни процеси разцепили държавата на хуните. Една част от тях се подчинила на Китай, а друга част отстъпила с боеве на запад, където се смесила с угри и сармати и се превърнала в гуни*.” (ГУМ с. 5) ========== * В руската научна терминология по стара традиция европейските хуни се наричат “гуни”. Така според Гумильов “гуните”, т.е. европейските хуни, са малко по-различни (никой не казва колко точно и всеки си го разбира както си иска) от азиатските си събратя. ========= Но съдбата и на двете части се оказала нещастна. В 460 г. сл. Хр. в Китай хуните били избити (ГУМ с.200). Същото сполетяло и европейските хуни, при това – едновременно с азиатските. Такова уникално съвпадение не може да не предизвика емоции. Ето как е изразил своите чувства Гумильов: “И не е ли странно, че по едно и също време е настъпил същият трагичен край на западния клон на хуните, за които е прието името гуни... Трудно е да се твърди, че хронологичното съвпадение на гибелта на азиатските хуни и на европейските гуни е било случайност.” (ГУМ с.200) Да, Гумильов е прав, трябва да се търси някакво обяснение на този факт и с мисълта за това ще продължим нататък. СЪРБИТЕ са живели на север от Древен Китай Да видим кой е съкрушил китайските хуни: “В Азия хуните били победени не от самите китайци, а от друг народ, който днес не съществува и който е бил известен с китайското название "сянби”. В древността то се е произнасяло SARBI, SIRBI, SIRVI.” (ГУМ с.6) Срещнахме нещо много познато: серби, сирби, сирви. Та това са сърбите! Значи и те вероятно са живели на север от Китай! Във всеки случай основанията да твърдим такова нещо са не по-малки, отколкото в предишните случаи за българите и унгарците. В такъв случай Гумильов греши като пише, че са изчезнали. Те просто са се изместили в Европа. Ако българите и хуните са го сторили, вероятно и за сърбите такъв подвиг е бил възможен. Който не вярва, може да отиде двеста километра на запад от София и да провери лично изчезнали ли са сърбите. ЧЕХИТЕ са живели на север от Древен Китай Азиатските хуни са имали не само врагове, но и съюзници: “В 67 година от н.е. хуните и китайците водили ожесточена война за така наречения Западен край. Китайците и техните съюзници... разорили съюзеното с хуните княжество Чеши ... Хунският шан-юй събрал остатъците от чешиския народ и ги преселил до източната граница на държавата си ... Чешите са принадлежали на източния клон на индо-европейците.” (ГУМ1 с.163) Описанието на чехите е доста точно – те наистина са източни европейци, а и сега, както и преди близо 2000 години, имат за съседи хуните – унгарци. Може би заедно с тях са извървели пътя от Китай до Европа? И заедно са си избрали място за заселване? ШВАБИТЕ са живели в Северен Китай Изглежда невероятно, но все пак се споменава като факт: в Северен Китай е живял многоброен народ ШИВЕЙ, т.е. СВЕИ (ГУМ1 с.132). Свевска или Швевска династия е била наричана в Средновековието швабската династия на Хохенщауфените. И така, в древността около Северен Китай са се навъртали почти всички народи от Централна и Югоизточна Европа. Кои точно? Оставяме на читателите до проучат писаното от Гумильов (ако не са в състояние да прочетат китайската история в оригинал). Все пак трябва да добавим и още един важен детайл: МОНГОЛЦИТЕ са живели на север от Древен Китай На пръв поглед този факт е тривиален. Та монголците и до ден днешен живеят на север от Китай! Естествено е да са били там и преди много години – не може да искаме всички китайски съседи да са се впуснали в авантюрата на преселничеството! Но работата е там, че древните монголци са били ДРУГИ! Ето защо: “Според свидетелствата на съвременниците, монголците, за разлика от татарите, са били високи, брадати, руси и синеоки.” (ГУМ с. 162) Високи, брадати, руси и синеоки! Такива монголци няма! – ще възкликне читетателят. И ще бъде прав. В Азия такива монголци няма. Затова пък ако допуснем, че има някаква особеност в употребата на термина “монголци”, знаем къде да търсим високи, брадати, руси и синеоки хора – в Европа! Там такива има много. При тези факти – ако не му мислим много – можем да издигнем една хипотеза, която е донякъде противоположна на общоприетата. Че “великото преселение на народите” е било не от изток на запад, а от запад на изток. И че са се преселили самите китайци, които първоначално са живели в Европа.

Предполагам, че в доста езици ще се намерят корени и суфикси, с които да се произведе хипотеза за произхода на етнонима българи. Просто дадох един пример, че такава възможност има и в европейските езици. Има корен, има суфикс, има примери "племенни" имена да се дават по "елементи от външния вид" - меланхлени - чернодрешковци, "русите бради", србли - сърбали - цървули и т.н., като ровнете малко ще намерите още неща. Според Х. Тодоров-Бемберски теориите за значението на името “българи” може да се групират в следните основни теми : 1.Теории, съгласно които името българи има епонимен произход (епонимни теории); 2.Етимологии, разглеждащи името “българи” като калка; 3.Етимологии, извеждащи името “българи” от някой топоним (топонимни етимологии); 4.Етимологии с оглед местоположението (временно или постоянно) на българския етнос; 5.Етимологии с оглед някоя социална характеристика на българския етнос (социални етимологии); 6.Теории за хибридно значение на името “българи” (хибридни етимологии); 7.Теории за тотемен произход и тотемно значение на името “българи” (тотемни етимологии).

Някъде Милош беше писал за етнонима българи от европейска гледна точка: Наставката “-ар” “-ар” е една от старите и естествени за българския език наставки. Среща се и в сърбохърватския език, а на Запад в гер¬манските и романските езици преминава съответно в “ер” и “ор”. За нейната “старост” в българския език говорят думи ка¬то жътвар, винар, хлебар, брашнар, овчар, козар, говедар и др. , а за нейната честа употреба – следният (не изчерпателен) списък от думи, в които тя участва: Аптекар, баничар, биволар, билкар, боляр, ботушар, брашнар, бръснар, бубар, бъчвар, винар, воденичар, вратар, вретенар, въглищар, гайдар, говедар, господар, градинар, гробар, грънчар, гуслар, гъбар гъдулар, дървар, железар, жътвар, звънар, зидар, златар, знахар, каменар, камилар, каруцар, катунар, керемидар, килимар, клисар, ключар, кожар, кожухар, козар, колар, коледар, коняр, кошничар, кравар, краставичар, кучкар, лекар, леяр, лихвар, лодкар, мамалигар, медникар, мелничар, месар, мечкар, митничар, млекар, нестинар, ножар, обущар, общинар, овощар, овчар, огняр, оризар, печатар, пивовар, пилещар, писар, планинар, пожарникар, помияр, птичар, пчелар, пъдар, ратар, (ратай), рибар, рудар, свинар, сладкар, соколар, стражар, стругар стъклар, тепавичар, точилар, тухлар, тъпанар, хлебар, цигулар, часовникар, чергар, чизмар, шапкар В думи като баничар, бъчвар, кожухар, килимар, шапкар и др. наставката “-ар” носи смисъл на “човек, който прави”, “правещ”: баничар е “човек, който прави баници”, “правещ баници”; кожухар е “човек, който прави кожуси”, “правещ кожуси”; шапкар е “човек, който прави шапки”, “правещ шапки”, и т.н. В думи като билкар, бръснар, градинар, дървар, златар, козар, тепавичар и др. наставката “-ар” има смисъл на “човек, който се занимава с”. Така билкар е “човек, който се занимава с билки”; бръснар е “човек, който се занимава с бръснене”; градинар е “човек, който се занимава с градини”(обработва градини, гледа градини, работи в градини); козар е “човек, който се занимава с кози”(гледа кози); и т.н. Има и думи като “цигулар”, които могат да означават както “човек, който прави цигулки”, така и “човек, който свири на цигулка”. Разглеждайки думата “българи” в контекста на изброените по-горе във връзка с вариантите на думата “булга” евро¬пейски езици, трябва да вземем предвид и наставката “-ар”. Тя се среща и в сръбския език с почти същата роля. В немски съответната наставка “-ер” (в думи като Schuler, Lehrer, Dichter, Schreiber, Singer, Schlosser, Fischer, Schriftsteller, Arbeiter, Mahler, Mueller, Schuhmacher и др.) има смисъл, подобен на българ¬ската наставка “-ар”. Подобно е положението и в английския език. Затова съставната дума “bulger” (или в други варианти, ка¬то например “buger”) в много европейски езици се асоциира с “човек, който прави булги”, или “който се занимава (работи) с булги”. Казано другояче, човек, който прави кожени чанти, или човек, който работи с кожени чанти.

Балагри (дали не е българи?) и Александър Македонски

Балагри (дали не е българи?) и Александър Македонски

Балагри (дали не е българи?) и Александър Македонски

А град Булгар на Волга от кого е основан - от Александър Македонски или от войниците му?

Българан Готите Bulgar (Bulgaranus), Bulgaricus и др. ... Командвали в Септимания, писали "епистолае" ... От кого е тази статия? Който познае, черпя го едно кафе.

Благодаря - добре ще е да направим хронологично разпределение (графика).

За науката има значение дали написаното (или казаното) е вярно или не. Кой го е казал не е важно за науката. Както не е важно и какъв е този, който го е казал. Науката - това са верните неща, а не онова, което са казали историците, филолозите, инженерите, химиците, Табов, Ка40 и пр. Приемаме за нормално когато разберем, че Нобелова премия по физика е получил химик, и др. такива. Впрочем - въпрос на вкус и на научен избор.

Има ли пълни данни за намерените в Плиска монети - не само по вид, но и по количества?

Очаквах да разгледате монетите. Все пак темата е за монети. Както и да е. Познавате ли Воденския надпис, или се осланяте на други мнения? И. Добрев добре е обяснил, че доводите на Б. Димитров са несъстоятелни, и че Воденският надпис не може да е съчинен в ХІХ в. Интересни съображения има и в статия на А. Калоянов, има я в мрежата - също дава доводи, че надписът не е правен през ХІХ в. (писаното от мен няма да цитирам, за да не дразним КГБ № 125). Имате ли някакви Ваши съображения и доводи?

Кампания е област в Италия.

няма факти които да доказват че българите са секли собствени монети през периода на ПБЦ.

Ето няколко от публикациите, на които се позовава Кийл: Grove, J.M. The Little Ice Age. London, 1988. Bruce McGowan. Economic Life in Ottoman Europe. Taxation, Trade and Struggle for Land, Cambridge University Press, 1981. E. Topolski. Economic Decline in Poland from the 16th to the 18th century. In: Peter Earle (edit.), Essays in European Economic History 1500-1800, Oxford, 1974, 127-142. G. Parker. Europe in Crisis, 1598-1648. The Fontana History of Europe, Glasgow, 1979, Chapter I. G. Parker and L. Smith. The General Crisis of the Seventeenth Century. London, 1978, Introduction. W. J. Grizwold. The Little Ice Age: Its Effect on Ottoman History, 1585-1625.

"Малка ледникова епоха" Намерете книгата на известния познавач на османската история Махиел Кийл (излезе преди няколко години). В нея на няколко места ще прочетете, че през 1580-1700 г. по нашите краища било имало "малка ледникова епоха". Така че проблеми с турската история има, те не са само в монетите. Кийл години наред е ровил из архивите в Цариград и др. И не е крива статистиката.

Срещал съм писано за монети на царица Ирина, но ги датират в 14 век.

проблемът е малко по-сложен. ако ви е любопитно: Coin finds in Bulgaria for half a century: 1910-1959 http://www.ilya.it/chrono/pages/coinsbulgaria50en.htm

Погледнете тук: Когда крестилась Киевская Русь? Глава двадцать вторая. Равноапостольная княгиня Ольга http://chronologia.org/tabov/tab.html chronologia.org/tabov/tab-22.doc http://lib.rus.ec/b/147144/read#t29 Може да намерите нещо интересно по темата. Евентуално вижте и глава 21. Тук http://lib.rus.ec/b/147144/read#t29 има и картинки.